Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: miamotobg в Ноември 28, 2006, 19:28:04 pm

Титла: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Ноември 28, 2006, 19:28:04 pm
Ако искате тук можете да поствате хайку, аз започвам
Духове - тук и там,
бродят в нета;
Бръчки в съня, години летят

Хора -
отбрулени листа.
Падат тук, падат там.

Огнен дракон в небето.
Сън несбъднат -
в съня на Чжуан Цзъ

Лети пеперудата
красиви криле;
пътя към горния свят.

Лети пеперудата,
отчаяна
от този свят

Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина

Песен на синигер.
Начало и край.

Старата локва
В него скача жабата
Плясък на вода

Ако имаше езерце наблизо,
аз щях да скоча в него
и нека Башо да слуша плясъка

Няма край безграничното пространство.
Един ден с вятър и луна.
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Ноември 28, 2006, 19:34:20 pm
На крачка пред мен
изгасна светулката.
Самота.

Хокуши

На крачка встрани
примигна друга,
трета...

На крачка пред мен
изгасна светулката.
Срамота.
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: stiver в Ноември 28, 2006, 20:57:50 pm

Нямам си нищо.
Само душевен покой,
само тази тишина


Това е много красиво!

Припомни, моля те, как се пише Хайку. Имаше някакви определени правила, нали?
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Ноември 29, 2006, 12:40:41 pm
Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?

Хайку е всичко това и още много друго, което не може да се назове с думи, защото думите ограничават, както твърди дзен-будизмът.

Хайку е стихотворна миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими. Метриката й се изгражда от 17 срички в последователност 5-7-5. Тази асиметричност, която се среща и в икебаната, в японската архитектура и живопис, писателят Я. Кавабата обяснява с асиметрията като символ на многообразието и величието на природата. Към формалните изисквания принадлежи и задължителното използване на „сезонни“ думи - киго, визиращи четирите годишни времена. Така например пеперудата, цикадата, паякът олицетворяват лятото, вишневият цвят и жабата - пролетта, щурецът - есента, голите клони - зимата.

Хайку е музикална, благозвучна поезия. Мелодичността й се дължи на специфичната особеност на японския език - сричките винаги завършват на гласна. А своеобразната й ритмика се поддържа с помощта на граматични частици - киреджи (след първия или след втория стих), които понякога запълват недостигаща сричка. Например частицата иѕ означава точка и запетая, ка акцентира края на фразата, превръщайки я във въпрос, кина изразява учудване, ран символизира вероятност. Това е особена говорна пунктуация, която оформя интонационната цялост на стихотворението. Някои изследоватли разглеждат хайку като „моностих“ с три ритмични групи, съдържащи не три момента, а една цялост, която се изгражда от отделни моменти.

Зелена вода,
бели камъни.
Два бряга ръждивочервени листа.

Шики

Ученикът на Башо - М. Кьорику, оповестява принципа ториавасе (съпоставяне), който се изразява в съчетаването на два елемнта, достатъчно различни, за да се създаде напрежение, като при тяхната съпоставка възниква единна емоция.

Ухание на сливов цвят
усещат гостите
в бледосинята чаша за чай.

Кьорику

Цветовете имат важна роля в хайку (изобщо в японската поезия). Някои от тях са зашифровани в тристишията като символи - постоянен атрибут на поетиката им. Например белият цвят символизира състоянието, когато съзнанието се слива с мирозданието. Освен белия цвят в хайку се използват най-различни цветове - син, розов, жълт, черен. Особено богат с нюанси е черният цвят: старо черно, свежо черно, ярко черно, убито черно, черно на светлината, черно на мрака и т.н. Типично „цветово“ хайку е следното стихотворение на Башо:

Морето се смрачава.
Гласът на патиците
смътно се белее.

Тук е използван т.нар. звуково-графичен принцип - предаване на звука чрез цветово означение.

Характерен за хайку е поетическият похват митаня - едно нещо се възприема като съвсем друго, като между тях все пак има известна връзка. Например, гледайки белия цвят, поетът пита: това не са ли дългоочакваните цветове (на пролетта). Използва се и олицетворението, но не като европейското.

Специфични за хайку са поетичните думи ономято, които са създадени като имитация на звуковите ефекти „бум“, „бух“, „прас“ и т.н. Например светлината има определен звук - пики-пики, светкавицата - хири-хири-хири и пр.

Първоначално хайку носи наименованието хокку (хок - начален и ку - стих) и се използва като встъпителна строфа на лирическия жанр танка (петостишие от 31 срички: 5-7-5-7-7). Първите три стиха задават темата, а следващото двустишие - агеку, съдържа поантата. Постепенно хокку се отделя от танка и добива самостоятелен живот и наименованието хайкай (хай - игра, забавление), а по-късно - хайку (игра със стихове), където поантата като поетическо внушение се ражда в съзнанието на читателя. С течение на времето хайкай престава да бъде забавна шега - експромт-шега на придворната аристокрация, и става забавление на обикновените хора, които започват да общуват във всекидневието си със стихове. Поезията прониква във всички кръгове на обществото. Създава се култ към художественото слово. Поетическото умение се превръща в критерий за ценност на индивида.

Стихотворенията от по-ранния период (вака) съдържат послания към боговете, природата, човека. По-късно (9. в.) посланията се отнасят само до човека - определен адресат, който отговаря също със стихове. За художествената стойност на тази поезия съдейства графичното й оформление. Така се ражда калиграфията. Много от бележитите хайджии (поети на хайку) са и прочути калиграфи. Както класическото, така и съвременното японско хайку поразяват с изяществото и разнообразието на своя калиграфски контур.

Още в първата антология на японската поезия (в периода на вака - 8. в.) - „манъйосю“, се създават много от поетическите похвати, които по-късно се използват във всички поетически жанрове (включително и хайку). Например „дума-възглавница“ - нещо като постоянен епитет („извечен“ - за небе, луна, дъжд и пр.), „думи-връзки“ - смислов, често и ритмичен център на стихотворението. Това са думи с двойно значение, които носят втори смислов план. Например думата „цвят“ означава любов, чувства, младост.

В хайку (както и в цялата японска поезия) природата заема централно място. Отношението човек - природа обаче е различно от това в европей-ската поезия, където човешките чувства се сравняват с едни или други природни явления (човекът е субект, а природата - обект). В японската поезия човешкото се слива с природното - и се предава непосредствено чрез нея. Поетическиият образ „сърце“ е сърце и на природата, и на човека:

Не плачете цикади.
Няма любов без раздяла
дори при звездите.

Исса

През 17. в. се оформят две поетически школи - тейман и дайрин, които дават силен тласък за развитието на хайку като самостоятелен лирически жанр. Първата школа се отличава със стремежа към техническа безупречност и формална изчистеност на тристишията. Школата Дайрин е ориентирана към непосредствеността на възприятията и чувствата. Тя първа се обявява срещу каноните, сковаващи свободата на поетическия изказ (броя на сричките, „сезонните думи“).

Върховите постижения на хайку е творчеството на тримата най-големи майстори хайджии - М. Башо, Й. Бусон и К. Исса. Най-бележитият между тях - Башо, получава след смъртта си божествен сан „Светъл бог на летящите звукове“. В края на 18. и началото на 19. в. се явяват реформатори, като М. Шики и С. Огивара, които създават движение „Свободен стих“. В художествената практика то прилага вижданията си за свобода при броя на сричките и се отказва от задължителното използване на „сезонните думи“. Всички поети обаче - традиционалисти и реформатори, следват основните естетически принципи, които определят най-същностните черти на хайку. Тоест всичко онова, което създава неговата поетическа и духовна атмосфера, онази безначална и безкрайна игра на чувство и постчувство, на мисъл и постмисъл, внезапен проблясък на изживяно в миналото, настроение в сегашния миг, който те докосва като лек полъх на вятър, като ухание на цвете, като неуловима усмивка. Или, както казва Башо, хайку „прилича на върбова клонка, докосната от лека вълна, която в момента се люлее от бриза“.

Корените на тази поетическа и духовна атмосфера се намират в дзен-будизма - онова трудно обяснимо за нашето европейско съзнание учение за Изтока - с неговия пиетет към простите и обикновените неща в живота, с култа към всекидневните преживявания, към красотата и покоя. Това е вътрешното спокойствие, освободено от оковите на интелекта, от веригите на понятията и установените правила. Дзен е океанът, вятърът, облакът, пролетното утро и лятната жега. Дзен е човекът. Когато усетиш, че си част от цялото, тогава ще се върнеш към своето „изначално Аз“, ще си тръгнал по Дао - пътя, който води до висшето просветление - Сатори. Или, както казва за него Д. Судзуки, „в него има нещо обърнато към вечността. Това е тишината на „вечната бездна“ … на издигнатите в абсолют Единство и Цялостност“.

Дзен-будизмът ражда естетиката на хайку (и на цялото японско изкуство - чайната церемония, икебана, традиционната архитектура и пр.). Тази естетика е основана на естетизирането на обкръжаващия ни свят. Естетическите принципи и категории на хайку се преплитат и преливат едни в други, обединени от преклонението пред красотата, която се излъчва от всичко - природа, човешки отношения, най-обикновени неща в живота. Ето например хайку от Самаро:

Вечер. Печални облаци.
Изведнъж над тях
се залюля хвърчило.

Да носиш в сърцето си движението на небето, променливата форма на красотата, да живееш с усещането за нейната преходност (принцип асоби). Променливост и непроменливост. Търсене на вечното в света на преходното, на неизменчивото в изменчивия свят. Съчетанието на мига с вечността - това е един от основните естетически принципи на хайку, наречен юген, чието поетическо въплъщение е най-известният шедьовър на Башо:

Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък.

Старото блато… вечността. Времето е спряло. Тишина и покой. Нарушени в един миг от плясъка във водата. Съчетанието им - един микрообраз на вселената.

Тези естетически принципи намират свое продължение в естетическата категория моно но-аваре (буквално - печално очарование), вътрешно свързана с друга категория - хосоми - изящество, изтънченост, чувствителност. И двете изразяват стремеж към проникване в дълбоката същност на всяко явление и предмет, което значи - в тяхната вътрешна красота, забулена в тайнственост и тъга. Както в хайкуто от Исса:

Под зимното слънце
язди на кон
мойта премръзнала сянка.

Поетът, потопен в скритата същност на нещата, влиза в хармония с тях. Естетическата категория нару означава именно това идентифициране на художника с обекта на неговото вдъхновение - отглас на дзен-идеята за Единството и Целостта на мирозданието. В един от коаните се пита: „Как можеш да спреш звученето на далечната камбана?“ Отговор: „Като станеш камбана с цялото й величествено звучене“. Законът на дзен-изкуството - закон на хайку - изчезни в същността на това, което рисуваш.

Ето защо в хайку всичко е осезаемо живо - и светулката и враната, и старото куче и рибите, и мостът и оризището, и пролетният вятър и лятната омара - всичко пулсира с естествения ритъм на вселената, в хармония с поетовото сърце. Тази радост от свежата красота и интерес към всичко наоколо, пораждащо непосредствени чувства, въплъщава естетическата категория окаши.

Заяк от сняг като жив.
Но едно остава, деца:
да му направим мустаци.

Башо

Магията на хайку въздейства неусетно. Поетическите механизми на това магическо въздействие се съдържат в недоизказаността и неизчерпаемостта. „Думите са изчерпани, смисълът продължава“ - както се казва в древнокитайски текст. И още: „Стихът свършва, но мисълта е безгранична.“ Смислите се пораждат извън думите, в пространството на въображението и асоциативната мисъл на читателя. Тези смисли са безбрежни, с неподозирани очертания. Защото читателското съзнание е фин инструмент, който с изострена чувствителност приема лъченията на текста и отзвучава със свои тонове. Какви ли тонове в нашето съзнание би породило следното хайку от Бусон:

Колко е малък човекът.
Съвсем не се вижда
през зелените листа.

В това се изразява естетическата категория йоджо, която европейците превеждат като „сугестивност“, но корените на думата - йо - неизчерпаемост, и джо - чувство, ни отвеждат към нейното по-точно означение - неизчерпаемост на чувствата. А. Шинкей нарича йоджо „присъствие на одухотвореност там, където няма думи“.

Тази неизчерпаемост се постига с простотата на словесния изказ, с лаконизма на поетическия текст. Думите стават по-обемни и прозирни в своята звукова телесност. Вместо тях говори мълчанието. „Замълчи - казва един дзен-философ, - премълчаните слова са оглушителни.“ Простотата е наречена в естетическия принцип саби „изящна“ Неин образец е друг шедьовър на Башо:

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

Кратък словесен рисунък с дълбинни асоциации. Простота, получена с изключителна пестеливост на изразните средства (принцип ваби). Липсва бъбривост, липсват разточителни описания. Поетическото пространство се заема само от един детайл, който съдържа духа на цялото. Подобно на лекия щрих с туш върху оризова хартия в японската рисунка в стил хайга. Само една линия, която понякога остава незавършена, както понякога и хайку остава без логически завършек или с прекъсната фраза. Например хайкуто от Исса:

Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак…

Естетически принципи и категории - саби и ваби, асоби и йоджо, моно но-аваре и хосоми, нарау, юбен, окаши… Колко чуждо звучи този понятиен език, когато се докосваме до простотата и свежестта на хайку. По-добре би било навярно вместо да категоризираме с понятия, да се наслаждаваме и радваме на живота. Хайку ни учи именно на това - „Да приемаме с радост този преходен свят, защото във всеки момент той е по единствен начин различно прекрасен“.

 

Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Ноември 29, 2006, 12:45:02 pm
През средновековието един от най-популярните литературни жанрове в Япония е танка ("кратка песен"). Като правило това е петстишие от две строфи с определен брой срички: 5-7-5 срички в първата строфа и 7-7 в двата реда на втората строфа. Що се отнася до съдържанието, в танка често се използва следната схема: едната строфа представлява определен природен образ, а другата описва "резониращото" с този образ чувство на човека
Традиционното хайку е от три реда, със срички 5+7+5=17. Повечето хайку са съставени от две части-изречения, 12+5 или 5+12. Тези части се отделят от специала разделителна дума, която играе ролята на препинателен знак. Често въобще няма разделителни думи, а и самите хайку на японски се изписват във вид на един вертикален стълб. В тези случаи разделянето просто се подразбира по класическата схема 5+7+5 (например така, при записване на руските стихове в куплети може да се предположи, че римуваните думи стоят в края на редовете). Изобщо, бидейки по своя произход "начални строфи", хайку понякога има незавършен вид, т.е. не представлява граматически завършено изречение.

 

катацумури
соро соро ноборе
фудзи но яма

 

охлюв
тихо-тихо изкачвай се
планината Фуджи

 

    Исса

 

         Така стоят нещата с "класическите японски" хайку (макар че правилото за 17-те срички е нарушавал дори Басе/Башо). Що се отнася до преводите и "чуждестранните" хайку съществуват различни мнения.
         Трябва да се вземе под внимание факта, че сричката в японския език съвсем не е това, което е сричката в руския или английския (или българския - бел.прев.), както по дължина, така и по средна информативност. Дължината на редовете на хайку (5, 7, 12) се определят от дължината и структурата на средното "поетично изречение" в японския език (но не в руския или английския). Затова най-разумен изглежда следният подход:
         - при превод или писане на хайку неяпонският поет се стреми да предаде "духа на хайку" чрез правилно построяване на "образа" (виж за това по-долу);
         - имитира се триредната композиция на хайку, но с оглед на естествените шаблони на чуждия език (например в руските хайку може да се получи по-удължен ред, който обикновено надхвърлят 17 срички (в същото време най-добрите хайку на английски са по-къси - 12-14 срички);
         - разделителната дума не се превежда, означава се с пунктуационни знаци (',', '...', '!', '-', ':');
         - за по-голяма близост с оригинала се използва по-малко строг синтаксис и "по-разхлабена" граматика : допуска се отсъствието на някои препинателни знаци (например точка накрая), използването само на малки букви и т.н.

 Всяко хайку е чувство-усещане, запечатано в малък словесен картинен образ. Образите имат две основни качества:

 

         А) Те идват непосредствено от жизнения опит: определени ярки моменти от живота, които ни впечатляват и които ние улавяме с нашия вътрешен фотоапарат: странни съвпадения; смешни случки; пейзажи, резониращи с нашето вътрешно състояние или даже изменящи нашето настроение, които ни носят неочаквано усещане за печал, самота или някакво друго чувство, което дори е НЕВЪЗМОЖНО ДА СЕ НАЗОВЕ;

 

         Б) Записани с думи, тези "картинки" трябва да предизвикват сходни усещания у читателите: нужно е не само да опишеш своя опит с думи, но да го направиш така, че да въздействаш на читателя.

 

         Изкуството да пишеш хайку - това е своеобразен танц върху тясната ивица суша между "локвите" (А) и (Б). Ако се увлечеш (А) можеш да напишеш много натурални фрази от типа на "красиви са листата на дърветата ", то с това никого няма да впечатлиш. Или обратно: ако се впуснеш по езикови ефекти и уникални видения (Б) - това трудно ще бъде възприемано от друг човек.
         Накратко, това е танц между "локвите" - основата на цялата поезия.

http://www.litclub.com/haiku/andreev/31.htm

Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Ноември 29, 2006, 12:48:16 pm
Пеперудата,
кацнала върху камбаната на храма,
спи.
 

Дайгу Рьокан (1758 - 1831) е дзен-поет и монах. След като някакъв крадец преобърнал наопаки къщата му и не намерил нищо ценно, Рьокан написал следното тристишие във форма хайку:

 

***
Оставил я е там крадецът -
там на прозореца -
сияйната луна.
 
 

Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: stiver в Ноември 30, 2006, 17:49:26 pm
Какво е хайку? Стихотворна миниатюра със строго спазвана метрика? Виртуозна лаконичност от три стиха? Микростихове с макроизмерения? Експромпт с огромна концентрация на чувства? Квинтесенция на поезията? Или висш израз на медитация?


miamotobg, благодаря ти за цялата тази информация. Днес дори се опитах да напиша нещо, но се получи тромаво и наивно. Но ми хареса, като начин за предаване на абстрактни мисли и чувства. Хареса ми самият процес на търсенето. Кара те да се загледаш много надълбоко в себе си и някак си да се наблюдаваш отвътре навън. Нещо, като обърнат навътре таралеж  :)
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: ---------- в Ноември 30, 2006, 19:25:07 pm
Мнооого ми хареса метафората за обърнатия навътре таралеж! :)
Искам да се опитам да синтезирам няколко особености на хайку, които убягват често на българския читател и поет - синтеза от българска и европейска гледна точка, не толкова от тази на японския език и литература; нищо, че е малко съмнително какво е мястото на подобни литературни търсения във форум за конспирации, мистика и уфология ;)

Който е слушал хайку на японски език, не може да не сподели, че стиховете на този език звучат безизразно, плоско, немелодично; в тях отсъства драматизмът и поетиката, която европейската поезия предполага; в известен смисъл, те не са поезия, не са рима.

Причината за това може да бъде потърсена в липсата на ударение в японския език - това е език, който се изговаря равно, като придвижването на влак по неговите релси, но не и като кон, подскачащ през полята; в този език от значение е дължината на произнасянето и тъкмо поради това се броят сричките. Всъщност, понятието "сричка" не е коректно, защото в японския съществува друга елементарна единица за броене на количеството прозвучало; при нея например "а" е равно по дължина на "ка" или на "ра" - все отделни букви в японската фонетична азбука, които букви са "сричките" на хайку-вата продължителност 5-7-5. Значи, в мисълта за написване на "хайку" на език, който не е японски, трябва да се откажем от въпроса за сричките - просто никой друг език не притежава тези частици на продължителност, които притежава японският и които несполучливо се определят като срички в другите езици.

Загубил естествената единица, с която хайку се поетизира в японския език, чуждоезичният ценител намира известно "упование" в старогръцките афоризми, в кратката философска формулировка. Хайку НЕ Е философска формулировка, не притежава наративно отношение към нещата и не разкрива прозрения; хайку е преди всичко емоционална картина на действителността около нас и като такава не може да се приближава към поучителния или абстрактния тон на европейската етика или философия; хайку, все пак, си е поезия, макар и изгубила "техническите си средства", щом напусне лоното на японския. Често неяпонските автори допускат грешката да съставят кратки и красиво звучащи мисли, които наричат "хайку", но това не е автентичният поетически жанр.

Набелязахме няколко неща: хайку е кратко, не може да се поетизира на неяпонски език и не е обвързано с мисловни и абстрактни прозрения; хайку представлява емоционално отражение на непосредствената заобикаляща действителност. Значи, хайку е едно вглеждане в онова, което е наоколо и в това вглеждане има едно забелязване; забелязване на нещо, което е развълнувало сърцето на гледащия и го е превърнало в автор на хайку. В това вълнение не може да има доктринално отношение, поучението е забранено; единствено личната радост или скръб, утеха или съжаление, безнадеждност или светлинка е позволено да бъде почувствана през думите, които очертават забелязаното в заобикалящата действителност.

Свещта угасна.
Стана студено.
Тъжно ми е...

или

Слънцето над покривите,
лъч докосна Богородичка
от календарчето ми на стената.
Каква литургия само!...

Както и да е - примерите може и да са тъпи, написани на prima vista, но нещо такова трябва да се получи. Има до някъде нещо общо с шекспировия сонет: в природата (реалността) нещо се случва и това е заредено с някакво настроение. Може би в първия ми пример трябва да имаме анонимна безнадеждност, обреченост, а във втория - истинско скромно празненство. Няма обаче дообясняване на ситуацията в хайку: няма например обяснение в първия пример, че приятелката ми ме е напуснала и заради това ми е тъжно и студено в загасналата и утъмняла стая, нито пък се описва във втория пример малката ми, бедна мансарда, на чиято стена набожно съм заковал една мърлява икона от календар; но вие и в двата случая трябва да усетите това, сякаш сте живи свидетели; трябва да усетите, сякаш дори вие самите сте на мое място, виждате същата сцена и изживявате... ако съм добър поет, разбира се :P

И така, хайку е едновременно недоизказано, недоконкретизирано, и в същото време - цялостно, плътно; чертае се цяла реалност, но това става без да се посочват всичките й черти, както това например се случва в обстоятелствените френски романи. Има и още една особеност, която западните автори, неизкушени от Дзен, често прескачат: в хайку няма чудеса, това е поезия на обикновеното. В хайку като безмислен разкош би стояло описването на нещо странно, уникално; истинското майсторство се състои в това да напишеш хайку с клавиатурата под пръстите си, а не със скъпо струваща златна писалка. Във всичко това, което казах и с голяма благодарност към прекрасната информация на miamotobg горе:


Фуруике я             Старо езеро...
кауадзу тобикому        Жабка се стрелна -
мидзу но ото.              с плясък.     

- това не от мен, разбира се!
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: H. в Декември 05, 2006, 00:28:09 am
Моето събуждане стана чрез хайку - няма нужда да казвам колко много значи за мен тази поезия в три реда... Живота ми се промени, целият ми мироглед се обърна и се насочих езотерично само от 3 реда. За мен е свещено. Форма изразяваща спокойствие, просветление и чистота. Най-големия синтез на чувство измислена някога...

Започнах да търся всички книжки излизали на български. След като ги събрах започнах да пиша и аз. Записах се в местния хайку-клуб и така. Имаше период в който живота ми бе завладян от това.
Ето превода, който според мен най се доближава до оригинала на великото хайку на Башо:

Старо езеро.
Жабешки скок.
Пльок!

В "Дивите лебеди" на Кенет Уайт беше описана и историята на това хайку, как Башо го е написал. Спомням си го на 2/3-ти, но има и нещо което не мога да се сетя точно...

Ето няколко любими:

В моето тръгване,
в твоето оставане -
две есени.


                   Шики


Планина на една
мъгла разстояние -
да се върна ли?


                   Одзава


Как залъгва лунната светлина!
Помислих си: вишневи цветове.
А то - поле с памук!


                   Башо


Преди няколко години някой се излъга да пусне и малка книжка с танка "Хяконнинишю". Има добри попадения и там :)
А това е от "Записки под възглавката":

Как да забравя
лотосовата роса,
как да се върна
в този свят на суетата?
Дори да ме очакваш...
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: Albinoni в Декември 05, 2006, 06:25:08 am
Моето събуждане стана чрез хайку - няма нужда да казвам колко много значи за мен тази поезия в три реда... Живота ми се промени, целият ми мироглед се обърна и се насочих езотерично само от 3 реда. За мен е свещено. Форма изразяваща спокойствие, просветление и чистота. Най-големия синтез на чувство измислена някога...

Ето няколко любими:

В моето тръгване,
в твоето оставане -
две есени.


                   Шики


Планина на една
мъгла разстояние -
да се върна ли?


                   Одзава


Как залъгва лунната светлина!
Помислих си: вишневи цветове.
А то - поле с памук!


                   Башо


Преди няколко години някой се излъга да пусне и малка книжка с танка "Хяконнинишю". Има добри попадения и там :)
А това е от "Записки под възглавката":

Как да забравя
лотосовата роса,
как да се върна
в този свят на суетата?
Дори да ме очакваш...



 :) Възхитена съм - мир и  нежна, спокойна красота..........Ще се радвам ако има как да науча повече за  Дзен, Дао   и хайку. Има ли четива някъде?
 
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Декември 05, 2006, 16:47:20 pm
За Дао - http://imadrugpat.org/taoteking/taoteking.htm
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: H. в Декември 05, 2006, 17:41:08 pm
Слаб е този превод. От английски е.
Препоръчвам превода на Крум Ацев (светла му памет!) от старокитайски на издателство Кибеа.
Продълговата бежова книжка. Винаги е в джоба ми. Настолна и Абсолютна.
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Декември 05, 2006, 17:59:45 pm
Слаб е този превод. От английски е.
Препоръчвам превода на Крум Ацев (светла му памет!) от старокитайски на издателство Кибеа.
Продълговата бежова книжка. Винаги е в джоба ми. Настолна и Абсолютна.
Да, така е , там е много по-поетично и по-красиво. Не случайно книжлето е джобен формат ;), затова е и в моя джоб.
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: H. в Декември 05, 2006, 18:55:31 pm
miamotobg, има една много рядка антология, само на Башо, среден формат, търся я от години под дърво и камък. Ако случайно ти попадне ме имай предвид :)
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: Albinoni в Декември 06, 2006, 21:53:19 pm
Horus, miamotobg, няма ли начин да се преснеме тази настолна книжка и за нас:) ;), моля  ?  :-*
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: H. в Декември 06, 2006, 22:01:29 pm
Има я електронна, но не и този превод :)
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Декември 15, 2006, 17:22:36 pm
Нова година-
начало на хармония между небето и земята.
Шики

Нова година-
все същата си е
колибата на сиромаха.
Иса

Нова година-
колко отдавна беше
вчерашното утро
Ичику

Нова година.
Днес не мразя тези,
които тъпчат белия сняг.
Яю

Нова година.
И тя ще свърши,
когато звъннат камбаните.
Хакки

Нова година.
Спомням си
самотните есенни вечери
Башо

Нова година.
Врабчета разговарят
под ясното небе.
Рансецу

Новогодишно утро.
С вълните иска да танцува
изгряващото слънце.
Кьоши

Новогодишна нощ.
Луната огрява
снежните преспи.
Дакоцу

Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Декември 15, 2006, 17:39:26 pm
Разходка в нощта.
Прощава се снегът
с отиващата си година
Шяра

Решил бях
да не старея вече.
Ала звъни камбаната...
Джьокун

Снежен мрак.
Отеква надалеч
новогодишната камбана
Дакоцу


Последен зимен ден.
Вали
нечакан сняг
Мантаро

Лети
замръзващата пеперуда
и гони своята душа
Кьоши

Зима луна-
захвърлена самотна
сред полето.
Росеки

Студен вятър
По небето се търкаля
самотната луна.
Мейсецу

Сред снежната гора
отеква ехото
на старите времена.
Иса

Безпомощно
падат снежинките.
Не носят утеха.
Хакьо

Светла лунна нощ
Лисица
играе сред нарцисите.
Бусон

Зимен вятър -
скри се сред бамбука
и утихна
Башо

Няма небе
и няма земя -
само сняг вали, вали...
Хашин - Ten mo chi nashi ni yuki no furishikiri

Снежна утрин.
Замряли са
поля и планини.
Чийо-ни -   "No ni yama ni ugoku mono yuki no asa"

Нощ - съд за лед,
изпълнен с бяла тишина.
Ти и аз.
Сейсенсуй - "Yoru ga hyoonoo no shiroi chinmoku de ore to watashi"

Зимна луна.
Отекват по моста
самотните ми стъпки.
Тайги - "Kangetsu ya ware hitori yuku hashi no oto"

Студена луна.
Прислужник в храма
цепи дърва.
Бусон - " Kangetsu ni ki o waru tera no otoku kana"

Залязващото слънзе
за миг се срещна
с папратта.
Токихико
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Декември 15, 2006, 18:14:32 pm
Танцуват
първите снежинки
по морските вълни.
Шики - "Chirachira to hatsuyuki furinu nami no ue"

Самотен ястреб
се рее
в простора.
Мейши - " Tenkuu e maiarawareshi taka hitotsu"

Премръзнало врабче
до него друго долетя.
И ето - станали са три.
Хисао

Зимна пустош -
пътеката разделя се на две.
Кьоши

Зимно слънце...
Тежко е вече
за моите клепачи.
Кьоши

Камелия-
печално цвете.
Погледнеш ли я, рони цвят.
Фуджико

Бялата азалия -
едничка тя
е цъфнала отново.
Мидориджьо

Зимна хризантема -
облечена е само
в прелестта си.
Шюоши

Луна,
увиснала в небето.
Замръзнал облак.
Кодзанджин

Зима в планината -
огънати от стяг дървета
и нито звук.
Тацуко

Студеният вятър
ме свързва
с човека на другия бряг.
Санки

Сняг
вали, вали...
Какво ли ще ми донесе?
Санки

Дълбок сняг
на лунна светлина -
белези от стари рани.
Бошя

Сняг
и лунна светлина -
синее тъмнината.
Бошя

Отвеждат в храма
малкото момче.
О, колко е студено.
Шики

Зимна пустош -
вой на вятър
сред едноцветен свят.
Башо

Зимен вихър
Камбана,
съборена край пътя.
Шики

Димен вихър
гони към морето
залязващото слънце.
Сосеки

Сред цветовете на чая
врабчета
играят на криеница
Иса

Последни есенни листа
Попитай вятъра
кой ще се отрони пръв.
Сосеки

Листопад.
Наблизо и далеч
се чуват водопади.
Башо

Превод Братислав Иванов
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: Albinoni в Февруари 27, 2007, 22:25:53 pm
Среднощ, дълбоко в планината
седя вглъбен.
Наоколо е пусто и спокойно -
ч0вешките дела не стигат тук.
Безкрайна нощ погълнала е
всичкия ухаен дим на пръчицата.
Робата ми се превърна в одежди от роса.
Безсънен тръгвам през леса...
Внезапно над върха
изплува пълната луна.

Рьокан
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: miamotobg в Март 02, 2007, 13:04:36 pm
Честита Баба Марта или Дядо Мартьо, който как иска !
 
Снегът се топи
Планините са в облаци,
Крясък на гарван
Кьотай

Бавно се топи снегът
върху покрива
на моята колиба
Исса

Снегът се стопи
на Големия Буда
върху рамото
Шики

Пред портата
с бастуна правя вадички
вмокрия сняг
Исса

Зазорява се.
По житните връхчета-
пролетна слана
Оницура

До всяка порта
дойде пролетта
с кални сандали
Исса

Пролетен ден.
В пясъка на градинката
се къпят врабчета
Оницура

Снегът се топи.
Седнало край печката момиче,
суши чорапите си. ( може и жартиерите) ;)
Бусон

Котаракът се събуди,
протегна се, и тръгна
по любов.
Бусон

Дреме, дреме
Големият Буда
в пролетния ден
Шики

Дългият ден.
Захласнат гледам
безкрайното море.
Тайги

Сам вървя
край коловоза.
Дълъг е пролетният ден.
Шики

Ужас!
Дувара ще счупят
влюбените котараци.
Шики

Стъпки
в крайбрежния пясък.
Дълъг е пролетният ден.
Шики

Ореолът на луната.
Ухание от сливов цвят
струи към висините.
Бусон

Продадена крава
кротко напусна селцето.
Пролетна мъгла.
Хякучи

Песен на славей.
В същия час,
както и вчера.
Чора

Отново се върнах
в родното място
при моята върба.
Чора

О, вишна!
Ти накара и княза
да слезе от коня.
Исса

Камбаните стихват.
Еква в нощта
дъхът на цветя.
Башо

Пролетен дъждец,
Върху керемидения покрив-
мокра детска топка.
Бусон

Отвред - мъгла.
Долавям стъпки.
Кой ли е това?
Исса
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: ukiko в Март 31, 2007, 15:02:34 pm
Ето ви и едно лично хайку - подарък към горепосочените)))


Под цъфналите вишни
аз,Исса, Башшо и мъжа ми
сме седнали и пием чай


Нали всеки можеше да си доизмисли края на историята? ;)
Титла: Re: Хайку - красивата поезия на ДЗЕН
Публикувано от: Fiery в Юли 07, 2007, 06:26:58 am

http://vladhristov.hit.bg/


http://www.daobg.com/haiku/