Автор Тема: Парад на измяната  (Прочетена 23257 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Парад на измяната
« -: Септември 29, 2008, 11:40:29 am »
В "Невидимата атака" се опитах да опиша някои аспекти от действието на психотронната техника. Сега ми се ще да се спра на друг метод - агентурата и провокацията. С помощта на няколко причера ще се опитам да обясня как действат Службите. И тъй като агентурните методики имат една и също основа, вие сами можете да си направите съответните изводи.
Сега ще пусна само въведението към книгата. Налага ми се да поизляза за някой час. Като се върна, ще продължим.

ПАРАД НА ИЗМЯНАТА

 

            Тук ще стане дума не само за предатели. А и за такива, които винаги са ни били врагове. Само че ние, поради своята доверчивост сме ги приемали за свои. Значи поне за нас те са изменници и не е грешка, ако ги включим в парада на измяната.

НЕОПРОЩЕНИЕ

Прощавам измяната, родена сред мъчения. Прощавам предателството, предизвикано от страх за съдбата на близки хора. Простено да бъде изтръгнатото насила признание. Простено да бъде на такива предатели. Простено да им бъде заради тяхната слабост. Простено да им бъде заради липсата на достатъчно сила. На такива всички прощаваме, прощавам и аз. На такива и Бог ще прости.

Не мога да простя предателството, сътворено от разстояния - географски или съсловни. Не прощавам измяната пред страха от загубата на достигнато материално благополучие. Не прощавам на борците за народни правдини, станали недосегаеми за своя народ. Не давам прошка на изменниците, гледащи с надменност жертвите на своята измяна. Те не търсят прошка, затова не ще я получат. На такива и Бог не ще прости.

Мнозина от нас преминаха неопетнени през десетилетията на битки и безмилостни атаки. Мнозина излязоха несломени от лагери и затвори. Не бяха никак малко издържалите на нечовешки мъки герои. Омърсиха се след това, когато страшното мина. Тогава предадоха и нас. Започнаха да си спомнят за годините на съпротива като за лош сън, като за кошмарно преживяване. Няма по-мерзко предателство от тяхното, няма по-долна низост. На такива и Бог не може да даде прошка. Затова нека Той ги накаже. Аз се отказвам да мъстя. Както се отказвам и да простя.

Бяха част от нашата борба, бяха непреклонни и истински, а днес целите вонят на измама. Бяхме съвсем близо до целта, толкова малко не ни достигаше да я осъществим, а те не издържаха. Те, които не се уплашиха от насочените дула, които не се пречупиха от най-свирепите инквизиции, днес търгуват със съвестта си, побратимяват се с нашите общи инквизитори. Заради тях достойните тънат в мизерия, заради тях не доубихме поваления звяр. Заради тях войната не се увенча с успех. Затова народното проклятие ще падне върху им и никакво опрощение не ще има.

Бяха част от свещения Идеал, но вече ги няма. Не, не са мъртви, но все едно че са - вече не са същите. Толкова искам да им дам своята прошка, но не мога. Как да ги позная? Остана ли нещо от тях, по което да разбера, че са те? Захвърлиха своето минало, отрекоха своите стари съратници, презряха идеите, в които се бяха клели. Нима това са те? Нима ги има още, за да им простя? Нима може да бъде простено нещо, ако то не съществува? Нима и Бог може да прости на Нищото?

А аз дори не съм Бог.

***

Въпросът за предателите и провокаторите има значение не само за жертвите. Последиците от тяхната рушителна дейност засягат всички честни хора. С помощта на предатели и провокатори искрените идеалисти бяха премахнати и техните места се заеха от разбойници, от криминални типове, за които няма нищо чисто и свято. Други, неизмеримо по-мощни са силите, планирали разгрома на България и ликвидацията на българския народ. Но без своите маши, без дребните подли душички пораженията не биха били така големи. Именно те вървяха след големия валяк и доизскубваха малкото оцелели тревички. Имайте го предвид, когато ме съветвате да не се занимавам с такива. Няма как, трябва да покажа кои и какви стояха срещу нас и какви методи използваха. Всъщност точно заради провокаторите отказах да отговарям на въпроси във форума на нашия Интернет сайт и да влизам в дискусии. За тази цел пуснах следното

ОБЯСНЕНИЕ

Мисля, че дължа малко лично обяснение на участниците в този форум.

Електронните ми пощи са извън мой контрол. Дори не мога да ги отварям. Ако някой ми е писал и не съм му отговорил, да знае каква е причината. Ако съм му отговорил, да знае, че съм му отговорил не аз, а някое непознато другарче. Нови пощи не съм отварял и поне засега нямам намерение да отварям. Лични съобщения пиша в изключително редки случаи и също в такива случаи отговарям на лични съобщения. От началото на годината всичките ми ЛС се броят на пръсти. Каквото имам да кажа, го пускам направо във форума. Ако нещо съм премълчал, ако не съм се доизяснил в нещо, то е, защото така съм преценил. Интернет вкъщи нямам и в скоро време не се очертава да имам. На въртележката, на която се повъртях до ноември миналата година нямам намерение да се качвам отново. Из други форуми и сайтове нямам нито време, нито желание да ходя.

Защо пиша това обяснение? Тоя, който трябва – ще се сети. Който не се сети – обяснението не е за него.

Скоро някои ще си кажат „Христос Възкресе!”, ама поне на мен повече ми се ще да си кажем скоро България Възкресе! Каква е връзката на моето пожелание с Обяснението? Ако някой не се сеща, нека погледне обяснението ми за Обяснението.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #1 -: Септември 29, 2008, 13:56:18 pm »
Част І

ПЪТЕКИТЕ НА ПАДЕНИЕТО

            През 90-те години във Враца живееше момченце на име Цветомир Георгиев Йолов. Скинарче. Също като другите скинарчета, то вдигаше дясна ръка в нацистки поздрав и крещеше „Хайл Хитлер!”. Пиеше, напиваше се и редовно участваше в побои над цигани или над хора, заприличали му на цигани в тъмното. Добре, че баща му не беше беден, та редовно го откупваше от Районното полицейско управление. Според някои информации, които не бяха опровергани, Цветомир Йолов имал заведени четири съдебни дела за криминални престъпления. Включително за разбиване клуба на БДФ във Враца и за кражба на имущество от него. Последното го вярвам, Той сам ми е разказвал за този случай. Дори през 1999 година ми беше обещал една пишеща машина, след като ченгетата конфискуваха моята. Та Цъката ми обеща нова машина, която така и не видях. От пиянства и от побои нямал време да ми я донесе, поне така ми обясни тогава. А също ми обясни, че машината е от разбития клуб на БДФ, та още било опасно да я изважда от мазето на сестра си, където я криел. В невероятните приключения на момчето вярвам. Можете да се насладите на малка част от вестникарските изрезки, описващи скинарските подвизи на Цъката, както по онова време го наричаха неговите приятели. Думата „мангал”, изписана върху едната изрезка е правена от него, аз нямам навика да пиша на ръка. Ако някой се съмнява, ще му дам копие да си направи графологична експертиза.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #2 -: Септември 29, 2008, 13:58:45 pm »
Още малко снимки. Имам и други в архива си, ако се наложи, ще пусна и тях.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #3 -: Септември 29, 2008, 14:03:06 pm »
    Случи се така, че ме запознаха с момчето. От дума на дума и от чаша на чаша, то взе да се вслушва в мен. Обясних му, че пътеката, по която е тръгнал не е от най-добрите. Че тая пътека ще го заведе в затвора, а побоищата над цигани и крясъците „Хайл Хитлер!” няма да спрат циганизацията на България. Разговарях и с неговия баща Георги Йолов, убедих го, че е най-добре да прати сина си да учи. В края на 2002 година мои приятели ми предложиха да посетя Париж на техни разноски. Предложиха ми да взема още някого със себе си, по свой избор. И аз, представяте ли си – взех Цъката. Що пък да не види свят момчето. Е, видя. Така видя, че нашите домакини му предложиха да си презавери билета и да се върне в България по-рано от предвиденото. Сега няма да разказвам в детайли, всичко съм описал в биографичната си книга „Непослушание”. Позволих си само да покажа снимка, на която Цъката вдига ръка в нацистки поздрав пред Айфеловата кула, та хората се хванаха за главите. Подробности. Пък и не за поведението на Цъката в Париж ми беше думата.

            През 2004 година нашият Цветомир регистрира във Варна своя фирма с предмет на дейност Интернет доставки. Много интересно, Цветомир Йолов, който редовно пишеше тук-там от името на някакъв „Фронт за антиционистка съпротива”, регистрира фирма във Варна, най-еврейският български град. Пазя едни такива негови писания, писани собственоръчно. Обаче Цъката регистрира фирма, която по закон си има работа и със Службите. Казвам „по закон”, а не че всички го правят. Законът обаче повелява на Интернет доставчиците да дават на Държавна Сигурност, която от 1989 година насам си смени името сто пъти сведения за своите клиенти. Виждате удостоверението за лиценз, шега няма. Снимката я взех от Интернет, не издавам никаква тайна, нито пък изнасям лични данни, каквото се чу по едно време. Пускам снимките, защото не обичам да говоря наизуст. Предпочитам да документирам каквото казвам, та да няма спекулации и опити за опровержение.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #4 -: Септември 29, 2008, 14:05:09 pm »
Цъката, който навремето нямаше пари за цигари изведнъж регистрира собствена фирма. И се почна една, не е за приказка. Наложи се да си разменим по някоя и друга остра реплика. За мое голямо учудване, получих призовка да се явя във Варна на съдебно дело, заведено от Йолов срещу мен. Мотивът бе, че съм го бил нарекъл „глупак”. Не вярвате ли? В началото и на мен ми беше трудно да повярвам, обаче се наложи. Ето снимка от една от призовките, както и от Тъжбата.

            Казват, че съдебното дело било заведено по настояване от НСС и нейни агенти, но това засега си остава само хипотеза. Друга хипотеза е, че делото е заведено по идея на Силвия Емилова Мирчева, за която съществуват прекалено много на брой и твърде основателни съмнения, че работи за руското разузнаване – ГРУ. Според запознати със случая, целта на Мирчева била да ме изкара от равновесие, та по-лесно да падна в нейните ръчички. Пак за Мирчева се изказа мнение, че дала идеята за палежа на моето жилище през юни 2006 година, при който палеж едва не загинахме с дъщеря ми. Другата версия за палежа беше, че е организиран от Георги Йолов, бащата на Цветомир с цел да ме убие, та да спре делото и да се избегнат последиците за негови син. Но както казах, това са хипотези. Полицията, ако можем да наречем тази бандитска организация „полиция” спря всякакво разследване, затова си оставаме на етап „хипотези”. Тепърва предстои да науча как точно са стояли нещата тогава. Не обичам неразгаданите тайни, особено, когато са се отразили по такъв драстичен начин върху живота ми. Вижте първо снимките от документите около съдебния процес, че после ще има още снимки, много по-интересни.

 

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #5 -: Септември 29, 2008, 14:06:10 pm »
 

            Та Цъката завел дело срещу мен, значи. Ами хубаво. Както можете сами да се убедите, делото е за обида, а не за клевета или за изнасяне на лични данни, както твърдеше някой си, подписващ се като „Лоенгрин” в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра”. За „Лоенгрин” също твърдят, че е човек на Силвия Мирчева, ама да не се отклоняваме от темата. Освен че заведе дело, Йолов закри тогавашния Интернет сайт на Движението, на който бе системен администратор. С обещанието, че след като изгони мен и още трима-четирима души, ще направи много по-добър сайт. И с обяснението, че ние сме били „смотана секта”, а истинският националист и истинската душа и сърце на сайта и на Движението бил той – Цветомир Йолов, с псевдоним Есхар. Само погледнете какво представлява днес „обновения” сайт на Йолов. Останало е единствено името, което е обявено за продан.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #6 -: Септември 29, 2008, 14:07:34 pm »
Цветомир съсипа сайта, обаче заведе съдебно дело, защото съм бил опетнил честното му /с четири висящи криминални дела/ име и съм бил засегнал чувствителната му човешка душа. Аз бях на друго мнение, ама кой ме пита. Според мен такива, които предават приятелите си, които вършат злини на хора, от които са видели само добро, нямат нито сърца, нито души. В крайна сметка прекратиха делото. Пак по негово настояване. Изглежда това момче твърде често си променя мнението по разни основни въпроси. Разказаха ми нещо, за чиято достоверност не мога да гарантирам, но ще ви го разкажа. Ако някой има възможност да провери дали е така, няма да е зле да научим истината. Та според онова, което ми разказаха, Йолов бил извикан от същите ченгета, които му наредили да заведе делото. Този път му наредили да го спре. Той се опитал да откаже с мотива, че щял да стане за смях и за резил, ако го направи. Тогава някакво ченге му рекло: „Слушай, бе, боклук такъв! Или спираш делото, или с бизнеса ти е свършено!” Разбира се, аз не съм присъствал на разговора и не мога да гарантирам дали такъв разговор изобщо се е състоял. Само предавам онова, което ми разказваха с едничката цел да науча истината. Но не и това бе главната цел да напиша този текст и да приложа към него съответните документи.

            Един ден вкъщи разчиствах и подреждах книгите си и попаднах ето на тази книга:

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #7 -: Септември 29, 2008, 14:09:16 pm »
  Навремето ми я подари същият Цветомир Георгиев Йолов. Имаше липсващи страници. Тогава, когато ми я даде, той ми обясни, че я бил откраднал от градската библиотека във Враца, защото била еврейска. Драскал из нейните страници и надрасканите листове лепял тук и там като нагледна агитация. Имаше намерение да оползотвори цялата книга по такъв начин. Поисках да ми я даде на мен, тъй като по мое дълбоко убеждение не бива да се унищожават книги. Тогава даже си спомних за отговора на Максим Горки, когато Сталин го попитал какво мисли за „Моята Борба” на Адолф Хитлер. „По принцип вредни книги няма” – отговорил писателят. Не съм съвсем съгласен, но все пак съм на мнение, че е по-добре книгите да се съхраняват, отколкото да бъдат унищожавани. Та многострадалната книга „По пътеките на еврейската история” попадна в мои ръце и аз я запазих. Предоставям на вашето внимание част от тези надраскани листа. Предупреждавам, че книгата у мен е оригинал, и че е надраскана собственоръчно от Цветомир Георгиев Йолов. Това си е документ, който не подлежи на опровержение.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #8 -: Септември 29, 2008, 14:11:02 pm »
Следващите страници са украсени по същия начин.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #9 -: Септември 29, 2008, 14:12:13 pm »
 Не рекламирам ръкописите по никакъв начин. Отказвам да дам дори мнение за тях. Единствената ми цел е покажа нагледно какво е писал преди години Цветомир Георгиев Йолов, преди да се превърне в това, което е днес. Е, освен с теория, Цъката искаше да се заеме и с практика, ама нещо не се получи. Доколкото ми е известно, специални изследвания са доказали, че от човешка мазнина, пък било тя и еврейска, сапун не може да бъде произведен. Цветомир Йолов много искаше да опита, аз тогава го разубедих. Сега съжалявам. Съжалявам, че го отклоних от престъпната пътека, по която беше поел. Ако не се бях занимавал с него, ако го бях оставил да продължава както си знае, Цветомир нямаше да основе фирма „Ария Нет” във Варна и едно съдебно дело щеше да ми бъде спестено. Сега ми е интересно да науча дали ционистите, след като видят надрасканите листове от тяхната книга, вече не съжаляват, че са допуснали такова лице да основе такава фирма. И то точно в града, чиято емблема толкова наподобява знамето на Израел.

            Защо написах всичко това, и защо приложих всичките тези снимки? Заради Цветомир Георгиев Йолов? Ами! Заради ционистите и заради евреите, естествено. Ей, господа евреи и вся остальная сволочь! Вие, които за половин дума срещу вас преследвате човека до гроб как ще ми обясните горното? Как ще ми обясните вашата любов необяснима към скинхеда Цъката, превърнал се в много-уважавания г-н Йолов? Господа евреи и вся остальная сволочь, след разкритията, че финансирате възстановената СС дивизия „Скендербег” как да не ви подозирам в прохитлеристки чувства? Господа евреи и вся остальная сволочь, как след всичко да не мисля, че нацизмът, в който толкова обичате да обвинявате нас, всъщност не е ваше дело?

            Ама както казват, неизповедими са пътищата Господни. Еврейските – също.

Ангел Грънчаров – Елтимир

Февруари 2008 година

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #10 -: Септември 29, 2008, 14:13:27 pm »
Част ІІ

 

ПЛЪХ  НА ПАЛУБАТА

           

Обикновено плъховете първи напускат потъващия кораб. Обаче в нашия български частен случай те са капитани. А когато решат да превземат или да потопят изплъзнал се от плъшеския им контрол плавателен съд, капитаните-плъхове пращат първо други плъхове, от по-нисък ранг да го окупират или повредят. За един такъв плъх искам да разкажа сега. Не бих се занимавал с него, само че не мога да стоя безразличен, когато същият плъх без да е от нашия екипаж развява знаме, на което пише „Движение „Воини на Тангра” и се представя за един от нас, без да е такъв. Това е престъпление срещу Българската идея и аз съм длъжен да реагирам.

Бях позабравил за него. Днес в Интернет форума на Движение „Воини на Тангра” го познах. Пише под чуждо име, разбира се. Почеркът му обаче си остава същият. А нали знаете, че криминалистите именно по това разпознавали престъпниците – по техния почерк. Говоря за времето, когато криминалистите се занимавали с ловене на престъпници, а не организирали атентати срещу мирно спящи хора. Но сега думата ми беше за оня, когото познах. Налага се да почна отначало, с излагане на спомени. Цитирам своята биографична книга „Непослушание”. Спестявам само имена на хора, нямащи никакво отношение към сегашните изяви на моя стар познайник.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #11 -: Септември 29, 2008, 14:14:12 pm »
През лятото на 1995 г. във в-к “Камбана” бях защитил Антон Рачев от Русе, когото съдиха за проповядване на фашистка идеология. Дори уредих легионерите от БДФ – Ботевград да излязат с декларация в негова подкрепа. Без да познавам този младеж, тогава писах, че се възражда практиката на мръсните политически процеси, и ако проявим равнодушие днес, утре потърпевши ще бъдем ние. Рачев има характерна физиономия, бях го виждал на снимки из вестниците и веднага го познах, когато се срещнахме в офиса на една партия. Съобщих му кой съм, оказа се че той е чел моята скромна публикация и се сприятелихме бързо. Нищо чудно - съдбите ни в много отношения си приличаха. И много жалко, че това момче се оказа вербувано от ДС, чиято цел бе да подтиква младежи към прохитлеристки прояви, та НСС да има поводи за разправа с тях.” Случката е от 1997 година. Виждате една от тези снимки, взета е от в-к „Север-Изток”, 3 август 1995 година. По онова време Рачев беше монархист и християнин. Нещо повече, беше фанатичен до истерия монархист и фанатичен до истерия християнин. Също така беше отявлен германофил и отявлен русофоб. Запомнете тези факти. Защото фанатизмът на някои индивидиуми понякога сменя своята посока.

 
« Последна редакция: Септември 29, 2008, 14:15:30 pm от Eltimir »

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #12 -: Септември 29, 2008, 14:16:15 pm »
До 1999 година отношенията ни с Рачев бяха приятелски. Ходих му на гости в Русе, той идва до Ботевград, нищо особено. През 1999 година обаче бях следствен по чл. 108 от НК за проповядване на „фашистка идеология”. На 6 или 7 май това момченце дойде вкъщи с още едно момченце, пак от Русе. Ако не се лъжа, казваше се Иван Митев. Нещо се поусъмних, нещо не ми хареса в поведението и в погледите им. Гърмян заек съм, все пак. И реших да ги заведа на село, тук беше малко или много опасно. На 9 май се върнахме в Ботевград. Както може да се очаква, на тоя ден местните „антифашисти” и днешни съюзници на Негово Влечуговство „монархофашиста” Симеон Втори се бяха събрали да празнуват поражението на България във Втората световна война. С бодра крачка и съветски песни, окичени с ордени и медали като коледни елхички. Обикновено не им обръщам внимание, те и педерасите почнаха да си правят такива празнични шествия. Обаче нашият Тони Рачев като ги видя взе да си изпъва ръката в нацистки поздрав и да крещи: „Хайл Хитлер!”. Е, немаше как, отстраних се от него и се престорих, че не го познавам. Ако някой не ми вярва, тук копирам една такава снимка с характерна за „Русенския Фюрер” поза. Снимката е от Плевен, откъде я имам, си е моя работа. След истериката на ботевградския площад и моето отдръпване бях обявен за страхливец и предател, а двамата приятели Рачев и Митев ми обясниха, че е по-достойно да вляза в затвора, отколкото да не обърна внимание на коледните елхички. Какво внимание, бе? То некрологът му се подал от джоба, върви си там старчето, щастливо усмихнато и не осъзнава на кой свят живее, ти ще го дразниш и ще му демонстрираш преданост към Адолф Хитлер! Не се скарахме особено, обаче прекратихме всякакви връзки. Сега да добавя друг момент. По време на следствието бяха издирени всевъзможни мои контакти с най различни хора. Включително с писателя Димитър Делян и с поета Иван Коев. А за Рачев, който пишеше откровено хитлеристки писма и един въпрос не ми зададоха. Викаха за разпит д-р Венко Седларски от Бургас, който се интересуваше от древна история. Антон кой знае защо не го потърсиха, вероятно не са знаели, че се познаваме. И то при положение, че Рачев бе разлепил из Русе листовка, насочена срещу циганите и евреите. От името на Движение „Воини на Тангра”, естествено. Нямаше как да не се усъмня. Или както казваше един мой колега навремето, може да съм луд, ама не съм ненормален. Сигурно съм малко луд, щом си патя все от едно и също. А именно, когато окажа доверие на недостойни за доверие хора. Случаят с Цветомир Йолов е прекалено известен, да го повтарям и тук.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #13 -: Септември 29, 2008, 14:17:22 pm »
  Мой адвокат на следствието беше проф. Янко Янков. Знаех, че той също е защитавал Рачев през 1995 година и му споделих за инцидента в Ботевград. Янко ми отговори, че Антон Радославов Рачев е вербуван от ДС и по лично нареждане на ген. Бриго Аспарухов му се изплаща нелоша заплата, за да върши провокации срещу такива като мен. А пък прословутото му дело по чл. 108 се оказало заради оклепани с боя руски гробове в Русе. Само че се наложило да го изкарат политически и му лепнали „пропаганда”. Ако някой се съмнява, да пита професора. Доколкото го познавам, той няма да се отметне от думите си. И нещо документирано. Из писмо на проф. Янко Янков до тогавашния Главен покурор на РъБъ Никола филчев. Датата е 23 март 2002 г.: „Господин Главен Прокурор, През 1996-1997 г. българските медии се занимаваха изключително усилено с разбъркани в пропаганден миксер, но имащи пределно ясна стратегическа конфигурация четири типа съобщения: 1) за ескалация на националистически, расови и фашистки прояви на (по същество персонално и организационно неидентифицирани) български младежи; 2) за загрижеността на западните политици за етническия мир на Балканите; 3) за мъдрата политика на парламентарно представените партии и преди всичко на управляващата партия СДС относно етническия мир в България. /…/ 2) че особено силно бе активизирано представянето в медиите на дейността на “групата” на едно младо и доста глупаво момче - Антон Рачев от Русе. /…/ 3) че Рачев (когото също така познавам лично от няколко години) е манипулиран директно по две линии: от сегашните български тайни служби; и от няколко души българи, живеещи в Швейцария и Германия (които също така много добре познавам лично и много отдавна!), които са известни сред цялата българска емиграция на Запад именно като изпратени там от комунистическите български тайни служби, за да създават провокационен “националистичен български колорит”. (Единият от тях, съвсем наскоро по това време се бе оженил за една видна българка, изпълняваща функцията “дипломатически представител (посланик) на България”, с която се познаваме много отдавна – тъй като завършихме заедно Юридическия факултет и тъй като сме земляци и познавам семейството й, и за която още като студент знаех, че е вербувана от ДС).

            В контекста на всичките тези (а и на други!) лични и професионални знания, аз още тогава направих и публично обявих прогнозата си, че сегашният управляващ елит под ръководството на управляващата партия СДС ще организира фалшиви прояви на национализъм, чрез които ще цели да шантажира Запада за уж “съществуваща опасност”, след което ще демонстрира “толерантност и мъдрост”, в контекста на които ще се опита да изпроси от Запада определени политически и икономически дивиденти заради “заслугите” си при решаването на важния за Запада проблем – запазването на етническия мир в България.” Писмото на Янков до Филчев се отнасяше до опита да бъда съден, така че имам пълното право да го цитирам. Тогава с Янко проведохме дълъг разговор на тема „Антон Рачев”, недоразумения не би трябвало да има. Рачев се е опитал да ме вземе за поредното конарче, ама тоя път канарчето му е отлетяло.

Работата беше ясна. Принципът е, такъв тип да го режеш от корен и да не му позволяваш да се приближава до теб. Хубаво, ама се случи пак да го срещна. Тони, както си му е реда се усмихва и се преструва, че нищо няма. И даже ми подарява малка книжка, която издали съвместно с русенския поет Атанас Ганчев. Виждате и нея на снимка. Лошо нема, могли хората, издали книжка. Нема лошо, ама има. Прибрах се вкъщи и се зачетох. Ганчев е добър поет и своите стихове сам си ги пише. За разлика от Антон Рачев, който своите статии само ги преписва. Тук виждате една такава статия. Копирам я цялата, за да не кажете, че си измислям. Отново ви обръщам внимание върху годината, през която е издадена книжката – 2000. Същата статия, с незначителни разлики беше публикувана във вестник „Нова демокрация” през месец май 1991 година. По една случайност главен редактор на този брой, а също автор на въпросната статия бях аз. Тук пускам главата на същия брой, сканираната статия я прилагам отделно. Подписана е като редакционна, но е писана от главния редактор, тоест от мен. Това беше обичайна практика в редакциите по онова време. Прилагам и снимка на редакционното каре. Изглежда някой от някого е преписвал, само където не знам кой от кого. Оставам на вас да прецените. В същата книжка се намират и други, писани от мен текстове, леко преработени. Но поне не са подписани с името на Рачев. Вероятно от страх. Не всеки ще посмее да сложи своето име под „Зов”, включен и в „Кръгове” по особен начин. Веднъж му загатнах КАКВО е „Зов” и нищо, че беше пиян, може да е запомнил. Книжката е любопитна и с факта, че като един от нейните рецензенти е посочен починалият три години по-рано Владимир Свинтила. Ще добавя, че Антон Радославов Рачев е роден на 12 ноември 1968 година, а Владимир Свинтила, с когото аз го запознах, е виждал всичко на всичко два пъти. Спомням си фраза от някакъв филм: „Толкова млад, а вече англичанин!”. Същият Рачев през 1995 година беше издал брошура от 30 страници, в която излагаше възгледи, твърде различни от възгледите, изложени в статията. Тоест, че в основата на българската държава трябва да стои християнството. Не уточняваше кое християнство, защото цитираше както православни, така католически и протестантски автори. Имам и брошурата, но не ми се занимава да я сканирам или преписвам. Не си заслужава труда. Споменавам я, единствено за да предупредя, че съм в състояние да я приложа като доказателство за истинността на своите твърдения. Брошурата е издадена от Монархическо-Консервативния съюз с председател Иван Марчевски от Велико Търново. Нарича се „Духовната държава”. Когато го видях за последен път, Марчевски заяви, че е прекъснал всякакви връзки с Рачев и нямам основание да не му вярвам. Моите възгледи в основни линии си останаха същите, каквито бяха не само през 1991 година, но и доста години преди това. Не съм фанатик, но държа на своето си мнение.

Неактивен Eltimir

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 519
Относно: Парад на измяната
« Отговор #14 -: Септември 29, 2008, 14:18:56 pm »
   И нещо, за което ще стане дума по-долу. Мен също ме обвиняват, че преписвам своите книги и статии. Както виждате, когато обвинявам, прилагам категорични и неоспорими доказателства. Държа същите категорични и неоспорими доказателства да бъдат приложени и към обвиненията срещу мен. Да бъдат, ама няма да бъдат, щото не могат, защото такива доказателства не съществуват. Поне аз най-добре си знам кой ми пише статиите и книгите. Всъщност обвиненията тръгнаха още през 1990 година, когато започнах да публикувам. Тогава плъзна слухът, че статиите ми ги пишела жена ми. Щото тя била с висше образование, пък аз съм имал само средно. Та едни и същи клевети се въртят вече 18 години. За разлика от клеветниците, аз доказвам с документи своите обвинения.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27