Спокойно, ще е още по-лошоКрасимир ИванджийскиДиктатът за установяване на еднополюсния свят беше всъщност началото на края на Pax Americana.
Реално на 11 септември правителството на САЩ обяви default, т.е. фалит. Направи го по доста оригинален начин, според принципа "на който имам да давам, му прощавам".
През август-септември 2001 г. САЩ бяха на ръба на хиперинфлацията.
За 11 септември от икономическа гледна точка интерпретацията е само една - срив на инвестиционните очаквания. САЩ се опитват да се спасят чрез технологията - "на нас ни е нужна огромна обща беда, за да се опитаме в суматохата да се измъкнем от пропастта с чужда помощ и за чужда сметка." Още няколко месеца и щеше да настъпи Великата депресия № 2. САЩ бяха пред пропастта. САЩ сега, четири години по-късно, се намират в същата точка, от която тръгнаха тогава. Даже в по-лоша.
Вероятно върхушката на САЩ още преди 11 септември беше разбрала реалното икономическо положение, опасността от хиперинфлация и от нова Велика депресия, което ги доведе до войните в Афганистан и Ирак. Но тези войни се оказаха "твърде малки" и сега САЩ пак са на прага на хиперинфлацията и на Великата депресия.
Слабостта не е отсега. Тя е стратегическа и се задълбочава. Това е същото съчетание на факторите, довело до 11 септември, но днес е в още по-критичен мащаб.
Съществуващият на Запад строй се нарича все пак империализъм, а същността му е в преразпределението на "тортата" в полза на малцинството, което днес се нарича "златен милиард".
САЩ е нацията, която произвежда по-малко от 20 на сто от световния брутен продукт, но потребява 40 на сто от него.
През XIX и XX век преразпределението ставаше с "политиката на канонерките", но в края на XX и в началото на XXI век това се прави чрез финансовите технологии. При САЩ това е емисията на долара.
Печатането на долари върви с колосални темпове,с които расте и огромната финансова пирамида - акциите, които вече никой не иска да купува, особено в чужбина, което води до ръст на американския бюджетен дефицит, който е над 400 милиарда долара, като сумарният дълг на САЩ е над 38 трилиона долара. Проблемът е в това, че доларите се получават много лесно от печатницата и към края на 90-те години, когато се изчерпа положителният импулс от разпадането и ограбването на СССР и социалистическите страни, в САЩ започна депресията.
Кой ще купува американски активи, чието съществуване дава възможност само да се правят нови колосални дългове? Корпорациите на САЩ не могат, защото, за да купуват, трябва да продават. Американските граждани също не могат, защото спестяванията им вече са нулеви и ръстът на приходите им се поглъща от инфлацията. Остава рефинансирането на ипотечните кредити за сметка на ръста на недвижимостите, т.е. финансира се една пирамида за сметка на друга. В тази ситуация трябва да се печатат още пари, което задълбочава инфлацията.
САЩ навлизат в хиперинфлация, която нищо не може да спре, и влагането в доларови активи или долари става крайно рисковано.
В определен момент САЩ ще обявят фалит и горко на онези, които държат в тази страна своите активи.
Тъй като доларовият инструмент за преразпределение на световното богатство вече не работи в полза на САЩ, върхушката им търси други начини, отново чрез "политиката на канонерките" или чрез пряко заграбване на чужда собственост. Заради това войната в Ирак беше само началото. Агресивната американска политика през последните години има обективна обстановка - да намали последиците от краха вътре в САЩ и да ги стоварят върху конкурентите. 
САЩ са пред катастрофата от 20-те години проф. Иван Добрев
в-к "Строго Секретно" Основни моменти:
-
Доларът вече се поддържа изкуствено. По правилата на монетарната либерална икономика, той вече не би трябвало да съществува. Инфлацията в САЩ се е натрупала толкова, че може да изгърми всеки момент.
-
Огромен ръст на американския общ дълг - годишния прираст надхвърли 3 трилиона долара. - При тази инфлация
брутния продукт трябва да започне да пада, но статистиците го укриват. Това показва, че правителството вече е разбрало, че не е в състояние да спре срива.
- То се насочва към резки външнополитически действия, за да задържи нещата.
Но и външната политика вече не може да спре срива на американската икономика.
-
САЩ са на прага на нова рецесия, която ще е по-унищожителна от 30-те години.
За да се справят, САЩ трябва да ограничат потреблението, но това ще повлече отрицателен ръст на икономиката и ще разруши социалната структура. Трябва на всяка цена да задържат ръста на потреблението.
-
САЩ произвеждат около 20 на сто от световния брутен продукт, но потребяват около 40 на сто. Разликата се осигурява с печатане на долари и нови задължения.
Това е краят не само на американската, а и на световната финансова система. - САЩ сега както в началото на 20 в., отново се опитват да се насочат към преразпределение на световните ресурси със силови методи. Войната в Ирак е само едно доказателство.
- Пука се и балона на мита за високата производителност и супердинамизма на американската икономика. Едва сега хората започват да разбират, че всичко е свързано с потреблението, а то е на кредит и за чужда сметка.
САЩ е в центъра на глобализираната световна икономика и действа като прахосмукачка, която изсмуква капитали от света - с годишен темп от 800 млрд. долара! Този капитал финансира потреблението на стоки, идващи от внос.
- Огромния търговски дефицит показва, че
цялата икономическа система на САЩ не се гради върху реален промишлен потенциал.
Американската промишленост е много слаба или направо я няма. Войната в Ирак и ураганите и торнадата показаха границите на виртуалната американска икономика. Това е криза на цялата система, изграждана в САЩ от десетилетия. Нейният срив беше забавен от краха и разграбването на СССР.
-
Може да има изход, ако американците снижат жизненото равнище с 20 на сто. Но и това е невъзможно, защото САЩ вече не са в състояние да реагират на промишлената конкуренция - особено на Китай.
-
Падането на Соц лагера показа, че губи този, който сам се отказва от победата. Предатели като Горбачов още през 70-те години се отказаха от нея, когато Соц лагера предлагаше много по-рационална икономическа система. Ако тя се беше развила, като в Китай, тогава щеше да е икономическо чудо. Отказахме се, изгубихме и престанахме да съществуваме.
- Сега
САЩ може да поддържа монопола си върху емисията на долара като световна валута, само с военна сила. Затова, тези, които държат властта там - доларовият емисионен център - ще трябва да прибягват до резки агресивни мерки, може би и до разпалване на ядрен конфликт.
- Вече
не може да се спаси нещо като САЩ, чийто общ дълг е 38 трилиона долара, т.е. четири годишни брутни национални продукта. Доларовите хартийки са много повече от реалното производство.
Днес цялата глобална система е една фикция, която още не е изгърмяла, само защото хората още не са разбрали реалното икономическо състояние.
- Ще наблюдаваме
милитаризиране на ситуацията в света - разпалване на регионални конфликти - заради "борбата с тероризма в полза на човечеството и демокрацията" и др. подобни глупости. На тази "борба" ще може да се отдаде спадащото жизнено равнище на американците. Но рано или късно ще се стигне до социални бунтове и дори може би гражданска война там.
