Ами щом не става въпрос за ИИ, мисля, че въпросът е много по-лесен. Разбира се пак правя уговорката, че приемаме съществуването на една обективна реалност. В нея, този копютър няма де бъде нищо повече от една електронноизчислителна машина и огромна база данни. Да естествено, ако помислим можем да намерим подобна аналогия с човека. Като един нечувстващ и немислещ човек, който просто обработва информацията на базата само на информацията, която притежава. Това трябва да е човек, който никога не би и помислил за "защо", той би се интересувал само от "как". Та, ако Бог няма необходимост да знае "защо", този човек или този компютър би отговорил на този критерий. Но човек се интересува от "защо" и ако човека е отражение на бога, то и бог би трябвало да се интересува от "защо", и единствената причина, поради която не се интересува от "защо", би била тази, че той знае отговора предварително. Но Дори и бог не е властник над принципът причина-следствие.
А за изкуствения интелект темата е много сложна. Аз само ще засегна един момент който се споменава при много автори. Какво става ако "изкуствения" интелект незнае че е изкуствен и си мисли че е нормално човешко същество намиращо се в "нормално" тяло ?
За да реши нещо подобно, би трябвало да поиска да забрави какво е, което е демонстрация на воля и желание.
Но освен това, този ИИ, трябва и да престане да гледа обективно на света и на себе си.
И, така ако един ИИ е програмиран, така че да може да симулира човешки чувства, желания и така нататък, в собсвените си очи, наистина би могъл да се превърне в човек. В определен философският смисъл той, ще е човек. Дори би трябвало ние да го приемем за човек. И все, пак обективно погледнато той не е човек.
Спомням си "Петият закон на роботиката". Който гласеше "Един робот трябва да знае, че е робот". А човек, трябва да си спомни, че е човек, така завършваше.
