Автор Тема: The Battle for Heartland  (Прочетена 17930 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
The Battle for Heartland
« -: Ноември 14, 2005, 16:07:09 pm »
GEOPOLITICAL MAP:

HEARTLAND
« Последна редакция: Януари 27, 2006, 21:42:28 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #1 -: Декември 10, 2005, 14:49:31 pm »
STATUS:
The Resource War: Mackinder's "Prophecies": GAS

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland - 1/3
« Отговор #2 -: Декември 15, 2005, 14:15:47 pm »
Класическата геополитика води своето философско начало от Картес и Русо, като вторият има по-слаб принос. По същество, тази философия твърди, че за да се обясни смисъла на един обеkт, то той трябва дасе наблюдава в неговата цялост, като се абстрахираме от моментния контекст и го приемем такъв- какъвто в тоталният времеви контекст. Тoеcт, ние трябва да наблюдаваме този обект, взимайки предвид неговота минала и настояща, и по възможост бъдеща, форма, която се изменя с времето. Hие се дистанцираме от обекта на изследване и го наблюдаваме от низходяща гледна точка, поставяъки нашият поглед над всичко. Приносът на Русо в класическата геополитика, е че той насърчава физическото докосване и изследване на дадения обект и отрича всякаква символика като заместител на реалният обект. Тази философия е тъкмо обратната на критическата политика. И затова, символиката в думата "държава" трябва да се разбира като това "Какво, физически и природно, е държавата". Друга философия, оказала своето влияние върху геополитиката е т.нар. нео-ламаркизъм или социален дарвинизъм. Както и при Русо, природата е съществен елемент в разбирането на държавата. Според социалните дарвинисти, държавите са живи организми и се състезават за власт на световната сцена за сметка на другите.

Нека държим в паметта ни казаното по-горе и проследим исторически процесите до раждането на класическата геополитика. Когато картата на света се запълва през 19 век, световната политика става глобална, понеже няма нови земи за завладяване- няма празни петна на глобуса. Този факт създава конкретни главоболия на практикуващите международни отношения, понеже поставя под въпрос накъде и как ще се развият взаимоотношенията между различни велики сили, понеже дотогава, потенциалните конфликти, предизвикани от политиките на различните велики сили, са били могли да бъдат избягвани или потулвани посредством посока на експанзия към неоткритите територии. Това ще рече, за да се избегнат търканията в Европа, великите сили прибягват към колонизиране на други незнайни територии и с това пренесат конфликтите навън от ядрата на техните държави. Taka, проблемът настъпва, когато няма вече място за експанзия. Тогава много от географите (наука, която води зародиша си от немските университети от средата на 19век и след това се пренася в UK, ФРА) се пренасочват към това, как биха могли да изследват външнополитическите последици от факта, че няма повече празни места и че в крайна сметка съперничещите сили удома са пренесли нестабилността навън, като с което са я умножили. И така, за да могат географите да си обяснят какво ще става, за да могат да достигнат някаква степен на предсказуемост в международните отношения, прибягват до методите на Картес и на Русо. Ето защо,
геополитическите теоретици се дистанцират от завършеността на политическата карта, наложена върху глобуса, и в същото време се опитват да разберат как природата оказва влияние върху поведението на държавите, понеже държавата е и природа.

Тук засега ще се спра над една част от класическата геополитическа теория (като цяло), понеже изглежда, в голяма степен от Строго Секретно използват в техните материали. Иде реч за теорията на Сър Халфорд Макиндер- геополитик от Кралското Географско Общество. Той е и един от последните хора, които са нанесли последните щрихи върху световната географска карта.

Неговата теория е най-вече води началото си от Картесианският философски подход. Той проследява историята на държавите по географски признак. Tой открива повторяемост на външната политика (ако е имало такова нещо през античността и средновековието като цяло) и открива, че държавните образувания, които горе-долу са на териториите на Русия, Китай, северен Ирак, Иран Турция и Източна европа демонстрират едни и същи вектори на военна експанзия: отвътре-навън, от сърцето на Aзия - към бреговете на Aзия и Eвропа. Той нарича тези земи Пивот и после Хартланд, понеже променя тази теория на няколко пъти (като накрая той напълно се отказва от нея в името на не-дотам адеквтатна Френска перспектива).

И така, освен Хеартланд-а той разделя света на още 2 части: Outer Insular Crescent (OIC) /външен полумесец/ и Inner Insular Crescent (IIC) /вътрешен полумесец/  или така наречените морски сили /Sea Powers/. Въпреки, че разграничава 3 географски формирувания, неговата теория говори за два типа поведения: континентален (Хартланд) и Морски (OIC/IIC/Sea Powers). Във  векторите на поведение на морските сили, той "вижда" исторически устрем да проникнат по-навътре в сърцевината на Азия, посредством военна и търговска експанзия.

В какво се състои, в крайна сметка диалектиката? Идеята е, че континента (Хартланд) е най-голямато формирувание на земна маса. Също, както и Бржежински смята, Азия е единственият път към световна доминация, понеже в нея се съдържат най-мнoгoто ресурси в света и най-много хора, и естествено най-голяма площ. Затова, който е на тази територия има потенциала да се развие до световен господар. Ето защо, исторически, морските сили се стремят да противодействат, или да "разкъсат" хомогенността на държавното формирувание, което окупира тази територия, наречена Хартланд.

« Последна редакция: Март 04, 2006, 20:53:54 pm от RedGuy »

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #3 -: Декември 16, 2005, 12:51:36 pm »
Heartland е метафора...
musica universalis

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland - 2/3
« Отговор #4 -: Декември 16, 2005, 16:58:49 pm »
Употребата на метафори в класическия геополитически дебат е неизбежна, но изключеително ограничена. Употребата на метафори е само крупен заместител на група от държави, които са в съседство като сходството им в тяхната виншна политика е изключително зависима от географското положение, като това е което ги приобщава към един или друг регион- бил той Римланд, Хартланд, Външен или Вътрешен полумесец, континентални, морски сили. С този списък се изчерпват метафорите, които биха могли да бъдат употребени в класическата геополитика и употребата на една или друга метафора носи точно определно значение, което се дефинира от класическата геополитическа теория.


Разликата е там, че в критическата геополитика, символизмът определя регионите и крупните държавни сформирования. Регионите, които се сформират под егидата на критическата геополитика са преди всичко условни и най-вече плод на емоционалните и фантазийни страхове на хората, които се артикулират от политиците. Ето: Оста на Злото- Афгханистан , Иран, Сирия, артикулирана от Bush. Или, Империята на Злото: СССР.

Затова, употребата на класически геополитически метафори в какъвто и да е друг контекст - извън рамките на класическата геополитика - автоматично означава, че употребяващият приспада своите разсъждения и аргументация към популярната критическа геополитика. Отново, в критическата геополитика същественото е, че самите хора, а не природата, сформират регионите. Регионите не са константа, както при класическата, а са зависими от възприятията и смисъла, който вдъхват в тях обикновените хора. В тази форма на геополитическо възприятие и изобличение на света, употребата на символи и метафори е повече от наложителна, за да могат регионите да бъдат по-ярко контрастирани един от друг. Например, контраста Изток-Запад в Европейски и световен мащаб, Ислямски Свят - Християнски Свят, Ориент и Окцидент. Доста от тези метафори са мъгляви и за повечето от нас съдържат в себе си много значения. НАпример: Дали в Окцидента е наистина християнския свят? дали в Западна европа могат да бъдат намерени онези ценности, които се рекламират навсякъде: толерантност към малцнинствата, липса на расизъм и национализъм и т.н. Дали запада е наистина запад, а не изток? Какво правят тези пакистанци, индийци, китайци, мюсюлмани, индуси и какви ли още не в Запада? Този идеализиран запад към който се стремим, е ли е той наистина запада който намираме днес???

И ето! Тук се крие фундаменталният момент в критическата геополитика: дефинирането на произхода на несигурността, посредством различението "свой-чужд", "ние-те", които различения се дефинират посредством религиозен, етнически, културен или исторически признак, чрез употребата на понятията и манипулирането на метафорите, като всичко това се поднася най-вече от политиците. Например: ние, в този форум , дефинираме нашите врагове, посредством символиката на масоните и където открием такава символика, намираме "те", "другите", за които незнаем нищо със сигурност, но смятаме, че имаме основание да сме мнителни спрямо тях. Намираме такива символи из цяла европа и оттам- ние сформираме един идеализиран, плод на нашите представи, регион, който за нас носи несигурност. Или, друго-  както за Бисмарк, Българите са били нищо повече от "конекрадци". Така,  посредством тази дума, той насажда в представите на тогавашният европеец регионът, от който произлиза несигурността, във формата на Българи-конекрадци. Или дори визуално може да се постигне същият ефект. Ако се обърнем към картинката с мечето-Путин намираме достатъчно символизъм, който дефинира:

1. Кой и какво е заплахата
1.1 Путин и мечката- СССР

2. Кой и какво е под заплаха
2.1 Това зависи от разглеждащият снимката, но факта, че тя е адресирана към централно-западният европеец, означава, че става дума за Европа.

3. Географският регион
3.1 Това е СССР, не Русия!


И пак казвам, това е плод на критическата геополитика и зависи изключително от представите на индивида. Погледът към света не е "отгоре-надолу", ами по-скоро хоризонтален и зависи изключително от конкретният исторически контекст, понеже той е определящ за сформирането на регионите. А това е точно обратното на класическият подход, където контекста не влияе изобщо: регионите са подвластни на непроменливите природни закони и географията,а оттам и съдържащите се в тях държави, чиято външна политика, зависи изключително и само от тяхното географско положение.

=
Strogo Sekretno, November, 2005, p. 17
=


« Последна редакция: Януари 27, 2006, 21:40:23 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland - 3/3
« Отговор #5 -: Декември 16, 2005, 18:02:27 pm »
Както вече споменахме, Макиндер е един от създателите на дуализма в класическата геополитика като придава съществен смисъл и значение на Хартланда. Освен него, както бяха писали и в Строго Секретно, виден контрибутор е и Алфред Меян. Той защитава американската експанзия и отстоява становището, че Морските сили са единствените, които имат потенциала да станат "господари на света". Според него, онези, които имат силен флот могат да забогатеят посредством търговията, могат да прожектират своето влияние в която и да е точка в света (становище, което подлежи на съмнение) или най-малкото могат да достигнат повече места в света отколкото една континентална сила. С други думи, една морска сила може да бъде навсякъде и да експонира своята власт, в коя да е точка на света. Пример за това биха могли да послужат Испанската, Португалската, Холандската и Великобританската империи. Те са пътували навсякъде по света, експлоатирали са природните ресурси на други народи и континенти, като чрез вносът им  в Европа допълнително са забогатявали. И затова, за да се поддържа тази търговия и да се осигури нейната защита, както и защитата на самата Морска сила, трябва силен флот. В допълнение, Меяне и социален дарвинист, който е смятал, че е съвсем естествено по-силните държави да експлоатират по-слабите, в името на общото благо на по-силните. Един вид- закона на джунглата.

Това е противоречиво на теорията на Макиндер, понеже една морска сила винаги ще е по-малка, териториално и потенциално, от едно държавно сформирувание, което припокрива територията на Хартланда. Даже, освен това, Макиндер защитава тезата, че сухопътният транспорт ще се окаже по-ефективент от морският. Това, което е в ущърб на Макиндер, е че той не оценява силата на индустрията и технологиите. Вярно е, че хартланда съдържа в се бе си много ресурси, но те досега не са били ефективно използвани и извлечени.

Това е и което прави Путин в момента с Газпром и другите руски нефтени компании, където Руската федерация държи 51% от акциите. Експлоатирайки ресурсите на Хартланда, Pусия ще продава нефт и ще "си връща" на онези които играха и играят срещу нея: БГ, УКР, US (Руснаците имат планове за продажба на нефт за US). За това и Шрьодер бързаше да се спогоди с Путин и сега са най-добри приятели, след като се разбраха да прокарат Севрният нефтопровод (картата отгоре). Сега, това накратко означаваше, че освен териториaлното разположение, развитието на индустрията и технологиите е излкючително важно.

Освент това има и друг момент. Както през средновековието Великобританците са се страхували от доминацията на една сила над цяла Европа, а ведно с това и доминация върху ресурсите вътре в Европа, подобен страх може да се приложи и за Хартланда + Римланда.

Какво е Римланд? Римланда е всъщност вътрешният полумесец на Макиндер. Теорията за Римланда е представена от холандският американец Спюкман. Той съставя своята теория като я базира върху основите на геополитическата теория на немците от преди втората световна. Според тях, за да се стигне до световно господство, една държава трябва да бъде Континентална и морска сила едновременно- и затова и те развиват успоредно морските и сухопътните си сили, без да се фокусират върху само една от възможностите. Взимайки предвид това, Спюкман заявява, че всъщност най-голям потенциал за достигането на статус на свръх-сила имат държавите от вътрешният полумесец, тези които са морски и континентални. Ето защо, тяхното възпиране от страна на морските и континенталните сили е повече от наложително, защото една такава амфибийна държава може да разруши останалите 2 вида такива. Затова, излиза, че Римланда се бори сам за себе си. Такава държава е Китай, Иран, Турция, Западна европа и евентуално ЕС, ако има единна и синхронизирана външна и защитна политика. Посоката на движение на тези Римландически държави е двуяка: срещу Хартланда и Морските сили, но тази ситуация не означава военна агресия! Това означава, че политиката, която се води от римланда е: заедно с една от силите, срещу друга по даден въпрос; но при друг въпрос, римланда сменя съюзника и играе срещу другата сила. Това е доста грубо казано и не означава, че липсват сили на интеграция. Например: през Втората световна, Римланда Европа се бие заедно с Външният полумесец САЩ, срещу Хартланда СССР и впоследствие, чрез плана Маршъл се строи наново З.Европа, а с това и "западните ценности", един вид сплотяването на Римланда европа с външният полумесец САЩ. Днес, междуРимланда-Европа и Хартланда-Русия има вектори на ИНТЕГРАЦИЯ, а НЕ на конфронтация- пример: северният нефтопровод, намерението да се развива търгувията между РУС и EU-държави- което е в ущърб на Външният Полумесец САЩ.

Сега, още по-страшното за САЩ, е че ако тази интеграция се развие в следващите 50-100 години до сливане на EU с РУС в единен политически блок, това би означавало автаркия (или ресурсна независимост от вън) и ТОТАЛНО превъзходство над САЩ. Подобна МОЖЕ и да е била идеята зад договора Молотов-Рибентроп, или поне на теория до такова състояние на автаркия би би могъл да доведе той, ако са били продължили с примирие нацсистите, и тн.

BIBLIOGRAPHY:

Blouet, Brian W., "Geopolitics and Globalization in the Twentieth Century", London: Reaktion Books, 2001

O Tuathail, Geraroid, "Critical Geopolitics", London: Routledge, 1996

O Tuathail, Geraroid and Simon Dalby, "Rethinking Geopolitics", London: Routledge, 1998

Peace Pledge union, http://www.ppu.org.uk/pm/usbases.html

Strogo Sekretno, November, 2005

=end=

« Последна редакция: Януари 27, 2006, 21:50:10 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #6 -: Януари 05, 2006, 20:22:06 pm »
The Battle OF Heartland FOR Eastern Europe

Иде реч за това, че най-накрая руските политици изплюха камъчето, че мислят геополитически и по-точно в класическият смисъл на геополитиката.

Според Макиндер, битката е за ресурси. Нищо кой-знае какво. Това без да ни го казва го е имало и преди него. Въпреки това, той добавя, че битката преди за Хартланда е за Източна Европа:
"Този, който контролира източна европа, контролира Хартланда; Този, който контролира Хартланда, контролира световният остров: този, който контролира световният остров, контролира света."

Неговата идея е, че битката е първо за източна европа. В битката за източна европа в момента са 3 сили:

1. ЕС- създаден от френските политически географи.
2. ШОС, Русия
3. САЩ

Тактиката на ES e posledovatelno окрупняване на техняият естествен западен център на света. В идеята на френските геополитици има доза истина, но те не са видели надигащите се САЩ и второстепенната роля на ЕС. Въпреки това, те са имали за идея създаването на нова геополитическа структура, която просто съвпада с идеите на Спюкман за Римланда. Спюкма, от своя страна не е взимал под внимание идеите на френските геополитици, но за да може неговият модел да работи, то неможе да няма политическо окрупняване на територията на западният цивилизационен център (европа).

И така. ES za momenta не е самостоятелна политическа сила- той е нищо. Това са просто държави, които икономически се интегрират, но политически се инатят да направят същото. Но в момента, когато всичките тези държави имат синхронност във външната политика, то те ще проявят поведение на Римланд-Europe (понеже може да се твърди, че Китай, Индия, Пакистан, Иран, Iraq и Турция, са Римланд-Близък и Далечен изток).

За руснаците, вече знаем, че те са Хеартланд и като такъв, те могат да се опитат да прокарват "стратегическа дълбочина", чрез буферни зони, извън и в допълнение на "дълбочината", която имат зад границите си. Нещо подобно, което става и с БГ, в контекста на ES i qdroto от западни държави. Вероятно, са били реваншистки настроени или изпитват страх от Украйна по една или друга причина (на който може и по-нататък да се говори) и са решили да демонстрират сила и установят контрол индиректно, политически.

За Американците- за тях всеки проблем между ES i Rusiq е добре дошъл-- понеже противнически ресурси се хабят.

И така:


http://news.yahoo.com/s/cpress/20060104/ca_pr_on_wo/russia_energy_influence_1

Russia braced to exert renewed muscle with vast energy resources FRED WEIR
Wed Jan 4, 12:26 PM ET
 


MOSCOW (CP) - The Russo-Ukrainian gas standoff, which ended in a tense settlement Wednesday, could signal the return of a self-confident and confrontation-prone Russia to the world stage, experts say.

Call it PetroKremlin. Over the past year, the Russian state has effectively re-nationalized a third of the country's vast energy resources, creating an oil-gas goliath that could be used to revive Soviet-style power status.

"Amazing changes are happening swiftly, because (President Vladimir) Putin has understood that energy is Russia's key card to play at the international table," says Michael Heath, a political analyst with Aton, a Russian brokerage.

"Instead of the military force the Soviet Union used to project its power, Russia is using oil as a major tool of foreign policy."

This week's gas war with Ukraine, which ended with Kyiv accepting a nearly five-fold hike in the price of Russian energy, suggests a new Kremlin readiness to use its petro-muscle to achieve political goals.

Ukraine, which broke from Moscow's influence in the "Orange Revolution" a year ago, had protested that Russia's proposed price hike - to $230 per thousand cubic metres of gas - was more than twice the rate paid by other neighbours of Russia, including Georgia, Latvia and Estonia.

Belarus, a loyal ally of Russia, pays just $47 for the same amount.

"We have vast resources and they give us political influence," says Vladimir Zharikhin, deputy director of the official Institute of Commonwealth of Independent States Studies in Moscow.

"If we give a lower price to somebody, we have the right to demand political concessions. So, we will give economic aid only to the countries that are loyal to us. This may not be a great geo-political policy, but it's better than nothing," he says.

On Jan. 1, Russia assumed the chair of the Group of Eight market-driven democracies, pledging to promote global "energy security." But the Kremlin's emerging strategy looks more like incentive-inducing.

At a meeting of the Association of Southeast Asian Nations in mid-December,

Putin pledged to boost oil deliveries to Asia, from the present three per cent of Russia's total exports to 30 per cent by 2020.

In a joint statement, leaders of the 10-country group pledged to build a "comprehensive partnership" and boost trade and security co-operation with Russia.

A new Siberian pipeline should start pumping crude in 2008, with early deliveries going mainly to China.

Russia is the world's second-largest producer of petroleum - about eight million barrels of crude per day - which accounts for nearly 40 per cent of the country's gross domestic product. Spiking global oil prices over the past five years have wafted state budgets into the black, fuelled a modest economic boom, and enabled the Central Bank to rack up reserves of $170 billion.

But the Kremlin has gone far beyond merely taxing windfall energy profits, and moved to take over the industry.

Russia's third-largest oil firm, Yukos, was dismantled in parallel with the prosecution of its politically defiant owner, Mikhail Khodorkovsky, and its main production units gobbled up by the state oil company Rosneft.

Earlier this year, the government took a controlling 51 per cent stake in Gazprom, the natural-gas giant that holds a quarter of the world's reserves, and Gazprom paid $13 billion to purchase Russia's fifth-largest oil major, Sibneft.

Sibneft, now effectively state owned, last month purchased a 25 per cent stake in the huge Pacific-coast Lopukhov oil-gas field, formerly held by TNK-BP, a Russian-British joint venture.

"Now the state directly controls about 30 per cent of petroleum production in Russia and the big question is, how much more will it take?" says Valery Nesterov, an energy expert with Troika Dialogue, a Russian investment bank.

"This is a big cause of concern for Russian and foreign oil investors."

But tightened state control could prove good news for foreign investors who want a piece of Russia's oil pie, as long as they don't insist on controlling rights.

Up to 49 per cent of Rosneft may soon be sold to outside buyers, to raise cash to repay $7.5 billion the state borrowed to acquire a majority stake in Gazprom. Curbs on foreigners seeking to buy shares in Gazprom will also soon be lifted, experts say.

A flurry of new projects between state oil companies and selected international partners suggest the Kremlin intends to wed petroleum supplies firmly to foreign policy.

-A $15-billion Siberian pipeline, due to begin pumping in 2008, will shift Russian crude exports to Asia, particularly China, where Moscow is cultivating fresh strategic relationships.

-A 1,185-kilometre Russian gas line being laid beneath the Baltic Sea will cut out middlemen Ukraine and Poland, with whom Moscow's relations have recently soured, while locking Russia in as Western Europe's most crucial energy supplier. Former German chancellor Gerhard Shroeder has reportedly been hired to head the project.

-State-run Gazprom has teamed up with several foreign partners to develop a vast Barents Sea gas field, whose production, coverted to liquefied natural gas, could begin supplying North America by 2010. A year ago Gazprom signed a preliminary deal with PetroCanada to build an LNG plant near St. Petersburg.



Copyright © 2006 Canadian Press


Copyright © 2006 Yahoo! Inc. All Rights Reserved
« Последна редакция: Януари 06, 2006, 11:21:51 am от RedGuy »

Eon

  • Гост
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #7 -: Януари 06, 2006, 09:23:45 am »
Ред, Турция по-скоро иска към ЕС. Те не искат да имат нищо общо с Иран и Ирак, въпреки че напоследък имат споразумение с Иракчаните да трепят кюрдските терористи. Та въпроса ми е какви точно са причините според теб те да искат да са по-към ЕС, а не към източния съюз (Чайна, Иран, Ирак ецт.)
Аз мога да се сетя няколко: истинските рулъри в ТР са генералите и те стриктно спазват the legacy-то на Ататюрк, т.е. да не допуснат ТР да стане като Иран. (Ако стане така ще стане много много лошо за нас). И затова се дърпат към ЕС. А и има и икономически изгоди. Друг е въпроса, че те трябва да балансират като нас м/у УСА и ЕС. ЕС е така както казваш. Ако синхронизират политиката си (външната) не само икономическата ще станат УСЕ, т.е. като УСА, те ще станат наистина сила (въпроса е доколко влиятелна)...

Главната инициатива за ЕС не беше ли в германците, (имаше спекулации, че по този начин бат Хитю разбирай Хитлер постига мечтата си да завладее цяла европа, което според мен си е глупост...), а ти тука казваш на франсетата....

според мен ще стане интересно, кой ще дойде след Путин :---

аре рспкт

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
RE: EON 2 - 1/3
« Отговор #8 -: Януари 07, 2006, 00:05:32 am »
----


Имам още една книга, но книгите на тия са фундаментални. Мехди си го казва чисто и просто и без да увърта. За нещастие, обаче май никoй не се занимава с неговите студии. Въпросът е сега, кой ще продава или ще борави с инфраструкурата на енерго (нефт/газ)-пренасянето. В "Строгия", както му викам на Строго Секретно, и както и Мехди пише, битката засега е за Каспийският нефт и руската газ, в контекста на глобалната битка за ресурси. Важно допълнение е, че геополитиката не предполага непременно военната конфронтация за единственото решение на конфликтите, нито пък единствената форма на сблъсък между съперничещи си сили. Затова, борбата e всякаква: посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геоикономиката, неогеополитиката и критическата геополитика. Затова и от "Секретно" писаха, че студената война не е свършвала. Това е твърдение, което съм го срещал и другаде, но за сега немога да намеря статията. Както и да е. Ако трябва ще се напъна.

Теорията за Римланд-а е недовършена, пък и досега не съм срещал нищо повече по въпроса за класическата геополитика (освен Мехди). Както изглежда, нищо не пречи да има съревнование вътре в Римланд-а. На практика, елита във всяка държава гледа своят интерес и се домогват до теории, чрез които биха могли да оправдаят своите действия (САЩ: или чрез призмата на реализма ("We also approach our relationship realistically," Румсфелд (yahoo.com), или чрез демократизирането, като стъпка към по-сигурен свят; или РУС: както по-горе пише в статията- геополитически). И затова, не е ясно как да разбираме поведението на TR, понеже те не изказват явно начина, по който гледат на света.



=== end EON 2 - 1/3.ed
« Последна редакция: Януари 27, 2006, 21:35:27 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
RE: EON 2 - 2/3 TR
« Отговор #9 -: Януари 07, 2006, 00:20:50 am »
Моето лично мнение е, че те имат да избират между 4 варианта на геополитическо образувание в областта на световния Римланд: ЕС, Ислямския свят, Индия и поднебесният Китай, което е и един вид синтеза чрез смесването с идеята на Samuel Hountington "Сблъсъкът на цивилизациите".  Явно, по културен признак, TR е несъвместима с останалите Римланд-и и затоваТР елит е решил, че поне икономически е по-полезно да се влезе в ЕС. Сега, друг е въпроса дали са готови да сдадат своята власт (което се отнася за всички сегашни или потенциални страни-членки на ЕС) в името на една по-голяма идея и ИДЕНТИчНОСТ, защото няма да има българи, турци македонци, а само европейци (което въпреки всичко е отново под въпрос). В същото време, турската държава е по- на кръстопът от нас и трябва да лавира измежду повече външни интереси, като защити и своя. Един от тези вътрешни е и поддържането на светското и демократичното (доколкото това не означава сецесия на Кюрдистан) вътре в страната, което - както казваш и ти - означава поддържане на контакти с други светски държави и дистанциране от не-светски такива. Затова, влизането в базиращият се на исляма и деспотизма Ислямски Римланд е изключено. Така, че не остава друг вариант освен ЕС.

Нека не забравяме, че в ES ima cikliчност и че за втори pit от 50-те насам идва идеята за по-съществено политическо образувание в ЕС, чрез Европейската конституция! Който влиза в ЕС, въпреки че някой казват че може и да не се получи, трябва да знае, че крайната точка е единното политическо сформирувание на територията на географска Европа, както е и според идеята на френските геополитици. Изглежда TR елит в момента знае и това, и е готов на тази стъпка, щом от толкова време се опитват да влязат в Съюза. От това следва, че, от позицията на теорията за Римланда- TR елит може би осъзнава, че единственият начин за по-сериозното влияние на TR в света е от името на ЕС. Но незнам доколко това ще да е вярно.

Иначе, от Анкара може би си мислят, че ако влязат в ЕС, и чрез демографията си, турско-идентифициращото се население ще се запази за в бъдеще и турската идентичност ще оцелее, а оттам идва и фантастичната идея за демографски "take-over". Това е същото, което беше писано в онази статия за БГ дето ставали с 36% по-малко, или нещо такова. Такъв вариант, ако вземем предив статията, изглежда е възможен.
//rfr  http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=749.0

Освен това, потенциален политически дивидент в ES idva pak от демографията, понеже броят на гласовете в Съвета на МИнистрите в ES e v зависимост от броя на населението, а то, както вече знаем, намалява в ЕС, което дава пак огромен шанс на TR да оказва изключително влияние в съюза.

===end EON 2 - 2/3===
« Последна редакция: Януари 08, 2006, 18:29:39 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
RE: EON 2 3/3
« Отговор #10 -: Януари 07, 2006, 00:22:24 am »
Иначе, относно концепцията за единна европа.

Според Parker и Blouet, от гледна точка на геополитиката, идеята за обединяването на Европа е от края на IXX и началото на XX. С други думи, исторически, първи са започнали да развиват теорията за целостта на Европа френските политически географи (=геополитически теоретици). Първи те започват да разглеждат европа като самостоятелен регион и един от центровете на света, като с това поредният опит в историята да се създаде политическо образувание съвпадащо с географска Европа. Самият Евросъюз се заражда от European Coal and Steel Community като instrument на Франция да контролира растежа на немската военна индустрия. Оттам нататък, идва ред на (нео-)функционализма на Jean Monnet, който пак говори за същото нещо. 4рез икономическа интеграция и стандартизация i премахването на тарифите, посредством дадена организация, която изпълнява мониторинг и към която действащите страни са лоялни, с времето ще се получи "спилл-over" ефект. Това ще рече, че от интеграцията от една сфера, ще доведе интеграция в друга, понеже сферите на занимание на държавите са свързани и зависими една от друга. Най-накрая, нео-функционалистите предричат, че лоялността на индивида ще се прехвърли от националната държава, към над-националната организация, ведно с установяването на нова идентичност. С други думи, пак стигаме до идеята за политически-единната икономическа зона, наречена ЕС, предвиждана и търсена от френските геополитици.

===END: EON 2 - 3/3
« Последна редакция: Януари 07, 2006, 00:27:26 am от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #11 -: Януари 07, 2006, 00:33:45 am »
Сергей Иванов, според "Секретния" :D е следващият, понеже са аверчета от време оно, пък и Сержо е доста корав. Сиреч, по-hard-liner!
//source Strogo Sekretno
//URL: www.strogosekretno.com
===
. SERGEY (on right)
//rfr ibid, October, 2005, p. 15
« Последна редакция: Януари 27, 2006, 21:31:37 pm от RedGuy »

Eon

  • Гост
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #12 -: Януари 07, 2006, 07:24:54 am »
Thank Youuuu

 ;)

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #13 -: Януари 07, 2006, 21:05:29 pm »
Thank Youuuu

 ;)

:DD

Ina4e, :) ти как мислиш??

Eon

  • Гост
Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #14 -: Януари 08, 2006, 07:15:51 am »
В "Строгия", както му викам на Строго Секретно, и както и Мехди пише, битката засега е за Каспийският нефт и руската газ, в контекста на глобалната битка за ресурси

Хамериканците водят битка за петрола на близкия изток със самите местни режими. Руснаците водят битка за парите, които идват от самото пренасяне на газта. Та затова им дръпнаха щепсела на Украинците. А и те са прохмерикански настроени. А битката за Каспийския нефт не намира ли израз в Чечня. Религиозните мотиви може би са параван за действията на чеченците, подкрепяни тайно от хамериканците, а истинските мотиви на чеч. И хам. Да са петрола, и вземането му под носа на руснаците.

Прав си за геополитиката (не само война, а  други средства....)

Моето лично мнение е, че те имат да избират между 4 варианта на геополитическо образувание в областта на световния Римланд: ЕС, Ислямския свят, Индия и поднебесният Китай

Мен ако питаш последните 3 ги забрави. По скоро избират м/у ЕС и УСА(Израел). И лавират. При тези американски бази няма как да се свържат с индия и чайна. А и по-скоро ще стане гражданска война отколкото генералите да позволят държавата да се върне в ислямския свят.

Снимките са гъзарски...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27