Индийската духовност и философия, която можем да кажем, че е най-обширната в запомнената част от човешка история, не притежава концепция за време. Там се говори, разбира се, за темпорални процеси като еволюция, кармични последователности и прочея, но всичко това се нанася в един абстрактен времеви континуум, който нито има съществено значение, нито се обвързва с някакви важни последствия. Това отличава индийското осъзнаване по диаметрален начин от европейското, където цялото случване бива генерално рамкирано от пределите на един човешки живот: ние мислим за своевременност на нещата, за житейски път и кариера, за съвремие и други подобни, които постоянно напомнят за съществуването на един ограничен отрязък от време, в чийто график трябва да се вместим. Пораженията, които такова мислене донася, не могат да се изчерпят с предизвиквания от това стрес, страх от смъртта, материализъм и безкруполност, с които нашата "развита" цивилизация се гордее. За разлика от западната мисъл, индийската оставя "на свобода" всичките притеснения относно реализацията на този тук живот; запазва се непоколебимото разбиране, че настоящият момент е само отрязък от нещо несравнимо по-голямо - нещо, в чиито мащаби цялата сериозност на една американска hyperкорпорация например, е едва забележима прашинка върху олтаря на Абсолютния. В размислите за такъв свръх-вселенски мащаб времето на хората отпада, потъва като пренебрежимо малка константа и се доближава до голяма степен към познатата по българските земи православна концепция, според която "има време за всичко - и за радости, и за скърби, и за прегръдки, и за отбягването им, и за молитви, и за съмнение...". В будизма (който също се корени в Индия), тази идея е достигната на още по-дълбоко ниво: "Ако останеш на едно място достатъчно дълго време, всички [неща] ще минат покрай теб.". С такава философия се постига една безметежност, освободеност от надбягващия се с разума и експлоатиращ дребноработниците грегориански календар, който е създаден по начин, целенасочено да държи всички уморени, недоспали, припряни и ограничени откъм възможност да търсят пробуждане за Духа в себе си. Издигането на едно по-високо ниво, макар и съвсем малко по-високо, рязко поставя човека в дълбока тишина и величествена протяжност на ставащото - няма ги изтрещялите, озлобени бесове на витринното ежедневие, които постоянно ръфат от покоя ни и ни заставят да се драпаме като бълхясали кучета с несъществени проблеми; тези проблеми отпадат, а пред нас се отваря един безкраен и щастлив разказ, в който няма нито една дата, нито един срок, а непреодолимата вяра в безкрайното дарява с щастие винаги, когато отново се опитаме да прекрачим по безконечния усъвършенстващ път; когато пожелаем... "Ако веднъж си посетил храма на Кршна, непременно пак ще се върнеш; без значение кога и къде..."
А иначе, другият въпрос, който горе беше засегнат - този за ариманическия характер на технологиите и възможността последствията от тях да заемат съвсем друг обрат - окултната философия говори за предстоящото настъпване на един "златен" период, когато "Злото ще бъде поставено в услуга на Доброто"...
