Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Tangrata в Август 19, 2006, 20:20:21 pm
-
Да, да, самият аз се уча, но хубавото при мен е че имам учители и това, което са ми казвали, че в момента, в който отвориш вратата вече си приел импулса, а да изпратиш чист изисква пречистване, с други думи НЕ ПРИЕМАШ НИКАКВИ ИМПУЛСИ ОТ ТЪМНОТО, малко е сложно, но се учи!
Дано тебе те разберат повече съфорумци и гости.
Аз опитах но....нали знаеш, при отворени врати става течение, някои настиват и ти кашлят насреща. ;)
А по принцип вратите се отварят при всяко изразяване на отношение. ВСЯКО.
---
А клипа си е (провал на екзорсистите).... програмиране.
Знанието е сила и на знаещия не може да подейства.
Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.
Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.
Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.
-
Четеш ми мислите...
Мисли, които са от доста години в главата ми.
-
Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.
Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.
Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.
Ще ти предложа моето виждане за нещата, дано помогне ;) Според мен отговорът е в това да изпитваш към хората, които те нараняват съчувствие за това, което всъщност им липсва - любов. Повърхностните, лекомислени, агресивни постъпки, нараняващи сърцето са плод на вътрешен дефицит на човешка обич и топлота. Не може да се даде онова, което липсва в характера. Ти приемай такива атаки срещу себе си с разбирането, че тези хора не са научили най-важните уроци на живота - да обичат. Не им се сърди, прощавай им именно заради това и бъди благодарен, че ти ИМАШ способността да си чувствителен, а това е много... :)
-
То това е тема направо за дисертация, ама...
Като първо-няма ненаранен човек на тази Земя. Кой по-вече, кой по-малко, но за всеки е достатъчно болно. Каквото и да си говорим, каквито и обяснения да излагаме-все ще е малко и недостатъчно. Казано е-времето лекува.
Като второ да припомня, че животът ни е игра и в тази игра има правила, а ние влизаме в нея само след предварително сключени договори с всички, с които ще контактуваме. Кой ще се съгласи на такъв договор-да те нарани? Знаем, че едно жестоко нараняване може да разкрие в човека неподозирани и за самия него сили, чувства, които да го доведат даже и до просветление. Само много близък до теб, до твоя дух, ще се съгласи на такава постъпка.
Разбира се, всичко това се разиграва преди да се родим, а след това...не помним. :( Затова първата стъпка май е една-прошка. Прошка и благодарност, че онзи си е свършил перфектно работата.
Абе, пиша ги тези неща, ама да не помислите, че на 100% ги изпълнявам? Не разбира се, но усещането ми е, че това е правилният подход. А между другото ... и аз съм плакал.
-
Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб.
По думите ти разбирам, че си мълчиш и анализираш....Нали?
НЕ ОСТАВЯЙ НИЩО НЕИЗРЕЧЕНО!
На тези които са те наранили обясни точно защо. Изправи се с цялото си величие и същност - от пръстите на краката до мисълта си, която тече от миналото в бъдещето и обясни какво си, какво харесваш, какво те наранява..... В момента, че който изречеш тези неща -
- първо ти уверяваш себе си, че така и наистина си такъв човек с определени стремежи и
- второ - ти поставяш различие за разрешаване (в повечето случаи ще приемат твоето мнение, защото е твое - И ТОВА Е КЛЮЧА!)
-
Лесно е на думи:
http://www.goldmanmethod.com/online/training/desire_belief_expectation_17.php (http://www.goldmanmethod.com/online/training/desire_belief_expectation_17.php)
-
Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.
Просто се вмъкни в съзнанието на другите и ще разбереш какво им е. :) Тогова може и да си промениш категоричното мнение. :) Всичко, което чувстват останалите го чувстваме или сме го чувствали и самите ние. :) Някога за някои неща, сега за други, в бъдеще за останалите. :)
-
Ако знаете какво чудо на женската природа мина покрай магазина сега.....веднага ми дойде позитивното мислене:))))
-
Да, да, самият аз се уча, но хубавото при мен е че имам учители и това, което са ми казвали, че в момента, в който отвориш вратата вече си приел импулса, а да изпратиш чист изисква пречистване, с други думи НЕ ПРИЕМАШ НИКАКВИ ИМПУЛСИ ОТ ТЪМНОТО, малко е сложно, но се учи!
Дано тебе те разберат повече съфорумци и гости.
Аз опитах но....нали знаеш, при отворени врати става течение, някои настиват и ти кашлят насреща. ;)
А по принцип вратите се отварят при всяко изразяване на отношение. ВСЯКО.
---
А клипа си е (провал на екзорсистите).... програмиране.
Знанието е сила и на знаещия не може да подейства.
Хайде обяснете отново това с отварянето на вратите. За мен проблема е много актуален. Напоследък ме тровят много и дълбоки негативни мисли и чувства и то относно близки хора (или били близки ) .
(болка, огорчение, разочарование и т.н.)
Адски е трудно да не вземеш отношение. Адски е трудно да спреш да си привързан.
Как можеш да мислиш позитивно (да визуализираш), с мисъл насочена към човк, който е постъпил неоправдано жестоко, неблагодарно и студено с теб. Човек, който си смятал за част от себе си и си обичал повече от себе си.
Как можеш да си го представяш добър, честен, достоен и т.н., като това не отговаря на истината. Как можеш да си представяш нещо, което не е истина? Моя мозък изключва такава възможност категорично. Не мога да го накарам да си представя неща, за които съм сигурен, че не са верни.
Да нямаш отношение, дори и към най-близките, значи да се отречеш от светския живот изцяло. Не мисля, че съм готов за това. Винаги съм искал нормален живот - жена. деца, семейство, дом. Въпреки, че това е егоистично желание, нима е толкова много. Може би проблема е в това, че не съм склонен да отстъпвам от желанията си. Може би това е зло ? - да желаеш нещо на всяка цена.
И в най-черният има нещо бяло ...
Аз се опитвам да следвам този принцип .
-
Най-ефикасно според мен е да си дадеш сметка,че всички сме на едно дередже.Много често мислите за които говориш идват от чувството,че си нещо повече особено ако си тръгнал да развиваш съзнанието си.Поне при мен е така.
-
Преди вярвах, че каквото и да правя, каквото и да прави всеки човек , той малко или много развива съзнанието си и върви напред.
Дали е така вече не съм сигурен. Дали изобщо има смисъл да развивам съзнанието си също не съм убеден. Може би след няколко десетки години както и да си живял, ще е минало и ще е все тая. А дали го развивам, също не съм убеден. Кой може да знае, в действителност колко напредва (Е разбира се суетата нашепва, че е с много, но кой да и вярва)
Преди вярвах, че от всяка болка има смисъл, че от всяко изпитание има полза. Сега на моменти го вярвам, а на моменти не. Сега, докато пишех последния ред си спомних, че преди правех едно тежко упражнение, траещо час или два. И като мине доста време, докато го правиш, изведнъж съвсем сериозно почваш да си мислиш, че това няма смисъл, че напразно се мъчиш, че така и така нещо не правиш правилно и усилията ще идат нахалост, и по добре да спреш веднага. Интересен феномен :)
Може би и сега е същото. Може би за това ми се вижда безмислено - защото все още не съм довършил упражението, все още съм в самия процес. Може би наистина смисълът ще се разбере накрая.
Стана ми интересен поста на Миротвореца. Чел съм подобни неща и преди, но някак ми хареса.
Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?
Към Тина: Ако наистина можех да разговарям с въпросния човек, далеч нямаше толкова да боли. Има хора, които не желаят да им се говори истината.
-
А между другото ... и аз съм плакал.
И аз съм плакала. Нечовешко е да не плачеш. Но да не забравяме, че и ние сме разплаквали и причинявали болка. И в повечето случаи сме имали "оправдателна" причина. Всичко си дойде на мястото, когато разбрах, че това са правилата на играта. Най - важните - от които боли, от тях плачеш и душата ти се гърчи. Опитвам се да разбера причинителя за моите страдания, гледам с неговите очи света, чувам с неговите уши, чувствам със сърцето му. Изобщо сливам се с него. Разбирам го - и той има "оправдателна " причина. Това сливане и разбиране поражда прошката. Не забравям, че някои хора имат нужда да причиняват болка. Това им носи удовлетворение. И мойта болка им го дава. Признавам си, това най - трудно го схванах. И затова обичам играта - с нейното разнообразие, ненаписани закони и полезни уроци. Може да се каже, че гледам на живота като на един купон. И както децата със светнали очички чакат Дядо Мраз с подаръците, така и аз виждам във всеки човек, всяка ситуация някакъв подарък. Понякога съм нетърпелива и ми се иска да разтърся нищо подозиращия отсреща и да си получа подаръка.Но Дядо Мраз ме гледа всезнаещо и не позволява току-така му тършуват в чувала. Е, ще изчакам Снежанка да ми го подаде :) Дали от него ще плача или ще се смея са подробности. Но знам, че тези които носят сълзи и болка са най - скъпи и незабравими, защото ме правят по - добър играч.
-
Много силен пост Невен. И все пак е много трудно....
Невен Не е луда. ;D
-
Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?
Това е тънкият момент! Единият от начините за изчистване на кармата е страданието, значи този, който ти го причинява, трябва наистина много да те обича(на духовно ниво). Втората част в този процес е твоята ответна реакция, която е неизбежна. Ако си позволиш да го намразиш, значи нищо не си разбрал от урока, но ако си позволиш да приемеш с благодарност неговата постъпка(Господи, този момент ми е най-труден!), не пред него, а вътре в себе си- по-нататък е лесно.
Ако някой те мрази - това е негов проблем, не го мисли ;D
Но знам, че тези които носят сълзи и болка са най - скъпи и незабравими, защото ме правят по - добър играч.
Ще го допълня с "Това, което не ме убива, ме прави по-силен".
И все пак...
И все пак е много трудно....
-
Преди вярвах, че каквото и да правя, каквото и да прави всеки човек , той малко или много развива съзнанието си и върви напред.
Дали е така вече не съм сигурен. Дали изобщо има смисъл да развивам съзнанието си също не съм убеден. Може би след няколко десетки години както и да си живял, ще е минало и ще е все тая. А дали го развивам, също не съм убеден. Кой може да знае, в действителност колко напредва (Е разбира се суетата нашепва, че е с много, но кой да и вярва)
Преди вярвах, че от всяка болка има смисъл, че от всяко изпитание има полза. Сега на моменти го вярвам, а на моменти не. Сега, докато пишех последния ред си спомних, че преди правех едно тежко упражнение, траещо час или два. И като мине доста време, докато го правиш, изведнъж съвсем сериозно почваш да си мислиш, че това няма смисъл, че напразно се мъчиш, че така и така нещо не правиш правилно и усилията ще идат нахалост, и по добре да спреш веднага. Интересен феномен :)
Може би и сега е същото. Може би за това ми се вижда безмислено - защото все още не съм довършил упражението, все още съм в самия процес. Може би наистина смисълът ще се разбере накрая.
Стана ми интересен поста на Миротвореца. Чел съм подобни неща и преди, но някак ми хареса.
Все пак, как може да го направи някой твой близък дух, след като можеш да го намразиш (по погрешка) и да предизвикаш едно затворено колело от карма.
Ами какво ако този човек, дори в момента те мрази ?
Към Тина: Ако наистина можех да разговарям с въпросния човек, далеч нямаше толкова да боли. Има хора, които не желаят да им се говори истината.
Мисля си, че ако поразмислиш за онзи, който ти е причинил болка, ще съзреш, че не ти в крайна сметка си нараненият, защото:
- който те е наранил от ревност те обича и незнае как да изразява правилно това;
- който те е наранил от завист те поставя над себе си и всъщност изпитва комплекси от сравняването си с теб, всъщност, той иска да прилича на теб, но не знае как да го постигне;
- който ти причинява болка от презрение е много духовно беден и ограничен човек, на когото ти си призван да помогнеш щом е от твоя кръг на живота ти, защото той не може да си помогне сам;
- който ти причинява болка от гордост също се нуждае от любовта и разбирането ти, защото този човек не се е научил да бъде смирен, да прощава, а вероятно е да го копнее и твоята първа протегната ръка може да отключи нещата;
Убедена съм Tangra, че ако си позитивен към всички и всичко около тебе ще се решат нещата. Не казвам, че е лесно, но се постига с желание да даваш любов и радост около себе си независимо, какво получаваш насреща. ;D :D
П.с. И още нещо, когато много искаш нещо - то рано или по-късно се осъществява. ;)
-
"П.с. И още нещо, когато много искаш нещо - то рано или по-късно се осъществява."
Не винаги. Аз например желаех, силно едно нещо от години. И когато бе на крачка да се изпълни - бам и всичко рухна. А вече е невъзможно да се осъществи, за съжаление :(
-
Може би ти си сбъркал някъде, защото сам казваш, че всичко е щяло да се сбъдне - нещо си объркал, вероятно си реагирал неправилно и си поел друг път, но ти е бил даден шанса :)))
-
Не вярвам да съм объркал нещо, защото изпълнението на желанието не зависеше от мен в голяма степен. Може би, моята роля се ограничаваше в това да вярвам. Като, че ли малко неясно стана? Жокера е аватара ми и спортното събитие на това лято ;) Понякога вярата не стига, понякога егрегорите са по - силни.
-
А понякога трябва да приемем това, което става като вероятния по-добър вариант ;)
-
Щом, казваш, въпреки, че е малко гадно, години наред вярваш и накрая - ръц, айдее
-
Може би когато очакваме нещо да се случи и силно го желаем, то трябва да е градивно и да засяга и другите около нас положително, защото ние сме свързани с много събития, ситуации, личности, съдби и вероятно е да се изпълнят нещата, когато дори вече не предполагаме, че са се приготвили да се изявят... :)
-
Вече е невъзможно това да се изпълни, поне не, в тази Вселена. Може, би някъде другаде, в някоя паралелна...
-
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ГО ТОГАВА ;D :D :D :D
-
БлагоДаря, дано всички твои желания се сбъднат, а ако не се, си извади поука ;)
-
"П.с. И още нещо, когато много искаш нещо - то рано или по-късно се осъществява."
Не винаги. Аз например желаех, силно едно нещо от години. И когато бе на крачка да се изпълни - бам и всичко рухна. А вече е невъзможно да се осъществи, за съжаление :(
А може би след много години то ще се осъществи - разбира се зависи от самото желание. Но има и такива желания, които действително ни изненадват с реализирането си точно когато не ги очакваме и когато дори не бихме искали вече да се случат.
А според мен невъзможни неща няма. Самият живот го доказва. :)
-
Аз пък ти казвам, че точно това вече няма как да се осъществи, просто в случая е невъзможно. Сигурен съм в това. Както казах, може би в някоя паралена Вселена.
-
на мен много от желанията ми се сбъдват с голямо закъснение, и вече не значат същото; а за големите мечти, които не се изпълват, важи и едно друго правило: понякога ако се изпълнят това може да вреди на духовното ти развитие, защото стават най-важното в живота ти и забравяш истинската причина, заради която си на този свят - до отдаваш любов, да се развиваш... затова не се изпълват, и е по-добре да не съжаляваш за това цял живот, а да се радваш на това, което имаш, иначе тези негативи започват бавно да те съсипват. И аз имам желания които вече е късно да се изпълнят, просто исках да се случат именно когато бях на определена възраст, а имам и желания, които много искам да се изпълнят тепърва но изглежда, че няма да се случи - карма...
-
Това определоно нямаше да навреди на развитието ми. В смисъл, че не беше нещо от жизнена важност. Но си права, карай да върви :)
-
Да, права е доста Cenestelle. Радвай се на това, което имаш, пък каквото трябва ще стане. Е, не бъди и пасивен де. :)
-
Не знам дали желанията винаги се сбъдват. Тези, които искаме много силно, обаче, май наистина се осъществяват. Специално за мен това са били едни от най-горчивите уроци в живота ми - когато са се сбъдвали мои желания, но с такова огромно закъснение, че вече съм била в коренно различен етап от живота си и сбъдването им само ме е обременявало и спъвало да вървя напред.
Всички знаем древната мъдрост "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне." Само който го е изпитал на гърба си знае за какво става въпрос. От доста време избягвам да си пожелавам конкретни неща, защото съм се убедила, че не съм развила достатъчно интуиция, за да знам кое е най-добре за мен от гледна точка на усвояването на уроците, за които съм дошла тук.
Затова, когато се намирам на някакъв кръстопът или в ситуация, която ми се иска да се реши по определен начин, това, което си казвам мислено, е разновидност на "Да бъде волята Ти". И тогава съм спокойна, че когато ме шамаросат за пореден път или, не дай си Боже, получа някой здрав ритник отзад, той ще ме изстреля във вярната посока, а от мен се иска само да се изправя, да се поизтупам и да продължа напред ;)
-
Затова, когато се намирам на някакъв кръстопът или в ситуация, която ми се иска да се реши по определен начин, това, което си казвам мислено, е разновидност на "Да бъде волята Ти". И тогава съм спокойна, че когато ме шамаросат за пореден път или, не дай си Боже, получа някой здрав ритник отзад, той ще ме изстреля във вярната посока, а от мен се иска само да се изправя, да се поизтупам и да продължа напред
Все едно на моята клавиатура е написано това :D
-
Разглеждайки стари теми, в които отдавна не е писано, попаднах на тази. Тази темичка е изключително полезна и винаги актуална, затова реших да я поизтупам от праха и я извадих на светло отново. Сега в момента чета книжката на Ани Безант "Мисловната сила" /на хартия - доста старо издание/, мисля, че упражняването в положително мислене и трупане на такъв опит е от жизнено важна необходимост сега за всеки от нас, които живеем в тези особени времена ;) - вие си знаете!... :P Зная, че повечето от вас са чели тази кнога, но сега е момента отново да се насочи вниманието ни към положителното мислене, затова можете да си я препрочетете отново :), ето и малък цитат:
Знанието
За да може Азът да бъде Познавателят, а не-Азът Познаваемото, помежду им трябва да бъде установено едно определено отношение. Не-Азът трябва да влияе върху Аза, като Азът на свой ред също трябва да оказва влияние върху не-Аза; трябва да има един взаимен обмен помежду им. Знанието е връзка (relation) между Аза и не-Аза, природата на която ще бъде изяснена в следващата глава на тази книга, но преди това все пак трябва ясно да се осъзнае фактът, че знанието е връзка. То подразбира двойственост: съзнание у едно Аз и познаване на едно не-Аз - присъствието на двете редом е необходимо за знанието.
Познавател, Познаваемо и Знание - това са онези три, обединени в едно, неща, в същността на които трябва добре да се вникне, за да може мисловната сила да бъде насочена към единствено правилния път на развитие, т.е към работа за подпомагане развитието на света. Според западната терминология умът е субектът, който знае; обектът е това, което е познаваемо; връзката помежду им е знанието. Нашата задача е да разгадаем природата на Познавателя, природата на Познаваемото, природата на връзката, установена помежду им и как тя възниква. Осъзнаем ли всичко това, ще сме направили действителна стъпка към онова себепознание, което е мъдрост. Тогава наистина ще бъдем способни да помагаме на света около нас, реализирайки се като негови служители и спасители, защото това е истинското предназначение на мъдростта - разпалена от любовта, да изведе света от нищетата на незнанието до там, където мъки и страдания не може да има. Това е предметът на нашето изследване, защото добре е казано в книгите на този народ, който притежава най-ранната, най-дълбоката и най-тънката психология, че целта на философията е да се сложи край на страданието. Затова Познавателят мисли, затова постоянно търсим Знание. Да се премахне страданието е истинският смисъл на философията и една мъдрост не е истинска, ако не води към постигането на Мира.
(...)
Когато срещнем човек с възвишени мисли, неговите мисловни вибрации предизвикват трептения в съответната материя на нашето умствено тяло, които разместват и дори изхвърлят навън някои от най-грубите му частици, за да може то като цяло да вибрира в унисон. Доколко ще разберем този човек, как ще го възприемем, зависи много от нашата минала мисловна дейност, обуславяща и ползата за нашето духовно израстване, която можем да извлечем от общуването си с него. Ние не можем да мислим вместо друг някой; човекът до нас може да мисли само със свои мисли, които причиняват съответно вибрации в умствената материя около него. Тези вибрации влияят върху нас, предизвиквайки в нашите умствени тела сродни трептения, които от своя страна въздействат на съзнанието ни. Ако някой пожелае да достигне с мисъл нашето съзнание, може да направи това само като предизвика мисъл-трептения в умственото ни тяло.
Не винаги обаче такова внасяне на трептения отвън води до непосредствено разбиране. Понякога въздействието наподобява това на слънцето, дъжда и почвата върху семето, заровено в земята. На първо време то сякаш не отговаря на тяхното влияние, но вътре в него все пак е налице един незабележим трепет на вътрешен живот, който ще става все по-силен и по-силен, докато одушевяващият живот пробие накрая обвивката на семето и пусне корен и стъбълце. Така е и с ума. Съзнанието трепти едва забележимо вътре в себе си преди да бъде способно да даде какъвто и да било външен отговор на оказаните му въздействия; по същия начин, когато още не сме в състояние да разберем някой благороден мислител, у нас все пак има едно несъзнателно трептене, предтеча на съзнателното възприемане. Ние сме се докоснали за малко до богатия мисловен живот, на който той е изразител; зародишите на мислите са пробудени и съдействат за еволюцията на нашият ум.
Развитието на ума може да бъде до известна степен подпомогнато отвън, но по-съществена е дейността на нашето собствено съзнание, и ако искаме да притежаваме силно, жизнено, активно и способно да възприема възвишени мисли умствено тяло, трябва усилено да работим над него, защото собствения ни ум се гради от нас самите.
Много хора обичат да четат. Не четенето обаче, а мисълта гради ума. Четенето е ценно в това отношение само ако доставя материал за размисъл. Някой може да чете много, но умственото му развитие ще бъде пропорционално на умственото усилие, вложено при четенето. Ценността на мисълта, която той ще прочете, се определя от това как ще я използва. Не започне ли да работи сам над нея, ползата от нея за него ще бъде малка и временна. “Четенето изпълва човека”, казва лорд Бейкън, и тук можем да открием голяма аналогия между ума и тялото. Храната изпълва стомаха, но тя е безполезна за тялото, докато не бъде смляна и асимилирана. По същия начин умът може да бъде изпълнен с четени неща, но докато мисловна дейност не е асимилирала прочетеното, той не само че не расте, а дори би могъл да се претовари и да отслабне под тежестта на поети и несмлени идеи, вместо да укрепне.
Би трябвало да четем по-малко и да мислим повече, ако искаме умът ни да расте и да се развива. Ако искаме да вървим твърдо напред в усъвършенстването на ума си, би трябвало ежедневно да прекарваме поне час в изучаване на някоя сериозна и тежка книга, като четем 5 минути и размишляваме 10 минути над прочетеното. Обикновено се чете час-два бързо, след което книгата се оставя настрана, докато дойде следващият момент за четене. Ето защо мисловната сила на хората расте много бавно.
Едно от най-забележителните явления, които можем да наблюдаваме в редиците на теософското общество, е умственият напредък, който от година на година бележат неговите членове. Това се дължи на факта, че теософското учение изяснява природата на мисълта; така онези, които го следват, започват малко по малко да разбират начина, по който умът действа и да работят целенасочено за изграждането на умствените си тела. Ученолюбивият, желаещият да се усъвършенства, трябва да си наложи всеки ден да отделя най-малко по 5 минути за четене и по 10 минути за усилено размишляване над прочетеното. В началото ще открие, че това е доста трудно и мъчително и ще разбере колко слаба е неговата способност да мисли. Тази констатация ще е белег за неговите първи стъпки, защото не е маловажно да осъзнаеш, че си неспособен да мислиш целенасочено и последователно. Хора, които не могат да мислят, но си въобразяват, че могат, не отбелязват особен напредък. По-добре е човек да съзнава своята слабост, отколкото да си въобразява, че е силен, когато в действителност е слаб. Неспособността на ума да се съсредоточи върху едно нещо, усещането за затопляне, объркване и умора, които се появяват след продължителното усилие да се следва хода на една трудна мисъл, наподобява усещането в мускулите, което изпитва човек след продължително физическо натоварване. Със системно и постоянно, но не прекалено упражняване мисълта укрепва, точно както нараства и физическата сила. А едновременно с нарастването й, мисловната сила може да бъде насочвана и към служба на определени цели. Без такъв концентриран размисъл умственото тяло не може да бъде добре оформено и организирано, а без съсредоточаване, мисловната сила не може да бъде използвана целенасочено.
Мислейки положително, ние си влияем един на друг, влияем на обстоятелствата и създааме реалности по този начин, тези мисловни задачи са необходими, защото ускоряват развитието на общото мисловно поле на Едното и на общото цяло. Добрите и възвишение мисли излъчвани съзнателно от нас, създават трептения и биват достигнати и от много други хора и умове, нямащи нищо общо с нас. По-принцип силата на мисловното поле създава и общественото мнение. Така че колкото повече хора имат висша ценностна нагласа, светли и положителни мисли, хармонично и балансирано съчетание между мисъл и усещане и действие, толкова по-реален е прехода / СКОРО :P/, който очакваме и за който копнеем. :)
:)
-
ами взимай поука, мисли и преразказвай със свои мисли.
Това беше доста многословно. 1-2-3 идеи дето могат да се кажат с по 1 изречение :P
Наистина мозъкът трябва да се упражнява, духът също, а също и тялото.
Ако някой има проблеми с позитивното мислене, му препоръчвам тежки и продължителни физически натоварвания. Това ще му изкара излишната енергия и ще го смири.
Може и да си повтаря по няколко пъти 2-3 от първите изречения от някоя молитва (комбинирано с мислене/медитация върху Него) ... на мене ми помага.
-
Благодаря ти, нямах време да пиша с преразказване, затова избрах по-лесния начин да го копирам направо. Няма лошо, ако не ти се чете - не чети. С този цитат исках да насоча вниманието и да предам заниманието на книжката. Може да има хора, които не знаят за какво става въпрос в нея, както и аз не я познавах до сега. Странно е, че не реагираш на безсмисловите постове, които понякога се появяват, а даваш съвети на мен и то за нещо ценно. На мен този начин на мислене не ми е заучен, Танграта, лично виждане си ми е, и то винаги . :)
Раздразнителност ли забелязвам в теб, или просто това е обичайното ти състояние? :P ;)
-
поста ти го прочетох целия, включително и цитата от книжката, а аз книжки не чета, а и не всички постове.
Това отговаря ли на въпроса ти :)
Може би беше нещо като шега, защото беше съвет, който се дава от цитата от книжката ...
не е заяждане накратко казано. Просто пиша по темите, които ме вълнуват и със хора, с които е интересно да се говори.
Но не ми хареса особено текста от книжката. Не исках да го казвам да не те засягам, но сега го казвам. Една проста идея се усложнява с 100 думи и звучи адски сложно, а всъщност са прости и отдавна известни работи.
При мене нещата работят само като са прости и ясни. Тогава отиват и до ума и до сърцето. Предполагам при всеки е различно.
:)
Всъщност, харесва ми това, което пише и е вярно, не ми харесва начина на писане. Но все пак е хубаво че ги постваш тия работи. :) :P
-
Да, разбирам те :) Знаеш ли, изданието, което чета е много старо /със стария стил на писане с "ъ"окончание/. Самата книга е писана вероятно в края на 19 или началото на 20 в., затова е такъв изказа, но ако се абстрахираме от това, и се отърсим от претрупаността и натруфеното изказване, наистина е ценна като пътеводител за овладяване и развитие на мисловната сила и енергия. Това е изключителна тема!
Сега пък прочетох на Радея - "Пътят на Човека- Новата етика и човешките взаимоотношения". Много лека книжка, написана за всякаква възраст, с много лек стил, но-о, отново засягаща най-проблемната тематика за човечеството - овладяване и опознаване на нас самите и нашият мисловен потенциал, като основна единица на цялото. Съвпада с представите и вижданията ми, харесва ми че може да се чете и от дете. Трябва наистина умение за да се представи сложна материя като тази, в стил подходящ и за деца. Мисля, че би се харесала на всеки, който търси съвършенството. :)
-
Albinoni, браво аз смятам ,че въобще не беше многословно. Автора наистина е много прав по въпроса за четенето. Защото и сто книги да си прочел, ако ги четеш механично, няма никакъв смисъл. Може би затова изглежда многословен текста, понеже автора обяснява, защо няма смисъл.
-
След дългите години на изследване на феномена мислене, аз достигнах до извода, че няма позитивно или негативно мислене. Разликата е в това - или има мислене или няма. Като уточнение ще кажа, че на много от хората почти не им се е случвало да мислят. А още повече хора живеят в заблудата, че го правят.Но все пак ми е интересно кое според вас е позитивно и кое негативно мислене?
Между другото, гледах една комедия - Идиотокрация. Рядко ми се е случвало да гледам толкова реалистичен филм.
-
След дългите години на изследване на феномена мислене, аз достигнах до извода, че няма позитивно или негативно мислене. Разликата е в това - или има мислене или няма. Като уточнение ще кажа, че на много от хората почти не им се е случвало да мислят. А още повече хора живеят в заблудата, че го правят.Но все пак ми е интересно кое според вас е позитивно и кое негативно мислене?
Между другото, гледах една комедия - Идиотокрация. Рядко ми се е случвало да гледам толкова реалистичен филм.
Има позитивно и негативно възприемане на обективната реалност, която пречупена през нашето субективно възприятие и възпроизвеждане придобива насоченост на мисленето в една или друга посока. За мен да има човек позитивна нагласа, означава да приема всичко,което се случва - събития, обстоятелства, с отношение на трупане на личен духовен опит, необходим на съответната личност в нейното дълго развитие. Мисля, че възприемането на всичко по начин като част от една действителност в която сме участници и често самите сме двигатели на събития, ни прави отговорни за позицията ни към реално случващите се неща. Тук има и други категории,които определят начина на мислене на един човек , а именно неговата етична нагласа и култтура на възприемане на себе си като част от цялото. Ако има такова позитивно отношение тук се включват качества от други категории - уважение, любов, добронамереност,което придават цвят и посока на мисленето в измерението >>> позитивност - негативност.
-
Мдааа.. Джак "Изкормвача" със сигурност е мислел.
Поемаме насока ,според мен ,към една друга тема "Кое е добро и кое е лошо"
-
е да няма позитивно и негативно мислене е еквивалентно на това да няма добро и лошо. Така, че според Анатолий явно няма добро и лошо ...
Все пак аз съм на друго мнение. Докато сме в този свят, за нас важат неговите правила и закони, а тук добро и лошо има.
Когато се освободим, тогава ще видим как е тогава. Ама за да се освободим, трябва да минем през познанието за добро и лошо, не може иначе.
-
Предполагам, че Анатолий има предвид, че някои хора възприемат чуждите идеи, мисли и модели като техни и затова си мислят, че мислят. Така мисля :)
-
Толкоз мисъл в една тема не бях виждал събрана! ;D ;D
Стига сте мислили, ами по-добре усещайте нещата. Като се научите да усещата нещата ще се научите и как и какво да мислите.
Така мисля! ;D ;D ;D
-
Предполагам, че Анатолий има предвид, че някои хора възприемат чуждите идеи, мисли и модели като техни и затова си мислят, че мислят. Така мисля :)
To be are not to be?! Трудно е чистото възприятие на собствените мисли. Движението на енергия е свободно през пространството.
От колко аз-а е изграден един човек! Мислиш(за теб!) в зависимост от рамките, поставени от теб.
Ии, все пак- друго нещо предшества мисълта...(?)
-
Предполагам, че Анатолий има предвид, че някои хора възприемат чуждите идеи, мисли и модели като техни и затова си мислят, че мислят. Така мисля :)
To be are not to be?! Трудно е чистото възприятие на собствените мисли. Движението на енергия е свободно през пространството.
От колко аз-а е изграден един човек! Мислиш(за теб!) в зависимост от рамките, поставени от теб.
Ии, все пак- друго нещо предшества мисълта...(?)
Е, ми като твърдиш нещо, обясни :) Бих ти казала... ;), но това се открива от вътре - само :P