“Когато играя, аз не се страхувам от нищо и единствено искам да ми е интересно и да се науча и да си извадя поуките, за да мога да играя на по-високи нива.”
Това просто е само твоя личен начина да опознаваш Света, ако и го осъзнаеш това, което става, тогава добиваш едно вътрешно, отново лично отношение на разбиране, ако наистина играеш непринудено и влагаш и малко съзнателност, добиваш опит за случващото се, не защото някой го иска, не Бог някой външен, а Бог в теб се пробужда, а този Бог не е нито женски, нито мъжки, нито само на едните или на другите...ако обаче човек играе и ненаиграл се само още прибавя случки, те си оставят в безпаметното , някъде отвъд теб, и са нужни много случки, за да ти е интересно, за да бъдеш, да пребиваваш, но само тук и сега, без да концентрираш съзнание, тогава и Бог в теб спи, доколкото всички случки са едно външно преживяване идващо от външен свят, те не се докосват до дълбините ти, освен на ръба на емоциите, а те отново са резонантни на отношението към външното, следователно водят не до разширение на съзнанието, а на преживяване на отделни приятни или неприятни случки..., и опит не се появява, до колкото стоят изолирано и външно, той и ги забравя, съвсем безпаметно...тогава човек дори може и да реши, че това го прави силен, както когато се напие, да се мести от момент в момент, без мисъл, без дълбоко чувство, казва си аз съм силен, не ме докосва някакъв си Бог, пък и за тежести ще ми напомня...., оставаме тогава деца...,но само в едно трогателно безотговорно състояние на детството, в едно измерение от цялото, което можем, бихме могли да обхванем,към околното доколкото не искаме то да ни товари.... , а по-високите нива идват в резултат на пълното съзнание, потъващо дълбоко навътре, в скучни за светския човек преживявания, свикнал да се движи на повърхността на идеите играеийки със тях като с топчета....,научавайки само как да ги подмята по-умело....
==
Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви
Добрият
не е красноречив
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият не е знаещ.
Лао Дзъ
==
От друга страна да живееш съзнателно е достатъчно трудно като се има в предвид, че означава всеки един момент, в който Участваме в живота, всеки момент, не някой приятен, или някой удобен момент, означава Живота....Съзнателния помни, без това да го товари, и знанието му е негов личен опит, във всяка случка той участва непреднамерено и открито и не лежи на знания, които се опитва да си припомни, да си цитира някакви висши спасителни достижения на нечия „съмнително мъдра мисъл”, не ползва удобни понятия, защото е тук и сега непринудено и все пак в цялост, когато слуша чува, говори по-малко, чува повече и така се изпълва вътрешно с цялото, в което е участник, все едно сега се е родил, на чисто, не ползва минали успехи в анализа си за сходни ситуации, за да ги анализира сложно и да вади изводи от „минали” опитности само с мисъл. Този, който е избрал да е съзнателен използва целия потенциял на ставащото и чрез „вътрешно мълчание” го възприема и вижда, и помни в цялост. Съзнателния добива по-различен от обичайното поглед върху света, погледа му включва, а не отделя, не търси отделното, а се съизмерява с него и го вижда в движение, в непрекъснатост, не го отделя като статично и не го отхвърля като чуждо, защото виждайки го по този начин започва да разбира...тъй като е бил непреднамерен той е като ловец, който е наясно, че за да улови е нужно да познава максимално, да бъде да стане като улова си...
И докато започва да разбира се заражда и смирението, защото без него няма как да видиш
, без този различен за стандартното възприятие поглед всичко ставащо се възприема като отделна статична величина извън теб, тогава отделяш себе и и казваш „АЗ знам!”за това...то е ... и е извън мен и аз го харесвам и прибавям към любими...то е от моите..или го отхвърляш и в зависимо от емоционалното си състояние дори му се сърдиш и дори повече съдиш какво е , дори забравяш...и МИСЛИШ, че това е опит...Но когато наистина си се отдал на ставащото, тогава всяка частичка, ВСЕКИ АТОМ от ТЕБ възприемат и тогава външното става вътрешно, както да разширяваш периметъра на една окръжност, както да добавяш нова територия, не че нея я няма.. ти не си бил там още, но разшириш ли кръга си нещата вече са част от ТВОЕТО СИ,ТЕ СА лични и ВСЕ ПАК БЕЗГРАНИЧНИ, ЕТО ТОГАВА НЕ ОТХВЪРЛЯШ, НЕ СЕ СЪРДИШ, ТОГАВА ЗНАЕШ – ПОЗНАВАШ казваш: „аз СЪМ!”..толкова колкото допуснах....
Съзнателния държи на присъствието на живото, участва цял в ставащото и излиза цял от него, не се вълнува от моментното и не се изживява като отделна част, не се определя от моментната емоция, но е тук и сега и преди и след, доколкото знае, виждайки знае, че кръга на съзнанието е вечен... изначален и обхваща всичко от най-малкото до най-голямото и ако не беше самомнението щеше да чува като птица или да диша с дъха на земята, щеше да е Всичко, щеше да е БОГ.
Идеята на религията по стечение на хилядолетен труд в изкривяването на истината е допринесла за схващането за един външен бог, сякаш господстваш и властващ...над кое? – някаква абстракция? – Разбирам всяко човешко същество тръгнало срещу този бог, доколкото СЛАВА БОГУ всеки е надарен с душевност да различи дори и неосъзнато, но да отличава кое е заблуда и кое не, по-добре е да извергне такъв бог, доколкото не го разбира-това е честно и добро. Явно идеята за един вътрешен Бог не е удобна, защото казва директно, че всеки може да е Бог, а това предполага съзнателност и непризнаване на външни авторитети, тогава ако си власт имащ и външната власт ти е много важна единственото,което следва да направиш е да обявиш другите за незнаещи, защото Бог е непознававем без някой да те води, и щом е непознаваем трябва да изпълняваш и неясните му искания, които само „избраните” знаят...и така може да вплетеш истини, лъжи и всъщност да обезличиш всяка истина и всичко и всеки въобще...а за съжаление когато човек е притиснат от тежнения е отворен, няма сила, няма енергия да се осъзнава и е лесна плячка за лесни отговори, защото забравя да търси в себе си отговорите, а по-лесно намира готови решения, спуснати отгоре, тогава дори и да не иска, а по-лесно е ако се проповядва е и да мисли, че иска, като му облечеш понятията в красиви думи...Както е казано: „Дай на народа хляб и зрелища”...тогава той мълчи, не изследва, не търси в себе си отговора на въпростите си, не се осъзнава, защото тогава ще знае е че по-близо до Бог отвсякога, че е съзнателна част от Бог, толкова голяма колкото вътрешно е осветил за себе си и затова е по - лесно да му дадеш хляб и зрелища...та да мълчи, вътрешните му терзания да млъкнат, да забраниш да се чувства значим като го убедиш че е ГРЕШЕН по първородност, че е малък, сравнен с големия Бог, но това е същото като да те убеждават, че трябва да правиш това или онова във всяка религия,за да се спасиш... и за какво ако твоята цялост не се трогва, трябва? Самите 1ва и 2ра Божи заповеди отхвърлят това отношение, което пък се натяква именно от религиозната доктрина до Безбожност! – Каква ирония...А именно*: 1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мен.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.
Всъщност и десетте изразяват един смисъл, имат един дъх – на неразделност на единно възприемане, на осъзнато участие в приключението живот..
*”Десетте Божи заповеди или Десетословие, Декалог (asäret ha-dibrót – "Десетте думи" или на гр. he dekálogos nomothesia – "от десет думи състоящият се закон", накратко "декалог" от гр. δεκα – десет и λoγoς – дума) са еднакво важни в юдаизма и християнството. Те се намират на две места в Библията - (Изход 20, 2-17 и Пета книга Моисеева - Второзаконие, 7-21) и представляват списък от религиозни и морални заповеди, които Господ Бог Яхве (Йехова) на Синай планина (Хорив) изсред огън, написва на две каменни скрижали и ги предава на пророка Моисей, за да научи на тях израилтяните: «И когато (Бог) престана да говори с Моисея на планина Синай, даде му две плочи на откровението, каменни плочи, написани с Божи пръст.» (Изход 31,18).”
И накрая: Ако човек се обикне дотолкова, че да има търпение към себе си да изследва и да си даде време да вижда, без очакване и съвсем по детски, то тогава ще се намери като една взаимопроникваща се безкрайна система, по силата на своята изначална същност и дълбоко съвършенство. Той няма да добавя или да пътува, той ще е, ще бъде и ще пренесе това съзнание отвъд границите на телесното и дори в единност и с него, доколкото ще се е възприемал и в тяло и в чувство и в мисъл, но единно и в цялост,едновременно, защото няма да има несъответствия във възприемането и да остане неосветено вътрешно кътче, а там пребивава ядрото, същината познаваща по сътворение произхода си. Човека може и да е в своегорода Изгнание тук и сега, но може и да изседва и да е сътворец, защото това е ТОЙ, творец, всеки един, без изключения, с оглед на каквито ида е норми и различия, в грешност или безгрешност. ИЗБОРА го има с всеки дъх от сътворението си и насетне.
П.П. :" Дойдоха обаче ... пчеларите
(сори че ми е смешно, но наистина буквално си представих пчелар с едно кошерче
)- и си казах ... "баси, ако всяка пчела верно реши да се мандахерца нагоре надолу без да носи прашец за меда, човечеца гладен ще остане...
за това си викам, добре, че пчеларя няма власт да дава "свободна" воля !"
Апропо... за пчелите е видяно, че те са освен работливи и работят йерархично, всяка една пчела почива, когато се измори, по свободна воля, имам предвид, сама преценява кога да го прави, но с оглед да довърши започнатото, а не да се офлянква - ето това го може само човека...
цитатите са от: Princess_Deja
« -: Вчера в 23:40:40 »
за 10те Заповеди - wikipedia
и Лао Дзъ
