Аз самият през целия си живот съм живял в почти пълно отсъствие на памет за краткотрайно случващите се неща, в полза на принципите; в отсъствие на памет за имена, физиономии или телефони, в полза на усещането за хората, детайли от техните действия и реакции... Живея в едно "паралелно време", където единствен organiserът на мобилния ми телефон смътно приписква, за да напомни, че утре или след час не знам какво си се случва... Иначе, съзнанието ми изцяло е извън това. Като оставим проблемите ми при изпити, където трябва да рецитирам на своите мухлясали професори безмислени страници с текст от техните учебници, това свойство на съзнанието ми да отказва да се занимава с делничните обстоятелства, се оказва да е важно предимство: кризите, в които час по час обществото се тресе, преминават някак смътно покрай ушите ми - може дори и да не разбера, че се е случило и, докато останалите се давят в истерията на голата реалност, аз имам между нея и себе си един филтър, позволяващ абстрактно и отстранено мислене...
Тук скептиците много лесно ще заговорят за неориентираност и опасност да се окажеш жертва в това "неориентирано" състояние, но уви: липсата на социална, комерсиална и манипулативна "ориентация" позволява на човека да пребивава някак си като извънземен сред прогнилото ни общество, да гледа на ставащото като на театър, който си е загубил пропагандната музика и тъкмо за това ясно се чуват стенанията на актьорите, толкова усилено заглушавани от тези, които се надяват, че чуваш само в определената норма. "Видимото е невидимо, а невидимото е видимо."
Сега решетката на паметта е силно наранена от честотни оръжия като HAARP etc. и много хора се оказват неориентирани - точно в моето положение, само че не по природа, а по принуда - заради увреждането на решетката. Тази решетка по принцип обгръща Земята като сфера (в науката се познава като "ноосфера") и в нея се пази цялата памет на човечеството, до определени дялове от която всеки от нас би трябвало да има достъп. Целта е паметта да бъде разрушена, което е една от причините телата на хората методично да бъдат отравяни, за да не могат те в състояние на пълно съзнание да се свързват с ноосферата. С честотни вибрации разцентрират зарядите от решетката и по този начин хората губят своята памет, загубят способността си да запомнят какво се случва и стават неспособни да координират своите действия във връзка с познавани от тях факти. За линейното и категориално мислене това посегателство е катастрофално - догматичните хора ще се сринат, ще загубят всякаква идея за място, положение, функция и смисъл, за да се превърнат в автоматизирани роботи, следващи безпрекословно инструкциите, които скоро ще започнат съвсем пряко да гърмят от всичките телекрани (в гр.София вече монтират такива из автобусите). Има обаче и един друг тип мислене, което ще се окаже недосегаемо за тази най-мащабна в човешката история манипулация в пропагандния процес. Това мислене е много подобно на онова, което например глухите притежават в едно говорещо общество; липсата на звук в тяхната сетивност развива много силно визията, която им позволява да усетят определяната като несъществена съпътстваща информация, течаща успоредно на вербалния поток. И, ако ние постоянно се опитваме да изопачим думите, да излъжем с аргументи и прочея, тогава истината необезпокоявана лъсва през образа и е ясно видима. Това е само пример, който може да се открие и при слепите, и при лудите, и при всички "различни". На всеки предлагам простия експеримент, като изгледа например едни новини по телевизията, но без никакъв звук; обърнете внимание какви подпухнали демони са говорителите - нещо, което никога не сте забелязвали така очебийно под прикритието на техните гласове и на информацията, която трябва да узнаете...
Това е много поучителен експеримент, който идва да извика едно ново разбиране за съзнанието. Първо, информацията трябва да спре да бъде кодирана в стандартните понятия на факти и причинни, стойностни връзки между тях - трябва да се откажете от ролята, която някой ви е придал с очакваното нейно поведение в реалността - вие не сте това. Второ, трябва да се отпуснете в една недоизказаност, в една интуитивност и свободна асоциативност, което ще се окаже най-трудно за скептиците, вкопчили се в познанията от учебниците на науката и въобразяващи си, че тези познания могат да обяснят всичко; могат, ама не могат. И накрая, трябва да се приготвите за появата на луди събития, на страховити зрелища в близко бъдеще, които... ще се окаже, че в действителност никога не са се случвали. Тук на помощ идва твърдото усещане за съществуването на изконни принципи, в които единствено Вярата, Надеждата, Любовта и водената от тях Премъдрост ще спаси човешкото същество, евакуиращо се от пропадащите фронтони и колони в сгромолясващия се Храм на триизмерното време.
