Аз ще разкажа някой свой
Но първо трябва увод.
Като цяло съм забелязал, че ми се случват някакви по-особени неща изключително когато съм в полу-съзнателно състояние.Също така съм забелязал, че ми се засилват и нормалните пси-способности.
Винаги, когато съм след нощна смяна и се возя в транспорта към вкъщи, съм нито заспал, нито буден...главата ми постоянно клюмва и постоянно я вдигам отново.
В такова състояние мислите ми се сбъдват много бързо.Визуализациите ми дават резултат, привличам вниманието на хората, за които си мисля и тн.
Иначе, ако съм наспан и в нормално състояние, съм ГОЛА ВОДА !
Веднъж бях много зле, не бях спал въобще, и отидох на дневна смяна.
Скрих се в съблекалнята да подремна 2-3 часа, преди да е станал навал в хотела.
Събудих се по някое време.Излязох от съблекалнята.Беше късен следобед.Не се учудих, че никой не ме е потърсил...Отидох на мястото,където трябва да съм, срещнах се с колегите, с които бях на смяна.
И изведнъж се стреснах, подскочих целия и се озовах в съблекалнята - някой беше влязал да се преоблича.
Засипах го с въпроси кой е той.Питах го къде се намираме, защото си нямах и представа.
Колегата ми много се стресна и се наложи да ми обяснава каква ми е длъжността, от колко верме работя тук и тн!
Започнах да включвам малко по малко...но чувството за време не можех да го преодолея.
Съблекалнята е на минусов етаж.Качих се бързо нагоре, за да видя какво време беше.Не само, че не беше късен следобед, а не беше и есен - беше затопляща се лятна сутрин.И бях спал само 15 мин.
Бях напълно бодър и енергичен.Страшно объркан и донякъде изплашен.Беше ме обзело чувството, че не може да съм на по-грешно място и в по-грешен момент.Имах чувството, че нищо не е както трябва и съм напълно откъснат от смисъла на каквото и да е съществуване в обстоятелствата, които са пред мен.Не трябваше да е лято, а есен.Не трябваше да е 8 часа, а 17...Тези колеги не трябваше да са те, а трябваше да са съвсем други хора ! И тогава си дадох сметка, че до преди минута аз знаех всичко за хората от миналото обстоятелство...а сега не ги познавах.
Всъщност никога не бях виждал лицата им.А можех да се закълна, че допреди мигове знаех имената им, биографиите им, всичко.Излизаше така, че са напълно измислени личности, чиито лица не съм виждал никога, но са ми спомен.
Идеше ми да се разплача дори, защото имаше нещо много магнетично в онова, което сънувах.
Но имах ли избор? Това беше моята реалност.И бях хванат в нея яко.
