Цветята

[H.]

Препоръчвам книгата на Сириус Дьо Масили - Истинският език на цветята според херметическата доктрина.

[karutzar]

Мммм, прекрасна тема. Благодаря ти  Seine Saint Denis Style, че ме насочи към нея.
Не само цветята имат разум. Дърветата също. Като ме хване зимната депресия (4 месеца нощ) обикновено отивам в гората ( то цяла Финландия е гори) и се облягам на едно дърво. Опитвам се да му говоря и настроя на неговите вибрации. В повечето случаи успявам. Дълги истории могат да се говорят по тази тема. Но като общо - дървото неутрализира негативните ми енергии и ме лекува. При все че имат разум и чувства до сега не съм усетил разстенията да имат его.
 ;DПреди си мислех че съм луд - ами говоря си с разстенията. По-късно разбрах, че това би трябвало да бъде нормалното човешко състояние.  :'(И че са луди тези, които не могат да го постигнат и не го разбират.

[asdfghjkl]

Аз съм пробвал да успокоявам дърветата в града. Като видя някое, че го е закъсало и мисленно си говоря с него. Но най - обичам гората,  karutzar знае за какво говоря. Отиваш на спокойствие, спираш се и просто слушаш и се чудиш как си могъл да оставиш всичко това.

[Fiery]

В Родопа – Орфеевата планина – изворът е Бог. А който върви към извора и търси Върха – мислите му са чисти. Да се изкачиш на връх то е досег до изгрева, до широкия хоризонт и до божествените небеса.
А какви гледки се откриват от връх „Орфей“! Застанеш ли на върха – допираш с глава облаците. И сякаш искаш да кажеш:
„ Аз дойдох тук – да коленича пред Родопееца, да се изправя на крака, да се повдигна на пръсти и да целуна Орфеевите небеса.Тук моята душа пее.“
Долу Гелската долина диша с изумрудените си ливади и библейски времена. Върховете Преспа, Снежанка, Свети Врач, Сулийски връх, Турлата идват към нас като за поклон. Те са керван на зората.Чернатица се гъне на север, Боздаг на югозапад, а на запад се редят Чамла, Триградските скали – та чак до силуетите на Рила и Пирин. Тишината е звънка с ангелогласни пения. Зората е дом.Бял тюл се носи от мъгли и облаци. По ръбовете на върховете светят гирлянди капчици роса. Скалите са лъснати от вятъра.Тук любовта е по-силна от смъртта – и в ада си готов да влезнеш заради любовта си. И самата Родопа проговаря на Орфей:

„ – Аз те желая до смърт, защото в тоите жили тече слънце,
а не кръв на убити зверове. Ти си чист ! “

Планината се гъне като живо родопско халище. Мъглите се точат като Златни руна. Потоците сребреят, бързайки като агронавти. Боровете бдят, изправени пред вечността и сресват зората.А вечер звездоброят на небето прилича на разтворена огромна нотна Орфеева тетрадка. Магнитен, тръпен, ненагледен връх!
Зеленият океан иде на вълни. Чанове се възнасят и прогалват върховете. Животът и изкуството тук са заедно – мелодията на гората е мелодия на живота. И топъл вятър свири в арфата на тревите.
Вали не дъжд, а летят пеещи ноти. Музиката на Орфей и неговите стихове шепнат на Евридика вече 3300 години:

Искам да бъда небе – звездно, всевиждащо,
за да те гледам със всички небесни очи.

Две очи са малко за божествената любов. Слънцето е флейтист, луната – накит, а звездоброят – водач към бъдното. Поетът е ранено и пеещо сърце и в своя подвиг той обяздва легенди ипритчи. Птиче-чуруличе е той, венец от светкавици, перуников спомен и лилава мечта. Поетът е жива Божия поема – с дневни звезди и нощни слънца. Той пее по петолиния от лъчи и пише с макови зори. Лекува и ободрява душите, защото е вестител на
любовта.И в тая звънка тишина дочуваш Орфеевия глас – „ като лилия нежен “. Цветята са Орфееви акорди – цъфнали мечтания.
Сред тях е и  Орфеевото цвете , поникнало от капките кръв на Родопееца.
Връх „Орфей“ лекува с музика, поезия и красота. Лекува с билките и цветята, с ароматите и уханията, с мечтите и спомените. И свободната душа – облетяла три пъти връх „Орфей“с крилете на музиката и поезията – пише своите небесни признания:

Орфей е тук – като сълза и нота.
Орфей е тук – въздишка и роса.
Мелодия и песен на живота.
Стозвучие в родопски небеса.

ОРФЕЕВОТО ЦВЕТЕ

Вакханките нападнали Орфей, заговорниците го замервали с камъни, хвърляли срещу него копия, един заговорник с меден меч отсякъл главата му. Тялото му разкъсали... И от всяка капка кръв на Певеца, капнала по тревата, поникнало Орфеевото цвете.
Имах образа на Орфеевото цвете на монета, сечена от Рим. Така открих Орфеевото цвете край село Гела, Смолянско. Ботаници – унгарски, руски и български – са правели такива опити с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период.
Римляните изсекли това цвете на монети. Императори идвали в Родопите да му се поклонят. Музиката и любовта се носели в самия родопски въздух.
С часове съм гледал Орфеевото цвете. То расте в пукнатините на скали и цъфти през юни-август. Стръкчетата му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевия цвят) и имат лилави оттенъци.
Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине пред слънцето и сянка пропълзи по него, то мигом  и видимо свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря – сякаш поглъща светлината. То е като стих и музика – сътворено от родопската природа, същата, която роди и Орфей.
Пресадих го и проверих дали наистина издържа. Вече от 20 години го имам – посадено от мене на скала. Когато го поливам с вода, то пие като жадниче, на глътки. В основата си има извита чаша от зелени листа. Сякаш не е само цвете, а бленуваща душа.
Това цвете е най-лековитото и най-красивото. Дълго се рових, докато установя, че през вековете то е имало 6 различни имена: китара, стирака, шап, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеевото цвете.
Древните траки са знаели лечебните свойства на растението. В книгата си Магическа ботаника Орфей е предал знанията си на посветените.
Столетничката Албена Чуралска от село Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете. Но тя го нарича “Шапива билка”, защото с тази билка са лекували добитъка от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: “Отколе старите люде тросили шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находо, млогу да живот. Закичваха се и понниците – да се множи и не крати хайванете (добитъка). С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момине скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избраника си, та вечна да е любовта им.”
В Египет и Родопите са знаели за ароматотерапията и благовонията. На растенията има божествени знаци като йероглифи, чрез които се открива коя билка каква болест лекува. Ето защо болните животни, без да имат никакви знания, откриват тези билки за болестта си (кон, куче, крава, коза, овца). Излиза, че животните при болест могат да разкодират божествения знак върху растението и сами откриват лечебната билка. И човекът, като върви по пътя на животните, може да разкодира тези божествени лечебни знаци. По този път вървеше и сляпата ясновидка Ванга.
Чрез растенията, животните и птиците, ние, човеците, ще се доближим до Божествената природа.
Втората експедиция за Орфеевото цвете е била през 1834 г. от унгарския ботаник Емерих Фривалдски. Той открил това цвете по поречието на Чая, край Бачково. И е записал: “Най-интересни растения се получиха от планинската верига между Родопите и Станимака (Асеновград). Тука между новите и редки видове се намери и онзи вид растение, което през 1835 г. нарекох Родопей хаберлея, в чест на моя учител, отличния ботаник Хаберлей Кароли.” По-късно науката преобръща двете думи и цветето се нарича Хаберлея родопензис.
Цветето обича варовитите места и скалните пукнатини. То обича и високата въздушна влага. В трактата си За реките Псевдоплутарх (III век) пише: “И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара, поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисовите празници, то издавало звук на китара.”
Орфеевата пентаграма е графичният образ на Орфей и орфизма, родопската пентатоника е нотният знак на Орфей и орфизма, а Орфеевото цвете е спомен за кръвта и музиката на Орфей. Това е музиката на обичта.

НИКОЛА ГИГОВ

[Fiery]

ТАНЦ НА ЛОТОСА

[Vanesa_]

     



Върху еволюцията на цветята работят висши същества. Когато ти се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание. Растенията във висшите светове са разумни, но в своята проява на физическия свят мълчат. Не им е дошло времето, само събират материал.
Намерили едно цвете, което нарекли "аблафор". В Индия има едно цвете, обосновавам се на учените, сутрин, когато ще изгрее Слънцето, като цъфне този цвят, образува звука на една пчела. Като го слушаш, като че хора се разговарят. Учените казват, че това е езикът на растенията. Досега мислеха, че растенията не говорят. И те проговориха.
Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят — има един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме - цветята как пеят,
 
Ако сте нещастни, всеки един от вас да си вземе една саксия, едно карамфилче, или едно друго цвете, което цъфти по няколко пъти в годината; посади го и го обикни. Погледни и обикни това цветенце. Ти ще кажеш, че не може да обичаш цвете. Човек и той е едно цвете, което е цъфнало.
Мнозина от вас искате да се самовъзпитавате. Най-първо трябва да имате някое цвете, което да обичате. Аз не зная кои цветя вие обичате. Да обичаш едно цвете като един човек. Цветята се влюбват. Едно цвете като те обикне, ако го отделиш от себе си, то изсъхва.
Има растения, като им направиш една малка услуга, като ги полееш, помнят. Има растения, като се приближиш, радват се. Едно растение, като те обикне, ако не го посетиш, увяхва. Има растения, като ги извадят из къщи, увяхват, като ги върнат в къщи, освежават се. И растенията обичат.
Около този цвят, който виждате, има още един, като отражение. Около всеки цвят има нещо, което не виждате. Ако имате едно силно увеличение, като погледнете един цвят, ще го видите в много по-красива форма. Цветята ние не ги виждаме тъй, както са.
Веднъж дойде при мен един брат и ми разказа, че живеел при една хазайка, която била малко своенравна. Тя имала едно цвете, тубероза, което изсъхнало и тя със саксията го захвърлила на двора. Той я помолил да му го даде и тя се съгласила. Взел го и почнал да се грижи за него, да го поли-ва и всеки ден отивал при пего с любов. И това цвете се съвзело, почнало буйно да расте, станало по-едро и пуснало красиви големи цветове. Веднъж, като стоял една сутрин при цветето, видял, че над него се сформира един светъл облак; тази прозирна пара се сгъстила и се оформила на едно красиво същество, усмихнало се ангелски и изчезнало. То внесло радост в душата му. На другия ден пак се случило същото. Красотата на това същество била неземна.
Като идеш при едно цвете, ако те обича, щом се приближиш при него, изведнъж усещаш, че се отваря, ухание издава. Щом отидеш при някое цвете и не мирише, не те обича. Щом усещат аромата, казва: „По-близо се приближи". Те са научили неща, които трябва да ги знаете. Като се приближите при цветята, ще знаете обичат ли ви, или вие дали ги обичате.
Все трябва да има някому да пееш. Аз, ако бях артист, често щях да ходя да пея на ябълките, на крушите, когато цветът цъфти на тях, щях да им дам концерт. Ни най-малко нямаше да мисля, че са глупави. Тия цветя, на които им пея, ще бъдат хубаво облечени, много хубав аромат ще издават. Даже певецът трябва да бъде надалеч от тях, понеже щом им запее, те издават по-силно ухание, това вреди на гър¬лото. Той трябва да се постави надалеч, че цветята, като хвърлят букети, защото те ще му ръкопляскат и букети ще му хвърлят, да не го достигат. Като свърши концерта, друг въпрос. В природата каквото правите, не остава без възнаграждение.
Какво нещо е обичта? Като обикнеш един цвят, ходиш всяка сутрин да го поливаш. Какво ще ти даде този цвят? След като го поливаш, ще цъфне, ще усетиш неговото ухание.

Ще кажеш: „Много ти благодаря".

Какво ще ти даде? Мекота.

Туй цветенце ще ти даде едно чувство, което никога няма да забравиш. Виждали ли сте, пръв път като цъфне едно цвете, как се усмихва? Вижте как се усмихва един цвят. Няма по-красиво нещо от усмивката на един цвят.
Кой оценява сълзите най-добре? Растенията. Всяко растение използва сълзите много разумно. Вие нравили ли сте опит да видите как действат сълзите на растенията? Когато плачете, наместо да оставите сълзите ви да капят на земята, вземете едно малко цветенце в саксийка и оставете сълзите да капят върху него. Като направите опита, ще видите как¬ва магическа сила имат сълзите...

[Vanesa_]

       

Цветята имат по-добри познания за Слънцето, отколкото сегашните хора.
Цветята държат в изправно положение не само носа ви, но и очите ви, защото всички тия краски лекуват очите, лекуват носа, лекуват и устата. Цветята са предпазителна мярка за болестите. Затуй ония, добрите градинари, не боледуват. Който е градинар, той е здрав.
Някой път искате да възпитате, да направите децата здрави. Направете градина. Направете един опит и ако детето е нервно, накарайте го да полива най-различни цветя. Ще ви¬дите как ще се моделира неговият характер. След няколко години тези цветя ще почнат да моделират неговата нервна система. Изучавайте живота им, при какви условия се садят, каква почва им трябва. Но всички хора, като станат религиозни, казват: „Нас цветя не ни трябват, само за Господа да мислим!" Че Господ е в цветята! Той е в дърветата, Той е в живота на дърветата, не във формата. Той е в реките, в живота на реките, Той е в светлината, в живота на светли¬ната. Защото самата светлина, която Той направи, е едно нещо, а пък животът, който е в светлината, е друго. Всеки човек не е във формата, но в живота, който той носи.
Защо цветята, които отглеждате в градипитс си, имат раз¬лични краски? Едни са червени, други - сини, трети - жълти, бели, розови. Според мене всяка краска е етикет, в който е скрито съдържанието на цветето. Като купувате нещо, върху обвивката на предмета поставят етикет за съдържанието на пакета. Същото прави и природата. Краската па цветето е етикет, на който е написано качеството на цветето, неговия произход, историята на развитие, защо е слязло на Земята, какво трябва да прави и как да завърши живота си. Всяка краска на цветята има различно съдържание. Червеният цвят говори едно, синият-друго. Те имат противоположно значение. Цветята крият в себе си лечебна сила. Добре е малокръвният да отглежда червени цветя. Червеният цвят съдържа магнетична сила, която тонира нервната система на човека. Ако някой е обезверен и обезсърчен, да се заеме с отглеждане на сини цветя. Синият цвят ще му предаде излишната си енергия и вярата му незабелязано ще се усили.
Някой човек върви по полето измъчен, обезсърчен, не може да реши задачата си. По едно време той вижда пред себе си едно жълто цвете и се чуди защо се е изпречило на пътя му. Много просто - жълтото цвете иска да му каже, че той може да реши задачата си с мисъл. Като мисли право, лесно ще реши задачата си. По-нагоре вижда едно синьо цвете, още по-нагоре - червено цвете. Синьото цвете му казва, че за да реши задачата си правилно, той трябва да има вяра. Червеното цвете му казва, че той се нуждае не само от мисъл и вяра, но и от Любов. Дребни, малки величини са цветята, но вие не трябва да ги пренебрегвате. Те представят език на природата, който трябва да изучавате. Колкото и да сте учени, не пренебрегвайте малките величини.
 
Когато един български розопроизводител свари 3 000 килограма розови листа, колко масло изважда? Изважда само един килограм масло. Питам: 3 000 килограма розови листа знаете ли колко място заемат? А пък един килограм масло заема толкова малко място. Лесно се манипулира с него. Та казвам: хубавите неща трябва да заемат малко място.
Растителното царство не е създадено само за украшение. То има своето възпитателно въздействие върху хората. Майките трябва да възпитават децата си чрез растенията и цветята. За това те трябва да знаят кое цвете какво въздействие оказва върху различните деца. Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави да обработва, да отглежда червени карамфили. Няма да се минат годипа-две, и това дете ще започне да се поправя. Червените карамфили се отразяват здравословно върху децата. Ако
някое дете е много буйно, няма да отглежда червени карам¬фили, но сини или бели.
Ако някой намира, че е груб, че няма добри маниери, нека си има една градинка, в която да отглежда различни цветя, те облагородяват човека и внасят мекота в характера му. Цветята имат лечебно действие. Ако аз съм един лекар, като дойде някой болен при мене, първата работа, като първа рецепта, която бих му предписал, ще бъде да го накарам да си посади в градината един карамфил, или една роза, или друго някакво двете и да го полива редовно, да му се радва. Той няма да усети как краската на това цвете ще влезе в него и ще почне да му действа. Когато човек се обезсърчи, или уплаши от нещо, в него веднага изчезва червеният цвят. Той постепенно започва да пожълтява.
Ако ти имаш цветя в саксия и цветята в саксията не боледуват, не съхнат, ти здрав ще бъдеш. Щом започнат цветята да боледуват, щом ти донесат едно цвете и то изсъхне, и ти ще боледуваш. Диагноза е. Трябва да бъдеш силен. Защо трябва да ги пазиш? Да не би друг човек да мине и да изсъхнат. Когато мине друг човек, който боледува, цветята възприемат болестта, не могат да изтърпят.
Ако разбираш цветето, то ще ти даде от своето ухание. Не го ли разбираш, не дава нищо от своето ухание. Ако си болен, но обичаш цветята, като отидеш при тях, ще оздравееш. Ако пе ги обичаш и не ги разбираш, не само че няма да озд¬равееш, но болестта ти ще се увеличи.

Казвате: „Туй цвете мирише хубаво".

Какво означава тази миризма? Тя показва голямата тъга на цветето. От неговата скръб се образува нектар.

Мислите ли, че едно цвете от само себе си е цъфнало? Всяко цвете, което цъфти във вашата градина, най-първо ангелите са работили, вие като слуги на ангелите сте го поливали. Всяко цвете носи своята велика история на живота. Когато усещате това ухание, някои казват: "Колко хубаво мирише това цвете!" Уханието на цветето е голямата скръб на цветето. Колкото скръбта на цветето е по-голяма, толкоз и уханието е по-голямо. Колкото скръбта е по-малка, толкова и уханието е по-малко. Следователно и вие на Земята, когато имате големи скърби, най-големите нещастия, в Божествения свят на ангелите вие като цветето цъфтите.
Уханието на растенията, от които се възхищавате, какво означава? Щом цъфне, вика да му помогнат. То е радиоактивността в растенията, то е език на растенията, то е зов да дойде някой да му помогне да си извади главата от земята. Ти, ако искаш да му извадиш главата отвън земята, ще му причиниш зло. То ще изсъхне. Може да обърнете едно растение, да му извадите главата, но трябва да имате знание.
Миризмата на цветята е в състояние да премахне скръбта на човека и да подобри настроението му.
Певците не бива да миришат цветята отблизо, защото тяхната любов-ухание отделя такива прашинки, които развалят гласа.
Като минавате покрай цветята, няма да ги миришете продължително, защото имат много силно влияние върху астралното тяло и това не е полезно, става омайване.
Като миришете едпо цвете, вие се парфюмирате, напръсквате се. Защо искате да миришете цветето? То е козметика. Туй ухание, което излиза, тия вълни, които излизат от цветето, напръскват; като се приближиш при едно цвете, цялото лице се напръсква. Ако имахте един микроскоп, който увеличава 50-60 хиляди пъти, щяхте да видите опия малки частици, полепени по вашето лице навсякъде.

От 8 000 години хората са придобили много знания, но още има да придобиват. Днес те гледат на растенията и на животните като на несъзнателни същества, но ако разбираха езика им, щяха да влязат във връзка с тях, да видят колко знания имат те. Вие минавате край едно растение, мислите, че нищо не разбира то. Но ако знаете неговия език, то ще ви спре и ще ви каже: „Моля ти се, направи ми една услуга. Виж, корените ми са поизсъхнали. Вземи малко вода да ги полееш." След това то благодари за сторената услуга. И растенията тъгуват. Това се познава по тяхното ухание. Достатъчно е да се свържете с тях, за да видите, че в уханието им е изразена тяхната скръб. Щом го полеете, в уханието им се явява нещо хубаво. Ако сте чувствителни, вие можете по различни начини да проверите тъгата на растенията. Представете си, че някой от вас има добро разположение и минава покрай едно тъжно растение. Изведнъж разположението ви се изменя. Причината не е във вас, но в растението, в цветето, покрай което сте минали. Вгледайте се в него и ще забележите, че то страда от нещо: или е сухо, жадно за вода, или има някакво препятствие на пътя си. Полейте го и ще видите, че разположението ви ще се върне, ще изпитате една радост. Като правите наблюдения върху себе си, ще видите, че много от вашите тъжни състояния се дължат на тъгата на някое растение или на някоя мушица, които сте възприели. Като сте минали покрай тях, приели сте тъгата им. Ако можете да им помогнете, и вие ще бъдете доволни.

[Vanesa_]

           


Всякога, когато съм направил някакво добро на някое цвете — туй цвете ще благодари, то с мен остава. То казва: "Много ти благодаря, че ме поля с вода". Друг има в цветето. В туй цвете стои едно възвишено същество, което е слязло от невидимия свят и учи една опитност. То очаква някой да мине край цветето, да му помогне.
Вие минавате по цветята с краката си отгоре.

Тия цветя са изложение на същества, които седят мпого по-високо.

Те са направили изложение на своите картини, а ти минаваш с краката си по тази изложба.

След туй ще те сполети нещо.Не съветвам никого да къса цветя. Цветята са изложба на духовния свят, не бива да се късат. Може само да ги пога¬иш и нежно да им говориш.
 
Откъсвате едно цвете и го смятате за нищо. Питате: „Че какво от това?" Ако аз изтегля от главата ви един косъм, вие ще се раздразните. Защо? Имате на главата си 250 000 косми, какво от това, че аз съм изтеглил един? Все ще ви заболи. Умно ли е да тегля косми от главата ви? Нито от своята, нито от чуждата глава ще теглите косми. Нито ще късате цветя. В стаята, където работите, ще имате посадени цветя, но не и откъснати.
Откъсването на едно цвете се отразява зле на човека. Хората не знаят това. Късането на цветята се чувства от Земята, която е един жив организъм.
Хубаво е да не късате цветя. Като ги берете, после все ще ви боли глава. Децата не трябва да късат листата и цветята, това има лошо влияние върху тях и като пораснат, ще вършат по-големи вреди.
Ти искаш да декламираш едно стихотворение, което си заучил. Може да е от Пушкин, може да е от Юго, или от друг някой виден поет. Така хубаво си го заучил и трепериш, вълнуваш се, мислиш, че ако го издекламираш хубаво, ще има букети и целият свят ще се обърне да те гледа. Така си мислиш ти. Издекламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсали цветя, и ти си пак сиромах. И на другия ден ти казват: „Много хубаво си декламирал стихотворението". Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго. Ти като си декламирал стихотворение, тия хора ни най-малко не си отвориха кесията, само скъсани цветя ти дадоха. А пък те те натовариха знаеш ли с какъв дълг? Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в природата? Освен че нищо не ти дадоха, тия хора ти наложиха един дълг. Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва да платиш за жертвата. Защото те ще кажат: „Ти стана причина да ни изпокъсат". Тогава природата ти налага една глоба. Нищо повече! Природата те глобява. Наместо с твоето стихотворение да живеят цветята, те ги изпокъсаха, за да се ознаменува твоето декламиране. В Америка като идете, всички проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги. Аз, като му погледна цветята, казвам: глоба имаш да плащаш ти. И американците сега плащат глоба за своите проповеди. Не само там, навсякъде. Общ закон е това! Не трябва да бъдат късани цветята!
Не късайте цветята безразборно. Късате ли ги, мачкате ли ги, и вие ще пострадате в известно отношение. Запример, ако откъснете един син цвят и го захвърлите, непременно ще изгубите нещо във вярата си. Ако постъпите небрежно с някой жълт цвят, ще изгубите нещо в умствено отношение. Ако смачкате някой червен цвят, животът ви ще се намали. Искате ли да се закичете с някое цвете, да му се порадвате, но го гледайте. Откъснете ли един цвят и го дадете на своята любима или на своя любим, вие му давате любов, която скоро ще увехне. Радвайте се на хората, обичайте ги, без да им доказвате любовта си с откъснати цветя.
Някой дава някому едно откъснато цвете. Знаете ли какъв ангажимент има в това? Сегашните хора, като се женят, си дават все откъснати цветя и затова са харосали. На всички тия цветя трябва да се даде живот. За живите и здравите хора не късайте цветя! Цветята могат да се късат само за болни хора. А за здравите хора не късайте цветя.

Давайте им с корен.

Туй е културата на новото.

Ако аз съм мома и един момък ми донесе откъснато цветенце, ще го държа 3 километра далеч от мен. Ако аз съм момък и една мома ми даде откъснато цвете, същият закон е, за мене няма разлика. Ако ми донесе едно цвете с коренче, казвам: „Умен човек е". Ако ми донесе цвете без корен, след няколко дена цветето повехне — не е умен човек. Не че има нещо лошо, но той не знае. Този, който носи откъснатите цветя, той е много тщеславен. Той е тщеславен и мисли, че всичко знае. Казва: „Виждаш ли туй цвете, аз живот давам на цветята. Разчитай на мене, учен човек съм. Ти при мен царица ще бъдеш. Ще живееш добре, автомобил ще имаш, рокли ще имаш, слуги ще имаш."

Казвам й: "При откъснатото цвете — слугиня ще бъдеш, нищо повече".

Аз съм против късането на цветята. Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат. Цветята съставляват едно лечебно средство за хората. Те могат да ги късат само когато се лекуват. А ако е въпрос за удоволствие, според мене престъпление е да се късат цветята. Ако някога си неразположен и като откъснеш едно цвете, разположението ти се подобри, това късане на цветята е оправдано. Ако си в песимистично настроение, откъсни си едно карамфилче и кажи: „Колко бих желал да бъда като тебе! Колко си спокойно!" Защото цветето и след като го откъснат, е доволно. Ти не можеш да убедиш карамфила, че след като си го откъснал, ще умре. Той казва: „Аз не съм от тези, които умират". И наистина растенията най-мъчно умират.
Бдин българин се занимавал цели 20-30 години с отглеждане на цветя и дошъл до интересни заключения. Той казва, че растенията живеят като хората: и те се обичат, или ненавиждат, и те чувстват и т.н. При това, той забелязал, че не е безразлично за растението каква храна ще му дадеш. Едни растения се нуждаят от повече азот, други — от калциеви соли, трети - от фосфорни соли. Той забелязал още, че за растенията азотът е от такава необходимост, каквато е хлябът за хората. Нуждата им от калциеви соли е подобна на нужда¬та на хората от растителна храна. Фосфорните соли представляват за растенията това, каквото са мазнините за хората.
Този човек разказваше, че някога бил тежко болен, но изглежда и оздравял. Той започнал да ходи по гори и планини, да търси цветя, да ги изучава и отглежда. Така той съвършено оздравял и осмислил живота си. (...) Да посветиш живота си на отглеждането на цветята, това е геройство. Този българин е най-големият градинар в България. Не съм срещнал друг като него.
Цветята са лечебно средство за много болести. Запример карамфилът лекува известни нервни болести. Розата лекува други болести. После минзухарът, кокичето лекуват трети вид болести. Гергината, всички цветя лекуват известни болести и същевременно поддържат известни добродетели в човека.
Здравецът има здравословна миризма. Когато вдъхвате уханието на здравеца, листенцата му, поставете се в едно възприемателно, пасивно състояние и вашето настроение ще се подобри, ще ви споходят и нови мисли. Всички цветя, растения, треви, минерали, животни, упражняват влияние в нашата еволюция, оставят отпечатък в душите ни.
Лайкучката действа особено лековито. Ако не сте разположени, ако нямате апетит, пийте няколко дена подред лайкучка. Сварете си всеки ден прясна и пийте сутрин, на гладно сърце, по една чашка. Като правите това 3-4 дена наред, разположението и апетитът ще ви се възстановят. Белият цвят па лайкучката показва чистота и щедрост, тя е готова да се жертва. Жълтият цвят на тичинките й показва разумност, но горчивината й - че има нещо, което не е от висока култура.
Теменугата се употребява като чай и лекува задух.
Ароматните вещества, които се намират в карамфила, могат да се използват като лечебно средство, но в определена доза. Помиришете розата, или карамфила само един път. Разумният човек ги мирише отдалеч.
Добре е да отглеждате фикус. Той е безплодно растение,но дава нещо от себе си. Който иска да забогатее, нека го отглежда, той внася разположение и спокойствие в човека.
Белият зюмбюл е символ на щедрост. Карамфилът е символ на здраве. Розата дава мекота. Лалето учи човека на правилата на даването - колко и как да даваш. Който иска да бъде силен, нека възприема лилавата краска.
Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това, обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва какви способности и сили се крият в него.
Ако вляза в един дом и видя, че няма цветя в този дом, зная вече, че тези хора не са много от умните. Когато мъжът и жената в пякой дом обичат цветята, те имат пещо благородно в характера си.
Ако имаш неразположение и влезеш между карамфили, ще дойде хубавото разположение и тогава ще разбереш психичното им влияние характерната им психична черта.
Много пъти съм влизал в семейства, дето мъжът и жената не могат да живеят добре, нещастни са. И мъжът, и жената са добри хора, но са еднообразни, и двамата са батерии,напълнени с голяма сила. И жената е идейна, и мъжът е идеен, но не могат да живеят. На жената, която твърди, че не обича мъжа си, казвам да си купи едно карамфилче. Като поглежда този карамфил, той ще й казва нещо, което тя по никой начин не трябва да сподели с мъжа си. Сега на вас ще кажа, но и вие няма да го кажете на другите, а още повече на вашия мъж. Понеже аз имам доверие във вас, ще го кажа, но няма да го съобщавате на външните хора. Тази жена ми казва; „Ама, да не се шегувате с мене!" „Ти ще опиташ тази работа. Ако направиш това, което ти казвам, и то принесе някаква полза, тогава трябва да вярваш в него. Иначе мо¬же да го вземеш за шега. Ще вземеш този карамфил, ще го милваш, ще го целуваш по три пъти на ден и ще му кажеш: „Моля ти се, кажи на моя мъж да бъде като тебе". Като го помилваш сутрин, гледай дали същото цвете ще повика мъжа ти. Ако след като си го помилвала и мъжът ти отиде при него, ще знаеш, че законът е вече проработил. След туй на обед пак върви при карамфила, помилвай го и му кажи: „Много е добър моят мъж, но кажи му да бъде като тебе". И вечер направи същия опит. След един месец ела да ми ка¬жеш своята опитност. Мъжът ще подобри отношенията си. Така мъжът ще заприлича на този карамфил."
Чрез карамфила вие ще внесете в мъжа си един нов еле-мснт, който ще започне да трансформира неговата енергия. И когато този елемент проникне в мъжа, той ще започне да седи около жена си, да се разбира с нея. Ти не обичаш мъжа си, понеже нямаш нито един карамфил. Затова именно Господ е създал карамфила. Така ще направите опит. Ако не искате с карамфил, направете опит с роза или с една теменужка. Има хиляди цветя, с които като правите съпшя опит, все ще се домогнете до една магия, с която да си влияете един на друг.
Напишете поетическо произведение върху карамфила, 3 куплета. Един от вас да напише как се ражда карамфилчето, втори - как е израснало, как е видяло за първи път Слънцето. Трети - как майка му го е отгледала, как отива в училище с букварчето, после свършва университет. Става стара баба. Или опишете живота му...


Източник: Сърцето на Природата
Петър Дънов

[Vanesa_]

ДОЛИНАТА НА ЦВЕТЯТА
   
   
Впечатляващите пейзажи на Националния парк "Долината на цветята" в северноиндийския щат Утарканд, граничещ с Непал и Тибет, сякаш оживяват по време на сезона на мусоните.

В тази висока хималайска долина се срещат около 300 вида високопланински цветя, които изглеждат като светъл цветен килим на фона на заснежените върхове.

Паркът се простира на площ от 87,5 кв. км. и е обявен за национален през 1982 г. Също така, той е част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Основната Долина на цветята е глетчерен коридор, дълъг 5 км. и широк 2 км.

Долината на цветята е достъпна за посещение само от април до октомври, защото през останалото време е покрита със сняг. Най-добрият период за екскурзии е от юли до август, когато цветята цъфтят, а мусонният сезон е приключил. Ако отидете преди юли, трудно ще намерите каквито и да е цветя.





И едноименния филм Valley of Flowers или Долината на Цветята- хималайска легенда за любовта, която се опитва да победи неизбежността на смъртта. Удивителна история, която започва през XIX век и продължава в съвременно Токио...

[aldonea]

  Как ви се струва дали цветовата окраска и аромата на цветята  имат отношение към добруването на човека?

[fishbone]

Имат разбира се ако приемем ,че отношението е функция на еволюцията например каквото и е.
Тополите са велики обожавам ги.
Днес между другото бях поседнал на корена на една огромна топола вярвайте ми пълен релакс, както бях леко изморен такова освежаване се получи още съм зареден. Даже чак сега загрях, че е от тполата било. Оксенът също е много силен.

[aldonea]

  Да казват, че всяко растение има своят принос към човека.Цветята с аромата си, дърветата с подобряване общото ни състояние или отделни органи. Природата ни е създала доста защити, но дали ги ползваме по предназначение?

[fishbone]

Понеже е вече сезонът на Зюмбюла, а е и едно от любимите ми цветя, заслужава поне малко нашето внимание скъпи любители/ки на цветята.

Зюмбюл (Hyacinthus)




Зюмбюлът е едно от най-популярните и най-обичани цветя в българския двор.
Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.

Зюмбюлът (Hyacibthus orientalis) е едно от най-разпространените многогодишни луковични растения. Той е с прости кичести камбанковидни цветове, които имат силен приятен аромат. Разположени са в плътни или рехкави гроздовидни съцветия и са различно оцветени - бели, жълти, розови, червени, сини и пр. Добре развитият зюмбюл трябва да има най-малко 12 цветчета на цветоносното си стъбло, които може да достигат и до 50. Листата са широколинейни, сочни, лъскави, на върха слабо заострени.
Народите от Западна Европа са го внесли от Западна Азия преди повече от три столетия и веднага са започнали да го подобряват. Днес съществуват множество соротве, отличаващи се от оригинала с едрите си съцветия и цветове и нежните и разнообразни багрите – сини, виолетови, бели, розови, морави...

Цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см височина.
Зюмбюлите дават семена, но се размножават по вегетативен начин – чрез отделяне на дребните луковички. При някои сортове обаче размножаването става твърде бавно, понеже се образуват много, но дребни луковички. Затова използвайте малка хитрост – преди засаждането цепнете дъното на старата луковичка кръстообразно. Засаждането трябва да стане през есента.
Зюмбюлът не е придирчиво цвете – той може да расте и на слънчеви места, и на полусянка. Добре е луковиците му да се изваждат всяка година след прецъфтяването и веднага да се засаждат на ново място, като се заравят с около 12 см пръст.
След засаждането разхвърляйте върху насаждението едра слама или листа от дървета. Те ще ги предпазят от измръзване през зимата.
Освен като градинско цвете, можете да използвате зюмбюла и за получаване на цвят вкъщи още през зимaтa.

източник:
http://zeleno.bg/bg/articles/172-zyumbyul.html

Ето и легендата:

Легенда за зюмбюла


През ранна пролет, когато снегът все още не се е разтопил, на повърхността на земята се появяват стъблата на зюмбюла. Сините, белите или розовите съцветия били известни на човека още преди 2-3 хиляди години. В древна Гърция зюмбюлът наричали цвете на тъгата. Според преданието зюмбюлът носи названието на равния по красота на боговете момък Хиацинт. Заедно с бог Аполон двамата другари безгрижно ловували и спортували. Веднъж по време на състезание по хвърляне на диск Хиацинт бил смъртно ранен. Юношата с всяка измината минута побледнявал, очите му потъмнявали. Главата като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско и по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху окървавените къдрици. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: "Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!". След смъртта на юношата от кръвта му израснало прекрасно цвете. То и до днес краси нашите градини.

Източник: http://bloomflowers.blogspot.com/2009/02/blog-post_12.html

[insomnia1304]

  :yes:ПСИХОЛОГИЯ НА СТАЙНИТЕ ЦВЕТЯ                                                                                                                                        http://krysy.blog.bg/hobi/2012/08/03/psihologiia-na-stainite-cvetia.985355