Благодаря!
Според мен, когато човек се развива духовно - тук разбирам напълно съзнателна работа с душата, а не разни изкуствени техники като медитация и прочее, той достига определени нива на познание! Познание за Живота, за това Нещо, наречено Бог, за себе си! Така той разбира, че всъщност Бог обема в себе си както Доброто, така и Злото; както Любовта, така и Омразата; Светлината и Мракът! Така той се превръща в Единен Принцип, монистичен - Монизъм, а не дуалистичен - Дуализъм! И то, защото Бог е над тях, те са в него. Но не като част от цяло, а като тъждество с него, по простата причина, че Бог е непознаваем и немислим дори! Според мен, човек достига до това познание и така разбира страданията на този свят. Тук трябва дебело да се подчертае, че Злото идва от Човека, а не от Бога. Човек, с незнанието си твори Злото. Не Бога. Защото аз съм убеден дълбоко, че ако човек беше по-добър и по-разумен, нито щеше да има природни катаклизми, нито животните щяха да са толкова жестоки - всичко щеше да е друго. Но понеже той създава злото с действията си, Законите на Вселената започват да действат - Кармата! А тези закони, тази вселена е Бога, Космическия разум! Затова и той обема злото в себе си! Тук искам да отговаря на евентуални критики - Бог не "праща" Злото и страданията без причина! Те винаги са следствия! Те са следствия, които са се Създали! И то от човека! Един вид, той е задействал определени закони, които и до днес му влияят!
Това си мисля аз!
