Да те поласке любовта е опасно, особено когато не си готов за това.... Това е, все е дно да пламне пожар точно когато си заспал и сънуваш най-прелестния си сън! Всичко съществува ,чудесно, но в рамките на съня, в рамките на мозъчното ти възприятие.
И когато мислиш, че мечтеш и жадуваш за нея- любовта- искащ я изцяло и безусловно. Тя те набелязва и ти подхвърля шепа магичен прашец, който се згрумолясва върху теб като пясъчна кула....ама нали това искаше- ти казва Тя – ето вземи де!!!!!
И ти как да и обясниш че имаш само едно тяло и едно сърце и един дроб, който трябва да погълне всички никотинови успокoители, два крака , които не бягат достатъчно бързо и някак си трудно те измъкват от пясъците, които се движат и искът напълно да те погълнат.... Опс, говоря за любовта....най прекрасното чувство което може да сполети човек, или това просто е поредното съзнателно, насложено отношение, от обществото, в нашите маниполативни главички.....Любовта- е няма такова нещо, няма такава дума, има само нещо което вие се опитвате да определите с думички....красота , страст, мъка, радост, ......а знаете ли че мъката е красота и любовта е война, и че пръстите не докосват а усещат, че радоста е хормонален дисбаланс, страстта...страстта е истинска, тя те кара да вярваш да гориш да тлееш.Кара те да ожадняваш и огладняваш ,което е присъщо за нас животните.И докато сме тук ще имаме нужда да се поим, храним и любим... Висшето това е нещо което някои постигат, чрез медитация, обети, пости, мълчание, себеотдаване, .... ами аз ако ви кажа че го постигам когато галя маргаритите, и когато смуча ледените шушулки отчупени от уличната сергия....Бръъъъъъъъм.... да бе да, нали, !!!!! Всичко е толкова просто колкото е цветето пред блока ви или къщата, двора или парка.... едно цвете е един свят.Започнете от там!
Гнева, който поражда се в мен е обосновен, той е съставен от мислите на другите и излъчен директно към личността. Представете си толкова силна любов, която да прерастне в материализъм- представете си момиченцето, прелестното дете което тича по поляната сред цветята. И как то неумърсено не знаещо за нас, и не мислещо логично разумно, скиптично...Та то вижда незабравките и просто се навежда да ги набере , искащо да ги подари на мама, или леля, или...то просто иска да ги притежава да са за него и въобще не усъзнава, какво прави.Ще ги откъсне ,ще се прибере и ще ги сложи в чаша вода. В което няма нищо лошо, нали?
Бия на там, че човек поколения наред се стреми виждайки нещо красиво да го притежава, и най- лошото е това , че намесва тук, думички като любов!
Целта към притежанието ме побърква, побърква и вас- можеш да притежаваш една вилица, картина дори, ваза, но живот не. Красотата е жива както цветето , тя е обща тя е на всеки , притежуема ли е тя изчезва, затвориш ли птичето в клетка то не може да лети , та нали за това е създадено, вярно пее- прекрасно е, егоизтично е , мое е!!!! А ти се гневиш че нямяш птиче като моето.....
Мога да говоря каквото си искам и да излъчвам каквото си искам, но това не е толкова важно, важно е как вие го въприемате как вие живеете с това не аз , защото аз съм вас.
И когато Ви обичам аз знам че е така, освобождавайки се от всичките предрасъдаци което сме наслагали години наред, но не мога да приема целта на притежание която имате.
Добре , приемам вашата любов, отдавам ви се, не мисля, обичам ви, защо не го правите и вие, защо искате да ме поставите в чашка с вода на масата, е не го разбирам.... Това не е любов мили мои, не е това любовта, това е просто вашия хъс към живота , това е желанието да имаш. Хората не са вилици или вази , душата е огън, огън който е способен да те изпепели точно в този момент когато си засънувал най- прекрасния си сън.....
