Енергийният вампиризъм не е нищо друго освен болест, която бихме могли да наречем
"РАДОСТ НА ТЛЪСТОТО ЕГО"
Естествено, всеки от нас съдържа в себе си определено количество егоизъм, което го движи в живота.
Доста често този егоизъм така се надува, че човек започва да се чувства незадоволен от собствената си ДОБРА преценка за себе си, и болестно силно иска някой друг да му даде същата оценка.
Всичко започва доста незабелязано дори за самият "енергиен вампир".
(Обикновено това състояние остава завинаги неоценено като болестно, от Егото на болния.)
Та как започва всичко?
С нуждата от внимание.
Егото в което се заражда тази болест, започва да чувства непреодолима нужда от внимание.
Обикновено това се случва на такива, които са израстнали в атмосфера на неразбиране от страна на родителите, в семейства на вечно каращи се родители, заети със своите проблеми, и неоценяващи нуждата на децата си от внимание.
Такива деца, още в училище проявяват своят нужда от внимание, но на съвсем друго ниво.
Те се опитват да привлекат вниманието на учителите върху себе си, опитват се да се изявят в някакъв вид изкуство (поезия, музика, арт, театрално изкуство и прочие подобни)
Опитват се да лидерстват в приятелските ученически компании, като се надяват така да имат част от нужното им внимание.
Докато израстват, същите вече са натрупали определено умение в манипулирането на чуждите емоции, желания и интереси.
По-късно, вече като възрастни, бъдещите "енергийни вампири" стават много възпитани, добри, отзивчиви и състрадателни колеги и приятели.
Всички тези ценности, обаче, несъзнателно ползвани, са само за да бъдат употребени по-късно в свои личен интерес.
Тези личности стават много бързо ваши приятели.
Те са разговорливи, отворени, приятелски нстроени и разбиращи вашите вътрешни душевни нужди.
Те искат да ви помогнат.
Дори повече отколкото всеки друг иска да ви помогне.
И когато го направят, вие ставате тяхното кладенче за черпене на енергия.
Първата глътка идва с вашата благодарност, и откровението, че вие сте толкова добър/а,така мила/а...
От деня когато "вампира" има вашето доверие и благодарност, енергията ви започва да го храни.
Вашите разговори постепенно започват да се превръщат в монолог на ВАМПИРА:
колко много той обича да помага, и как малко е оценен, освен от някои добри души като вас...
как другите не могат да бъдат добри, и да се радват на живота като вас двамата...
как колегата бил казал нещо си, което прозвучало така пошло...
как някой го наскърбил (вампира) в отговор на едно добро дело...
колко щастлив бил еди кога си...
как се радвал на еди какво си...
Всичко това потърпевшият трябва да слуша и да се съгласява, защото вече е признал и оценил "добрите" достойнства и качествата на ВАМПИРА.
Ако подсъзнателно жертвата се възбунтува срещу подобен род общуване, тя (жертвата) най-често обръща вината към своята неблагодарност и низко подсъзнание...
Жертвата дори не смее вече да си помисли, че другият насреща не е някой който я използва като храна за своето ЕГО.
Постепенно в подобно общуване жертвата започва да се уморява емоционално.
Усеща се спад в положителните емоции, които са отдадени за съчувствие или състрадание към вампира, както и за споделяне на неговата радост.
Лошите емоции също са подтиснати от вампира, защото той бидейки ДОБРИЯТ ти приятел, внимава да не компрометира себе си с отрицателни емоции, затваряйки по този начин и вашите, които бихте могли да ползвате като отдушник, след срещите си с него.
Така вашите емоции са пазени единствено за приятелят ви "енергиен вампир"
Големият проблем в подобни случаи е, че жертвата почти никога не разбира причината за лошото си емоционално състояние, което го води към депресия и физически болести.
Но дори и доверила се на подсъзнанието си, жертвата узнавайки за причината не може успешно да се пребори с вампира.
Причината е отново във вътрешната нагласа на жертвата, поставена от вампира.
Потърпевшият вече познава методите на другия и знае, че всяко възбунтуване срещу него ще му донесе още куп неприятности с другите общи познати и приятели.
Тогава жертвата се опитва дискретно да се измъкне от ситуацията, но никой хищник не пуска гърлото на жертвата си...
Вампирът започва много пълноценно да ползва вашите емоции в процеса на раздялата ви.
Всеки би могъл да си го представи.
Така подобна раздяла се превръща в една безкрайна агония.
Изходът е един:
Ако силата на духа ви и интелекта ви са на ниво над средното, бихте могли много лесно да компрометирате вампира пред останалите.
Трябва само твърдо и непоколебимо да му покажете, че не се интересувате повече от вашата връзка, и от този момент тя е мъртва за вас.
Може да загубите приятели в това свое начинание.
Може да си спечелите още врагове.
Всичко това е в методите за действие на "вампира".
Той ще настрои другите срещу вас, ще се сприятели с враговете ви, ако имате такива, и в същото време ще продължава да ви предлага дружбата си.
Следващите ви действия трябва да следват тези на "вампира".
Той обича да води,но не оценява, че воденето на жертвата е различно от воденето на противника.
Първата му грешка ще се появи много скоро.
Не се притеснявайте да я използвате.
Но и не бъдете зъл/зла в действията си.
Помнете: всяка ваша емоция е храна за вампира.
Действайте спокойно и само в отговор на другия.
Най-добрият вариант е да не виждате и да не чувате повече вашият "вампир", но за съжаление това най-често е невъзможно.