Последните изявления на президента на САЩ, целящи обявяването на Втора фаза на борбата срещу тероризма, всъщност ускориха няколко паралелно развиващи се процеса след 11.09.2001 год. в по-ясни рамки и посоки: в самите САЩ, в поведението на съюзниците в Европа и арабския свят и в глобален аспект по отношение на системата за международна сигурност. В американската администрация понастоящем има надмощие една силна група, която застъпва крайно идеологизирани и догматични възгледи в международните отношения. Те не са насочени само срещу една или друга страна, а иман глобална характеристика. Това внася затруднения и в американско-европейските отношения. Поведението й води до ограничения в международното право и отхвърляне на всякакви видове договори в областта на сигурността. Вследствие на това, би било много проблематично при такъв партньор да се създаде надежден инструмент за дългосрочно запазване на стабилността в световен мащаб. Известен английски анализатор, който тези дни се завърна от Вашингтон, къдего беше по покана на Центъра за стратегически изследвания на САЩ, един от водещите мозъчни тръстове на днешната администрация, споделя, че бил \"уплашен и изненадан\" от \"имперската арогантност\", с която се сблъскал там. Пред него американскике представители демонстрирали пълно пренебрежение и дори презрение към НАТО и Европа. Тези кръгове залагали на това, че \"най-лошото в икономиката е отминало\" и второ, че една война срещу Ирак в краткосрочен или средносрочен план определено предстои. За разлика от това поведение, при лекциите му във Виржиния и Северна Каролина \"дори в кръга на твърдите консерватори\" изпитвали страх от бъдещето и безпомощност, пред въпроса, какво трябва да прави сега Америка. В тези среди той е бил подкрепен дори в критиката си срещу политиката на \"оста на злото\". Може би затова се оформя изводът, че най-интересното днес в американската политика е увеличаващага се дистанция между все по-арогантните и с неоимперско самочувствие структури на властта и на разузнавателните служби във Вашингтон и много по-резервираните настроения на гражданите и институциите извън Вашингтон, включително и в доминирани от републиканците региони. Извън Вашингтон расте скептицизмът срещу стратегията \"безконечни имперски войни\", защищавана от водещи мозъчни тръстове на САЩ и желанието най-после да се дискутира истонската политика и икономика. Инициативата на Буш за въвеждане на мита върху стоманата, показвала голямия натиск от цяла Америка върху Белия дом да се направи нещо срещу колапса на реалната икономика. Всичко това му дава основание за констатацията \"Днес има две Америки\", а на анализатори като Ла Роше, да напомнят- \"това потвържадава, че на 11.09. бе направен опит за преврат от американски военни и спецслужби\". Антитерористичната риторика е насочена най-вече към самите американци. Те трябва да живеят в страх от нови терористични удари, да вярват на правителството и да не мислят за алтернативи. Гражданските свободи трябва да бъдат ограничени. За соци5ална политика не остава много място. Лозунгът \"Ние сме във война\" се превръща в аргумент за всичко. Плутокрация, вместо демокрация. Какво би станало обаче, ако и други режими в други страни се опитат да приложат този модел на американците за да прикрият други проблеми и оцелеят? Все повече американци се питат, необходимо ли е ново въоръжение, кагото икономическото и социално положентие се влошава. Възниква логично въпросът, докога американските граждани ще бъдат готови стъпка по стъпка да оставят да им се отнемат свободите. И този дебат, ако сега приемем, че се води в периферията, той ще се насочи и в центъра на американското общество. Новият външнополитически курс на САЩ ще бъде подплатен с огромен военен бюджет- 396 милиарда долара за 2003 год., което е с 13% повече от 2002 год. за една армия, която пък е с 1/3-та по-малка от преди 10 години.По тези разходи САЩ са първи и недостижими в света. На второ място се нарежда Русия с 60 милиарда долара, следвана от Китай- 42 милиарда, Япония-40 милиарда, Великобритания-34 милиарда, Германия 20,7 милиарда плрюс 1,3 милиарда долара за борба срещу тероризма. Интересно е да се сравнят горните военни бюджети с тези на страните, нарочени за \"ос на злото\": Иран- 9,1 милиарда долари, Ирак- 1,4 милиарда, Северна Корея-1,3 милиарда долари. Въоръжените сили ще се готвят за действие на два фронта- външен/целия свя/ и вътрешен. Предвижда се дори създаване на ново командване - за Северна Америка. За военната промишленост се задавт тлъсти поръчки. Голяма част от тях са от \"старомодни\" програми от времето на Студената война, между които три типа бойни самолети /срещу които впрочем Буш се обяви по време на предизборната си кампания/, или новата система гаубици \"Crusader\". Същевременно обаче, се залага на по-мобилин и гъвкави въоръжени сили, повече модерна техника и нови технологии, дистанционно управляеми системи, създаването на т.н. \"дигитален войник\" на бъдещето и т.н. Новият принцип на американските военни операции, наречен \"Решителни действия\" ще замени концепцията \"Съкрушаваща сила\" на Роналд Рейгън, което означава, че военните операции трябва да имат ясно очератни и разбираеми от народа цели, а въоръжените сили да разполагат с ресурсите за една бърза победа. Новата философия на водене на бойни действия се базира също на технологичната преднина, която имат САЩ, но е по-агресивна, изисква по-голяма готовност за риск и е по-смъртоносна за противника. Привеждането на тази философия в действие предполага да не се чакат бюрократични решения от Брюксел, Берлин, Париж и Рим. От съюзниците се иска да оказват съдеийствие или да си затварят устата. Понякога те нямало да бъдат и нужни на САЩ. За предстоящата война срещу Ирак не било необходимо съгласието на Германия, дори тя да се самопредложи, както го направила в случая с Афганистан. Реакциите в Европа Не само френският външен министър Ведрин счита, че американският подход по-скоро изостря световните проблеми, отколкото ги решава. Дори външният комисар на ЕС, англичанинът Крис Патен приписва на американците \"опасни инстинкти\", а стратегията на САЩ самостоятелно и със замах да решават конфликтите на света оценява като \"опасна, неефективна и напълно погрешна\". Немският външен министър Фишер, който преди година, когато за пореден път американски самолети бомбардираха иракска територия, казваше, че \"няма да критикуваме политиката на САЩ\", сега заяви, че иска доказателства за връзка между терора на Бен Ладен и режима на Саддам Хюсеин. Най-после зае позиция и немският канцлер Герхард Шрьодер: Германия няма да се присъедини към САЩ в една военна операция срещу Ирак, без мандат на ООН. Но намиращите се сега в Кувейт немски леки разузнавателни бронирани машини на Бундесвера ще останат там. Нежеланието за изтеглянето им показва обаче, че Берлин се опасява от усложняване на американо-германсиките отношения. Премиерът на Великобритания Блеър не сподели критиките на Фишер и Патен. За него има достатъчно основание за предприемане на военна операция срещу Ирак. Но ако следваме неговата логика, то и страни като Китай, Пакистан и Индия биха били оправдани цели за САЩ и Великобритания. През април, само месец преди СС на ООН да гласува по санкциите срещу Ирак и връщане на инсспекторите, Блеър заминава за КАЩ, за да обсъди с Буш втората фаза на войната срещу тероризма. Очевидно европейските елити са считали изявленията на американския президент непосредствено след атентатите на 11.09.2001 год. за разбираемо словоизлияние или игра на думи, когато обиколиха света фразата \"Който не е с нас е против нас\" и заканата за кръстоносен поход. Сега европейците са изненадани, че това е било сериозно намерение. Само така може да се обясни, как издържа легендата, лансирана от медиите, че САЩ са готови за повече мултилатерализъм и че сбогуването с едноличното доминиране в света било реална перспектива. В НАТО също нарастват опасенията. Ще деградира ли организацията в такава за европейски регионални конфликти или в организация с предимно политико-итеграционнни функции? В зависимост от развитието на ситуацията, в дългосрочен план може да нарастне вероятността от промяна на ролята на Европа и по този начин на цялата структура на европейска сигурност, каквато се изгражда през последните 11 години, тоест политиката на сигурност да отслабва в полза на едно ренационализиране. Реакциите на арабските страни \"Студен душ\" посрещна вицепрезидента на САЩ Дик Чейни при обиколкато му в Близкия Изток. Дори заклети приятели на САЩ като Йордания с несвойствен за арабските традиции тон му заявиха, че американски военен удар срещу Ирак под каквато и да е форма може да предизвика катастрофа и да дестабилизира Близкия Изток. Затова спешно съветва Вашингтон да се откаже от намеренията си. Министърът на външните работи на Кувейт изрази също опасенията си: \"Това, което вреди ва иракския народ, вреди ни на нас\". Кувейт се опасява от милиони бежанци от Ирак в случай на война. Сирия, някогашен враг на Ирак, предупреди САЩ, че е не само срещу военна операция, а и срещу всякакви планове за сваляне на Саддам Хюсеин. Башар ел Асад се опасява, да не се създаде прецедент, според който американците да определят режимите в арабския свят. Но точно това преследват САЩ и разработват план за политическото бъдеще на Ирак след военната операция. През май 2002 г. в Бон ще се проведе конференция на иракски опозиционни групи, на която ще се обсъди въпроса, кой да наследи Саддам Хюсеин. Сегашният избор на САЩ - о.з. генерал Низар Хазрадин, бивш началник на ГЩ, ги изправя пред нелеката задача, да убедят Дания да го освободи от домашен арест и да убедят след това световната общественост, че Хазрадин не е извършвал геноцид срещу кюрдите през 80-те години и е демократичен избор на Ираk.
Симеон Николов
