Автор Тема: Разликата между това да цитираме и да разбираме  (Прочетена 5574 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Май Кришнамурти беше писал по темата... Но няма реално значение - тя съществува и без него, и без мен, и без вас които я четат. Въпросът е в това, дали човек трябва да захвърли нещата които идват отвън и да вярва само в това което идва от самият него. Аз лично се нагледах на километрични цитати в този форум и доста постни мисли около тях. Но ако поставя нещата така, насочвам вниманието пак върху начинът ми на възприемане във форума и за какъв според вас се мисля, което хич не ме интересува. В същото време се чудя дали човек наистина може да се отърси от нуждата да търси увереност и смисъл на нещата в чуждите такива, приемайки ги за свои. Защото в крайна сметка те не са негови. И дори няма значение чии са, според мен никой не може да спори за притежание на някоя мисъл или достижение. Важно е кой истински е достигнал до тях. Защото само ако си достигнал до нещо, можеш да го разбереш. Но ако просто го приемеш за свое, ти не го подлагаш на съмнение, то не може да еволюира, за теб е нещо мъртво и статично в мисленето ти. Животът обаче е точно обратното. Всяко мъртво нещо, рано или късно се вмирисва и разпада. Но човек се страхува, че е празен и смята, че чуждата мисъл ще го запълни. Наистина ли това става? Не си ли остава същия човечец носещ се по течението, без вътрешен стимул реално да търси? Не замества ли едно течение с друго, без самият той да се научи сам да плува? Разликата не е ли само в това как самият той ще се възприема и неговото его? Ето, нашият човечец чете думи на Човекът, вярва в тях... това прави ли го Човекът? Не са ли това просто игри на егото и самовъзприемането, без никаква качествена промяна произтичаща от тях? Може да се спори, че човек се нуждае от време и помощ, за да се научи да плува... но това ли е начинът? Да се осланя постоянно на някой друг? Някога ще се научи ли да бъде сам и отговорността идваща от това? Или винаги ще има пъдари и овце подире им?

Да ви кажа ли, защо човек си създава идоли и скоро няма да се отърси от тях, както и от думите които попива от тях с поредната надежда и трепет за промяна? Причината пак е егото. Ако ти идеализираш някой и нещо, лесно можеш да снижиш егото си и да станеш един вид негов роб. Той е недосегаем, велик, много над теб. Неговото и твоето его нямат допирни точки, за да се създаде конфликт. Получава се усещане за лекота и безпроблемност, което простодушният смята за досег едва ли не с божественото. А всъщност това е само началната лекота от прехвърлянето на отговорността към някой друг, което след време ще рефлектира не само върху другия, но и върху теб. Така дори и набеденият за идол, да не иска подобно отношение и отговорност, става жертва на чуждото его. Защото ако този други го приемеше за равен, за подобен поне, еготата им щяха да са в конфликт. Виж, стоим на една плоскост, а ти си повече от мен, знаеш повече, можеш повече... това значи, че аз съм дребен и малък. А аз не мога да се възприема такъв, аз не съм такъв... аз не мога да съм такъв... и аз трябва да съм някой. Тогава... ти на какъв се правиш и за какъв се мислиш. Какви безсмислици ми говориш...Та тези мисли са толкова отколешни и в толкова варианти са се разигравали. Може ли човек да си признае, че тези всички хора които идеализира по един или друг начин и вярва в думите им, са хора като самият него... но с една разлика - те са решили да бъдат някой, решили да плуват сами. Може ли човек да си признае, че той самият би бил като тях, ако беше спрял да се сравнява и мъчи да стане нещо повече или нещо по-малко от това което си представяше за себе си, а просто потърсеше своя собствен път? Няма значение как му изглежда този път - грозен или хубав, нисък или възвишен. Под предтекст за духовно развитие, подобно отношение те кара да следваш собственото си желание да бъдеш някой. И в крайна сметка можеш да стигнеш единствено до собствената си представа за този някой която си изграждаш, отбълсквайки се от представата си пък за този който си бил... но не и до нещо повече. Животът е нещо много повече от представата ни за него обаче. Тъй че не е ли много по-умно всеки сам да мисли над него, а не върху нечии представи за него, за да се спаси от своито собствени? Сблъскването на тези различни представи за живота е много по-интересно и пълноценно от затъването в една, но явно и това е урок който също дълго ще се учи.

Говоря общо разбира се. Ако някой се чувства оскърбен, че го слагам в тая категория, аз ни най-малко съм говорил за него и ме интересува да го слагам някъде. Отговорността за собственото му развитие пада не върху мен, а върху него. Проблемът си е само негов и си е негова работа как и какво ще разбере от написаното, както и по какъв начин и дали ще му отговори. Струва ми се, че като цяло всички са прекалено насочени към някакво необозримо бъдеще, като не виждат, че единственото с което в момента разполагат е това настояще. Хубаво, лошо - това е. И малко или много всеки има пръст в създаването му. Какво ви кара да мислите, че дори и някой да събере помията и оправи нещата, те няма да станат същите? Нали трябва да се разбират нещата които се случват, за да не се повтарят. Имам чувстовто, че голяма част от хората са настроени... идва ми един израз от книгите на Плеядинците - да се преместят от един пикник на друг. Ей тъй, без усилия, без особена промяна. Държа да отбележа, че това да се нагласиш за другия пикник не е промяна в смисълът който се търси... На хубаво всеки може да свикне. По труден е да се отговори защо в момента се е получило така и промяната на мисленето трябва да главно свързана с това. Та ето и още един въпрос - колко време човек отделя на собственото си развитие, което включва собственото му опознаване и борба с проблемите които вижда, и колко, на това за собствените си желания? Независимо дали са те битови, емоционални, разумни, душевни, духовни... Защото целта на живота не е само да е приятен и да ни задоволява. Струва ми се, че тази думичка "само" не се схваща особено добре и духовно се отъждествява с безпроблемно. А не е така. Животът има много страни, и някои от тях са доста сериозни. Духовното е свързано с живота в най-пълния му смисъл, затова нека поне не му придаваме смисъл на нещо което на нас ни се иска.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Цитат
Да ви кажа ли, защо човек си създава идоли и скоро няма да се отърси от тях, както и от думите които попива от тях с поредната надежда и трепет за промяна?
Според мен причината е в нежеланието, доста често прерастващо в страх, за поемане на отговорност за собствените си мисли, чувства, усещания и действия. Така де, по-лесно ще бъде да натовариш някой "по-извисен" с тази задача, без да си даваш сметка, че тя всъщност си е само твоя и никой друг не е в състояние да те "оправи". От известно време много се забавлявам на някои мои близки какви невероятни начини им ражда акъла да натоварят мен или някой друг с такива "оправяния". Да, ама не... с риск да стана "лошия" посрещам тези напъни с искрена усмивка и вътрешна радост, че разбирам тънките им помисли.
Като казах "радост"...ми то и да се радваме не можем истински. До такава степен се мъчим да прехвърлим отговорността си на някой друг, че дори и това чувство сме отдали доброволно. Тъжно за такива хора, много тъжно, но проблемът си е техен.
За разлика от тях аз искренно се радвам на тези твои разсъждения, iti, защото са много истински  :)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Sikozu®

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
  • Resistance is futile. You will be assimilated.
    • Aur0ra
Цитат на: iti
Аз лично се нагледах на километрични цитати в този форум и доста постни мисли около тях.

И аз гледам, но не ги чета. Важните неща са кратки и ясни. Понякога и в една дума могат да се съберат.

Цитат на: iti
В същото време се чудя дали човек наистина може да се отърси от нуждата да търси увереност и смисъл на нещата в чуждите такива, приемайки ги за свои. Защото в крайна сметка те не са негови. И дори няма значение чии са...

Вместо да го мъдриш прочети нещо от белгийския психолог Пиер Дако. Човека цял живот се занимава с такива въпроси.

Цитат на: iti
Струва ми се, че като цяло всички са прекалено насочени към някакво необозримо бъдеще, като не виждат, че единственото с което в момента разполагат е това настояще.

"Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. Този ден е всичко, което имам, а часовете сега са моята вечност...аз наистина съм щастлив човек и днешните часове са само незаслужена награда." Най-великия търговец в света, Свитък с номер V

"Ако живвем само в настоящето, погубваме бъдещето" автор неизвестен

В заключение:
"Миналото трябва да се помни, за да се учим от грешките си, настоящето е, за да се развиваме и радваме на живота, а бъдещето, за да знаем накъде отиваме" Автор - Yours truly 8)
Тъп съм не ме слушайте.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123

Според мен причината е в нежеланието, доста често прерастващо в страх, за поемане на отговорност за собствените си мисли, чувства, усещания и действия. Така де, по-лесно ще бъде да натовариш някой "по-извисен" с тази задача, без да си даваш сметка, че тя всъщност си е само твоя и никой друг не е в състояние да те "оправи". От известно време много се забавлявам на някои мои близки какви невероятни начини им ражда акъла да натоварят мен или някой друг с такива "оправяния". Да, ама не... с риск да стана "лошия" посрещам тези напъни с искрена усмивка и вътрешна радост, че разбирам тънките им помисли.

Да това си е със сигурност така. Но самото стигане до култа,  е някак толкова плавно и естествено, сякаш всичко си заема мястото,  та ме съмнява да е само това. Тръгвам от друго място. Ако не издигаха тези хора в култ, как щяха да ги възприемат? Ако издигнеш нещо над себе си, лесно можеш да приемеш безпрекусловно всичко което идва от него, смятайки себе си за нищожен. Егото и конфликът се подтискат. Реално погледнато няма истинско равностойно общуване.

Примерно, ти казваш, че разсъжденията ми са истински. Нещо което малко хора в този форум биха твърдели, тъкмо поради истинското равностойно общуване. Имам си определен стил на писане и не се церемоня много. Това чуждото его би го приело като обида. Но ако тези думи идваха от някой който беше издигнат в култ, това нямаше да прави никакво впечатление, дори щеше да е естествено (то кое ли не е за някой поставен на подобна позиция...). При това, нямаше да има реално значение кой е човекът зад тези думи и колко истински са те. За страничният човек който е на този етап на развитие, последното  никога не е от значение. Много хора които са имали мания за величие, с добре подбрани думи и чесане на чуждото его, са стигали доста далеч. Примерно Наполеон. Не е ли бил един прост, обикновен, нисък, комплексиран човечец, който просто е знаел какво да каже, за да получи дивиденти от това? Защо хората са издигнали него. Защо са издигнали Хитлер, Сталин и кой ли не още? Защото причината за тяхната власт и това което са сторили, не са те самите, а хората които са им я дали. Но кой ли има доблестта да го признае. Нима тези тирани не могат да научат хората, че не могат да предадат властта просто ей така, на някой. Толкова войни, толкова загинали, толкова страдащи. Аз не знам какъв трябва да е следващия урок. И затова се питам - нима е само това? А като се питам нещо, не тръгвам да чета този или онзи, а гледам какво става около мен. И виждам завистта на хората, виждам как на тях им е невероятно трудно да приемат, че някой в нещо може да е по-добър. Някой може да има нещо в какъвто и да е смисъл, а те да го нямат. И как тръгват едни интриги и едно пренебрежение, едно съдене и злобеене. Но когато един човек вече някакси се е издигнал, някой го издигнал, признал, той е добил авторитет, те веднага се надпреварват да му признават заслугите. Някак вече им е по-лесно, той не е един от тях. И това няма никаква връзка с тяхната отговорност. Този човек може да е техен колега... Знаеш ли, аз съм програмист. И когато занесох една моя програма в МЕИ-то за един курсов проект, тя се стори толкова невероятна на колегите ми, че ме изкараха, че съм я откраднал и се натискам да се правя на някакъв. Получих от повечето пренебрежителна усмивка. Е, имаше и хора с които наистина се разговорихме по темата и беше ползотворно.

Та именно това смятам, че е основната причина, хората реално да не могат да действат заедно като отбор и винаги да се нуждаят от някой който да сложат отгоре, а после да го свалят обвинявайки го за всичко. Не са се научили да уважават другия заради самият него, а не заради това как те го възприемат според собствените си представи. Не са способни да оценят самите себе си, за да спрат да завиждат на другия. Не са способни да приемат другата гледна точка като равностойна. Не са способни да преправят своята след като видят, че тя куца някъде. Не са способни да признаят, че грешат. А всички тези неща действат толкова освобождаващо и ти дават наистина радост от живота. Монозина ще кажат, че думите ми надали са показаетел, че аз спазвам тези неща. Но самите думи са нещо външно и не толкова съществено. Важно е положението по-надълбоко. И искрено съжалявам хората които се опитват, чрез външното да променят вътрешното. Чрез спазването на някакви философии или морални подредби, да се промени нещо из основи в тях. Няма как да стане. Мисълта контролира проявлението, но по-надълбоко стои нещо друго. Там е нужна чистотата, не другаде. Светът в клойто живеем е мръсен и грозен, няма какво да се заблуждаваме, а хората през всички времена все светли очаквания за него да имали... но никога не са успели да променят вътрешното. Вероятно малцина са успели...
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Цитат
Не са способни да оценят самите себе си, за да спрат да завиждат на другия.
Като че ли това е първата крачка, която всеки би трябвало да направи. С едно малко уточнение, че тази самооценка не е добре да се направи с разум, защото тогава егото ще се намеси, а с чувство, с усещане за радост от себе си, защото това ще бъде от Духа. Точно той е онова, вътрешното, за което и ти казваш.
Струва ми се, че не всичко е загубено  :) Аз поне срещам вече доста често хора, които меко казано са вече стреснати и  най-интересното е, че вече не псуват, което е добро начало. Не, определено фокусирането вече се обръща навътре.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia

Като че ли това е първата крачка, която всеки би трябвало да направи. С едно малко уточнение, че тази самооценка не е добре да се направи с разум, защото тогава егото ще се намеси, а с чувство, с усещане за радост от себе си, защото това ще бъде от Духа. Точно той е онова, вътрешното, за което и ти казваш.


именно. Чувството е входът към мъдростта на вековен опит и космично вдъхновение..
Разумът криви всичко това в прогресии от означаемости и понятия, в което се състои и като цяло погрешният "метод", кривият подход в съвременната наука...
Колкото до цитирането - там, където се прави - нека се прави с намерение, а не с конкретна цел... 

 :)
musica universalis

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 699
Аз, да си призная не разбрах много самата тема: да цитирамме и разбираме? Когато цитираш нещо и някой, значи го разбираш.  Просто този някой го е казал най -добре и няма смисъл да  смучеш  от пръстите си за да изразиш същото нещо, но с по – неточни думи. Важното е, че го мислиш и чувстваш по този начин и използваш да го опишеш най-точно с думите на някой, който го е казал ясно и разбираемо.
Не знам колко страни има животът, колко са сериозни, но знам, че много ми харесва да съм жива, да съм тук, да съм в това тяло, с тези глава и многото щурави мисли в нея. Винаги съм знаела, че има причина да съм тук. Аз съм тук за да кажа, да разкажа, да покажа, че живота е нещо много красиво и интересно. Няма място за страх в него. Откак съм се родила, та и досега не мога да се начудя на това разнообразие около мен и възхищението ми от неговия създател расте ли расте. И всеки по своему е уникален и единствен. И много ценен. Това се опитвам да кажа на хората, и затова съм тук. Щастлива съм когато някой се усмихне, когато надежда освети лицето му и очичките се засмеят. Този миг ми е достатъчен, за да реша че мисията ми тук е свършила и да си обера крушите.. :) Но нали знаете какво е човешкото същество: иска още и още и аз пак съм тук...   Ние сме духовни същества в материално тяло и моето все още ме побира :) Ще цитирам някой/ никога не помня имена/, който много точно беше казал:
“Ни не сме човешки същества, които имат духовни преживявания, а тъкмо обратното- духовни същества, които имат човешки преживявания”.
Това е цитат, но отразява много точно моите мисли. И ако не бяха ме преварили щеше да е цитат от Невен :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 988
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Именно чувството е това,което провокира,това,което наричате его. Един безпристрастен разум много по-добре би направил обективна оценка,докато чувствата са крайно субективни и лъжат...и именно чувствата са много виновни за състоянието на съвременната анука..ако си беше само на разум много по-напред щеше да бъде...
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 699
Какво бихме били без чувства?
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Не става въпрос за мисъл или чувства, а за ниво на което те се проявяват. Само на човешко ниво самооценката е винаги в плен на егото. Нима тези чувства и тези мисли не са в плен на ситуацията и нас в нея? Тогава как може самооценката да не е субективна? Затова повтарям, че всичко се мотае около външното - това което става, това което провокира желанията. Опитът на човешко ниво да се премахне егото, самоооценката, конфликтите и всички подобни неща които са част от земният живот, ще е много по-болезнен и от това което се случва в момента. Психиката в най-добрия вариант може да работи паралелно, защото всеки свят си има свой замисъл и закони.

Човек може да се абстрахира от земният си живот и по този начин всяка мисъл и чувство биха добили друг смисъл, който да му помогне по-правилно да оцени и разбере себе си. По-дълбоките нива не са конкретни, те са по-абстрактни, неопределими, така че и отговорът който ще получи не е нещо крайно, а по-скоро усещане. Това вътрешно усеане е важното, защото то е сбор от много неща които изразени крайно биха си противоречели. Затова когато човек мисли и търси сам, изважда от това необятно поле нещата по свой начин, той ги конкретизира чрез своята индивидуалнот, придава им ново значение, свързва ги с други неща, може лесно да ги променя. Гледайки нещо крайно, изразено от някой друг, той не работи директно с източника му. А а кого правеше, щеше да изпита нужда да го каже малко по-иначе, малко по-по свое му.

Невен, звучиш ми като човек затънал много в утопията (както и доста други хора тук). Но това е опасно място и единственият начин да не се окажеш в плен от него е мислене и задълбаване. В "Книга на Тибетеца" май имаше една глава отделена на светът на идеите. Всеки минава през него. Това са духовни светове, модели създадени от някой или нещо, обединяващи разумния живот на по-всики нива, но изобщо не са най-дълбоките. Това са по-големи фрагменти на Висшия Разум. Още по-надълбоко, той става още по-неопределим и границите още повече се губят. Никой не го разбира напълно защото това не е възможно, така че никой не разбира напълно и живота. Кокото повече си в периферията обаче, толкова повече ти се струва че е така. Ирония на живота може би... Това което пишеш е просто гледна точка към живота, фрагмент който можеш да споделиш с други, но не е цялото, не е и живота в пълния му смисъл.

И когато се цитира нещо и си кажеш, аз мисля като този или онзи... не, реално не го правиш. Просто се включваш към тази идея и я споделяш с други което ти дава увереност. Но всяка идея е просто фрагмент от нещо необятно. Има закони да се запази баланс между тези фрагметни. Всяко действие си има противодействие. Т.е. всяка идея си има контра идея. И изпадането в крайност ражда друга крайност. Когато полярността между двете стане прекалено голяма, крайностите може да се самоунищожат. На по-дълбоко ниво е така. Пиша го, защото хората имат грешни очаквания от живота и Бог. Влагат много и се питат защо не се получава. Всички минават през това. Може да си много щастлива и т.н., но животът е на етапи. Той може да те извиси до небето, само за да те хвърли в калта след това. И всичко това е свързано с пътя. Някои просто не могат да го продължат, когато от тях се очаква да се изправят. Пристрастяват се към нещо, към разбиране не искайки да го пуснат, или пък се предават, когато то рухне. "Колкото си по-нависко, толкова по-лесно се пада" - ето една мисъл която много се цитира, но дали се и разбира? Както писах, източника й се е загубил, останали са просто думи. Същото е с много думи в живота ни. Уж всички ги разбират, а се получава така че са празни.

Може би това не са обяснения които всеки може да разбере.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
"Послания на Тибетеца" беше книгата. Четох навремето малко от Хегел, той също пише за светът на идеите.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Scorpion

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 160
ITI,

Какво би казал за това, "Аз не вярвам, аз просто знам"  и за заакодираните знания, които дремят у някои, но очевидно не у всички ?

Предварително благодаря, като имай предвид, че не го задавам случайно точно на теб, защото виждаш по-далече от всички тука.

 :-*
Danko http://enkade.blogspot.com/  Най-голямата властта е тази да властуваш над себе си, най-голямата

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
ITI,

Какво би казал за това, "Аз не вярвам, аз просто знам"  и за заакодираните знания, които дремят у някои, но очевидно не у всички ?

Предварително благодаря, като имай предвид, че не го задавам случайно точно на теб, защото виждаш по-далече от всички тука.

 :-*

Такива определения не бих давал, не съм ги и търсил, не ме и интересуват... Подобни изказвания както виждаш си играят с егото и никой не иска да пише (макар тук доста хора да се смятат извън неговата власт...). Но и попринцип се съмнявам няккой да има чак такова желание да го прави, макар темата да е важна.

Иначе на въпросът ти. Има такива. Но в кой, как, защо и по кое време се появяват си е загадка за нас. Всеки вярва в нещо и това е хубаво, но това не значи, че вярата е знание. Това е доказано със редица примери от коя ли не култура. Вярата може да е наложена на детето, може човек да си я е избрал защото му харесва, допада му вътрешно или на живота който води. Но вярата не е знание, не е обективна, а лична. И в този форум съм писал, ако група хора с определена вяра се съберат, вярата им добива сила и те могат да си помислят, че това е някакво знание. Но не е. Ако се върнем на идеята за фрагментите, всеки от тях вярва в нещо. Може да не го нарича с това име, но изповядва определени разбирания. Но никое от тези рабирания взето само по себе си не е знание.

Въпросът е в това, че тези фрагменти трябва да имат обща игрална площадка, за да се роди знанието и разбирането. Ами ако Земята играе точно такава роля и на човекъта е отредено да знае? Затова и се чудя как ще дойде това време, след като знанието е личен процес. Никой не може да ти го наложи или да те научи. И се боя, че дълго време ще има борба за контрол върху хората от една или друга страна. И тя ще свърши единствено когато човек добие знание. Тази борба обаче е единствения начин, за да се достигне до него.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
 iti,
темата и размислите ти/Ви ми харесаха .....

   Ако опитам да изразя чувствата си с думи ще се намеси разума.
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27