Автор Тема: Цветята  (Прочетена 31475 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Цветята
« -: Януари 14, 2006, 16:36:09 pm »
ИРИС



С разрешение на Елма – посвещава се на Приятеля от Божествена Касталия и брата от Родината на Цветята Херман Хесе – заради цялостното му творчество и, по-специално, заради разказа му “Ирисът”.
Пратеник на божествата, наречени "протони". Когато цъфти, ирисът, подобно на теменугата, "протоните на активното уравновесяване" се излъчват с най-голяма сила. Ето защо, чрез ириса магите могат да създават каквото си искат. Предразсъдъкът, че битието определя съзнанието напълно, се пуква като сапунен мехур само пред едно стръкче ирис! Който иска да прави магически опити, нека се опита първо чрез ириса.Това наистина божествено цвете помага не само със снабдяването с "кал на Битието", но носи и програмите на стотици и милиарди природни блага. С едно махване на магическата пръчица, ако имате наблизо ирис, вие можете да си "поръчате" всичко, което поискате: палат, трапеза, отделен плод. Каквото не може да направи ирисът, прави го само Елма! С дверите [вид чакра – б.п.] на ириса в духа на мага, наистина могат да се правят чудеса: оздравяване на безнадеждно болни, синтезиране на нужното ви нещо, образуване на поле за самозащита.
Особеното на това цвете е "Лоното на Пралайя" - носител на Славата Божия. На окултен език, "Слава Божия" значи обективация на победата, на Мъдростта, на красотата. Славата на Бога има това свойство: не се интересува от признание. Най-малко се интересува от това, има ли някой да я слуша и да се възхищава. Славата Божия е акт, който се извършва реално - прониква навсякъде, където има отворени врати за нея. Предназначението на ириса няма и не може да има друго средоточие, освен Славата Божия. Зоната, огряна от нея, крепи наличното Определено и Проявено Битие. Понеже нищо досега в Определеното и Проявеното Битие не е станало без намесата на ириса, поклонете му се и вие!
Ако не ви давам формулите, призивите и имената на всички цветя, то е, защото още ви нямам пълно доверие. А особено с ириса шега не бива - той прави невъзможното възможно. Риск с него не се поема, понеже той не изпълнява магически поръчения, противоречащи на Мировия Порядък; обаче самото формулиране на такова поръчение се записва в паметта Ми и включва Коригиращия Ефект. И това е добро, защото с погрешки е по-добре, отколкото без погрешки. Но при ириса работата наистина е опасна понякога: изкажеш ли користно пожелание, Коригиращият Ефект се включва моментално, а не всеки може да понесе това. От само себе си се разбира, че все пак има условия, при които нещата, които ви говоря, се превръщат в реалност.


ЛАЛЕ



С разрешение на Елма – посвещава се на Б., на П.С. и на
автора на разказа "О чем говорят тюльпаны?" (Михаил.Грешнов)

Направо ви казвам: лалето е свързано със звездата По от съзвездието Рис. Няма да ви съобщавам, нито съм ви съобщавал досега, кое цвете с коя звезда е свързано, понеже това е скрито познание - не за всички. Петунията наистина отваря КВК (Координатен Входен Канал), обаче не ви казва земното име и координатите на звездата, където ви отнася. Предпазна мярка: хищниците също пътуват, но когато попаднат на кода на даден обект. Словото има сила, независимо от това кой го ползва - така е решил Отец и така се поддържа равновесието на Битието. Щом хищниците са под прякото управление на алохимите, кой е този, който може да им се противопостави? "Тревопасните", "овцете", "добрите и кротките" ли? Не! Поданиците на илухимите са безсилни пред тях. Само "приятелите на Елма" - приелите да изпълняват волята Божия или "децата на елохимите" - могат да бъдат независими от ада, наречен от всички "Проверка на Равновесието".
Направо предадох тайната на лалето, само заради онзи прекрасен разказ. Правилно е схванат Първият Закон на Битието: "Всичко е свързано с всичко, а всяко нещо е свързано с подобно нещо".
Лалето носи познание за света на По - особено състояние на материята, преживяващо полето "авн". Това поле трупа вътрешно благородство и съвършенство на обичта вътре в самото себе си. То има отношение към тайното обожание, посвещаването на съвършеното служене, рицарството на духа, понятието за самодостатъчност на чувството. Погрозняването на лалето става, именно когато разкрие любовта си - и скоро след това тази "любов" умира. При мъка такова положение е напълно абсурдно: той се пръсва, ако не може да удовлетвори страстта си моментално. Този копнеж на лалето по съвършен любим, това тихо, кротко и тайно въздишане, без да разкрива обекта на любовта си, е абсолютно непонятно за маковете: те са сърцето на Тот! Не мислете, че макът е порочен - той е "порочен", колкото "порочен" може да бъде Бог-Отец... Напротив, порочни сте всички вие, които виждате в жаждата за незабавен създателски акт нещо мръсно, нечисто. Бог е създал съвкуплението най-първо; това, което стана след разделянето на "Адам" и "Ева" , не е никакво съвкупление - това е една пародия! Опиянението, оргазмът, който изпитвате вие, не продължава повече от няколко секунди, а Тот е в постоянен оргазъм в продължение на цели 12 милиарда години! Даже и да е "секунда" това, според Неговата огромност, през следващата "секунда" Той си взема дъх, само и само за да продължи после отново. Вие сте печално далече от този истински творчески ритъм: времето, когато сте светли (т.е. когато изпълнявате първата заповед на Бога - "плодете се и множете се"), е нищожно в сравнение с останалото ви време, когато се занимавате с всякакви други неща, с всякакви глупости... Синтезът на противоположностите, на половете, на стихиите, елементите, ангелите и божествата - ето най-великият и най-смислен процес в Битието, който се нарича Възвръщане към Бога Отца, т.е. творчество, единство, създателство!
Лалето обаче се отличава с нещо съвсем различно: тъкмо с почивката на Отца в прегръдките на Мировата Душа, след като Тя му се е напълно отдала. То тъче и снове ясновселенския ритъм на най-блажения сън - съня на съпрузите след Най-Могъщия Миг на Живота. Тъкмо лалето, а най-вече тъмнолилавото или черното лале, затварят триделно или, по-точно, шестделно сатвично пространство на Тихия Отрицателен Конус, Който Клони към Пирамида. Първият спад на енергията - на Сатвичната Енергия, - ето същността на това изключително женствено цвете! Само с вида си, Тихият Триделно-Шестделен Конус, Който Прилича на Пирамида, отприщва всичката воля на Тот да се освободи от творческото си напрежение!
Съпружеството - ето тайната на лалето. Макът може да е любовник, но съпружеството му е непознато. Реакцията на мака е незабавно да се отстрани от розата, която е оплодил. Това се дължи на неговото тотвселенско естество, което изисква, с цената на всичко, самота след творческия акт, за да се начене вътрешно самонапълване.
Ето, и лалето бива червено като мака. Но съпругът (за разлика от любовника-самец), а най-вече съпругата, се нуждае от сладката прегръдка на скъпия след Силното Блясване едва ли не повече, отколкото от самото него. Това е тайната на Съпругата - т.е. на Вечното Лале, - която само Съпругът познава. Това, дали мъжът обича душата на жената или обратно, се познава само при периода на спад на енергията: обърне ли си гърба, отиде ли си на другото легло или в другата стая, не го укорявайте, не го наричайте непременно "животно". Това означава, че неговата същност или вашата връзка не е свързана с ясновселената, а само с тотвселената. Ако искате да си родите момче - такъв мъж търсете! А момичетата се раждат от съпружество - от най-сладкото, съвършено-безкрайно и "умиротворено" съпружеско сливане, след като двамата сте спали в прегръдките си поне няколко часа и сте уеднаквили ясновселенския ритъм на битията си.
Това е, значи, Лалето! - Космическата Утроба на Мировата Душа, пропуснала вече един избраник в недрата си, и отдъхваща си след този най-велик акт на избора. Лалето е Избор, Особено Предпочитание, свято пътуване в небесата на първия меден месец, който продължава до склона на годините. Точно това говорят и тичинките, и плодниците на лалето: съвършеното и пълно сливане с Единствения не се нуждае от присъствие на трети лица. Психическият онанизъм, поддържащ свинството, което вие наричате "брак", е съвършено непознат на лалето: то е намерило своята космична половина и блаженства на "деветото небе" с нея и само с нея в духа и сърцето си постоянно, пък дори и когато не се е получил оргазмът. Понеже символът на сърцето - на Чашата - е наполовина лалето: нуждата от любим, а не от самата любов.
В този смисъл, лалето и макът могат да се скарат на живот и смърт! То е все едно да искаш да ожениш херувим за серафим - напълно безнадеждно начинание... Силата на лалето обаче е грандиозна: то може да отнася съпрузите на звездата По, да ги потапя блажено в полето й, а това поле прилича на безтрепетен океан от спящи създания - прегърнати сладко брачни двойки, излъчили се насън, - чиято роля е да пълни ясновселената с мир, а нощите на тотвселената - с предусещане за следващ космичен оргазъм...
Това и ще видят ония, които медитират върху лалето. Съвсем не случайно, По е звезда-братовчед на Поларис: нирването в битието на безметежния съпружески сън - състояние, от което произлиза "нирвана". Самостоятелната нирвана е утопия, фантасмагория на изпаднали отшелници. "Нирвана" това и значи: откриване на Сродната Половина, сливане с нея завинаги и пълно блаженство след сливането. Самият Адам Кадмон, който вече се слива с Лилит - безгрешната съпруга на Космическия Човек, - съвсем скоро предстои да се превърне от неутронно-кристална човековселена в кристално-флуидична вселена. Най-после ще се извърши мечтаният брак между човешкия дух и човешката душа. Но това стана възможно, понеже Лилит няма понятие за грях, поради което и не се противопоставя на Адам, както Ева. Съвършеното отсъствие на отрицателна оценка у нея (Лилит) предизвиква мутация, която ще я свърже навеки с Адам Кадмон - нея, флуида на Любовта, с Него - Елмазения Човек на Обичта!
Открехнах ви една от най-тайните страници на Науката за Цветята - страницата за лалето. Неговото име носи и Лилит - Съпругата, която люби съвършено - т. е. "Неспособната за Съсъка на Змията". Но Лилит е само съпругата. Нейното развитие от Съпруга в Обожаема се отразява в лилията - истинската любима на лотоса, т.е. на Адам Амон или същия оня "хомо аманс", за когото вече се досещат вашите психолози. Той ще бъде в състояние да вижда Лилията във всяко друго възможно цвете и да го дарява с обич, а самата Лилия ще се радва на това. Тогава дори кристално-флуидическата човековселена ще преживее още по-невероятна мутация, която ще доведе до един удивителен, нов синтез между тотвселена и ясновселена, немислим засега. Защото до този момент дори Мировата Душа - Господарката на ясновселената - все още изпада в тревога и загубва понякога своя мир, когато Бог-Отец или Абсолютният Дух - Господарят на тотвселената - изчезне внезапно от полето на нейната математическа яснота и определеност в неуловимите простори на някоя нова радост.
----------------------------

В края на това осияние, както и на други места в началните години, Елма идентифицира Бог Отец или Тот с Абсолютния Дух. По късно ги разграничава, наричайки Абсолютния Дух ”Господар на Татван” – най-тайнствения и дълбок свят, където живее самата Същина на Бога. Татван се илюстрира с дъното на Мировия Океан, където цари абсолютна тъмнина и тишина – б.п.
« Последна редакция: Януари 14, 2006, 17:38:22 pm от Horus »

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Цветята
« Отговор #1 -: Януари 14, 2006, 16:37:38 pm »
Ако ви е интересно ще има още 8)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Цветята
« Отговор #2 -: Януари 14, 2006, 16:50:10 pm »
На мен ми е интересно (на мен всичко ми е интересно  :D  )

Ирисът не е ли цветето на водолеите ?
Не мисли като човек!-Крион

coroviev

  • Гост
Отг: Цветята
« Отговор #3 -: Януари 14, 2006, 17:00:15 pm »
   Ще покажа статията на жена ми.Тя е страхотен цветар.Успя да умори кактус от жажда.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Цветята
« Отговор #4 -: Януари 14, 2006, 17:13:16 pm »
За "уморителката" на кактуси-подарък - http://www.fplanet.org/index.html    :D
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Цветята
« Отговор #5 -: Януари 14, 2006, 17:15:14 pm »
БЯЛ КРЕМ



С разрешение на Елма - посвещава се на на С. По нейна молба и с взаимно удивление,че предпочитанието й към това цвете бе формулирано от Него, още преди тя да го изрече гласно.

Вие се изненадвате, че за всяко цвете се изказвам със суперлативи. Но, кажете Ми, има ли друг вариант, след като всяко същество е наистина уникално? Ако можехте да навлезете в хипервселената без повече въпроси, щяхте да добиете представа и за белия крем.
Представете си Проявеното Битие в развитие - кремът представлява именно това. Представата за крема се е родила още с раждането на хипервселената. Няма по-прекрасно и чисто създание в хипервселената от Бялата Роза. Тя изразява положителния полюс на тази вселена – милостта; докато негативният полюс, абсурдът, се отразява най-красиво в белия крем. Така че розата и кремът са антиподи, в рамките на Христовата вселена.
Ясновселената - Мировата Душа - не обича абсурда. Този принцип Христос дължи на Абсолютния Дух - на Отца Си. Творчеството, поначало, носи абсурд, но е нещо повече от него. Това не пречи Христос и Отец Му да са едно, но все пак Отец е по-голям от Сина Си. Това, което отличава Христос на единия полюс, е тъкмо абсурдът - нощта на Козирога, в която се роди преди 2000 години. Той, поначало, се яви като един абсолютен абсурд за тогавашното, пък и за сегашното и даже за бъдещото общество. На всички претенциозни и "богопомазани", Той каза: "Който иска да спаси душата си, ще я погуби!"
Сега ще се спра на първата доминанта на Христовия абсурд, концентрирана в това твърдение. Белият крем отразява по един удивителен начин тъкмо тази сентенция.
Няма да обяснявам връзката между формата на това цвете и тази велика идея. Мога да кажа само, че подаряването на белия крем носи предимно това най-благородно признание: "Готов съм да положа и душата си за тебе!"

LoraMarina

  • Гост
Отг: Цветята
« Отговор #6 -: Януари 14, 2006, 17:16:46 pm »
Красиво ! Очаквам продължение !

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Цветята
« Отговор #7 -: Януари 14, 2006, 17:21:58 pm »
"Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен !" - така се броехме едно време. Кво нещо, чак сега разбирам, че има някакъв смисъл това.  ::)
Нищо случайно няма на този свят.
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Цветята
« Отговор #8 -: Януари 14, 2006, 17:33:58 pm »
БЕЛЕЖКИ КЪМ “ПРИКАЗКИ ЗА ЦВЕТЯТА”

1 - Истинско заглавие на "Приказки за цветята", дадено от Елма на 24.01.1989 год. в 9.45 ч. сутринта:

"Всъщност, това е следващата книга от "РОМОН ОТ БОЖЕСТВЕНАТА НАУКА", с предишното подзаглавие - "Приказки за цветята". Флорида е страната, която първа трябва да я издаде, понеже от часа на първата публикация, Флорида ще започне да се превръща наистина в оня цветущ рай, какъвто беше в началото. Аз ще въздигна сенатор във Флорида и той ще стане президент на Щатите, понеже пръв ще приложи безрезервно заповедта Ми за създаване на Последната Машина.
Последната Машина на всяка планета, в нейната фаза за деурбанизация или Фазата на Зазоряването, можете да наречете на ваш език “урболиквидайзър” (урбодайзър), на славянски – ликвидатор на градовете или "градояд". Тя съдържа документацията за произхода на всички сгради, машини и съоръжения, създадени от хората. Тя е напълно безшумна и поглъща сгради, пътища, автомобили и пр. Тя ги претопява на съставните им съединения и елементи и програмирано възвръща тези елементи в местонаходищата, от които са добити. Тя засява същото количество дървета от същите видове по местата, откъдето са отсечени. Тя запълва и "пломбира" завинаги стари и сегашни рудници. Тя е неунищожима от бомби и лазери - всичко може да поглъща и отразява. Градоядите, в достатъчно количество, ще "изядат" системно градовете първо във Флорида, после в Щатите, а после - и в целия свят. Те ще оставят само архитектурните шедьоври, историческите паметници, културните центрове и музеите с експонати на цивилизацията. Те ще сеят след себе си стотици хиляди видове семена на цветя и плодове. След като свършат работата си, градоядите ще се изядат един-друг и ще остане само един - за спомен и... за всеки случай..."

2 - Приказките от тази за мака нататък изчезнаха при поредното нахлуване на "полските мишки" – агентите на Държавна сигурност ("Новогодишни картички", № 45). Затова тези тук са диктувани от Елма втори път, като по един удивителен начин те се реставрираха почти точно - нещо, което е невъзможно за човешката памет. Има обаче и някои изменения и нови познания и термини, които произтичат от своевременно продиктуваните “Лекции за Любовта”, “Осияния за Красотата” и др., така че злото се оказа за добро. При това, счете се за целесъобразно, за всяка отвлечена приказка от "наводнение"," епидемия" или друго "бедствие", да се поискат по 10 нови приказки (лекции, осияния, послания). Ето защо, заради изчезналите 12 приказки за цветята, Елма обеща да продиктува, на първо време, 120... (б.п.).

3 - От осиянията се знае, че Бог и Духът Благий е едно и също. Защо образът на Бога в света на цветята тук е розовият зюмбюл, а на Духа Благий - виолетовият?

- Както Отец съществува като Абсолютния Дух и като Тот - на две равнища, - така и Благият Дух е синоним на Бога в широкия смисъл на думата; но съществува и Благ Дух в тесен смисъл на думата - като проекция на Бога в универсума. Това е, всъщност, Духът на Учителя. Затова и Ми казват: "Учителю Благий!". Значи Учителят управлява универсума, а Духът на Учителя - чистовселената, духовния универсум.

22.04.1990 г. 10,40-10,47 ч.

Още нещо: с вашия беден език Аз все пак разграничавам абсолютните синоними на Бога, като поставям определението отпред - Благия Дух, Съвършения Дух. Благият Дух, Божият Дух, Съвършеният Дух не се покриват с Духа Благий, Духа Божий и пр.

22.04.1990 г. - 11,15-11,20 ч.

4 - Бележка за преводачите: Названията на растенията от ПЦ. Кр (от изречение 36 до изречение 44 включително), без тези на мака, розата и карамфила (калофилата), плюс играта с думата "мащерка" в ПЦ. Мц – изречение 38а), имат алегорично значение само на български език и затова при стриктен ботанически превод няма да излезе нищо. Майсторът-преводач непременно трябва да ги преведе буквално, с усет за словотворчество, като е длъжен да даде под линия имената на съответните растения на родния си език. Това обаче няма да има никакво значение за езотеричния смисъл на текста - българските имена, специално на тези растения, се използват изключително в сугестивен, символичен смисъл - игра на думи. Същото се отнася и за неологизми на Елма от типа на "благобел" и "калофила", където трябва да има отпратка към тази забележка. По тази логика, с разрешение на Елма в момента (23.04.1990 г., 19,30 ч.), думата "калофила" се сменя в ПЦ.Кр.45 с паралела й "добролюбка" (б.п.)

5 - Елма употребява съвременни физически термини съвсем условно, за да достигне до съзнанието ни, но Неговата система и термини са съвсем други: няма частици , а има "наклони"; неутроните са елохими, електроните - илухими, фотоните - алохими и пр., и пр. (б.п.)

6 - По подобие на коментарите, направени от руснаците след текста на всяка от "Новогодишни картички за 1985 г.", изглежда уместно и тук да се пояснят някои обстоятелства. Приказката за нарциса бе измолена от Елма по повод срещата с една посетителка на Рила от Западна Европа, заемаща високо място в културния елит на своята столица. Още при първия спонтанен разговор с холизатора (приемащия тези текстове) тя му каза, че го е сънувала как поставя някакви грандиозни орфически драми на западна сцена, без да са се познавали дотогава. Това съвпада с факта, че през месец март същата година бе спусната от Елма информация за Орфей, Евридика и Родопа, като това бе съпроводено с картини от тази драма в театрално-сценичен план. На чужденката бе казано, че с холизатора са работили заедно още през средните векове за създаване и издигане на европейския театър. Развълнувана от всичко това, тя изслуша и приказката за тинтявата, която й бе прочетена на английски от участничка в този разговор, владееща перфектно езика. Тогава норвежката, овладяна от още по-силни чувства, каза, че има много цветя в къщи и че общуването й с тях е смисъл на живота й. Разказа следния си сън от 1964 година, когато тя не е знаела нищо за Българя и Школата на Учителя: видяла се е много мъничка, сред гора от нарциси. Един глас й казал: "Ти си българка, ти си българка, ти си българка!" После изведнъж станала голяма и се извисила над нарцисите. Много по-късно, тя видяла някъде портрет на Учителя и, силно развълнувана, попитала кой е Той. Като разбрала, че е от България, си спомнила за своя сън.
Подобна бе срещата ни и с един швейцарец, също директор, но на голяма банка, който ни беше гост и го заведохме на Рила. Той твърдеше, че е прероден богомил и търсеше научна и окултна информация богомилството. Розенкройцерската школа, която представяше той, според думите му, съвпадащи с обясненията на Учителя, е само клон от богомилството. Една млада приятелка тогава влезе във връзка с ръководителите на тази мистична фракция на розенкройцерите в Швейцария, с център в Холандия, и ни каза, че те в момента ни поздравяват и много се радват за нашата среща, но че са мъж и жена и че мъжът вече не е в този свят. Швейцарецът не повярва веднага, че сме направили вътрешна връзка, но потвърди, че съпругата на техния духовен ръководител (Райхенборг) е още жива и живее в Холандия (б.п.).

7 – До определен момент, приказките за цветята са продиктувани от Елма по молба от холизатора или на приятели. Поредните номера при това положение са работни, но в бъдеще те трябва да съответстват кабалистично на всяко цвете и този паралелизъм ще се даде от Елма. По този начин, ще се осмисли дълбоко както самата кабала, така и езотеричната информация за цветята, дърветата, минералите, плодовете и пр. Така, при един от бъдещите томове на "Астролония холизатика", ще може да се дадат значенията на отделните зодиакални градуси, дори и минути и секунди, отговарящи кабалистично на строго определени цветя ("олтари", "двери" и "престоли" - физически, духовни и божествени чакри в телата на човека и на Космическия Човек - вж. осиянието за тях от 22.10.1988 г.), минерали, метали, елементи, дървета, животни, насекоми, птици, звезди, органи и пр.
При повечето от приказките за цветята, холизаторът има съзнание предварително или сам формулира молба за конкретното цвете, което ще следва при диктуването, като до приказка № 21 сондира мнението на Елма правилно ли е определил кабалистически връзката между поредния номер и даденото цвете. Значи, с изключение на приказките, които ще се посочат по-долу, холизаторът предусеща със собствения си ум коя приказка ще следва, а когато се включи чистата връзка, там вече мозъкът му не взима никакво участие, освен в моториката на написването. Елма сам определя темите за лотоса, кокичето, зюмбюла, минзухара и особено за анемонията, за която приемащият няма визуална представа. Не е питано и за невена, карамфила, магнолията. Шипковият цвят, мащерката, нарцисът, лалето са по молба на приятели. Така, наскоро единаторът написа на един лист имената на още 20 цветя, за които се интересуват приятели и които му дойдоха в ума на самия него. Това, със съгласие на Елма, Който е безкрайно отзивчив и пластичен и отговаря мигновено на всякакви въпроси по всяко време на денонощието, наложи да се наруши кабалистичното съответствие на пореден номер с цвете от 22 приказка нататък, Откъдето Елма препоръчва номерата да се считат за работни. Трудно е да се реши дали трябва да съжаляваме или не за това, че все по-често и по-често се задават въпроси от приятели за техни любими цветя, поради което не оставяме Елма сам да реши кое ще бъде следващото цвете. Може би ще приемем един добър вариант Той да диктува по Свое усмотрение поредицата с кабалистични съответствия на поредните номера, а приказките по молба на приятели да бъдат отделен дял с работни номера, като измолените приказки в бъдеще ще влязат на своите места при едно окончателно издание. Все пак, съсредоточавайки се над споменатия списък, Елма продиктува след нарциса не измолени приказки, а тези за иисусовото око и ириса, а чак тогава започна с лалето. Не е ясно дали ирисът е чист избор на Съвършения, тъй като напоследък приемащишят осиянията прочете разказа за ириса от Херман Хесе; докато лалето е молба не само на конкретен приятел, но и тема, възбудена от фантастичния разказ на Михаил Грешнов (“О чем говорят тюльпаны?”) - б.п.

8 - Виж разказа на Анатол Франс "Дъщерята на Лилит" - б.п.

9 - Осиянието е недовършено - б.п.

10 - Към приказката за слънчогледа, маргаритката и лайката:

Е.Т.А. Хофман (1776-1822 г.): из “Рицарят Глук”, стр.13-14 (Избрани творби в два тома, НК-София, 1987). Прочетено от единатора на 30.09.1988 г. Написано от Хофман през 1809 г.
“...Тогава лъчи от светлина прорязваха нощта и тези лъчи бяха звуци, които ме обгръщаха с чаровна яснота... Събудих се от своите мъчения и видях голямо, светло око. То гледаше в един орган и при погледа му оттам бликнаха звуци; те блестяха и се сплитаха в прекрасни акорди, каквито никога не бях си представял. Мелодии струяха на вълни, а аз плувах в този поток и щях да потъна; тогава окото ме погледна, дигна ме и ме понесе над кипящите вълни…”
“...окото се усмихна: “Знам какво изпълва с копнеж сърцето ти; кроткият, нежен момък Терца ще застане между колосите; ти ще чуеш сладкия му глас, ще ме видиш пак и моите мелодии ще бъдат твои.”
Той замълча.
- И вие видяхте отново това око?
- Да, видях го отново. Години наред въздишах в царството на бляновете... там... да, там! Седях в чудна долина и слушах как цветята си пееха едно на друго. Само един слънчоглед мълчеше и тъжно свеждаше затворената си чашка към земята. Невидими нишки ме притегляха към него... той вдигна глава... чашката се разтвори, а от нея сияеше окото и ме гледаше. И звуците, като светлинни лъчи, струяха от моята глава към цветята, които жадно ги всмукнаха. По-големи и все по-големи ставаха листцата на слънчогледа... пламъци лумнаха от тях... обвиха ме... окото беше изчезнало, а в чашката бях аз...”

11- Към приказката за незабравката.

Е.Т.А. Хофман, цитат от книга, стр.111 (Из новелата “Магнетистът”, с подзаглавие “Сънищата са като пяна” – публикувана през 1814 г.). Прочетено от единатора също на 30.09.1988 г.
“...става дума за едно изключително прекрасно преживяване в човешкия живот, а именно за съня, че при сравнението с пяна мога да си мисля само за най-благородното, което съществува. А това видимо е пяната на ферментиращото, съскащото, кипящото шампанско, което не пропускаш да си сръбнеш, въпреки че иначе така целомъдрено и надменно отминаваш с презрение всякакво вино. Погледни хилядите малки мехурчена, те блестят и се издигат в чашата и се пръскат горе в пяната – това са духовете, които нетърпеливо се откъсват от земните окови. И така, в пяната живее и се разпорежда по-висшето духовно начало, което, независимо от напора на материалното, бодро размахва криле в далечното, обещано на всички ни небесно царство , весело се приобщава към духовното, което му е сродно като по-висше, и възприема и признава всички необичайни явления в техния най-дълбок смисъл като най-обикновени неща. Навярно затова и мечтата за тази пяна, в която нашите жизнени сили радостно и свободно избликват, щом сънят скове физическият ни живот, може да бъде създадена и започва някакъв по-висш духовен живот, в който не само предполагаме, а действително разпознаваме всички проявления на далечния ни призрачен свят, като при това се носим над пространството и времето.”

Из редакторската бележка на стр. 614:

“Под влияние на Шелинг, на ирационалистичните тенденции в натурфилософията, Хофман проявява интерес към така наречения животински мегнетизъм, към тезите за тайнствената хармония във вселената между природа и дух, физическо и психическо. Първоначалният надслов на новелата “Сънищата са като пяна” впоследствие е само подзаглавие, но то, както и съдържанието й, отразява вниманието, което немският романтизъм отделя на сънуването, на езика на сънищата и трактовката на съня като “скрит поет”, което у автора е неразделно с въпроса на нравствеността.”

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Цветята
« Отговор #9 -: Януари 14, 2006, 18:38:46 pm »
Може и да не ви се вярва, ама тази тема я чета като малко дете-приказка...захласнат и с отворена уста.  :D
Елма-кой е ?
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Отг: Цветята
« Отговор #10 -: Януари 14, 2006, 22:46:00 pm »
Имаше нужда от подобна статия, браво!  8)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Отг: Цветята
« Отговор #11 -: Януари 14, 2006, 22:52:36 pm »
Може и да не ви се вярва, ама тази тема я чета като малко дете-приказка...захласнат и с отворена уста.  :D
Елма-кой е ?

Смятам да разбера :)

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Цветята
« Отговор #12 -: Януари 14, 2006, 23:13:15 pm »
И тези  "градояди", на друго място ли съм чел за тях, сънувал ли съм ги...?   8)  Не помня вече... :(
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 783
  • Невъзможно е нищо
Цветята – нашия щит
« Отговор #13 -: Септември 08, 2006, 03:55:00 am »
                                                        Цветята – нашият щит



 Старите лекари имаха резерви за цветята в къщи. Твърдяха, че през деня растенията всмукват вредния въглероден диоксид, но през нощта го излъчват обратно и така спящите бавно се отравяли.
   Но учени от НАСА в Пасадена, Хюстън, провериха това твърдение. И резултатите се оказаха необикновени. Растенията у дома наистина поемат през дена въглероден диоксид  от въздуха и през нощта го излъчват обратно. Но това не оказва влияние върху здравето, защото всмуканият газ е  4 до 5 пъти повече от отделения. Освен това въздухът навън по улиците е далеч по-отровен поради газовете от ауспусите на колите.
   Така цветята всъщност пречистват въздуха вкъщи. Най-мощно поглъщат въгледвуокиса цветята с големи листа – фикус, филодендрон, малките декоративни палми. Помощта им се засилва, ако растенията често се избърсват от праха с мокра кърпа.

 Азалия спасява от отрови

 Цветята всмукват в листата си опасни битови отрови: формалдехид,  бензин, трихлоретан и диоксини от мебелите, дрехите, миещите и почистващите препарати, мокетите и битовата техника. Това са далеч по-опасни отрови от въглеродния диоксид, защото отдавна е доказано, че предизвикват рак, особено диоксините. А растенията поглъщат тези отровни газове като лакомство, защото веднага ги използват за обмяната си.
   Много активни се оказали азалията и обикновеното мушкато. В опитите на НАСА няколко саксии с тези две скромни цветя очиствали от формалдехид помещение с обем 50 кубически метра за 6 часа.

 Алое носи хубави сънища

 Лекарите от НАСА твърдят, че листата на алое имат съвсем специално действие. Те не само всмукват отровите от въздуха, но така ги преработват, че през нощта отделят още недобре изучени полезни вещества. Страдащи от безсъние по-лесно заспиват в спалня, където има саксия с алое, установили учените. Настроението на депресивни хора пък видимо се подобрява, ако през деня прекарват в компанията на алое.
    Учените препоръчват на работещи с компютри да държат до бюрата си саксии с алое. Така вредните излъчвания от компютъра ефикасно се отстраняват.

 Аспарагус бори инфекциите

 С въздуха, който всмукват растенията, по листата им полепват микроскопични частици и капчици от дишането на хората. Тези прашинки пренасят агресивни микроби, вируси и плесени. Растенията ги унищожават, понеже тъканите на листата отделят естествени летливи антибиотици, наричани фитонциди. Най-ефикасно се справят с бактериите аспарагусът и бегонията.

 Дори няколко саксии с обикновена папрат били достатъчни, за да унищожат почти 90%  от грипните вируси, отделяни от болен в стая с обем 40 кубически метра. Учените от НАСА препоръчват в стаите с болни от грип да се слагат поне 2-3 саксии с аспарагус или папрат.  А за да се предпазят растенията от плесените. Които лесно се развиват във влажната и топла атмосфера в домовете, е добре почвата на саксията да се покрие с малки камъчета за аквариум.

 Кактусите успокояват очите

 Ако имате работно място с компютър, добре е да  сложите наблизо кактуси или други растения с шипове. Специални изследвания за умората на очите доказват, че кактусите пазят преуморените от компютъра или от дълго четене очи. Те отделят летливи вещества, които успокояват раздразнената конюнктива. В други изследвания било доказано, че в  кактусите имат вещества, които медицината използва срещу образуването на перде в лещата.


Източник: http://mistichno.com/modules/news/article.php?storyid=202
« Последна редакция: Септември 08, 2006, 04:58:38 am от Horus »
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET

Oberon

  • Гост
Отг: Цветята
« Отговор #14 -: Септември 15, 2006, 17:07:17 pm »
   Ще покажа статията на жена ми.Тя е страхотен цветар.Успя да умори кактус от жажда.

И моята!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27