Не можеш да "учиш" вяра. Вярата или я имаш, или не - всеки има убеждения и вярва или не вярва в нещо, но тези убеждения са резултат от собствения му житейски опит и е недопустимо някой да се опитва да ги налага.
Това не е вярно. Вярата е резултат на познанието, така че в известен смисъл е свързано с ученето, научаването на нещо, което не си знаел и разбирал. Затова е имало и има от дълбока древност просветителска дейност и древни книги на познание... 
Освен това, вярата обикновено идва на по-късен етап в развитието на човека, когато вече е осъзната личност, натрупала житейски опит, когато е мислила над живота като цяло. Едно дете обикновено не го прави, а просто попива това, което наливат в главата му - това не е шега работа и не мисля, че училището трябва да се меси в нечие духовно развитие, поне не и по такъв пристрастен (Все пак ако такъв предмет се изучава, той ще се придържа именно към утвърдените от църквата канони, а както, мисля, повечето от хората тук са съгласни, религиите са изпълнени с лъжи. А всъщност, като стана дума за пристрастие, абсурдна е и идеята да се учи само една религия. Как си представяш турците, например, да учат православна вяра? Това непременно би довело до допълнително разделение и конфликти ище от най-ранна възраст) начин.
Това също не е вярно, основите на ценностната система са общи за всички религии. Ако си запознат с основните учения на повечето религии, ще видиш че те създават ценностна система на добротворчество и мироносителство, което всъщност е важното при изграждане на детския характер. Това е важният период, ти изпусни първите 7 години от възпитанието на едно дете, пък после се опитвай да го превъзпитаваш.... Има такава древна мъдрост - "Дръвчето се изправя докато е малко, когато стане голямо дърво, не можеш да го промениш."
Познание - да, но по-особен вид познание. Ето, например ти как си стигнала до този сайт? Като сама си почувствала тази необходимост, никой не те е накарал насила и не ти е казал, че това, което ще намериш тук, е самата истина и трябва да я знаеш. Ако го беше направил, може би щеше да се получи обратен ефект, да се отвратиш и да си кажеш, че има нещо не както трябва (Разбира се, с пълно основание).
Религиите са сложно нещо и аз се опитвам да разсъждавам от гледната точка на малко дете, което би се сблъскало с нея. Едно малко дете трудно може да отсее наистина важното и общото, от лъжите и манипулациите. От друга страна, проблем е и самото тълкувание, ще ти дам един пример. Какво ще стане, ако едно дете приеме буквално призива когато те удрят, да обърнеш и другата буза? И още повече, какво би станало, ако други, недобросъвестни деца, разберат за това? Аз мисля, че в този случай на детето лошо му се пише и ще бъде тормозено по всевъзможни начини (И може би точно по този начин ще бъде превърнато в атеист, а защо не и в психопат-убиец - в крайна сметка повечето от тях именно от там тръгват - травми в детството).
Проблемът с тълкуванието наистина е сериозен, според мен. Какво да кажем за терористите, които се взривяват и убиват? Ами че всички те го правят в името на Аллах. В древността християнската църква също е горяла на клада в името на Бог. Затова мисля, че е много важно човек сам да почувства нуждата от религия и способността си да я възприема - ако го направи, тогава и резултатът би бил различен.
Поне аз така мисля - не претендирам да съм на прав път, но просто това ми изглежда най-логично.
