игрите са много много опростена симулация на истински свят.
има само илюзия за сложност.
Съзнанието и възможностите на избор на едно насекомо са хиляди пъти по сложни, отколкото възможните действия на човек (изкуствен разбира се), който е част от симулацията на играта.
Пространството е много ограничено. Често компютъра не смогва да изчислява сложните полигони и нарочно разработчиците слагат мъгли на повече от 20ина метра от погледа в играта.
Доста често като поиграеш малко, после трябва да смениш нивото - изкуствената вселена се изтрива и на нейно място идва другото ниво. Просто компютъра няма достатъчно ресурси (рам, процесорна мощ и др.) за повече от около километър пространство.
Даже при повечето игри, (особено тези с по хубавата графика), пространството не е плътно заето с обекти (като куб), а има само определени пътечки, през които да минаваш и да се кефиш на пейзажа.
Друго - видеокартата и процесора едвам смогва да изчислява един двуизмерен образ от 1024х768 за един единствен човек.
За останалите измислени герои, въпреки че са в същата реалност видеоизображение не се предполага. А именно видеоизображението гълта лъвския пай от ресурсите. Ако са истински хора, то те си имат свой компютър, със свое копие от играта , което да прави изчисленията.
В реалния свят образа е три измерен ( а може би и повече). Разделителната способност, която обхваща погледа е милиони и милиарди атоми, и е в перфектно 3д. цветовете също са милиони.
За всяко живо същество, което има очи, ще трябва видеопроцесорна обработка, която ще е милиарди пъти по трудоемка от съвременните супер мощни компютри.
А не взимаме предвид и миризмите.
Едно куче разпознава, може да различи и конкретно да идентифицира, 15 хиляди различни миризми.
Също така в реалния живот има различни видове материя, които са с различна плътност, различна тежест, различна температура.
Освен това на компютъра гледаме на един екран - моно изображение. В истинския свят живите същества са с 2 очи, които виждат различно и после съгласуват информацията. При компютърните игри възприятията са само видео и аудио, а при истинския свят човек има най-рачлични възприятия, емоции, болка, чувствителност на кожата, глад, жажда, любов, омраза и още 1000 работи.
Също така в един диск може и да има инсталационна игра, но тя е нищо без компютъра. Вида в който информацията се съхранява там е абсолютно неизползваем. Все едно да имаш чертежите на един етаж от 100 етажен небостъргач и да ти предстои да направиш 100 еднакви етажа по тях. А при компютрите тия числа са в хиляди. Не може да има сравнение между чертежите и самия небостъргач.