В подкрепа на написаното от arh:
"В началото на века д-р Ани Безант теософ, намира младия индус Кришнамурти и издава една негова книга: ”При нозете на учителя”. Теософите от цял свят са уверени, че той подготвя тялото си, когато дойде времето, Мировия Учител или Христос да “влезе” в него и Кришнамурти да бъде вторият Месия на човечеството. През 1932 година в град Омен Холандия се провежда един от най-големите конгреси на теософското общество. Там, в замъка Ерде, тридесет и седем годишният Кришнамурти трябва да бъде обявен за Миров Учител и за новия Христос, дошъл за втори път на земята. Делегатите на конгреса не са обикновени граждани, там присъства елита, цвета на интелигенцията и представители на аристокрацията от цяла Европа. Делегати от България са: Атанас Димитров, Софроний Ников и Магдалена Попова изпратена лично от Петър Дънов с негово писмо до Кришнамурти. На третия ден от конгреса Кришнамурти произнася следната реч: - “Вие очаквате Мировият Учител и искате да повярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истината. Аз съм човек, като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Миров Учител е вече дошло. И Той е вече във физическо тяло тук на земята, но не е между нас. Мировият Учител е в България”.
За мен спорът кой е по-велик - Беинса Дуно или Кришнамурти, ми звучи малко като "Ако Батман се бие срещу Спайдърмен, кой ще победи?" Във всеки случай, непонятен ми е стремежът на българите да принизят и оплюят една личност, която не бих се осмелила да определям с думи, за да могат да се кланят на чужди такива, единствено и само защото са "вносни", защото не можем да се отървем от робската си психика и самоненавист, не можем и не искаме да повярваме, че можем да бъдем равни с другите, ако не и нещо много повече. Но, както е казано, "Никой не е пророк в собствената си страна." Ако Дънов бе избрал да живее извън България, сигурна съм, че сега щеше да има много повече последователи сред нас. И вместо да го плюем, щяхме да се удряме в гърдите и във всеки разговор да го изтъкваме едва ли не като собствена заслуга, както правим сега с Джон Атанасов, примерно. Далеч съм от мисълта, че съфорумците, които се изказват така рязко и снизходително, биха си променили някога мнението по въпроса. Но, моля, имайте уважение поне към съфорумците си.