Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: firma в Март 08, 2006, 14:40:28 pm

Титла: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 14:40:28 pm
След толкова много статии за конспирации,ще обърна внимание и за любовта,без която не можем.Било то любов към Бога,родители,приятели,любим човек и най-вече да се научим да обичаме и враговете си.
Какъв е смисъла на човешкият живот?Какво е нещото,което би накарало човек да се чувства щастлив?
Някой бе казал-любовта е илюзорно чувство.
Кое е по-важно да обичаш,да бъдеш обичан или и двете заедно.
Щом сме на земята още и се прераждаме,значи знанията които имаме не са достатъчни за по-натъшното ни развитие.
Бог е любов.За мен лично Бог е висш разум,който ни учи как да обичаме.

....и какво е любовта за вас?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 14:47:48 pm
Всичко е любов....и всичко рябва да правим с любов и отдаденост :)
Любовта е универсално чувство и наистина съм сигурна,че ще спаси света,
колкото и изтъркано да звучи.


Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 14:53:57 pm
Източните мъдреци са казали, че любовта е съчетание от три влечения - на разума, душата, и тялото. Привързаността на душите ражда дружбата, на ума-уважението, на плътта - удоволствието, а в обединението им се ражда истината, която кара жената да се чувства истински щастлива.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 14:54:52 pm
Рикардо,кое е първо,кокошката,или яйцето?
Първо приемаме Бог в сърцата си и чак след това заобичваме останалите,или.......?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 14:58:43 pm
Първо приемаме Бог с цялата си душа,защото което Бог може да ни даде,друг не може.
..на нещо ,на което попаднах ;D

Защо тогава преминава през стомаха и джоба или в повечето случаи мъжът на живота се оказва само женкар, който страстно иска само малко нежност?

- Насладата не е в секса, а в енергийния обмен при сливането на душите. Но в грижата за стомаха няма нищо лошо. Живеем в материален свят и човек е задължен да се грижи към своето физическо тяло както към дрехите си. По тях посрещат, но по ума изпращат. Ако съвремената Ева не иска да е красива, как нейния Адам да я възприеме като такава? Но освен плътта, която като стара дреха ще свалим, когато дойде часа за кармичната разплата, ние имаме души, по-чието благородство Бог ще ни приеме или отпрати. Затова помнете, че освен за външния си вид, трябва да се грижите и за светлината във вашето вътрешно Его, за чистотата на вашите чувства и мисли.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 14:59:47 pm
Източните мъдреци са казали, че любовта е съчетание от три влечения - на разума, душата, и тялото. Привързаността на душите ражда дружбата, на ума-уважението, на плътта - удоволствието, а в обединението им се ражда истината, която кара жената да се чувства истински щастлива.
Айде сега и ти........мъжът също,предполагам е щастлив от въпросното обединение ;)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 15:01:22 pm
А колко ли мъже го изпълняват това или  поне имат смелостта да се опитат! ;D
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 15:20:03 pm
Говорихме за егото с теб,помниш ли?

Да обичаш ,означава първо да дадеш.....да забравиш своите нужди.
Колко хора,които смиряват егото си познаваш?Аз-малко... :(
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 15:29:21 pm
И за това според мен трябва да се научим на смирение.
И другото е страха да обичаме,да не останем излъгани..
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 15:34:28 pm
Не можем да принудим и накараме някой да ни обича,единственото нещо,
което можем да направим е да позволим да бъдем обичани.

Срахът да не останем излъгани е защото всеки има определени очаквания,
свързани с взаимоотношенията си с останалите.

Спрем ли да очакваме,да искаме и да търсим,ще се научим да обичаме безусловно :)

Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 15:41:52 pm
А кое е нещото ,което би ни накарало да обичаме безусловно?Къде се крие тънкият момент,коя е границата която трябва да преминем.. ::)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Март 08, 2006, 15:52:03 pm
Бог е любов.За мен лично Бог е висш разум,който ни учи как да обичаме.........обичайки Него :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Март 08, 2006, 15:58:50 pm
и трябва да се молим за враговете ни

"Господи прости ми за моите грехове умишлени и неумишлени! Прости на моите врагове, за техните лоши мисли и лоши думи. Прости им Господи, и аз прощавам. Дай Господи на моите живи врагове здраве, късмет, радост, успехи и всичко най-хубаво."
    Ако душманите ви станат по-умни и добри ще бъдете по-щастливи. Ако всички пожелаем на околните добро, народът ще стане добър. Ако всеки подаде ръка на ближния, ще станем една голяма сила.
     Господ да ви дава сили да излезете от тази бездна, от тази нищета. Дай Боже на всички здраве, късмет и успех.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: angel2 в Март 08, 2006, 16:09:28 pm
"Щастието не  идва отвън.То идва от любовта,която извира от самите вас.Да осъзнаете,че никой друг не може да ви направи щастливи и че щастието е резултат от вашата любов,това се превръща в най- великото изкуство на толтеките-умението да обичаш."   Дон Мигел Руис   ;)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Mirotvorec в Март 08, 2006, 18:47:59 pm

Кое е по-важно да обичаш,да бъдеш обичан или и двете заедно.



Ако обичаш с душата си, тази Божествена частичка, другото няма да те интересува.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Март 09, 2006, 07:45:15 am
за мен е по-важно аз да обичам,
когато някой обича мен, а аз не отговарям на чувствата му, се чувствам виновна... по-важно е аз да обичам, а дали някой обича мен вече е вторично

любовта към вселената и Бога е съвсем друга категория

относно илюзорността: бях стигнала до един извод по едно време... любовта е илюзия, в която вярват двама... обаче май това я прави истинска
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Март 09, 2006, 11:18:13 am
Цялата Вселена се задвижва от принципа на Любовта. Природата, човекът, сътворения свят - всичко е проникнато с Любов и създадено с Любов. Ние само трябва да я забележим и да я отдаваме отново, обратно към извора, от където тя идва към нас!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Amenun в Май 01, 2006, 12:25:53 pm
Любовта е в тичинките на Света... толкова прекрасно е да я откриваш и тя теб.
И си мисля, че в момента огромната грешка на човечеството е това, че когато чустват започват да мислят, а когато трябва да мислят действат емоционално-чтустват.
Кучето може да обича безусловно, безкомпромисно, пълно, изящно, защо човек не е способен на тази любов??

" Хората са вързани като с вериги за миналото и се боят от бъдещето. Аз сътворявам света, който искам да видя; аз сама го моделирам във всеки един момент. Жибея изцяло в настоящето- за това съм в състояние да скоча в скута на моята Майка Господарка15 минути след като ме е смъмрила....Това не означава, че имам слаба памет; означава че съм свободна. Това е начинът по който Бог е повелил да живеят хората."

из  "Когато достигнеш плода"- Шърли МакЛейн 2006 
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: anouk_007 в Май 02, 2006, 01:58:54 am
Какво ново може да се каже за любовта? Хората отдавна са изписали какво ли не по тази тема. Ние можем да споделяме единствено впечатления от личния си опит...
Да...едно е ясно - всички имаме нужда да усещаме това чувство...да обичаме и да бъдем обичани. Защото иначе сме сами...някак празни.
Всеки, който обича е щастлив. Любовта няма граници и деления. Или я има или не. Аз обичам всеки ден - приятелите си, близките си, кучето си, котката си, човека до себе си, земята, природата, живота...
Най-приятно е когато любовта рикошира, т.е. ни се връща обратно....мнооо е яко!
Та в реда на моите мисли, май всички сме щастливци, щото май всички изпитваме любов под една или друга форма.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Amenun в Май 02, 2006, 11:46:56 am
Да те поласке любовта е опасно, особено когато не си готов за това.... Това е, все е дно да пламне пожар точно когато си заспал и сънуваш най-прелестния си сън! Всичко съществува ,чудесно, но в рамките на съня, в рамките на мозъчното ти възприятие.
И когато мислиш, че мечтеш и жадуваш за нея- любовта- искащ я изцяло и безусловно. Тя те набелязва и ти подхвърля шепа магичен прашец, който се згрумолясва върху теб като пясъчна кула....ама нали това искаше- ти казва Тя – ето вземи де!!!!!
И ти как да и обясниш че имаш само едно тяло и едно сърце и един дроб, който трябва да погълне всички никотинови успокoители, два крака , които не бягат достатъчно бързо и някак си трудно те измъкват от пясъците, които се движат и искът напълно да те погълнат.... Опс, говоря за любовта....най прекрасното чувство което може да сполети човек, или това просто е поредното съзнателно, насложено отношение, от обществото, в нашите маниполативни главички.....Любовта- е няма такова нещо, няма такава дума, има само нещо което вие се опитвате да определите с думички....красота , страст, мъка, радост, ......а знаете ли че мъката е красота и любовта е война, и че пръстите не докосват а усещат, че радоста е хормонален дисбаланс, страстта...страстта е  истинска, тя те кара да вярваш да гориш да тлееш.Кара те да ожадняваш и огладняваш ,което е присъщо за нас животните.И докато сме тук ще имаме нужда да се поим, храним и любим... Висшето това е нещо което някои постигат, чрез медитация, обети, пости, мълчание, себеотдаване, .... ами аз ако ви кажа че го постигам когато галя маргаритите, и когато смуча ледените шушулки отчупени от уличната сергия....Бръъъъъъъъм.... да бе да, нали, !!!!! Всичко е толкова просто колкото е цветето пред блока ви или къщата, двора или парка.... едно цвете е един свят.Започнете от там!
Гнева, който поражда се в мен е обосновен, той е съставен от мислите на другите и излъчен директно към личността. Представете си толкова силна любов, която да прерастне в материализъм- представете си момиченцето, прелестното дете което тича по поляната сред цветята. И как то неумърсено не знаещо за нас, и не мислещо логично разумно, скиптично...Та то вижда незабравките и просто се навежда да ги набере , искащо да ги подари на мама, или леля, или...то просто иска да ги притежава да са за него и въобще не усъзнава, какво прави.Ще ги откъсне ,ще се прибере и ще ги сложи в чаша вода. В което няма нищо лошо, нали?
Бия на там, че човек  поколения наред се стреми виждайки нещо красиво да го притежава, и  най- лошото е това , че намесва тук, думички като любов!
Целта към притежанието ме побърква, побърква и вас- можеш да притежаваш една вилица, картина дори, ваза, но живот не. Красотата е жива както цветето , тя е обща тя е на всеки , притежуема ли е тя изчезва, затвориш ли птичето в клетка то не може да лети , та нали за това е създадено, вярно пее- прекрасно е, егоизтично е , мое  е!!!! А ти се гневиш че нямяш птиче като моето.....
Мога да говоря каквото си искам и да излъчвам каквото си искам, но това не е толкова важно, важно е как вие го въприемате как вие  живеете с това не аз , защото  аз съм вас.
И когато Ви обичам аз знам че е така, освобождавайки се от всичките предрасъдаци което сме наслагали години наред, но не мога да приема целта на притежание която имате.
Добре , приемам вашата любов, отдавам ви се, не мисля, обичам  ви, защо не го правите и вие, защо искате да ме поставите в чашка с вода на масата, е не го разбирам.... Това не е любов мили мои, не е това  любовта, това е просто вашия хъс към живота , това е желанието да имаш. Хората не са вилици или вази , душата е огън, огън който е способен да те изпепели точно в този момент когато си засънувал най- прекрасния си сън.....



                                                                           
               
 
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Май 02, 2006, 12:06:57 pm
Аз мога да обичам като кучето, и повярвай ми там ми е грешката:)
Днешните "цивилизовани" хора...те не могат да обичат, поне не дълго...Аз няма да пиша в тази тема..не искам, а мога:)

Оберон
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Май 02, 2006, 12:11:26 pm
Аз мога да обичам като кучето, и повярвай ми там ми е грешката:)
Днешните "цивилизовани" хора...те не могат да обичат, поне не дълго...Аз няма да пиша в тази тема..не искам, а мога:)

Оберон


Защо не искаш да пишеш???

Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Май 02, 2006, 12:13:20 pm
Елементарно е:) Ще страдам докато пиша, а не искам:)
И няма да страдам за себе си, това го преживях, може би ще се смееш, но аз много често страдам и заради другите..не мога да го опиша. Толкин добре го е казал: Те умираха от мъка за този злощастен свят. Иде реч за Върховните елфи. Винаги съм се чудел какво иска да каже с това. И може би го разбрах: Те умираха, защото любовта си отиваше от този свят? Как мислиш?

Оберон
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: milenski в Май 02, 2006, 12:32:19 pm
Ще си позволя да цитирам откъс от една статия на Джон Пейн, на която попаднах вчера. Естествено, доста може да се поспори по този въпрос, но нима не е вярно, че отъждествяваме любовта именно с това да ни приемат такива, каквито сме, и да приемаме другия, какъвто е  :)

Цитат
„Защо толкова много от нас непрестанно търсим „единствената истинска любов”, надявайки се да открием духовния си партньор?”

Това, което търсите, е приемане. Вие вярвате, че тази „единствената истинска любов” ще ви приеме безусловно. Търсенето ви на този човек всъщност е търсене на самоприемане. Всяка връзка съществува, за да ви даде възможност да се опознаете. Чрез самоопознаването можете да се научите да приемате себе си и да се обичате. Единствената истинска любов е любовта към самия себе си, друга любов не съществува.

Най-голямата от всички тайни, открити от Христос и Буда, а и много други, била тайната на влюбването в самия себе си. Когато обичате себе си, вие сте в състояние на приемане, пълно приемане. Когато приемате, вие преставате да се съпротивлявате на света и всичко в него. Преставайки да се съпротивлявате, позволявате на всичко да е такова, каквото е. Позволявайки на всичко да е такова, каквото е, Бог може да работи чрез вас. В този момент можете да кажете „Аз и Отца сме едно”, защото ще бъдете едно с източника на целия живот. Вие ще бъдете едно с любовта!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: firma в Май 02, 2006, 12:33:33 pm
Ами мисля като теб,не виждам защо трябва да се смея. :o
Всеки си преживява неща по своему.
Никой не е от желязо.Това е нашата еволюция да се научим да обичаме и да не искаме нищо в замяна.
Само знания за конспирации,НЛО,други цивилизации и т.н. не е достатъчно да се развиваме.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 03, 2006, 18:23:33 pm
Любовта нито е чувство, нито е между двама.

Моята тема ще бъде малко offTopic, понеже клони повече към езотериката на нашия форум.



Когато възникнал светът, Бог и Неговото творение започнали да упражняват всичките възможни вариации на съвършенството, в стила на един постоянно изброяващ се "кабалистичен" код (кабалистичен в кавички, защото се отърсвам от всякакви еврейски значения и се ограничавам само до едно окултно всеобхващане на числата). И така, проектът по изобразяване вариациите на съвършенството се развивал в цялото си възможно великолепие, като всеки от блажените му участници чувствал единство с останалите и всички действали в съзвучие. Днешната химнична музика е остатък от това съзвучие и показва пример, макар и само на материално-звуково ниво, за онези хармонии. По едно време обаче, един висш участник във вариациите поискал трона на Бога и така спотаил в себе си един гняв към Всевишния. После заграбил част от по-нищите и възникнала цялата адова история, с дяволи, падения и религии, които да напътстват човека по пътя му обратно нагоре, към Отца. Това унищожително разцепление породило огромна болка, понеже вече единството не съществувало и висшата хармония се счупила. Най-величествените фигури на съвършенството вече не можели да се осъществяват, а съзвучието слязло на една по-ниска октава, изобразяваща страданието по отцепилите се същности.

Любовьта нито е чувство, нито е между двама. Любовьта е съзидателната мощ, притегателната сила, източник на живота и захарта на този живот. Любовьта е енергийност. Всъщност, всичко е енергийност, а най-високата форма на енергийността, само милиметър преди да потънем в бездънната разумност на Бога, е Любовьта. Любовьта е върховният порив към единна съзвучност, чувстване на всичките частици и намиране на благодат за всяка от тях. Любовьта е липсата на его, пълната отдаденост на всичкото. Любовьта е сляпа в смисъл, че не вижда ни изгода, ни отделен обект, към който да се насочи - Любовьта е като слънцето и излъчва добронамерената си склонност във всичките възможни посоки едновременно и постоянно. Любовьта е състоянието на съзнанието отвъд всякакви аргументи и преценки - заради това казват, че е безумие. Любовьта е върховното единство, споделено и насочено към цялото. Това е истинската Любовь, прекрасната, неподправената. От там нататък идват пропаданията - постъпателни и все към една и съща посока - към загубване на усещането и разбирането за върховното единство, което да доведе в последна сметка до разрушаване на хармониите в онези вариации на съвършенството, които горе споменахме.

1. Първото и най-страховито престъпление, което подготвя почвата за всички следващи престъпления срещу Любовьта, е релативизирането на принципа за всеобщност. Любовь в истинския смисъл на думата може да има само към цялото, към всичкото, защото Любовьта е безрезервна и всеобхващаща. С това престъпление съществата се тласкат към частни идеали, които, макар и все още да съдържат някакво усещане за общност, загубват за любящото съзнание универсалността, която до скоро го е отпращала към самия Бог и го е свързвала пряко с Него. Сега се ражда възможността за омраза, понеже вече някои неща могат и да не бъдат вклрючени в [частичната] Любовь.
2. Второто престъпление, което окончателно се преборва с принципа за всеобщност в Любовьта, ограничава приложението на този най-висш израз до конкретен обект. Сега се ражда любов към нацията, любов към изобразителното изкуство, любов към партията... Така най-свещената функция на душата се затваря в една тясна килия на предпочетени обекти. Егоизмът, който започва да се развива още с първото престъпление, сега се проявява в още по-пълна степен и хората всъщност се разпадат на малки парчета, неорганизирани, несъзвучни по между си, като всяко от тях тегли в своя посока и злото свободно се промъква през зейналите помежду им пукнатини. (Ето защо е толкова важно да се изпълняват ритуали като българското хоро, където човеците са здраво хванати един за друг и са затворили плътен кръг с телата си - това не е само символ...)

3. Третото престъпление срещу Любовьта е обозначаването й като "чувство", като "емоция", като "наслада". Сега вече се посяга към самата същност на Любовьта като вид енергийна вибрация в реалността и бива сведена до едно психическо състояние, редом (или почти "редом") с останалите състояния на нашето съзнание. С това човекът бива откъснат от най-висшата си функция - да участва в хармонийния резонанс и да добавя в него своята съзвучаща вибрация... Постепенно този същностен аспект на Любовьта бива забравен и всъщност човешкото същество бива откъснато от това въобще да изпитва Любовь, заедно с всичките последици на такова ограничение. Най-могъщият източник на чистота и сила, ако не е напълно затворен, то поне е силно ограничен и освен че междучовешката общност вече е разнебитена, сега се застрашава самият човек като божествено същество.

4. Четвъртото, най-низово престъпление срещу Любовьта, което в днешната цивилизация достига най-адовите си октави, е заменянето на значението на тази категория с разбирането за едно плътско удоволствие, което в най-добрия случай наричаме "страст". Чрез това престъпление най-висшата същност на реалността, която стои само на крачка от самата божественост, бива завряна в гъза на "великата блудница". Това е може би най-голямата победа на Злото, надхвърляща дори разпъването на Единородния Син... С четвъртото престъпление срещу Любовьта се постига едно пълно сравняване на Човека с който и да било скот.

*

Една главна трудност в разбиране същността на Любовта е нежеланието на удоволствения човек да се откъсне от котилото на леко постигащото се наслаждение и да се отдаде на една аскетична дисциплина по усвояване на една окултна, безчовешка абстракция. От гледна точка на всекидневния човешки живот истинската същност на Любовьта изглежда като такава, независимо, че цялата вселена и всичко видимо и невидимо, съществуват чрез сдържащата ги като съществуване Любовь. Сегашната цивилизация усилено насажда порива към пряк телесен комфорт, като превръща човека в напълно зависим на вещите роб, неспособен за каквото и да било духовно усилие или страдание. Окултните същности обаче, безкомпромисно изискват полагането на усилия и приемането на несгоди, за да се отдадат на насочилия се към тях. Ето защо такава могъща пропаганда се насочва към овеличаване на желанието за удоволствие и комфорт, без да става дори и дума за някаква нравствена чистота. Това е по четвъртото и третото престъпление.
Друга, специално подготвяна и насаждана организирано от илюминатските власти трудност, е склонността към веществено персонифициране на Любовьта. Целта на тази трудност е да прегради пътя към разбиране на Любовьта като нещо, насочено към всички. Още по-непреодолима е трудността за разбиране на една напълно "безобектна" Любовь, което всъщност е единствената Любовь като такава - насочена към цялото. Това е по второто и първото престъпление. В комплект със засилването на егото, тази трудност обяснява например част от моите интимни несполуки ( :D ), при които тя се чувства страхотно засегната, когато се опитам да й обясня как центърът на Любовьта не е тя самата, в сегашния й частичен, временен и несъвършен вид, а една абсолютна цялост на всичките неща, където всяко присъства като част от общото хармонично единство... Дори изречението звучи твърде разстегливо в потвърждение на това колко много езикът ни, създаден за славословия, се е превърнал в контролен апарат и средство за разврат.

И, защо слагам един ер малък в края на думата "Любовь". През средата на миналия век, когато един престъпен режим завзема властта в Българското царство и унищожава почти целия ни духовен елит, посяга и на всичките ни културни ценности. Заедно с това, този импотентен откъм нравствени качества режим посяга върху българския правопис и ликвидира изконни достижения на езика ни. Едно от тях е използването на еровете в нашата азбука. Според редица окултисти, завършването с ер малък (Ьь) или ер голям (Ъъ) на някои от българските думи, има смисъл да предпазва нашата реч от зли сили. Без да твърдя непременно това, изразявам художественото си отношение към идеята за предпазване на Любовьта и я завършвамъ съ единъ малъкъ еръ.  8)

Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 11, 2006, 20:40:56 pm
Вижте това...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 16, 2006, 11:28:41 am
ssass , защо не прочетеш текста за четирите падения горе в темата? Малко е дългичък, но все пак...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Май 16, 2006, 13:06:34 pm
Елементарно е:) Ще страдам докато пиша, а не искам:)
И няма да страдам за себе си, това го преживях, може би ще се смееш, но аз много често страдам и заради другите..не мога да го опиша. Толкин добре го е казал: Те умираха от мъка за този злощастен свят. Иде реч за Върховните елфи. Винаги съм се чудел какво иска да каже с това. И може би го разбрах: Те умираха, защото любовта си отиваше от този свят? Как мислиш?

Оберон
Аз съм мислил по тоя въпрос и като Баш Елфа тук стигнах до извода,че си прав.Защото любовта ражда и легендите и приказките и героиствата и децата,тя е источник и на всяка друга емоция а щом тя започне да умира всичко става сиво прозаично..съвременно?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Май 16, 2006, 13:25:59 pm
много хора са намирали съвременността /по тяхно си време/ за скучна и сива, което за мен само доказва тезата, че ценим само това, което загубим
и аз мислех че живота ми е сив и скучен докато не видях, че сякаш нарочно не обръщам внимание на хубавите неща, а само съжалявам за това, което нямам
оттогава ценя това което имам и сама правя живота си по-интересен
елфите трябва да на се съпротивляват на етествения ход на нещата
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Май 16, 2006, 13:30:45 pm
за това и заминават на Запад.Под съвременно имах предвид лошото съвременно,иначе и аз си се радвам на света около мен(като не ме дразни)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 17, 2006, 11:09:47 am
за това и заминават на Запад.
Няма нищо по-тъжно от "елф", заминал на Запад и нищо по-вярно от това, че елфите всячески се стремят да избягат от Запада; дори се раждат преднамерено в по-източните региони, за да избегнат западната вълна и страдат, когато тя успее да ги приближи. Казвам това, не защото елфите са комунисти, а защото те не могат да понасят пластмаса, популярна приспивна музика, престорено и безмислено благоденствие, индивидуализъм и липса на нравственост. (Странно защо ли пиша това...)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Май 17, 2006, 12:10:41 pm
някой не е чел Толкин
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 17, 2006, 12:42:48 pm
...например аз не съм чел Толкин. Чухте ли, flyDragon НЕ Е ЧЕЛ ТОЛКИН!!!
Нека обаче не налагаме монопол върху думата "елф" в полза на споменатия автор... Тази дума съществува доста преди този автор да се появи на Средната земя и, по всяка вероятност, ще просъществува доста след него...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 17, 2006, 14:04:56 pm
Добре, ssass, тези приказки звучат добронамерено...
Само да зачекна това: "персонифициране" и "издигане в култ" са две доста различни неща, като нито едно от тях не се поставя в текста, който ти предложих да (пре)прочетеш. И второ, по-важното - не намирам сериозно основание да поставиш на една плоскост точно тия трите - "любов", "страст" и "мъка", макар в някакъв ред да се срещат в препоръчания текст. Думите не са случайни неща и трябва да знаем защо ги поставяме една след друга в изреченията си.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Май 17, 2006, 14:58:29 pm
в случая по-горе с Оберон говорихме именно за Толкиновите елфи.
Поне си прав че ще просъществъва след него.Починал е доста отдавна
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Май 22, 2006, 18:05:33 pm
Днес, колкото и несвойствено за мен, да ви пусна един цитат. За Любовьта, един от любимите ми текстове в цитираната Книга.

Ако говоря с човешки и ангелски езици,
а любов нямам,
аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
И ако има пророческа дарба,
и зная всички тайни и всяко знание,
и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам,
а любов нямам,
нищо не съм.
И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите,
и ако предам тялото си на изгаряне,
а любов нямам,
никак не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива;
любовта не се превъзнася, не се гордее;
не безобразничи, не търси своето,
не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата,
а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра,
на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада;

другите дарби обаче, пророчества ли са,
ще се прекратят;
езици ли са,
ще престанат;
знание ли е,
ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;

но когато дойде съвършеното,
това, което е частично,
ще се прекрати.

Когато бях дете,
като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах;
откак станах мъж,
напуснал съм детинското.
Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало,
а тогава ще ги видим лице с лице;
сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно,
както и съм бил напълно познат.
И тъй, остават тия трите:
вяра,
надежда
и любов;
но най-голяма от тях е любовьта.

Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Amenun в Юни 17, 2006, 03:27:42 am
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!Прочетете Ирис на Херман Хессе!!!!!!!!!!!! от сборника Пътуване към Изтока
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Юни 20, 2006, 13:42:38 pm
...и "Сидхарта" на Херман Хесе прочетете... Всичко от Херман Хесе прочетете!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Юни 20, 2006, 22:19:51 pm
Да, "Сидхарта" е много хубава книга! И аз съм я препоръчвал наляво и надясно! :)
А за мястото на Любовта в живота ни прочетете "Братя Карамазови" на Достоевски! Това е най-великият роман за мен!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Юни 20, 2006, 23:42:18 pm
Препоръчвам и "Техану" на Ле Гуин, последната от тетралогията "Землемория"....
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Joro Velev в Юни 24, 2006, 02:34:12 am
За мястото на любовта в живота ни....
Погледнете в себе си!
"Прочетете" се...
Осъзнайте се...
Не копирайте никого...
Мястото на Любовта в живота ни започва от стопанина, който си ТИ - и няма край.
Така е при мен.
И до сега не съм разбран и приет.....въпреки думите в тази посока.
Накои си мислят че лъжата.....ама това е вече друга работа.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Inana в Юли 24, 2006, 12:08:37 pm

Откъс от книгата  "Пространство на варианти" - книга първа от тетралогията "Транссърфинг на реалността" на Вадим Зеланд

За нулева точка в координатната система на изкривяването можем да смятаме безусловната любов. Както знаете, при нея не възникват отношения на зависимост и тя не създава излишен потенциал. Но такава любов рядко се среща в чист вид. Към чистата любов се прибавят примеси главно от правото на притежание, зависимост и надценяване. От правото на притежание е трудно да се откажеш - да притежаваш предмета на любовта си е напълно естествено и, общо взето, нормално, докато не премине в две крайности.
Първата крайност е желанието да притежавате предмета на любовта си, а той изобщо не ви принадлежи и дори не подозира за вашето желание. (Разбира се, на вас ви е ясно, че имам предвид не само физическия аспект на притежанието.)
Това е класическият случай на несподелената любов. Тя винаги е пораждала много страдания. Но тук механизмът не е толкова прост, колкото може би ви се струва.
Появяват се разни гаднички предположения: страх, опасение, неприязън, равнодушие. А и защо трябва да ви обичат?
Край, това вече не е любов, а отношение на зависимост и във вас вече се зараждат отрицателни емоции.
И така, на едно място се намира предметът на любовта ви, а на друго - вие, и искате да го притежавате, т.е. създавате енергиен потенциал. Може да се предположи, че този потенциал ще привлича желания предмет към вас, също както въздушните маси от област с високо налягане се устремяват към област с ниско. Да, ама не!
На равновесните сили им е безразлично как ще бъде достигнато равновесието, затова могат да изберат друг път - да отдалечат още повече предмета на вашата любов, а вас да неутрализират, т.е. да разбият сърцето ви. На всичкото отгоре при най-малките неуспехи още повече ще драматизирате ситуацията („той/тя не ме обича!"), ето защо подобни мисли ще ви прехвърлят върху такава жизнена линия, където ще сте твърде далеч от взаимната любов.
Колкото по-силно е желанието за притежаване или за споделена любов, толкова по-голямо е действието на равновесните сили. Разбира се, ако те изберат насока, сближаваща ви с възлюбения/възлюбената, историята ще има щастлив край. Още със зараждането на любовта може лесно да се определи насоката на действие на равновесните сили: ако нямате търпение да постигнете взаимност, а от самото начало нещо не върви, значи наложително е рязко да смените тактиката. А именно - да обичате, без да търсите награда, тогава можете да примамите неустойчивите колебания на равновесните сили и да ги накарате да работят за вас. В противен случай ситуацията лавинообразно ще излиза от контрол и ще бъде почти невъзможно да се промени нещо.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Inana в Юли 24, 2006, 12:11:23 pm
Изводът е: желаейки взаимност, трябва просто да обичате, а не да се мъчите да бъдете обичани. В този случай, първо, не се създава излишен потенциал и значи не се появяват онези 50 процента вероятност, че равновесните сили ще действат срещу вас. Второ, ако вие не се стремите да получите взаимност, няма да възникнат и неконтролируеми драматични мисли за несподелена любов и излъчването ви няма да ви завлече върху съответните жизнени линии.
И обратният вариант, ако просто обичате без право на притежаване, параметрите на излъчването ви ще съответстват на линиите, където съществува взаимност. Защото при взаимната любов също няма отношения на зависимост. Представяте ли си колко ще се повишат шансовете ви само защото се отказвате от правото на притежание! Пък и безусловната любов е голяма рядкост и дори само това предизвиква жив интерес и симпатия. Нима на вас няма да ви е приятно, ако някой ви обича просто така, без да претендира за нищо?
Втората крайност на правото на притежаване е, разбира се, ревността. В този случай равновесните сили също имат два варианта на действие. Ако предметът на любовта ви вече ви принадлежи, първият вариант е още повече да ви сближат. И наистина на някои дори им харесва да ги ревнуват.
Другият вариант е равновесните сили да разрушат онова, което е породило ревността, т.е. самата любов. При това колкото по-силна е любовта, толкова по-дълбок гроб за любовта изкопават. Също както от наслаждаването от аромата на живите цветя преминаваш към производството на парфюми от тях.
Всичко казано дотук се отнася еднакво и за мъжете, и за жените. Но това още не е краят. Ще се върнем към този въпрос, когато говорим за другите концепции на транссър-финга. Всичко е просто и същевременно сложно.
Сложно е, защото влюбеният губи способността да разсъждава трезво и най-вероятно нашите препоръки ще отидат нахалост.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Юли 25, 2006, 12:43:14 pm
Вашите препоръки със сигурност ще идат на халос до момента, в който не престанете да се опитвате да извеждате математически алгоритми за любовьта! Не случайно любовта липсва най-много там, където операционалистичното и рационално мислене е достигнало своя връх на развитие. Любовта не е и не може да бъде терминологично уравнение, дори и когато използваме силите на висшите, свещени математически пропорции - дори тогава числата, точките и линиите замлъкват, изчезват, когато любовьта идва да се изяви. В това отношение старите мистици, с тяхната скромност и простота винаги са били много над компютърните мрежи от началото на ХХІ век.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Joro Velev в Юли 31, 2006, 05:26:08 am
Любовта е състояние на Духа/Душата.
Ако и разума се впрегне в процеса, най-често се заражда желание, което изисква взаимност. Това вече е равносилно на бизнес "Давам но и искам равностойност насреща". Така се предизвиква действието на Равновесните сили.
След загубата на взаимност разума и душата са привидно в еднакви състояния - разочарование. Тя от отказа на обекта на любовта да приеме, а Разума от отказа на обекта да даде. Тогава, в този привиден синхрон може да се породи способност и сила реално да се анализира ситуацията. Но това е рядкост. Обикновено Душата се затваря а Разума се изявява като критикар - всичко и всички са му виновни. Само когато Душата и Разума са в хармония може да се разчита на реално осъзнаване на ситуациите. Ако Душата лети с крилете на въодушевлението си а Разума крои планове за развитие, което води до дивиденти, тогава нищо няма да се получи. Провала е сигурен.
Дао
;)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Юли 31, 2006, 15:24:48 pm
Гледам в очите на децата си и виждам там ЛЮБОВТА....хич не ми се влиза в спорове
искам да гледам в очите на децата си :)

п.с.Обичайте се хора :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Юли 31, 2006, 20:44:13 pm
Съгласен съм, че любовта е състояние, не е чувство, не е мисъл, не е опит, не е желание, не е енергия, няма честота, не може да се притежава, нито разбере, не може да се постигне с никакво усилие. Това е основното състояние на всичко съществуващо. Любовта не е на определено място и не може да се намери по желание, тя ни намира, когато сме готови за нея. Любовта е отвъд егото. Всичко е изградено от любовта и пак там ще се разтвори. Безусловна, условна, истинска или неистинска –любовта е една, хората я делят на видове, за да се мъчат да си е обяснят. Любовта е повече от живота – тя е потенциал за всичко, което може да съществува. Ако се пречупи през ума, тя се превръща в нещо друго, повече не е любов. Ума пречи на любовта. Само тихият ум, който не произвежда мисли, предоставя възможност да се докоснеш до нея с директно възприятие. Любовта е като повърхността на безкраен океан, различна е всеки миг. Ако те е докосвала поне веднъж ще конпееш да задържиш състоянието колкото може по-дълго, а ако я осъзнаеш като своя природа ти става начин на живот.  :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 01, 2006, 15:33:00 pm
Много патетично бе човек... Голям заряд си вложил... Само дето май не се усещаш, че това което приказваш пак са мисли и нишо повече. Не се усещаш, че състоянието което усещаш като мислиш е нищо повече от екстаз, че се индефицираш с нещо по-голямо от теб. Ми да, това наистинина не е чувство при теб, а състояние... Това определено е проблем при мъжете.

Като говорим за любовта, що не говорим за болката? Любовта поражда болка, нали? Но на кой му е приятно това? Така ще развалим представите си за любовта, ще я свържем с нещо неприятно за нас. Не е ли така?   Ще се изгуби патосът и оптимизмът, който ни дава сили, силата от идентифицирането с идеята. Тази идея, като всяка друга трябва да се възпява и да не се разсъждава много, много за нея, че ще вземе да загуби от обаятелността си... Подобни са идеите и на религиите и на комунизма и на капитализма. Не бива да се разсъждава много, много, току виж сме разбрали че сме в плен просто на една идея. Човек си е егоист, при това празен отвътре и желаещ да намери сила. Същото това стои в желанието за власт. Едно и също нещо проявено по различни начини. Отдавайки се на този начин за търсене на сила, човек става обаче все по-празен и по-празен. Обида ли е, че кавам - човек е празен отвътре? Ами ако това е просто факт и да няма нищо лошо в това да си го признаеш. Гордостта наистина убива, но това да разпознаваш лицата и не е лесно, защото тя е част от егото.

С колкото и главни букви да се пише тая дума, колкото и надежди се влагат в нея, това при повечето хора  си е чисто и просто идеята за нещо. А това нещо си е баш чувство и няма нищо общо с емоциите които са плод на разума. Заедно с женското начло си е заминала и възможността да се изпитва любов. На тази планета няма любов и това е факт. Любовта идва от това женско начало което е изгонено от тук. Всички ние живеем в интелектуален свят обвит в тесните рамки на идеите. Разберете, за да се наложи властта, тя е трябвало да премахне знанието от жеското начало. Тя се е страхувала от него. Затова на всички места жената е подчинявана, във всички религии. Няма една религия отнесена към женското начало. Накара ли са мъжът да подчини собствената си жена и собствените си деца, за да го оковат в плен. Не отъждествявам жеснко начало с жената. Жените в момента не са чувствителни, а емоционални. Те самите са загубили много от връзката си с това начало. Те са повече физически същества отколкото проявители на началото. Целта е постигната. Мъжът посегна на жена си психически и физически и началото и на този урок беше поставено.

По света умират милиони хора, повечето деца, от глад, от нищета. Живеят просто, за да оцеляват. Живеят трудно и в мъки. Какво остава за екстри като това да проявят най-пълно личността си, да живеят пълноценно. Земята се унищожава. Децата растат без любов, по-зле от диви зверчета, докато майките им се чудят как да се разкрасят, а бащите им как да се издигнат и каква кола да си купят. И вие ми приказвате, че за любовта не бива да се разсъждава, че тя е необяснима... и че била велика. Върху всяко велико нещо се разсъждава. Върху всеки проблем се разсъждава. Само този който реално не му пука, защото от вътре се чувства адски празен и нищожен, се радва от някоя друга идейка докопана от книгите, чрез която се усеща по-голям и по-стойностен.

Разберете, че може да излъжете само себе си, не и живота. Живота го виждате какъв е. Управляван от парите, от егоизма, от идеята за общество изградена върху пирамидата и идеите. Кой го създаде този свят. Те? Ако питате мен, те дадоха просто възможност за развитие на тази планета в тази насока, а хората я избраха. Нищо лошо, нищо неправилно в този избор. Често се налага първо да разбреш лъжата, за да разбереш и оцениш истината.  Ама това да не искаш да схванеш себе си и изборът си е изключително тъпо. Тази цивилизация рухва с гръм и трясък независимо кaкъв нов цикъл иде и кой какви интереси има тук. Старите, неразбрани проблеми, ще продължат да се влачат. Най-много да се измисли поредната нова-стара патетична идея.

Чувствата идват от слънченивия сплит. Колко хора чувстват с него и колко с коремът си? Колко хора са се задушавали от болка виждайки проблемите в които тъне този свят? Срам ме е че съм човек. Разбирайте като обида или арогантност от моя страна. Все ми е тая, просто саподелям как се чувствам. Де да можеше да си намира хубавото, с извръщане на погледа от грозното... Де да можеше щастието да е самоцел.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 01, 2006, 16:00:42 pm
Много патетично бе човек... Голям заряд си вложил... Само дето май не се усещаш, че това което приказваш пак са мисли и нишо повече. Не се усещаш, че състоянието което усещаш като мислиш е нищо повече от екстаз, че се индефицираш с нещо по-голямо от теб. Ми да, това наистинина не е чувство при теб, а състояние... Това определено е проблем при мъжете...

Говорим за различни неща вслучая. Няма нужда да ми обясняваш какво е при мен, кажи при теб какво е.  :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Joro Velev в Август 01, 2006, 17:36:08 pm
iti,
дали би могла да почувстваш Любовта у себе си?
Дали би могла да възприемеш безкористната и неплътска Любов?
Доли би могла да създадеш в себе си и да отдадеш на Вселената и Създанията такава Любов?
Ако Света ти се крепи на понятия, логика, причина-следствие, емоции.... - няма как да се случи.

Ти можеш да създадеш или по точно да си спомниш всичко това, то Е у теб.
Спомни си!
Погледни вътре в себе си, в пустотата, както ти я нарече.
Там е пустота за Разума, защото е непонятно за него, но за Душата е Оазис.
За нещо, за което Разума няма думи, той си измисля какви ли не щуротии или замлъква.
Но Душата Ти Знае.
Погледни в себе си за да опознаеш Вселената.
Ако гледаш навън, сред тази мрачна атмосфера, която описваш....ще се сринеш.
Не се спъвай!
Погледни в себе си!
Позволи си това!
....
А света около нас е Велик театър. След представлението голям смях ще падне като се съберем. ;)
Така каза моята Душа. Тихичко, ненатрапливо ми пошушна Тя и точно затова и вярвам.
Успех на всички. :-*
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Август 01, 2006, 18:22:41 pm
За разсейване искам да ви цитирам героя на Толстой от "Война и мир" Платон Каратаев:

"Каратаев нямаше никаква привързаност, приятелство, обич - тъй както ги разбираше Пиер; но той обичаше и живееше в обич с всичко, с което животът го събираше, и особено с човека - не с някакакъв определен човек, а с ония хора, които биваха пред очите му... Всичко и всички да обичаш, винаги да се жертваш за обичта - това значеше никого да не обичаш, значеше да не живееш тоя земен живот."

Мисля, че тези слова ни дават много вярно знание за същността на проявената любов, но и могат да ни заблудят в някои отношения. От нас се иска да ги разберем правилно.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: llara в Август 01, 2006, 19:29:40 pm
Съграсна съм с Вируска, защото и аз откривам любовта в очите и прегръдката на детето си. Любовта на децата е най-чиста и безпрекословна. Но тук говорим за друг вид любов предполагам - тази към Бога, към другите. Аз съм човек, който обича да изразява любов към всичко и всички,
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 01, 2006, 23:04:52 pm
Ити,винаги са ме кефели хора,които разбивта илюзии,или поне се опитват.Евала!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 01, 2006, 23:39:39 pm
Аз също не съм знаел какво е, докато не ми се случи. Ще разберете, когато трябва и едва след като и на вас ви се случи. Тогава ще търсите форуми да пишете какво ви се е случило, защото ако се опитате да я задържите за себе си ще я загубите, заедно с нея ще загубите и себе си. Аз също съм виждал любовта в човешките очи - да, вижда се, но със сърцето. Ако нямате сърца нищо няма да видите. Аз знам с коя чакра се усеща, но не е сплита  ;). Ако ти се е случвало няма да се съмняваш какво е било, няма да пишеш, че е илюзия или идея, нито, че има нещо общо с болката. Има и придружаваща болка, ама тя е от мръсотията ти, която трябва да хвърлиш, вместо да се кичиш с нея, жалвайки се колко си празен отвътре и че те е срам да си човек. :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Август 02, 2006, 00:30:11 am
Болезнени истини...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 02, 2006, 02:09:48 am
Цитат
Сърдечен Център

Намира се в центъра на гърдите, цветът й е златен, но много пъти може да варира от жълто-златен до меко оранжев. Когато не е отворена е зелена или розова на цвят. Сърдечната чакра може да се измести вляво или вдясно спрямо хара линията. Оптималната позиция е точния център на хара линията. В зависимост от посоката на изместване се получават различни енергиини изменения, засягащи емоционалното или менталното тяло. Свързана е с Безусловната Любов, приемането на Себе си и околните; Служене без отплата, Висш духовен опит, Състрадание. Тук се интегрират качествата на Космическата Личност - вж Аватари на Христовото Съзнание на Земята. Сърдечната чакра е много важна, защото е единствената, която може да трансформира високо-вибрационните енергии на висшите чакри и може да ги заземи във физическото тяло и физическия план. Лечители (от всички форми) използват тази чакра в дейността си, защото сърдечният център може да трансформира болестта в много по-лека форма, която след това преминава през Чакрата при стъпълата и в Земята за по-нататъшна обработка. Изразът 'разбито сърце' идва от откъсването на предната част на чакрата от задната, което причинява много бързо затваряне на чакрата и обземащото чувство на празнота, което всички сме изпитвали. Трябва да се подчертае нещо. Истинската сърдечна чакра не е физическото сърце, а мястото, в което Душата се свързва с физическото тяло - тимусната жлеза. В някои учения тя е наричана Висша сърдечна чакра, докато в действителност тя е оригиналната сърдечна чакра. Концентрирането на прекално много енергия във физическото сърце, мислейки че то е вашата сърдечна чакра може да доведе до многобройни болести, най-вече в сърдечносъдовата дейност. Нехармонична Сърдечна Чакра може да причини: белодробни и сърдечни заболявания (например ангина от пренатоварване), астма, епилепсия, фиброза, хроничен бронхит, депресия, клаустрофобия.

--------------------------------------------------------------------------------

Слънчевият сплит

Тази чакра също проявява тенденция да се отмества вляво или вдясно, както сърдечната чакра. Отново оптималната й позиция е на една линия с хара и другите чакри. Цветът й е жълт, но много често е замърсявана от тежки нюанси на всички останали цветове. Това е центърът на волята и разпределението на енергията за действие/изява; способност да се довеждат нещата до край. Слънчевият сплит е другото място, през което Духът може да напусне тялото. Това е най-чувствителната от всички чакри и през нея най-лесно се изпраща енергия. Нехармонична, тази чакра причинява: проблеми с адреналина, нервите, кожата, черния дроб, панкреаса, жлъчката, половите органи, артрит, херния, диабет, анорексия.



Зле съм с координацията, въпросът е, че е някъде там... :) Аз общо взето избягвам да се задълбочавам в неща които не мога да разбера сам.

Искам да направя опит да изясня понятието безусловност защото е объркващо. Какво значи безуслвоност. Без условие. Това не е ли пак условие? Подобни мисли са занимавали и софистите. Това игра на думи ли е или нещо повече? Чисто теоретично като го разглеждах, предположих, че е игра на думи. По-късно разбрах, че не е така. Мисленето винаги е базирано на отправна точка. И за нея важи принципа на относителноста. При излизане от света на идеите се отива в светана безсмислието, където няма отправна точка. Точно там се намира отговорът на този софизъм. Безсмислието всъщност е пълната свобода и неограниченост, липсата на всякакви рамки. Всички ние влагаме в думата смисъл някаква конкретна цел, посока, но това изисква начална точка. Там е границата докъдето стига мисълта, защото зад тази граница тя не съществува. Любимият въпрос - какъв е смисълът на живота, не може да се намери чрез мисълта, защото тя е вторична и създадена след зараждането на живота. Затова пиша, че тази граница може да се приеме за безсмислие, но по-удачно е да се разглежда като свобода.

Така че без условност е вид условност. С интелекта е винаги така, той винаги дейтва чрез отправна система. Що се отнася до самите чувства, те винаги са безусловни, но ние ги тикаме в рамките на интелекта и позволяваме те да ги задушат. Тъй, че безуслвона любов е поредната интелектуална заблуда, целяща манипулиране на мисленето. Така са устроени нещата, че разделянето на части включва разумът, а от там и проявата на чувства зависи от него. Няма и не може да има универсални формули и правила. Вътрешно всеки знае как се усеща. Ако нещо усети, че не е наред, търси и намира проблема. В момента става така, че се появяват хиляди проблеми на мисленето и човек усещайки слабост тръгва да търси някоя философия чрез която да се спаси от вътрешните си конфликти. Повечето такива философии уж ти казват, че са плод на сърцето. Сърцето няма философии обаче и не трябва да прочетеш някоя книга за да го разбереш. Повечето хора неразбират как щамповат мисленето си и проявяват просто някоя идея. Отдават се на усещането което получават, то е ново и опияняващо, и забравят, че зад това ново усещане стои всъщност нов начин на мислене.

ВСЯКО ОТРИЧАНЕ НА МИСЛЕНЕТО Е ПЛОД НА САМОТО МИСЛЕНЕ. ВСЯКО ОТРИЧАНЕ НА ЕГОТО Е ПЛОД НА САМОТО ЕГО.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 02, 2006, 09:07:59 am
...
Искам да направя опит да изясня понятието безусловност защото е объркващо. Какво значи безуслвоност. Без условие. Това не е ли пак условие? Подобни мисли са занимавали и софистите. Това игра на думи ли е или нещо повече? Чисто теоретично като го разглеждах, предположих, че е игра на думи.

Правилно – безусловност имаме при условие, че няма условие. Да, на теория това е игра на думи. Затова според мен любовта е една и няма нито условна нито безусловна любов, има само любов. Условната и безусловната любов са човешки понятия и те са далеч от същността. Проблемът с представите и понятията в случая е като с многото богове на хората, при което нито един от тях не е бог.


По-късно разбрах, че не е така. Мисленето винаги е базирано на отправна точка. И за нея важи принципа на относителноста. При излизане от света на идеите се отива в светана безсмислието, където няма отправна точка. Точно там се намира отговорът на този софизъм. Безсмислието всъщност е пълната свобода и неограниченост, липсата на всякакви рамки. Всички ние влагаме в думата смисъл някаква конкретна цел, посока, но това изисква начална точка. Там е границата докъдето стига мисълта, защото зад тази граница тя не съществува.

Светът на идеите – приеми това за известното, а отвъд това е неизвестното. Неизвестното не е безсмислено, защо го категоризираш, когато не знаеш какво има там?


Любимият въпрос - какъв е смисълът на живота, не може да се намери чрез мисълта, защото тя е вторична и създадена след зараждането на живота. Затова пиша, че тази граница може да се приеме за безсмислие, но по-удачно е да се разглежда като свобода.

Смисълът на живота е в самото живеене. Когато се научиш да живееш ще намериш смисъл. Много теория има тук: кое е първичното, дали живота или мисълта. Това не помага в случая. Свободата никога не е синоним на безсмислие. Избави се от категоричността в съжденията си, това те подвежда. Съмнявай се във всичко, което твоят ум сътвори.


Така че без условност е вид условност. С интелекта е винаги така, той винаги дейтва чрез отправна система. Що се отнася до самите чувства, те винаги са безусловни, но ние ги тикаме в рамките на интелекта и позволяваме те да ги задушат. Тъй, че безуслвона любов е поредната интелектуална заблуда, целяща манипулиране на мисленето. Така са устроени нещата, че разделянето на части включва разумът, а от там и проявата на чувства зависи от него. Няма и не може да има универсални формули и правила. Вътрешно всеки знае как се усеща. Ако нещо усети, че не е наред, търси и намира проблема.

Да, интелекта по принцип работи с отправна точка и докато това е така той винаги е обусловен и никога не е свободен. При свободата не може да има отправна точка. Чувствата не са безусловни, за всяко чувство има дразнител, тоест условие.


В момента става така, че се появяват хиляди проблеми на мисленето и човек усещайки слабост тръгва да търси някоя философия чрез която да се спаси от вътрешните си конфликти. Повечето такива философии уж ти казват, че са плод на сърцето. Сърцето няма философии обаче и не трябва да прочетеш някоя книга за да го разбереш. Повечето хора неразбират как щамповат мисленето си и проявяват просто някоя идея. Отдават се на усещането което получават, то е ново и опияняващо, и забравят, че зад това ново усещане стои всъщност нов начин на мислене.

Не гледай на всичко като на философии, които да прочетеш и сложиш на рафта при останалите. Не сравнявай – това е интелекта пак. Обуздай ума си, наблюдавай го как функционира. Пробвай това, което се пише и провери дали е само философия или е нещо друго. Любовта не е усещане и не попада в категорията на усещанията, за която говориш. Усещането е реакция на ума. Ако нямаш ум с какво ще усещаш? Със сърцето ли? А откъде ще знаеш, че имаш сърце и че усещаш с него, ако нямаш ум, който да ти каже всичко това? Ще можеш ли да теоретизираш изобщо, ако нямаш ум? Тръгни от ума и преразгледай теорията си, в нея има много точни попадения, според мен.  :)


ВСЯКО ОТРИЧАНЕ НА МИСЛЕНЕТО Е ПЛОД НА САМОТО МИСЛЕНЕ. ВСЯКО ОТРИЧАНЕ НА ЕГОТО Е ПЛОД НА САМОТО ЕГО.

АБСОЛЮТНО ПРАВИЛНО!!! В случая не става въпрос за отричане на нищо, нито за одобряване. И отричането, и одобряването, са реакции на ума. За да виждаш непосредствено не трябва нито да одобряваш, нито да отричаш. Отговорите, които търсиш са в неизвестното, то не е безсмислица обаче. Там са същностите на Бог, любовта, смъртта ... Това безсмислици ли са за теб? Ако е така, защо пишеш за тях тук? Пиши за нещо смислено.  :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Август 02, 2006, 11:04:56 am
Ити,винаги са ме кефели хора,които разбивта илюзии,или поне се опитват.Евала!
Илюзийте и очакванията са врагове на любовта......поне според мен.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 02, 2006, 11:38:29 am
Така е.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 02, 2006, 12:26:50 pm
Xpuctoc Muxaul, зад думата чувства влагаме различни неща и няма как да се разберем :).

Цитат
Чувствата не са безусловни, за всяко чувство има дразнител, тоест условие.

Не бих казал, че е вярно. Това за мен не е определение за чувствата, но аз не мога да дам такова за тях. Самите те са извън рамките на мисълта. Само за тяхното провявяване, необходимост, връзка с останалото  може да се говори според мен.

Цитат
Смисълът на живота е в самото живеене.

Вероятно това е най-доброто определение до което може да се докопа разумът, но усещането което идва чрез чувствата е много пълно и според мен много по-важно. Точно загубата на чувства, води до това объркване, на къде трябва да се върви, къде е изходът, къде е смисълът. Постоянно се появяват различни идеи за смисълът, но те пропадат. Смятам, че до голяма степен вече сме "дефектни" и ограничени от проблемите на разума. Трябва да се тръгне от нещата които най-ясно се виждат, че куцат. А това е възвръщане на силата на женското начало.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 02, 2006, 14:53:08 pm
Струва ми се, че музиката на Evanescence изразява много хубаво чувствата.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 02, 2006, 15:00:13 pm
Струва ми се, че музиката на Evanescence изразява много хубаво чувствата.
Поне меланхоличните такива.Абе какво стана с тая група?Скоро нищо не съм чувал от тях
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 03, 2006, 01:58:05 am
Ами така се чувства авторката на песните, такива са й чувствата  :'(. Според мен е много истинска. Иначе с групата не знам какво става. Гледах отдавна едно интервю с Ейми. Определено не беше добре. Аз не знам много за нея, но от текстовете на песните може да се разбере доста. Аз лично много си харесвам Imaginary :)

Цитат
Swallow it up for the sound of my screaming
cannot cease for the fear of silent night
Oh how I long for the deep sleep dreaming
the goddess of imaginary light

In my field of paper flowers
and candied clouds of multiply
I lye inside myself for hours
and watch my purple sky fly over me

I linger in the doorway
our alarm clock screaming monsters calling widening
let me stay
where the wind will whisper to me
where the raindrops as there falling
tell there story

If you need to leave the world you live in
lay your head down and stay awake
though you may not remember dreaming
something waits for you to breath again

In my field of paper flowers
and candied clouds of multiply
I lye inside myself for hours
and watch my purple sky fly over me
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Август 03, 2006, 07:28:19 am
честно казано това е едва ли не единствената им песен която ми понася, иначе гласа и ме дразни
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Август 03, 2006, 07:54:34 am
Е, красиви песни за любовта има много, но не мисля че е тук мястото. :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 03, 2006, 12:32:13 pm
Интересно защо те дразни  гласът й :). Смятам, че в гласът също е закодирана информация за човека. Мен тя ми хареса първо точно заради него. Песните са интересни, защото в тях има смесени и двете начала - и мъжкото, и женското.

А защо песните да не сполучлив начин за изразаяване и достигане до любовта? Характерно е, че отново има песни посветени на егоистичната, лична любов и песни посветени на идеята за любовта, и наистина неща които излизат от чувствата. Дори ще спомена и песниоте на Enya. Те би трябвало да се нравят на повече хора, защото са максимално изчистени, звучат дори неземно. Такива са и чувствата там.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: sunflower в Август 03, 2006, 12:33:21 pm
Хеех да се върнем ли към началото на темата  ;)-Мястото на ЛЮБОВТА в живота ни?
Та в тоя ред на мисли-книги много,за НЕЯ -Негово Величество Любовта още повече.Казано с простички думи-оставете разума на закачалка в гардероба си и изживяваите ежеминутно и ежесекундно ЛЮБОВТА във всичките и проявления.
Аз вече започнах :DА Пътищата са много-стига само да слушаме сърцето си.
А кой знае един ден може и ние да напишем по някоя мъдра книга за ЛЮБОВТА.Но темата може би ще бъде Моя път към Любовта.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Август 03, 2006, 13:20:35 pm
Интересно защо те дразни  гласът й :). Смятам, че в гласът също е закодирана информация за човека. Мен тя ми хареса първо точно заради него. Песните са интересни, защото в тях има смесени и двете начала - и мъжкото, и женското.

А защо песните да не сполучлив начин за изразаяване и достигане до любовта? Характерно е, че отново има песни посветени на егоистичната, лична любов и песни посветени на идеята за любовта, и наистина неща които излизат от чувствата. Дори ще спомена и песниоте на Enya. Те би трябвало да се нравят на повече хора, защото са максимално изчистени, звучат дори неземно. Такива са и чувствата там.

аз съм много капризна в музикалните си предпочитания, особено що се отнася до гласове - допадат ми само няколко, и то мъжки. Enya наистина прави невероятна музика, а гласа на Ейми звучи пресилено и неестествено, тя няма силен глас но се опитва да звучи така, сякаш има, и чувствата, които се опитва да предаде - в повечето случаи, не винаги! - не са нейни, просто не чувства песните си...
ех хора ако искате уникален глас, качествена музика и много чувства слушайте Placebo, те поне са се доказали
/предчувствам как ще отнеса куп критика, но като започнахме дискусията вече.../
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: asdfghjkl в Август 04, 2006, 02:02:26 am
Малко офф. Групата се разпадна вече и аз  малко се радвам, защото не ги понасях. Особено вокалистката като завие и ми се завива свят. Надявам се да не е прозвучало грубо. Надявам се с това да се върнем на основната тема. :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Август 04, 2006, 06:05:26 am
asdfjkl, напълно те подкрепям, и да се върнем към дискусията
по-горе беше казано че смисъла на живота е в самото живеене, малко допълнение от личен опит. Аз дълги години се чудех и търсех смисъла на живота, коя е идеята, на която да го посветиш и да си струва. Няма такава. Дори и да постигнеш нещо, дори и да станеш нещо, на този свят идваме сами и си отиваме сами, и пак ставаме отново прах. Това което наистина има значение е вътре в нас, усещането за живот, любов, щастие. Снощи слушах някаква балада по радиото, гледах луната още преди да е залязло слънцето, хората, които минаваха по улицата под мен, и усещането беше невероятно. Мислех си, "Господи, жива съм, това е прекрасно", и живота е истински когато го усещаш, как тече във вените ти, как една песен за любовта те изпълва с мисли и чувства... Музиката има огромна сила, тя влияе много на усещането за света, настроението, дава ти ентусиазъм и сили да вървиш напред, да постигнеш каквото можеш. Без любов, вселенска, обща, безусловна любов не можеш да имаш вдъхновение и да създадеш нещо красиво, а за мен, това е всичко, аз съм творец със всяка частичка от мен, аз създавам най-различни видове произведения на изкуството и се чувствам непълноценна ако дълго нямам нови идеи. Може би това е мястото на любовта в живота ми. А любовта към хората... тя също е прекрасна, но тя боли, неизбежно е. Но болката е само малка цена, коята плащаме за миговете, когато тя ни дава крила, когато слънцето свети, защото до теб е любимия човек, когато знаеш, че ще направиш всичко, каквото и да ти струва, само той да е щастлив. Имаше една много добра мисъл на Екзюпери, любовта е не да гледаш към мен, а двамата да гледаме в една посока. Много точно и ясно. Ако просто съзерцаваш някого далеч няма да стигнеш, на единия ще му омръзне. Трябва да застанеш до него, да вървиш с него, да го усещаш, да го познаваш... Тогава и любовта е всесилна.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: IGLATA в Август 04, 2006, 20:21:05 pm
абе истинска музика правят Linkin Park
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: asdfghjkl в Август 05, 2006, 04:02:42 am
Правеха. Доколкото разбрах и те се разпаднаха.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 05, 2006, 08:50:36 am
Без любов, вселенска, обща, безусловна любов не можеш да имаш вдъхновение и да създадеш нещо красиво
Другият вариант на вдъхновение за нещо красиво е омразата и гнева,с други думи любовта с обратен знак...Иначе красиво нещо ти се е случило,ако и луната беше пълна,и имаше и свещи и вино...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 05, 2006, 16:36:45 pm
ЛЮБОВТА

Потребността от сигурност в дадена връзка неизбежно поражда тъга и страх. Това търсене на сигурност привлича неувереността. Вие някога намирали ли сте сигурност в някоя от вашите връзки? Намирали ли сте? Повечето от нас искат сигурност, когато обичат и са обичани, но има ли любов, когато всеки един от нас търси своята собствена сигурност, своя собствен отделен път? Ние не сме обичани, тъй като не знаем как да обичаме.
Какво е любовта? Думата е така подвеждаща и изкривена, че аз изобщо не искам да я използвам. Всеки говори за любов – всяко списание и вестник и всеки мисионер говорят непрестанно за любовта. Обичам страната си, обичам краля, обичам някоя книга, обичам тази планина, обичам удоволствието, обичам съпругата си, обичам Бог. Любовта идея ли е? Ако е така, тя може да се насърчава, подхранва, обгрижва, насочва, нагажда по какъвто си искате начин. Когато кажете, че обичате Бог, какво означава това? Това означава, че обичате проекцията на вашето собствено въображение, проекцията на себе си, облечена в определени форми на почтеност според това какво мислите за благородно и свещено; иначе казано “обичам Бог” е абсолютна безсмислица. Когато почитате Бог, вие почитате себе си – а това не е любов.
Тъй като не можем да намерим отговор за това човешко нещо, наречено любов, прибягваме към абстракции. Любовта може да е пределното решение на всички човешки трудности, проблеми и големи мъки, така че как възнамеряваме да разберем какво е любовта? Просто като й дадем определение ли? Църквата я е определила по един начин, обществото – по друг, а съществуват всички видове залитания и извращения. Да обожаваме някого, да спим с някого, емоционалният обмен, другарството – това ли означава за нас любовта? Това са норми, шаблони и са станали извънредно лични, чувствени и ограничени, та религиите са заявили, че любовта е нещо много повече от това. В това, което те наричат човешка любов, те виждат удоволствие, съревнование, ревност; желание да се притежава, владее, управлява и да се пречи на друго мислене и, знаейки сложността на всичко това, те казват, че трябва да има друг вид любов – божествена, красива, недостъпна, непокварена.
По целия свят така наречените святи хора са поддържали идеята, че да се гледа жена е нещо напълно погрешно; те казват, че не можете да се приближите до Бог ако се отдавате на секса, следователно те го изтласкват настрана, макар че са изядени от него. Но отричайки сексуалността те си изваждат очите и си отрязват езиците, защото отричат цялата красота на земята. Те са уморили от глад сърцата и умовете си; те са обезводнени човешки същества; те са осъждали красотата, понеже тя се е свързвала с жената.
Може ли любовта да бъде разделена на свята и нечестива, човешка и божествена, или има само любов? Любовта само на отделния човек ли е или на всички хора? Ако кажа “обичам те”, това изключва ли любовта на другия? Любовта лична ли е или безлична? Морална ли е или неморална? Семейна ли е или несемейна? Ако обичате човечеството можете ли да обичате индивида? Любовта чувство ли е? Любовта емоция ли е? Любовта удоволствие и желание ли е? Всички тези въпроси показват, че имаме идеи относно любовта, не е ли така, идеи относно това каква тя трябва или не трябва да бъде, шаблон или правилник, разработен от културата в която живеем.
Така че, за да пристъпим към въпроса относно това какво е любовта, първо трябва да видим какво тя трябва или не трябва да бъде. Да се разделя каквото и да било на това, което трябва да бъде, и това, което е, е най-измамливият начин да се справиш с живота.
Та как да разбера какво е този пламък, който наричаме любов – не как да я представя пред друг човек, а какво тя означава по своята същност? Аз най-напред ще отхвърля това, което църквата, обществото, моите родители и приятели, всеки човек и всяка книга са казали за нея, тъй като искам да разбера за себе си. В това има огромен проблем, който включва цялото човечество, има хиляди начини за определянето й и аз самият съм уловен в някакъв шаблон или нещо друго според това какво харесвам или на което се наслаждавам в момента – така че, за да я разбера, не трябва ли първо да се освободя от моите собствени склонности и предубеждения? Аз съм объркан, разкъсан от моите собствени желания, ето защо казвам на себе си: “Най-напред изясни собствената си бъркотия. Може би ще успееш да откриеш какво е любовта посредством онова, което тя не е.”
Правителството казва: “Вървете и убивайте от любов към родината.” Това любов ли е? Религията казва: “Откажете се от секса в името на любовта към Бога.” Това любов ли е? Любовта желание ли е? Не казвайте, че не е. За повечето от нас тя е такова – желание и удоволствие, удоволствието, което се получава посредством чувствата, чрез сексуална привързаност и задоволяване. Аз не съм против секса, но вижте какво се включва в него. Това, което сексът ви дава мигновено, е цялостното занемаряване на вас самите, след което отново се връщате към вашия безпорядък, и така искате повторение отново и отново на това състояние, в което няма безпокойство, няма проблеми, няма “аз”. Казвате, че обичате съпругата си. В тази любов е включено сексуално удоволствие, удоволствието да имате някого в къщата си, който да се грижи за децата ви, да готви. Вие зависите от нея; тя ви е отдавала тялото си, чувствата си, подкрепата си, някакво чувство за сигурност и благополучие. След това тя ви напуска; отегчава се или си намира някой друг и целият ви емоционален баланс се нарушава и това смущение, което не ви харесва, се нарича ревност. В нея има болка, безпокойство, ненавист и ярост. И в действителност си казвате: “Докато ми принадлежиш те обичам, но от момента, в който ме изоставиш, започвам да те ненавиждам. Докато мога да разчитам на теб да удовлетворяваш потребностите ми, сексуални и други, аз те обичам, но от момента, в който престанеш да ми даваш каквото искам, повече не те желая.” Така че има противоречие между вас, има разделение, а когато се чувствате отделен от другия, тогава няма любов. Но ако можете да живеете с вашата съпруга без мисълта, създаваща всички тези противоречиви състояния, тези безкрайни кавги във вас, тогава може би – може би – ще разберете, какво е любовта. Тогава сте напълно свободен, както и тя, докато ако зависите от нея за всяко ваше удоволствие, вие сте роб за нея. Така че когато някой обича, трябва да има свобода, не само от другия човек, но и от обичащия.
Това да принадлежиш на другиго, психологическото подхранване чрез другиго, зависимостта от другиго – във всичко това винаги трябва да има безпокойство, страх, ревност, вина, а докато има страх няма любов; умът, воден от скръбта, никога няма да знае какво е любовта; сантименталността и емоционалността нямат абсолютно нищо общо с любовта. И така любовта не трябва да се свързва с удоволствието и желанието.
Любовта не е продукт на мисълта, която е миналото. Мисълта изобщо не може да насърчава любовта. Любовта не е оградена нито уловена от ревността, защото ревността е в миналото. Любовта е винаги активно настояще. Няма “ще обичам” или “обичал съм”. Ако познавате любовта няма да следвате никого. Любовта не се подчинява. Когато обичате не съществува нито уважение, нито неуважение.
Не знаете ли какво означава наистина да обичаш някого – да обичаш без ненавист, без ревност, без гняв, без да искаш да се бъркаш в това, което той прави или мисли, без укоряване, без сравняване – не знаете ли какво означава? Там където има любов има ли сравняване? Когато обичате някого с цялото си сърце, с целия си ум, с цялото си тяло, с цялото си същество, има ли сравняване? Когато напълно се откажете от себе си заради тази любов другият не съществува.
Любовта има ли отговорност и дълг и дали ще използва тези думи? Когато правите нещо поради дълг в него въобще има ли любов? В дълга няма любов. Структурата на дълга, в която човешкото същество е хванато, го унищожава. Докато сте принудени да направите нещо, понеже то е ваш дълг, не обичате това, което правите. Когато има любов няма дълг и няма отговорност.
За съжаление повечето родители мислят, че са отговорни за децата си и тяхното чувство за отговорност се трансформира в това, което им казва какво те би трябвало и какво не би трябвало да правят, какви те би трябвало и какви не би трябвало да станат. Родителите искат децата им да имат сигурно положение в обществото. Това, което наричат отговорност, е част от онази порядъчност, която те почитат; и ми се струва, че където има порядъчност няма порядък; те имат касателство само при ставане на съвършен буржоа. Когато подготвят децата си да се нагодят към обществото, те увековечават войната, конфликта и бруталността. Нима наричате това грижа и любов?
Истинската грижа е тази, която бихте проявили към дърво или растение, поливайки го, изучавайки нуждите му, грижейки се за него, осигурявайки му най-добрата почва, грижейки се за него с благост и нежност – но когато подготвяте децата си как да се нагодят към обществото, вие подготвяте убийството им. Ако обичахте децата си нямаше да има нито една война.
Когато изгубите някого, когото сте обичали, проливате сълзи – сълзите ви за вас ли са или за мъртвия? Себе си ли оплаквате или другиго? Някога плакали ли сте за някой друг? Някога плакали ли сте за вашия син, който е убит на бойното поле? Вие сте плакали, но дали онези сълзи се леят поради самосъжаление или сте плакали, понеже е било убито човешкото същество? Ако плачете от самосъжаление сълзите ви нямат значение, тъй като се интересувате от себе си. Ако плачете, защото сте изгубили някого, в когото сте вложили силно чувство, това не е било истинско чувство. Когато плачете за брат си, кой плаче за него? Много е лесно да плачете за себе си, защото той си е отишъл. Очевидно плачете, тъй като сърцето ви е развълнувано, но не е развълнувано заради него, развълнувано е единствено от самосъжаление и самосъжалението ви измъчва, обгръща ви, прави ви тъпи и глупави.
Когато плачете за себе си, това любов ли е – плачете, защото сте самотни, защото сте били изоставени, защото повече нямате власт – оплаквате се от вашия жребий, вашето обкръжение – винаги ли сте в сълзите? Ако разбирате това, което означава да осъществите контакта с него така непосредствено, както бихте докоснали дърво, или стълб, или ръка, тогава ще видите, че скръбта се създава от аза, скръбта се създава от мисълта, скръбта е следствие на времето. Допреди три години имах брат, сега той е мъртъв, сега аз съм самотен, изпълнен с болка, няма при кого да отида за утеха или компания, и това налива очите ми със сълзи.
Можете да видите всичко това да се случва вътре във вас, ако го наблюдавате. Можете да го видите изцяло, напълно, с един поглед, без да му отделяте аналитично време. В един миг можете да видите цялата структура и природа на това претенциозно малко нещо, наречено “аз”, моите сълзи, моето семейство, моята нация, моята вяра, моята религия – цялата тази грозота, цялата тя е вътре във вас. Когато я видите със сърцето си, не с ума си, когато я видите със самото дъно на сърцето си, тогава ще имате ключа, с който да сложите край на скръбта. Скръбта и любовта не могат да вървят заедно, но в християнския свят са идеализирали страданието, поставили са го на кръст и са го почитали, с подразбирането, че никога не можете да избягате от страданието, освен през точно тази единствена врата и това е цялата структура на експлоатиращото религиозно общество.
Така че като питате какво е любовта, може твърде силно да се изплашите, когато откриете отговора. Той може да означава пълен катаклизъм; той може да разруши семейството; може да установите, че не обичате съпругата или съпруга или децата си – нали – може да се наложи да съборите къщата, която сте построили, може никога повече да не се върнете в храма.
Но ако все още искате да разберете ще видите, че страха не е любов, зависимостта не е любов, ревността не е любов, собственичеството и господството не са любов, отговорността и дълга не са любов, самосъжалението не е любов, агонията поради това, че не сте обичани, не е любов, любовта не е по-голяма противоположност на омразата отколкото е скромността спрямо тщеславието. Така че ако можете да елиминирате всички тези неща, не насилствено, а като ги отмиете както дъждът отмива неколкодневния прах от едно листо, тогава може би ще попаднете на това странно цвете, за което човекът винаги копнее.
Ако нямате любов – не просто в малки капчици, а в изобилие – ако не сте изпълнени с нея – светът ще бъде застигнат от бедствие. Вие знаете, интелектуално, че единството на човечеството е съществено и тази любов е единственият път, но кой ще ви научи как да обичате? Дали някой авторитет, някой метод, някоя система, ще ви кажат как да обичате? Ако всеки ви казва как, това не е любов. Можете ли да кажете: “Ще практикувам любов. Ще седя ден след ден и ще мисля за това. Ще се упражнявам да бъда мил и нежен и ще накарам себе си да обърна внимание на другите?” Искате да кажете, че ще се обучите да обичате, да упражнявате волята да обичате? Когато практикувате упражнения и волята за това как да обичате, любовта си отива. Практикувайки някой метод или система за обичане може да станете извънредно интелигентни или по-добри или да постигнете състояние на ненасилие, но това няма абсолютно нищо общо с любовта.
В този разкъсан пуст свят няма любов, защото удоволствието и желанието играят главните роли, без любов дори всекидневието ви няма значение. А не можете да имате любов ако няма красота. Красотата не е нещо, което виждате – не е красиво дърво, красива картина, красива сграда или красива жена. Красота има само когато сърцето и умът ви знаят какво е любовта. Без любовта и този усет към красотата няма добродетел и вие знаете това много добре, правете каквото желаете – подобрявайте обществото, хранете бедните – само ще навредите повече, защото без любовта има само грозота и бедност във вашите собствени сърце и ум. Но когато има любов и красота, каквото и да направите то все е правилно, каквото и да правите всичко е наред. Ако знаете как да обичате, тогава можете да правите каквото искате, защото то ще реши всички други проблеми.
Така стигаме до същността: може ли умът да попадне на любовта без дисциплина, без мисълта, без насилване, без никаква книга, никакъв учител или лидер – както човек попада на прекрасен залез?
Струва ми се, че едно нещо е абсолютно необходимо и то е страст без подбуда – страст, която не е резултат от някаква отдаденост или обвързаност, страст, която не е похот. Човек, който не знае какво е страст, никога няма да познае любовта, защото любовта може да се прояви само когато има пълно себеотрицание.
Умът, който търси, не е страстен ум и единствения начин да открие любовта е като се натъкне на нея без търсене – да се натъкне на нея неволно и без каквото и да било усилие или практика. Ще установите, че тази любов не е във времето; тази любов е както лична, така и безлична, тя е и единствена, и множествена. Прилича на благоуханието на цвете, което можете да помиришете или да подминете. Това цвете е за всички и за всеки един, който си даде труда да го вдиша дълбоко и да го погледне с възхищение. Дали той е много близо в градината, или е много далеч, за цветето е едно и също тъй като то е изпълнено с това благоухание и следователно то е за всеки.
Любовта е нещо, което е ново, свежо, живо. За нея няма вчера и утре. Тя е отвъд безпорядъка на мисълта. Само невинният ум знае какво е любовта, невинният ум може да живее в света, който не е невинен. Да намерите това необикновено нещо, което човекът е търсил непрестанно чрез жертвоприношението, поклонението, отношенията, секса, чрез всяка форма на удоволствие и болка, е възможно само, когато мисълта започва да разбира себе си и стига до естествен завършек. Тогава любовта няма противоположност, тогава любовта не е в конфликт.
Вероятно ще попитате: “Ако намеря такава любов какво ще се случи със съпругата ми, децата ми, семейството ми? Те трябва да имат сигурност.” Щом задавате такъв въпрос вие никога не сте излизали извън обсега на мисълта, обсега на съзнанието. Ако веднъж сте били извън този обсег никога няма да задавате подобен въпрос, защото тогава ще знаете какво е любовта, в която няма мисъл и следователно няма време. Може да ви се стори хипнотично и магическо, но за да преминете действително отвъд мисълта и времето – което означава да отидете отвъд скръбта – трябва да е ясно, че съществува различно измерение, наречено любов.
Но вие не знаете как да достигнете до този необикновен извор – тогава какво правите? Когато не знаете какво да правите, не правите нищо, нали така? Не правите абсолютно нищо. Тогава вътрешно сте напълно тихи. Разбирате ли какво означава това? Това означава, че не търсите, не искате, не преследвате; няма изобщо никакъв център. Тогава има любов.

Джиду Кришнамурти
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Август 05, 2006, 23:38:01 pm
И в действителност си казвате: “Докато ми принадлежиш те обичам, но от момента, в който ме изоставиш, започвам да те ненавиждам. Докато мога да разчитам на теб да удовлетворяваш потребностите ми, сексуални и други, аз те обичам, но от момента, в който престанеш да ми даваш каквото искам, повече не те желая.” Така че има противоречие между вас, има разделение, а когато се чувствате отделен от другия, тогава няма любов. Но ако можете да живеете с вашата съпруга без мисълта, създаваща всички тези противоречиви състояния, тези безкрайни кавги във вас, тогава може би – може би – ще разберете, какво е любовта. Тогава сте напълно свободен, както и тя, докато ако зависите от нея за всяко ваше удоволствие, вие сте роб за нея. Така че когато някой обича, трябва да има свобода, не само от другия човек, но и от обичащия.


Можете да видите всичко това да се случва вътре във вас, ако го наблюдавате. Можете да го видите изцяло, напълно, с един поглед, без да му отделяте аналитично време. В един миг можете да видите цялата структура и природа на това претенциозно малко нещо, наречено “”:  моите сълзи, моето семейство, моята нация, моята вяра, моята религия – цялата тази грозота, цялата тя е вътре във вас. Когато я видите със сърцето си, не с ума си, когато я видите със самото дъно на сърцето си, тогава ще имате ключа, с който да сложите край на скръбта. Скръбта и любовта не могат да вървят заедно, но в християнския свят са идеализирали страданието, поставили са го на кръст и са го почитали, с подразбирането, че никога не можете да избягате от страданието, освен през точно тази единствена врата и това е цялата структура на експлоатиращото религиозно общество...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Август 07, 2006, 10:55:45 am
единение без единственост
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 07, 2006, 11:07:24 am
Кришнамурти определено знае какво приказва. Обаче въпросът за намирането на общ език, за който и той говори, си остава. Цивилизацията е издигнала в култ езикът и книгата. В крайна сметка всеки ще каже, че това е основният й белег. Но аз смятам, че езикът е нещо твърде субективно що се отнася до предаване на истинска информация. Ние говорим с едни думи, но влагаме различен смисъл в тях. Но това в крайна сметка е неизбежно, поне не и докато не развием телепатията като начин на общуване :)

Относно егото, ми се струва, че то като структура на разумът и паметта, се засилва твърде много без липсата на любов. То се затваря в този свят. Егото без любов, си търси други начини да оцелее, да си набави необходимото. Без любов се губи сигурността и то се опитва да си намери други опори. Вижте как е и при животните. Никой не е настроен отрицателно или да гледа само себе си. Но когато се стигне до оцеляване, егото излиза на първо място. То така е програмирано, да запази живота ни. Гледайки как израства днешното поколение, тези неща се набиват на очи.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 07, 2006, 18:38:08 pm
Ultra, това което ще те питам, се надявам никога да не си преживял, както и никога да не го преживееш.
Ти, приятелю, изпитвал ли си загубата на любимия човек? Не говоря роднина, говоря за дамата на сърцето ти? Изпитвал ли си онази празнота, когато усетиш загубата? Проливал ли си нощи наред сълзи от болка? Ставал ли си за работа с кървясали очи, защото не си могъл да мигнеш през нощта?

Не намразих, защото с мен се отнесоха като с Човек. Аз бях този, който бе намразен. Аз видях сълзите, които се стичаха по лицето и в сумрака. Аз трябваше да бъда разпънат на кръста. Но тя не го направи. Аз още уважавам този човек, макар и вече да не го виждам.

Намразих, да! Защото с мен се отнесоха грозно! Това ме спаси. Избор нямах. Любовта бе заменена с омраза - другата страна на монетата. Страдаш, защото губиш човек, кого обичаш. Писна ми с това ЕГО! Страдаш, защото губиш ЛЮБОВТА. Много често хората казват: "аз не искам да обичам друга, само теб". Интересно защо ли? Ние не сме роботи, да си казваме по едно "чао" и утре да легнем с друга! Ние се борим за любовта си! Ако си го правил, значи ме разбираш.

Любовта Е всичко в мизерния ни живот. Любовта умира, претъпкана от грозните ботуши на материалното! Човек, заставен да мисли повече за материалното, отколкото за Духовното не е Човек, а машина. Любовта прави Човека Човек! Мястото на Любовта в живота ни е всичко. По-важно е да обичаш, отколкото да бъдеш обичан, но второто е нужда. Попаднеш ли на егосит, тежко на бедната ти Душа. Избирайте внимателно, бъдете силни.

Оберон
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Август 07, 2006, 18:53:45 pm
Там, където има избор, няма любов. Там, където има един, или друг, също няма любов. Това са все човешки увлечения, които матрицата и вулгаризираната религия услужливо наричат "любов", за да ни уверят, че това е всичко. Това всъщност не е любов. Нека представата за собствена значимост, за изключителна ценност на собственото преживяване не ни заслепява - това не е любов, а просто човешко увлечение, привързаност, зависимост, индивидуална (или групова) необходимост. Там, където е Любовта, няма индивидуалности, нито групиране; няма избранница, няма любима, защото Любовта се простира върху всичко и нищо не изостава извън. Там, където е Любовта, няма избор, защото избрано е ВСИЧКОТО и частичното не може да се отдели, та да се посочи от избора. Нека да не се заблуждаваме.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 07, 2006, 18:57:05 pm
" Река си ти, частица от река
  и носиш се във див водовъртеж
  едва роден, току поглеж
  и чезнеш нейде...в речния кипеж "

Една прекрасна българска група....
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 07, 2006, 19:12:11 pm
Ultra, това което ще те питам, се надявам никога да не си преживял, както и никога да не го преживееш.
Ти, приятелю, изпитвал ли си загубата на любимия човек? Не говоря роднина, говоря за дамата на сърцето ти? Изпитвал ли си онази празнота, когато усетиш загубата? Проливал ли си нощи наред сълзи от болка? Ставал ли си за работа с кървясали очи, защото не си могъл да мигнеш през нощта?...

Извинявай, че се намесвам, но знам какво е, и при мен стана така, дори още по-зле в известен смисъл. Това, което те кара да страдаш, не е любовта, друго е, разтършувай се в душата си и ще откриеш какво е. Случва се, за да откриеш причината и да я закърпиш. А ти обичаш ли я още? Казваш, че я уважаваш, но обичаш ли я? Аз обичам. Тогава болката не е от любовта. Болката ще те мори, година, две три, десет... докато простиш на себе си и/или на другия. След това ще ти остане само любовта към него/нея. Ако след тази болка любовта остане, значи това е бил подходящият човек за теб. Какво значение има дали е подходящ или не, след като вече не можеш да го имаш ли? Ти винаги си бил с него и винаги ще бъдеш. Нали той/тя е с теб в душата ти постоянно? Не говоря наизуст и не цитирам никого. Аз живея с това много години вече, и повярвай ми, след време остава само любовта към този, който те е наранил. Вярно е, че за любовта времето не съществува. Ако си попадал на любовта загубваш ориентация за време и годините сякаш са секунди. За това е достатъчен дори и само един поглед очи в очи. :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 07, 2006, 19:21:26 pm
Тогава дойде Тя, и болката си замина завинаги. Тя излекува изстрадала ми душа, Тя с любовта си ...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: IGLATA в Август 07, 2006, 20:01:41 pm
да но както лекува болката така и може много да те зарази със същата
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 07, 2006, 21:07:44 pm
майко,Обероне,ей тва  длъжкото по-горе е ...не знам..събира всичко необходимо да се каже по темата

Нека представата за собствена значимост, за изключителна ценност на собственото преживяване не ни заслепява - това не е любов, а просто човешко увлечение, привързаност, зависимост, индивидуална (или групова) необходимост. Там, където е Любовта, няма индивидуалности, нито групиране; няма избранница, няма любима, защото Любовта се простира върху всичко и нищо не изостава извън. Там, където е Любовта, няма избор, защото избрано е ВСИЧКОТО и частичното не може да се отдели, та да се посочи от избора. Нека да не се заблуждаваме.

Ами ти май не си изживял споменатото от Оберон.
 Истинската любов егадна,егоистична,идва и отнема съня ти и здравето ти,и на всичкото отгоре ти харесва.А именно собственото ми преживяване изгражда света ми-така ти си за мен само текста и представата,която имам от него-и любпвта се изгражда върху индивидуалностите..иначе става леко групов животински секс в по-духовен вариант.Но след като предпочиташ "груповата' простираща се над всичко любов-добре дошъл в поредният кошер!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Август 07, 2006, 23:54:02 pm
Ти, приятелю, изпитвал ли си загубата на любимия човек? Не говоря роднина, говоря за дамата на сърцето ти? Изпитвал ли си онази празнота, когато усетиш загубата? Проливал ли си нощи наред сълзи от болка? Ставал ли си за работа с кървясали очи, защото не си могъл да мигнеш през нощта?

Оберон


Разбира се че съм го изпитвал - боли, боли здраво браточка, ала и това е до време. В един момент разбираш че не може повече да се продължава тази трагедия, и превключваш, приятелю... Ако щеш вярвай, но дори това което ти изглежда най-реално може да се окаже заблуда. До момента в който си отпред завесата, можеш и всичките сълзи на земята да пролееш и пак няма да Ти е достатъчно... ;)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Август 08, 2006, 16:50:47 pm
Цитат на: link=topic=1166.msg32550#msg32550 date=1154974064
Ами ти [flyDragon] май не си изживял споменатото от Оберон.
Истинската любов е гадна,егоистична,идва и отнема съня ти и здравето ти, и на всичкото отгоре ти харесва. А именно собственото ми преживяване изгражда света ми - така ти си за мен само текста и представата, която имам от него; любовта се изгражда върху индивидуалностите... иначе става леко групов животински секс в по-духовен вариант. Но след като предпочиташ "груповата", простираща се над всичко любов - добре дошъл в поредния кошер!
Ти пак не можа да се издигнеш, Gil-Galadh,  над предразсъдъка, че любовта е сексуален акт между избрали се партньори. Лбовта не е да се чукаш, Gil-Galadh, поради което идеята ти за групов животински секс е вулгарна и неуместна. Назад из темата доста се написа за любовта, част от материалите са наистина ценни и възвишени. Но, явно сред нас има и такива, които или не четат, или просто НЕ ЖЕЛАЯТ да се култивират. Ти специално, Gil-Galadh, трябва да си от вторите, защото знам, че подробно четеш всичките неща. :P и за да свържем нещата с любовта - няма любов у този, който не иска да разбере, да се осветли.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Gil-Galadh в Август 08, 2006, 17:12:47 pm
Мерси,мерси :D :D
Груповият секс беше просто илюстрация.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 09, 2006, 10:58:13 am
Gil-Galadh, разбрах какво искаш да кажеш, но се съмнявам, че някои друг би желал да разбере.  Ако те използвам като нагледен пример за отношението към теб  ;) може да се зададе следния въпрос:

За коя любов говорите, за тази идваща от чувствата или от идеите? Има едно много просто доказателство - идеята се бунтува срещу другата идея. Идеята е жадна за проявяване, тя дава сила, цел, значимост. Така малкият се чувства голям, идентифицирайки се с нея.

Според мен от всичко казано до сега, отговорът на този въпрос е ясен. На Земята съществува парадокс относно любовта. Тя най-малко е била част от живота ни, а постоянно е вплитана в идеи. От коя ли не религия и философия. Това всъщност не е парадокс, а следствие на отношението към женското начало.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 09, 2006, 11:22:15 am
...Според мен от всичко казано до сега, отговорът на този въпрос е ясен. На Земята съществува парадокс относно любовта. Тя най-малко е била част от живота ни, а постоянно е вплитана в идеи. От коя ли не религия и философия. Това всъщност не е парадокс, а следствие на отношението към женското начало.

iti, от това заключение, което правиш, излиза, че не си познал същността на любовта все още. Любовта не е следствие на нищо и няма нищо общо с никакво женско начало, а парадоксите са вътре в теб. В този свят само с женско начало пак няма да оцелееш. Да, то е важно, но не е решение. Ако си познал любовта няма да търсиш никакви обяснения за нея, ще си осъзнал, че такива няма. Любовта не е никаква идея, идеи са обясненията за любовта. Думата "любов" или което и да е обяснение за това, какво е тя, не са самата любов, нали така? Докато си играем с думите и обясненията любовта я няма. Не се хващай за самата дума, ясно е, че тя е идея за изразяване на някаква същност отвъд речта и думите. Познай същността отвъд идеята в думата "любов".  ;) Да търсиш определение за любовта е почти същото, както да търсиш отговор на въпроса какво очаква от теб онзи, който те е създал. Любовта е основа, върху нея има и живот, и женско и мъжко начало. Нима е случайно, че животът се създава при равно участие на двете начала?  ;) А любовта е повече от живота дори. Животът е само една реализация на любовта, а самата любов съдържа потенциала на всичко, което може да съществува, не само живота. Животът има параметри, любовта няма.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Август 10, 2006, 09:47:35 am
Човек, чуй се само как говориш и си направи за себе си най-бързата асоцияция за която се сещаш. Коя е тя?

Айде аз да ти кажа, защото няма да искаш да си признаеш - религията. Със същото въодушевление и фанатизъм, невъзможност за обективно мислене са проповядвали религиите. Същите "силни, "въодушевени" и наглед "възвишени" приказки зад които стои.... какво стои?

Айде да си спомним зад идеята на религията какво стои. Стои загубата на човека с връзката със Създателят в самият него. Религията е начинът по който той го търси извън него. Идеята за нещо силно, всезнаещо, на което той да се опре, да разчита че ръководи и определя живота му, поставя правилата на играта. Аз съм говорил с истински "вярващи", не псевдовярващи които са по-голямата част от обществото ни. Те вътре в себе си изпитват нуждата от външна опора, невъзможност сами да намерят мястото си в живота, отказ да приемат себе си като творци на живота си. Те са объркани и за тях е ужасяваща мисъл да търсят опората в себе си.

Айде помисли какво стои зад идеята на тази "безусловна любов". Ами просто е - любовта като чувство идва от женското начало. Тя е неговата есенция, както есенцията на мъжкото начало е разумът в истинският му вид, не земната аналогия - мислене на ниво битови асоцииации. Какво ще стане ако се махне разумът? До какви последици ще доведе? Трагични. Но вероятно всеки трябва да се убеди. Както до трагични доведе и махането на любовта чрез отричането на женското начало. Тази енергия липсва на земята от много време - не идеи, а просто чувства, които вие още не може да приемете. Не ви се струват нещо "възвишено". Хората усещат, че я губят и затова сега се опитват да въведат култа към любовта, абсолютизирането чрез идея. В момента се опитвате да абсолютизирате любовта, защото тя ви липсва. Това е същото което прави и религията и всяка друга идея. Стигна ли идея за религията до това какво представлява Създателя? Не - изроди се в това което всъщност представляваме ние.Това стана и с всяка друга идея - включително и политическите.  И с тази идея за "безусловната любов" ще стане същото. И в нея ще видите само себе.

За да бъде истински безусловна любовта не трябва да се поставя никакво условие, включително и самото условие да не се поставя условие. Това ви води обаче до същото това място откъдето тръгнехте и затова не искате да го приемете. Защото не сте получили своята идея, своята цел която да ви дава сили и посока. Чрез която да се усещате като нещо. Това поставяне на цел го изисква разумът идващ от полярно развитото мъжко начало. Не сте приучили егото си да проявява любовта, така че да не чувствате конфликт в себе си, и затова сега смятате, че трябва да го отрежете, за да я почувствате. Пак няма да го направите, защото  пак я проявявате чрез егото си, само дето сте го трансформирали в нещо друго. Чрез тази идея за "безусловна любов" всъщност правите точно това. Трансформирате егото си, чрез възпримане на начин на мислене.

Аз ви казах, трябва да се почне от най-просто неща, защото животът в помента е деформиран, полярен и създава само полярности, в жалките си опити да се балансира. Тези идеи дори не идват от Земята, защото тя не е достигнала ниво да твори сама каквото и да е. Те идват от други места, други сили които ги създават. Най-простото е да се положат усилия, женското начало да се върне на тази планета. А тъй като жителите вече са деформирани, единственият начин е да се научите да обичате децата си и да не ги деформирате с вашите проблеми. Забележете един хипер прост пример да видите егото си, което се трансформира, но пак си седи силно. В досега си с децата си. То там се проявява, защото вашето его се чувства силно спрямо тяхното. Казва си. Опппа, и потрива ръце. Виж аз колко знам, как мога да ги науча, възпитам, въвведа в живота. Те колко са неопитни, колко много неща не знаят. В повечето случаи това его дори се прикрива, за да не се види как действа и да трябва да се укори. Вие си нямате и напредстава колко неща можете да научите от децата си, защото егото ви се налага над тях. Обаче живота показва какви деца се "възпитават", но това его отново отрича да види проблема в себе си. Така е нещата когато се доведат само до разум. Така е когато няма любов от чувствата.

Последното което искам да напиша, е че идеите и полярностите са нормален механизъм за балансиране и в изживяването на една идея, една илюзия, няма нищо лошо, стига да се поучиш от нея. Поради опиянението от живота тук, връзването, че това е единствената реалност, всеки просто изживява, но не се поучава от изживяното. Склонен е да търси тази друга реалност къде ли не, в коя ли не илюзия, но не поглежда в себе си, за да я намери. От проявата на какви ли не полярности, които човек така и не е уравновесил, защото просто ги е гледал и им се е поддавал, мисленйки дори, че той ги е създал, светът е това което всъщност малко хора виждат. Всъщност той е толкова объркан и разбалансиран, че вече никой нормален механизъм на еволюцията, дори и съзнателена намеса базирана на опит, не могат да го оправят.

И моля ви, не ми пишете какво знам и какво не знам. Пиша моята гледна точка, базирана на моя опит. Който може да се възползва от нея може, който не може - не може. Както многократно писах, аз съм писимист защото човек е загъбил връзката си със същността си. Защото много от знанието идва от женското начало и разумът в пълният си смисъл не може да се развие без него, тъй че съм много скептичен към мисловните ви процеси. От друга страна изразяването на чувства много зависи от мислнето, тъй че съм скиптичен и за процесите на чувстване. Човек наистина не може да чувства како не се стреми да разбере игрите на егото си и се занимава само с тях.

ТАКА ЧЕ, БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ ЗА КОЯТО ГОВОРИТЕ Е НОВА ИГРА НА ЕГОТО, В КОЯТО ТО ИСКА ДА ОТРЕЧЕ ТОВА КОЕТО Е ПРАВИЛО ПРЕДИ. НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, ПАК ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ ОКОЛО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕГОТО. ПИСАХ ВИ, ТРЯБВАТ ВИ ИСТИНСКИ ЧУВСТВА ИДВАЩИ ОТ ЖЕНСКОТО НАЧАЛО ЗА ДА СМЕКЧИТЕ ИГРИТЕ МУ. ЗАЩОТ ТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕСТАНАТ, ТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ СЕБЕ СИ.

Повече нямам какво да пиша.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 10, 2006, 10:22:02 am
Човек, чуй се само как говориш и си направи за себе си най-бързата асоцияция за която се сещаш. Коя е тя?
...
Повече нямам какво да пиша.

iti, губил ли си си ума от любов някога?  ;)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Eon в Август 10, 2006, 10:49:22 am
Аз съм се отнасял дотолкова, че съм почвал да бъркам трамваите и без да осъзнавам се оказвам в непознат квартал...

Стават такива работи...
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Август 10, 2006, 12:14:21 pm

Айде помисли какво стои зад идеята на тази "безусловна любов". Ами просто е - любовта като чувство идва от женското начало. Тя е неговата есенция, както есенцията на мъжкото начало е разумът в истинският му вид, не земната аналогия - мислене на ниво битови асоцииации. Какво ще стане ако се махне разумът? До какви последици ще доведе? Трагични. Но вероятно всеки трябва да се убеди. Както до трагични доведе и махането на любовта чрез отричането на женското начало. Тази енергия липсва на земята от много време - не идеи, а просто чувства, които вие още не може да приемете. Не ви се струват нещо "възвишено". Хората усещат, че я губят и затова сега се опитват да въведат култа към любовта, абсолютизирането чрез идея. В момента се опитвате да абсолютизирате любовта, защото тя ви липсва. Това е същото което прави и религията и всяка друга идея. Стигна ли идея за религията до това какво представлява Създателя? Не - изроди се в това което всъщност представляваме ние.Това стана и с всяка друга идея - включително и политическите.  И с тази идея за "безусловната любов" ще стане същото. И в нея ще видите само себе.

Имено липсата на любов се е отразявала дълбоко в мислите на хората и ги е тормозила по цял живот... Стигне ли се до въпроса за Любовта, на много хора им пламват ниските чакри, и те си спомнят произволен момент на т.нар. любовна тръпка.
Безусловната любов е ездесъща имено с факта че не търси и не изисква никакви предпоставки - каквито разумът и мъжът като цяло е склонен да поставя пред всяко едно случване в живота си.


За да бъде истински безусловна любовта не трябва да се поставя никакво условие, включително и самото условие да не се поставя условие. Това ви води обаче до същото това място откъдето тръгнехте и затова не искате да го приемете. Защото не сте получили своята идея, своята цел която да ви дава сили и посока. Чрез която да се усещате като нещо. Това поставяне на цел го изисква разумът идващ от полярно развитото мъжко начало. Не сте приучили егото си да проявява любовта, така че да не чувствате конфликт в себе си, и затова сега смятате, че трябва да го отрежете, за да я почувствате. Пак няма да го направите, защото  пак я проявявате чрез егото си, само дето сте го трансформирали в нещо друго. Чрез тази идея за "безусловна любов" всъщност правите точно това. Трансформирате егото си, чрез възпримане на начин на мислене.

Да, наистина - егото трябва да умре, за да изгрее истината на Любовта, просто защото от момента на раждането си ние сме приучавани да мислим и да оцеляваме по мъжки в един прекалено мъжки свят, нямащ нищо общо с Безусловната Природа на Радостта.
Трансформация на Егото е абсолютно необходима в процеса на изграждане на Цялостна личност.
Нищо не може да се сравни с любовта на такава Цялостна личност, защото малцина досега са светили с подобна светлина..



Аз ви казах, трябва да се почне от най-просто неща, защото животът в момента е деформиран, полярен и създава само полярности, в жалките си опити да се балансира. Тези идеи дори не идват от Земята, защото тя не е достигнала ниво да твори сама каквото и да е. Те идват от други места, други сили които ги създават. Най-простото е да се положат усилия, женското начало да се върне на тази планета. А тъй като жителите вече са деформирани, единственият начин е да се научите да обичате децата си и да не ги деформирате с вашите проблеми. Забележете един хипер прост пример да видите егото си, което се трансформира, но пак си седи силно. В досега си с децата си. То там се проявява, защото вашето его се чувства силно спрямо тяхното. Казва си. Опппа, и потрива ръце. Виж аз колко знам, как мога да ги науча, възпитам, въвведа в живота. Те колко са неопитни, колко много неща не знаят. В повечето случаи това его дори се прикрива, за да не се види как действа и да трябва да се укори. Вие си нямате и напредстава колко неща можете да научите от децата си, защото егото ви се налага над тях. Обаче живота показва какви деца се "възпитават", но това его отново отрича да види проблема в себе си. Така е нещата когато се доведат само до разум.Така е когато няма любов от чувствата.

Любов от чувствата има и ще има, защото винаги през годините на т.нар. първични събития в историята на човечеството, са се прераждали светли същества, които са поддържали, макар и с неимоверни усилия, баланса на този разбалансиран, полярен свят, в който нещата са или черни или бели, или добри, или зли, и в който Любовта бива прикривана зад фалша на ежедневните проблеми, и в който истинските прояви на чиста любов се наказват със смърт..

Последното което искам да напиша, е че идеите и полярностите са нормален механизъм за балансиране и в изживяването на една идея, една илюзия, няма нищо лошо, стига да се поучиш от нея. Поради опиянението от живота тук, връзването, че това е единствената реалност, всеки просто изживява, но не се поучава от изживяното. Склонен е да търси тази друга реалност къде ли не, в коя ли не илюзия, но не поглежда в себе си, за да я намери. От проявата на какви ли не полярности, които човек така и не е уравновесил, защото просто ги е гледал и им се е поддавал, мисленйки дори, че той ги е създал, светът е това което всъщност малко хора виждат. Всъщност той е толкова объркан и разбалансиран, че вече никой нормален механизъм на еволюцията, дори и съзнателена намеса базирана на опит, не могат да го оправят.

ТРЯБВАТ ИСТИНСКИ ЧУВСТВА ИДВАЩИ ОТ ЖЕНСКОТО НАЧАЛО ЗА ДА СМЕКЧИТЕ ИГРИТЕ МУ. ЗАЩОТо ТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕСТАНАТ, ТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ СЕБЕ СИ чрез тях.

Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: viryska в Август 10, 2006, 18:38:20 pm
Да обичаш е лесно,може би това е най-лесното и естествено нещо на тоя свят.
Нуждата да обичаш е толкова естествена,колкото е естесвено дишането,
като действие,например.Когато се роди дете,единствената нужда,която има,
освен естествените природни,е да обича родителите си.
Но това всъщност е само началото,защото през целият си съзнателен живот,
човек се стреми да обича,върнете се назад в написаното по темата
и вижте колко много от нас,пишещите тук искат да обичат.
Няма значение колко философия има в написаните постове,в крайна сметка
остава нуждата да дадем на някой любов.Да я дадем,защото изпитваме нужда......
Любовта е дар,Божествен дар.......най-големият дар.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Август 11, 2006, 02:50:26 am

viryska х 10 простичко и точно, без претенции, по детски

Докато iti ни пише какво ние трябва да направим, от позицията на такъв, който вече го е направил, аз ще привиждам в това един вид разделяне на аз "направилият" и те "още не", присъщо именно на "мъжката" логичност, с която iti така старателно се бори. Твърдението, че зад думите на Xpuctoc Muxaul се крият голи религиозни формалности показва, че
iti въобще не стои на теологическата висота, от която могат религиите да бъдат запратени назад зад отварящата се пред посветения Мистическа бездна. Сега виждам у iti (с риск да прескоча забраната да обсъждам какво знае и какво не знае) едно материалистическо, "отвън" схващане за религията, което е всичко друго, но не и така претендираната любов. За едно iti е прав: днешната култура до такава степен се е отдала на мъжкото, рационализиращо начало, че е на прага да погуби женствената емоционалност и нейната притегателна всеобхватност. В такова условие любовта не може да съществува и то трябва да се умекоти. Но това, което е парадоксално за мен, е усещането, че докато iti полага усилия да ни насочи натам, и то от позицията на знаещ, опитал и проверил, самият той не прилага никаква любов, а чист, назидателен, логически тон. Дали това не е някакъв двоен стандарт, или още по-силно идва да покаже един характерен за времето ни проблем?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 11, 2006, 08:53:56 am
Без да претендирам за някаква религиозна компетентност, или принадлежност, за каквато ме нарочиха, бих искал да добавя към досега изписаното, че въпросното женско начало присъства още в самата Света Троица, още наричана Райска Троица - Отец, Син, Дух. Синът е мъжкото начало, Духът е женското. Много грубо казано, мъжкото начало се проявява като ум, а женското като интуиция. Умът и интуицията трябва да са в хармония, тук сме на едно мнение. И двете начала са АБСОЛЮТНО равноправни без никакви компромиси в полза на едното или другото. Вече как се проявяват в нашия свят е отделна тема и аз не коментирам, защото не съм специалист. Така нареченото шесто чувство, или по-скоро сетиво, интуицията, не е чувство по смисъла на останалите и познати нам чувства. Бих го нарекъл духовно сетиво. То не чувства, то знае отговорите на всичко и не се опитва да разбира знанието. В някои източници, не цитирам, за да не бъда отново обвинен в религиозна принадлежност, което не е вярно, се твърди, че умът е мислещият, чувстващ и възприемащ механизъм на човешкото същество. Умът разбира преди да знае, а духът знае преди да разбира. Духът се опитва да въздейства върху ума, под формата на фина настройка, а ума търси и се стреми да получи такова настройване от духа. Това е въпросната хармония, за която стана дума. Ако чуваме вътрешния си глас и ума възприема това, което му се казва оттам, тогава двете начала са в хармония.  :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 16, 2006, 10:01:11 am
Позволих си да копирам това...красиво нещо от друг сайт:

Отломки от звездите болни и болящи,
стопени в мътните води –
сгуши се във мъглявините бледи
сред кадифеночерния небесен океан,
малко счупено сърце…

Те шептят на моравите хоризонти
приказки за смъртните ми нощи –
да се крия в тишината овехтяла
на дотляващия смътен пламък
от загубената сред катранените ти следи свещица –
тъй боли…

Безплътна сянка от мръсната стена се свлича,
вятърът пилее листите, завесите на мъничката ми душа,
а аз съм прикована – към гърчещата се земя – и съм тук,
а ти си горе! – и за да спася звездите, протягам двете си ръце!
… но в криле те няма никога да се превърнат!…

И обгръща ме мразът на двете ти очи –
ледени среднощни езера – и погиват в тях звезди! –
а твоята душа е моята единствена звезда,
прегръща ме, притиска във смразена сфера,
отразява се във огледалото, забито в моето сърце…

Пропълзяват демони отвред, като змии обвиват мойто тяло,
преглъщам – безвъзвратно – грозната им кървава вълна,
и сълзите прегръщам, и във миг крещя… Наоколо – единствена стена.

… трепетна ръка от нощното видение ме буди
и тръпна в бледата и призрачна зора –
че и денем, и в съня си… аз пак ще съм сама.
Титла: поезия за любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Август 16, 2006, 14:36:29 pm
    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи.
    Не искат и не обещават те. . .
    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли. . .
    Не искат и не обещават те! -
    Две хубави очи. Музика, лъчи
    в две хубави очи. Душата на дете.

Яворов
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 16, 2006, 17:58:18 pm
Без думи..."красиво", "чувствено"...са слаби епитети за тази лирика...
Благодаря, че ни го припомни, Флай
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 22, 2006, 20:15:17 pm
Който е изучавал различните прояви на любовта, знае че плътската любов, която е просто егоистично задоволяване на физиологически апетити, не носи просветление. От друга страна, колкото по-духовна е любовта, толкова повече тя събужда дремещото в подсъзнанието ни знание: човек започва да открива различни истини и долавя определени спомени, когато те се издигат до нивото на съзнанието. Важно е да почувстваме разликата в последствията от тези два вида любов. Примитивната животинска любов обезобразява, обезчестява и разяжда нещо в човека, докато любовта за която говорят и която проявяват Посветените възстановява, лекува, пречиства, въздига и в същото време отваря очите му за фантастични открития. Това са тънки, но много реални и неопровержими факти. Всичко в живота на човека зависи от становището му за любовта.

Из "Любов и сексуалност", Михаил Иванов
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 22, 2006, 20:23:31 pm
НЯМА ПРЕСТЪПНА ЛЮБОВ
Петър Дънов

Естеството   на  любовта

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те - личен, обществен, семеен или общочовешки.

Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и  премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността.

Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние.

Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?

Любовта е нещо възвишено. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Това, което дразни човека, и събужда низшето в него, не е любовта. Това е изопаченият човешки живот, който сега се проявява.

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро.

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.

Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.

Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.

Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.

Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората.

Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота.

Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов.

Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно.

Любовта е вечният стремеж на две души.

Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови.

Любовта е път на най-малкото съпротивление. Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта. Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта. Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов.

Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.

Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.

Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага.

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света.

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.

Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода.

Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб.

Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте.

В любовта има един елемент, който разтопява хората, и богати и сиромаси, и учени, и прости. Плачеш, тъжиш, весел си, отчаян си, какво ли не, но главното е, че всички огньове и падане, и ставане, и летене, са плод на любовта.

Любовта не обича никакви оплаквания - това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува - слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!”
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Август 22, 2006, 22:12:42 pm
Xpuctoc Muxaul,  - красота, братле, красота ...  истински и прекрасни мисли...  :D  Благодаря! :D
Любовта наистина  съдържа  собствена   неповторима  поезия  и  излъчва уникалната хармония на съвършенството.  :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 22, 2006, 22:20:56 pm
Are u following me?
Suffer my pretty worrior,
Suffer my pretty child
THE TIME HAS COME TO CONQUER
AND I WILL RPOVIDE YOUR END!!!
WE MARCH !


:))))))))))
Благодаря Михаиле!!!!
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: asdfghjkl в Август 23, 2006, 04:32:55 am
Това се превърна в една от най - стойностните теми във форума :) :) :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: LoraMarina в Август 23, 2006, 06:50:36 am
                                                                         За любовта


    И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
-   Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте и,
макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст.
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги,
макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън,
за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
    Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


 П Р О Р О К Ъ Т
Джубран  Халил  Джубран
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 23, 2006, 09:11:13 am
Пътят на любовта
Пътят на страха

ЦЕЛИЯТ ВИ ЖИВОТ НЕ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЕДИН СЪН. Вие живеете в една илюзия, където всичко, което знаете за себе си е истина само за вас. Вашата истина не е истина за никой друг. Това включва вашите деца и вашите родители. Вземете за пример само това, което вие мислите за себе си и това, което майка ви мисли за вас. Тя може да твърди, че ви познава много добре, но тя няма представа кой сте вие всъщност. Знаете, че тя не ви познава. Вие може да вярвате, че познавате майка си много добре, но и представа си нямате коя е всъщност тя. Тя има своите фантазии в ума си, които никога не е споделяла с друг. Нямате представа какво става в ума й.
Ако погледнете живота си и се опитате да си спомните какво сте правили, когато сте били на 12 години, едва ли ще си спомните повече от 5% от живота си. Разбира се, ще си спомните най-важните неща, като името си, защото го повтаряте през цялото време. Но понякога забравяте името на собственото си дете и на приятелите си. Това е така, защото животът ви е изграден от сънища – много малки сънища, които се променят през цялото време. Сънищата имат способността да се разтварят, ето защо забравяме толкова лесно.
Всяко човешко същество има личен сън за живота и този сън е напълно различен от съня на всеки друг. Ние сънуваме в съответствие с всички вярвания, които имаме и модифицираме съня си според начина, по който съдим другите, според начина, по който ставаме жертви. Ето защо сънищата никога не са едни и същи за които и да е двама души. В една връзка ние може да претендираме, че сме еднакви, да мислим по един и същи начин, да чувстваме по един и същи начин, да мечтаем еднакво, но няма начин това да се случи. Има двама сънуващи, с два различни съня. Всеки сънува по свой собствен начин. Ето защо трябва да приемаме разликите между различните сънуващи. Необходимо е да уважаваме съня на другия. Може да имаме хиляди взаимоотношения по едно и също време, но всяко взаимоотношение е между двама души, не между повече. Аз имам връзка с всеки от моите приятели и тя е само между двамата.
Имам връзка с всяко от моите деца, и всяка от тях е напълно различна от другите. В зависимост от начина, по който двама души сънуват, те създават посоката на съня, който наричаме връзка. Всяка връзка, която имаме – с майката, с бащата, с братята, сестрите, приятелите – е уникална, защото ние сънуваме малък сън заедно. Всяка връзка става живо същество, сътворено от двамата сънуващи.
Просто както тялото ви е съставено от клетки, вашите сънища се състоят от емоции. Съществуват два основни източника на емоциите: единият е страха и всички емоции, произтичащи от него, другият е любовта и всички емоции, произтичащи от нея. Ние преживяваме и двете емоции, но тази, която преобладава в ежедневието на хората е страхът. Може да кажем, че една обичайна връзка е основана на 95 % страх и 5% любов. Разбира се, това варира в зависимост от хората, но дори страхът да е 60%, а любовта 40%, тя все още е изградена на базата на страха.
За да разберем тези емоции, можем да опишем някои характеристики на любовта и на страха, които ние наричаме “пътят на любовта” и “пътят на страха”. Тези два пътя са само отличителните знаци за съпоставка, за да видим как живеем живота си. Това деление е за логическия ум, за да разбере и да се опита да има известен контрол върху изборите, които прави. Нека погледнем някои от характеристиките на любовта и на страха.
Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.
При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.
Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.
Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.
Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.
Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.
Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.
Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.
Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.
На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.
На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения в ада, защото те са на пътя на страха.

Из “Овладяването на любовта”, Дон  Мигел  Руиз
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Август 26, 2006, 17:37:06 pm
Философия на Любовта
Пърси Биш Шели

Потоците се вливат във реките,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
на сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат
защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата.
Вълна вълната гони и прегръща.
Прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна.
До океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са
ако не ме целуваш ти?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Август 28, 2006, 09:10:56 am
Още от Дънов:

...Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността...

http://triangle.bg/books/1914-03-16--1.1999/1914-07-06--1.html
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Август 28, 2006, 23:28:24 pm
Още от Дънов:

"Всички искате да бъдете умни, здрави, добри, чисти - качества, които може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата "Любов" както трябва. Тази дума има огромно, мощно значение, има сила и пред Бога, и пред ангелите, и пред хората, стига да знаете как да я произнесете. Магическа дума, която и мъртви оживява. На тази дума всичко се подчинява. Дума, която струва милиони и билиарди."
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Oberon в Август 29, 2006, 19:36:09 pm
Още от Дънов:

"Всички искате да бъдете умни, здрави, добри, чисти - качества, които може да ги имате, ако знаете да произнасяте думата "Любов" както трябва. Тази дума има огромно, мощно значение, има сила и пред Бога, и пред ангелите, и пред хората, стига да знаете как да я произнесете. Магическа дума, която и мъртви оживява. На тази дума всичко се подчинява. Дума, която струва милиони и билиарди."

Този цитат от Учителя мисля че изчерпа темата.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: H. в Септември 18, 2006, 01:29:34 am
Мисли на Учителя Петър Дънов за любовта между хората

Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.

Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?
Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.
Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.
Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.
Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.
Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.
Щом очаква, той не е никакъв извор. Той е щерна.
Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: "Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: "Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.
Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.
Любовта носи изобилието.
При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.
Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.
Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.
Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.
Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: "Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".
Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.
Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.
Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.
За всеки човек е определено, кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.
Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.
Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.
Няма по-голямо нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: H. в Септември 18, 2006, 08:01:56 am
Снежинка и Пиленце пристъпват с Вяра и Надежда по Пътя на Любовта...


Божественият принцип на Любовта

“Любовта е свят, в който живее Божественият Дух” (Учителят П. Дънов)

1. Любовта – основа на взаимоотношенията между хората:

Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: “Любовта е качество на душата, т.е. вътрешно богатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви.”
В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец – Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равенството в този смисъл. И по-точно – те защитават тезата, че равенство съществува единствено по отношение на потенциала и възможностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъществен този потенциал – сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивидуалност в Битието - там равенство няма и не може да има!)
Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите четири Божествени принципа в светлината на междуличностното общение, П. Дънов подчертава: “Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Ллюбов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира абсолютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълго-търпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов.” В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, смирение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. І Кор. 13 гл.).
Божественото начало у човека – това е самият той. От тази позиция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят казва: “Трябва да се определи понятието човек. Той е съчетание на добродетели. Само онзи може да се нарече човек и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа.” И като важно допълнение, на друго място в Словото: “Методите на Любовта са написани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочитайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте.”
Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият човек е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: “Срещнеш един човек. Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил доброто, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него.”
Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена положителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.

2. Любовта – фундамент на отношението на човека към Бога:

У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. “Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съзнание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще можеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него” (Учителят П. Дънов).
Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (І Йоан 4:8,16). “И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме същината, от която всичко произлиза” (Учителят). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов!
Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: “Ако обичаш Първата Причина – казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. (“Формата е съдържателна!” – Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек.” И действително – от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: “Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение – към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога.”
Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него – т.е. към цялото Творение, към целия свят. “Вън от Любовта – казва П. Дънов – ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е “вън” и “вътре”.
Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: “Бог е Любов, Разумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко? Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога.” Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: “Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек.”
Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Великото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си същество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: “Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената привилегия на човека пред животните седи в това, че му е дадена възможност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон – да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях.”

3. Прояви на Любовта у човека:

“Крайните резултати на Любовта – това е да се опознаем.” “Без Любовта не можем да проучваме човешката душа. Любовта е единствената светлина, с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!” (Учителят П.Дънов).
Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: “Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братството и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него.”
Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието придобиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щастието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на П. Дънов: “Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувстваш такова разширение, че ще слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот.”
Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото време тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов – вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителната Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: “Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съгласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъстваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея.”
Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти ставя ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно “любов”. Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привличане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила – да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: “Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почувствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си целия свят.”

4. Божествената Любов – висшето проявление на Любовта в света:

“Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи – души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно” (Учителят П. Дънов). Божествената Любов е достояние на онези души, които са завършили своята еволюция и са по-стигнали съвършенство, които завинаги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.
Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различаването на тази най-велика форма на Любов: “Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виждаш доброто и красивото.” За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-високата възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свързва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: “Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна!” По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовната комуникация във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: “Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.”
Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат равнището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благодатен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие – въобще на всички форми, с които се отличава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената – ревността. Божествената Любов изключва ревността: “Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се отличава по това, че оставя човека свободен” (Учителят П. Дънов).
За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красивите плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят издига това изискване в ранг на закон за общуването: “При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!” На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: “При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.”
Божествената Любов – за разлика от преходната човешка – изпъква и със своето постоянство: “Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си.” (Учителят).
Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив – укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: “Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея.” И още: “Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне.”
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: H. в Септември 18, 2006, 08:04:46 am
5. Любовта дарява безсмъртие:

Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреходното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъчи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсолютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за проявление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.
Докосването до истинската, Божествената любов няма и не може да има еквивалент сред човешките преживявания – то е неповторимо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: “Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хиляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади.”
Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния величествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни врагове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала подава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. “Ако една майка има силна и непоколебима любов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта – никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой – К.З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И когато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който единствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съединения между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живеят в нея. Така се осъществява единството в множеството и множеството в единството” (Учителят П. Дънов).

6. Любовта стои над всяка религия:

Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното – с небесното, материята – с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: “Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното – Своя “Единороден Син”, за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, затова се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов.”
Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите Ибн Араби възкликва: “Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!” Тези негови знаменателни думи по най-красноречив начин изразяват отношението на Новото учение към разглежданите три фундаментални категории на човешкото ми слене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множеството религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматична система – схоластично обезсолена и лишена от живеца на топлотата в общението между Твореца и творението.

7. Постижения на Любовта:

а) Връзка на човека с Цялото:

“Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съзнанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта” (Учителят П. Дънов). Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприета и приложена, тя подпомага човека в установяването на правилни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета – несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.

б) Пълно самоосъществяване на човешката личност:

Учителят П. Дънов казва: “Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични.” След като Сам Бог е Любов (І Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна трансформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвояване постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложените усилия: “Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всички други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта всякога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подобрява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейността им ще се увеличава” (Учителят П. Дънов).
Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личността нашето цялостно самоосъществяване – според Божия Промисъл за всеки човек – не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит – и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята.

в) Разрешаване на всички проблеми:

Звучи като обещание в приказка – някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си – навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: “Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, радостта – в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта!”
Кое е първичното – Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. “Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек – също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се нареждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно” (Учителят П. Дънов).
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: H. в Септември 18, 2006, 08:05:10 am
8. Любовта – източник на живот:

“Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода” (Учителят П. Дънов).
Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в които те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърждаването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека – като носител на разум – се очаква да използва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов казва: “Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на човека. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее. Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.”
Любовта е – освен всичко останало – извънредно важна предпоставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобразяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхваща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: “В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби и го пречистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият живот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве.”
Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътрешния, и външния облик на човека: “Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек става красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите за усилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив.”
Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта – и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учителят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: “В стария живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В новия живот любовта започва с радост и пребъдва в нея... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Любовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете.”

9. Любовта носи светлина и свобода:

По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: “Любовта води към истинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си.” Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие – да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: “Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придобива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта човек добива познания за Бога и природата.”
Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вярна служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатство, скрито в Любовта: “Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но само на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа.”
Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духовните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: “Казано е в Писанието: “Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите.” Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, които са отворили сърцата и умовете си за Него.”
Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място – в малките неща: “Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ.” Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Свободата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този смисъл са и поясненията на Учителя П. Дънов: “Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Божествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога.”
В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко – да подчини Любовта: “Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчинява на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се освобождава – всичко разтопява.”
Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност – гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Божествената Любов, Учителят П. Дънов казва: “Любовта във всички свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произвежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя.”

10. Културата на VІ раса – Култура на Любовта:

“Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но правилни отношения на същества с висша интелигентност. Като говоря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която единствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, падналите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Безграничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам “братя на човечеството” или “синове на Любовта”. Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички народи ще си подадат ръка като братя!” (Учителят П. Дънов).
Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом – такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочината и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност предреченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвременност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия български духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: “Понеже Любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа представляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?” И на друго място: “Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отговаря на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес старите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях.”
Основното послание на всички велики духовни Учители на човечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази грандиозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дънов. Той я свързва като теза с Културата на VІ раса – Култура на Любовта: “Без любов човек не може да разбере единството на света. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, наричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причин, толкова и обществата се по-добре организирани.”
Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъствие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: “Христос говори сега на европейските народи: “Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опитате най-голямото нещастие.” Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една революция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отношения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т.е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе такива страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба и омраза.”
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Cenestelle в Септември 18, 2006, 09:13:15 am
Хорус благодаря за статията, отдавна не бях чела нищо на Дънов, а той го е казал най-добре.
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Септември 18, 2006, 10:41:08 am
Хехе, Хорусе, това да не го е писал Константин Златев?
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: sunflower в Септември 18, 2006, 21:40:57 pm
www.magiata.com/lovestory.html

 :D
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Amenun в Септември 18, 2006, 21:50:03 pm
оооооооооооооооо това беше страхотно!!!! Браво ! Благодаря :)

А някой чел ли е "Любовта трае три години" на Фредерик Бегбеде ???
 
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: sunflower в Септември 18, 2006, 22:41:54 pm
"Предметът на истинната любов не е прост,а двойствен:ние обичахме ,първо ,идеалното(не в отвлечен смисъл,а в смисъл на принадлежност към другата,висшс сфера на битието)същество,което сме длъжни да въведем в нашия реален свят,и второ,обичаме природното човешко същество,което дава жив,личен материал за тази реализация и което по такъв начин се идеализира не в смисъла на нашето субективно въображение,а в смисъла на своята действителна обективна промяна или прераждане.Така,истинната любов е неразделно и възходяща,и низходяща...."

                                                              ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ-"СМИСЪЛЪТ НА ЛЮБОВТА"
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Дъвиан в Септември 18, 2006, 22:50:10 pm
Бих цитирал цялата книга. :)
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: sunflower в Септември 18, 2006, 23:10:54 pm
Ето още малко класика-СТАНКА ПЕНЧЕВА :D

Искам да те имам целия:
Да са мои
Всичките двадесет и четири часа
В твоето денонощие;
Аз да срещам първия ти поглед
Сутринта;
Мен да парят със възторг и страх
Мислите, пред друга неизречени;
Да въставам срещу твойта упоритост –
И като след бой да се предам
На победителя.
Искам да те имам целия:
Все едно
Дали си винаги със мене,
Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг
(като облаци в безкрайното небе,
от чието срещане светкавица се ражда),
все едно –
стига, като се погледнем,
да се видим чак до дън душа;
и като сме така далече,
че съм цялата тъга и пустота –
да те нося в себе си
като сърце туптящо
и да знам,
че си изпълнен с мен
като със слънце;
и когато ме целунеш
с устни сухи и горещи –
да се завърти вселената
и да изгоря на пепел.

Много ли те искам?
- По-малко не мога.




***

Една бяла свещ,
свещ наречена Надежда!
Ти щедро я сложи
в моето сърце,
като в свещник...
Бавно се стичат
белите восъчни капки...
догаря свещта...
колко бързо...
но все още се крепи
болното пламъче...
Ще ме оставиш ли
на тъмно?...


СПАСЕНАТА

Идвам при тебе като след бедствие,
Приеми ме под стряхата на обичта си!
Облечи ме с достойнство,
Нахрани ме с увереност,
Сгрей ме с дъха си – като пчелица,
Измъкната от пороя.

Идвам при тебе гола и боса:
Изгоряха младите ми години,
Изгоря цялото ми имане…
Излязох от огъня без нищо –
Само очите си изнесох,
Само ръцете,
Само туптенето на сърцето…

Идвам при тебе – жива,
Обгорена от пламък и жарава,
Ще ме приемеш ли такава?

ТИ

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека други да ме лъже,
Нека ме предаде приятели –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах...
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!

 

***

Не ме е страх от младите момичета,
От хубавиците не ме е страх –
Ти мен обичаш,
Мене си избра,
Направи ме прекрасна и единствена.
Започва
Най-дългият ми женски ден:
Трепти, шуми душата ми разлистена,
Светът е бистър и успокоен...
Когато
Времето ни отсече до корен,
За да ни хвърли във пещта –
Като два пламъка ще излетим нагоре,
Преди да станем
Мрак в нощта...

 

ОБРУЧЕНИЕ

Ти не ми сложи златен пръстен
Като халка на птица белязана.
Аз не мога да се откъсна
От ръката ти желязна,
А аз не мога да ти избягам,
Да те излъжа на мога –
И все към тебе посягам,
Като дете към огън.
Дали ми даде омайно биле?
С вълшебна вода ли ме напръска?
- Сияе твойта любов и сила
край мене като венчален пръстен...



Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: dinena kora в Септември 19, 2006, 01:20:06 am

Време за размисъл


http://www.magiata.com/lovestory.html
Титла: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Mirotvorec в Септември 19, 2006, 11:09:23 am
Цитат
Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта
Ами така е, всяко нещо с времето си  :D
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Ноември 08, 2006, 07:04:30 am
Любовта  е принцип, не е чувство. Погрешно е всеобщото разбиране за любовта, че е чувство, емоция и проява на стихийни състояния характерни дори с непостоянство. Любовта, принципната, Божествена любов  има две страни : строга и нежна.  

Строгата страна на любовта включва последователност, помощ, твърдост, смелост, сила,  амбицира,  подкрепя, учи ни да умеем да казваме "НЕ!" ,  помага,  възпитава, дисциплинира,  с една единствена цел  - да предпазва и развива духа и усъвършенства характера. Тази страна на любовта е необходима, без нея не може да бъде изразено най -важното качество на любовта -  загрижеността и закрилата, развитието и усъвършенстването на личността.

Нежната страна на любовта включва: благост, израстваща до висотата на Божията любов,търпение, кротост, себеконтрол,  жертвоготовност, радост,  изслушване, съчувствие, нежност, загриженост, милост, съпричастност и т.н.  Само баланса и хармонията между проявлението на двете страни на любовта, гарантират наистина една реална принципна проява на самата Любов, а именно, че тя не е чувство, а принципно поведение - характер. И като такава тя в различно време и при различни поводи бива изявена от съставните си елементи. Така както и характера ни е изграден от различни елементи-качества, които се проявяват в определени ситуации. Човек би могъл да изгради характер отразяваш висшата Божествяена любов
.

Любовта е принцип,  целта  е да се превърне в  характер.

 :) Albinoni


 
 
 
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Ноември 08, 2006, 10:07:29 am
Много красиво, благодаря за радостните думи !!!

 :D :D :D

Ако ти си автора на тези думи - поздравления за чистата мисъл - синтез на една пробудена душа...

Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: GNOSTIC в Ноември 08, 2006, 11:49:07 am
Само  любовта дава енергия на хората.
Начините, с които човек краде енергия от другите са: насилничество, критика, контрол и да се правиш на жертва.

Забравен автор


....така, че да внимаваме! ;D
Титла: Re: Отг: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: BBB в Ноември 23, 2006, 18:17:20 pm
Говорихме за егото с теб,помниш ли?

Да обичаш ,означава първо да дадеш.....да забравиш своите нужди.
Колко хора,които смиряват егото си познаваш?Аз-малко... :(

Чесно казано аз не познам нито един от тия дори и аз самия като си помисля не сам от тях
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Ноември 23, 2006, 19:00:26 pm
Говорихме за егото с теб,помниш ли?

Да обичаш ,означава първо да дадеш.....да забравиш своите нужди.
Колко хора,които смиряват егото си познаваш?Аз-малко... :(

Чесно казано аз не познам нито един от тия дори и аз самия като си помисля не сам от тях


Aми, приятно ми е да се запознаем - Albinoni   ;)  :)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: asdfghjkl в Ноември 23, 2006, 21:42:06 pm
Ехх, че и скромна... :)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: BBB в Ноември 24, 2006, 02:34:03 am
Цитат
Aми, приятно ми е да се запознаем - Albinoni   ;)  :)

Много сме скромни нещо  :-\
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Ноември 24, 2006, 06:07:58 am
Мдаа, така е, само се пошегувах  :P, любовта  заема мястото си в характера ни, когато загрижеността  и вниманието ни към  другите мине на първото място, пред загрижеността за  егото и собствената ни личност. Това е и призива на апела:  "Възлюби ближния си, както себе си". А също и едва тогава, човек умее да прощава, а прощението е реалното проявление на обич  - проявление на Любовта. :)

Реакциите ви, хаха... ееех, реакциите ви ....  :P.....помните ли стария виц за казана... хех  ;) ;D
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Mystic в Ноември 24, 2006, 11:52:06 am
Мдаа, така е, само се пошегувах  :P, любовта  заема мястото си в характера ни, когато загрижеността  и вниманието ни към  другите мине на първото място, пред загрижеността за  егото и собствената ни личност. Това е и призива на апела:  "Възлюби ближния си, както себе си". А също и едва тогава, човек умее да прощава, а прощението е реалното проявление на обич  - проявление на Любовта. :)

Реакциите ви, хаха... ееех, реакциите ви ....  :P.....помните ли стария виц за казана... хех  ;) ;D
Предполагам знаеш как постъпват останалите с хора които проявяват това? ???
 :(
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Ноември 24, 2006, 12:06:34 pm
Мдаа, така е, само се пошегувах  :P, любовта  заема мястото си в характера ни, когато загрижеността  и вниманието ни към  другите мине на първото място, пред загрижеността за  егото и собствената ни личност. Това е и призива на апела:  "Възлюби ближния си, както себе си". А също и едва тогава, човек умее да прощава, а прощението е реалното проявление на обич  - проявление на Любовта. :)

Реакциите ви, хаха... ееех, реакциите ви ....  :P.....помните ли стария виц за казана... хех  ;) ;D
Предполагам знаеш как постъпват останалите с хора които проявяват това? ???
 :(

Иска ми се да подчертая нещо съществено - удовлетворението идва от това да отдаваш обич, да си позитивен, да ОБИЧАШ, независимо, дали си обичан. Това прави човека щастлив ;) :) :-*
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ---------- в Ноември 24, 2006, 13:07:32 pm
Любовта е като слънце - излъчва... И, ви прави да присъствате навсякъде, като вездесъщия Бог. Тя във висшите си октави не е свързана много с това да обичаш, в смисъла на това да си привързан към някого и нещо...
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: iti в Ноември 25, 2006, 17:35:48 pm
Боже, flyDragon, как ти иде да говориш за любовта... Как излъчвала, ка не била свързана с някого и нещо... Лирик с нежна душа май си падаш тъй... А колко малко ми трябва за те ядосам и провокирам у теб какво ли освен темата на разговор....

"Да обичаш ,означава първо да дадеш.....да забравиш своите нужди." - Ами ако това е било просто твоя нужда? :) Как да разбереш? Когато даваш, защо го правиш? Заради другия или заради себе си? Много хора са попадали в капана. Когато не получат обаче, са принудени или да намразят или да полетят още повече в облаците. Защото факта е, че можеш да изпиташ само болка, а човек приема болката като нещо лошо. Това е факта, другото е мозъчна дейност. Истината е, че човек от егото си не може да избяга, но то се префасонира тъй, че най-да се хареса на себе си. Боже чудно ми е какъв свят ще дойде след този. Що за щур идеализъм който ще се сгромоляса още по-брутално. Само едно мога да кажа, докато егото не се приеме, защото съществуването му е факт, за разлика от това което си милите за него, преливането от пуство в празно няма да свърши. Приемете го бе хора, тъй сте създадени. Отричането на егото идва външно, от неразбирането на тази планета. Като всяко нещо и то трябва да бъде разбрано. Реално няма конфликт това което е добро за мен, да е лошо за теб. Няма - аз ще жертвам себе си заради теб. Това са привнесени абсурди. Факт е, че въпреки егото, ние оставаме адски свързани, дори още повече. Факт е, че не може да съществува някой облагодетелстван, а другите да тънат в нищета. И живота го показва. Егото учи най-добре за единността на всичко. Учи чрез личен опит, не чрез въздухарски мисли и идеи. Еволюцията тук е едва в началото, има време. Има време да се види как пъзелът ще се нареди и всяко нещо ще си дойде на мястото без отрицание, без празни илюзии. Не е дошло нивото на еволюция когато всички наистина ще могат да се обичат. Това затваря еволюцията. Това е награда, че всеки си е свършил работаота. До тогава ще има причини, ще има този и онзи, ще има това или онова поведение. Тези неща ги проявявате, защото още не са разбрани. И така ще бъде дълго време занапред.
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Albinoni в Март 25, 2007, 14:11:38 pm
 :)Ако имате възможност пуснете си музика докато четете това интервю > и нека това е  - Dead Can Dance - The Host of  Serafim  :)

*  *  *  *  *  *

Нишките на живота или любовта, без която не можем

Това са и хората – светлинка, затворена в различни абажури...

Когато за първи път чух за представленията на Маги ("Туп-туп", "1,67м" и "6 000 000 000 бр.") супер много се учудих – театър, при това куклен и отгоре на всичко – в нощен клуб...

Началното ми притеснение съвсем изчезна, когато с чаша в ръка и цигара се разположих на едно високо столче в бившата Шипка и усетих невероятната атмосфера на този тип представяне на изкуство.


 Нейните спектакли са прекрасни преживявания, изтъкани от картинки, асоциации, образи на подсъзнанието, които влизат под твоята кожа. В този обмен на енергия просто няма как да не ги харесаш. Или най-малкото да не ги запомниш.

Затова когато година след това се запознах с нея, бях адски изненадана. Първо, гласът й в тъмното ми се стори доста строг и сериозен. Докато самата Маги е по-скоро лъчезарна и приятна. Особено след като цял следобед си говориш с нея за изкуство и заедно споделите най-сладките и калорични торти на света.

Още тогава тя готвеше своя проект LUMAGI. Сега той е доста напред, а Маги вече играе трите си представленя в Сатирата. Освен това заминава за Европа, където ще поставя нов спектакъл. Затова не можах да пропусна интервюто с нея.

То се състоя в старата къща, в която живее. Всяка нейна стая е в различен цвят, с много неща по стените и с няколко невероятни лампи. Но не колкото самата нея...

Досега представленията ти се играеха извън театъра. Какво беше различното, какви хора идваха?

Според мен най-готиното е един спектакъл да си срещне публиката случайно – в клуба е съвсем друга атмосфертата, вечер и хората са различни. Кефеше ме, защото този тип срещи са много интимни. И в тази обстановка идваха предимно много интелигентни и отказани от театъра хора, които вече генерално го подценяват.


Какво имаш предвид?

Имам предвид, че повечето постановки, които са гледали, ги подценяват – или е някаква режисьорска изгъзица, която не се интересува доколко достига до зрителя, или някакви неща, които ги карат просто да изчакат това, което гледат – толкова е ясно докъде ще се стигне.

Хората, които ходят на клубен театър – тези, които познавам, са много умни, но не се кефят на съвременния театър тук. И на тях им е скучно това тукашно “Новаторство”.

Според мен няма контакт. А аз смятам, че изкуството и театърът в частност е някакво споделяне. Ти разголваш себе си пред някого. И отваряйки своята енергия, го караш и той да отвори неговата и става някак лично, истинско. Аз смятам, че всеки творец трябва да прави заради това театър – да сподели себе си. Това е обмяна на енергии.

Разголваш себе си и откриваш, че си като другия и неговото щастие от това, че е открил, че е като теб, ти се предава по много готин начин. И е много елементарно и ясно, че ние сме еднакви. Имаме различни изразни средства, но всички в крайна сметка търсим любов.

А какво е различното в театъра?

Друго си е в театър – чисто, като илюзия. Моите представления специално са много илюзорни. Трябва да е тъмно. Когато е пълен мрак, е друго – всеки театър си го носи.

Защо реши да се преместиш в театъра?

Поканиха ме. Освен това е хубаво, че сега се прехвърлихме някъде, където хората ходят на драматичен театър. Исках нормалните зрители да видят представленията. Нормални, в смисъл - хора, които редовно ходят на театър.

Знам, че не обичаш, но все пак – разкажи с по няколко думи трите си представления..

Туп-туп е опит чисто визуално и асцоиативно да пресъздам как капилярите в едно мъжко и едно женско сърце се опитват да се докоснат и да изрисуват посредством себе си своите представи, как според тях трябва да се се случва любовта.

При рисуването на тези картинки, те отиват към другото сърце. Но тези капиляри, веднъж отделили се от своето и отишли към другото сърце, за да го впечатлят, да му покажат себе си, вече не могат да се върнат. И изчезват. И постепенно мъжкото и женското сърце изчезват, защото са се раздали в своите представи.

Капилярчетата не могат нищо вече да изрисуват, обаче пък те отново тръгват едно към друго, завързват се и от двете сърца става едно общо – с възелчета, нелепичко, грозничко, но то тупти. Което е най-важното...

Винаги съм искала моите представления да бъдат картинки. Защото това е изкуството – себеизразяване, показване на на своето подсъзнание, на картинките от подсъзнанието, които, обяснени от съзнанието, стават на някакво произведение.

А „1,67м.“? Това е твоята височина...

Да. Защото исках да покажа какво се вплита в един човек до определен момент. Вплита, защото цялата сценография е един стан – моята асоциация за невидимите нишки на съдбата. На него тъкат две жени – богове, съдбата, мойрите – всеки да ги разбира както иска. И се вплитат различни материали. На проекции, направени от тези материали, се рисуват различни картини и преживявания от живота на един човек.

Това е често срещан мотив и в лампите, които правиш – човекът и неговите нишки. Това ли е представата ти за хората?

За мен - пак картинно - човекът представлява едно кълбо от примерно 75 метра, 85 метра, 100, или малко над 100 –доколкото години живее. Можеш да правиш каквото искаш с тази нишка – когато се раждаш, се търкулваш и оставяш след себе си нишка.

И съответно – има 6 милиарда такива нишки – те се оплитат, заплитат. Всеки рисува след себе си. И това е твоят живот. С нея ти може да изплетеш пуловер – през целия си живот можеш да плетеш пуловер. Можеш да се пазиш да не се търкаляш, но така ще стоиш на едно място – и така ще те затрупат другите нишки. Абсолютно само от тебе зависи. И ако си го представиш в пространството – ако не се преплетеш с никоя нишка, ще паднеш. И де факто ти си зависим.

Много хора са минали и са живели, и те са изплели основата. Ти си един конец, който се вплита сред други такива – сини, зелени, жълти – всякакви. Може да си представиш цялото нещо като един стан с килим, но само Бог може да каже каква е общата картинка. То е като да гледаш един стан отдолу – и виждаш само някакви отрязани стърчащи конци, но цялата картина липсва. А Тъкачът от другата страна много добре знае какво прави, къде да среже, какво да направи, за да има картина.

Как достигна до тази визия?

Ами аз съм психар – виждам всичко в картинки. Затова не си оправям плочките в банята – има там чертички, пукнатинки. Това е някакъв вид шизофрения. Съответно съм доста глупава – ако ме питаш коя е столицата на нещо – няма да ти кажа. Или развиваш съзнанието, или подсъзнанието. Всеки си прави избора. Следваш личното си щастие.  (:-*)

А третият спектакъл?

Ами в „6 000 000 000 бр.“ тотално изхвърлих всичко черно от подсъзнанието си и не мога да ти кажа за какво точно става въпрос в него.

Как така всичко черно?

За мен всичко тръгна от една картина, която направо ми съкрати живота. Цяла година го мъчих този спектакъл. Според някои разбирачи, това е най-смелото и най-доброто, което съм правила досега. Според хората, които харесват Туп-туп, пък, е абсолютно неразбираемо нещо, което Маги е направила, но тя сигурно не е много бездарна, така че сигурно е нещо хубаво, хаха.

За мен при раждането на светлината, мракът се счупва на 6 000 000 000 парчета. Като в пъзел – мъжко, женско, мъжко, женско. И е имало някаква хармония в началото – до счупването.

А то се счупва, защото едно парченце от пъзела липсва. Или се е смачкало и прилича на човече, като е смачкано.
 И оттам вече нищо не може да бъде идеално – дори около теб пъзелът да е цял, във външните му краища ще има смачканки крачета, ръчички, или липсващи части. С този спектакъл по някакъв начин подреждам пъзела в себе си, тъмнината и мрака вътре в мен... А за хората, които го гледат, е „една луда лющи един пъзел на трагична музика“.

А какво ще поставяш в Европа?

„Рибарят и златната рибка“ по оригиналната приказка на Пушкин - в два държавни театъра в Унгария. Старата рибарска мрежа разказва цялата история. Чрез картинки, които се правят от нея – тя е ластична. Трансформира се само чрез закачане. А самата рибка се прави от ръцете на кукловодите. Това е и подсъзнателната идея – че нещата стават само ако сам си ги пипнеш ти. На финала само се пуска и всичко изчезва – остава отново само старата мрежа.

Как те поканиха?

За първи път ме канят да поставям в такъв професионален театър. Те са ми гледали нещата вече 7 години на фестивалите.

А в България – ще правиш ли нещо тук?

Ами, мисля това и тук да го направя...

А какъв е проектът с лампите? Ти ги правиш от много време...

Да, наистина. Но на мен за този проект ми трябват пари накуп и краен срок. Ще има сайт, който ще се казва Lumagi.com. Искам да правя театрални лампи – произведения на изкуството, за шантави хора. Живи скулптури. Приказки. Да носят душицата.

Кой филм хареса напоследък?

Не гледам много напоследък. Но ми хареса една идея във „Вавилон“. Най ми хареса това, че децата на Вавилон бяха представени от девствено и глухонямо китайче. Токио – най-модерният град – и там децата са девствени и глухонеми. Супер хай-тек, сещаш се как изглеждаше – страхотен външен вид, без бельо, с къса пола, цивилизовани - но все пак- девствени. Нищо не се е променило. Все още имаме нужда от любов и сме глухонеми, не се разбираме, няма комуникация между хората.

Винаги те е занимавала комуникацията между хората. Според теб станала ли е тя по-трудна напоследък?

Да, мисля. Защото гримът стана много. Фабриката за грим покрива все по-плътно светлинката. Това са и моите лампи – светлината е душата. Тя има 2 жички и вакуум, в който е затворена. Това са и хората – светлинка, затворена в различни абажури.  

Големи, малки, тъпи, умни, красиви, ниски, китайци, негри, бедни, богати, пък в къща, пък в имение, пък в кола, пък в замък – все прегради и абажур, над абажур, над абажур, за да се направиш на по-уникален. Но ти не си, защото всъщност твоята светлина е като онази другата – и тя свети най-силно, когато се докосне до друга светлинка.

Винаги ли си мислела толкова образно? Помниш ли случка от детството, свързана с някаква силна образност?

Много често съм си мислела какво ме прави щастлива. И съм установила, че съм била най-шастлива, когато ме е нямало – толкова си вътре в нещо, и циклиш в него, и те няма..

На село ходех всяко лято и картинката, която съзерцавах с часове, ей така циклех си и просто гледах, беше една цепнатина. В старата къща имаше огромен процеп, който баба ми и дядо ми непркъснато замазваха, варосваха обаче винаги избиваше влагата и пукнатината пак се появяваше. И оттам, разбира се, непрекъснато влизаха и излизаха мравки. И аз ги гледам – с часове...


http://www.dnes.bg/article.php?id=34307

(Подзаглавието е сентенция, която ми хареса, не е подзаглавие на основната статия)
 :) :-* :)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Fiery в Май 08, 2007, 08:25:54 am
(http://www.newsfromnowhere.org.uk/img/books/1590301889.jpg)

В това малко съкровище THICH NHAT HANH  представя Будисткото виждане за любовта, заедно с техники за проявяването и в нашето ежедневие. В неговия характерен непосредствен и съпричастен стил, той навлиза в четирите аспекта на любовта, както са описани в Будистката традиция: нежност, състрадание, радост и свобода !



 П.С.Книжката е на английски! Можете да си я изтеглите от прикачения файл  :)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: AlphaDog в Май 10, 2007, 15:36:19 pm
Човек се ражда и умира с любовта. Тя е навсякъде около нас. Приема различни форми. Получаваме я в различни дози и постоянно. Няма смисъл да я търсим, тя сама се разкрива пред нас. И да бягаш от нея, не можеш да се скриеш.  :)
Безусловната любов е понятие измислено от нас самите. Любовта е чиста и е една. Няма нужда от етикеции.
Всичко останало, което натежава в отношенията между индивидите и води до появата на понятия като "безусловна любов" е проявление на характера и Его-то на човек. :)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Fiery в Май 13, 2007, 03:54:35 am
Научихме любовта добре –
буквите – думите – първа глава
от книгата – и откровението –
сякаш пресъхна подир това.
И тогава всеки от нас –
видя във другите очи –
светло незнание на дете –
детско незнание – да личи.
Което единият не бе разбрал –
искаше на другия да обясни.
Уви! Голяма е мъдростта –
и истината – с много страни!

Емили Дикинсън   :)

Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: emerichko в Май 19, 2007, 00:17:23 am
любовта не е ли енергия която чувстваме, как го мислите?
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: ultrafutur в Май 19, 2007, 00:38:52 am

Разбира се че е... !
Тази Енергия обединява освен нас самите, и планетата като цяло...
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Fiery в Май 23, 2007, 07:59:00 am
Из  " Португалски сонети "

Как Те обичам? Чуй изповедта.
Обичам Те с онези висоти,
на своя Дух, когато полети
в безкрайния простор на Вечността,
Обичам Те и тъй - със нежността
към простите неща - към Слънцето и
светлината на свещта.
Обичам Те като човек, жадуващ Свобода
и искрено отричащ гордостта.
Обичам те със страст, родена в мен
от стари рани, и със детски плам,
Обичам Те с любов на минал ден,
и паднали светци - и още, знам,
с дъха, смеха, сълзите.
В смъртен плен щом падна,
ще те любя и оттам.


Елизабет Барет Браунинг
(1806-1861)
Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Fiery в Септември 12, 2007, 04:40:15 am

  Помниш ли часа, когато дойдох при теб да се сбогуваме, а ти ме прегърна, целуна ме с целувката на Богородица и от нея научих, че слетите устни носят висши тайни, неведоми за езика. Целувка, която бе встъпление към онази двойна въздишка, която изтъка душата, вдъхната от Бог на калта, за да стане човек. Тази въздишка ни изпревари в света на духовете и обяви славата на нашите две души. Тя ще остане там, докато се съединим с нея навеки…Сетне ти ме целуваше и целуваше и каза, а сълзите ти помагаха: “Телата имат своите потайни желания, те се разделят заради мирски работи, раздалечават се заради нисши цели. А душите остават в ръцете на любовта, доверявайки й се, докато дойде смъртта и ги поведе към Бога. Върви, любими, животът те изпраща, подчини се, той е красавица – на тези, които се покоряват, тя дава да пият от извора на сладостта с пълни чаши. А аз – аз имам твоята любов като жених, който да ме съпровожда, и спомена за теб – като една дълга честита сватба.”
   Къде си сега, другарко моя? Долавяш ли в покоя на нощта зефира, комуто предавам ударите на сърцето си и тайните на всяка своя фибра, щом подухне към теб? Или гледаш портрета на своя любим? Този портрет вече не е истинският му образ, защото тъгата хвърли сянката си върху челото, което до вчера в близост до теб беше ведро; от плача повехнаха клепачите, на които ти придаваше красота с красотата си; гневът изсуши устните, които ти освежаваше с целувките си.
   Къде си, любима? Чуваш ли през моретата моя зов, моя стон, виждаш ли моята слабост и моя позор; представяш ли си моето търпение и моята издръжливост? Нима в пространството няма духове, които да пренесат изтерзаното умиращо дихание? Нима между душите не съществуват невидими нишки, които да предадат жалбата на издъхващия любим?
  Къде си, живот мой? Мракът ме прегърна и ме обхвана горест. Усмихни се в пространството, и аз ще оживея. Въздъхни в ефира, и ще живея.
  Къде си, любима, къде си?
                             
                                О, колко велика е Любовта и колко нищожен съм аз!”


ДЖУБРАН ХАЛИЛ ДЖУБРАН  :-*
из “Разговор”, от сборника “Сълзи и усмивки”, писан между 1903 – 1908 и публикуван през 1914г



Титла: Re: Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Xpuctoc Muxaul в Септември 12, 2007, 11:20:08 am
Цитат
Други видове привличане не винаги са деструктивни или без стойност, но те не са от тази категория. Разликата е, че Голямата Л е неразрушима и безкрайна и никога не зависи от местните обичаи и навици. Приятелството например може да бъде описано като сянка на Голямата Л или в най-добрия случай като целувка от братовчедка.

Робърт Монро, "Безкрайно пътуване"
Титла: Re:Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: aldonea в Януари 14, 2010, 13:56:25 pm
 :) Мястото на ЛЮБОВТА не е при думите. Те само я ограничават.  :hi:
Титла: Re:Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: fishbone в Януари 14, 2010, 20:40:10 pm
  Мястото на любовта в живота ни :)...? Любовта "няма" място. В смисъл има но трудно се задържа на едно място. Можем да задържим само обичта. За жалост или не, някои хора не прават разлика между обич и любов, защото бих я нарекъл огледална тази разлика, а и особенно в тия вълчи времена. Поне такива са моите виждания, когато изучавам-виждам или дори не виждам хората.
И също зависи към кое, защото тя има много лица, както и омразата например има много лица, както и самите хора. Но това вече е патология.
Титла: Re:Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: fishbone в Януари 15, 2010, 16:40:30 pm
Mястото на любовта е между хората. За какво им е иначе да си я пазят за себе си, ще си я носят в гроба ли?. И точно затова някои хора не понасят самотата, защото немогат да понесът истината за себе си.
Титла: Re:Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: aldonea в Май 31, 2010, 21:27:01 pm
 :) Да любовта няма определено място, но всеки иска да я усети. Любовта е безвъзмездно даване, даже когато мислим, че нямаме нищо!  Вие как мислите??? :hi:
Титла: Re:Мястото на любовта в живота ни
Публикувано от: Melody в Октомври 05, 2010, 09:50:18 am
Внимание: в тази тема никой не е писал от 120 дни. Може би е по-добре да започнете нова тема. Преценете сам/a/.

  Аз ще се престраша да напиша нещо.В предишният си живот бях нервна,изплашена,ядосана,бясна,объркана...Когато си позволих да поканя Любовта-се случи най-вълнуващата трансформация,за която всички знаем,четем,спорим,но не разбираме,докато не се случи.Сега съм спокойна,смела,усмихната,влюбена...Дали любовта ме промени,или винаги съм си била такава,но просто не съм била ОБИЧАНА!!!