Първата степен на антар моуна е свързана със сетивните възприятия на външните влияния. Осъзнаването съзнателно се фокусира върху усещането за вкус, след това усещане за мирис наоколо, наблюдаване на усещането за допир, на тялото с пода, дрехите или въздуха с кожата, след това придвижваме осъзнаването към всички различни звуци в околността, без да ги анализираме или определяме, просто наблюдаваме качеството на звука. Казано ни е, че това е техника от пратияхара, ето защо обръщането на осъзнаването навън в началото може да изглежда като парадокс. Защо правим това? Защото, ако се опитаме директно да насочим осъзнаването навътре, какво ще се случи? Незабавно умът ще скочи навън и ще бъде объркан от външните звуци, или аромати, или усещания за допир и т.н. Ето защо първо трябва да има пълно разширяване на осъзнаването към всички външни сетивни сигнали. Ние трябва да знаем какви са те и как ни влияят, или как реагираме на тях. Включени са три фактора: 1/ външните обекти на възприятие /мирис, вкус, звук, зрение и допир/; 2/ органите за външно възприятие / кожа, носа, очите, ушите и езика - гянендрий/, и 3/вътрешния наблюдател – свидетелят на усещането – който знае, че наблюдава. “Аз знам, че слушам външните звуци и знам, че знам” е формата, която това осъзнаване може да приеме. Съпътстващ резултат на І ниво е повишаването на осъзнаването на всички сетивни възприятия, позволяващо на сетивото за чуване, например, да стане като радар, долавяйки и най-финните звуци. Всичко това ни дава възможност да станем по-осъзнати за зобикалящата ни среда в ежедневието. Обаче, истинската цел на това ниво е да редуцира влиянието на външните впечатления върху нашите възприятия. Фамилиарността, опознаването води до презрение, равнодушие. Съзнателното и преднамерено възприемане на външния свят автоматично води до загубване на интерес към него. Умът се отегчава да проверява всички възможни дразнители и спира да се интересува или безпокои от околната среда. Ние развиваме способност да останем съсредоточени, безпристрастни и необезпокоени от всичко, случващо се край нас. Ето защо І степен включва първо ниво на пратияхара, а именно, разграничаване на сетивата от външния свят, което ни подготвя да навлезем по-навътре кам втората степен.
ІІ ниво: Осъзнаване на спонтанния мисловен процес
Във втората степен на антар моуна ние изоставяме външния свят и се обръщаме навътре, за да работим с ума. Сядаме в удобна поза и започваме да наблюдаваме “екрана” пред затворените очи. Целта е да разгледаме и изчистим самскарите, негативните мисли, преживявания, фобии, стари спомени, емоции и страхове, т.е. безполезните остатъци, които излизат от подсъзнанието. Редовното практикуване на тази степен от антар моуна почиства ума от стари натрупвания и предотвратява събирането на нови. Във второ ниво има три изисквания : Първото е да се даде пълна свобода на ума да мисли, каквото иска, без ограничение. Позволете на всички мисли спонтанно да изкачат на повърхността, като бъдете осъзнати за възникващите във връзка с тях емоции или чувства, особено страх, паника, ненаситност, похот, вина, омраза или гняв. Не трябва да има никакъв контрол, преценка или критика на появилите се мисли – те могат да бъдат свързани с работа, с дома, с храна, секс, приятели, врагове, неща, които харесваме и такива, които не харесваме; банални или възвишени, благородни или убийствени. Някои може да са свързани, други - случайни. Понякога може да има порой от мисли, друг път – едва да се процеждат. Няма значение, важното е второто изискване, което е да запазим абсолютна бдителност при осъзнаването на мисловния процес. Целейки непрекъснато да развиваме способността си да наблюдаваме, точно както, когато гледаме телевизионен или видео екран; както безпристрастен зрител наблюдава потока от картини, мисли и събития без привързаност .
По време на практикуването на това второ ниво, ще започнем да забелязваме различните тенденции на ума. Ще видим как потискаме мислите си. Когато го правим, можем да бъдем сигурни, че мисълта или впечатлението по-късно ще се върне отново дори с още по-голяма сила /това може да бъде оприличено на натискането на гумена играчка под водата/. Ще видим как се отнасяме към други мисли, ще открием колко лесно можем да се изгубим в нашия собствен мисловен процес, ще наблюдаваме, че може би имаме някои повтарящи се мисловни структури. Умът може да бъде изключително измамен. Той обича хубавите болезнени филми и може да има склонност да повтаря отделно травмиращо “видео” отново и отново, знаейки емоционалната реакция, която предизвиква всеки път. Наблюдавайки играта на ума с отношението на безпристрастен зрител, тези мисли започват да губят емоционалната си сила и дори най-болезнените преживявания могат постепенно да се премахнат.
След известно време практикуване на това ниво, давайки на ума свободата спонтанно да се изразява, потока от мисли започва малко да намалява. Умът започва да става по-спокоен. Това, обаче, не бива да се обърква нито с мълчанието, нито със съня, които често се появяват, особено при начинаещите. Тенденцията да се заспива, когато практикуваме антар моуна е класическа форма на потискане на нещо, с което ума не иска да се сблъска. Това е както, ако умът разпознае, че се случва нещо различно, върху което поемате контрол, задавайки си въпроса :”Какво си мисля сега?” и изведнъж умът се успокоява. Няма изобщо никакви мисли! Не се заблуждавайте, че това е просветление, по-скоро това е друга форма на по-фино потискане. Просто търпеливо изчакайте за кратко, представете си, че гледате един празен път и съвсем скоро мисловното бърборене ще се възобнови.
