Здравейте хора.
Прочетох някои много мъдри постове в тази тема и реших да споделя за моята среща с „Книгата за Урантия”. А има и хора, които допускат грешката да мислят, че това е просто още една книга. Не е! Книга е примерно „Островът на съкровището”, книга е „Контакт”, книга е „Завръщане от звездите”, та дори книга е и „Автобиографията на Мадона”… А да сравняваш „Книгата за Урантия” с книгите написани от хора, е все едно да смяташ, че Айфеловата кула е просто един футуристичен колец за домати.
Ще започна историята от далеч.
През 2004 г., след няколко-годишно боледуване, (от което последните 3~4 месеца бяха много тежки и доведоха до кратко
NDE, при което майка ми видя „нещо”), умря текущото материално тяло на майка ми. Три часа след смъртта на тялото ѝ, около 23:00, аз лежах в стаята си и плачех в продължение на около 50 минути без прекъсване.
Изведнъж в стаята се „появиха” две фигури – една изключително красива девойка с разкошна черна коса, която беше прегърнала майка ми през раменете с дясната си ръка, и сякаш я водеше на някъде. (думата „появиха” е отчайващо неподходяща и неточна, но не знам друга по-подходяща.)
Майка ми се обърна с глава към мен и ми се УСМИХНА. Ама така щастливо, спокойно и благо ми се усмихна, че не само спрях моментално да плача, а някакво
неописуемо, космическо спокойствие се разля в мен. До ден днешен се усмихвам като се сетя как се беше нахилила доволно.
Аз понечих да им задам около 10 въпроса едновременно: как така се появиха от нищото, как се движат така плавно, коя е красивата девойка, защо майка ми се е нахилила така щастливо… А девойката се полуизвърна към мен, (двете с майка ми се отдалечаваха от мен), със свободната си лява ръка спря водопада ми от неизказани въпроси, и някак си ми „каза”:
„Спокойно, ще разбереш какво става, когато му дойде времето.” (Думата „каза” също е отчайващо неподходяща и неточна. Нямаше изказани със звук думи – мислете за телепатия и Волф Месинг…)
След това двете „изчезнаха” (още една неточна дума) в посока на кухнята.
Цялото това
събитие се разви може би за около 5~6 секунди, и беше толкова реално и ясно, че аз веднага се надигнах от дивана и отидох в кухнята, защото те в тази посока бяха изчезнали. Осъзнах че не съм сънувал, че съм във пълно и ясно съзнание, и доказателството че това събитие беше реалност, е факта, че като стигнах във кухнята, аз вече се усмихвах спокойно, и тотално се беше изпарила цялата ми мъка и жал.
След две години чудене и умуване, през 2006 г. до мен достигнаха трудовете на д-р Майкъл Нютън –
„Пътят на Душите”, „Следите на Душите”, „Спомени от отвъдното” и леко ми се изясни загадката, която се случи през 2004 г. Започнах усилено да се интересувам от спиритическа литература. Изкълвах трудовете и биографиите на медиумите Гладис Озбърн Леонард, Елизабет Есперанца, Линда Уйлямсън, Даниел Дъглас Хюум, и установих че този номер -
„успокояване с усмивка” е често използван метод от Серафимките, които отвеждат Душите. Да се плаче за умрял човек е все едно да се плаче, когато гъсеница излиза от пашкула и се превръща в пеперуда. (Или пък за "Стар шлифер", както е нарекъл умрялото си тяло съпруга на Гладис Леонард, след като се върнал от "отвъдното" да я успокои.)
Другото голямо събитие, което се случи преди „Книгата за Урантия” да дойде при мен, беше следното:
Вечерта на 25-Октомври-2010, лежах и правех някакви недъгави опити за медитация - броях си колко пъти бие сърцето за едно вдишване и издишване, и се опитвах да не мисля за нищо друго.
В един момент, в мен се разля някакво
НЕОПИСУЕМО чувство че Някой ме ОБИЧА! Така наречената
„Безусловна Любов”. И едно НЕОПИСУЕМО чувство на БЛАЖЕНСТВО. Опитайте си да си представите 7~8 оргазма събрани на куп, любимите сладки, които ви е правила баба ви когато сте били дете, 3-месечна ваканция на Бахамските острови, щастлива брачна връзка… - и всичко това събрано накуп във не повече от десетина секунди време! Слаби са всичките ми опити да го опиша със човешки думи това чувство за Любов и Блаженство.
Ама Кой ме обича, ама защо ме обича, и какво беше това неописуемо чувство на Блаженство?!? … В следващите дни и седмици след това преживяване, се опитах да намеря някакво „рационално” обяснение. Изчетох каквото намерих за „Кислородната еуфория”, за душенето по време на секс, дори за една лудост, при която нарочно се спира достъпа на кислород до мозъка – Fainting game – като се опитвах да си обясня рационално чувството на блаженство и еуфория с контролираното ми дишане.
И най-неочаквано за мен, докато в следващите дни ровех по енциклопедиите в търсене на обяснение,
установих че аз повече няма да ям месо в този живот! Това ми дойде изневиделица. 5~10 секунди Божия Любов, и ставаш абсолютен вегетарианец. Няколко месеца ми беше много странно. Как така, от човек който ядеше по 1~2 кила месо седмично, се превърнах за 10 секунди във вегетарианец!? И то не заради някакви здравословни щуротии, ами с единствената цел да не се убиват животни.
И 5~6 месеца след това, някъде в началото на месец Март 2011, „Книгата за Урантия”
ДОЙДЕ при мен. Наистина дойде сама. Ето как:
Една приятелка от Варна ми звъни по телефона, и ме пита:
„Абе ти чувал ли си нещо за книгата Урантия? Нали се интересуваш от спиритически и Ню Ейдж книги?"Аз ѝ отговарям:
„Сега от теб я чувам, каква е тази книга?”А тя:
„Ми не знам, ей сега докато готвех в кухнята, за секунда по телевизията в едно от онези шантави предавания за медиуми и врачки се появи някакъв старец, който спомена нещо за „Книгата Урантия”, и аз изпитах непреодолимо чувство че трябва да споделя с някой, и затова ти звъня!”И така стана. Зачетох я първо в Интернет. Но първоначално адски скептично подходих. Мислех че е някаква Ватиканска пропаганда, да си отмият поповете смрадливата тиня от скандалите със сексуално насилие над деца, и да замажат прането на пари на мафията.
Интересното е, че докато я прелиствах скептично и със подозрение, Книгата още в началото ме
ХАЛОСА със един параграф, в който се споменаваше за Тъмната Материя:
On the outskirts of this vast central universe, far out beyond the seventh belt of Havona worlds, there swirl an unbelievable number of enormous dark gravity bodies. These multitudinous dark masses are quite unlike other space bodies in many particulars; even in form they are very different. These dark gravity bodies neither reflect nor absorb light; they are nonreactive to physical-energy light,…А през 1934 г., единствения жив човек, в чиято глава е съществувала бледа концепция че може да съществува физическа материя, която
изобщо не взаимодейства със светлината, е
Фриц Цвики (който за майтап е роден във гр. Варна между другото). И едва след методичните астрономически изследвания на Вера Рубин през 1970-те години, която открива че Галактиките хич не се въртят както би трябвало според Айнщайн и Нютон, и че наистина има „Тъмна Материя” която не реагира със електромагнитното лъчение което наричаме Светлина, концепцията за „Тъмна Материя” получава сравнително по-добър прием - но само сред тесен кръг физици и астрономи по онова време.
Та този параграф за Тъмната Материя ме прасна като тухла по главата, и след това се зарових съвсем ентусиазирано в Книгата, за да открия още нещо което е "преди времето си", и открих че в един друг параграф е кратко описан принципа на Електро-Слабата теория, която доказва, че при високи енергии над 100GeV Светлината и Слабото Ядрено Взаимодействие се сливат в едно, и стават неразличими. (Накратко – „забавяш” силното ядрено взаимодействие и получаваш слабо ядрено взаимодействие, забавяш слабото Я.В. и получаваш Светлина, забавяш Светлината и получаваш Материя. = Ние сме кондензирана Светлина, както водата е кондензирана пара. Е=mc
2 е от 1905 г. но раждането на Електро-слабата теория е едва след 1973 г. - след успешните експерименти със
Гаргамел.)
А след като в самата „Книга за Урантия” прочетох предупреждение, че тя не трябва да води до фанатизиране и че не съществува книга, в която е написана всичката истина, още в същия час си я поръчах от Амазон, за да я имам и на хартиен носител. И понеже явно Тате Бог има много готино чувство за хумор, Книгата я получих от митницата точно на Еньовден – 24 Юни – деня на Йоан Кръстител. Много ме радват такива „съвпадения”.
Като споменах думата Бог, а и като чета някои предишни коментари, искам да кажа, че опитите ни да разберем, проумеем, или дефинираме Бог, може да се сравнят с опита на бактерия от дланта ми, да проумее защо и как пиша на клавиатурата сега. В настоящия момент, със всичките наши телескопи, микроскопи, и ускорители на частици, може да се каже, че ние виждаме около 50 пиксела от една 100 мегапикселова снимка, и се опитваме от видяното да разберем дали това е картина на Рембранд или е статистическа графика, обясняваща защо Бог е решил че
Константата на Фината Структура трябва да бъде 137.
Леле как се вдъхнових. Наистина не трябва да се фанатизира Книгата.
Моя съвет е: ако Книгата достигне до вас, стремете се да я четете в оригинал на Английски! Или най-малкото, сверявайте превода с оригинала доколкото можете. Повечето от щуротиите, които са се получили в Библията, Корана, Талмуда, Торите, и прочие, са резултат от „невинни” грешки в преводите и преписите, които след като ферментират няколко века, се превръщат във наивно звучащи глупости.
Аз примерно, едва преди няколко месеца осъзнах, че „възкръсването” на Христос (Майкъл от Небадон), всъщност е било нещо много подобно на появяването на майка ми и нейната Серафимка (Seraphic Guardian of Destiny), за да спрат моя ненужен магарешки рев, само че Христос/Майкъл е разговарял, и се е показал в моронтиевото си тяло на много хора, и на няколко места.
А съвсем наскоро, моя бавно-загряващ мозък успя да стопли, че рематериализирането на човешката Душа във първото
моронтиево тяло е процес много подобен на събуждането на войника от филма „Аватар” във хибридното тяло На’ви/Човек.
Голямо приключение, и големи загадки за изучаване ни чакат. Явно неслучайно в Книгата се предупреждава да не се стига до фанатизиране, и да се изпълнява търпеливо предвидената съдба (уроци) за текущия живот:
От 2076 страница:
Do not try to satisfy the curiosity or gratify all the latent adventure surging within the soul in one short life in the flesh. Be patient! be not tempted to indulge in a lawless plunge into cheap and sordid adventure. Harness your energies and bridle your passions; be calm while you await the majestic unfolding of an endless career of progressive adventure and thrilling discovery.