Déjà Vu и грешната предства за времето

[ultrafutur]

Ето и моята скромна представа за темата:

Разбира се, намерението се появява още много преди раждането. Докато е в междучасието отвъд живота и смъртта, Човек гради определени представи за вида опитност, която му предстои да изживее. Тези представи се напластяват, и в момента, в който те изкристализират достатъчно, започва търсенето на подходящо тяло/живот/съдба. Когато тези параметри се задават, непосредствено преди раждането си, Човек си поставя определени точки/събития, които ще бъдат знакови в живота - нещо като напомняния, и в зависимост от това дали ще ги забележи, той ще си спомни, или няма - те са му познати, от една друга пространствена реалност, в която времето е доста разтегливо понятие. Тези събития наричаме  "дежавю"...

  ;D

[Gabaro]

А на някой да му се е случвало в момента на преживяване на дежа-ву да си помисли : "А бе мамка му знам какво ще стане и не ме кефи, я да направя нещо което искам, а не нещо което знам че трябва да стане!" и цялата тая реплика обесмисля дежа-ву като нещо предначертано и го прави като нещо което можеш да промениш. На мен лично ми се е случвало много пъти и в началото го правих просто от интерес, а после щото не мога да търпя мисълта че има нещо в моя живот което е "предначертано от съдбата". На някой случвало ли му се е това и въобще какво мислите по въпроса?

[Mystic]

А на някой да му се е случвало в момента на преживяване на дежа-ву да си помисли : "А бе мамка му знам какво ще стане и не ме кефи, я да направя нещо което искам, а не нещо което знам че трябва да стане!" и цялата тая реплика обесмисля дежа-ву като нещо предначертано и го прави като нещо което можеш да промениш. На мен лично ми се е случвало много пъти и в началото го правих просто от интерес, а после щото не мога да търпя мисълта че има нещо в моя живот което е "предначертано от съдбата". На някой случвало ли му се е това и въобще какво мислите по въпроса?

На мен дежа вю ми се е случвало само веднъж до сега,и то преди много години.Незнам в мен ли е причината след като чета колко от вас са имали това изживяване?!?

[Gil-Galadh]

А на някой да му се е случвало в момента на преживяване на дежа-ву да си помисли : "А бе мамка му знам какво ще стане и не ме кефи, я да направя нещо което искам, а не нещо което знам че трябва да стане!" и цялата тая реплика обесмисля дежа-ву като нещо предначертано и го прави като нещо което можеш да промениш. На мен лично ми се е случвало много пъти и в началото го правих просто от интерес, а после щото не мога да търпя мисълта че има нещо в моя живот което е "предначертано от съдбата". На някой случвало ли му се е това и въобще какво мислите по въпроса?

И в следващия момент излиза,че това,което правиш,всъщност води до предначертания изход.
 На теб препоръчвам на Дейвид Едингс "Белгариада",имам третата част,ако искаш

[Gabaro]

И в следващия момент излиза,че това,което правиш,всъщност води до предначертания изход.
 На теб препоръчвам на Дейвид Едингс "Белгариада",имам третата част,ако искаш

Да де ама разликата е, че след като се намеся не става това което съм сънувал,видял или к'вото и да е там.
А за теб мога да кажа че си ПАСИВЕН     

[Gil-Galadh]

Абе ти виж дадената книжка
а и все пак знай че не е хубаво за другите да съдиш по себе си.И нека наредбите са на ЛС

[milenski]

И в следващия момент излиза,че това,което правиш,всъщност води до предначертания изход.

Абсолютно!  ;D
Като малка редовно попадах в мисловни капани, стараейки се да направя нещо различно от това, което смятах, че е предвидено, че ще направя в даден момент. А после започвах да се съмнявам дали ТЕ не са предвидили вече, че ще се опитам да се бунтувам и предварително да им е ясно какво ще направя само от единия инат  В крайна сметка, май нищо не правех за по-лесно 

Някъде бях чела, че свободната воля е дотолкова свободна, че от изборите, които ти се предоставят, избираш онова, което вече ти е предначертано. Не знам, не знам...

Габаро, струва ми се, че не си наясно какво е дежа вю. Поне в поста ти като че ли става въпрос за друго нещо.

[Alien]

ТЕ не са предвидили вече

Те или ТИ

[milenski]

А "Може би са те?" ;D

[Gabaro]

Габаро, струва ми се, че не си наясно какво е дежа вю. Поне в поста ти като че ли става въпрос за друго нещо.

А може ли да ми дадеш твоята представа за дежа-ву тогава ?
По принцип думите може да си ги въртим по всякакви начини и пак нищо да не казваме.Пример беше тва същото изречение дееа грррр...

[discorder]

Първо искам да благодаря на всички за тази тема
Много се радвам че подобен въпрос е намерил място тук и още повече че в това което прочетох дотук има и свежи мисли, истински разсъждения а не само механично преповтаряне на това, което пише в книгите.
Наи после видях почти всичко което ми е минавало през ума по въпроса за deja vu  събрано прегледно на едно място...
Помагате ми да си подредя малко теориите

Лично аз въпросните deja vu  моменти ги преживявам редовно някъде от 15-16  години насам, тоест, когато за пръв път се зачудих какво става трябва да съм бил на седем или осем. Доколкото знам при повечето хора започва да се случва някъде по това време.   Така или иначе именно тези преживявания са една от основните причини да стигна дотук, да си задавам особени въпроси ииии например... да пиша в този форум.
За толкова време упорито наблюдение на явлението, издебване, ровене по разни книги, интернет, събиране на мнения и т.н. съм сигурен в едно нещо.
Дежа ву са интервали от "реалността" (тази дума винаги я слагам в кавички), които съм сънувал.
Има и други популярни обяснения, но какво да говорим след като ми се е случвало да сънувам нещо, сутринта да си го спомням доста ясно (което ми се случва рядко , да си помня сънищата) и в същия ден да преживея дежа ву от същия сън. Отгоре на това беше от онези, продължителните, над минута, може би серийно преживяване с няколко ярки "припомняния"
Въпросният случаи за мен прогони всякакви съмнения за това "как'" се случва.
Остава другият, доста по-интересен въпрос- защо...
Ето тука става интересно...
Не знам дали с вас, които сте писали тук е така (познавам лично само Gabaro i Gil-Galadh), но обикновено дежа ву не се проявяват в някакви драматични моменти от живота. Не че и това не се случва, обаче като цяло преобладават такива "случки " в някакви съвсем обикновени моменти
Знам ли... Всъщност с времето посвикнах с тези моменти, макар че все така се радвам когато ми се случи...
Тогава някак си знам че съм на прав път , правя това което искам и определено не се чувствам  принуден, осъден да извърша нещо, което нямам желание и т.н.
Всъщност като се замисля точно дежа ву ситуациите ме научиха на нещо много важно- да правя ъзнателни избори, да се замислям за последствията, да виждам модели и да намирам взаимовръзки в това което става. Съвсем наскоро осъзнах какво точно означава "намерение" и как се преживява то, пак след едно доста продължително  дежа ву.

С последното искам да успокоя по-параноичните...
Дежа ву не е инструмент з а принуда, а инструмент за овладяване на потенциала които все забутваме в килера
Дежа ву е врата към по-добрия самоконтрол
И като гледам колко често явлени е е , мисля че всички са поканени
Остава да направим избор дали да се държим като жертви (пасивно) или да поемем отговорност за своя свят

[portentosum_mare]

На мен, както и на повечето потребители, дежя ву ми се случва относително често:)
Първоначално много се чудех какво е и защо, а впоследствие просто се научих да го възприемам като част от играта.
Личният ми опит доведе до извода, че дежя ву не е спомен от сън (макар че има хора, които така го усещат и може би за себе си са прави).
Моята аргументация, че не е спомен от сън е, че ми се случва дежя ву-то да е свързано и с други хора наоколо, които например ще кажат и ще направят нещо,а съгласете се, че е огромна случайност да сънуваш например съседа, които ще каже някаква супер специфична реплика, и после да си я спомниш като дежя ву.
Винаги се поражда гъдела да \"променя\" развитието на дежя ву-то, но го оставям да се случи, за да видя дали няма да има нещо различно...
Аз не се стряскам от дежя ву, даже напротив, става ми забавно и както беше отбелязано дежя ву никога не е свързано при мен с някакви големи събития.Чувствам, че това е някаква информация, която искам да използвам, но още не зная как.Даже си представям, че това е тунел във времето и ако знам начинът, след отварянето на тази \"дупка\" може да се пренеса в алтернативната вселена (поне 1) 

[Gabaro]

Аз действително го изживявам като спомен от сън и въпреки, че знам че не е така съм свикнал да го приемам така, защото е най-удобно. В последствие осъзнах, че всъщност с дежа-ву виждам нишките на действителността и в някаква степен мога да разгадая начина, по който се задвижва целия механизъм. Това, което ми пречи да видя всичко е, че дежа-ву каито имам почти винаги са свързани с някакви незначителни моменти от моя живот, някакви ежедневни неща, които приемах за даденост. Обаче се оказа, че в детайлите се крие ключа за разнищване на ситуациите в които попадам. Много пъти ми се е случвало да имам няколко почти идентични дежа-ву-та в рамките на няколко дни, които си мислех че са еднакви. След известен период започнах да виждам разликите между тях и да вниквам смисъла на нещата. От известно време си "припомням" дежа-ву преди да са станали т.е. вече съм ги "сънувал", но те още не са се случили и си мисля "Ааа това ще стане еди-къде си с еди-кого си и аз също ще съм там" . Това означава ли, че до някаква степен започвам да придобивам контрол над случващото се?

[ronnin426850]

Така, това определено ще ми стане любимата тема.. Аз съм странен човек- миналата година в продължение на 3 месеца имах две до пет минутни дежа-ву веднъж на два дни. По различно време и по различни поводи. Незнам защо. Изведнъж зачестиха, известно време ги получавах доста често, после замряха. Сега, аз мисля следното: Сънищата са нещо по- сложно отколкото си мислим. Това не са просто някакви си картинки дето ни се пускат от Всевишния на random, докато хъркаме. Не, според мен това е някакъв вид прозрение, като пътуване. Разбирате ли, разликата между реалността и съня е по- голяма от привидното, основно заради разликата във възприятията. Според мен съзнанието е свързано със сетивата като входни устройства и с подсъзнанието като изходно. Но това подсъзнание може да получава данни и от други източници. Не смея да казвам какви, за някои това е бог(пардон, Бог), на други им "говорят духовете". Обаче знам, че светът в съня е някакси различен от света в реалността. Да, звучи глупаво и елементарно, но имам предвид друга, по- дълбока разлика. Незнам каква, но съм имал следния случай: Спя си аз и си сънувам. Обаче явно връзката между подсъзнанието ми и съзнанието ми не се е прекъснала(както би следвало според моята теория, имам есе на тази тема, ако го изровя може и да го постна). И идва един момент няколко секунди след началото на съня, в който аз осъзнавам, че сънувам. И естествено започвам да търся разлики(понеже бях на познато място и сравнението беше лесно). Едно време, когато бях малък още четох за бермудския триъгълник бях много озадачен, когато прочетох, че един от екипажа на някакъв изчезнал кораб казал, че нямало слънце, а морето изглеждало странно. Тогава не проумях как така може да изглежда странно, но след този сън вече знам. Всичко беше якак си по- голямо и зеленикаво, но това беше само тази част, която може да се опише. Иначе беше нещо невероятно, сякаш си в друг свят с други закони, едновременно познат и чужд. Убеден съм, че дежа-вю- то е тясно свързано с възприятията на подсъзнанието. И със сънищата. Не със всички, но има някаква връзка. А дано да разберем каква(апък дето се викаше в един виц: "а дано, ама надали")

[Gabaro]

Сънищата са нещо по- сложно отколкото си мислим.

Определено е така.

Разбирате ли, разликата между реалността и съня е по- голяма от привидното, основно заради разликата във възприятията.

Не знам защо но все си мисля, че сънищата са всъщност по-близки до реалността отколкото предполагаме... най-малкото нещата там изглеждат доста реални. Освен това сънищата дават своето отражение върху реалността...те са един вид проекция на реалността в нашето съзнание. В тази проекция ние се сблъскваме със ситуации и проблеми сходни на тези които изпитваме в реалността(доколкото можем въобще да си говорим за "реалност", разбира се). Разликата според мен се състои в това, че в сънищата контрола се установява по-лесно, осъзнаваш се, че сънуваш и хоп - ето ти друга визия... ставаш нещо като глобален админ на съня си.

Не смея да казвам какви, за някои това е бог(пардон, Бог), на други им "говорят духовете".

Усещам някаква ирония в думите ти... само така! ;D

Незнам каква, но съм имал следния случай: Спя си аз и си сънувам. Обаче явно връзката между подсъзнанието ми и съзнанието ми не се е прекъснала(както би следвало според моята теория, имам есе на тази тема, ако го изровя може и да го постна). И идва един момент няколко секунди след началото на съня, в който аз осъзнавам, че сънувам.

Ами тука ти идва контрола. Оттам осъзнаваш, че в съня си направо си Господ и започва веселото.
Имам един въпрос: Да приемем че дежа-ву е пряко свързано със сънищата(просто не съм сигурен дали е така) и над сънищата може да се осъществява контрол(даже е доказано и научно). Може ли да се осъществи контрол над дежа-ву още докато е под формата на сън? Ако "да" защо, ако "не" защо? Някой опитвал ли се е?