Закрила на лицензирани фалшификатори( глава 9 от книгата на Гари Норт "Честни пари" - http://bgrecon.commentary.net/bgrecon/North/gnhm/chap09.htm )Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си (Левит 19:15).Разкрити са трима фалшификатори. Първият е човек от средната класа, който притежава евтина офсетова печатница. Той е отпечатал 500 20-доларови банкноти и ги е въвел в обръщение.
Вторият е държавен чиновник в САЩ. Той работи за Монетното Бюро. Той е отпечатал милиони 20-доларови банкноти и правителството ги е въвело в обръщение.
Третият е председател на борда на мулти-милиардна банка в Ню Йорк. Неговата банка е заела милиарди долари от частичен банков резерв на мексиканската държавна петролна компания Пемекс. Цената на петрола спада, така че Пемекс не може да си плати дълговете.
Какво става с тримата фалшификатори? Първият е обвинен за фалшифициране и е изпратен в затвора. Вторият работи до 65-годишна възраст и след това се пенсионира.
Но какво става с третия човек, председателя на борда? Ето това е интересно. Третият отива в националната централна банка, Федералният Резерв, която на свой ред се обажда на мексиканското правителство, което незабавно отпечатва мексикански облигации за 25 млн долара, които след това са купени от Федералния Резерв с електронни пари, създадени от нищо. Тогава тези мексикански облигации стават част от "законовия резерв,” който предполагаемо е основата на паричната система на САЩ. (Това е узаконено в известния Закон за паричния контрол от 1980, срещу който гласуваха само 13 конгресмени).
Мексиканското правителство изпраща парите на Пемекс, който след това изпраща 25 млн долара за да плати лихвата за тримесечието на банката в Ню Йорк. Пемекс плаща на банката такса за “просрочване” на заема. След три месеца идва падежът на други 25 млн долара. Председателят на банката в Ню Йорк получава поздравленията на борда на директорите на банката и може би дори и премия за своето блестящо отлагане на кризата на банката с още три месеца.
Тези 25 млн долара се умножават чрез системата на частичен банков резерв на САЩ, създавайки милиони нови долари в търговията, една малка вълна на инфлация.
Този сценарий би могъл наистина да се осъществи според законите на САЩ. Тази система справедлива ли е? Бихте ли казали, че този закон не облагодетелствува нито силния, нито бедния?
Системата на Федералния РезервВ късния ноември на 1910 (вероятно 22 ноември) частен вагон, носещ някои от водещите банкери на нацията и един сенатор, потегля от гара Хоубоукън, Ню Джърси, и се насочва към Джорджия. Крайната им цел: Джекил Айлънд, който е собственост на някои от най-богатите хора в света като ловен клуб. Членството в този клуб се придобива само по наследство.
Във влака е сенатор Нелсън Олдрич, по майчина линия дядо на Нелсон Олдрич Рокфелер. Там са също: Хенри П. Дейвидсън, старши съдружник в могъщата банкова фирма J. P. Morgan Co., Бенджамин Стронг, (друг служител на Морган) и един европейски експерт в банковото дело, Паул Варбург. Присъствуват също представители на две големи банкови фирми в Ню Йорк.
На събралите се по гарата репортери не се казва нищо, освен че мъжете отиват на лов на патици. Шест години по-късно Бърти Форбс, човекът, който създава списанието Forbes, съобщава накратко за срещата и повечето хора остават с впечатление, че цялата история е просто измислица. След 1916 е писано много малко за това. (Може би най-подробното описание е в глава 24 на доста благосклонната биография, Нелсън У. Олдрич от Натаниъл Стивънсън [Nathaniel W. Stephenson, Nelson W. Aldrich, Scribner's Sons, 1930; преиздадена от Kennikat Press, 1971.])
На това тайно събиране тези мъже оформят това, което става Федералния Резерв, централната банка на САЩ.
На връщане биват посрещнати от репортери на гара Брунсуик, Джорджия. Дейвидсън отива да се срещне с тях и когато се връща, казва на групата, че "те няма да ни издадат.” Те никога не го правят. Пресата никога не отбелязва тази среща.
Сенаторът Олдрич, републиканец, е политическият посредник. Неговият биограф Стивънсън разкрива тази информация;
По какъв начин ще бъде контролирана Банката на Резерва? Опитът от нашата ранна история с двете банки на САЩ ни кара да бъдем внимателни. Житейският опит се изразява в безусловния отговор на Олдрич: Банката трябва да бъде пазена настрани от политиката. Не трябва да бъде контролирана от Конгреса. Правителството трябва да бъде представено в борда на директорите, трябва да има пълно знание за всички дела на Банката, но мнозинството от директорите трябва да се избират, пряко или непряко, от членовете на асоциацията (р. 379)
На републиканеца Олдрич не се отдава да прокара своята версия за централната банка през Конгреса през 1911 и 1912, но президентът демократ Уудроу Уилсън прокарва много подобна версия през декември 1913. Така в годината на данъка върху доходите се ражда също и Системата на Федералния Резерв, централната банка на нашата нация.
Голяма банкова застрахователна компанияФедералният Резерв е най-могъщата застрахователна компания в Съединените Щати, а може би и в света. Нейната функция е да контролира паричното предлагане в САЩ, увеличавайки или (едва ли някога) намалявайки по свое решение общото парично предлагане. Създадена е, както обещават основателите, за да премахне "паниката,” които са били наричани в онези дни рецесиите и депресиите. Резултатът е:
“Паниката” от 1920-21
Депресията от 1929-39
Рецесията от 1953-54
Рецесията от 1957-58
Рецесията от 1969-70
Рецесията от 1975-76
Рецесията от 1980-82
Казват ни, че той е създаден за да предложи т.нар. "еластични пари" за да задоволява сезонните нужди на бизнеса. Тези "еластични пари" достигнаха до стотици милиарди и дори повече.
Истинската цел на създаването на банката беше да предотврати фалита на коя да е голяма търговска банка в Ню Йорк и на други големи банки в страната. Само една голяма банка в САЩ фалира по времето на Голямата депресия, частната търговска банка с официалното име Банка на Съединените Щати. Но над 9000 малки банки прекратиха плащанията.
Дори в случая с Банката на Съединените Щати можем да видим намесата на големите банки. Тази банка е финансирана главно от малки търговци, особено еврейски търговци. Не е била "вътрешна" банка. Банките на Клиринговата къща, състояща се от големите Ню Йоркски банки, в началото обещават да позволят на разклатената банка да се слее с по-платежоспособни институции, но в последния момент се отказват от даването на гаранция допускайки обсадената от хора банка да претърпи още по-бърза изчерпване. Това създава вълна от изтегляния при другите банки. Накрая, през декември 1930 щатът Ню Йорк я закри, за да предотврати пълен банкрут. В края на краищата тя изплати над 83% от задълженията си при ликвидацията на активите си. Може поне да се зададе въпросът за причините за отказа на клиринговите банки да й помогнат в този кризисен момент. Дали са се страхували от нейния пълен фалит? Или просто премаахнаха "нетрадиционен,” по-спекулативен конкурент, който бе спечелил от възхода през 1924-29?
След като е премахнат този конкурент, няма повече провали на големи банки до края на депресията.
Във всеки случай този фалит посочва Ахилесовата пета на частичния банков резерв: парите са "инвестирани дългосрочно" в дългосрочни ипотеки, а задълженията на банката са краткосрочни, изплащане при поискване. Но парите са заминали. Такава е действителността на издаването на повече разписки за краткосрочни пари, отколкото има краткосрочни пари в резерв.
Федералният Резерв също е създаден да осигурява средства за предотвратяване на разпространяването на банковата паника върху големите банки. Ключовият израз е “осигурява средства" – синоним на създавам инфлация.
Банката на Федералния Резерв е частна корпорация, чиито дялове на собственост са държани от банките членове. Тя изглежда като обществена, тъй като президентът на САЩ назначава членовете на борда на управителите на Федералния Резерв, но директорите на дванадесетте регионални банки на Федералния Резерв, и особено на мощната Банка на Федералния Резерв в Ню Йорк, не са назначавани от никое политическо тяло. Има девет директори във всяка регионална банка на Федералния Резерв; шестима се назначават от местните банкери, а трима от Борда на Управителите на Системата на Федералния Резерв.
Може ли правителството да каже на Федералния Резерв какво да прави? Ако конгресът и президентът имат съгласие за това, което трябва да се прави – да. Ако има несъгласие относно паричната политика – и обикновено е така – тогава Федералният Резерв прави това, което желае. Произходът на Федералния Резерв показва, че той прави това, което големите мултинационални банки желаят. Това, което искат Белият дом и Сенатската комисия за банковото регулиране, обикновено е неясно, а мнозинството от членовете едва ли знаят какво е това централна банка, да не говорим как действува, или – чудо на чудесата – кой всъщност я притежава. Те дори не питат. Това се смята за "лошо поведение,” нарушение на етикета. Знам това от опит. Служил съм като помощник при конгресмен, който беше член на Банковата комисия на Конгреса.
Превръщането на дълга в париТова е изобретение на съвременния свят. Държавата се нуждае от пари. Тя се страхува от недоволство ако повиши данъците. Не е в състояние да плаща по-голяма лихва, така че не може да вземе на заем пари от обществото. Затова отива в централната банка и казва: “Купете дълговите удостоверения на хазната.”
Хазната създава дългови удостоверения (обикновено компютърно генерирани: задължения). Централната банка ги купува, като създава други къмпютърни данни: пари. Става размяна на компютърни сигнали.
Така държавата превръща в пари част от дълга си. Тя още в началото плаща по-нисък процент на централната банка отколкото би трябвало да плати, ако отиде на свободния пазар и се конкурира за заеми.
Какво е лошото тук? Кой е ощетен? Притежателите на пари са ощетени. Централната банка създава резервни активи, когато купува държавни облигации. Тогава тези пари се използват от държавата за да закупи каквото желае (предимно гласоподаватели). Тези нови пари минават през икономиката. Ако банковата система е система с частичен резерв, парите се умножават още много пъти. Това е процес на законно фалшифициране, който ние наричаме инфлация.
Държавата никога не получава нещо за нищо. Това означава, че вие и аз също няма да получим нещо за нищо. По-вероятно е да получим нищо за нещо. Ще получим по-високи цени, по-високи дългосрочни лихви и след това рецесия. Ще преминем през цикъл възход-криза, който инфлационните пари са създали.
Превръщането на дълг в пари е най-лесният път за държавата, тоест най-лесният начин да конфискува нашия капитал.
Най-доброто решение: никакви държавни дългове. Не бъди задължен на никого с нищо, включително и като данъкоплатец.
Когато Федералният Резерв изкупи някой актив (повечето от активите се състоят от 90-дневни американски облигации), той създава пари. Но той купува облигациите от една облагодетелствувана група от 20 големи банки и финансови къщи, които работят с американски ценни книжа и на свой ред вземат комисионна от всяка сделка. (Процесът е описан в една брошура, разпространявана безплатно от Банка на Федералния Резерв в Ню Йорк, Open Market Operations. Можете да я поръчате от 33 Liberty Str, Ню Йорк, NY 10045.)
На 21 ноември 1985, ден по-рано от 75-годишнината от заминаването на онзи влак от гара Хоубоукън, Банка Ню Йорк, частна търговска банка, преживя компютърен провал. Този ден тя беше закупила 22.6 милиарда долара в американски държавни ценни книжа от други банки и финансови къщи, за да бъдат изпратени към Федералния Резерв. Заявките за продажби дошли, но банката още не била изпратила парите, когато компютърната система се "срутила.” Федералният Резерв е трябвало да даде заем на тази банка от 22.6 милиарда долара до края на седмицата, за да покрие плащанията, които е дължала на другите банки и на финансовите къщи. Федералният Резерв плаща директно на другите банки. (Банката е трябвало да плати на Федералния Резерв лихва за една седмица за парите, която възлизала на няколко милиона долара. Някаква си компютърна грешка!)
Мислите ли, че вашата местна банка би могла да получи спасителен заем от 22.6 милиарда долара?
Въпрос: Защо Федералният Резерв не изкупува пряко тези облигации? Отговор: защото това няма да създава комисионни за облагодетелствуваните 20 банки.
Държавата позволява на централната банка, която по закон е частна организация, да манипулира паричното предлагане в Съединените Щати. Във всяка нация централната банка притежава тази власт. Защо правителствата търпят това? Защото винаги се нуждаят от пари. Централните банки служат като "заемодател в краен случай" за държавата.
Държавата плаща лихви върху сметките на хазната, държани от Федералния Резерв. Днес това възлиза на около 15 милиарда долара годишно. На края на годината Федералният Резерв изпраща обратно около 85% от тези пари на хазната. Запазва 15% за "обработка." (Например това плаща всички сделки по осребряване на чекове в Съединените Щати.)