... по какво преценяваш тогава духовността на някого?Масово разпространеният критерий (примера на Исус, на Буда, на по - известните чудотворци)е именно високата енергетика, от което следва голяма "реализационна способност", т.е. голяма сила в реализирането на желанията на човека, като обаче въпросните му желания по най - естествен начин престават да бъдат свързани с егото му. Едно изключение: магьосниците и фаворитите на егрегорите, които използват чужда енергия от егрегор. Има го и този момент: високата енергетика на някого може да е от егрегор, дадена му за постигане на конкретна цел на егрегора...
Какво мислите?
Мисля следното:
По какво преценям духовността на някого?
Как го съдя?
Ами старая се да не го съдя ...
Трудно може да се прецени духовността на някого. Не виждам как.
Затова и са ми ясни разни подскокливи персони, дето ми подскачат и вземат да ме съдят колко съм НЕ-духовен и що видиш ли смея да изказвам обратно мнение срещу думите на някой, който видиш ли бил много духовен ...
А как разбраха тоя другия колко е духовен ... ?!
Все едно пионерчетата се мъчат да се изкарат кой по-голямо пионерче е, и кой повече ще порицае другарчето, че не било достатъчно голямо пионерче.
Его-нагласа, липса на мислене, желание за съдене ...
Аз даже нарочно обичам да провокирам такива, и понякога се правя на по-голям хамал, отколкото съм и на "по-недуховен" така да се каже ... ;D
Ама "по-недуховен" според техните теглилки ...
Не нося еди кви си дрехи, а други, не ям еди ква си храна, а еди ква си и не говоря еди кви си думички, а за сметка на това говоря други.
А те не се усещат, че влизат в капана на съденето и присъждането.
Ако би било възможно да се определя кой колко духовен е точно, нямаше да съществува фразата "Неведоми са пътищата Божи". Щото всичко (включително и нивото на хората) щеше да е ясно и познаваемо за всеки.
Разбира се има и някои ориентири, които биха могли горе долу да те светнат кой къде е.
Например горе долу какви принципи спазва, какво говори, какви са му целите, разни такива.
Но нещата са малко по-вътрешни, малко по-неусетни. Малко са по-сложни от: "той не говори за "мир и любов", значи е пълен материалист и бездуховник"
И пак нищо не е гаранция за нищо, щото човека може да се преструва.
Може да е добрър, който се прави на лош; лош, който се прави на добър; духовен, който се прави на недуховен и обратното.
Да не говорим, че може не човека, а Бог да си играе и ту да дава качества, ту да взима, в зависимост от следващото изпитание.
И страничният наблюдател пак нищо няма да разбере .... защото му липсва цялата картина и замисъл.
Та след всичко пак си има някои ориентири и принципи, по които да се познават хората, но те не са 100% общовалидни във всяка ситуация.
Например да работи върху себе си, да култивира сила. Но пък да не го прави за лична облага и да не се стреми към придобивката, енергийна или каквато и да е.
Да е смирен, но силен. Да си отстоява неговото и да се бори, но не с лична изгода (или пък лична в рамките на нормалното)
Да не съди, да не се интересува прекалено от другите хора. Да не се фокусира върху негативното и да не го приказва, да не мисли за него.
Да е позитивен, оптимист, спокоен, да се уповава на Бога (като вяра и нагласа), но пък да си върши неговите работи.
Да не е мързелив. Да е честен, достоен. Да не лъже.
Да приема положителните и отрицателните емоции в случките със спокойствие и с усещането, че са преходни.
Да не се отчайва, да не се смущава, да не се афектира/паникьосва/плаши/страхува от случките, дори и да са плашещи/страшни и тн.
и тн и тн.