И в действителност си казвате: “Докато ми принадлежиш те обичам, но от момента, в който ме изоставиш, започвам да те ненавиждам. Докато мога да разчитам на теб да удовлетворяваш потребностите ми, сексуални и други, аз те обичам, но от момента, в който престанеш да ми даваш каквото искам, повече не те желая.” Така че има противоречие между вас, има разделение, а когато се чувствате отделен от другия, тогава няма любов. Но ако можете да живеете с вашата съпруга без мисълта, създаваща всички тези противоречиви състояния, тези безкрайни кавги във вас, тогава може би – може би – ще разберете, какво е любовта. Тогава сте напълно свободен, както и тя, докато ако зависите от нея за всяко ваше удоволствие, вие сте роб за нея. Така че когато някой обича, трябва да има свобода, не само от другия човек, но и от обичащия.
Можете да видите всичко това да се случва вътре във вас, ако го наблюдавате. Можете да го видите изцяло, напълно, с един поглед, без да му отделяте аналитично време. В един миг можете да видите цялата структура и природа на това претенциозно малко нещо, наречено “Aз”: моите сълзи, моето семейство, моята нация, моята вяра, моята религия – цялата тази грозота, цялата тя е вътре във вас. Когато я видите със сърцето си, не с ума си, когато я видите със самото дъно на сърцето си, тогава ще имате ключа, с който да сложите край на скръбта. Скръбта и любовта не могат да вървят заедно, но в християнския свят са идеализирали страданието, поставили са го на кръст и са го почитали, с подразбирането, че никога не можете да избягате от страданието, освен през точно тази единствена врата и това е цялата структура на експлоатиращото религиозно общество...
