С какво ще завърши „световната финансова криза”?
Артур МАХНИКИН
/Продължение/
Ситуацията прилича на банка, от която вложителите са решили да си изтеглят парите. Само миг - и подобна банка вече е изправена на ръба на банкрут. Обаче нормалната банка трябва да има активи, по-големи от задълженията й, и когато не й стигат наличностите, за да върне парите на клиентите, следва да отдели средства от реализирането на активите, за да изпълни задълженията си пред тях. Банката би трябвало да върне на вложителите поне 80-90% от парите им.
На фондовия пазар нищо подобно няма. Тук никой не е длъжен никому. Не възнамерява да връща каквото и да било и никога нищо не връща. Дъното на фондовия пазар е реалната стойност на акциите, която зависи от реалната печалба на предприятията. Тази стойност е десетки пъти по-малко от стойността на акциите на виртуалния пазар. Затова когато казват, че САЩ ще отделят 700 млрд. долара за спасяване на фондовия пазар, а експертите твърдят, че това трябва да стигне – аз започвам да се усмихвам.
За да се спаси виртуалният фондов пазар, трябва да се напечатат 100 трилиона долара, колкото е цялата стойност на пазара. Ако ги напечаташ, доларът ще се срине десетократно. Затова никой не се и заема да спасява фондовия пазар във вида, в който той съществуваше в последните десетилетия. Това е физически невъзможно. Той изигра ролята си, изпълни задачите си, и повече не е нужен на създателите си. Естествено, създателите са хора умни и до един момент ще демонстрират, че се води битка за спасяване на пазара, така че понякога, за няколко дни, той ще расте (впрочем създателите на виртуалния пазар отново ще печелят, понеже именно те определят времето и обемите на ръста му). В тази игра не можеш да спечелиш, ако си случаен играч.
Манипулирането на златото и на „черното злато”
Сигурно никога не сте се замисляли какво всъщност ви казват „умните” експерти и не по-малко „умните” анализатори от екрана на телевизията по повод причините за ръста или падането на курса на акциите или котировките на нефта. Например някой с умен вид ще ви каже по канал „Вести” (или който и да било друг западен канал), че цената на нефта е достигнала 10 щ. д. за барел, понеже е оповестено, че запасите на САЩ били с 1 млн. барела по-малко, отколкото се очаква. Кой и какъв обем е „очаквал”, защо нивото на тези „очаквания” трябва да е отправната точка за оценка на публикуваните запаси? Никой не се и опитва да отговори, обаче това е друга тема от спектакъла.
Най-напред да кажем за тези 1 млн. барела. За марката „Брент” това са примерно 131 000 т (грубо, около 2500 жп вагона-цистерни с нефт). На практика такъв обем нефт се потребява за 1 час в САЩ. През 2005 г. САЩ потребяваха около 21 млн. барела нефт за едно денонощие. Сега – около 24 млн. барела. 1 млн барела са равни на 1/8760 част от годишното потребление на нефт в САЩ, или примерно 0,012 % от годишното потребление. В пари този милион струва 100 млн. долара (при цена 100 долара за барел). Освен това тези 100 млн. долара не са изгубени, те не са изчезнали. Тях просто не са успели да ги докарат до нефтохранилищата. Има само една новина за пазара! Нищо повече. И тя не е фактът, че не са успели да ги докарат. Тях просто наистина все още ги няма в хранилищата!Това е „шокираща новина”, която предизвиква нарастване на стойността на обемите нефт, добивани за една година в света, т.е. 228 млрд. долара (10 долара х 7,6 барела за тон х 3 млрд. т)сто наистина все още ги няма в хранилищата! .
Сами можете да прецените умствените качества на „експертите”, които ви обясняват защо се е покачила цената на нефта на 10 долара за барел. А това се отнася до 99% от всички други новини на финансовите експерти от фондовите пазари. Сега вече можете и сами да сметнете кой и колко печели от такава новина.
А сега за високата цена на нефта. През последните 8-10 години единствената причина за високите цени на нефта бе, че в този период те решаваха същите задачи, както и фондовият пазар – да обвържат доларовата маса, но – за разлика от фондовия пазар – с реални стоки. Нефтът бе идеалният избор за обвързването на такава огромна маса пари. Можеш да сбъркаш с избора на обект и да повишиш цената на стока, която, в случай на прекомерно повишаване на цената, потребителите ще спрат да купуват. Обаче нефтът е единствената стока, от чиято покупка никога и никой не може да се откаже. Дори обикновеният гражданин с обикновената си кола не е възможно да го тикнеш отново в трамвая или в метрото. Той ще предпочете да си ходи полугладен, но с тези пари да си купи бензин и да продължи да ползва автомобил. Впрочем, 69% от нефта се преработва в бензин и дизелово гориво. Нефтът обвързва парите не само на големите компании, но и на обикновените граждани, понеже в последните 10 години и обикновените граждани придобиха повечко пари, и те също се превърнаха в преждевременна опасност за долара – основната стока на собствениците от Федералната резервна система.
Освен пряката зависимост на няколко трилиона долара, високите цени на нефта са и идеално средство за повишаване на цените на всички останали групи стоки (храна, машиностроителна продукция и т.н.), понеже във всяка цена участва енергийната и транспортната компонента. Това допълнително повишаване на цените всяка година дава възможност да се обвържат още няколко трилиона долара.
И така единствената причина за крайно високите цени на нефта в последното десетилетие бе пряката заинтересуваност на САЩ, и още по-точно, на онези, които печатат долари. Трябваше само да се отдалечи рухването на пирамидата с няколко години, за да се подготвят по-добре за „контролирания срив” на световната икономика. А за да скочат цените - и за това да има задоволително обяснение - бе организирана войната в Ирак, уж за достъпа до „по-евтин нефт”. Американците дойдоха тук не заради контрола над нефта, а за да не попада на пазара иракският нефт поне няколко години, а пък нестабилността в региона да помогне за повишаването на световните цени на нефта.
По-нататък. Много беше смешно да се следят съобщенията от пролетта и лятото на 2008 г., че специална комисия на САЩ търси спекулантите на борсите, които били виновни за излишно високите цени на нефта, от които пострадала икономиката на САЩ. Спекулантите така и не бяха намерени. Не си струва да съдим собствениците на ФРС на САЩ. Това са едни много умни хора, които са си създали огромни, просто фантастични възможности (и финансови, и политически, и военни), за да влияят върху нашия свят. Те нямат задължението да поемат задълженията на бога и да се грижат за останалия свят. Те не са обещавали такива неща и никой няма подобни задължения пред никого. Те просто правят бизнес и си създават механизми за ръст и процъфтяване на бизнеса.
Целта на тази статия не е да осъжда когото и да било – целта е да се покаже светът, какъвто е, и да се помогне да се запазят парите на онези, които със своя тежък труд са изкарали и натрупали неголеми суми по днешните мерки суми – от 100 хил. до 1-2 млн. долара. Тези пари не можеш да ги скриеш под възглавницата. Обаче за това по-късно. А сега да продължим.
Впрочем, вие знаете ли как се определят т. нар. борсови цени на златото? Сигурно си мислите, че се провеждат търгове на борсата за злато и балансът между цените на предлагането и търсенето формира борсовата цена? Грешите. Цената на златото се определя от много умни и много уважавани хора (казвам го съвсем сериозно, понеже хората, които създадоха този механизъм, безусловно са много умни и много влиятелни). Цената на златото определят членовете на семейство Ротшилд, които се събират в лондонския си апартамент и въз основа на борсовите заявки, чийто „произход” знаят единствено те, определят колко ще струва златото. Впрочем, мислено ги аплодирах преди 6-7 години, когато тихомълком отпуснаха цената на златото до 250 долара за тройунция. После, като с вълшебна пръчица, изскокнаха сума ти статии, че златото вече не изпълнява ролята на съкровище и като обезпечение на златновалутните запаси, че трябвало да се освободим от златото на централната банка. Като резултат централните банки на Швейцария и Англия продадоха на инвеститори половината от златните си запаси, ако не бъркам , някъде около 2500 т (опитайте се да отгатнете кой ги изкупи). Работата не свърши с централните банки на Англия и Швейцария. Тогава не можах да проследя ситуацията, тъй като нямах интернет, а по вестници и списания се пишеше малко за това.
После, в течение на 3 години, цената на златото порасна много повече от 1000 долара за тройунция. Днес се колебае около 750-800 долара, но не се тревожете, когато трябва, бързо ще скочи и до 2-3 хиляди долара за унция. Е, може би не точно долари, а някакви други пари, които ще сменят долара. Всеки би могъл да си представи какво лично благосъстояние би имал, ако определяше сам цената на златото за целия свят. Дали щеше да му е необходим бизнес, или този бизнес струва колкото всички останали други видове бизнес заедно?
Сега да кажем какво се случва в света и какво предстои да се случва
Именно сега протича „контролираният срив”. Но нека е ясно, че за създателите на виртуалния фондов пазар няма нищо страшно. Всичко върви по план.
Етапът на „контролирания срив” трябва да донесе огромни печалби и да засили позициите на собствениците на Федералната резервна система по целия свят. Етапът на срива е неизбежен, също както никой не може да отмени законите на физиката, и защото всяка финансова пирамида непременно рухва. Само египатските пирамиди могат да стоят векове, финансовите пирамиди рухват.
Финансовата пирамида щеше да рухне малко по-късно и самичка, след 2-3 години, но тогава процесът би бил извън контрол и би могъл да нанесе щети на интересите на създателите й. В името на контролирания срив от много години тече активна подготовка.
Работата е там, че през този етап трябва да се изкупят на безценица най-важните и печеливши предприятия. Затова ще е нужен строг контрол върху финансовите потоци и възможност да се пресекат онези от тях, които биха заплашили интересите на купувачите на предприятията (например такива, които могат да осигурят някаква стабилност до края на кризата на предприятия, на които купувачите са хвърлили око).
Имаше ли такава подготовка? Можем ли да видим следите й? Да, имаше. В средата и през втората половина на 90-те години банковата тайна практически изчезна. Официалният повод за отмяната на банковата тайна бе нуждата от борба с неплащането на данъци. Под заплахата, че търговските пазари в САЩ, Канада и другаде ще бъдат закрити за швейцарските банки и банките в други страни, където именно се декларира наличието на банкова тайна, практически всички държави се отказаха от банковата тайна като такава. Обаче съвсем не е достатъчно просто да знаеш откъде и как идват или отиват парите. Трябва да можеш – при нужда – активно да влияеш на ситуацията. Следващата стъпка бе 11 септември 2001 г. Събитията от този ден решават редица задачи, но ние сега ще изтъкнем само една, която ни интересува заради темата на тази статия.
В резултат на споменатите събития бяха приети закони за борба с финансирането на тероризма. Не е трудно да осъзнаеш, че терористите почти винаги се финансират не от банки. Пък и за организиране на терористичен акт трябват смехотворни суми – обикновено няколко десетки хиляди долара. Всъщност главната цел на приемането на тези закони бе създаване на механизъм за блокиране на всякакви суми без решения на съда за всякакъв срок (та дори и за 20 години), ако има подозрение, че парите са били предназначени – в крайна сметка – за терористи. В случая съдебната процедура е твърде неудобна – дълга е, трябват доказателства, че това са наистина пари за тероризъм, а и е трудно да контролираш съдилищата в цял свят. Ето така бе получен реален инструмент за въздействие в бъдеще - при нужда – върху ситуацията „контролиран срив”.
Ще посоча и други елементи на подготовката (на основа на руски примери).
Трябва да се разбере следното: обърнахте ли внимание, че Русия през тези години държеше 90% от средствата, получени от продажба на нефт на високи цени? Къде бяха тези пари на стабилизационния (резервния) фонд на Русия? Правилно – в САЩ. Тези пари се появиха у Русия заради действията на САЩ в лицето на собствениците на ФРС, и справедливо, т.е. по подразбиране, не се предвиждаше Русия да ги използва. Очевидно тук главното е не това, че всички знаят какво значи да се постъпва „справедливо”, а това, че ръководството на Русия имаше и има само една възможност – безпрекословно да направи каквото трябва и е изгодно на собствениците на ФРС. Защо е така – това е отделна тема.
Помните сигурно как руските „експерти” и политици няколко години подред обясняваха, че не бива веднага да се хвърлят нефтените пари за нуждите на Русия, понеже ще доведе до „ужасна” инфлация. Трябва няколко години да обмисляме как да ги използваме, да определим президентски програми, приоритети и едва тогава много внимателно може да си приберем парите от САЩ и да ги харчим. Обаче защо САЩ с десетилетия харчеха трилиони необезпечени долари за потреблението си и това не доведе до „ужасна” инфлация – това „експертите” не ни го обясниха. Откъде би могло да им хрумне на „експертите”, че ако не изядат парите, а ги похарчат за строителство на заводи и фабрики, които да произвеждат стоки, т.е. да напълнят стоковия пазар, няма да има никаква допълнителна инфлация в Русия. Доста трудна задача за „експертите”е да го осъзнаят. По-простичко е да кажеш какво е заповядано: опасността от „ужасна” инфлация, която идва в резултат на „напомпаната” с пари икономика на Русия. Трябва само да се изпълнява задачата, чийто реален смисъл „експертите” не разбират – да аргументират защо Русия държи в САЩ спечеленото от високите цени на нефта.
Миналата година Русия започна да харчи пари за президентски програми. Тогава казах на приятелите ми – „Това е, момчета. Още малко трябва да почакаме: на Русия вече й позволиха да харчи пари”. А когато през август 2008 цените на нефта започнаха да падат, стана ясно, че задачата за поддържането им на високи нива е решена и ще започнат основните събития на виртуалния пазар на акции.
Нека продължим: как вървеше подготовката за контролирания срив в Русия
За предстоящото осъществяване на успешна покупка на важни активи е от значение големите и апетитни предприятия да не са натрупали към момента на срива на пазарите значителни парични запаси в обеми, които могат да им позволят да оцелеят в периода, когато трябва да завърши „контролираният срив”. Възможен механизъм за създаване на такива скрити резерви за предприятията е чрез неплащане на данъци, чрез системи за разплащане.
Както си спомняте, от 2000 г., и особено от 2003 г., в Русия започна „безпощадна” борба с олигарсите, които не плащат данъци. Толкова ги уплашиха, че например В. Алекперов даде строги нареждания на своите финансисти да платят всички данъци, дори и в тези случаи, когато счетоводната ситуация позволява двойнствено тълкуване - дали трябва да се плаща данък в конкретния случай. Тикнаха зад решетките М. Ходорковски. Беше образцово-възпитателно задържане. Малцина от тези, които четят статията ми, знаят, че наричаха Ходорковски финансовият офицер на Ротшилд за Русия. Всички олигарси знаеха, че Ротшилдови не прощават такива работи и чакаха до половин година главата на Вл. Путин да се отдели от раменете. Но не стана. Мисля си, че е защото Ротшилдови нарочно сдадоха Ходорковски. След това на всички им стана ясно, че трябва да си плащат данъците. Именно на това ниво се взе решението за неговото затваряне в името на по-сложни задачи. Свръхпечалбите, които можеха да реализират нефтените компании заради високите цени на нефта, се изземваха чрез акцизи и други данъци. За компаниите оставаха не повече от 20% от дивидентите, така че да имаш с какво да добиваш нефт и едва-едва да натрупваш. Затова осигуряването на строг контрол върху плащането на данъци бе много важна задача. Те трябваше да се събират максимално пълно. А къде отиваха събраните данъци (освен за финансиране разходите на бюджета)? Правилно. В САЩ, в различни резервни и други фондове. Тук в различни форми се изпращаше и гигантският годишен излишък на бюджета.
През последните три години и в Русия се водеше сурова борба с разплащателните средства. По този начин се отстрелваха два заека с един куршум. Първо, никой не можеше да разполага с големи запаси от наличности, които да осигурят бизнеса му да „не умре” по време на криза, и второ – тези 11-12%, които струва разплащането, – а това са огромни суми, - бяха заработвани от онези, които имаха право да го направят.
От една страна, можем да твърдим, че борбата за данъците е нещо, което всяка цивилизована държава прави и не е елемент от подготовката за „контролирания срив”. Така е, наистина, но нека обърнем внимание на това, че в условията на Русия, когато в началото на това десетилетие, за първи път от 1991 г. насам, бюджетът започна да се пълни, борбата за данъците започна едновременно с началото на повишаването на цените на нефта. Нека да обърнем внимание и на формите на тази борба: избрана знакова жертва (Михаил Ходорковски), връзките й с днешните силни на света и основният обект на борбата – компаниите на олигарсите. Нека видим и къде отиваха парите, получени в резултат на тази борба (фондовия пазар на САЩ, ипотечните книжа на банките на САЩ и т.н.). И ето, всичко това позволява да се направи изводът, който бе направен.
После в света настъпи дългоочакваният ден – кризата започна. Как се получи дупката в ликвидността на западните и на руските банки, няма смисъл да преразказваме, всички го знаят. Като с вълшебна пръчица (а знаете тя в чии ръце е) спря да се купува продукцията на металодобива, цените на нефта паднаха, рязко – в пъти, спадна капитализацията на компаниите, банките спряха да дават кредити, спря ипотечното и практически всякакъв вид кредитиране. Олигарсите започнаха да осъзнават, че вече не са съвсем олигарси.
