продължение:
Причинява бедствие”, тоест преобразува злото и води към по-добро, за да може, преставайки да бъде зло, да приеме свойство на добро. “Сърце чисто, създай в мене, Боже” (Пс. 50:12). Не отново да сътвориш, но да обновиш овехтялото от греха. И: “Да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек” (Еф. 2:15). Да създаде не в смисъл да сътвори от небитие, но че преобразува вече съществуващите. И: “И тъй, който е в Христа, той е нова твар” (2 Кор. 5:17). Още и Моисей говори: “Не е ли той твой Отец, Който те усвои, създаде те и те уреди?” (Втор. 32:6). Тук думата “създаване”, поставена след думата “усвояване” ясно ни дава да разберем, че тя доста често се употребява в смисъл на “подобряване”. Затова “творящият мир” твори мир чрез преобразуване и привеждане на злото към по-добро. Освен това, ако под “мир” разбираш прекратяването на войните, а като зло назовеш трудностите, съпровождащи воюващите - дълги походи, трудове, бдения, безпокойства, проливане на пот, рани, убийства, превземане на градове, поробване, отвеждане в плен, жалкия вид на пленниците и въобще всички тъжни последствия от войните, всичко това се случва според справедливия Божи съд. Содом бе изгорен вследствие на беззаконните му дела. Иерусалим бе разрушен и храмът опустошен след покушението на иудеите против Господа. Но как другояче би било справедливо да стане това, ако не чрез ръцете на римляните, чрез които предадоха Господа неговите врагове? Думите: “Аз моря и съживявам” може да се приемат във всякакъв смисъл. За много хора и страхът е назидателен. “Аз раня и Аз церя”. И това е полезно даже в буквалния смисъл на думите, защото поражението внушава страх, а изцелението пробужда любов. Но ти можеш да намериш в казаното и висш смисъл. “Аз моря” - чрез греха, и “съживявам” - чрез правда. Защото в каквато степен “външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява” (2 Кор. 4:16). Затова не разбирай, че едного убива, а другиго съживява, но че един и същи човек оживотворява чрез това, с което поразява, съгласно притчата, която казва: “Ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята” (Прит.23:14). И така, поразява се плътта, за да се изцели душата: умъртвява се грехът, за да живее правдата. Когато чуваш: “Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ”, разбирай че в Писанието се говори за бедствия, сполетяли грешниците, за да се обърнат от греховете си. Тъй е казано: “Да те смири и те изпита, та да ти стори отсетне добро” (Втор. 8:16), прекратявайки неправдата, преди да се е разляла безмерно, като поток, удържан от твърда стена и преграден. Затова болестите, сушата, безплодието на земята и бедствията, срещащи всекиго в живота, пресичат нарастването на греха. И всяко зло от този род се изпраща от Бога, за да предотврати истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия обуздават греха. И така, Бог изтребва злото, а злото не е от Бога. И лекарят премахва болестта, а не я влага в тялото. Разрушаването на градове, земетресенията, наводненията, гибелта на войски, корабокрушенията и всяка гибел на много хора, причинена от земята, от морето, от въздуха или огъня, е следствие, за да помъдреят, да се поправят оцелелите. Затова злото в собствен смисъл, т. е. грехът - най-точното му определение, - зависи от нас самите, понеже по нашата воля е да се предпазим от порок или да бъдем порочни. А от другите злини едни, като подвизите, са нужни, за да се покаже мъжество (например страданията на Иов); а други се изпращат като лекарство от грехове (например при покаянието на цар Давид). И още знаем страшни наказания от друг род, допускани от праведния Съд Божи, които с примера си правят целомъдрени останалите. Така фараонът бил потопен с цялата му войска. Тъй били изтребени предишните жители на Палестина. Затова, макар че апостолът нарича такива “съдове на гняв, приготвени за погибел” (Рим. 9:22), не бива да мислим, че фараонът е бил лошо сътворен; а напротив, като слушаш за съдовете, разбирай как всеки от нас е сътворен за нещо полезно. Както в големия дом един съсъд е златен, друг сребърен, друг - глинен, а друг - дървен (2 Тим. 2:20), и от личната воля на всеки от нас зависи сходството ни с едно или друго вещество (нравствено чистият и честен човек е златен съд, по-нисшият по достойнства е сребърен съд, мъдруващият суетно и уязвим от съкрушение - глинен съд, а лесно оскверняващият се от грях - дървен). И така, научени на това от Бога, имайки понятие кое зло е действително, а именно - грехът, чийто край е гибел, и кое мнимо зло, болезнено като усещане, но имащо сила на добро, като например страданието, изпратено за обуздаване на греха, чиито плодове са вечното спасение на душата - не се огорчавай от разпоредбите на Божието домостроителство и въобще не считай Бог виновен за съществуването на злото и не си представяй, като че злото съществува самостоятелно. Злото е липса на добро. Сътворено е око, а слепотата е произлязла от загубата на окото. Така, ако окото по своята природа не подлежи на повреждане, нямаше да има и слепота. Тъй злото не съществува само по себе си, но се появява при повреждане на душата. То не е неродено, както говорят нечестивите, които правят лукавото естество равночестно на благото естество, признавайки и едното, и другото безначални и висши по произход; то не е и родено, защото, ако всичко е от Бога, то как от благия ще произлезе зло? Безобразното не произлиза от прекрасното, порокът не е от добродетелта. Прочети историята на мирозданието и ще намериш, че там “всичко, що създаде (и ето), беше твърде добро” (Бит. 1:31). Затова злото не е сътворено заедно с това, което е добро. Но и разумните твари, произлезли от Създателя, не са приведени в битие с примес на лукавство. Защото ако телесните твари са нямали в себе си зло при създаването си, то още повече разумните твари, толкова различни със своята чистота и святост. Но все пак злото съществува и е очевидно колко много е разпространено в целия свят. Затова казват: “Откъде е то, ако не е безначално и не е сътворено?” Изследвайки това, ще попитаме откъде са болестите? Откъде са телесните повреди? Болестта не е нещо неродено, но тя не е и създание Божие. Напротив, животните са сътворени с устройство, което им прилича според естеството им и са въведени в живота като съвършени организми; те боледуват, когато се отклоняват от естественото за тях: или от лоша храна, или от друга някоя болестотворна причина. Следователно Бог е сътворил тялото, а не болестта. Повредила се е душата, отклонявайки се от естественото за нея. А кое за нея е било най-първостепенното благо? Пребиваването с Бога и единението с Него посредством любовта. Отпадайки от Него, тя започнала да страда от различни недъзи. Защо у нея има изобщо възприемчивост към злото? По причина на свободен стремеж, повече от всичко свойствен на разумната природа. Не бидейки свързана с никаква необходимост, получила от Твореца свободен живот като сътворена по образ Божий, тя разбира доброто, умее да му се наслаждава, надарена е със свобода и сила, пребивавайки в съзерцание на прекрасното и в разумно наслаждение, може да съблюдава естествения за нея живот; но има също свободата да се отклони понякога от прекрасното. А това става, когато, преситена от блаженото наслаждение и като в някаква дрямка отпадайки от възвишеното си състояние, влиза в общение с плътта за гнусни наслаждения на сластолюбие. Високо бил някога Адам не по местопребиваване, а по добра воля; високо бил той, когато, получавайки душа, видял небето, възхитил се на красотата му, възлюбил Благодетеля, Който му дарил наслаждение от вечния живот, поставил го сред рая, дал му началничество по подобие на ангелите, направил го подобен на архангелите и способен да слуша Божествения глас. При все това, намирайки се под закрилата на Бога и наслаждавайки се на Неговите блага, скоро се преситил от всичко и като заслепен пред духовната красота предпочел изглеждащото приятно за плътските очи и над духовното поставил напълването на стомаха. Скоро той бил извън рая, извън блажения живот, ставайки зъл не по необходимост, а от безразсъдство. Така той, съгрешавайки по причина на погрешен избор, умрял по причина на греха. Бог е живот, а лишаването от живот - смърт. Адам сам си приготвил смърт чрез отдалечаването от Бога според написаното: “Които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27). Бог не възпрепятствал нашето разрушение по причини, обяснени по-горе, за да не съхрани самия недъг в нас като безсмъртен, както грънчарят не би поискал да постави в огъня глинен съд, който тече, докато не поправи съответния недостатък. Но ще кажат: “Защо в самото ни устройство не е заложена безгрешност, така че да не можем да сгрешим, макар да бихме искали?” Затова, защото и ти не признаваш слугите си за добри, докато ги държиш свързани, а когато виждаш, че доброволно изпълняват пред тебе своите задължения. Затова и Богу е угодно не принуденото, но извършеното от добродетел. А добродетелта произлиза от добра воля, а не по необходимост. А добрата воля зависи от това, което е в нас; и което е в нас, то е свободно. Така, който порицава Твореца, че не ни е устроил естествено безгрешни, той всъщност предпочита неразумната природа пред разумната, неподвижната и нямаща стремежи пред природата, надарена със свободна воля и действие. Това е казано като необходимо отклонение, за да не може човек, изпаднал в бездната на помислите, като губи въжделеното, да загуби и Бога. Затова да престанем да поправяме Премъдрия. Да престанем да търсим по-добро от сътвореното от Него. Макар и да са скрити от нас причините за частните му разпоредби, да утвърдим в душите си, че от Благия не произлиза никакво зло. С този въпрос във връзка с понятията е свързан друг - за дявола. “Откъде е дяволът, ако злото не е от Бога?” Какво ще кажем на това? При такъв въпрос е достатъчно същото разсъждение, което представихме за лукавството у човека. Защо човек е лукав? По своята собствена воля. Защо дяволът е зъл? По същата причина, защото и той имал свободен живот, и на него била дадена власт да пребивава с Бога или да се отдалечава от Благия. Гавриил е ангел и винаги предстои пред Бога. Сатана е ангел, който съвършено е паднал от своя чин. Първия опазила във висините добрата воля, а последния низвергнала свободата на волята. Но първия го опазила ненаситната любов към Бога, а другия го направило отречен отдалечаването от Бога. Именно това, отчуждаваното от Бога, е зло. Малко движение на окото предизвиква или да гледаме слънчевата страна, или да сме в сенчестата страна на тялото си. И там просвещението е готово за този, който гледа направо, необходимо е омрачението за онзи, който отвръща погледа си към сянката. Тъй и дяволът е лукав, имайки лукавството си според волята си, а не че природата му е противоположна на доброто. “Защо враждува с нас?” Затова, че ставайки вместилище на всякакъв порок, приел в себе си и болестта на завистта и завидял на нашата чест. За него бил непоносим нашият щастлив живот в рая. С коварство и хитрости измамвайки човека и употребявайки като средство на измама именно същото въжделение, което имал човек - да се уподобява на Бога, той показал дървото и обещал, че чрез вкусване на плода човек ще стане подобен на Бога. Защото казал: “В деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло” (Бит. 3:5). Затова той не е създаден като наш враг, но от завистта е доведен до вражда с нас. Защото, виждайки, че сам е низвергнат от ангелите, не могъл равнодушно да гледа как земнороденият чрез преуспяване се възвисява до ангелско достойнство. А доколкото е станал враг, Бог запазил у нас съпротива към него, когато отнасяйки угроза към него самия, казал на звяра, който му служил за оръдие: “Ще всея вражда между тебе и жената и между твоето семе и нейното семе” (Бит. 3:15). Действително вредно е сближаването с порока, защото у сближаващите се такъв съюз на дружба възниква обикновено вследствие уподобяване един на друг. Справедливо е казано: “Не лъжете, лоши беседи развалят добрите нрави” (1 Кор. 15:33). Както в страните с нездрав климат вдишваният дори за кратко въздух напременно предизвиква болест, тъй и лошото общество внася в душата голямо смущение. Затова е и непримирима враждата със змията. Ако оръдието е достойно за такава ненавист, то нима още повече не трябва да воюваме с действащия с оръдието? Но ще кажат: “За какво е било в рая дървото, с помощта на което дяволът е могъл да успее в злоумисъла си против нас? Та ако я нямаше тая прелъстителна примамка, то как щеше да ни въвлече в смъртта чрез непослушание?” То е било затова, защото била нужна заповед, за да се изпита нашето послушание. Затова е било растение, даващо красиви плодове, че да можем ние, въздържайки се от приятното, да покажем превъзходството на въздържанието, и по право да се удостоим с венци за търпение.
Тема: "Защо Бог не е виновен за злото" (Прочетена 47650 пъти)
Май 01, 2006, 17:33:08 pm