Най-добре е да му дадеш на вампира но съзнателно каквото иска стига да го имаме и прав му път. ... Другият вариант е да не му обръщаме внимание и да гледаме как се зачервява като маймунски гъз, но тогава пък ние ставаме вампири.
Добре, да приемем, че вампирът се храни от нашето раздразнение. Значи ние трябва съзнателно да достигнем до състояние на раздразнение? И освен това ако не го направим ние сме вампирите? Или пък някои обичат да ги ревнуват. Това също е вид енергиен вампиризъм. Как обаче, ако не изпитваш ревност към някого, можеш съзнателно да започнеш да я изпитваш?
Има разбира се случаи когато можем да дадем на вампира това, което иска. Някои хора имат нужда от съжаление, съчувствие, внимание, подкрепа, одобрение, обич, почит и такива хора постоянно се оплакват или се стремят да са в центъра на вниманието, или да се изявят по някакъв начин. От изброените неща не всички са отрицателни или изцяло отрицателни и тук границата между вампиризма и нормалното е твърде тънка и условна. Тези хора освен че вземат, много често също и дават и тогава имаме обмяна на енергия, а не изсмукването й.
Когато захраним един човек с положителна енергия, ние можем да разберем доколко той е вампир или не е. Мотивацията ни обаче не бива да е изпитването и проверката на другия. Как той ще реагира на положителната енергия, дали ще ни отвърне със същото, с пренебрежение или с противопоставяне, за нас трябва да е абсолютно без значение. Можем да разберем дали един човек е енергиен вампир и когато го захраним с отрицателна енергия, но това не е добре нито за нас, нито за него, нито за всички останали. Вампирът разбира се ще бъде доволен, но в дългосрочен план това ще му нанесе вреда, както и на нас самите.