Във връзка с изясняване холографската същност на мозъка и доказване на неговото нелокално вълново действие, са проведени многократно повтаряни експерименти с лабораторни мишки и плъхове; пускат се в класическия лабиринт, където те трябва да преминат през различни препятствия и да намерят пътя към апетитното кубче сиренце...
Първите гризачи, естествено, са контролна проба и се пускат ето така - живи и цели, за да се види какъв ще бъде прагът на техния естествен успех. След това мозъците на животните биват хирургически обработени и резултатите категорично отхвърлят теориите, че мозъкът има "центрове" за различните си функции и работи като "органна" система; хипотезата, че мозъкът функционира по нелокален начин, чрез холистични вълни, се доказва неопровержимо.
Първото нещо, което правят с мозъците на гризачите, е да отстранят различни части от тях и да им предложат да се справят със задачата в този си вид - като им липсва по нещо от мозъка... Резултатите до тук са нормални - мишките и плъховете се затрудняват, повече или по-малко загубват двигателни способности, остават дезориентирани и не могат да се справят с препятствията.
Когато обаче връщат отстранените от мозъците парченца на старите им места (експериментът се прави бързо и отрязаните парченца мозък са все още живи), животните възвръщат почти напълно своите предишни футкции и умения. С това се доказва, че нарязванията на мозъка не се отразяват съществено на неговите функции, стига той да остане в цялост.
Следващата стъпка от експеримента е доста по-сериозна: целият мозък на мишката бива нарязан на салата и върнат обратно в главата й (!). При това положение тя отново (!) възвръща функциите си. Значи, дори и при сериозни нарушения на мозъчната цялост, той продължава да действа.
Авторите на експеримента продължават още по-нататък: вземат парчета от "мозъчната салата" и ги разместват - действие, което по категоричен начин би объркало предполагаемите мозъчни центрове. При това положение опитните животни отново (!) възстановяват способностите си и доказват, че мозъците им не действат на базата на очакваните центрове, които обработват информацията от своите локални места и подават сигнали от там...
Авторът на проекта, по думите му от книгата направо полудял от тази демонстрация на природата и взел, че смлял мозъците на няколко мишки с машинка за орехи или нещо подобно; върнал получената смесена кайма в главите им, а гризачите неотклонно се устремили към бучката сирене!... Не само, че разместването на мозъчните тъкани не им се отразило, но се оказало също, че всяка мишка може да "мисли" и с произволна смес от "мозъчната кайма" на останалите мишки...
"Къде е мисълта" в такъв случай?!