Дълго разхлеждах и мислих къде да пусна един материял и реших да е тук.
Нямам спомен от къде се е появил в пощенската ми кутия. Кой го е пратил и кой е автора но ето:
"Животът не е душа, животът не е тяло, животът е и двете. Ти не си тяло и душа, ти си душатяло. Това "и" е опасно, остави го. Виждал съм хора, които са го отстранили, но все пак, когато мислят за душатяло, не могат да направят от тях една дума, поставят малко тире вместо "и" между двете. Дори това тире е опасно, отстрани и него. Направи душатяло една дума. То е едно. Превърни материяум в една дума; превърни този свят и онзи свят в едно. Нека твоят Бог бъде тук, долу в материята и нека твоята материя се издигне високо, и да се влее в Бога. Тогава как ще говориш за духовност?
В Индия тази болест е твърде древна, тази болест на духовността. Хората идват при мен, духовни хора. Без да ме познават добре, понякога идват при мен по погрешка. На един дъх говорят за своята духовност и за материализма на другите. В Индия това е клише, че Западът е материален, а Изтокът е духовен. Това са глупости. Това може да го каже само един фанатичен, шизофреничен ум. То възниква от разделянето на душата и тялото - така всичко останало ще бъде разделено, така в целия си живот ще носиш разделянето. Дори и тялото е разделено на две: горната част на тялото е нещо по-висше, а долната част на тялото наистина е долна - долна като оценка. Тялото и душата са разделени, така и самото тяло е разделено: долната част е някак си мръсна, горната част е свещена, свята. В действителност, къде вътре в тялото има разделяне? Можеш ли да отбележиш мястото, откъдето започва долната част на тялото? Кръвта циркулира по цялото тяло, една и съща кръв. Цялото тяло е една система, как можеш да го разделяш? А на хората, които разделят, им кажи: "Отрежете долната част на тялото и живейте с горната. Тогава ще видим. Те незабавно ще умрат.
Това се случва с духовните хора, те са мъртви хора. Такова е моето впечатление: че даже и материалистите са по-живи от твоите духовни хора, защото материалистите дълбоко в себе си чувстват, че някой ден ще се опитат да станат също духовни. Те не осъждат, по-скоро обратното - в себе си чувстват самоосъждане, вина, че не са отишли в храма, а при проститутката; че не се молят, а отиват на купон с песни и танци. Знаят, че правят нещо нередно, чувстват се унижени. Така че за тях възможността съществува, защото егото се чувства наранено. А духовният човек е един егоист всъщност, понятието за Бога е създадено от най-големите егоисти на света - за да осъдят другите и да оценят високо себе си.
Бог е тотален, ала Богът на така наречените духовни хора не е тотален. Техният Бог е само една абстракция, мисъл, чиста мисъл без никакъв живот в нея.
Лаодзъ не е духовен в този смисъл и не би позволил никаква духовност около себе си. Той просто е за тоталността; той е за неразделянето. И аз съм за неразделянето. Когато те посвещавам в саняс, не те посвещавам в духовност, посвещавам те в живота на цялото - опитвам се да те направя свещен, а не духовен. И помни, под свят винаги имам предвид целостността, в която ще живееш един цялостен живот - органично цялостен живот на тяло, душа, свят, Бог, пазар и медитация; един цялостен живот, в който не съществува никакво разделяне; лееща се енергия, която не е разделена. Не искам в теб да има някакви херметически затворени отделения. Твоето същество трябва да е гъвкаво. Трябва да си смел, толкова смел, че дори грешникът да може да съществува до светеца в теб и светецът да не се страхува, а грешникът да не се чувства порицан. Когато твоят светец и грешник се приближават все повече и повече и един ден се превърнат в едно, ти си станал свят. Тогава не отхвърляш нищо, не казваш "не", казал си "да" на целия живот такъв, какъвто е, без никакви предварителни условия. Казал си "да" на целия живот - за мен това е религиозен човек.
Същото важи и за Лаодзъ: той не се интересува от развитието, развитието ще поеме по свой собствен път - ти просто изживявай този момент. Той не се тревожи за духовността - недей да се грижиш за духовността - просто живей тотално, и духовността сама ще се погрижи за себе си. Тя ще се появи - тя е разцъфтяване, не е изучаване."
