Бермудската “Книга на Мъртвите”
Информационната банка на нашата уфологична колегия разполага с малко известни факти за тайнственото изчезване на океанския лайнер “Камбрера” в Бермудския Триъгълник. Този факт съдържа една подробност, която се явява част от отношението на нашият триизмерен свят, в който е организирана Човешката сфера на Съзнание, към четириизмерния и повече измерния свят, където се организират другите сфери на съзнание. Това се случило така:
Веднъж в Атлантическия океан, недалеч от бреговете на Америка, от борда на риболовен траулер била забелязана в открито море фигурата на човек. В бинокъла се виждало, че той заемал вертикално положение, но тялото му се носело без каквито и да е признаци на живот. Това учудило рибарите и когато моторницата, спусната от борда, се приближила до “плувеца”, станало ясно, че човекът или спи, или е в безсъзнание. Спасителите се учудили още повече, когато го пренесли на борда. Той бил облечен в аквалангски костюм, който нямал аналози между всички известни модели. Костюмът имал система за животообезпечение, програмирана за дълъг срок, с множество “джунджурии”, предназначението на които било трудно да бъде определено. Отначало моряците решили, че са хванали шпионин и когато той вдишал амоняка и дошъл в съзнание, естествено първият въпрос към него бил “Кой си ти?” Пострадалият отговорил, че той е един от пътниците на океанският лайнер “Камбрера”.
Спасителите се спогледали. Те знаели, че преди няколко денонощия “Камбрера” бил обявен за изчезна в Бермудския триъгълник при неизвестни обстоятелства.
Пътникът заявил на капитана, че има важно съобщение за учените и може да го обяви чрез средствата за масова информация. Той помолил да направи това колкото се може по-скоро, тъй като предполагал, че може и да не издържи дълго. Капитанът се свързал с брега и съобщил за този случай на няколко информационни агенции. След известно време на палубата кацнал вертолет с група журналисти, въоръжени с микрофони и телевизионни камери. Ето какво научили те от потърпевшия:
“Нашият междуконтинентален лайнер “Камбрера” плаваше по курс към Европа. Както знаете това е комфортен пътнически кораб, обзаведен с всички удобства. Ние си почивахме на горната и долната палуба, къпехме се в басейна, наслаждавахме се на великолепния изглед към безбрежния океан. Корабното радио редовно прекъсваше музикалните програми с прогнози за времето, които не съдържаха и най-малък намек за влошаване. Слънцето блестеше, на небето нямаше нито едно облаче и някои от пътниците се шегуваха по повод на известните съобщения в пресата, отнасящи се до трагедиите в района, през който ние преминавахме. Всички бяха сигурни, че ако нещо се случи с кораба, то виновни за това биха били по-скоро буря или вълнение, но не и някакви мистични явления. И разбира се, всички мислехме, че такова хубаво време е сигурна гаранция за безопасността на нашето пътешествие.
Обаче след известно време благополучието започна да се нарушава. Пътниците забелязаха, че праволинейният курс на океанският лайнер се е отклонил и продължава да се отклонява. Поведението на капитана също показваше безпокойство. И въпреки, че лицето му беше непроницаемо, но “КЕП” през цялото време нещо питаше по различните системи за връзка. И на въпроса на пътниците за причините за изменението на курса, той отговаряше, че заобикаля голямо струпване на водорасли, откъснали се от Саргасово море и носещи се из Атлантика. Отначало пътниците повярваха, но безпокойството им отново се възобнови и усили, когато стана ясно, че корпусът на лайнера се обръща на 180 градуса. Капитанът беше принуден да признае, че е възникнала непредсказуема ситуация, която по негово мнение се е появила вследствие на авария на кормилната система. Но всички прибори показваха, че кормилата са в пълна изправност. След няколко минути стана ясно, че корабът отново “обръща” по гигантска окръжност на предишния си курс, а центърът на тази окръжност беше една видима точка, където нивото на водата беше по-ниско от нивото на хоризонта. Палубата на кораба се наклони под ъгъл към хоризонта и въпреки пълната мощност на двигателите лайнера се приближаваше все повече и повече към спускащия се надолу център. Оборотите на океанския лайнер около опасните координати се ускориха и стана ясно, че го всмуква гигантска фуния.
Радио и теле връзките престанаха да функционират по всички диапазони. Някои от пътниците не издържаха, обличаха спасителните екипи и скачаха във водата с надежда да се спасят с плуване от надвисналата катастрофа. С приближаването си към центъра ъгълът на наклона на фунията ставаше все по стръмен, въртенето на кораба се ускоряваше и, можете да си представите нашия ужас, когато корабът се оказваше на слънчевата страна на фунията и срещу нас се изправяше под прав ъгъл гигантската тъмна стена на водата, канеща се да ни погълне всеки момент. Накрая лайнерът се плъзна в центъра на водовъртежа, но по неизвестни причини неговото собствено въртене се прекрати. Сега около нас се въртеше океанската маса от вода, ние се спускахме все по-ниско, ставаше все по-тъмно и хората бяха изпаднали в шок. Те бяха замръзнали по местата си и нямаха сили да помръднат. Изведнъж корабът трепна така, както когато корпусът му е поставен на стапелите. Създаде е впечатлението, че той стои на твърда основа. Двигателите му спряха, беше неземно тихо и ние се приготвихме за най-лошото. Изведнъж до палубата от водата изплува платформа прилична на пристан и се изравни с палубата на кораба. В пространството се чу ясен глас, който каза на чист английски език с лек металически акцент следното: “Уважаеми дами и господа, ние ви предлагаме да преминете на тази платформа като оставите всичките си вещи на борда. Вие ще бъдете осигурени с всичко необходимо и вещите няма да ви бъдат нужни. Молим ви да побързате, защото след няколко минути енергията на водата ще измени ситуацията и вашият кораб ще се окаже безполезен.”
Пътниците, разбирайки, че това все още не е краят, се оживиха и побързаха да преминат на спасителната платформа. Последен, както винаги, напусна кораба капитанът, като не забрави да вземе със себе си и корабният котарак. Едва успял да премине на платформата и от нейните бордове от всички страни се метнаха нагоре прозрачни защитни стени, покривайки всички хора и платформата като асансьор започна да се спуска надолу. Океанската маса на водата около нас беше съвсем тъмна, но във вътрешността на нашия “асансьор” имаше светлина, идваща отвсякъде и неизвестно откъде.
След няколко секунди платформата спря, съединявайки своето ниво с прозрачно помещение със същата овална форма. Когато стените се сляха, в мястото на тяхното сливане се образува светеща цветна арка, показваща преминаването в новото помещение. Всички пътници преминаха в този “салон” и, измъчени от преживяното се настаниха в приготвените меки, комфортни седалки. Познатият вече глас произнесе: “Уважаеми земляни, вие се намирате на нашата междугалактическа база “СИРИУС-ОРИОН 1400/365ANC”, която наблюдава планиранията от нас експеримент за еволюция на биологичния вид Разум на вашата Планета в течение на 13 милиарда години по ваше изчисление. В процеса на Великия Галактически експеримент е планирано вземането на проби, които се извършват по пътя на прехода на плазмата на вашето съзнание от тримерната човешка сфера на Съзнанието в нашата многомерна, неизвестна ви, Друга Сфера на Съзнание...”
Едвам щом пострадалият произнесе тези думи, тялото му се залюля. По него протече вътрешен трепет и той застина без движение. Дишането и пулса бяха запазени, но корабният лекар така и не можа да го върне в съзнание.
Така завършва тази удивителна история и така започва изследването на възможностите за връзка с Другите Сфери на Съзнание.