Да проследим хронологията на случая. Познавам Димитров от средата на 80-те години, когато той бе шеф на ДС – Ботевград. Няма да разказвам преживелиците си, те са описани подробно в биографичната ми книга „Непослушание”. Само ще допълня, ако съм пропуснал, че още докато бе шеф на ДС, изкара някакви курсове в Москва, към някаква школа на КГБ. Сигурно там са го научили да стане такъв виден демокраД. През 1990 г. Павлин вече бе началник на Районното управление на МВР – Ботевград, а малко по-късно го принудиха да си подаде оставката. Хванаха сина му в кражба и нямаше как. През онези години комунистите не бяха така нагли като сега. По едно време се подвизаваше като адвокат, май тогава завърши и право, задочно. После почна да се издига. Прилагам част от своите записки, отнасящи се до негово криминално превъзходителство. Наричам го така, тъй като доказа, че е превъзходен престъпник. И не само е гладен като Сив Вълк, но и е жаден. Жаден е за българска кръв.
„През март 2001 г. зам. шефът на /противо/Националната полиция палковник Павлин Димитров заяви, че трябва да се пристъпи към масово разоръжаване на населението, тъй като българите все по-често оказвали отпор на циганските набези, а това според г-н палковника застрашавало етническия мир в страната. Според г-н палковника, когато цигани трошат полицейски коли под носа му в ботевградския ЖК "Саранск", тогава заплаха за етническия мир няма. Май ще се окажат верни думите на Б. Травен от книгата му "Корабът на мъртвите": "Полицията е измислена, за да се грижи за спокойствието, а никой така не смущава спокойствието, никой така не досажда на хората, никой така не довежда хората до лудост, както полицията." Полицията у нас прибира не виновните, не нарушителите на закона, тя прибира онези, за които е казано, че трябва да бъдат виновни. Винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена.”
Имах основания да пиша по този начин. Спомням си, веднъж срещнах Павлин в Ботевград, на улицата. Край нас минаха няколко цигански каруци, пълни с дърва. Попитах го какво прави полицията за спиране на незаконната сеч. „Какви каруци, какви дърва?” Е, това вече беше яко дебелоочие. След като разменихме по още някоя и друга дума, Павлин рече: „Не е страшно, че крадат. Ще е страшно, когато не остане какво да крадат.” И това е мисленето на един полицай! На един от ръководителите на полицията! Да видим още какво съм пускал из Интернет по адрес на сегашния Гладен секретар:
„Януари 2002 година. Министърът на вътрешните работи проф. Талибанов награди шефа на националната полиция генерал-мафиор Васил Василев заради борбата му с конкурентните наркобанди. На упрека, че подчинените му полицаи в Ботевград отказват да търсят участниците в зачестилите напоследък обири, генералът отговори: “Както ме уведоми моят заместник палковник П. Димитров от ДС, момчетата честно делят печалбата си с нас. Как така ще ги арестуваме?” Беше си така, така си и остана. Махнаха Румен Петков главно заради наркотиците, заловени в Близкия Изток и върнаха на ръководен пост друг наркотрафикант. Вървете, че им вярвайте. Още малко факти за размисъл. Искам да разберете моралния облик на типовете, назначени да се грижат за нашата безопасност и получаващи огромни заплати и привилегии за тази грижа.
***