БЕЛЕЖКИ КЪМ “ПРИКАЗКИ ЗА ЦВЕТЯТА”
1 - Истинско заглавие на "Приказки за цветята", дадено от Елма на 24.01.1989 год. в 9.45 ч. сутринта:
"Всъщност, това е следващата книга от "РОМОН ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА", с предишното подзаглавие - "Приказки за цветята". Флорида е страната, която първа трябва да я издаде, понеже от часа на първата публикация, Флорида ще започне да се превръща наистина в оня цветущ рай, какъвто беше в началото. Аз ще въздигна сенатор във Флорида и той ще стане президент на Щатите, понеже пръв ще приложи безрезервно заповедта Ми за създаване на Последната Машина.
Последната Машина на всяка планета, в нейната фаза за деурбанизация или Фазата на Зазоряването, можете да наречете на ваш език “урболиквидайзър” (урбодайзър), на славянски – ликвидатор на градовете или "градояд". Тя съдържа документацията за произхода на всички сгради, машини и съоръжения, създадени от хората. Тя е напълно безшумна и поглъща сгради, пътища, автомобили и пр. Тя ги претопява на съставните им съединения и елементи и програмирано възвръща тези елементи в местонаходищата, от които са добити. Тя засява същото количество дървета от същите видове по местата, откъдето са отсечени. Тя запълва и "пломбира" завинаги стари и сегашни рудници. Тя е неунищожима от бомби и лазери - всичко може да поглъща и отразява. Градоядите, в достатъчно количество, ще "изядат" системно градовете първо във Флорида, после в Щатите, а после - и в целия свят. Те ще оставят само архитектурните шедьоври, историческите паметници, културните центрове и музеите с експонати на цивилизацията. Те ще сеят след себе си стотици хиляди видове семена на цветя и плодове. След като свършат работата си, градоядите ще се изядат един-друг и ще остане само един - за спомен и... за всеки случай..."
2 - Приказките от тази за мака нататък изчезнаха при поредното нахлуване на "полските мишки" – агентите на Държавна сигурност ("Новогодишни картички", № 45). Затова тези тук са диктувани от Елма втори път, като по един удивителен начин те се реставрираха почти точно - нещо, което е невъзможно за човешката памет. Има обаче и някои изменения и нови познания и термини, които произтичат от своевременно продиктуваните “Лекции за Любовта”, “Осияния за Красотата” и др., така че злото се оказа за добро. При това, счете се за целесъобразно, за всяка отвлечена приказка от "наводнение"," епидемия" или друго "бедствие", да се поискат по 10 нови приказки (лекции, осияния, послания). Ето защо, заради изчезналите 12 приказки за цветята, Елма обеща да продиктува, на първо време, 120... (б.п.).
3 - От осиянията се знае, че Бог и Духът Благий е едно и също. Защо образът на Бога в света на цветята тук е розовият зюмбюл, а на Духа Благий - виолетовият?
- Както Отец съществува като Абсолютния Дух и като Тот - на две равнища, - така и Благият Дух е синоним на Бога в широкия смисъл на думата; но съществува и Благ Дух в тесен смисъл на думата - като проекция на Бога в универсума. Това е, всъщност, Духът на Учителя. Затова и Ми казват: "Учителю Благий!". Значи Учителят управлява универсума, а Духът на Учителя - чистовселената, духовния универсум.
22.04.1990 г. 10,40-10,47 ч.
Още нещо: с вашия беден език Аз все пак разграничавам абсолютните синоними на Бога, като поставям определението отпред - Благия Дух, Съвършения Дух. Благият Дух, Божият Дух, Съвършеният Дух не се покриват с Духа Благий, Духа Божий и пр.
22.04.1990 г. - 11,15-11,20 ч.
4 - Бележка за преводачите: Названията на растенията от ПЦ. Кр (от изречение 36 до изречение 44 включително), без тези на мака, розата и карамфила (калофилата), плюс играта с думата "мащерка" в ПЦ. Мц – изречение 38а), имат алегорично значение само на български език и затова при стриктен ботанически превод няма да излезе нищо. Майсторът-преводач непременно трябва да ги преведе буквално, с усет за словотворчество, като е длъжен да даде под линия имената на съответните растения на родния си език. Това обаче няма да има никакво значение за езотеричния смисъл на текста - българските имена, специално на тези растения, се използват изключително в сугестивен, символичен смисъл - игра на думи. Същото се отнася и за неологизми на Елма от типа на "благобел" и "калофила", където трябва да има отпратка към тази забележка. По тази логика, с разрешение на Елма в момента (23.04.1990 г., 19,30 ч.), думата "калофила" се сменя в ПЦ.Кр.45 с паралела й "добролюбка" (б.п.)
5 - Елма употребява съвременни физически термини съвсем условно, за да достигне до съзнанието ни, но Неговата система и термини са съвсем други: няма частици , а има "наклони"; неутроните са елохими, електроните - илухими, фотоните - алохими и пр., и пр. (б.п.)
6 - По подобие на коментарите, направени от руснаците след текста на всяка от "Новогодишни картички за 1985 г.", изглежда уместно и тук да се пояснят някои обстоятелства. Приказката за нарциса бе измолена от Елма по повод срещата с една посетителка на Рила от Западна Европа, заемаща високо място в културния елит на своята столица. Още при първия спонтанен разговор с холизатора (приемащия тези текстове) тя му каза, че го е сънувала как поставя някакви грандиозни орфически драми на западна сцена, без да са се познавали дотогава. Това съвпада с факта, че през месец март същата година бе спусната от Елма информация за Орфей, Евридика и Родопа, като това бе съпроводено с картини от тази драма в театрално-сценичен план. На чужденката бе казано, че с холизатора са работили заедно още през средните векове за създаване и издигане на европейския театър. Развълнувана от всичко това, тя изслуша и приказката за тинтявата, която й бе прочетена на английски от участничка в този разговор, владееща перфектно езика. Тогава норвежката, овладяна от още по-силни чувства, каза, че има много цветя в къщи и че общуването й с тях е смисъл на живота й. Разказа следния си сън от 1964 година, когато тя не е знаела нищо за Българя и Школата на Учителя: видяла се е много мъничка, сред гора от нарциси. Един глас й казал: "Ти си българка, ти си българка, ти си българка!" После изведнъж станала голяма и се извисила над нарцисите. Много по-късно, тя видяла някъде портрет на Учителя и, силно развълнувана, попитала кой е Той. Като разбрала, че е от България, си спомнила за своя сън.
Подобна бе срещата ни и с един швейцарец, също директор, но на голяма банка, който ни беше гост и го заведохме на Рила. Той твърдеше, че е прероден богомил и търсеше научна и окултна информация богомилството. Розенкройцерската школа, която представяше той, според думите му, съвпадащи с обясненията на Учителя, е само клон от богомилството. Една млада приятелка тогава влезе във връзка с ръководителите на тази мистична фракция на розенкройцерите в Швейцария, с център в Холандия, и ни каза, че те в момента ни поздравяват и много се радват за нашата среща, но че са мъж и жена и че мъжът вече не е в този свят. Швейцарецът не повярва веднага, че сме направили вътрешна връзка, но потвърди, че съпругата на техния духовен ръководител (Райхенборг) е още жива и живее в Холандия (б.п.).
7 – До определен момент, приказките за цветята са продиктувани от Елма по молба от холизатора или на приятели. Поредните номера при това положение са работни, но в бъдеще те трябва да съответстват кабалистично на всяко цвете и този паралелизъм ще се даде от Елма. По този начин, ще се осмисли дълбоко както самата кабала, така и езотеричната информация за цветята, дърветата, минералите, плодовете и пр. Така, при един от бъдещите томове на "Астролония холизатика", ще може да се дадат значенията на отделните зодиакални градуси, дори и минути и секунди, отговарящи кабалистично на строго определени цветя ("олтари", "двери" и "престоли" - физически, духовни и божествени чакри в телата на човека и на Космическия Човек - вж. осиянието за тях от 22.10.1988 г.), минерали, метали, елементи, дървета, животни, насекоми, птици, звезди, органи и пр.
При повечето от приказките за цветята, холизаторът има съзнание предварително или сам формулира молба за конкретното цвете, което ще следва при диктуването, като до приказка № 21 сондира мнението на Елма правилно ли е определил кабалистически връзката между поредния номер и даденото цвете. Значи, с изключение на приказките, които ще се посочат по-долу, холизаторът предусеща със собствения си ум коя приказка ще следва, а когато се включи чистата връзка, там вече мозъкът му не взима никакво участие, освен в моториката на написването. Елма сам определя темите за лотоса, кокичето, зюмбюла, минзухара и особено за анемонията, за която приемащият няма визуална представа. Не е питано и за невена, карамфила, магнолията. Шипковият цвят, мащерката, нарцисът, лалето са по молба на приятели. Така, наскоро единаторът написа на един лист имената на още 20 цветя, за които се интересуват приятели и които му дойдоха в ума на самия него. Това, със съгласие на Елма, Който е безкрайно отзивчив и пластичен и отговаря мигновено на всякакви въпроси по всяко време на денонощието, наложи да се наруши кабалистичното съответствие на пореден номер с цвете от 22 приказка нататък, Откъдето Елма препоръчва номерата да се считат за работни. Трудно е да се реши дали трябва да съжаляваме или не за това, че все по-често и по-често се задават въпроси от приятели за техни любими цветя, поради което не оставяме Елма сам да реши кое ще бъде следващото цвете. Може би ще приемем един добър вариант Той да диктува по Свое усмотрение поредицата с кабалистични съответствия на поредните номера, а приказките по молба на приятели да бъдат отделен дял с работни номера, като измолените приказки в бъдеще ще влязат на своите места при едно окончателно издание. Все пак, съсредоточавайки се над споменатия списък, Елма продиктува след нарциса не измолени приказки, а тези за иисусовото око и ириса, а чак тогава започна с лалето. Не е ясно дали ирисът е чист избор на Съвършения, тъй като напоследък приемащишят осиянията прочете разказа за ириса от Херман Хесе; докато лалето е молба не само на конкретен приятел, но и тема, възбудена от фантастичния разказ на Михаил Грешнов (“О чем говорят тюльпаны?”) - б.п.
8 - Виж разказа на Анатол Франс "Дъщерята на Лилит" - б.п.
9 - Осиянието е недовършено - б.п.
10 - Към приказката за слънчогледа, маргаритката и лайката:
Е.Т.А. Хофман (1776-1822 г.): из “Рицарят Глук”, стр.13-14 (Избрани творби в два тома, НК-София, 1987). Прочетено от единатора на 30.09.1988 г. Написано от Хофман през 1809 г.
“...Тогава лъчи от светлина прорязваха нощта и тези лъчи бяха звуци, които ме обгръщаха с чаровна яснота... Събудих се от своите мъчения и видях голямо, светло око. То гледаше в един орган и при погледа му оттам бликнаха звуци; те блестяха и се сплитаха в прекрасни акорди, каквито никога не бях си представял. Мелодии струяха на вълни, а аз плувах в този поток и щях да потъна; тогава окото ме погледна, дигна ме и ме понесе над кипящите вълни…”
“...окото се усмихна: “Знам какво изпълва с копнеж сърцето ти; кроткият, нежен момък Терца ще застане между колосите; ти ще чуеш сладкия му глас, ще ме видиш пак и моите мелодии ще бъдат твои.”
Той замълча.
- И вие видяхте отново това око?
- Да, видях го отново. Години наред въздишах в царството на бляновете... там... да, там! Седях в чудна долина и слушах как цветята си пееха едно на друго. Само един слънчоглед мълчеше и тъжно свеждаше затворената си чашка към земята. Невидими нишки ме притегляха към него... той вдигна глава... чашката се разтвори, а от нея сияеше окото и ме гледаше. И звуците, като светлинни лъчи, струяха от моята глава към цветята, които жадно ги всмукнаха. По-големи и все по-големи ставаха листцата на слънчогледа... пламъци лумнаха от тях... обвиха ме... окото беше изчезнало, а в чашката бях аз...”
11- Към приказката за незабравката.
Е.Т.А. Хофман, цитат от книга, стр.111 (Из новелата “Магнетистът”, с подзаглавие “Сънищата са като пяна” – публикувана през 1814 г.). Прочетено от единатора също на 30.09.1988 г.
“...става дума за едно изключително прекрасно преживяване в човешкия живот, а именно за съня, че при сравнението с пяна мога да си мисля само за най-благородното, което съществува. А това видимо е пяната на ферментиращото, съскащото, кипящото шампанско, което не пропускаш да си сръбнеш, въпреки че иначе така целомъдрено и надменно отминаваш с презрение всякакво вино. Погледни хилядите малки мехурчена, те блестят и се издигат в чашата и се пръскат горе в пяната – това са духовете, които нетърпеливо се откъсват от земните окови. И така, в пяната живее и се разпорежда по-висшето духовно начало, което, независимо от напора на материалното, бодро размахва криле в далечното, обещано на всички ни небесно царство , весело се приобщава към духовното, което му е сродно като по-висше, и възприема и признава всички необичайни явления в техния най-дълбок смисъл като най-обикновени неща. Навярно затова и мечтата за тази пяна, в която нашите жизнени сили радостно и свободно избликват, щом сънят скове физическият ни живот, може да бъде създадена и започва някакъв по-висш духовен живот, в който не само предполагаме, а действително разпознаваме всички проявления на далечния ни призрачен свят, като при това се носим над пространството и времето.”
Из редакторската бележка на стр. 614:
“Под влияние на Шелинг, на ирационалистичните тенденции в натурфилософията, Хофман проявява интерес към така наречения животински мегнетизъм, към тезите за тайнствената хармония във вселената между природа и дух, физическо и психическо. Първоначалният надслов на новелата “Сънищата са като пяна” впоследствие е само подзаглавие, но то, както и съдържанието й, отразява вниманието, което немският романтизъм отделя на сънуването, на езика на сънищата и трактовката на съня като “скрит поет”, което у автора е неразделно с въпроса на нравствеността.”
