Ето една интересна случка:5-ти декември 1945 г. бил обикновен ден за американските ВВС, базирани във Флорида. По това време пилотите на служба там имали голям летателен опит, затова произшествия из въздуха се случвали сравнително рядко. Опитен командир, с повече от 2 500 летателни часа, бил Чарлз К. Тейлър, а можело да се заложи и на останалите пилоти от неговото 19-то звено, мнозина от които били с по-високи звания от Тейлър. Задачата им този път била не много сложна - да излязат на прав курс към Чикън Шоал, намиращ се северно от остров Бимини. Преди обичайните тренировъчни учения бойните летци се шегували и смеели, само един от тях почувствал, че нещо не е наред в душата му и останал на земята, противно на заповедта. Това му спасило живота...
Времето било чудесно. Пет триместни бомбандировача-торпедоносци "Ивенджър" излетяли и поели курс на изток,
имащи на борда гориво за 5,5 часа. Повече никой не ги видял, а какво е станало с тях - един Бог знае. Различни хипотези и версии за този случай имало предостатъчно. Всички те оставали недовършени поради една причина - изчезналите самолети не били намерени. Но съвсем наскоро ... Нека, обаче, да не избързваме. Преди това ще се опитаме да възстановим картината на трагедията, като подробностите са взети от материалите по разследването и официалната хроника във Флорида... така, че много детайлно се отличават от това, което сигурно сте чели.
В 14:10ч. самолети с 14 пилота (вместо 15) излетяли, достигнали целта около 15:30 - 15:40 и тръгнали по обратния курс на югозапад. Само след няколко минути (в 15:45) в командния център на авиобазата Форт Лотърдейл се получило първото странно съобщение: "Имаме аварийна обстановка. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!". Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадачил всички присъстващи офицери: "Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили". Все едно на микрофона бил не опитен пилот, а загубил самообладание новак, нямащ никаква представа относно навигацията над море. При тази ситуация представителите на авиобазата взели единственото правилно решение: "Дръжте курс на запад!"
Нямало как пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но ... "Не знаем къде е запад. Нищо не става ... Странно ... Не можем да определим посоката. Даже океанът изглежда по-различно!" От земята се опитали да дадат указание за цел на ескадрилата, но заради рязка атмосферна промяна тези съвети по всяка вероятност не били чути. Самите диспечери трудно улавяли откъси от разговорите между летците: "Не знаем къде се намираме. Би трябвало да сме на 225 мили североизточно от базата... Изглежда, че ние ..."
В 16:45 от Тейлър пристига странно съобщение: "Намираме се над Мексиканския залив". Наземният диспечер Дон Пул помислил, че пилотите или са объркани, или са се побъркали, тъй като указаното място било в съвършено противоположната страна на хоризонта! В 17:00 станало ясно, че пилотите са на границата на нервен срив, а някой от тях крещи: "Дяволите да го вземат! Ако летяхме на запад, щяхме да попаднем у дома!" А после гласът на Тейлър: "Домът ни е на североизток". Първата уплаха преминала, а от самолетите забелязали някакви острови: "Под мен земя - пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис ..."
Наземните служби също засекли изчезналите и се появила надежда, че Тейлър ще се ориентира... Но всичко се оказало напразно. Настъпила тъмнина. Излетелите звена в търсене на изгубените самолети се върнали без резултат, а в това време още един самолет изчезнал.
Какво се е случило?
Първият и безспорен извод, налагащ се след прослушване на записите от радиовръзката е, че пилотите са се натъкнали във въздуха на нещо необичайно и странно. Тази среща е била първа не само за тях, но вероятно за подобно нещо не са чували и техните другари и колеги. Само с това може да се обясни странната дезориентация и паника в обичайна рутинна ситуация: "Океанът има странен вид, появи се бяла вода, стрелките на приборите се въртят" - съгласете се, че това може да уплаши всеки друг, но не и опитни пилоти, които навярно и друг път са попадали в екстремни ситуации и са намирали верния курс над морето. Още повече, че са имали прекрасна възможност да се върнат на брега - достатъчно е било да обърнат на запад и тогава самолетите за нищо на света не биха пропуснали огромния полуостров.
Тук и стигаме до основната причина за паниката. Бомбандировачите, в пълно съответствие със здравия си разум и по препоръка от земята, приблизително половин час са търсили суша на запад, а после около час - на запад и изток. И не са я намерили. Фактът, че цял американски щат е изчезнал безследно може да подлуди и най-стабилните психически.
За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че в края на своя полет пилотите са видели земя, но не са се решили да кацнат в плитки води. Визуално, по очертанията на островите, Тейлър е определил, че намират над Кис (югозападно от южния край на Флорида) и даже е обърнал на североизток към Флорида. Но скоро, под влияние на колегите си, започнал да се съмнява във видяното и се върнал на предишния курс, все едно, че се намирал по-на изток от Флорида, т.е. там, където и трябвало да бъде и където са го засекли радарните установки.
Но къде са били в действителност? Доклада на екипажа за наблюдение на Кис бил възприет на земата като бълнуване на паникьосани пилоти. Пеленгаторите можело да сгрешат до 180 градуса и това се е взимало предвид, но в този момент на операторите било известно, че самолетите са някъде в Атлантика (30 градуса северна ширина и 79 градуса западна дължина), северно от Бахамските острови и не можело дори и през ум да им мине, че в действителност изчезналото звено е значително по - на запад от Мексиканския залив. Ако това е било така, то Тейлър наистина е можел да види остров Кис.
Възможно е операторите в Маями да не са съумели да различат сигналите, идващи от югозапад от сигналите, идващи от североизток. Тогава тази грешка е струвала живота на пилотите. Изглежда, търсейки напразно суша на запад и изразходвайки всичкото си гориво, те са се приводнили и потънали, докато на сушата са ги търсели на изток. През 1987 година именно там, в шелфа на Мексиканския залив, е бил открит един от "Ивенджърите", построен през 40-те години! Не е изключено останалите четири също да са някъде наблизо.
Остава въпросът: По какъв начин самолетите са успяли да се придвижат незабелязано от всички на разстояние седемстотин километра на запад?
http://www.secretsbg.com/unusual/unusual.php?num=n1
