ето още малко:
Откриха гигантски подземен океан
Общият обем на тази водна маса е съпоставим с този на Северния ледовит океан.
Комплексен анализ на резултатите от сеизмично сондиране на Земята доведе до смайващи резултати: под изчточната част на Азия, на дълбочина около 1000 километра е разположена огромна водна площ – подземен океан. Изследването е на група учени от Вашингтонския университет в Сейнт Луис (Washington University) под ръководството на проф. Майкъл Уайсешън (Michael E. Wysession). Ако получените резултати бъдат потвърдени това ще доведе до кардинална промяна в собствените ни представи за строежа на недрата на нашата планета.
По време на изследването са били анализирани около 80 хиляди напречни сеизмични вълни, фиксирани в 600 хиляди сеизмограми. Обикновено сеизмолозите при сканиране на строежа на земната кора и горната част на мантията измерват скоростта на разпространение на надлъжните сеизмични вълни, наричани още първични, за разлика от напречните (вторични) вълни. Влиянието на изменението на температурата и състава на земните пластове обаче не могат да се отчетат поотделно при изследване с първични вълни.
Проф. Уайсешън е обединил традиционния подход с нов вариант, в който основно внимание се обръща именно на процеса на затихване на напречните вълни. Данните от затихването на тези колебания дават възможност да се определи каква е температурата на дадена област, а също и съдържанието й на вода. Ако едновременно се анализират скоростта на разпространение на вълните и затихването им може да се определят и температурата, и водата.
За анализа на експерименталните данни е било разработено специално програмно осигуряване. То заедно с комплексния подход е довело до създаването на тримерен модел на литосферата и мантията. На този модел се виждат фрагменти с голямо затихване на напречните вълни и с незначителна промяна в скоростта на надлъжните. Именно такова съчетание е характерно за зоните с голямо съдържание на вода. Проф. Уайсешън е нарекъл това явление “пекинска аномалия”. Според новосъздадения модел под източна Азия има огромна област с вода. Общият обем на тази водна маса е съпоставим с този на Северния ледовит океан.
По-рано имаше хипотеза за потъване на дъното на океана в този регион на дълбочина 1200-1400 километра, но тя не беше потвърдена с експериментални данни. По всяка вероятност водата е попаднала там след субдукция (движение на тектоничните плочи).
Около 70 процента от Земята са покрити с вода, която играе важна роля при геологичните процеси. Тя е своебразна смазка при движението на тектоничните плочи, смята Проф. Уайсешън. На Венера отсъстват тектонични движения, защото недрата са абсолютно сухи, понеже водата се е изпарила от високата температира на повърхността на планетата, допълва професора.
Ако изчисленията на групата учени се потвърдят, то създаденият от тях модел ще стане третият революционен модел за строежа на нашата планета след теорията за дрейфа на континентите, публикувана през 1915 г. и теорията за движението на големите литосферни плочи от 1968 г.
