Въпреки хвалебствените слова, изляти въодушевено и доброжелателно по-долу от ARH, смятам времето за по-добър съдник на това кой на какво е предтеча... Всяко време има своите Учители, мъдреци, създатели на школи... Възприемам духовните учители като носители на светлина и знание, едни човешки Граали, в която е излята дозата мъдрост, която ни помага да изкачваме стъпалата на еволюцията на духа. Трябва да ги познаваме и разберем, ако имаме духовни търсения. И смятам, умереността за добър подход ... в този свят, преоткриващ духовността, богат на духовни учения и техните интелектуални интерпретации...
И за да се върна към темата за паневритмията - повтарям, че лично аз съм за прилагането и в съвременния живот.
