Позитивното мислене

[Tangrata]

Да, да, самият аз се уча, но хубавото при мен е че имам учители и това, което са ми казвали, че в момента, в който отвориш вратата вече си приел импулса, а да изпратиш чист изисква пречистване, с други думи НЕ ПРИЕМАШ НИКАКВИ ИМПУЛСИ ОТ ТЪМНОТО, малко е сложно, но се учи!

Дано тебе те разберат повече съфорумци и гости.
Аз опитах но....нали знаеш, при отворени врати става течение, някои настиват и ти кашлят насреща.
А по принцип вратите се отварят при всяко изразяване на отношение. ВСЯКО.
---
А клипа си е (провал на екзорсистите).... програмиране.
Знанието е сила и на знаещия не може да подейства.

Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование  и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.

Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.

Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.

[Eon]

Четеш ми мислите...

Мисли, които са от доста години в главата ми.

[Albinoni]

Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование  и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.

Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.

Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.

Ще ти предложа моето виждане за нещата, дано помогне  Според мен отговорът е в това да изпитваш към хората, които те нараняват съчувствие за това, което всъщност им липсва - любов. Повърхностните, лекомислени, агресивни постъпки, нараняващи сърцето  са плод на вътрешен дефицит на човешка обич и топлота. Не може да се даде онова, което липсва в характера. Ти приемай такива атаки срещу себе си с разбирането, че тези хора не са научили най-важните уроци на живота - да обичат. Не им се сърди, прощавай им  именно заради това и бъди благодарен, че ти ИМАШ способността да си чувствителен, а това е много...

[Mirotvorec]

То това е тема направо за дисертация, ама...
Като първо-няма ненаранен човек на тази Земя. Кой по-вече, кой по-малко, но за всеки е достатъчно болно. Каквото и да си говорим, каквито и обяснения да излагаме-все ще е малко и недостатъчно. Казано е-времето лекува.
Като второ да припомня, че животът ни е игра и в тази игра има правила, а ние влизаме в нея само след предварително сключени договори с всички, с които ще контактуваме. Кой ще се съгласи на такъв договор-да те нарани? Знаем, че едно жестоко нараняване може да разкрие в човека неподозирани и за самия него сили, чувства, които да го доведат даже и до просветление. Само много близък до теб, до твоя дух, ще се съгласи на такава постъпка.
Разбира се, всичко това се разиграва преди да се родим, а след това...не помним.     Затова първата стъпка май е една-прошка. Прошка и благодарност, че онзи си е свършил перфектно работата.

Абе, пиша ги тези неща, ама да не помислите, че на 100% ги изпълнявам? Не разбира се, но усещането ми е, че това е правилният подход. А между другото ... и аз съм плакал.

[Tina]

Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб.

По думите ти разбирам, че си мълчиш и анализираш....Нали?

НЕ ОСТАВЯЙ НИЩО НЕИЗРЕЧЕНО!

На тези които са те наранили обясни точно защо. Изправи се с цялото си величие и същност - от пръстите на краката до мисълта си, която тече от миналото в бъдещето и обясни какво си, какво харесваш, какво те наранява..... В момента, че който изречеш тези неща -
- първо ти уверяваш себе си, че така и наистина си такъв човек с определени стремежи и
- второ - ти поставяш различие за разрешаване (в повечето случаи ще приемат твоето мнение, защото е твое - И ТОВА Е КЛЮЧА!)

[Eon]

Лесно е на думи:

http://www.goldmanmethod.com/online/training/desire_belief_expectation_17.php

[Дъвиан]

Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.

Просто се вмъкни в съзнанието на другите и ще разбереш какво им е. Тогова може и да си промениш категоричното мнение. Всичко, което чувстват останалите го чувстваме или сме го чувствали и самите ние. Някога за някои неща, сега за други, в бъдеще за останалите.

[Oberon]

Ако знаете какво чудо на женската природа мина покрай магазина сега.....веднага ми дойде позитивното мислене:))))

[ssass]

Да, да, самият аз се уча, но хубавото при мен е че имам учители и това, което са ми казвали, че в момента, в който отвориш вратата вече си приел импулса, а да изпратиш чист изисква пречистване, с други думи НЕ ПРИЕМАШ НИКАКВИ ИМПУЛСИ ОТ ТЪМНОТО, малко е сложно, но се учи!

Дано тебе те разберат повече съфорумци и гости.
Аз опитах но....нали знаеш, при отворени врати става течение, някои настиват и ти кашлят насреща.
А по принцип вратите се отварят при всяко изразяване на отношение. ВСЯКО.
---
А клипа си е (провал на екзорсистите).... програмиране.
Знанието е сила и на знаещия не може да подейства.

Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование  и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.

Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.

Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.

И в най-черният има нещо бяло ...
Аз се опитвам да следвам този принцип .

[veselqk-U]

Най-ефикасно според мен е да си дадеш сметка,че всички сме на едно дередже.Много често мислите за които говориш идват от чувството,че си нещо повече особено ако си тръгнал да развиваш съзнанието си.Поне при мен е така.

[Tangrata]

Преди вярвах, че каквото и да правя, каквото и да прави всеки човек , той малко или много развива съзнанието си и върви напред.
Дали е така вече не съм сигурен. Дали изобщо има смисъл да развивам съзнанието си също не съм убеден. Може би след няколко десетки години както и да си живял, ще е минало и ще е все тая. А дали го развивам, също не съм убеден. Кой може да знае, в действителност колко напредва (Е разбира се суетата нашепва, че е с много, но кой да и вярва)
Преди вярвах, че от всяка болка има смисъл, че от всяко изпитание има полза. Сега на моменти го вярвам, а на моменти не. Сега, докато пишех последния ред си спомних, че преди правех едно тежко упражнение, траещо час или два. И като мине доста време, докато го правиш, изведнъж съвсем сериозно почваш да си мислиш, че това няма смисъл, че напразно се мъчиш, че така и така нещо не правиш правилно и усилията ще идат нахалост, и по добре да спреш веднага. Интересен феномен
Може би и сега е същото. Може би за това ми се вижда безмислено - защото все още не съм довършил упражението, все още съм в самия процес. Може би наистина смисълът ще се разбере накрая.
Стана ми интересен поста на Миротвореца. Чел съм подобни неща и преди, но някак ми хареса.
Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?

Към Тина: Ако наистина можех да разговарям с въпросния човек, далеч нямаше толкова да боли. Има хора, които не желаят да им се говори истината.

[neven]

А между другото ... и аз съм плакал.

И аз съм плакала. Нечовешко е да не плачеш. Но да не забравяме, че и ние сме разплаквали и причинявали болка. И  в повечето случаи сме имали "оправдателна" причина. Всичко си дойде на мястото, когато разбрах, че това са правилата на играта. Най - важните  - от които боли, от тях плачеш и душата ти се гърчи. Опитвам се да разбера причинителя за моите страдания, гледам с неговите очи света, чувам с неговите уши, чувствам със сърцето му. Изобщо сливам се с него. Разбирам го - и той има "оправдателна " причина. Това сливане и разбиране поражда прошката. Не забравям, че някои хора имат нужда да причиняват болка. Това им носи удовлетворение. И мойта болка им го дава. Признавам си, това най - трудно го схванах. И затова обичам играта - с нейното разнообразие, ненаписани закони и полезни уроци. Може да се каже, че гледам на живота като на един купон. И както децата  със светнали очички чакат Дядо Мраз с  подаръците, така и аз виждам във всеки човек, всяка ситуация някакъв подарък. Понякога съм нетърпелива и ми се иска да разтърся нищо подозиращия отсреща и да си получа подаръка.Но Дядо Мраз ме гледа всезнаещо и не позволява  току-така му тършуват  в чувала. Е, ще изчакам Снежанка да ми го подаде Дали от него ще плача или ще се смея са подробности. Но знам, че тези които носят сълзи и болка са най - скъпи и незабравими, защото ме правят по - добър играч.

[Eon]

Много силен пост Невен. И все пак е много трудно....


Невен Не е луда.  ;D

[Mirotvorec]

Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?

Това е тънкият момент! Единият от начините за изчистване на кармата е страданието, значи този, който ти го причинява, трябва наистина много да те обича(на духовно ниво). Втората част в този процес е твоята ответна реакция, която е неизбежна. Ако си позволиш да го намразиш, значи нищо не си разбрал от урока, но ако си позволиш да приемеш с благодарност неговата постъпка(Господи, този момент ми е най-труден!), не пред него, а вътре в себе си- по-нататък е лесно.
Ако някой те мрази - това е негов проблем, не го мисли   ;D

Но знам, че тези които носят сълзи и болка са най - скъпи и незабравими, защото ме правят по - добър играч.

Ще го допълня с "Това, което не ме убива, ме прави по-силен".
И все пак...

И все пак е много трудно....

[Albinoni]

Преди вярвах, че каквото и да правя, каквото и да прави всеки човек , той малко или много развива съзнанието си и върви напред.
Дали е така вече не съм сигурен. Дали изобщо има смисъл да развивам съзнанието си също не съм убеден. Може би след няколко десетки години както и да си живял, ще е минало и ще е все тая. А дали го развивам, също не съм убеден. Кой може да знае, в действителност колко напредва (Е разбира се суетата нашепва, че е с много, но кой да и вярва)
Преди вярвах, че от всяка болка има смисъл, че от всяко изпитание има полза. Сега на моменти го вярвам, а на моменти не. Сега, докато пишех последния ред си спомних, че преди правех едно тежко упражнение, траещо час или два. И като мине доста време, докато го правиш, изведнъж съвсем сериозно почваш да си мислиш, че това няма смисъл, че напразно се мъчиш, че така и така нещо не правиш правилно и усилията ще идат нахалост, и по добре да спреш веднага. Интересен феномен
Може би и сега е същото. Може би за това ми се вижда безмислено - защото все още не съм довършил упражението, все още съм в самия процес. Може би наистина смисълът ще се разбере накрая.
Стана ми интересен поста на Миротвореца. Чел съм подобни неща и преди, но някак ми хареса.
Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?

Към Тина: Ако наистина можех да разговарям с въпросния човек, далеч нямаше толкова да боли. Има хора, които не желаят да им се говори истината.

Мисля си, че ако поразмислиш за онзи, който ти е причинил болка, ще съзреш, че не ти в крайна сметка си нараненият, защото:
- който те е наранил от ревност те обича и незнае как да изразява правилно това;
- който те е наранил от завист те поставя над себе си и всъщност изпитва комплекси от сравняването си с теб, всъщност, той иска да прилича на теб, но не знае как да го постигне;
- който ти причинява болка от презрение е много духовно беден и ограничен човек, на когото ти си призван да помогнеш щом е от твоя кръг на живота ти, защото той не може да си помогне сам;
- който ти причинява болка от гордост също се нуждае от любовта и разбирането ти, защото този човек не се е научил да бъде смирен, да прощава, а вероятно е да го копнее и твоята първа протегната ръка може да отключи нещата;
Убедена съм  Tangra, че ако си позитивен към всички и всичко около тебе ще се решат нещата. Не казвам, че е лесно, но се постига с желание да даваш любов и радост около себе си независимо, какво получаваш насреща. ;D  
П.с. И още нещо, когато много искаш нещо - то рано или по-късно се осъществява.