Мнооого ми хареса метафората за обърнатия навътре таралеж! :)
Искам да се опитам да синтезирам няколко особености на хайку, които убягват често на българския читател и поет - синтеза от българска и европейска гледна точка, не толкова от тази на японския език и литература; нищо, че е малко съмнително какво е мястото на подобни литературни търсения във форум за конспирации, мистика и уфология ;)
Който е слушал хайку на японски език, не може да не сподели, че стиховете на този език звучат безизразно, плоско, немелодично; в тях отсъства драматизмът и поетиката, която европейската поезия предполага; в известен смисъл, те не са поезия, не са рима.
Причината за това може да бъде потърсена в липсата на ударение в японския език - това е език, който се изговаря равно, като придвижването на влак по неговите релси, но не и като кон, подскачащ през полята; в този език от значение е дължината на произнасянето и тъкмо поради това се броят сричките. Всъщност, понятието "сричка" не е коректно, защото в японския съществува друга елементарна единица за броене на количеството прозвучало; при нея например "а" е равно по дължина на "ка" или на "ра" - все отделни букви в японската фонетична азбука, които букви са "сричките" на хайку-вата продължителност 5-7-5. Значи, в мисълта за написване на "хайку" на език, който не е японски, трябва да се откажем от въпроса за сричките - просто никой друг език не притежава тези частици на продължителност, които притежава японският и които несполучливо се определят като срички в другите езици.
Загубил естествената единица, с която хайку се поетизира в японския език, чуждоезичният ценител намира известно "упование" в старогръцките афоризми, в кратката философска формулировка. Хайку НЕ Е философска формулировка, не притежава наративно отношение към нещата и не разкрива прозрения; хайку е преди всичко емоционална картина на действителността около нас и като такава не може да се приближава към поучителния или абстрактния тон на европейската етика или философия; хайку, все пак, си е поезия, макар и изгубила "техническите си средства", щом напусне лоното на японския. Често неяпонските автори допускат грешката да съставят кратки и красиво звучащи мисли, които наричат "хайку", но това не е автентичният поетически жанр.
Набелязахме няколко неща: хайку е кратко, не може да се поетизира на неяпонски език и не е обвързано с мисловни и абстрактни прозрения; хайку представлява емоционално отражение на непосредствената заобикаляща действителност. Значи, хайку е едно вглеждане в онова, което е наоколо и в това вглеждане има едно забелязване; забелязване на нещо, което е развълнувало сърцето на гледащия и го е превърнало в автор на хайку. В това вълнение не може да има доктринално отношение, поучението е забранено; единствено личната радост или скръб, утеха или съжаление, безнадеждност или светлинка е позволено да бъде почувствана през думите, които очертават забелязаното в заобикалящата действителност.
Свещта угасна.
Стана студено.
Тъжно ми е...
или
Слънцето над покривите,
лъч докосна Богородичка
от календарчето ми на стената.
Каква литургия само!...
Както и да е - примерите може и да са тъпи, написани на prima vista, но нещо такова трябва да се получи. Има до някъде нещо общо с шекспировия сонет: в природата (реалността) нещо се случва и това е заредено с някакво настроение. Може би в първия ми пример трябва да имаме анонимна безнадеждност, обреченост, а във втория - истинско скромно празненство. Няма обаче дообясняване на ситуацията в хайку: няма например обяснение в първия пример, че приятелката ми ме е напуснала и заради това ми е тъжно и студено в загасналата и утъмняла стая, нито пък се описва във втория пример малката ми, бедна мансарда, на чиято стена набожно съм заковал една мърлява икона от календар; но вие и в двата случая трябва да усетите това, сякаш сте живи свидетели; трябва да усетите, сякаш дори вие самите сте на мое място, виждате същата сцена и изживявате... ако съм добър поет, разбира се :P
И така, хайку е едновременно недоизказано, недоконкретизирано, и в същото време - цялостно, плътно; чертае се цяла реалност, но това става без да се посочват всичките й черти, както това например се случва в обстоятелствените френски романи. Има и още една особеност, която западните автори, неизкушени от Дзен, често прескачат: в хайку няма чудеса, това е поезия на обикновеното. В хайку като безмислен разкош би стояло описването на нещо странно, уникално; истинското майсторство се състои в това да напишеш хайку с клавиатурата под пръстите си, а не със скъпо струваща златна писалка. Във всичко това, което казах и с голяма благодарност към прекрасната информация на miamotobg горе:
Фуруике я Старо езеро...
кауадзу тобикому Жабка се стрелна -
мидзу но ото. с плясък.
- това не от мен, разбира се!
Моето събуждане стана чрез хайку - няма нужда да казвам колко много значи за мен тази поезия в три реда... Живота ми се промени, целият ми мироглед се обърна и се насочих езотерично само от 3 реда. За мен е свещено. Форма изразяваща спокойствие, просветление и чистота. Най-големия синтез на чувство измислена някога...
Започнах да търся всички книжки излизали на български. След като ги събрах започнах да пиша и аз. Записах се в местния хайку-клуб и така. Имаше период в който живота ми бе завладян от това.
Ето превода, който според мен най се доближава до оригинала на великото хайку на Башо:
Старо езеро.
Жабешки скок.
Пльок!
В "Дивите лебеди" на Кенет Уайт беше описана и историята на това хайку, как Башо го е написал. Спомням си го на 2/3-ти, но има и нещо което не мога да се сетя точно...
Ето няколко любими:
В моето тръгване,
в твоето оставане -
две есени.
Шики
Планина на една
мъгла разстояние -
да се върна ли?
Одзава
Как залъгва лунната светлина!
Помислих си: вишневи цветове.
А то - поле с памук!
Башо
Преди няколко години някой се излъга да пусне и малка книжка с танка "Хяконнинишю". Има добри попадения и там :)
А това е от "Записки под възглавката":
Как да забравя
лотосовата роса,
как да се върна
в този свят на суетата?
Дори да ме очакваш...