Автор Тема: Прабългарите - теории и факти  (Прочетена 194138 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #450 -: Септември 29, 2012, 18:01:42 pm »
Митко, ти случайно да си забелязал, че в тази тема се обсъжда история?! ???

Освен това - на мен вълна ми излезе на устата да повтарям, че всички тези тракийски и прабългарски племена за които говоря - са си чисти българи!
Заяждаш се за българщина именно с човек, който защитава българщината.
   Ако  се  заяждам  ще  го  направя  на  лични!  И  когато  директно  се  обръщам  към  някого  значи,  че  го  уважавам.  Да  ти  кажа  ли  защо?
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #451 -: Септември 29, 2012, 21:49:31 pm »
По-интересно би било да сравним тракийското наследство с това, което разполагаме като информация за пр. българите. Четох, че смятат Мадарския конник за договор между пр. българи и траки (http://on4ebon4e.blog.bg/history/2012/09/12/koi-narodi-osnovavat-bylgariia-kakvo-predstavliava-madarskii.998946)... В тази теза за мен единственото интересно е, че се обръща внимание на сходството между пр.бълг. символика и тази на траките, което насочва погледа към  идентичност. В нета има един българин, посветил се на сравнителен анализ на писмината на траки и пр.българи/ ако не сте попадали ще потърся къде съм си отбелязала/. Дадох линк към книга за ТОХАРСКИТЕ ВЛИЯНИЯ ВЪРХУ КИТАЙСКАТА МИТОЛОГИЯ, отново поради сходства... Там има интересен анализ за името на държава, наречена“arsi ype”, и за език arsi, а от  "Етимология на топоними от прабългарски произход" на  Д-р Живко Войников четем -  "arsal – поток, роса, река, ручей, ārte – река, напоителен канал/има линк по-долу/. /DA-DT-b/ В хетски ars, лувийски arsiiё, arsii, санскритски ars, rsabhra, авестийски arāsa..." и още...четем за древен Аркаим от Христо Маджаров...
Т.е при по-обстоен поглед виждаме, че пр.българските* корени са ... доста стари и в основата на разни народности....
*Под пр.българи имам предвид повече от племе. Говоря за древен народ, предхождащ, оставящ белег върху основни Цивилизации, който за съжаление поради настъпилите времена е изгубил своя верен облик.
тук линкове по темата:
1. ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ мадарския конник
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&ved=0CCgQFjAB&url=http%3A%2F%2Fstar05.net%2Finfusions%2Fbooklib%2Fbook.php%3Fbook_id%3D1168%26action%3Ddownload&ei=tCFnUO-8AcO0tAbCiYCQAw&usg=AFQjCNHIZW5zPbbAaNMSqLqAMfPCfjJOzw
2. ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ:
   - ПО ПЪТЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ, автор:
Иван Танев Иванов  http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20etnonima/kniga%20za%20etnonima.htm
   -  http://black-zone.ovo.bg/load/el_knigi/el_knigi/po_ptja_na_blgarskija_etnonim_chast_vi/56-1-0-252
   -  http://protobulgarians.com/ -  СТРАНИЦА ЗА ПРАБЪЛГАРИТЕ - ЕЗИК,  ПРОИЗХОД, ИСТОРИЯ И РЕЛИГИЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ (има литература)
   - http://portal-bg1.ning.com/page/4155162:Page:119712
   - http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1912:--4-&catid=66:istorialekcii&Itemid=98
   - http://liternet.bg/publish5/dmangurov/index.html /По-специално "Азът на Бога" -от изброените книги, има идеи относно някои символи, които можем да видим у пр.българите/
   - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=3&ved=0CDEQFjAC&url=http%3A%2F%2Fkvantov-prehod.org%2Fdownload.php%3Fdownload_file%3D41.pdf&ei=KCpnUP6AMIuSswbnkoD4DA&usg=AFQjCNEXx4blThgWZEPTqSlxeY1LxDyVow
   -  http://vaseto.info/books/7.pdf - "Древните българи, Шумер и Вавилон"
   -  http://www.kvantov-prehod.org/page.php?article=327
   -  http://bolgnames.com/Images/East.Bolgars.pdf - БЪЛГАРИТЕ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА
ЗА РУСКИЯ НАРОД, ДЪРЖАВА И КУЛТУРА
   - http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCUQFjAA&url=http%3A%2F%2Fnauka.bg%2Fforum%2Findex.php%3Fapp%3Dcore%26module%3Dattach%26section%3Dattach%26attach_id%3D1740&ei=rixnUKKhIYfh4QT91IHgCg&usg=AFQjCNF8oXVmhT6coP-c3n33OLPTq3R0UQ - Българската позиция за гроба на кан Аспарух (Исперих, Есперих, Еспор)
   -  Стефан Цанев, Български хроники:
         първи том: http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%201/sadarjanie.html
         втори том: http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%202/sadarjanie.html
         трети том: http://ekipirane.com/books/historic%20books/balgarski%20hroniki%20-%20tom%203/sadarjanie.html
   -  Проучено е светилище на тракийски бог конник в Троянския балкан 27 Август 2012 http://fakti.bg/kultura-art/46918-proucheno-e-svetilishte-na-trakiiskia-bog-konnik-v-troanskia-balkan
   - http://www.otzvuk.com/File_archives/Bulgarite.htm - Българите и световната цивилизация
   - http://www.astrohoroscope.info/bulgaria.htm
   - http://prarodinata.blog.bg/history/2012/09/28/praistoricheskata-azbuka-na-bylgarite-v-tablici-i-cifri.1004245  - Праисторическата азбука на българите
   - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITSA%20NA%20DR%20ZHIVKO%20VOYNIKOV/PRABULG-TOPONIMI.htm -  Етимология на топоними от прабългарски произход, Д-р Живко Войников (e-mail:[email protected])
  .....

„Българската държава е люлка на европейската култура и цивилизация - заяви Шарл дьо Гол, президент на Франция.

Неговият наследник Франсоа Митеран твърди, че „Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета".

Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г. каза: "Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация".

Известният руски историк акад.  Дмитрий Лихачов даде своето уникално определение: "България е държава на духа"
 Взех цитатите от теми.
       
П.П: Питах на пл.Славейков/гр.София/ преди два дни за "Големия заговор срещу българите" на Христо Маджаров, казаха ми, че имат 1 екземпляр... което си е чудно, след два дни тр. да мина да видя така ли е - ако го има ще го взема и сканирам. Ако някой има път  натам и той да пита, няма зн. кой. Казаха, че книгата била с антикварна стойност. Пратих запитване към издателство 'Алфиола' за наличност на книгата и поръчка - нямам отговор/ За поръчки:
тел. 052/610-814 или имейл [email protected] / -може и да е стар адреса...

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #452 -: Ноември 05, 2012, 23:16:39 pm »

Може ли да се вярва на това изследване? Питам, защото преди се спореше на тема ирански произход или балкански на българите,а сега привържениците на балканския произход са повече и ми е чудно тяхното мнение!
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #453 -: Ноември 05, 2012, 23:33:27 pm »
......................
 
      Дел,  можеш  ли  да  изразиш  твоето  мнение  откъде  идват  българите,  разбира  се,  че  това  е  предположение,  но  ми  е  интересно  какво  мислиш  ти ???
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #454 -: Ноември 20, 2012, 17:26:39 pm »
http://sabazius.blog.bg/izkustvo/2012/08/23/izleze-ot-pechat-v-ta-kniga-ot-poredicata-quot-trakiiskata-a.991272
Ето линк към книга, която преразглежда въпроса "От къде идват българите?".
Засегнати са теми: Потопът и Черно море, траки и Атлантида...българите.
« Последна редакция: Ноември 20, 2012, 17:31:37 pm от del »

Неактивен Sangre

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 294
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #455 -: Декември 02, 2012, 09:31:37 am »
          Монолит,  АЗ  СЪМ  БЪЛГАРИН!!  А  ти  какъв  си - мизиец  тракиец  македонец,  помак,  (те  дъщо  не  смятат,  че  са  българи)  граовец,  шоп!!!!  Сега  да  се  разделим  на  племена   или  на  области,  следващата  стъпка  е  да  посеят  раздори  и  целта  е  изпълнена!  Прочети  за  решенията  на  ционисткия  конгрес  в  Москва! 
         Всички  на  които  майчиният  език  е  български  са  БЪЛГАРИ!  Българин  не  означава  генетика,  а  самосъзнание  --  разбираш  ли!   
         Дали  можеш  да  ми  посочиш  немец  който  да  се  отрича  от  националноста  си!
   
Прав си Митко.
В древноста хората не са се самоопределяли етнически. Преди 16-и век няма етноопределяне. Определяли са се на религиозен принцип.  В надписа на Пресиан от Филипи пише: "...Блъгарите направиха много добрини на християните, а християните ги забравиха. Но бог вижда." тук и двете определения са религиозни!!!
Това което е направило БЪЛГАРИ от гети, мизи, беси, одриси и т.н. е Оригиналната Българска църква: Охридската архиепископия Първа Юстиниана на цяла България. По нейния диоцез е създадена и картата на Сан стефанска България.
Нациите не създават църкви, църквите създават нации. Всеки път когато е възстановявана нашата църква, гръцката обявява схизма. Последно схизмата е свалена 1945г. !!! От тогава църквата ни не е Българска.
Places change, Faces change, Life is so very strange...

Неактивен blade

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 467
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #456 -: Декември 02, 2012, 18:47:37 pm »
Не съм съгласен,че българин задължително трябва да е равно на християнин. Преди приемането на християнството е имало доста богата палитра от религии в България.
“And neither do I! I want to have a wife, children & a home, I want to live! But it's all for nothin

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #457 -: Март 08, 2015, 18:16:29 pm »
за евреите и  българите...



Битие 9:18

18 А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана.


Българите са от рода на Сим,от сина му Зиезии

Евреите също са от рода на Сим?!?


Произхода на еврейския народ

Името евреин най-напред е било дадено на Авраам (Бит. 14:13) и въобще се предполага, че е произлязло от Евера - последният от дългогодишните патриарси. Евер преживял 6 поколения (430 години) от потомците си. Вижда се, че Юдеите са били известни под името евреи на чужденците, а помежду си се наричали „Синове Израилеви”. Името юдеи  произлязло от Юда, и им било дадено после, като станали жители на Юдея. (4 Царе 16:6). Авраам е великият основател на Еврейския народ. Той е син на Тара, потомък на Сим (един от Ноевите синове). Роден в град Ур Халдейски през 2008 г. Пр. Хр. Там той е живял 70г, когато по Божие повеление напуска идолослужащия си род и се заселва в Хараан, в Месопотамия (Деяние 7:2-4), придружен от баща си, жена си Сара, братята си Нахор и Аран и племенника си Лот. Няколко години след смъртта на баща си той се преселва пак по Божие повеление,с жена си и  братята си и влиза в обетованата земя като скитник овчар. Като живял няколко години в Сихем, успял да направи олтар на Господа, Който му се явил и му обещал тази земя на потомството му. Като се местел от място на място за по-добра паша, той е бил принуден да отиде в Египет. Двамата със Сара били бездетни. Когато бил на 86г. му се родил син Исмаил от Египетската слугиня Агар, която Сара му пратила, а когато бил на 100 г., Сара му родила син Исак. Авраам влиза в споразумение (завет) с Бога, при което му се обещава, че ще има голям род, народи ще му бъдат наследници и те ще притежават Ханаанската земя. Умира на 175 години. Синът му и внукът му, Исак и Яков, наследили бащиния и дядовия си занаят. По Божие провидение, Йосиф, един от 12  Яковови синове, станал пръв министър на Египет; и по едно време, когато настъпил глад, Йосиф повикал бащиното си семейство да се засели в една част на египетската земя. В Египет евреите останали 430г., но през това време те били поробени. При едно видение на Яков, Бог му казва: „Няма да се именуваш Яков, а Израил.” ( Бит 32:28). От тук държавата Израел получава своето име. От тежкото робство Яхве или Еова ги избавил чрез Моисей, който ги извел с големи знамения и чудеса, наречени „язвите на Египет". Моисей – име на знаменит пророк и законодател на Евреите, който ги извежда от Египет и ги завежда до пределите на Обетованата земя. Той е роден през 1571 г. пр. Хр. Бил син на Амрам, от Левиевото племе и имал по-малки брат и сестра (Аарон, Мариам.). Животът му е разделен на 3 периода, всеки от по 40 години. I период – детство. Когато бил хвърлен в река Нил и намерен и осиновен от фараоновата дъщеря, до бягството му в Мадиам. През това време той живял в Египетския двор и бил научен на всички египетски мъдрости, и силен на слово и дело. II период обхваща бягството и завръщането в Египет. През цялото това време той е живял в Мадиам. Тук той се оженил за Сапфор, дъщеря на мъдреца Йотор и се запознал с живота в пустинята. По този начин Бог го приготвил да послужи като средство за избавление на хората, през 3 период от „Изхода от Египет” до смъртта му. 


http://boji-dar.info/m/articles/view/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4
Ханаанци (хананейци)

Потомци на Ханаан. Отначало те живеели в Ханаанската земя, където се размножили и станали един силен народ. Чрез търговия и война, те придобили големи богатства, и изпратили поселения по всичките острови и примория на Средиземно море. Когато идолослуженията и гнусотиите им станали нетърпими, Бог предал отечеството им в ръцете на израилтяните, които го завоюваха при Исус Навин. В Библията се споменават следните Ханаански племена:

1. Евейците, населявали северната част на Ханаан, при полите на планината Ермон. Виж И.Н. 11:3, където се разказва, че те с всичките си войнства, били поразени от Исус Навин. Израилтяните, обаче, не изгонили всичките от земите им - Съд. 3:3; 2Цар. 24:7; 3Цар. 9:20. Евейци е имало и в Средна Палестина - Бит. 34:2; И.Н. 19:1,7 и 11:19.

2. Хананейците, в тесният смисъл на думата, населявали полетата на запад от Йордан, и една част от полетата покрай Средиземно море - Чис. 13:29; И.Н. 11:3.

3. Гергесейците, живели между земята на хананейците и земята на евусейците; това се вижда от редът, в който те се споменават в И.Н. 24:11.

4. Евусейците, населявали околността на Ерусалим и самият град, на който старото име било Евус - И.Н. 15:8,63 и 18:28. Вениаминците, на които се даде тази земя, не изгонили евусейците - Съд. 1:21. Давид бе първият, който превзе крепостта на Евус - 2Цар. 5:6,7.

5. Амореите, (или аморейците), населявали във времето на Авраам, една област на юг от Ерусалим, на западната страна на Мъртво море - Бит. 14:7. По-късно, те се размножили и се разпръснали по планината в югоизточната част на Ханаан, и затова тя се нарича "Аморейска планина" - Вт. 19:20. Преди времето на Мойсей, аморейците бяха основали и в източната част на Йордан две царства, Васанското на север, и царството, което отначало имало за граница на юг, бродът Явок. Но при царят си Сион, аморейците преминали Явок, и превзели от амонците и моавците цялата земя между Явок и потокът Арнон; така последният поток станал южна граница на аморейците - Чис. 21:13,14,26 и 32:33,39; Вт. 4:46,47 и 31:4. Тази земя, израилтяните завладели по-късно, след една победа над Сион. Виж Аморейци.

6. Хетейците, (или потомци на Хет), живяли по планината между аморейците. Във времето на Авраам, те владели Хеврон, и този Еврейски праотец купил от тях за гробница пещерата Махпелах - Бит 23гл. и 25:9,10. Когато израилтяните влезли в Ханаанската земя, хетейците се вижда, че са отишли да живеят по-на север. Околността на Ветил се нарича "земята на хетейците" - Съд. 1:26.

7. Ферезейците, населявали различни чести на Ханаанската земя. Името им значи "полски жители". Според Бит. 13:7, ферезейците заедно с ханаанците населявали земята между Ветил и Гай.

Освен тези седем племена, имало и други от същото коляно, които населявали земята на север от Ханаан. Те са били арукеяните, арвадците, цемарейците, и ематците. Имало и други инородни племена в пределите на Ханаанската земя. Такива са били енакимите, рафаимите (или исполините), и амаличаните.


Ханаанска земя

II. Земята населена от Ханаан и от потомството му, а по-късно дадена на евреите. Тази земя, в различни времена, се е наричала с различни имена, или от жителите и или от някои обстоятелства свързани с историята й: 1) "Ханаанската земя", от Ханаан, синът на Хам, който я разделил между синовете си, от които всеки станал глава на едно многобройно племе, и най-накрая на един отличен народ - Бит. 10:15-20, 11:31. Тази земя, най-напред не се простирала на изток от Йордан. 2) "Обещаната земя" - Евр. 11:9, от обещанието, дадено на Авраам, че потомството му ще я притежава - Бит. 12:7, 13:15. 3) Понеже тези се наричаха "евреи", земята в която те живееха, се е наричала "Еврейската земя" - Бит. 40:15; и 4) "Израилската земя" от израилтяните, или от потомството на Яков, което се заселило там. Това название, често се споменава в Стария Завет. То обема цялата земя от двете страни на Йордан, която Бог бе дал за наследие на евреите. По-късно, то често е обозначавало само земята на 10те племена - Ез. 27:17. 5) "Юдовата земя". Тази земя най-напред е обемала само страната, която е била дадена на Юдовото племе. След отцеплението на 10те племена, земята, която принадлежала на Юда и на Ваниамин, които образували едно отделно царство, се различавала по названието "Юдовата или Юдейската земя"; последното название се е задържало през съществуването на втория храм, и под владението на римляните. 6) "Святата земя". Това название се е употребявало от евреите след Вавилонския плен - Зах. 2:12. 7) "Палестина" - Из. 15:14. Това име е произведено от името на филистимците, които се преселили от Египет в приморията на Средиземно море. По-късно, това име станало общо за цялата Израилева страна, макар филистимците и да населявали само една част от нея. Езическите писатели, наричат Святата земя понякога Палестина, друг път Сирия, а понякога и Финикия.

Ханаан граничил: на запад със Средиземно море, на север с Ливанската планина и Сирия, на изток с Пустинна Арабия, и на юг със Сдом и пустините Цин и Фаран. Най-голямата му дължина, била около сто и осемдесет мили, а средната му широчина около шестдесет и пет. Във времето на Давид, обширни княжества били присъединени за известно време към Святата земя. Тези княжества, са били населени от съпределните и близките народи, и се простирали до Пустинна Арабия, и на север до Тапса на Ефрат, с цяла Сирия между Ливан и Ефрат.

Ханаанската земя, се е делила различно в различните времена. При Исус Навин, тя се раздели между дванадесетте племена, и в царуването на Ровоам, се радели на двете царства Израилево и Юдово. По-късно Ханаанската земя, преминава последователно в ръцете на вавилонците, гърците, сирийците, и римляните. Във времето на Исус Христос, тя е била под властта на последните, и е била разделена на пет области: Галилея, Самария, Юдея, Перея и Едом. В наше време, Палестина се намира под владичеството на Султана, и се управлява от паши.

Ханаанската земя, е естествено украсена с гори и планини, с поляни, реки и долини. Главните гористи и планински места са: Ливан, Кармил, Тавор, Галаад, Ермон, и др. Главните реки са: Йордан, Арнон, Сиор, Явок и Кисон. Езерата са: Асфалтово езеро (или Мъртво море), Тивериадско езеро (или Галилейско море), и Мером. Тези са описани всяко на мястото си.

Относно физическите черти на тази земя, северната граница й минава през високите планини Ливан и Ермон, на които някои върхове са десет хиляди крака високи. Около полите на Ермон, извират източниците на Йордан. Тази река, като мине през Мером и Галилейското море, се устремява на юг, и след много криволичения, се втича в Мъртво море. Коритото й е твърде дълбоко, и главата й стои две хиляди крака високо над устието й. Страната между Йорданската долина и Средиземно море, е въобще едно високо поле, просечено с хълмове и дълбоки долини, през които зимните потоци текат, и се втичат в Йордан и в морето. Галилейското поле, може да е деветстотин или хиляда крака по-високо от равнината на Средиземно море. В Долна Галилея, е голямото Езраелско поле, което се простира от планината Кармил и Акхо (Сен Жан д'Акръ) на запад до Тавор и Гелвуе, и даже до Йордан на изток. От това поле нататък, земята пак се възвишава на юг, така че планината Гаризин е 2,300 крака над морето, Ерусалим 2,400, и Хеврон 2,600. При крайморието, под планината Кармил, намираме една плодовита поляна, която постепенно се разширява на юг, колкото отива към Фаранската пустиня. Страната оттатък Йордан е планинска, и има богати пасбища и плодовити долини. Още по-на изток, се простира високото и безплодно поле на Пустинна Арабия.

Почвата на Ханаан е плодородна, а климатът умерен. Есенните дъждове, започват да падат обикновено в края на октомври, и скоро след първите дъждове се сее житото и ечемика. Дъждът вали най-много през декември, и продължава да вали от време на време до април. От май до октомври никак не вали дъжд. През зимата не става много студено, и на замръзва. Сняг рядко пада повече от един крак, но бури с градушка, често се явяват зиме. Ечемикът жънат десет-петнадесет дена преди да ожънат житото, и житните произведения узряват по ниските места по-рано отколкото по високите. Житната жетва, трае от април до юни. Гроздето узрява през юли, но гроздобера продължава чак до септември. През този месец и през октомври, жегата е голяма, сушата се увеличава, изворите пресъхват и всичко живо и растително желае дъждец.

Едно време, Ханаанската земя, е била много плодородна. Тя е изобилвала с маслини, смокини, лозя, нарове, и за нея се говори в Писанието като за земя "където тече мляко и мед". Днес тази земя е повечето пуста; войните и лошото управление, са я опустошили и обезплодородили, но пак някои произведения като царевицата и гроздето, и днес потвърждават думите на Св. Писание за плодородието й. Виж Евреи и Юдея.

Завоюването на Ханаан. Тълкувателите на Св. Писание, са привеждали различни доказателства, за да оправдаят завоюването на Ханаан, и изтреблението на жителите му от израилтяните. Така, те са поддържали, че Ханаанската земя, е била дадена след потопа на Сим и синовете му, и че Хамовите синове по-късно я превзели от тях, че по-напред Ханаанците нападнали евреите, че Авраам бил владетеля на онази земя преди стотици години, че хананейците били едноплеменни с египтяните, и виновни за жестокостите на последните върху евреите. Тези извинителни причини колко са истинни ние не знаем, и Св. Писание не споменава за тях, но казва, че евреите отишли в Ханаанската земя по Божие повеление. При завоюването на Ханаан, Господ искал да запечата в умовете на израилтяните, че нечестието е причина за наказанието на Ханаанските народи, които Господ не можел вече да търпи, и които той наказал за пример на идолопоклонническите народи, и на други подобни грешници. Такива грехове, като греховете на идолопоклонството, евреите трябваше да отмахнат от себе си; те трябваше да постъпят делом като представители на Божието правосъдие, а не да задоволяват похотите си, и за тази цел пленените користи се унищожиха. За завоюването на Ханаан, се разказва в Чис. 21гл; Исус Навин; и Съд. 1гл. Ханаанците не се съсипаха съвършено; много от тях избягаха в други земи; и останки от всичките Ханаански народи останаха в Юдея, подвластни на израилтяните, на които бяха "примки и тръни в очите им".





Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #458 -: Март 08, 2015, 18:21:35 pm »
Ранни български преселения

Легенда:

1. Прародина на Българите Балгхара (Бактрия)

2. Старата Велика България на Кан Кубрат. Около средата на VІІ век след смъртта на кан Кубрат се разпада и петимата му сина поемат в различни посоки и основават Куберова България (6), Аспарухова България (3) Котрагова България (4) и България на Алциок (5). Най-големият син Батбаян остава в Кубратова България, но е подчинен от хазарите след жестока война.

3. Дунавска България на кан Аспарух

4.Волго-Камска България на кан Котраг

5. Панонска България основана от Кубер и Алциок. Впоследствие Кубер с хората си основава държава в Македония, а Алциок отива в Бавария и оттам в Южна Италия

6. България на Кубер след напускането на Панония.

8. Преселение към Индия на българи от старата Бал(г)хара.

7. Преселение на остатъците от Алциоковите българи в Южна Италия след изтреблението им от Баварския крал Дагоберт.

 

http://www.sarakt.org/karti.htm

Ранна стория на българите

Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад след 681 г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били една от главните движещи сили на историческите събития разиграли се няколко хилядолетия преди Христа, а и след това. В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност.бел./разбира се..сириус-патриархат,винаги съм смятала,че сме издънка на сириански настроена фркация/ Нещо подобно се случва и по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през VI-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и ги предават на славяните.
За скептиците ще посоча само древнобългарския календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!
Все повече назрява необходимостта от написването на истинската история на България. В този сайт ще направим опит да осветлим някои факти от най-древната ни история, както и да разсеем някои от заблудите, които битуват в общественото съзнание.
Всеки, който има информация, факти, изследвания, нови открития в областта на нашата най-древна история може да ги изпрати на e-mail: [email protected] и те могат да намерят място в този сайт./в сайта на Кирил Стойчев - бел.К.Стирянов/
 СЕМАНТИКА НА ЕТНОНИМЪТ БЪЛГАРИ - автор доц. Иван Иванов
ДРЕВНО-БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВИ - Иво Андровски
ТРАКИТЕ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Кирил Стойчев
АСТРОЛОГИЧЕСКАТА СИМВОЛИКА НА МАДАРСКИЯТ КОННИК - Кирил Стойчев
Древно-българските държави
Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.
Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.
Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.
Какво казват летописите на Волжка България???
През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжските българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).
Според Кул Гали преди 35 хиляди години(бел СЕ.  хомо сапиенс/Адам и ЕВа/ги спрягат за има-няма плод на 40 000 годишна еволюция)древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.
Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.
Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.
( По отношение на ледниковите периоди не съм мноого съгласен с официалната география.Мисля че трябва да се доверим на теоретичната география от книгата на рускоезичните автори  Вотяков Анатолий Александрович и Вотяков Алексей Анатольевич "Грядущая катастрофа",които с много убедителни доводи доказват че учените възприемат преместването на полюсите за ледникови периоди
. Забел.Киреза Стирянов)  /бел.СЕ  Северната връзка[/color]
 
Първата българска държава
 
Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. ./бел СЕ..Причина абсолютно лишена от логика,ма нейсе..Вълк-Сириус/  По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдциС течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.
Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). бел.Се Отново Сириус,Сириус и пак Сириус!Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.
През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.
Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.
Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.
Създаването на Шумер
Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.
След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.
В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).
През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.
Страната Балхара
Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”(бел Се Останки от Монумента,Сащ се погрижиха да разрушат,под офанзива маскирана като анти терористичен акт уж целейки да разрушат Ал Кайда,която е не друго а проект финансиран изцяло Цру.Но който знае за връзката Странджа,Бучеджи,вече е наясно и с комплекса в Афганистан) Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.
През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.
С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.
В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.
Стара Велика България
В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.
В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.
Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).
Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.
В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.
Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).
Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име.
Тя е съхранена и до днес от българския народ.
През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

http://bulger-duhovnost.free.bg/007_malko_drevna_istoria.htm











За Потопа


ЧЕРНО МОРЕ, ПОТОПЪТ И БИБЛЕЙСКИТЕ МИТОВЕ
Петко Димитров, Димитър Димитров

Институт по океанология - БАН гр.Варна


http://seedot.com/civilization/bigprogram.html


 Най-сензационната находка в света .

http://www.kvantov-prehod.org/article/530/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F


Не само през Ной,но и сина му Сим ни е общ прародител.. :think:

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #459 -: Март 08, 2015, 18:25:29 pm »
Българи

Зиези
син на Сим и внук на Ной
— ?
Мосох
син на Яфет
— ?
Илирик
? — 986 пр. Хр. - 823 пр. Хр
Бладилий (Владилий) ? — 823 (820) пр. Хр. - 763 пр. Хр
Колад (Колед/Коледа) ? — 763 (700) пр. Хр - ?
Брем
син на Колад
— ?
Болг (Боу)
син на Колад
— 670 пр. Хр. - 588 (585) пр. Хр
Ладо (Лил/Лила) ? — 588 (585) пр. Хр - 360 пр. Хр
Перун (Пеперуд) ? — 360 пр. Хр - 340 пр. Хр.
Сирма
? — 340 пр. Хр - 300 пр. Хр.
Агрон
? — 300 пр. Хр - 270 пр. Хр.
Лангар
? — 270 пр. Хр - 250 пр. Хр.
Пиний
? — 250 пр. Хр - 200 пр. Хр.
Мотун
Дуло
— 209 - 174 г. пр. Хр.
Гентий
? — 200 пр. Хр - 120 пр. Хр.
Декефал
? — 120 пр. Хр - ?
Вологис
? — 58 пр. Хр - ?
Авитохол
род Дуло
— ок.153 - ?
Атилла
? — 400 - 430
Ирник (Бел-Кермек/Ернак) род Дуло
— 455 - 465
Борис ? — 490 - 502
Волег
? — 502 - 530
Реан (Кеанос) ? — ? - 504 - ?
Драгон
? — 530 - ?
Заберган
? — 550 - 562
Баян
? — 562 - 602
Органа
род Дуло
— 617 - 630
Гостун
род Ерми
— 630 - 632
Кубрат (Курт) род Дуло
— 632 – 665
Батбаян (Безмер) род Дуло
— 665 – 668
Аспарух
род Дуло
— 681 – 701
Тервел (Тривелий) род Дуло
— 701 – ок. 718 / 721
Кормес (Кормесий) род Дуло
— ок. 718 / 721 – 738
Севар
род Дуло
— 738 – 753 / 754
Кормисош
род Вокил
— 753 / 754 – 756
Винех
род Вокил
— 756 – 760
Телец
род Угаин
— 760 – 763
Сабин
род Вокил
— 763 – 766
Умор
род Вокил
— авг. – септ. 766
Токту
вероятно род Угаин
— 766 – 767
Паган
неизвестен род — 767 – 768
Телериг
неизвестен род — 768 – 777
Кардам
неизвестен род — 777 – 803
Крум (Крун)
неизвестен род, може би Дуло
— 803 – 814
Омуртаг
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 814 – 831
Маламир
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 831 – 836
Пресиян I
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 836 – 852
Борис I (Михаил)
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 852 – 864 - кан
864 – 889 - княз
Владимир (Расате)
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 889 – 893
Симеон I
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 893 – 913 - княз
913 – 918 - василевс на българите
918 - 927 - василевс на българите и ромеите
Петър I (Свети цар Петър) Крум, вероятно част от Дуло
— 927 – 969
Михаил
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 969 - 970
Борис II
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 970 – 971
Давид, Мойсей, Арон, Самуил
— 971 – 977
Роман
Крумова династия, вероятно част от Дуло
— 977 – 997
Самуил* -
Комитопули,
— 997 – [1014]]
Гавраил Радомир*
Комитопули, ]
— 1014–1015
Иван Владислав*
Комитопули, ]
— 1015 –1018
[[Пресиян II]-Фружин]* Комитопули, ]
— 1018
Петър II (Делян) Комитопули, ]
— 1040 – 1041
Петър III (Константин Бодин) Комитопули, ]
— 1072
Петър IV (Теодор) Асеневци
— 1185 – 1197
Иван Асен I (Белгун) Асеневци
— 1190 – 1196
Иванко
Асеневци
— 1196
Калоян (Йоаница) Асеневци
— 1197 – 1207
Борил
Асеневци
— 1207 – 1218
Иван Асен II
Асеневци
1218 – 1241
Калиман I Асен
Асеневци
— 1241 – 1246
Михаил II Асен
Асеневци
— 1246 – ок. 1253 - регентски съвет, начело с Ирина Комнина
ок. 1253 - 1256 - самостоятелно управление
Калиман II
Асеневци
— 1256
Ростислав Михайлович
тъст на Михаил II Асен
1256 - 1261
Мицо Асен
Мицо / Асеневци
— 1256 – 1263
Константин I Асен
Тих / Асеневци
— 1257 – 1277
Яков Светослав
Асеневци
— 1262 - 1276
Ивайлопо прякор Бърдоквата(тъй като го намерили като бебе в една маруля ) ? — 1278 – 1279
Иван Асен III
Мицо / Асеневци
— 1279 – 1280
Георги I Тертер
Тертеровци
1280 – 1292
Шишман I
Шишмановци / Асеневци
— 1280 - 1313
Смилец
Смилец
1292 – 1298
Йоан „Смилец“
Смилец
1298 – 1300
Чака
татарин, потомък на Чингис Кан / Тертеровци
— 1299 – 1300
Теодор Светослав
Тертеровци
1300 – 1321
Михаил
Тих / Асеневци
— 1301
Георги II Тертер
Тертеровци
1321 – 1322
Михаил III Шишман Асен
Шишмановци / Асеневци
— 1323 – 1330
Иван Стефан
Шишмановци / Асеневци
— 1330 – 1331
Иван Александър
Шишмановци (Срацимировци)
— 1331 – 1371
Белаур
Шишмановци / Асеневци
— 1331 - 1336
Михаил Асен
Шишмановци / Асеневци
— 1336 - 1354
Иван Асен IV
Шишмановци / Асеневци
— 1336 - 1354
Шишман II
Шишмановци / Асеневци
— 1341
Иван Шишман
Шишмановци (Срацимировци)
1371 – 1395
Иван Асен V
Шишмановци (Срацимировци)
— 1371
Иван Срацимир
Шишмановци (Срацимировци)
1336 – 1355 -съцар
1355 - 1396 - самостоятелен владетел
Константин II Асен
Шишмановци (Срацимировци)
1396 – 1422
Шишман III
Шишмановци (Срацимировци)
1598
Ростислав Стратимирович
Шишмановци (Срацимировци)
1686
Карпош
— 1689
Александър
Батенберг
17 април 1879 – 26 август 1886
Валдемар Датски
Олденбургови, (Дания)
29 октомври 1886
Фердинанд
Сакскобургготски
7 юли 1887 – 22 септември 1908 - княз
22 септември 1908 – 3 октомври 1918 - цар
Борис III
Сакскобургготски
3 октомври 1918 – 28 август 1943
Симеон II
Сакскобургготски
28 август 1943 – 15 септември 1946


Синовете на Сим


 Елам, от който са еламците;
Асир, от който са асирийците;
Арфаксад, от който са халдеите;
Лух, от който са лазите;
Харам, от който са игурите или етхес;
Лебул, от който са лидийците;
Гатсера, от който са гасфените;
Халмодат, от който са индиите;
Сала, от който са бактрийците;
Арам, от който са арабите;
Идурам, от който са гамериите;
Одерма, от който са мардиите;
Лезел, от който са партяните;
Десмем, от който са гедрусите;
Асал, от който са хискиите.
Асал породи Мелхи, който имаше двама сина - Мелхи и Мелхиседек.
Авимелех, от който са хирканите;
Сабеби, от който са араните;
Мамсвир, от който са армените или амените;
Евилат, от който са гимнософистите;
Зиези, от който са българите.

http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Latinski%20hronograf.htm

Неактивен BAYO

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 232
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #460 -: Март 09, 2015, 19:58:15 pm »
Привет. Снощи загледах едно клипче (те са две части) за един доктор, който твърди разни неща и искам да попитам тук, тъй като темата е точно такава, дали е някакъв лъжепророк или един от малкото, които искат да отворят очите на българина, за да започне всеки сам за себе си да се замисля за историята на България?

Part 1:
Part 2:
Let your fears go, you might find that you’re not lost!

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re: Прабългарите - теории и факти
« Отговор #461 -: Март 13, 2015, 23:48:09 pm »
Предлагам ви още една интересна гледна точка:
 ;)Синият ген на българите част-1   
http://www.ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=4413:-i&catid=147:2013-09-30-13-38-39&Itemid=231                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27