КРЪВ СЕ СТИЧА ОТ РЪЦЕТЕ ИМ...
Джон Пилджър
Уйлям Ръсел, великият кореспондент, който разкри с репортажите си лунния пейзаж от трупове в империалистическите войни на миналото, може би е използвал за пръв път израза “кървави ръце” по адрес на безукорните политици, които – от безопасно разстояние – заповядват и организират масовото усмъртяване на обикновени хора.
От гледна точка на моя опит, изразът “кървави ръце” се отнася особено силно до съвременните политически лидери без лично участие във война: Джордж Буш, който успя да се измъкне от служба във Виетнам, и хилавия Тони Блеър.
Те са синоним на Страхливеца, предизвикващ смърт и страдания не директно, а чрез спускаща се надолу верига от заповеди, които утвърждават властта му.
През 1946 г. съдиите в Нюрнберг, пред които нацистките лидери трябваше да отговарят за извършените от тях военни престъпления, изясниха какво точно разбират под “най-тежки престъпления против човечеството”.
Най-сериозното престъпление беше непровокираното нахлуване в суверенна държава, непредставляваща заплаха за страната на агресора. На второ място беше поставено избиването на цивилни – отговорността за смъртта им беше стоварена върху раменете на “най-високата власт”.
Блеър извърши и двете престъпления – дори без съдействието на възможно най-прозрачната маскировка от страна на ООН сега, когато оръжейните инспектори откриха в Ирак една голяма кръгла нула.
Също като изправените пред Нюрнберг, Блеър няма демократично прикритие.
Използвайки архаичната фраза “кралска привилегия”, той изпрати в Залива 35 000 войници, военни кораби и самолети, без да се консултира с Парламента и обществото. Но за сметка на това той се консултира с чужда сила – с режима във Вашингтон!
Неизбраният през 2000 г. режим на Джордж Буш във Вашингтон сега е тоталитарен режим, превзет от клика, чиито фанатизъм и амбиции за “безкрайна война” и “пълно господство” се развяват нагло като знаме пред очите на света.
Светът знае имената им, но ще ги изпиша отново: Буш, Ръмсфелд, Райс, Уолфовиц, Чейни и Пърл – и разбира се, Пауъл, фалшивият либерал. Речта на Буш “Състоянието на Съюза” силно напомни за един друг “велик” момент през 1938 г., когато Хитлер привиква генералите си и им заявява: “Трябва да имам война – искам я!” И я получи.
С квалификацията “пудел” за Тони Блеър, някои журналисти волно или неволно го дистанцират от избиването на невинни иракски мъже, жени и деца (до момента 650 000 души!), за което един ден той ще сподели отговорността с другия световен убиец.
Тони Блеър е въплъщение на най-опасната политика на отстъпки, на каквато човечеството е било свидетел от 30-те години досега. Настоящият елит на Съединените щати е „Третия райх” на нашето време, въпреки че тази разлика не трябва да изтрива от паметта ни безпощадния държавен тероризъм на Съединените щати в продължение на повече от половин век. Днес те чисто и просто са на нивото, постигнато от ускорението, което този кървав половин век им осигури. Той започна с атомните бомби, пуснати най-цинично над Япония, за де се сигнализира за раждането на новата велика сила, премина през десетки страни, прегазени директно или чрез подставени, охранени съюзници, с цел разрушаването на демокрациите, сблъскали се с “интересите” на Щатите – разбирай вълчия апетит на САЩ, визиращ ресурсите на света, един от които е петролът.
Когато чуете следващия път Блеър, Стро или Буш да говорят, че ще “носят демокрация за народа на Ирак”, спомнете си, че ЦРУ беше силата, която инсталира на власт партията „Баас” в Багдад – партията на Саддам Хюсеин.
“Този е любимият ми преврат” – обяви гордо човекът на ЦРУ, ръководил смяната на режима в Ирак тогава.
Когато чуете следващия път Блеър и Буш да говорят за “горещо доказателство” в Ирак, запитайте защо през декември 2002 г. правителството на САЩ конфискува хиляди страници от доклада на Ирак пред ООН с обяснението, че били съдържали “чувствителна информация”, нуждаеща се от “малко редактиране”.
Чувствителна да. Оригиналните иракски документи наброяват 150 компании от САЩ, Англия и други страни, доставили на Ирак ядрена, химическа и ракетна технологии, като при това много от сделките са били незаконни. През 2000 г. Питър Хан, тогавашен външен министър, блокира парламентарно искане да се публикува пълният списък на британски корпорации, извършвали незаконни сделки. Така и не обясни защо.
Като репортер, отразил в репортажите си много войни, ясно осъзнавам абстрактността на думите върху страници като тази, част от голямата шахматна игра, видимо несвързана с живота на хората.
Но най-живите образи, отпечатани в съзнанието ми, осъществяват тази връзка за мен. Те отразяват крайния резултат от заповедите, спуснати от далеко от такива като Буш и Блеър, които никога не виждат или нямат куража да видят ефекта от техните действия върху живота на обикновените хора, чиято кръв се стича от ръцете им.
Разрешете ми да ви дам няколко примера. Срещу Ирак бяха изпратени вълни от бомбардировачи В52, Стелтове и всякакви други. Във Виетнам, където бяха избити повече от милион хора в резултат на агресията на САЩ срещу тази страна, веднъж наблюдавах три непрекъснати редици от бомби, падащи от В52, невидими за хората от земята, тъй като бомбардировачите летяха над облаците.
Този ден те пуснаха 70 тона бомби в модел “дълга кутия”, военното название на масираната бомбардировка, известна като “бомбен килим”. Всичко в границите на “кутията” се считаше за унищожено.
Когато стигнах до селце, попаднало в “кутията”, улиците и къщите му бяха изчезнали и на тяхно място имаше дълбок кратер.
Подхлъзнах се на откъснат крак на вол и попаднах в яма, изпълнена с парчета от крайници и детски телца, изхвърлени в ямата от взривната вълна.
Кожата на децата, одрана и спечена като пергамент, беше навита назад на руло, разкривайки отдолу вени и обгоряла плът, но очите им, като по чудо недокоснати, се взираха втренчено право напред. И досега виждам детско краче, което сякаш растеше от рамото... Повърнах.
Нарочно съм така графичен. Опитвам се да ви предам, каквото виждах тогава – и то често. Но и в настоящата “медийна война” не засичам тези гротескно-трагични образи по телевизионните канали и на страниците на вестниците.
Видях ги само веднъж на стената на новинарска агенция в Сайгон: имах усещането, че съм попаднал в някакъв вид чудата галерия, запечатала и предлагаща виденията на някой луд за Апокалипсиса.
Няколко години по-късно често попадах на ужасно деформирани виетнамски деца в села, пръскани с растителна отрова “Ориндж Ейджънт” от самолети на САЩ.
Тя беше забранена в Съединените щати и забраната не е за чудене: “Ориндж Ейджънт” съдържа диоксин, най-смъртоносната отрова, известна днес.
Това е ужасно химическо оръжие – което сега любителите на клишета вероятно ще нарекат “оръжие за масово унищожение” – беше стоварено в огромно количество върху почти половината от територията на Южен Виетнам.
Днес, докато отровата на Щатите продължава да се придвижва през водата – почвата – храната, децата на Виетнам се раждат без небце, без брадички – без мъдни торбички... – а някои късметлии се раждат мъртви. Други са с левкемия.
Вие никога не видяхте тези деца на теливизионния си екран тогава. Бяха прекалено грозни и ужасяващи за да бъдат снимани: страшни свидетелства на огромно престъпление, твърде отблъскващи, за да се прикрепят снимките им дори на стена. А сега вече те са остаряла новина.
Това е истинското лице на войната. Ще ви го покажат ли по сателита, когато започне разтерзанието на Ирак? Съмнявам се.
Обиколих Ирак преди две години и видяното там ми напомни болезнено за децата на Виетнам. Детска лекарка ме разведе из болнични отделения, изпълнени с деца, деформирани почти по същия начин: явление, несъществуващо преди Войната в Залива през 1991 г.
Тя ми показа снимки на умрелите: невинните им усмивки озаряваха в странен контраст посърналите им личица. Отвреме-навреме жената се обръщаше настрани, за да изтрие сълзите си.
Самолетите и танковете на Съединените щати – и вероятно на Англия! – изхвърлиха в тази страна повече от 300 тона обеднен уран, друго оръжие за масово унищожение.
Частиците обеднен уран, вдишвани или приети чрез храната, предизвикват рак и деформации. В страна, където ветровете разнасят праха навсякъде, въртят го по и над пазари и детски площадки, децата са особено силно уязвими.
В продължение на 12 години на Ирак беше забранено да внася специализирани съоръжения, за да се почистят бойните полета от бавно действащата смърт на Щатите и Англия.
Освен това на Ирак беше забранено да внася апаратура и лекарства съответно за откриване и лекуване на рака, който – според предварителни изчисления – ще засегне половината от населението в южните райони на страната. По данни на ЮНЕСКО, в следствие на това, за периода 1991-2006 г. в Ирак са умрели около 5 милиона деца на възраст до 14 години!...
Миналия ноември Джереми Корбин, член на парламента запита Адам Инграм за количеството оръжия с обеднен уран на въоръжение на английските сили с предназначение Ирак.
Отговорът на Инграм – достоен за един робот – беше “Задържам подробностите в съответствие с Изключение 1 от Правилата за достъп до правителствена информация”.
Нека признаем тук откровено какво ще стори агресията на двойката Буш-Блеър на човешки същества като нас в една страна, вече жестоко ударена от ембаргото, поддържано от САЩ и Англия и насочено не срещу Саддам Хюсеин, а срещу цивилното население, на което дори се отказват ваксини за децата. В началото на агресията Пентагонът съобщи със студена формалност, че възнамерява да разтърси Ирак “физически, емоционално и психологически” като подложи народа му на дъжд от 800 ракети в продължение на два дни.
Планираната бройка ракети за два дни беше два пъти по-голяма от броя на ракетите, изстреляни срещу Ирак през целия период от 40-те дни на Войната в Залива през 1991 г.
Военен стратег на име Харлан Улман обяви радостно пред телевизията на САЩ: “Няма да има и сантиметър безопасно място в Багдад. Запланирата бомбардировка ще бъде в невиждан преди размер – никога не е било замисляно подобно нещо.”
Стратегията е известна под кодовото название “Шок и страхопочитание” и Улман вероятно е гордият й създател. Той продължи възторжено-цинично: “Получава се онова масирано въздействие – като при атомната бомбардировка на Хирошима – не за дни или седмици, а само за минути!”
Какво ще стори неговият “ефект на Хирошима” на едно население, половината от което са деца под 14 години?
Отговорът може да бъде намерен в “засекретения” документ на ООН, базиран на преценките на Световната здравна организация, според който “500 000 хора вероятно ще се нуждаят от лекарска намеса в резултат на преки или непреки наранявания.”
Агресията на Буш-Блеър ще унищожи “функциониращата първична здравна система” в страната и ще откаже чиста вода на 39% от населението й. “Вероятно е избухване на заболявания в епидемични – да не кажем пандемични размери.”
Ето я пълната липса на каквото и дабило уважение към човечеството от страна на Вашингтон. Заедно с лъжите на Блеър тя обърна по-голямата част от хората на Англия срещу тях – предизвиквайки дори такива, които никога не са протестирали преди.
Подготвяйки агресията демагогът Блеър заяви, че нямало нужда инспекторите на ООН да открият “горещо доказателство”, за да бъде нападнат Ирак.
Сравнете това изказване с уверението му през октомври 2001 г., според което няма да има “по-широка война” срещу Ирак, освен ако не се открие “абсолютно доказателство” за участието на Ирак в случилото се на 11.IX.2001 г. Няма такова доказателство.
Лъжите на Блеър са прекалено много, за да бъдат изброени тук. Той лъга за същността и въздействието на санкциите срещу Ирак, прикривайки факта, че Вашингтон с подкрепата на Англия задържа хуманитарни доставки на стойност по-голяма от 5 милиарда долара, одобрена от Съвета за сигурност!
Той лъга за Ирак, който е бил купувал “алуминиеви тръби, нужни за обогатяване на уран”, както се осмели да заяви пред Парламента Международната агенция за атомна енергия веднага отрече това.
Той лъга за “заплахата” от страна на Ирак, която открива едва след 11.IX.2001 г., когато Буш превръща Ирак в неоправдан с нищо прицел на прокламираната от него “война срещу терора”. Групите за защита на човешките права се изсмяха над “Иракското досие” на Блеър.
Чудесното е, че силата на общественото мнение по света изолира Буш и Блеър и опитомения им плъх, Джон Хауърд в Австралия.
Толкова малко хора им вярват и им предоставят подкрепа, че тази седмица “Гардиън” експериментира, призовавайки поддръжниците им - “ястребите” – да излязат на открито. Вестникът публикува списък на известни лица с вкус към войната, някои от тях описващи с очевадно неудобство деформациите в интелекта и морала си. Това беше един забележително кратък списък.
За разлика от тях мнозинството от хората на Запад – включително и в Съединените щати! – се обявават срещу това грозно начинание, придобило популярност с названието “Втората война на САЩ срещу Ирак”. Броят на противниците му непрекъснато расте.
Крайно време е членовете на Парламента да се присъединят към избирателите си и да възстановят истинската власт на Парламента. Членовете на Парламента като Том Даниел (Tom Dalyell), Алис Мейън (Alice Mahon), Джереми Корбин (Jeremy Corbyn) и Джордж Гьлъуей (George Galloway) достатъчно дълго се съпротивляваха сами на Блеър, а и достатъчни бяха нищо неозначаващите парламентарни дебати, манипулирани от Даунинг Стрийт.
Ако – както казва Галъуей – болшинството от редовите членове на Лейбъристката партия са против войната в Ирак, нека да скочат сега и да заявят това достатъчно силно, за да бъдат чути.
Смокиновият лист на т.н. “коалиция”, представена преди всичко от Блеър е от голямо значение за Буш и само моралната сила на гражданите на Англия може да върне войските от Залива вкъщи, без да се изстреля нито един изстрел.
Последствията от мълчанието в този момент няма да свършат само с касапницата над Ирак. Вашингтон ще се разположи в Близкия изток и ще се открие ерата на един различен тип тероризъм от техния.
Следващият прицел на Съединените щати сигурно ще бъде Иран – израелците го искат горещо – самолетите им са вече дислоцирани в Турция.
А след това ще дойде вероятно и редът на Китай...
“Безкрайна война” е приносът на вице-президента Чейни към системата от клишета, с които ни манипулират. Буш заяви още, че ще използва атомни оръжия, “ако се наложи”. На 26.III.2002 г. Джефри Хун предупреди другите страни “да бъдат абсолютно сигурни, че в съответствие с условията вероятно ще пожелаем да използваме атомните си оръжия”.
Тази лудост е истинският враг на човечеството. И – което е още повече – тя е тук, у дома ни!
Вие, гражданите на Англия и САЩ, можете да я възпрете.
