Много патетично бе човек... Голям заряд си вложил... Само дето май не се усещаш, че това което приказваш пак са мисли и нишо повече. Не се усещаш, че състоянието което усещаш като мислиш е нищо повече от екстаз, че се индефицираш с нещо по-голямо от теб. Ми да, това наистинина не е чувство при теб, а състояние... Това определено е проблем при мъжете.
Като говорим за любовта, що не говорим за болката? Любовта поражда болка, нали? Но на кой му е приятно това? Така ще развалим представите си за любовта, ще я свържем с нещо неприятно за нас. Не е ли така? Ще се изгуби патосът и оптимизмът, който ни дава сили, силата от идентифицирането с идеята. Тази идея, като всяка друга трябва да се възпява и да не се разсъждава много, много за нея, че ще вземе да загуби от обаятелността си... Подобни са идеите и на религиите и на комунизма и на капитализма. Не бива да се разсъждава много, много, току виж сме разбрали че сме в плен просто на една идея. Човек си е егоист, при това празен отвътре и желаещ да намери сила. Същото това стои в желанието за власт. Едно и също нещо проявено по различни начини. Отдавайки се на този начин за търсене на сила, човек става обаче все по-празен и по-празен. Обида ли е, че кавам - човек е празен отвътре? Ами ако това е просто факт и да няма нищо лошо в това да си го признаеш. Гордостта наистина убива, но това да разпознаваш лицата и не е лесно, защото тя е част от егото.
С колкото и главни букви да се пише тая дума, колкото и надежди се влагат в нея, това при повечето хора си е чисто и просто идеята за нещо. А това нещо си е баш чувство и няма нищо общо с емоциите които са плод на разума. Заедно с женското начло си е заминала и възможността да се изпитва любов. На тази планета няма любов и това е факт. Любовта идва от това женско начало което е изгонено от тук. Всички ние живеем в интелектуален свят обвит в тесните рамки на идеите. Разберете, за да се наложи властта, тя е трябвало да премахне знанието от жеското начало. Тя се е страхувала от него. Затова на всички места жената е подчинявана, във всички религии. Няма една религия отнесена към женското начало. Накара ли са мъжът да подчини собствената си жена и собствените си деца, за да го оковат в плен. Не отъждествявам жеснко начало с жената. Жените в момента не са чувствителни, а емоционални. Те самите са загубили много от връзката си с това начало. Те са повече физически същества отколкото проявители на началото. Целта е постигната. Мъжът посегна на жена си психически и физически и началото и на този урок беше поставено.
По света умират милиони хора, повечето деца, от глад, от нищета. Живеят просто, за да оцеляват. Живеят трудно и в мъки. Какво остава за екстри като това да проявят най-пълно личността си, да живеят пълноценно. Земята се унищожава. Децата растат без любов, по-зле от диви зверчета, докато майките им се чудят как да се разкрасят, а бащите им как да се издигнат и каква кола да си купят. И вие ми приказвате, че за любовта не бива да се разсъждава, че тя е необяснима... и че била велика. Върху всяко велико нещо се разсъждава. Върху всеки проблем се разсъждава. Само този който реално не му пука, защото от вътре се чувства адски празен и нищожен, се радва от някоя друга идейка докопана от книгите, чрез която се усеща по-голям и по-стойностен.
Разберете, че може да излъжете само себе си, не и живота. Живота го виждате какъв е. Управляван от парите, от егоизма, от идеята за общество изградена върху пирамидата и идеите. Кой го създаде този свят. Те? Ако питате мен, те дадоха просто възможност за развитие на тази планета в тази насока, а хората я избраха. Нищо лошо, нищо неправилно в този избор. Често се налага първо да разбреш лъжата, за да разбереш и оцениш истината. Ама това да не искаш да схванеш себе си и изборът си е изключително тъпо. Тази цивилизация рухва с гръм и трясък независимо кaкъв нов цикъл иде и кой какви интереси има тук. Старите, неразбрани проблеми, ще продължат да се влачат. Най-много да се измисли поредната нова-стара патетична идея.
Чувствата идват от слънченивия сплит. Колко хора чувстват с него и колко с коремът си? Колко хора са се задушавали от болка виждайки проблемите в които тъне този свят? Срам ме е че съм човек. Разбирайте като обида или арогантност от моя страна. Все ми е тая, просто саподелям как се чувствам. Де да можеше да си намира хубавото, с извръщане на погледа от грозното... Де да можеше щастието да е самоцел.
