За сетен път се убеждавам, че съвременната Църква е загубила връзка с духовните факти и се опира само на догмата, върху която е построена.
Сигурна съм, че отците, родили това изявление, не могат да погледнат безпристрастно на паневритмията на Дънов, нито на евритмията на д-р Щайнер, защото това са духовни практики, а те нямат духовни опитности и познанията им са само книжни. Ако имаха такива, щяха да знаят, че трябва поне толерантност.