Сегашната пазарна криза е най-лошата от 60 години - Милиардерът Джордж Сорос:2008-02-21
http://www.topnews.name Настоящата финансова криза, предшествана от балон на пазара на недвижими имоти в САЩ, в някои отношения прилича на други кризи от края на Втората световна война насам, случвали се през интервал от между четири и десет години. И все пак има една голяма разлика: настоящата криза отбелязва края на ера на кредитна експанзия, базирана на долара, като международна резервна валута, пише в свой анализ, публикуван в изданието "Financial Times", Джордж Сорос.Периодичните кризи бяха част от по-големия процес на пукане на балона. Настоящата криза е кулминацията на супербума, който продължи над 60 години, смята известният финансист и милиардер.
Процесите на пукане на балона обикновено се въртят около кредитите и винаги включват предубеденост или недоразумение. Обикновено това е неспособност да се разпознае възвратната връзка между желанието да се отпусне заем и стойността на допълнителната гаранция. Лесното отпускане на кредити генерира търсене, което води до покачване на цените на имотите, което пък на свой ред увеличава размера на наличните кредити. Балонът започва, когато хората купуват домове с очакването, че ще могат да рефинансират ипотеките си на печалба.
Скорошният бум на пазара на имоти в САЩ илюстрира това. Супербумът от 60 години насам, обаче, е по-сложен случай.Всеки път, когато кредитната експанзия си навличаше проблеми, финансовите регулаторни власти се намесваха, вливайки ликвидни средства, както и чрез други начини за стимулиране на икономиката.
Това създаде система от несиметрични стимули, които насърчават дори още по-голяма кредитна експанзия. Системата беше толкова успешна, че хората повярваха в това, което бившият президент на САЩ Роналд Рейгън наричаше “магията на пазара”, а аз наричам пазарен фундаментализъм, продължава Сорос.Фундаменталистите вярват, че пазарите се стремят към равновесие и общият интерес се обслужва най-добре чрез позволяване на участниците на пазара да преследват собствения си интерес. Това е очевидно недоразумение, тъй като тъкмо намесата на властите предотвратяваше срива на финансовите пазари, а не самите пазари. Въпреки това, пазарният фундаментализъм стана доминиращата идеология през 80-те години на миналия век, когато финансовите пазари започнаха да стават глобализирани, а САЩ започна да трупа
дефицит по текущата си сметкаГлобализацията позволи на САЩ да погълне спестяванията на останалата част от света и да консумира повече, отколкото произвежда. Дефицитът по текущата сметка на страната достигна 6,2 на сто от БВП през 2006 г. Финансовите пазари насърчаваха потребителите да взимат заеми, въвеждайки все по-сложни инструменти и по-щедри условия. Властите подпомогнаха и насърчиха този процес, намесвайки се, когато световната финансова система беше изложена на риск. От 1980 г. насам регулациите постепенно бяха облекчавани, докато практически изчезнаха.Супербумът излезе извън контрол, когато новите продукти станаха толкова сложни, че властите вече не можеха да изчислят риска и започнаха да разчитат на методите на рисковия мениджмънт на самите банки. По подобен начин агенциите за кредитен рейтинг разчитаха на информацията, осигурена от създателите на въпросните продукти. Това беше шокираща абдикация от отговорност, коментира Сорос.
Всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Това, което започна с високорисковите ипотеки, се прехвърли върху всички дългови облигации, изложи на риск компаниите за общински и ипотечни застраховки и презастраховки и заплаши да разбули суап-пазара на просрочени ипотеки на стойност трилиони долари. Ангажиментите на инвестиционните банки към придобиванията на компании със заемен капитал се превърнаха в задължения. Пазарно-неутралните хедж-фондове вече не бяха неутрални. Пазарът на обезпечени облигации премина в застой и фондовете, създадени от банките с цел да свалят ипотеките от техните баланси (т. нар. special investment vehicles), вече нямаха достъп до външно финансиране
Последният удар дойде, когато междубанковото кредитиране, което е в центъра на финансовата система, беше нарушено, тъй като банките трябваше да се погрижат за собствените си ресурси и не можеха да се доверят на останалите банки. Централните банки трябваше да влеят безпрецедентна сума в системата. Всичко това направи кризата по-сериозна от всяка друга след Втората световна война.Кредитната експанзия сега трябва да бъде последвана от период на свиване, тъй като някои от новите кредитни инструменти и практики са несигурни и не може да се поддържат. Способността на финансовите регулатори да стимулират икономиката е скована от неохотата на останалия свят да натрупа допълнителни резерви в долари. Доскоро инвеститорите се надяваха, че Федералният резерв (Фед) на САЩ ще направи всичко необходимо, за да избегне рецесията, тъй като така е постъпвал в предишни случаи. Сега те трябва да осъзнаят, че Фед може повече да не е в състояние да направи това. Резервът трябва да се погрижи и за инфлацията. Ако федералните фондове бяха понижени под определено ниво, доларът щеше отново да попадне под натиск и доходността на дългосрочните облигации всъщност щеше да се увеличи. Къде е това ниво, обаче, е трудно да се определи. Когато то бъде достигнато, способността на Фед да стимулира икономиката ще свърши.
Въпреки, че рецесия в развитите страни сега е повече или по-малко неизбежна, Китай, Индия и някои от страните-производители на петрол са в много силна позиция. Така че настоящата финансова криза по-скоро може да доведе до радикално преразпределяне на световната икономика, отколкото до глобална рецесия, като влиянието на САЩ относително ще намалее за сметка на възхода на Китай и други развиващи се страни.
Опасността е, че политическите напрежения, включително протекционизмът на САЩ, в резултат на такъв развой може да нарушат световната икономика и да потопят света в рецесия или дори нещо по-лошо, заключава Джордж Сорос.
Как Сорос разори Англия През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм, като се нагърбва да следва монетарна и икономическа политика, която да гарантира промяна, не по-голяма от 6% между британския паунд и другите валути, участващи в механизма.
Неофициалната политика на Централната банка на Англия е да следва германската марка. Паундът влиза в механизма при курс от 2,95 марки и при доближаване на долната граница от 2,778 марки, държавата е задължена да се намеси на пазара. При три пъти по-висока инфлация на Острова, спрямо тази в Германия и лихви от 12-15%, условията не са благоприятни.
Вдигането на лихвите в Германия, в началото на 1990 г. причинява значително сътресение във валутния механизъм. Като допълнение Великобритания и Италия имат двойни дефицити. След отрицателния вот през 1992 г. на датчаните относно договора от Маастрихт, валутите, които са се търгували на долните граници, специално британският паунд и италианската лира, попадат под натиска на спекулантите. Те вземат назаем тези валути, като ги продават срещу германската марка.
Кулминацията е на 16 септември 1992 година, когато английската банка вдига основната лихва от 10 на 12%, с цел да изкуши спекулантите да купуват лири. Натискът продължава, като банката дори обещава по-късно същия ден да вдигне лихвите до 15%. Но това не променя нещата, като до 19 часа този ден Великобритания обявява, че напуска валутния механизъм и обезценява паунда. В британската политика и икономика този ден става известен като "Черната сряда".
Джордж Сорос добива изключителна популярност с това, че продава на късо повече от 10 млрд. паунда и след като Великобритания е принудена да се оттегли от механизма и да обезцени валутата си, в крайна сметка той печели около 1,1 млрд. долара. Сорос бива наречен "човекът, който разори Централната банка на Англия".
