Автор Тема: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН  (Прочетена 18124 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« -: Ноември 28, 2006, 19:28:04 pm »
Ако искате тук можете да поствате хайку, аз започвам
Духове - тук и там,
бродят в нета;
Бръчки в съня, години летят

Хора -
отбрулени листа.
Падат тук, падат там.

Огнен дракон в небето.
Сън несбъднат -
в съня на Чжуан Цзъ

Лети пеперудата
красиви криле;
пътя към горния свят.

Лети пеперудата,
отчаяна
от този свят

Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина

Песен на синигер.
Начало и край.

Старата локва
В него скача жабата
Плясък на вода

Ако имаше езерце наблизо,
аз щях да скоча в него
и нека Башо да слуша плясъка

Няма край безграничното пространство.
Един ден с вятър и луна.
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #1 -: Ноември 28, 2006, 19:34:20 pm »
На крачка пред мен
изгасна светулката.
Самота.

Хокуши

На крачка встрани
примигна друга,
трета...

На крачка пред мен
изгасна светулката.
Срамота.
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

stiver

  • Гост
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #2 -: Ноември 28, 2006, 20:57:50 pm »

Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина


Това е много красиво!

Припомни, моля те, как се пише Хайку. Имаше някакви определени правила, нали?

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #3 -: Ноември 29, 2006, 12:40:41 pm »
Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?

Хайку е всичко това и още много друго, което не може да се назове с думи, защото думите ограничават, както твърди дзен-будизмът.

Хайку е стихотворна миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими. Метриката й се изгражда от 17 срички в последователност 5-7-5. Тази асиметричност, която се среща и в икебаната, в японската архитектура и живопис, писателят Я. Кавабата обяснява с асиметрията като символ на многообразието и величието на природата. Към формалните изисквания принадлежи и задължителното използване на „сезонни“ думи - киго, визиращи четирите годишни времена. Така например пеперудата, цикадата, паякът олицетворяват лятото, вишневият цвят и жабата - пролетта, щурецът - есента, голите клони - зимата.

Хайку е музикална, благозвучна поезия. Мелодичността й се дължи на специфичната особеност на японския език - сричките винаги завършват на гласна. А своеобразната й ритмика се поддържа с помощта на граматични частици - киреджи (след първия или след втория стих), които понякога запълват недостигаща сричка. Например частицата иѕ означава точка и запетая, ка акцентира края на фразата, превръщайки я във въпрос, кина изразява учудване, ран символизира вероятност. Това е особена говорна пунктуация, която оформя интонационната цялост на стихотворението. Някои изследоватли разглеждат хайку като „моностих“ с три ритмични групи, съдържащи не три момента, а една цялост, която се изгражда от отделни моменти.

Зелена вода,
бели камъни.
Два бряга ръждивочервени листа.

Шики

Ученикът на Башо - М. Кьорику, оповестява принципа ториавасе (съпоставяне), който се изразява в съчетаването на два елемнта, достатъчно различни, за да се създаде напрежение, като при тяхната съпоставка възниква единна емоция.

Ухание на сливов цвят
усещат гостите
в бледосинята чаша за чай.

Кьорику

Цветовете имат важна роля в хайку (изобщо в японската поезия). Някои от тях са зашифровани в тристишията като символи - постоянен атрибут на поетиката им. Например белият цвят символизира състоянието, когато съзнанието се слива с мирозданието. Освен белия цвят в хайку се използват най-различни цветове - син, розов, жълт, черен. Особено богат с нюанси е черният цвят: старо черно, свежо черно, ярко черно, убито черно, черно на светлината, черно на мрака и т.н. Типично „цветово“ хайку е следното стихотворение на Башо:

Морето се смрачава.
Гласът на патиците
смътно се белее.

Тук е използван т.нар. звуково-графичен принцип - предаване на звука чрез цветово означение.

Характерен за хайку е поетическият похват митаня - едно нещо се възприема като съвсем друго, като между тях все пак има известна връзка. Например, гледайки белия цвят, поетът пита: това не са ли дългоочакваните цветове (на пролетта). Използва се и олицетворението, но не като европейското.

Специфични за хайку са поетичните думи ономято, които са създадени като имитация на звуковите ефекти „бум“, „бух“, „прас“ и т.н. Например светлината има определен звук - пики-пики, светкавицата - хири-хири-хири и пр.

Първоначално хайку носи наименованието хокку (хок - начален и ку - стих) и се използва като встъпителна строфа на лирическия жанр танка (петостишие от 31 срички: 5-7-5-7-7). Първите три стиха задават темата, а следващото двустишие - агеку, съдържа поантата. Постепенно хокку се отделя от танка и добива самостоятелен живот и наименованието хайкай (хай - игра, забавление), а по-късно - хайку (игра със стихове), където поантата като поетическо внушение се ражда в съзнанието на читателя. С течение на времето хайкай престава да бъде забавна шега - експромт-шега на придворната аристокрация, и става забавление на обикновените хора, които започват да общуват във всекидневието си със стихове. Поезията прониква във всички кръгове на обществото. Създава се култ към художественото слово. Поетическото умение се превръща в критерий за ценност на индивида.

Стихотворенията от по-ранния период (вака) съдържат послания към боговете, природата, човека. По-късно (9. в.) посланията се отнасят само до човека - определен адресат, който отговаря също със стихове. За художествената стойност на тази поезия съдейства графичното й оформление. Така се ражда калиграфията. Много от бележитите хайджии (поети на хайку) са и прочути калиграфи. Както класическото, така и съвременното японско хайку поразяват с изяществото и разнообразието на своя калиграфски контур.

Още в първата антология на японската поезия (в периода на вака - 8. в.) - „манъйосю“, се създават много от поетическите похвати, които по-късно се използват във всички поетически жанрове (включително и хайку). Например „дума-възглавница“ - нещо като постоянен епитет („извечен“ - за небе, луна, дъжд и пр.), „думи-връзки“ - смислов, често и ритмичен център на стихотворението. Това са думи с двойно значение, които носят втори смислов план. Например думата „цвят“ означава любов, чувства, младост.

В хайку (както и в цялата японска поезия) природата заема централно място. Отношението човек - природа обаче е различно от това в европей-ската поезия, където човешките чувства се сравняват с едни или други природни явления (човекът е субект, а природата - обект). В японската поезия човешкото се слива с природното - и се предава непосредствено чрез нея. Поетическиият образ „сърце“ е сърце и на природата, и на човека:

Не плачете цикади.
Няма любов без раздяла
дори при звездите.

Исса

През 17. в. се оформят две поетически школи - тейман и дайрин, които дават силен тласък за развитието на хайку като самостоятелен лирически жанр. Първата школа се отличава със стремежа към техническа безупречност и формална изчистеност на тристишията. Школата Дайрин е ориентирана към непосредствеността на възприятията и чувствата. Тя първа се обявява срещу каноните, сковаващи свободата на поетическия изказ (броя на сричките, „сезонните думи“).

Върховите постижения на хайку е творчеството на тримата най-големи майстори хайджии - М. Башо, Й. Бусон и К. Исса. Най-бележитият между тях - Башо, получава след смъртта си божествен сан „Светъл бог на летящите звукове“. В края на 18. и началото на 19. в. се явяват реформатори, като М. Шики и С. Огивара, които създават движение „Свободен стих“. В художествената практика то прилага вижданията си за свобода при броя на сричките и се отказва от задължителното използване на „сезонните думи“. Всички поети обаче - традиционалисти и реформатори, следват основните естетически принципи, които определят най-същностните черти на хайку. Тоест всичко онова, което създава неговата поетическа и духовна атмосфера, онази безначална и безкрайна игра на чувство и постчувство, на мисъл и постмисъл, внезапен проблясък на изживяно в миналото, настроение в сегашния миг, който те докосва като лек полъх на вятър, като ухание на цвете, като неуловима усмивка. Или, както казва Башо, хайку „прилича на върбова клонка, докосната от лека вълна, която в момента се люлее от бриза“.

Корените на тази поетическа и духовна атмосфера се намират в дзен-будизма - онова трудно обяснимо за нашето европейско съзнание учение за Изтока - с неговия пиетет към простите и обикновените неща в живота, с култа към всекидневните преживявания, към красотата и покоя. Това е вътрешното спокойствие, освободено от оковите на интелекта, от веригите на понятията и установените правила. Дзен е океанът, вятърът, облакът, пролетното утро и лятната жега. Дзен е човекът. Когато усетиш, че си част от цялото, тогава ще се върнеш към своето „изначално Аз“, ще си тръгнал по Дао - пътя, който води до висшето просветление - Сатори. Или, както казва за него Д. Судзуки, „в него има нещо обърнато към вечността. Това е тишината на „вечната бездна“ … на издигнатите в абсолют Единство и Цялостност“.

Дзен-будизмът ражда естетиката на хайку (и на цялото японско изкуство - чайната церемония, икебана, традиционната архитектура и пр.). Тази естетика е основана на естетизирането на обкръжаващия ни свят. Естетическите принципи и категории на хайку се преплитат и преливат едни в други, обединени от преклонението пред красотата, която се излъчва от всичко - природа, човешки отношения, най-обикновени неща в живота. Ето например хайку от Самаро:

Вечер. Печални облаци.
Изведнъж над тях
се залюля хвърчило.

Да носиш в сърцето си движението на небето, променливата форма на красотата, да живееш с усещането за нейната преходност (принцип асоби). Променливост и непроменливост. Търсене на вечното в света на преходното, на неизменчивото в изменчивия свят. Съчетанието на мига с вечността - това е един от основните естетически принципи на хайку, наречен юген, чието поетическо въплъщение е най-известният шедьовър на Башо:

Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък.

Старото блато… вечността. Времето е спряло. Тишина и покой. Нарушени в един миг от плясъка във водата. Съчетанието им - един микрообраз на вселената.

Тези естетически принципи намират свое продължение в естетическата категория моно но-аваре (буквално - печално очарование), вътрешно свързана с друга категория - хосоми - изящество, изтънченост, чувствителност. И двете изразяват стремеж към проникване в дълбоката същност на всяко явление и предмет, което значи - в тяхната вътрешна красота, забулена в тайнственост и тъга. Както в хайкуто от Исса:

Под зимното слънце
язди на кон
мойта премръзнала сянка.

Поетът, потопен в скритата същност на нещата, влиза в хармония с тях. Естетическата категория нару означава именно това идентифициране на художника с обекта на неговото вдъхновение - отглас на дзен-идеята за Единството и Целостта на мирозданието. В един от коаните се пита: „Как можеш да спреш звученето на далечната камбана?“ Отговор: „Като станеш камбана с цялото й величествено звучене“. Законът на дзен-изкуството - закон на хайку - изчезни в същността на това, което рисуваш.

Ето защо в хайку всичко е осезаемо живо - и светулката и враната, и старото куче и рибите, и мостът и оризището, и пролетният вятър и лятната омара - всичко пулсира с естествения ритъм на вселената, в хармония с поетовото сърце. Тази радост от свежата красота и интерес към всичко наоколо, пораждащо непосредствени чувства, въплъщава естетическата категория окаши.

Заяк от сняг като жив.
Но едно остава, деца:
да му направим мустаци.

Башо

Магията на хайку въздейства неусетно. Поетическите механизми на това магическо въздействие се съдържат в недоизказаността и неизчерпаемостта. „Думите са изчерпани, смисълът продължава“ - както се казва в древнокитайски текст. И още: „Стихът свършва, но мисълта е безгранична.“ Смислите се пораждат извън думите, в пространството на въображението и асоциативната мисъл на читателя. Тези смисли са безбрежни, с неподозирани очертания. Защото читателското съзнание е фин инструмент, който с изострена чувствителност приема лъченията на текста и отзвучава със свои тонове. Какви ли тонове в нашето съзнание би породило следното хайку от Бусон:

Колко е малък човекът.
Съвсем не се вижда
през зелените листа.

В това се изразява естетическата категория йоджо, която европейците превеждат като „сугестивност“, но корените на думата - йо - неизчерпаемост, и джо - чувство, ни отвеждат към нейното по-точно означение - неизчерпаемост на чувствата. А. Шинкей нарича йоджо „присъствие на одухотвореност там, където няма думи“.

Тази неизчерпаемост се постига с простотата на словесния изказ, с лаконизма на поетическия текст. Думите стават по-обемни и прозирни в своята звукова телесност. Вместо тях говори мълчанието. „Замълчи - казва един дзен-философ, - премълчаните слова са оглушителни.“ Простотата е наречена в естетическия принцип саби „изящна“ Неин образец е друг шедьовър на Башо:

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

Кратък словесен рисунък с дълбинни асоциации. Простота, получена с изключителна пестеливост на изразните средства (принцип ваби). Липсва бъбривост, липсват разточителни описания. Поетическото пространство се заема само от един детайл, който съдържа духа на цялото. Подобно на лекия щрих с туш върху оризова хартия в японската рисунка в стил хайга. Само една линия, която понякога остава незавършена, както понякога и хайку остава без логически завършек или с прекъсната фраза. Например хайкуто от Исса:

Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак…

Естетически принципи и категории - саби и ваби, асоби и йоджо, моно но-аваре и хосоми, нарау, юбен, окаши… Колко чуждо звучи този понятиен език, когато се докосваме до простотата и свежестта на хайку. По-добре би било навярно вместо да категоризираме с понятия, да се наслаждаваме и радваме на живота. Хайку ни учи именно на това - „Да приемаме с радост този преходен свят, защото във всеки момент той е по единствен начин различно прекрасен“.

 

1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #4 -: Ноември 29, 2006, 12:45:02 pm »
През средновековието един от най-популярните литературни жанрове в Япония е танка ("кратка песен"). Като правило това е петстишие от две строфи с определен брой срички: 5-7-5 срички в първата строфа и 7-7 в двата реда на втората строфа. Що се отнася до съдържанието, в танка често се използва следната схема: едната строфа представлява определен природен образ, а другата описва "резониращото" с този образ чувство на човека
Традиционното хайку е от три реда, със срички 5+7+5=17. Повечето хайку са съставени от две части-изречения, 12+5 или 5+12. Тези части се отделят от специала разделителна дума, която играе ролята на препинателен знак. Често въобще няма разделителни думи, а и самите хайку на японски се изписват във вид на един вертикален стълб. В тези случаи разделянето просто се подразбира по класическата схема 5+7+5 (например така, при записване на руските стихове в куплети може да се предположи, че римуваните думи стоят в края на редовете). Изобщо, бидейки по своя произход "начални строфи", хайку понякога има незавършен вид, т.е. не представлява граматически завършено изречение.

 

катацумури
соро соро ноборе
фудзи но яма

 

охлюв
тихо-тихо изкачвай се
планината Фуджи

 

    Исса

 

         Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения.
         Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:
         - при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);
         - имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);
         - разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');
         - за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци (например точка накрая), използването само на малки букви и т.н.

 Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ. Образите имат две основни качества:

 

         А) Те идват непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал, самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;

 

         Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.

 

         Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.
         Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия.

http://www.litclub.com/haiku/andreev/31.htm

1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #5 -: Ноември 29, 2006, 12:48:16 pm »
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.
 

Дайгу Рьокан (1758 - 1831) е дзен-поет и монах. След като някакъв крадец преобърнал наопаки къщата му и не намерил нищо ценно, Рьокан написал следното тристишие във форма хайку:

 

***
Оставил я е там крадецът -
там на прозореца -
сияйната луна.
 
 

1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

stiver

  • Гост
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #6 -: Ноември 30, 2006, 17:49:26 pm »
Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?


miamotobg, благодаря ти за цялата тази информация. Днес дори се опитах да напиша нещо, но се получи тромаво и наивно. Но ми хареса, като начин за предаване на абстрактни мисли и чувства. Хареса ми самият процес на търсенето. Кара те да се загледаш много надълбоко в себе си и някак си да се наблюдаваш отвътре навън. Нещо, като обърнат навътре таралеж  :)

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 583
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #7 -: Ноември 30, 2006, 19:25:07 pm »
Мнооого ми хареса метафората за обърнатия навътре таралеж! :)
Искам да се опитам да синтезирам няколко особености на хайку, които убягват често на българския читател и поет - синтеза от българска и европейска гледна точка, не толкова от тази на японския език и литература; нищо, че е малко съмнително какво е мястото на подобни литературни търсения във форум за конспирации, мистика и уфология ;)

Който е слушал хайку на японски език, не може да не сподели, че стиховете на този език звучат безизразно, плоско, немелодично; в тях отсъства драматизмът и поетиката, която европейската поезия предполага; в известен смисъл, те не са поезия, не са рима.

Причината за това може да бъде потърсена в липсата на ударение в японския език - това е език, който се изговаря равно, като придвижването на влак по неговите релси, но не и като кон, подскачащ през полята; в този език от значение е дължината на произнасянето и тъкмо поради това се броят сричките. Всъщност, понятието "сричка" не е коректно, защото в японския съществува друга елементарна единица за броене на количеството прозвучало; при нея например "а" е равно по дължина на "ка" или на "ра" - все отделни букви в японската фонетична азбука, които букви са "сричките" на хайку-вата продължителност 5-7-5. Значи, в мисълта за написване на "хайку" на език, който не е японски, трябва да се откажем от въпроса за сричките - просто никой друг език не притежава тези частици на продължителност, които притежава японският и които несполучливо се определят като срички в другите езици.

Загубил естествената единица, с която хайку се поетизира в японския език, чуждоезичният ценител намира известно "упование" в старогръцките афоризми, в кратката философска формулировка. Хайку НЕ Е философска формулировка, не притежава наративно отношение към нещата и не разкрива прозрения; хайку е преди всичко емоционална картина на действителността около нас и като такава не може да се приближава към поучителния или абстрактния тон на европейската етика или философия; хайку, все пак, си е поезия, макар и изгубила "техническите си средства", щом напусне лоното на японския. Често неяпонските автори допускат грешката да съставят кратки и красиво звучащи мисли, които наричат "хайку", но това не е автентичният поетически жанр.

Набелязахме няколко неща: хайку е кратко, не може да се поетизира на неяпонски език и не е обвързано с мисловни и абстрактни прозрения; хайку представлява емоционално отражение на непосредствената заобикаляща действителност. Значи, хайку е едно вглеждане в онова, което е наоколо и в това вглеждане има едно забелязване; забелязване на нещо, което е развълнувало сърцето на гледащия и го е превърнало в автор на хайку. В това вълнение не може да има доктринално отношение, поучението е забранено; единствено личната радост или скръб, утеха или съжаление, безнадеждност или светлинка е позволено да бъде почувствана през думите, които очертават забелязаното в заобикалящата действителност.

Свещта угасна.
Стана студено.
Тъжно ми е...

или

Слънцето над покривите,
лъч докосна Богородичка
от календарчето ми на стената.
Каква литургия само!...

Както и да е - примерите може и да са тъпи, написани на prima vista, но нещо такова трябва да се получи. Има до някъде нещо общо с шекспировия сонет: в природата (реалността) нещо се случва и това е заредено с някакво настроение. Може би в първия ми пример трябва да имаме анонимна безнадеждност, обреченост, а във втория - истинско скромно празненство. Няма обаче дообясняване на ситуацията в хайку: няма например обяснение в първия пример, че приятелката ми ме е напуснала и заради това ми е тъжно и студено в загасналата и утъмняла стая, нито пък се описва във втория пример малката ми, бедна мансарда, на чиято стена набожно съм заковал една мърлява икона от календар; но вие и в двата случая трябва да усетите това, сякаш сте живи свидетели; трябва да усетите, сякаш дори вие самите сте на мое място, виждате същата сцена и изживявате... ако съм добър поет, разбира се :P

И така, хайку е едновременно недоизказано, недоконкретизирано, и в същото време - цялостно, плътно; чертае се цяла реалност, но това става без да се посочват всичките й черти, както това например се случва в обстоятелствените френски романи. Има и още една особеност, която западните автори, неизкушени от Дзен, често прескачат: в хайку няма чудеса, това е поезия на обикновеното. В хайку като безмислен разкош би стояло описването на нещо странно, уникално; истинското майсторство се състои в това да напишеш хайку с клавиатурата под пръстите си, а не със скъпо струваща златна писалка. Във всичко това, което казах и с голяма благодарност към прекрасната информация на miamotobg горе:


Фуруике я             Старо езеро...
кауадзу тобикому        Жабка се стрелна -
мидзу но ото.              с плясък.     

- това не от мен, разбира се!
« Последна редакция: Ноември 30, 2006, 19:45:45 pm от flyDragon »
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #8 -: Декември 05, 2006, 00:28:09 am »
Моето събуждане стана чрез хайку - няма нужда да казвам колко много значи за мен тази поезия в три реда... Живота ми се промени, целият ми мироглед се обърна и се насочих езотерично само от 3 реда. За мен е свещено. Форма изразяваща спокойствие, просветление и чистота. Най-големия синтез на чувство измислена някога...

Започнах да търся всички книжки излизали на български. След като ги събрах започнах да пиша и аз. Записах се в местния хайку-клуб и така. Имаше период в който живота ми бе завладян от това.
Ето превода, който според мен най се доближава до оригинала на великото хайку на Башо:

Старо езеро.
Жабешки скок.
Пльок!

В "Дивите лебеди" на Кенет Уайт беше описана и историята на това хайку, как Башо го е написал. Спомням си го на 2/3-ти, но има и нещо което не мога да се сетя точно...

Ето няколко любими:

В моето тръгване,
в твоето оставане -
две есени.


                   Шики


Планина на една
мъгла разстояние -
да се върна ли?


                   Одзава


Как залъгва лунната светлина!
Помислих си: вишневи цветове.
А то - поле с памук!


                   Башо


Преди няколко години някой се излъга да пусне и малка книжка с танка "Хяконнинишю". Има добри попадения и там :)
А това е от "Записки под възглавката":

Как да забравя
лотосовата роса,
как да се върна
в този свят на суетата?
Дори да ме очакваш...

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #9 -: Декември 05, 2006, 06:25:08 am »
Моето събуждане стана чрез хайку - няма нужда да казвам колко много значи за мен тази поезия в три реда... Живота ми се промени, целият ми мироглед се обърна и се насочих езотерично само от 3 реда. За мен е свещено. Форма изразяваща спокойствие, просветление и чистота. Най-големия синтез на чувство измислена някога...

Ето няколко любими:

В моето тръгване,
в твоето оставане -
две есени.


                   Шики


Планина на една
мъгла разстояние -
да се върна ли?


                   Одзава


Как залъгва лунната светлина!
Помислих си: вишневи цветове.
А то - поле с памук!


                   Башо


Преди няколко години някой се излъга да пусне и малка книжка с танка "Хяконнинишю". Има добри попадения и там :)
А това е от "Записки под възглавката":

Как да забравя
лотосовата роса,
как да се върна
в този свят на суетата?
Дори да ме очакваш...



 :) Възхитена съм - мир и  нежна, спокойна красота..........Ще се радвам ако има как да науча повече за  Дзен, Дао   и хайку. Има ли четива някъде?
 
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #10 -: Декември 05, 2006, 16:47:20 pm »
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #11 -: Декември 05, 2006, 17:41:08 pm »
Слаб е този превод. От английски е.
Препоръчвам превода на Крум Ацев (светла му памет!) от старокитайски на издателство Кибеа.
Продълговата бежова книжка. Винаги е в джоба ми. Настолна и Абсолютна.

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 174
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #12 -: Декември 05, 2006, 17:59:45 pm »
Слаб е този превод. От английски е.
Препоръчвам превода на Крум Ацев (светла му памет!) от старокитайски на издателство Кибеа.
Продълговата бежова книжка. Винаги е в джоба ми. Настолна и Абсолютна.
Да, така е , там е много по-поетично и по-красиво. Не случайно книжлето е джобен формат ;), затова е и в моя джоб.
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #13 -: Декември 05, 2006, 18:55:31 pm »
miamotobg, има една много рядка антология, само на Башо, среден формат, търся я от години под дърво и камък. Ако случайно ти попадне ме имай предвид :)

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
« Отговор #14 -: Декември 06, 2006, 21:53:19 pm »
Horus, miamotobg, няма ли начин да се преснеме тази настолна книжка и за нас:) ;), моля  ?  :-*
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27