-
GEOPOLITICAL MAP:
HEARTLAND
-
STATUS:
The Resource War: Mackinder's "Prophecies": GAS
-
Класическата геополитика води своето философско начало от Картес и Русо, като вторият има по-слаб принос. По същество, тази философия твърди, че за да се обясни смисъла на един обеkт, то той трябва дасе наблюдава в неговата цялост, като се абстрахираме от моментния контекст и го приемем такъв- какъвто в тоталният времеви контекст. Тoеcт, ние трябва да наблюдаваме този обект, взимайки предвид неговота минала и настояща, и по възможост бъдеща, форма, която се изменя с времето. Hие се дистанцираме от обекта на изследване и го наблюдаваме от низходяща гледна точка, поставяъки нашият поглед над всичко. Приносът на Русо в класическата геополитика, е че той насърчава физическото докосване и изследване на дадения обект и отрича всякаква символика като заместител на реалният обект. Тази философия е тъкмо обратната на критическата политика. И затова, символиката в думата "държава" трябва да се разбира като това "Какво, физически и природно, е държавата". Друга философия, оказала своето влияние върху геополитиката е т.нар. нео-ламаркизъм или социален дарвинизъм. Както и при Русо, природата е съществен елемент в разбирането на държавата. Според социалните дарвинисти, държавите са живи организми и се състезават за власт на световната сцена за сметка на другите.
Нека държим в паметта ни казаното по-горе и проследим исторически процесите до раждането на класическата геополитика. Когато картата на света се запълва през 19 век, световната политика става глобална, понеже няма нови земи за завладяване- няма празни петна на глобуса. Този факт създава конкретни главоболия на практикуващите международни отношения, понеже поставя под въпрос накъде и как ще се развият взаимоотношенията между различни велики сили, понеже дотогава, потенциалните конфликти, предизвикани от политиките на различните велики сили, са били могли да бъдат избягвани или потулвани посредством посока на експанзия към неоткритите територии. Това ще рече, за да се избегнат търканията в Европа, великите сили прибягват към колонизиране на други незнайни територии и с това пренесат конфликтите навън от ядрата на техните държави. Taka, проблемът настъпва, когато няма вече място за експанзия. Тогава много от географите (наука, която води зародиша си от немските университети от средата на 19век и след това се пренася в UK, ФРА) се пренасочват към това, как биха могли да изследват външнополитическите последици от факта, че няма повече празни места и че в крайна сметка съперничещите сили удома са пренесли нестабилността навън, като с което са я умножили. И така, за да могат географите да си обяснят какво ще става, за да могат да достигнат някаква степен на предсказуемост в международните отношения, прибягват до методите на Картес и на Русо. Ето защо,
геополитическите теоретици се дистанцират от завършеността на политическата карта, наложена върху глобуса, и в същото време се опитват да разберат как природата оказва влияние върху поведението на държавите, понеже държавата е и природа.
Тук засега ще се спра над една част от класическата геополитическа теория (като цяло), понеже изглежда, в голяма степен от Строго Секретно използват в техните материали. Иде реч за теорията на Сър Халфорд Макиндер- геополитик от Кралското Географско Общество. Той е и един от последните хора, които са нанесли последните щрихи върху световната географска карта.
Неговата теория е най-вече води началото си от Картесианският философски подход. Той проследява историята на държавите по географски признак. Tой открива повторяемост на външната политика (ако е имало такова нещо през античността и средновековието като цяло) и открива, че държавните образувания, които горе-долу са на териториите на Русия, Китай, северен Ирак, Иран Турция и Източна европа демонстрират едни и същи вектори на военна експанзия: отвътре-навън, от сърцето на Aзия - към бреговете на Aзия и Eвропа. Той нарича тези земи Пивот и после Хартланд, понеже променя тази теория на няколко пъти (като накрая той напълно се отказва от нея в името на не-дотам адеквтатна Френска перспектива).
И така, освен Хеартланд-а той разделя света на още 2 части: Outer Insular Crescent (OIC) /външен полумесец/ и Inner Insular Crescent (IIC) /вътрешен полумесец/ или така наречените морски сили /Sea Powers/. Въпреки, че разграничава 3 географски формирувания, неговата теория говори за два типа поведения: континентален (Хартланд) и Морски (OIC/IIC/Sea Powers). Във векторите на поведение на морските сили, той "вижда" исторически устрем да проникнат по-навътре в сърцевината на Азия, посредством военна и търговска експанзия.
В какво се състои, в крайна сметка диалектиката? Идеята е, че континента (Хартланд) е най-голямато формирувание на земна маса. Също, както и Бржежински смята, Азия е единственият път към световна доминация, понеже в нея се съдържат най-мнoгoто ресурси в света и най-много хора, и естествено най-голяма площ. Затова, който е на тази територия има потенциала да се развие до световен господар. Ето защо, исторически, морските сили се стремят да противодействат, или да "разкъсат" хомогенността на държавното формирувание, което окупира тази територия, наречена Хартланд.
-
Heartland е метафора...
-
Употребата на метафори в класическия геополитически дебат е неизбежна, но изключеително ограничена. Употребата на метафори е само крупен заместител на група от държави, които са в съседство като сходството им в тяхната виншна политика е изключително зависима от географското положение, като това е което ги приобщава към един или друг регион- бил той Римланд, Хартланд, Външен или Вътрешен полумесец, континентални, морски сили. С този списък се изчерпват метафорите, които биха могли да бъдат употребени в класическата геополитика и употребата на една или друга метафора носи точно определно значение, което се дефинира от класическата геополитическа теория.
Разликата е там, че в критическата геополитика, символизмът определя регионите и крупните държавни сформирования. Регионите, които се сформират под егидата на критическата геополитика са преди всичко условни и най-вече плод на емоционалните и фантазийни страхове на хората, които се артикулират от политиците. Ето: Оста на Злото- Афгханистан , Иран, Сирия, артикулирана от Bush. Или, Империята на Злото: СССР.
Затова, употребата на класически геополитически метафори в какъвто и да е друг контекст - извън рамките на класическата геополитика - автоматично означава, че употребяващият приспада своите разсъждения и аргументация към популярната критическа геополитика. Отново, в критическата геополитика същественото е, че самите хора, а не природата, сформират регионите. Регионите не са константа, както при класическата, а са зависими от възприятията и смисъла, който вдъхват в тях обикновените хора. В тази форма на геополитическо възприятие и изобличение на света, употребата на символи и метафори е повече от наложителна, за да могат регионите да бъдат по-ярко контрастирани един от друг. Например, контраста Изток-Запад в Европейски и световен мащаб, Ислямски Свят - Християнски Свят, Ориент и Окцидент. Доста от тези метафори са мъгляви и за повечето от нас съдържат в себе си много значения. НАпример: Дали в Окцидента е наистина християнския свят? дали в Западна европа могат да бъдат намерени онези ценности, които се рекламират навсякъде: толерантност към малцнинствата, липса на расизъм и национализъм и т.н. Дали запада е наистина запад, а не изток? Какво правят тези пакистанци, индийци, китайци, мюсюлмани, индуси и какви ли още не в Запада? Този идеализиран запад към който се стремим, е ли е той наистина запада който намираме днес???
И ето! Тук се крие фундаменталният момент в критическата геополитика: дефинирането на произхода на несигурността, посредством различението "свой-чужд", "ние-те", които различения се дефинират посредством религиозен, етнически, културен или исторически признак, чрез употребата на понятията и манипулирането на метафорите, като всичко това се поднася най-вече от политиците. Например: ние, в този форум , дефинираме нашите врагове, посредством символиката на масоните и където открием такава символика, намираме "те", "другите", за които незнаем нищо със сигурност, но смятаме, че имаме основание да сме мнителни спрямо тях. Намираме такива символи из цяла европа и оттам- ние сформираме един идеализиран, плод на нашите представи, регион, който за нас носи несигурност. Или, друго- както за Бисмарк, Българите са били нищо повече от "конекрадци". Така, посредством тази дума, той насажда в представите на тогавашният европеец регионът, от който произлиза несигурността, във формата на Българи-конекрадци. Или дори визуално може да се постигне същият ефект. Ако се обърнем към картинката с мечето-Путин намираме достатъчно символизъм, който дефинира:
1. Кой и какво е заплахата
1.1 Путин и мечката- СССР
2. Кой и какво е под заплаха
2.1 Това зависи от разглеждащият снимката, но факта, че тя е адресирана към централно-западният европеец, означава, че става дума за Европа.
3. Географският регион
3.1 Това е СССР, не Русия!
И пак казвам, това е плод на критическата геополитика и зависи изключително от представите на индивида. Погледът към света не е "отгоре-надолу", ами по-скоро хоризонтален и зависи изключително от конкретният исторически контекст, понеже той е определящ за сформирането на регионите. А това е точно обратното на класическият подход, където контекста не влияе изобщо: регионите са подвластни на непроменливите природни закони и географията,а оттам и съдържащите се в тях държави, чиято външна политика, зависи изключително и само от тяхното географско положение.
=
Strogo Sekretno, November, 2005, p. 17
=
-
Както вече споменахме, Макиндер е един от създателите на дуализма в класическата геополитика като придава съществен смисъл и значение на Хартланда. Освен него, както бяха писали и в Строго Секретно, виден контрибутор е и Алфред Меян. Той защитава американската експанзия и отстоява становището, че Морските сили са единствените, които имат потенциала да станат "господари на света". Според него, онези, които имат силен флот могат да забогатеят посредством търговията, могат да прожектират своето влияние в която и да е точка в света (становище, което подлежи на съмнение) или най-малкото могат да достигнат повече места в света отколкото една континентална сила. С други думи, една морска сила може да бъде навсякъде и да експонира своята власт, в коя да е точка на света. Пример за това биха могли да послужат Испанската, Португалската, Холандската и Великобританската империи. Те са пътували навсякъде по света, експлоатирали са природните ресурси на други народи и континенти, като чрез вносът им в Европа допълнително са забогатявали. И затова, за да се поддържа тази търговия и да се осигури нейната защита, както и защитата на самата Морска сила, трябва силен флот. В допълнение, Меяне и социален дарвинист, който е смятал, че е съвсем естествено по-силните държави да експлоатират по-слабите, в името на общото благо на по-силните. Един вид- закона на джунглата.
Това е противоречиво на теорията на Макиндер, понеже една морска сила винаги ще е по-малка, териториално и потенциално, от едно държавно сформирувание, което припокрива територията на Хартланда. Даже, освен това, Макиндер защитава тезата, че сухопътният транспорт ще се окаже по-ефективент от морският. Това, което е в ущърб на Макиндер, е че той не оценява силата на индустрията и технологиите. Вярно е, че хартланда съдържа в се бе си много ресурси, но те досега не са били ефективно използвани и извлечени.
Това е и което прави Путин в момента с Газпром и другите руски нефтени компании, където Руската федерация държи 51% от акциите. Експлоатирайки ресурсите на Хартланда, Pусия ще продава нефт и ще "си връща" на онези които играха и играят срещу нея: БГ, УКР, US (Руснаците имат планове за продажба на нефт за US). За това и Шрьодер бързаше да се спогоди с Путин и сега са най-добри приятели, след като се разбраха да прокарат Севрният нефтопровод (картата отгоре). Сега, това накратко означаваше, че освен териториaлното разположение, развитието на индустрията и технологиите е излкючително важно.
Освент това има и друг момент. Както през средновековието Великобританците са се страхували от доминацията на една сила над цяла Европа, а ведно с това и доминация върху ресурсите вътре в Европа, подобен страх може да се приложи и за Хартланда + Римланда.
Какво е Римланд? Римланда е всъщност вътрешният полумесец на Макиндер. Теорията за Римланда е представена от холандският американец Спюкман. Той съставя своята теория като я базира върху основите на геополитическата теория на немците от преди втората световна. Според тях, за да се стигне до световно господство, една държава трябва да бъде Континентална и морска сила едновременно- и затова и те развиват успоредно морските и сухопътните си сили, без да се фокусират върху само една от възможностите. Взимайки предвид това, Спюкман заявява, че всъщност най-голям потенциал за достигането на статус на свръх-сила имат държавите от вътрешният полумесец, тези които са морски и континентални. Ето защо, тяхното възпиране от страна на морските и континенталните сили е повече от наложително, защото една такава амфибийна държава може да разруши останалите 2 вида такива. Затова, излиза, че Римланда се бори сам за себе си. Такава държава е Китай, Иран, Турция, Западна европа и евентуално ЕС, ако има единна и синхронизирана външна и защитна политика. Посоката на движение на тези Римландически държави е двуяка: срещу Хартланда и Морските сили, но тази ситуация не означава военна агресия! Това означава, че политиката, която се води от римланда е: заедно с една от силите, срещу друга по даден въпрос; но при друг въпрос, римланда сменя съюзника и играе срещу другата сила. Това е доста грубо казано и не означава, че липсват сили на интеграция. Например: през Втората световна, Римланда Европа се бие заедно с Външният полумесец САЩ, срещу Хартланда СССР и впоследствие, чрез плана Маршъл се строи наново З.Европа, а с това и "западните ценности", един вид сплотяването на Римланда европа с външният полумесец САЩ. Днес, междуРимланда-Европа и Хартланда-Русия има вектори на ИНТЕГРАЦИЯ, а НЕ на конфронтация- пример: северният нефтопровод, намерението да се развива търгувията между РУС и EU-държави- което е в ущърб на Външният Полумесец САЩ.
Сега, още по-страшното за САЩ, е че ако тази интеграция се развие в следващите 50-100 години до сливане на EU с РУС в единен политически блок, това би означавало автаркия (или ресурсна независимост от вън) и ТОТАЛНО превъзходство над САЩ. Подобна МОЖЕ и да е била идеята зад договора Молотов-Рибентроп, или поне на теория до такова състояние на автаркия би би могъл да доведе той, ако са били продължили с примирие нацсистите, и тн.
BIBLIOGRAPHY:
Blouet, Brian W., "Geopolitics and Globalization in the Twentieth Century", London: Reaktion Books, 2001
O Tuathail, Geraroid, "Critical Geopolitics", London: Routledge, 1996
O Tuathail, Geraroid and Simon Dalby, "Rethinking Geopolitics", London: Routledge, 1998
Peace Pledge union, http://www.ppu.org.uk/pm/usbases.html
Strogo Sekretno, November, 2005
=end=
-
The Battle OF Heartland FOR Eastern Europe
Иде реч за това, че най-накрая руските политици изплюха камъчето, че мислят геополитически и по-точно в класическият смисъл на геополитиката.
Според Макиндер, битката е за ресурси. Нищо кой-знае какво. Това без да ни го казва го е имало и преди него. Въпреки това, той добавя, че битката преди за Хартланда е за Източна Европа:
"Този, който контролира източна европа, контролира Хартланда; Този, който контролира Хартланда, контролира световният остров: този, който контролира световният остров, контролира света."
Неговата идея е, че битката е първо за източна европа. В битката за източна европа в момента са 3 сили:
1. ЕС- създаден от френските политически географи.
2. ШОС, Русия
3. САЩ
Тактиката на ES e posledovatelno окрупняване на техняият естествен западен център на света. В идеята на френските геополитици има доза истина, но те не са видели надигащите се САЩ и второстепенната роля на ЕС. Въпреки това, те са имали за идея създаването на нова геополитическа структура, която просто съвпада с идеите на Спюкман за Римланда. Спюкма, от своя страна не е взимал под внимание идеите на френските геополитици, но за да може неговият модел да работи, то неможе да няма политическо окрупняване на територията на западният цивилизационен център (европа).
И така. ES za momenta не е самостоятелна политическа сила- той е нищо. Това са просто държави, които икономически се интегрират, но политически се инатят да направят същото. Но в момента, когато всичките тези държави имат синхронност във външната политика, то те ще проявят поведение на Римланд-Europe (понеже може да се твърди, че Китай, Индия, Пакистан, Иран, Iraq и Турция, са Римланд-Близък и Далечен изток).
За руснаците, вече знаем, че те са Хеартланд и като такъв, те могат да се опитат да прокарват "стратегическа дълбочина", чрез буферни зони, извън и в допълнение на "дълбочината", която имат зад границите си. Нещо подобно, което става и с БГ, в контекста на ES i qdroto от западни държави. Вероятно, са били реваншистки настроени или изпитват страх от Украйна по една или друга причина (на който може и по-нататък да се говори) и са решили да демонстрират сила и установят контрол индиректно, политически.
За Американците- за тях всеки проблем между ES i Rusiq е добре дошъл-- понеже противнически ресурси се хабят.
И така:
http://news.yahoo.com/s/cpress/20060104/ca_pr_on_wo/russia_energy_influence_1
Russia braced to exert renewed muscle with vast energy resources FRED WEIR
Wed Jan 4, 12:26 PM ET
MOSCOW (CP) - The Russo-Ukrainian gas standoff, which ended in a tense settlement Wednesday, could signal the return of a self-confident and confrontation-prone Russia to the world stage, experts say.
Call it PetroKremlin. Over the past year, the Russian state has effectively re-nationalized a third of the country's vast energy resources, creating an oil-gas goliath that could be used to revive Soviet-style power status.
"Amazing changes are happening swiftly, because (President Vladimir) Putin has understood that energy is Russia's key card to play at the international table," says Michael Heath, a political analyst with Aton, a Russian brokerage.
"Instead of the military force the Soviet Union used to project its power, Russia is using oil as a major tool of foreign policy."
This week's gas war with Ukraine, which ended with Kyiv accepting a nearly five-fold hike in the price of Russian energy, suggests a new Kremlin readiness to use its petro-muscle to achieve political goals.
Ukraine, which broke from Moscow's influence in the "Orange Revolution" a year ago, had protested that Russia's proposed price hike - to $230 per thousand cubic metres of gas - was more than twice the rate paid by other neighbours of Russia, including Georgia, Latvia and Estonia.
Belarus, a loyal ally of Russia, pays just $47 for the same amount.
"We have vast resources and they give us political influence," says Vladimir Zharikhin, deputy director of the official Institute of Commonwealth of Independent States Studies in Moscow.
"If we give a lower price to somebody, we have the right to demand political concessions. So, we will give economic aid only to the countries that are loyal to us. This may not be a great geo-political policy, but it's better than nothing," he says.
On Jan. 1, Russia assumed the chair of the Group of Eight market-driven democracies, pledging to promote global "energy security." But the Kremlin's emerging strategy looks more like incentive-inducing.
At a meeting of the Association of Southeast Asian Nations in mid-December,
Putin pledged to boost oil deliveries to Asia, from the present three per cent of Russia's total exports to 30 per cent by 2020.
In a joint statement, leaders of the 10-country group pledged to build a "comprehensive partnership" and boost trade and security co-operation with Russia.
A new Siberian pipeline should start pumping crude in 2008, with early deliveries going mainly to China.
Russia is the world's second-largest producer of petroleum - about eight million barrels of crude per day - which accounts for nearly 40 per cent of the country's gross domestic product. Spiking global oil prices over the past five years have wafted state budgets into the black, fuelled a modest economic boom, and enabled the Central Bank to rack up reserves of $170 billion.
But the Kremlin has gone far beyond merely taxing windfall energy profits, and moved to take over the industry.
Russia's third-largest oil firm, Yukos, was dismantled in parallel with the prosecution of its politically defiant owner, Mikhail Khodorkovsky, and its main production units gobbled up by the state oil company Rosneft.
Earlier this year, the government took a controlling 51 per cent stake in Gazprom, the natural-gas giant that holds a quarter of the world's reserves, and Gazprom paid $13 billion to purchase Russia's fifth-largest oil major, Sibneft.
Sibneft, now effectively state owned, last month purchased a 25 per cent stake in the huge Pacific-coast Lopukhov oil-gas field, formerly held by TNK-BP, a Russian-British joint venture.
"Now the state directly controls about 30 per cent of petroleum production in Russia and the big question is, how much more will it take?" says Valery Nesterov, an energy expert with Troika Dialogue, a Russian investment bank.
"This is a big cause of concern for Russian and foreign oil investors."
But tightened state control could prove good news for foreign investors who want a piece of Russia's oil pie, as long as they don't insist on controlling rights.
Up to 49 per cent of Rosneft may soon be sold to outside buyers, to raise cash to repay $7.5 billion the state borrowed to acquire a majority stake in Gazprom. Curbs on foreigners seeking to buy shares in Gazprom will also soon be lifted, experts say.
A flurry of new projects between state oil companies and selected international partners suggest the Kremlin intends to wed petroleum supplies firmly to foreign policy.
-A $15-billion Siberian pipeline, due to begin pumping in 2008, will shift Russian crude exports to Asia, particularly China, where Moscow is cultivating fresh strategic relationships.
-A 1,185-kilometre Russian gas line being laid beneath the Baltic Sea will cut out middlemen Ukraine and Poland, with whom Moscow's relations have recently soured, while locking Russia in as Western Europe's most crucial energy supplier. Former German chancellor Gerhard Shroeder has reportedly been hired to head the project.
-State-run Gazprom has teamed up with several foreign partners to develop a vast Barents Sea gas field, whose production, coverted to liquefied natural gas, could begin supplying North America by 2010. A year ago Gazprom signed a preliminary deal with PetroCanada to build an LNG plant near St. Petersburg.
Copyright © 2006 Canadian Press
Copyright © 2006 Yahoo! Inc. All Rights Reserved
-
Ред, Турция по-скоро иска към ЕС. Те не искат да имат нищо общо с Иран и Ирак, въпреки че напоследък имат споразумение с Иракчаните да трепят кюрдските терористи. Та въпроса ми е какви точно са причините според теб те да искат да са по-към ЕС, а не към източния съюз (Чайна, Иран, Ирак ецт.)
Аз мога да се сетя няколко: истинските рулъри в ТР са генералите и те стриктно спазват the legacy-то на Ататюрк, т.е. да не допуснат ТР да стане като Иран. (Ако стане така ще стане много много лошо за нас). И затова се дърпат към ЕС. А и има и икономически изгоди. Друг е въпроса, че те трябва да балансират като нас м/у УСА и ЕС. ЕС е така както казваш. Ако синхронизират политиката си (външната) не само икономическата ще станат УСЕ, т.е. като УСА, те ще станат наистина сила (въпроса е доколко влиятелна)...
Главната инициатива за ЕС не беше ли в германците, (имаше спекулации, че по този начин бат Хитю разбирай Хитлер постига мечтата си да завладее цяла европа, което според мен си е глупост...), а ти тука казваш на франсетата....
според мен ще стане интересно, кой ще дойде след Путин :---
аре рспкт
-
----
Имам още една книга, но книгите на тия са фундаментални. Мехди си го казва чисто и просто и без да увърта. За нещастие, обаче май никoй не се занимава с неговите студии. Въпросът е сега, кой ще продава или ще борави с инфраструкурата на енерго (нефт/газ)-пренасянето. В "Строгия", както му викам на Строго Секретно, и както и Мехди пише, битката засега е за Каспийският нефт и руската газ, в контекста на глобалната битка за ресурси. Важно допълнение е, че геополитиката не предполага непременно военната конфронтация за единственото решение на конфликтите, нито пък единствената форма на сблъсък между съперничещи си сили. Затова, борбата e всякаква: посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геоикономиката, неогеополитиката и критическата геополитика. Затова и от "Секретно" писаха, че студената война не е свършвала. Това е твърдение, което съм го срещал и другаде, но за сега немога да намеря статията. Както и да е. Ако трябва ще се напъна.
Теорията за Римланд-а е недовършена, пък и досега не съм срещал нищо повече по въпроса за класическата геополитика (освен Мехди). Както изглежда, нищо не пречи да има съревнование вътре в Римланд-а. На практика, елита във всяка държава гледа своят интерес и се домогват до теории, чрез които биха могли да оправдаят своите действия (САЩ: или чрез призмата на реализма ("We also approach our relationship realistically," Румсфелд (yahoo.com), или чрез демократизирането, като стъпка към по-сигурен свят; или РУС: както по-горе пише в статията- геополитически). И затова, не е ясно как да разбираме поведението на TR, понеже те не изказват явно начина, по който гледат на света.
=== end EON 2 - 1/3.ed
-
Моето лично мнение е, че те имат да избират между 4 варианта на геополитическо образувание в областта на световния Римланд: ЕС, Ислямския свят, Индия и поднебесният Китай, което е и един вид синтеза чрез смесването с идеята на Samuel Hountington "Сблъсъкът на цивилизациите". Явно, по културен признак, TR е несъвместима с останалите Римланд-и и затоваТР елит е решил, че поне икономически е по-полезно да се влезе в ЕС. Сега, друг е въпроса дали са готови да сдадат своята власт (което се отнася за всички сегашни или потенциални страни-членки на ЕС) в името на една по-голяма идея и ИДЕНТИчНОСТ, защото няма да има българи, турци македонци, а само европейци (което въпреки всичко е отново под въпрос). В същото време, турската държава е по- на кръстопът от нас и трябва да лавира измежду повече външни интереси, като защити и своя. Един от тези вътрешни е и поддържането на светското и демократичното (доколкото това не означава сецесия на Кюрдистан) вътре в страната, което - както казваш и ти - означава поддържане на контакти с други светски държави и дистанциране от не-светски такива. Затова, влизането в базиращият се на исляма и деспотизма Ислямски Римланд е изключено. Така, че не остава друг вариант освен ЕС.
Нека не забравяме, че в ES ima cikliчност и че за втори pit от 50-те насам идва идеята за по-съществено политическо образувание в ЕС, чрез Европейската конституция! Който влиза в ЕС, въпреки че някой казват че може и да не се получи, трябва да знае, че крайната точка е единното политическо сформирувание на територията на географска Европа, както е и според идеята на френските геополитици. Изглежда TR елит в момента знае и това, и е готов на тази стъпка, щом от толкова време се опитват да влязат в Съюза. От това следва, че, от позицията на теорията за Римланда- TR елит може би осъзнава, че единственият начин за по-сериозното влияние на TR в света е от името на ЕС. Но незнам доколко това ще да е вярно.
Иначе, от Анкара може би си мислят, че ако влязат в ЕС, и чрез демографията си, турско-идентифициращото се население ще се запази за в бъдеще и турската идентичност ще оцелее, а оттам идва и фантастичната идея за демографски "take-over". Това е същото, което беше писано в онази статия за БГ дето ставали с 36% по-малко, или нещо такова. Такъв вариант, ако вземем предив статията, изглежда е възможен.
//rfr http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=749.0
Освен това, потенциален политически дивидент в ES idva pak от демографията, понеже броят на гласовете в Съвета на МИнистрите в ES e v зависимост от броя на населението, а то, както вече знаем, намалява в ЕС, което дава пак огромен шанс на TR да оказва изключително влияние в съюза.
===end EON 2 - 2/3===
-
Иначе, относно концепцията за единна европа.
Според Parker и Blouet, от гледна точка на геополитиката, идеята за обединяването на Европа е от края на IXX и началото на XX. С други думи, исторически, първи са започнали да развиват теорията за целостта на Европа френските политически географи (=геополитически теоретици). Първи те започват да разглеждат европа като самостоятелен регион и един от центровете на света, като с това поредният опит в историята да се създаде политическо образувание съвпадащо с географска Европа. Самият Евросъюз се заражда от European Coal and Steel Community като instrument на Франция да контролира растежа на немската военна индустрия. Оттам нататък, идва ред на (нео-)функционализма на Jean Monnet, който пак говори за същото нещо. 4рез икономическа интеграция и стандартизация i премахването на тарифите, посредством дадена организация, която изпълнява мониторинг и към която действащите страни са лоялни, с времето ще се получи "спилл-over" ефект. Това ще рече, че от интеграцията от една сфера, ще доведе интеграция в друга, понеже сферите на занимание на държавите са свързани и зависими една от друга. Най-накрая, нео-функционалистите предричат, че лоялността на индивида ще се прехвърли от националната държава, към над-националната организация, ведно с установяването на нова идентичност. С други думи, пак стигаме до идеята за политически-единната икономическа зона, наречена ЕС, предвиждана и търсена от френските геополитици.
===END: EON 2 - 3/3
-
Сергей Иванов, според "Секретния" :D е следващият, понеже са аверчета от време оно, пък и Сержо е доста корав. Сиреч, по-hard-liner!
//source Strogo Sekretno
//URL: www.strogosekretno.com
===
. SERGEY (on right)
//rfr ibid, October, 2005, p. 15
-
Thank Youuuu
;)
-
Thank Youuuu
;)
:DD
Ina4e, :) ти как мислиш??
-
В "Строгия", както му викам на Строго Секретно, и както и Мехди пише, битката засега е за Каспийският нефт и руската газ, в контекста на глобалната битка за ресурси
Хамериканците водят битка за петрола на близкия изток със самите местни режими. Руснаците водят битка за парите, които идват от самото пренасяне на газта. Та затова им дръпнаха щепсела на Украинците. А и те са прохмерикански настроени. А битката за Каспийския нефт не намира ли израз в Чечня. Религиозните мотиви може би са параван за действията на чеченците, подкрепяни тайно от хамериканците, а истинските мотиви на чеч. И хам. Да са петрола, и вземането му под носа на руснаците.
Прав си за геополитиката (не само война, а други средства....)
Моето лично мнение е, че те имат да избират между 4 варианта на геополитическо образувание в областта на световния Римланд: ЕС, Ислямския свят, Индия и поднебесният Китай
Мен ако питаш последните 3 ги забрави. По скоро избират м/у ЕС и УСА(Израел). И лавират. При тези американски бази няма как да се свържат с индия и чайна. А и по-скоро ще стане гражданска война отколкото генералите да позволят държавата да се върне в ислямския свят.
Снимките са гъзарски...
-
:-XЗатова, всякаква борба посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геойкономиката, неогеополитиката и критическата геополитика. :-X
-
:-XЗатова, всякаква борба посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геойкономиката, неогеополитиката и критическата геополитика. :-X
10х ultrafutur :D
-
И така! Русия се подготвя да премине отвъд фазата на доставка на енергоресурси (енергия като цяло)-- отвъд износът на газ/нефт. Следващата битка се очертава за преносът на електроенергия от ядрените й електроцентрали и за ядрените енергорсурси. Тук говоря предимно за Уран, понеже от обща култура знам, че той най-вече се използва. В същото време не е ясно все пак, доколко тази битка ще бъде жестока, понеже залежите на Уран не са чак толкова малко, пък и Русия не е на първите места по залежи на този ресурс.
В тонове
Australia 1,074,000 30% !
Kazakhstan 622,000 17% !
Canada 439,000 12%
South Africa 298,000 8% !
Namibia 213,000 6% !
Brazil 143,000 4%
Russian Fed. 158,000 4% !!
USA 102,000 3% !!
Uzbekistan 93,000 3%
World total 3,537,000
SOURCE: http://www.world-nuclear.org/info/printable_information_papers/inf75print.htm
Но със сигурност трябва да има още нещо.
МОже би продуктивността на реакторите (Ruskite) е коз и с течение на времето Газпром и останалите компании ще се преориентират към развиване на Уранови (например) залежи в други държави. С други думи, по "гео-икономически" (чрез търговия, в ущърб на други пазари/държави) път да се стигне до контрол над необходимите ресурси за да бъде Русия енергийна свръх-сила.
====STORY====
Nuclear industry to put Russia on top of the world - 01/12/2006 19:25
The global economic system may collapse when the planet runs out of hydrocarbon resources
Russia's leadership in the energy field should become the nation's strategy in foreign policy. This role was defined by President Vladimir Putin on the eve of Russia's presidency in the Group of Eight.
Russia's current status of a major fuel supplier does not let European and post-Soviet countries disregard Russia. However, this influence is not enough to give Russia an opportunity to enjoy the role of the “energy superpower.” The start of the new century was marked with the reduction of power-generating capacities in the country. To make matters worse, the country does not have a thought-out state strategy for the development of the national energy industry. However, observers noticed the launch of new large construction projects and certain important changes in key governmental departments, particularly in the Russian Ministry for Atomic Power.
The ministry is now chaired by the former Prime Minister of the Russian Federation Sergei Kiriyenko. Pravda.Ru decided to discuss the problem of Russia's nuclear future with one of the authors of the Russian Nuclear Doctrine Project, Yury Krupnov.
Personnel changes in the Russian Agency for Atomic Power took place in November of 2005. Sergei Kiriyenko, a well-known Russian politician, became the new chairman of the department. What changes do you think this will entail?
I believe that the Russian nuclear industry will soon undergo positive changes against the background of ongoing changes in the administrative sector of the industry. On the other hand, Russia has lost the priceless 15 years, which other countries used to the utmost. Russia, however, still remains the leader on certain positions. This little leadership will become history in only two years if the government does not take serious measures aimed for the development of the nuclear industry. The new year has already been marked as a crucial moment at this point.
Is there a strategy for the development of the nuclear industry?
There is a strategy for the development of the Russian nuclear industry in the first half of the 21st century. The status of this document is not clear. It was reviewed by the government although no approval followed. There is the Russian Energy Strategy embracing the period up to the year 2020. This document was officially approved in August 2003. According to those documents, the output of the electric power generated by nuclear power plants is supposed to double in Russia by 2020. However, it can only be an official declaration, nothing more.
Which are the problems of the “peaceful atom” in Russia today?
As a matter of fact, there is only one problem: the Russian administration has no will in taking resolute and intensive measures for the development of the nuclear industry.
Does the current situation in the Russian nuclear industry match global trends? Are there any similarities or differences?
There are certain similarities indeed. The USA, China, Iran and India have specific decisions for the construction of quite a number of nuclear power plants. Our key competitors have their own nuclear plans developed with great precision.
What is the novelty of the Nuclear Doctrine that was developed under your guidance?
The doctrine offers to think about Russia's capacities and opportunities to become the world's energy superpower No.1. This is the only reasonable and relatively fast geo-economic strategy that Russia may have. This goal can be achieved through the intensive development of the national nuclear industry. The document also specifies the priorities that will help the country fulfill the strategy. The closed nuclear fuel cycle allows to solve the problem of nuclear wastes and solve the problem of nuclear fuel. This method has no alternative. Russia is capable of becoming the world' leader in the production of cheap and limitless power on the base of the closed nuclear fuel cycle.
Russia will be able to become the leading economic superpower in the world if it has the best nuclear industry in the world. The country should have a transnational global corporation, which could be compared with Gazprom in Russia, Areva in France or Westinghouse in the USA.
The doctrine says that the Russian nuclear industry should be based on powerful fast neutron reactors. They would be able to win the majority of tenders for the construction of nuclear power plants in the whole world. The security and capacity of the functioning reactors need to be raised too.
What about the question of private capital in the nuclear industry?
I think that this problem should be solved on the base of partnerships. This is not the most important question to think about at the moment after all. It is far more important for us to think if Russia can use the unique legacy of the Soviet era and create the best nuclear industry in the world. The private capital will have to be attracted for this purpose anyway. The state budget will still be the foundation of this partnership, though. There is no place for stupid miracles here.
Unlike gas-turbine or steam-to-gas plants the nuclear power is ecology-friendly and fuel-independent. The power produced by nuclear plants is the cheapest. Unfortunately, the economy of the nuclear field is very weak.
The crisis of energy has been developing steadily in the world. The global economic system may collapse when the planet runs out of hydrocarbon resources. The extraction of oil will be decreasing all over the world. The transportation of fuel requires considerable investments. It also depends on a variety of external factors. Russia has a perfect chance to become the leading energy superpower in the world. The chance can be missed in just a couple of years.
Sergei Malinin
Discuss this article on Pravda.Ru English Forum
Pravda.Ru
Back
©1999-2003 "PRAVDA.Ru". When reproducing our materials in whole or in part, reference to PRAVDA.Ru should be made. The opinions and views of the authors do not always coinside with the point of view of PRAVDA.Ru's editors.
SOURCE: http://english.pravda.ru/printed.html?new_id=16731
-
Пореден опит за експлоатиране на темата за правата на човека и давление над Хартланда. Започва поредната спирала на анти-руско ориентирано оформлмение на общественото мнение. Меркел явно не си дава сметка в какво забърква ЕС. Според мен проблема е в това, че Руският политически елит в момента- както и всеки друг, се стреми да се запази и всяко подриване на неговата власт би подрило и енергопреноса, понеже то ще бъде последното им оръжие за самозащита - преди ракетите. НО, както и руснаците казват, причините за "демократичните революции" в бившите съветски сподвижници НПО-тата са паравани на външните разузнавателни агенции и затова е и тяхната политика на насилствена прозрачност на НПО-тата в Русия. Дали това е така- или не- резултатът ще е един и същ. Ако Русия тръгне към тоталната демокрация, рязката промяна на политическото статукво- било и то с демократическо, ще предизвика смяната на режима и децентрализирането на ресурсите, акумулирани досега от стария политически елит. Тези ресурси ще сменят своят собственици, измежду вътрешните и външните ТрансНационални Корпорации, както си е по правилата на плурализма и така нататък. В крайна сметка, според "демократите", това ще е в полза и интерес на обикновеният човек. Същото биха казали и от колектива на Путин "и нашата политика е в интерес на цялата държава, а оттам и на човека (което не винаги е точно така").
Освен това любопитното е,че започва едно изобразяване, по каноните на критическата геополитика, което е в общи линии на 2 нива.
Първо: посочват източниците на опасност и несигурност. Това са алюзиите със Съветският Съюз, неговата мощ, сила и нескончаема заплаха, "creeping authoritarianism", гражданските асоциации и бившите кадри на КГБ (това е от друг материал).
Второ: обособява се географски звяра като му се придават няколко форми-лица: Русия, като цяло и Чечня, като чеченците са жертвата.
Меркел разчиства сметки и срещу Schroder, който е "човекът на Путин" в ЕС. Меркел не се заема да коментира общата картина на това как би се отразила на бизнеса конфликтът с Москва. Това е популистки ход, само че ориентиран към хуманната Европа, понеже сега човекът е на преден план, а не държавата, според представите на "демократичните" лидери и на населението. Дали е така или не, не е важно. Меркел търси ултимативност и конфронтация с руският полит-елит, понеже само атакува и налива масло в огъня. Ако беше наистина заинтересована за бъдещето на че4ня, щеше да намери начин да подхожда по-внимателно към тази тема; въпреки че и руснаците не са по-малко упорити в техният политически реализъм. Както и да е: търсят се причини със скарване с Русия, посредством нео-пропагандата - критическата геополитика.
Дали Меркел, с ръмженето си, си дава сметката, че ако в Чечня се постигне дори и най-малката форма на автономност от Москва, с помощта на "демократите" от Окцидента, то би се стигнало до ефект на доминото, където и останалите държави и държавички биха записукали да се демократизират, без да осъзнават своята невзръчност и по този начин провокират разпада на Русия, ненужни кръвопролития, намесата на Запада и фойерверк над всички западни столици, доставен с най-топли чувства от САТАНА /Топол-М/ и Булава. Явно, тя не се интересува от националната сигурност на Германия /и ЕС/ и се втурва през глава да доставя мир и благоденствие и в най-затънтените кътчета на планетата. Защо не канализира своята хуманна амбиция и огрее в Кюрдистан, например? Ами Африка?
======
=1/2=
-
//src http://www.alertnet.org/thenews/newsdesk/HRW/ad9a7e409fa7e5998a8c0a06b4618c65.htm
Merkel in Russia: Emphasize Human Rights
13 Jan 2006 01:26:10 GMT
Source: Human Rights Watch
(Berlin, January 13, 2006)-German Chancellor Angela Merkel should use her January 16 summit with Russian President Vladimir Putin to signal a shift in Germany's Russia policy that puts more emphasis on international human rights standards, Human Rights Watch said today. "Chancellor Merkel should get German foreign policy toward Russia back on track," said Holly Cartner, Europe and Central Asia Director at Human Rights Watch. "Putting pressure on Russia to respect human rights will contribute to stability in Europe in the long run."
Among the issues Chancellor Merkel should raise with President Putin are the draft Russian law on non-governmental organizations and the brutal ongoing war in Chechnya. She should also openly address the reversals in human rights progress from the 1990s, such as freedom of information and assembly.
In recent years, the Kremlin orchestrated the dismantling of all checks and balances to the president's power, muzzled the free press and weakened the parliament. Abuses by Russia's troops in Chechnya rose to the level of crimes against humanity. Yet former Chancellor Gerhard Schroeder described Putin as a "flawless democrat," and said Putin wanted to develop Russia into a civil society "out of inner conviction." Schroeder also called on the international community for a more "differentiated approach" to the conflict in Chechnya, which to many signaled a downplaying of human rights violations there.
"Merkel should make clear that Germany will no longer quietly accommodate Putin's agenda of creeping authoritarianism," said Cartner. "Germany's interest in a stable Russia will be achieved only with respect for human rights and a revitalization of democratic institutions."
Civil and political freedoms, Russia's greatest human rights achievement of the 1990s, have suffered significantly under Putin. The Russian government has established control over nearly all television and radio media outlets with a national reach, robbing the Russian people of a key forum for diverse opinions. With the media firmly under control, Putin began systematically to dismantle the system of checks and balances on executive power, leading to a compliant Duma, a judiciary that increasingly lacks independence and regional governors appointed by the Kremlin.
A draft law on non-governmental organizations (NGOs) currently awaiting Putin's signature represents the latest assault on civil society in Russia. The proposed legislation expands the grounds for denying registration to or closing Russian NGOs and lays the groundwork for increased government interference with the work of NGOs. The law would also require offices of foreign NGOs to inform the government about their projects for the upcoming year and about the money allotted for specific projects. The bill would grant Russian government officials an unprecedented level of discretion in deciding what projects, or even parts of NGO projects, comply with Russia's national interests. Registration officials could close the offices of any foreign NGO that implements a project that it deems does not have "the aim of defending the constitutional system, morals, public health, rights and lawful interest of other people, guaranteeing defense capacity and security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state."
"Merkel should make it clear to Putin that Germany will not stand back as Russia silences NGOs," said Cartner. "Putin still has the time to stop the bill, but will only do so if he hears loudly and clearly from Russia's international partners that they will not tolerate this attack on civil society."
Merkel should also use her meeting with Putin to pressure Moscow to promote accountability for abuses in Chechnya, where the conflict is now in its seventh year. Chechnya is now the only ongoing armed conflict in Europe, an urgent human rights crisis and the only place on the continent where crimes against humanity are committed against civilians on an almost daily basis as a result of an armed conflict. Although atrocities such as forced disappearances, rape, torture and extrajudicial executions by Russian federal troops in Chechnya are committed regularly there, the Russian government has made no real efforts to promote accountability or combat impunity. Chechen forces are also committing grave human rights abuses in the region.
=2/2=
-
За да съм обективен, може би не си е нарочила Русия, което не прави мисията й по-малко опасна или потенциално деструктивна ... la la la...
//src http://euobserver.com/9/20676/?print=1
[]Merkel set to raise Guantanamo Bay in Bush meeting
13.01.2006 - 09:53 CET | By Mark Beunderman
German chancellor Angela Merkel is set to plea for the closure of the Guantanamo Bay terror suspect camp at a visit to the White House on Friday (13 January), while European Parliament group leaders have paved the way for the parliament’s own enquiry into alleged CIA jails in Europe.
The German leader made clear earlier this week that during her meeting with US president George W. Bush, she will raise the issue of Guantanamo Bay, where the US has detained terror suspects without trial.
"An institution like Guantanamo in its present form cannot and must not exist in the long term. We must find different ways of dealing with prisoners," she told Der Spiegel.
German politicians on the eve of her visit upped pressure on Ms Merkel to present this message in a direct and clear fashion to the US leader, who has reserved more than three hours of his time for the meeting.
However, the room for manoeuvre for Ms Merkel to press the Guantanamo issue is limited, as her inaugural visit to Washington is primarily aimed at repairing US-German ties, which deteriorated sharply under her predecessor, Gerhard Schroder.
Mr Schroder was a staunch opponent of the US-led invasion of Iraq, and also maintained a bad personal relationship with Mr Bush.
"We have to make an effort to begin a new stage," Ms Merkel said in Washington on Thursday, according to FAZ.
Friday’s talks are further set to cover the Iran crisis and Iraq, with German media reporting that Ms Merkel will offer more German help in the reconstruction of the country.
MEPs probe into CIA jails
Meanwhile, political group leaders of the European Parliament have paved the way for the body to step into a continuing EU-US row over the alleged existence of CIA jails in Europe and CIA "rendition" of terror suspects.
Leaders agreed on Thursday (12 January) on the mandate of a temporary committee of MEPs which will launch their own investigation into the operations by the US intelligence agency.
The MEP committee, to be formally appointed next week, will have 46 members and issue a report after four months.
The initiative to set up the body comes alongside an ongoing investigation into the affair by the Council of Europe, the 46- member states-strong human rights watchdog in Strasbourg.
But Sarah Ludford, a British MEP, assured EUobserver that the group would not "cross-fire" the Council of Europe’s efforts as the committee would "liaise closely" with the human rights court.
The added value of the committee would be to focus on possible concrete human rights breaches of the EU treaty, something which the Council of Europe enquiry covers less directly, the MEP said.
The MEP committee will have no legal powers that would force politicians and authorities to co-operate, but Ms Ludford said politcal pressure will be high.
Swiss fax
Meanwhile, Swiss authorities have opened criminal investigations to find the leak within Swiss secret services of an Egyptian fax, obtained by Swiss weekly SonntagsBlick, confirming the existence of CIA prisons on European territory, according to IHT.
According to the Egyptian fax, leaked from Swiss intelligence services earlier this week, 23 Iraqi and Afghan prisoners were interrogated at the Romanian military base of Mihail Kogalniceanu on the Black Sea coast.
--------------------------------------------------------------------------------
© EUobserver.com 2006
Printed from EUobserver.com 16.01.2006[/font]
-
Merkel a/ Putin
!src Имам !src на снимката- ако някой се интересува.
-
Меркел поуспокои топките. :) Сети се, че по-спокойно трябва да го раздава и да продължава политиката на Schroder за сливане с Хартланда и... :) но защо си мисли, че проекта не е точно срещу подобни държави като Yкрайна??
//src http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=10000100&sid=aU_WSgTM.3Gg#
Merkel Pledges Continued 'Strategic Partnership' With Russia
Jan. 16 (Bloomberg) -- German Chancellor Angela Merkel pledged to continue the ``strategic partnership'' that Russian President Vladimir Putin enjoyed with her predecessor Gerhard Schroeder.
``I think we can deepen our strategic partnership and put it on a broader foundation,'' Merkel said during a joint press conference at the Kremlin in Moscow today with Putin. ``We will have a very intensive dialogue that is appropriate for our strategic partnership and can help intensify it further.''
Merkel's trip to the Russian capital had been due to last only six hours, in contrast with the regular meetings between Schroeder and Putin that included stays at each other's homes. Instead, the press conference was delayed because the leaders' talks lasted longer than scheduled.
Political analysts had expected the first official visit to Moscow by Christian Democrat Merkel, who met President George W. Bush in Washington three days ago, to result in a cooling of relations with Russia. Instead she echoed the comments of Schroeder, a Social Democrat, who had also referred to the relationship as a ``strategic partnership.''
Putin then pledged cooperation with the U.S. and European Union on Iran after the Middle Eastern country announced a resumption of nuclear research.
``The positions of Russia, Germany, the EU and the U.S. are very close,'' Putin said. ``Russia will remain cooperative and seek to continue its partnership in this matter with the EU.''
Merkel added that Russia and Germany would ``coordinate very closely on the next steps to be taken''.
Gas Concerns
Putin's decision to shut off gas supplies to Ukraine Jan. 1 in a dispute over prices, causing a temporary fall in the gas flow to western Europe just as Russia took over the yearlong presidency of the Group of Eight leading industrialized democracies, raised questions about Russia's reliability as an international partner.
On energy too, Merkel stressed the ``strategic'' nature of a joint project to build a gas pipeline under the Baltic Sea from Russia to Germany.
``I'm grateful that the project isn't directed against anybody, but rather that it is a strategic project of great importance for Europe and especially for Germany,'' she said.
The German chancellor said she and Putin had a ``very frank, extensive exchange'' on European Union contributions to ``positive development'' in the breakaway Russia region of Chechnya.
Merkel and Putin also discussed controversial new Russian legislation passed in December which will make it more difficult for non-governmental organizations to operate, though Merkel adopted a conciliatory tone.
``We have to see how the law is being applied,'' she told journalists.
Dmitri Trenin, deputy director of the Carnegie Moscow Center, said trade between the two countries could be boosted by better relations. Germany is Russia's biggest trading partner.
``German and Russian companies do business on the basis of mutual gain and it will stay that way,'' said Trenin. ``But good relations open doors.''
To contact the reporter on this story:
Brian Parkin in Berlin at [email protected].
Last Updated: January 16, 2006 12:26 EST
-
Още една статия за "отговора" на Путин, срещу пристъпващите по терлички "демократи". Както ни е известно имаше наскоро "революции" с подчертан "демократичен" характер срещу, както го наричат от Строго Секретно, "пост съветското пространство", което е и своего-рода ръба на Хартланда. Целта беше да се предизвикат политически обрати в системите на управление на бившите съветски страни, като чрез инсталирането на удобни тям политически елити, Морските Сили биха могли да проектират своята власт в тази част на света.
Една такава "революция" беше Оранжевата, в Украйна. Отговорът не беше моментален, но "Газовият Конфликт" може да се разглежда като нагледен пример за "отговорът" на Путин към Украинският демократичен политически елит. Няма да се спирам на опитите за проиграване на същия сценарий в някои от бившите съветски републики.
Отговорът на Путин беше:
1. Развиването на енергодобива и постепенното подтикване на Европа да се пристрасти към вноса на gas и нефт, чрез инвестиции в Сахалинските острови и проекта за пренос на газ по дъното на Балтийско море.
2. Държавният контрол (51%) над Газпром и контрола над кой ще получава ресурси и на каква цена.
3. Проекта за превръщането на Русия в ядрено-енергийна свръх сила в света, с което ще превключи вече на доставянето на електроенергия, вместо енергийни ресурси и ще влоши зависимостта на Европа от енергия от Русия.
4. Контрол и прозрачност над финансирането на руските НПО-та, които са играли важна роля в демократично-революционният преход в Украйна, например.
5. Контрол над банковата система, което /тук може и да греша/ пак дава шанс на Кремъл да контролира финансовите потоци към и от Русия.
и за сега последно,
6. Съюзът на Русия с Беларус. Това е "контраатаката" на Хартландският политически елит срещу неговите вредители. Нека сега да погледнем картата на газопроводите към ЕС. Украйна и Беларус са единствените държави през които минават газопроводите. Другият потенциaлен е по дъното на Балтийско море. Това означава, че Путин, поне за в близкото бъдеще си е осигурил сигурен транспорт на газта! Това ще му даде шанс да се разправи докрай с Украйна и то без това да е за сметка на потребителите в Европа и отношението между ES i Rusiq. Освен това, тази нова геополитическа ситуация ще даде шанс на развиването на икономическите връзки с Русия. След преминаването на Беларус към единна политическа организация с Русия, няма да има вече буфер между Римланда и Хартланда. Оттам, няма да пречки за развитието на търговията и бизнеса. А бизнеса, от своя страна, няма да се интересува от Лукашенко, ако последният не му пречи.
Това е същият момент в историята, когато Русия и Нацистка Германия подписаха Молотов-Рибентроп. Сега, предполагам
Освен това, този ход дава най-накрая процеп за осъществяване на /поне на теория/ социо-икономическата интеграция на ES s Rusiq. Както Путин каза в едно интервю, той много ще се радва Русия да влезе в ЕС.
За това е рано сега да се говори и ще оставя тази теория за по-нататък.
==
!src: http://www.itar-tass.com/eng/prnt.html?NewsID=2857617
==
ST PETERSBURG, January 24 (Itar-Tass) - Russian President Vladimir Putin is confident that the unification of Russia and Belarus will raise the standard of living of citizens.
"Over the past few years, we've done much to select the optimal model of union construction," which takes into account similar trends and the specifics of national development, while working toward the main objective: the pooling of the potentials of the two countries, Putin said at the session of the Supreme State Council of the Union State on Tuesday.
The citizens of the two countries await consistent progress in Russian-Belarus integration, and practical decisions strengthening its basis and raising the standard of living in both countries," the Russian president said.
"We are facing serious and painstaking work to meet their expectations," he underlined.
"The issues of ensuring equitable rights of Russian and Belarussian citizens have been and remain in the focus of our attention," he noted
==
П.С.: Много са забавни като оправдават своите постъпки, че каквото го правят, то е в името на хората. А! Да не би да е по-различно от това, което казват другите "демократично по-напреднали" елити...
-
!src Збигнев Бржежински http://www.cfr.org/publication/6917/hbo_history_makers_series.html
Геостратегия за Евразия от Збигнев Бржежински
Преди 75 години, когато излезе първият брой на Foreign Affairs, Щатите бяха една самоизолирала се в Западното полукълбо сила, спорадично въвлечена в заниманията на Европа и Азия. Втората световна война и произтичащата от нея Студена принудиха Щатите да развият продължителна отдаденост към Западна Европа и Далечният Изток. Появата на Америка като единствената глобална свръх-сила ни заставя да изградим една интегрирана и разбираема стратегия към Еврaзия.
Еврaзия, от политическа гледна точка, е източникът на едни от най-настоятелните и динамични държави в света. Всичките претенденти за световна власт произлизат от Еврaзия. Едни от най-мнoгoчислените претенденти за регионална хегемония- Китай и Индия, са в Еврaзия, както са и всички останали потенциални политически и икономически претенденти, които се стремят да поставят под въпрос Американското първенство. В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен
Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка.
Еврaзия е световният осен суперконтинен. Сила, която домира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка. В контекста на Еврaзия служеща като световната геополитическа шахматна дъска, воденето на несинхронизирана политика спрямо Азия и Европа става неуместно. Начинът на разпределението на властта върху Евразиатската повърхнина ще е от решително значение за Американското глобално първенство и историческо наследство.
Самоподдържаща се стратегия спрямо Еврaзия трябва да се отличава с краткосрточна визия- в близките 5 години, със средносрочна такава- до 20 години и дългосрочна, отвъд 20 години. В повече, тези фази трябва да бъдат съзрени не като херметически изолирани едни от други, а като слети, част от една продължителност. В краткосрочен план, САЩ трябва да консолидират и продължат действащият геополитически плурализъм в Еврaзия. Тази стратегия ще гравитира около маневрирането и дипломатическата манипулация, предваряваща появата на злонамерена коалиция, която би могла да изпита Американското първенство, без да споменаваме и далечната възможност за единична държава, опитваща се да стори същото. В средносрочен план, предваряването би трябвало да доведе до създаване на стратегически съвместими партньори, които посредством Американското лидерство, биха могли да оформят една по-сътрудничеща си транс-Еврaзиaтска система за сигурност. В дългосрочен план, предугаждането на този злощастен сценарий би могло да се превъплъти в сърцевината на една глобална действително споделена политическа отговорност.
-
В западната периферия на Еврaзия, ключовите играчи ще продължат да са Франция и Германия, а съществената Американска цел би трябвало да продължи да бъде разширяване влиянието на укреплението на демокрацията- Европа. В далечният изток, изглежда, че Китай ще бъде още по-съществен актьор, а Американските Щати не биха имали Евразиатска стратегия, докато Шино-Американско политическо съглашение не бъде подхранено. В Еврaзиaтски център, зоната между разширяващата се Европа и регионално възкачващият се Китай ще остане политическа черна дупка, докато Русия не се редефинира като следимперска държава. Междувременно, южно от Русия, Централна Азия проявява симптомите на предстоящи етнически конфликти и съревнования на ниво Велики Сили.
НЕЗАМЕНИМАТА СИЛА
Няма признаци американският статус на световна свръхсила да бъде оспорен от нито един претендент в близкото поколение. Нито една държава не би могла да се сравни с Американските четири измерения на властта: военно, икономическо, технологическо и културно, които са съществото на глобалната политическа власт. В случай на Американска абдикация, алтернативата би могла да е само международна анархия. Президентът Клинтън бе прав, когато каза, че Америка се е превърнала в световно-"незаменимата нация".
Американската глобална загриженост ще бъде тествана от напрежение, турбуленция и периодичен конфликт. В Европа вече има признаци, че инерцията от интеграцията и разширението спадат и че национализма може да се пробуди отново. Голяма е и безработицата дори и в едни от най-успешните европейски държави, пораждаща ксенофобични реакции, които биха предизвикали Френската или Германската политика да склонят към екстремизъм. Желанието на Европа за единение може да бъде осъществено само чрез окуражение от страна на САЩ.
Бъдещето на Русия е по-малко ясно и възможностите за нейната позитивна еволюция са по-трудно достижими. Ето защо, Америка трябва да оформи политически контекст, който е в съзвучие с асимилирането на Русия в по-мащабна рамка на Европейско сътрудничество, като в същото време оказва благоприятно влияние над независимостта на нейните новосуверенни съседи. Въпреки това, жизнеността на Украйна или Узбекистан остава под въпрос, особено ако Америка не успее да подкрепи техните усилия към национална консолидация.
Шансът за приспособяване на Китай може да бъде заплашен от криза относно Тайван, вътрешнокитайската политическа динамика или просто поради долностремителната спирала на влошаващи се Шино-Американски взаимоотношения. Тази враждебност може да окаже напрежение върху отношенията на САЩ с Япония, вероятно посредством оказвайки разновесие в самата Япония. Азиатската стабилност може да бъде подложена на риск, а тези събития дори биха могли да засегнат позицията и вътредържавното равновесие в Индия, която е от критична важност за стабилността в Южна Азия.
-
В непостонянната Еврaзия, задачата на първо време е да се подсигури това, че нито една или комбинация от държави би могла да може да изхвърли САЩ от суперконтинента или намалят американската сила. Освен това, промоцията на стабилен трансконтинентален баланс не би трябвало да бъде видян, сам за себе си, като крайна цел, а само като средство за оформяне на наистина стратегически партньорства в ключови региони в Еврaзия. Добронамерена американска хегемония все още би трябвало да обезкуражи други държави да оспорват нейната сила, посредством не само правейки разходите по тази идея твърде високи, но и чрез уважаване на легимните интереси на Евразиатските регионални претенденти.
И накрая, средносрочният план изисква подхранване на истински пертньорства с по-единна и политически дефинирана Европа, регионално превъзхождащ Китай, постимерска и гравитираща към Европа Русия и по-демократична Индия.
ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УКРЕПЛЕНИЕ
Европа е изключително важно геополитическо укрепление в Евразия, за Америка. Залогът в демократична Европа е огромен. НАТО окопава Американското политическо влияние и военна сила на Евразиатската земя. Посредством колективната Европейска зависимост от Американска защита, всяко разрастване на европейското влияние е автоматично разширене на Американското такова. С други думи, способността на Америка да прожектира влияние и власт върху Евразия зависи от тесните транслатлантически връзки.
-
По-широка Европа и разширено НАТО биха послужили в краткосрочен и дългосрочен план на интересите на Американската политика. По-голяма Европа ще разшири обсега на Американското влияние без в същото време да я създаде дотолкова политически интегрирана, че да се противопостави на САЩ по въпроси от геополитическо значение, особено по отношение на Близкия Изток. Политически дефинирана Европа е също важна и за асимилацията на Русия в система на глобално сътрудничество.
Америка не може да създаде по унифицирана Европа сама-- това е задача на самите европейци, особено на немците и французите. Обаче, Америка може да възпрепятства изплуването на по-вединена Европа, което може да се окаже гибелно за Евразиатската стабилност и Американските интереси. Докато Европа не стане по-единна, тя може да се разедини отново. Вашингтон трябва да работи заедно с Германия и Франция за да създаде Европа, която е политически жизнена, остава свързана със Щатите и разширява обсега на демократичната интернационална система. Въпросът не се състои в избора между Франция или Германия. Без тези две нации не би имало Европа, а без Европа, никога не би имало сътрудничество в транс-Евразиатската система.
На практика, всичко това би изискало накрая Америка да спомогне за споделено лидерство в НАТО, по-широка приемственост на френската загриженост относно ролята на Европа в Африка и Близкия Изток и продължителна подкрепа на източното разширение на EU дoри aкo EU придoбиe по-силна политическа и икономическа настоятелност. Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, както вече се предлага от някои Западни лидери, би могло да намали риска от растящото икономическо съперничество между EU и САЩ. Европейският успех в потулването на вековни вражди ще доведе до намаляването на важността на Америка като арбитър в Европа.
-
Разширение на НАТО и EU бихa придaли жизненост на Европейското чувство за целенасоченост, като доведат до консолидиране на демократическите устои, извоювани с победата в Студената Война. Залогът в това усилие е нищо по-малко от Американската дългосрочна взаимовръзка с Европа. Новата Европа все още се дооформя и ако тази Европа ще да остане като част от "Евро-Атлантическото" пространство, експанзията на НАТО е задължителна.
В тази връзка, разширението на НАТО и EU би трябвало да напредват посредством поетапно дискутиране. Ако предположим че има взаимно поддържана Американска и Западноевропейска отдаденост, бихме могли да предположим един реалистичен времеви план за тези етапи: до 1999 първите 2 Централноевропейски членове ще трябва да бъдат приети в НАТО, въпреки че тяхното приемане в EU нямa да стане по-рано от 2002 или 2003; до 2003, много е вероятно EU да e започнал преговори за приемането на всичките три балтийски републики, а НАТО своенвременно ще е започнал същото спрямо Ромъния и България с тяхното присъединяване преди 2005; между 2005 и 2010, само ако е направила съществени вътрешнодържавни рефорими и бъде идентифицирана като Централноевропейска държава, Украйна би трябвало да се подготви за преговори с EU и NATO.
Неуспешно разширение на НАТО, след като има отдадени усилия в тази посока, би унищожило идеята за разширяваща се Европа и деморализира Централноевропейците. Дори и по-лошо, това би могло да превъзпламени латентната руска амбиция към Централна Европа. В повече, ясно е, че руският политически елит не споделя Европейското желание за силно Американско политическо и военно присъствие в Европа. В тази връзка, докато създаването на връзка с Русия за взаимно сътрудничество е желателна, за Америка е много важно ясно да изкаже своите глобални приоритети. Ако избор трябва да бъде направен Евро-Атлантическата система трябва да стои по-високо от по-добрата взаимовръзка с Русия.
-
РУСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЗАДАЧА
Новите руски връзки с НАТО и ЕС, формализирани посредством Съвместният НАТО-Руски Съвет, биха могли да окуражат Русия да направи своето постимперско и дълго отлагано решение в подкрепа на Европа. Официално членство в Групата на Седемте и подобрение на машината на вземане на политически решения в Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОСЕ/OSCE), в която специален комитет по сигурността, включващ Америка, Русия, и някоко ключови европейски държави, би окуражил кoнструктивнoто Руско въвличане в Европейското политическо и военно сътрудничество. Ведно с това, продължителното Западно финансиране и инвестиране в инфраструктурата, особено в комуникационните мрежи, биха довели Русия по-близо до Европа.
Въпреки това, в дългосрочен план, руската роля в Евразия ще зависи от нейното самодефиниране. Въпреки че Европа и Китай имат усилено регионално влияние, Русия все още остава най-големият световен притежалтел на недвижима собственост (земя), простираща се на десет времеви зони. Затова, проблемът на Русия не е в територията, а в това че тя трябва да застане лице в лице с факта, че Европа и Китай отдавна са икономически по-силни и че Русия е назад от Китай в сферата на социалната модернизация.
В този контекст, първата цел на Русия по-скоро би трябвало да е собствената модернизация, отколкотода се впуска в безмислени опити да си възвръща статута на глобална сила. Вземайки предвид размерът и разнообразието в нея, децентрализирана политичекса система и икономика на свободния пазар биха отприщили креативният потенциал в руснаците и руските природни ресурси. Конфедеративна Русия-- съставена от Европейска Русия, Сиберска Република и Далекоизточна Република-- би могла по-лесно да култивира по-тесни икономически връзки със своите съседи. Всяка от конфедеративните единици би могла да впрегне своя местен креативен потенциал, който бива векове наред задушаван от тежката бюрократична ръка на Москва. В последствие, една децентрализирана Русия, по-трудно би могла да се поддаде на имперска мобилизация.
Много вероятно е Русия да скъса със своето имперско минало ако новонезависимите следсъветски държави са жизнени и стабилни. Тяхната жизненост ще секва винаги, когато Русия се отдава на имперксата съблазън. Затова, политическа и икономическа подкрепа трябва да бъде централна част от по-широка стратегия на интегрирането на Русия в една по-сътрудничеща си трансконтинентална система. Суверенна Украйна е критически важен компонент на такава политика, както са и Азербайджан и Узбекистан.
Широкомащабно интернационално инвестиране в една по-достъпна централна азия би могло не само да консолидира независимостта на новите държави, но и да се окаже благотворно за следимперска и демократична Русия. Източването на ресурсите в региона би могло да увеличи просперитета и да изостри чувството за стабилност, като с това предотврати конфликтите от Балкански тип. Регионалното развити също би трябвало да достигне и до прилежащите Руски провинции, които са икономически неразвити. Новите регионални лидери биха започнали да не се страхуват от политическите последици от по-тесните икономически отношения с Русия. Тогава, една неимперска Русия би могла да бъде възприета като главният регионален икономически партньор, ако и да не е вече имперски владетел.
-
ЕВРАЗИАТСКИЯТ НЕПОСТОЯНЕН ЮГ
С цел да осигури стабилност в Кавказкият и Централноазиатският регион като търси начини да подобри отношението си с Иран, Америка трябва да е много внимателна да не отблъсне Турция. Ако Турция се чувства като отхвърлена от Европа тя ще стане по-ислямизирана и без голямо желание да сътрудничи със Запада в опита му да приобщи централна азия към световното общество. Америка трябва да употреби своето влияние в Европа да окуражи евентуалното турско членство в ЕС й пресътворението и в европейска държава, само ако вътрешнотърската политика не се ислямизира. Редовни консултации с Анкара отношно бъдещото на Каспийския басейн и Централна Азия биха подхранили у Турция чувство за стратегическо партньорство със САЩ. Също така, Америка трябва да подкрепи турското желание за основаването на тръбопровод от Баку (Азербайджан), до Джейхан.
В допълнение, не е в интерес на Америка влошаването на отношението й с Иран. Всички евентуални спогодби трябва да бъдат базирани на взаимното признаване на Американските и Иранските стратегически интереси в нестабилният околоирански регион. Силен, дори религиозно мотивиран-- но не и финансово анти-Западнонастроен-- Иран е също в интерес на САЩ. Американските дългосрочни интереси в Евръзия биха се подобрили ако Турция и Иран си сътрудничат, особено в сферата на построяването на нови тръбопроводи от Азарбайджан и Туркменистан. Всъщност, Американското финансово участие в тези проекти би могло да е само в плюс на Америка.
Въпреки че досега е била пасивен играч, Индия има важна роля на Евразиятската сцена. Без политическата подкрепа на Съветският Съюз, Индия щеше да е задушена геополитически от сътрудничеството между Китай и Пакистан. Оцеляването на Индийската демокрация е важно, понеже отхвърля твърдението, че демокрацията и човешките права са изцяло западни понятия. Индия доказва, че така наречените "Азиатски ценности" не са Азиатски, а просто антидемократични. При неуспех на Индия да запази своята демокрация това би довело до унищожаване на идеята за потенциално демократизиране в Азия и ще спре да оказва балансираща сила в региона, особено имайки предвид въздигащият се Китай. Индия би трябвало да бъде ангажирана с дискусии относно регионалната стабилност, без да забравяме промоциирането на повече двулатерални връзки с американските общности за сигурност.
-
КИТАЙ КАТО ИЗТОЧНОТО УКРЕПЛЕНИЕ
Никакво равновесие в Еврaзия не би било достигнато, без задълбочаването на стратегическото разбиратеслтво между Америка и Китай и по-ясното дефиниране на японската роля. Това създава две трудни задачи за Америка: оценка на обсега на Китайското влияние в региона и контролиране на неспокойството на Япония относно нейният де факто статут на Американски протекторат. Отхвърлянето на преувеличените страхове от въздигаща се Китайска сила и реалното японското икономическо възкачване би трябвало да инжектират реализъм в политика, която трябва да бъде базирана на внимателни стратегически изчисления. Целите на тази политика трябва да са да отклонят китайската власт в конструктивни регионални инициативи и да канализират японската енергия в по-широки международни сътрудничества.
Ангажирайки Пекин в сериозен стратегически диалог е първата крачка към стимулиране на неговия интерес към взаиморазбирателството с Америка, което рефлектира споделените от двете страни интереси относно североизточна и централна Азия. В същото време би било добре ако Вашингтон елиминира всякаква неяснота относно подкрепата си за "Един Китай", за да не може темата за Тайван да се влоши. По същия начин, в инетерес на Китай е да демонстрира, че може да подсигури мнoгoобразие в неговите вътрешни политически уредби.
В името на прогреса, стратегическият диалог между Китай и САЩ трябва да бъде продължителен и сериозен. Посредством такъв начин на комуникация дори и спорни теми като Тайван и човешките права биха били адресирани настоятетлно. На китайците трябва да им бъде казано, че тяхната вътрешнодържавна либерализация не е само тяхно занимание, понеже само демократизиран и проспериращ Китай има шанса да приобщи Тайван по мирен път. Всеки опит за насилствено вединение ще рискува стабилността на Шино-Американските отношения и ще възспре Китайската способност да привлича чуждестранни инвестиции. Тогава, китайската амбиция за регионално величие и глобален статус ще се снижат.
Въпреки, че Китай се въздига като регионално доминираща сила, далеч не е сигурно, че той ще стане глобална такава. Общите приказки, че Китай ще бъде следващата глобална сила пораждат параноя извън Китай и подхранват мегаломания вътре в него. Далеч от сигурно е, че експлозивните нива на растеж ще се задържат на това ниво в близките 20 години. Всъщност, продължителният дългосрочен растеж на тези нива ще изиска изключително добре съставена смес от: национално лидерство, политическа стабилност, социална дисциплина, високи спестявания, масивни вливания на чуждестранни инвестиции и регионална стабилност. Продължителна комбинация от тези фактори е много малко вероятна.
Дори ако Китай избегне сериозни политически сътресения и продължи своят икономически възход за четвърт столетие, той въпреки това би останал относително бедна държава. Утрояване на БВП ще остави Китай зад повечето нации по доход на глава на населението и съществена част от народа ще останат бедни. Неговият напредък по осигуряване на достъп до телефон, коли, компютри, камо ли консуматорски продукти, ще остане скромен.
-
За две десетилетия Китай може да се ознаменува като глобална военна сила, тъй като неговата икономика и растеж ще дадат възможност на политическият елит да отклонят голяма част от държавният БВП в посока модернизиране на военните сили, включае и ядрения арсенал. В същото време, ако усилията в тази насока са твърде големи, то по този начин може да се достигне същият негативен ефект в дългосрочен план върху икономиката, както бе и със Съветският Съюз. Натрупване на оръжия от страна на Китай би довело до съответен отговор и на Япония. Както и да е, настрана от неговите ядрени сили, Китай няма да може да прожектира своята военна сила отвъд своя регион в близкото бъдеще.
Велик Китай, превръщащ се в регионално доминантна сила е друг въпрос. Де факто, сфера на китайско регионално влияние е много вероятно да е част от бъдещето на Евразия. Такава сфера на влияние не би трябвало да бъде възприемана като зона на изключителна политическа доминация, както Съветският Съюз имаше в Източна Европа. Тази зона на китайско влияние по-скоро би била такава, в която по-слабите отделят специално внимание към интересите, гледните точки и очакваните реакции от регионалнодоминантната сила. Накратко, китайската сила на влияние може да бъде дефинирана като една, в която първият въпрос, който си задават в различните столици е: "Какво мисли Пекин по този въпрос?".
Също така, много е вероятно един Велик Китай да бъде политически подкрепен от неговата заможна диаспора в Сингапур, Бангкок, Куала Лумпур, Манила и Джакарта, без да споменаваме Тайван и Хонг-Конг. Според Яджоу Жоукан (Яжоу Жоукан, Asiaweek), крупните авоари на водещите 500 китайскопритежавани предприятия в югоизточна азия са равни на около $540 милиарда. Югоизточноазиатските държави отдавна вече подхождат с боязън и загриженост към икономическите и политическите интереси на Пекин. Китай, освен чрез спонсорирането на корейското съединение, може да стане една истинска политическа и икономическа сила, която би могла да прожектира явно влияние върху руският Далечен изток.
Геополитическото влияние на един Велик Китай не е непременно несъвместимо със стратегическите Американски интереси, които се състоят в поддържането на една плуралистична Евраазия. Например, растящият китайски интерес в централна азия възспира руските опити на Москва да пресъздаде бившата политическа интеграция, от времето на СССР. В тази връзка и спрямо Персийският Залив, това че Китай има растящи енергийни нужди би означавало, че той има общ интерес с Америка в поддържането на свободен достъп до, и политическа стабилност в, нефтодобивните региони. По същия начин, Китайската подкрепа на Пакистан възспира индийските амбиции да подчинят тази държава, като в същото време компенсира за руско-индийското сътрудничество в Афганистан и Централна Азия. Съвместното японско и китайско сътрудничество в Източен Сибир също би спомогнало за подобрение на регионалната стабилност.
-
В края на краищата, Америка и Китай се нуждаят един от друг в Евразия. Велик Китай би трябвало да счита Америка за естествен съюзник поради исторически и политически причини. Съединените Щати никога не са имали специални териториални кроежи за Китай, така както са имали за Русия или Япония. За Америка, китайската регионална сила, която е част от по-широка рамкова структура на международно сътрудничество може да се превърне във важен стратегически авоар-- равен на Европа и по тежък от Япония -- в контекста на подсигуряването на стабилността в Евразия. Затова, Китай трябва да бъде поканен на годишното събиране на Г7, особено след като и Русия е вече поканена.
ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА РОЛЯТА НА ЯПОНИЯ
След като демократично укрепление в източна Евраазия не ще да се появи скоро, то от още по-съществено значение е Американските усилия към по-добри отношения с Китай да са на базата на потвърждението, че демократически и икономически просперираща Япония е американсият глобален партньор, но не и съюзник срещу него. Само на тази основа би могло да се състави тристранно сътрудничество -- което включва американската глобална мощ, китайското превъзходство и японското международно лидерство. Този сценарий би могъл да бъде застрашен, ако военните отношения между Япония и Америка се разрастнат в голям мащаб. Япония не би трябвало да е американският непотопим съд в Далечният Изток, нито да бъде и основният азиатски партньор на САЩ в Азия. Опитите да се предлагат тези роли за Япония биха отрязали Aмерика от азиатския континет, биха опорочили възможностите за достигане на стратегически консенсус с Китай и омаломощят американската способност да консолидират стабилността в Евразия.
Япония няма главна политическа роля да играе в Азия, вземайки предвид регионалната неохота, която тя предизвиква поради начинът на участието й в, преди и след Втората Световна Война. Япония не е потърсила досега нито един начин да се сдобри с Китай и Корея, както направи Германия с Франция и Полша. Също както островна Великобритания спрямо Европа, така и Япония е извън политическият контекст в Азия. Въпреки това, Токио може да издълбае глобална и влиятелна роля за себе си посредством тясно сътрудничество със САЩ по новият глобален дневен ред, включващ глобално развитие и опазване на мира, без да се въвлича в зловъзвратни опити да се превръща в азиатска регионална сила. Американското държавничество трябва да насочи Япония в правилната посока.
В същото време, едно истинско Японско-Корейско сдобрение би допринесло в голяма степен за една стабилна плоскост върху която ще се състои корейското съединение, смекчаващи международните негитвни последици от края на разединението на Корея. Щатите трябва да спомогнат за сътрудничество в тази посока. Много конкретни мерки могат да се вземат; например съвместни университетски програми или комбинирани военни формации, също както и при Френско-Германските и Полско-Германските сътрудничества. Едно всеобхватно и регионално стабилизарщо партньорство между Япония и Коря трябва да бъде създадено, което впоследствие би спомогнало за продължителното американско присъствие в Далечният Изток, след корейското съединение.
-
Няма нужда да се споменава, че тясно политически сътрудничество с Япония е в глобален интерес на Америка. Но дали Япония трябва да е американски въза, съперник или партньор зависи от способността на американците и японците да дефинират своите съвместни международни цели и да разграничат американската стратегическа мисия в Далечният Изток от японските амбиции за глобална роля. За Япония, въпреки вътрешнодържавните дебати за външната политика, връзката с Америка си остава единственият пътеводител за Япония, понеже тя й дава усет за смислено и насочено движение. Дезориентирана Япония, без значение дали клоняща към превъоръжаване или отделно сътрудничество с Китай, би обозначило края на американската роля в Азиатско-Тихоокенаският регион, предугаждаща в зародиш потенциалното създаване на стабилно тристранно споразумение между Америка, Япония и Китай.
Дезориентирана Япония би била като кит върху плажа: тръскащ се безпомощно, но и също толкова опасен. Ако тя би обърнала своето лице към света отвъд Азия, то на Япония трябва да й бъде дадена смислена подбуда и специален статус, така че нейните национални интереси са защитени. Обратно на Китай, който търси глобална власт като първо стане регионална сила, Япония може да се снабди с глобално влияние само ако тя първо отхвърли амбициите за регионално такова.
Това би накарало Япония да се почувства специален партньор в едно международно призвание, което e не само политически задоволително, но и икономически изгодно. В устрема към тази цел, Щатите трябва да обмислят прилагането на Американско-Японско съглашение за свободна търгoвия и създаването на съвместно икономическо пространство. Такaва стъпка би обслужила американските интереси за продължително влияние в Далечнят Изток и кoнструктивнoто глобално японско участие.
ТРАНСКОНТИНЕНТАЛНА СИГУРНОСТ
В дългосрочен план, стабилността в Евраазия ще бъде подсилена от появата, може би рано в следващото (сега--RG) столетие, на една Трансевразияатска система за сигурност. Такова трансконтинентално съглашение за сигурност може да включва разширеното НАТО, свързано с Русия, Япония и Китай посредством спогодби за сътрудничество и сигурност с тях. Но докато се стигне до там, американците и японците трябва първо да вкарат в движение триъгълният диалог по общата политика и сигурността, който трябва да включва и Китай. Такива тристранни Американски-Японски-Китайски разговори по сигурността трябва евентуално да включат поцече азиатски участници, а по късно и да доведе до диалог с Организацията за Сътрудничестви и Сигурност в Европа (ОСCЕ/OSCE). Впоследствие, това би довело до серии от конференции от европейски и азиатски държави по теми за сигурността. Така, една трансконтинентална система за сигурност ще започне да се оформя.
-
Една транс-eвразиатска система за сигурност може да се превърне в основната архитектурна инициатива в следващият (сега -- RG) век. Сърцевината на тази нова трансконтинентална рамка може да бъде във формата на един комитет, съставен от основните Евразиатски сили, освен Америка: Европа, Китай, Индия, Япония и конфедеративна Русия. Появата на такава трансконтинентална система постепенно ще освободи Америка от някои от нейните задължения, която досега в продължение на повече от едно поколение е играла решителната роля на Евразиатски арбитър. Геостратегически успех в това начинание може да бъде наследството на Американската роля на първата и единствената глобална свръхсила.
!src cit: Zbigniew Brzezinski, "A Geostrategy for Eurasia," Foreign Affairs, 76:5, September/October 1997. COPYRIGHT 1997 Council on Foreign Relations Inc.
!src url: http://www.comw.org/pda/fulltext/9709brzezinski.html
Cамо да обърна внимание към източника. Това е писано през 1997 година-- кажи го преди 10 години!!!!
-
Нищо ново. Меркел пак се пъчи удома, но нищо не става като се види с Путин.
//src http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=10000100&sid=aU_WSgTM.3Gg#
Merkel Pledges Continued 'Strategic Partnership' With Russia
Jan. 16 (Bloomberg) -- German Chancellor Angela Merkel pledged to continue the ``strategic partnership'' that Russian President Vladimir Putin enjoyed with her predecessor Gerhard Schroeder.
...
Political analysts had expected the first official visit to Moscow by Christian Democrat Merkel, who met President George W. Bush in Washington three days ago, to result in a cooling of relations with Russia. Instead she echoed the comments of Schroeder, a Social Democrat, who had also referred to the relationship as a ``strategic partnership.''
...
``I'm grateful that the project isn't directed against anybody, but rather that it is a strategic project of great importance for Europe and especially for Germany,'' she said.
...
Меркел и Путин обсъдиха енергийните доставки
Русия ще разширява мрежата си от тръбопроводи във всички направления, за да намали зависимостта си от държавите, през които транзитира петрол и газ за Стария континент, обеща в Сочи пред госта си германския канцлер Ангела Меркел руският президент Владимир Путин.
Той даде да се разбере, че Москва ще ускори изграждането на мрежата, включително и тръбопровода по дъното на Балтийско море.
Путин заяви и намеренията на властите да "ускорят полагането на тръбопровода към Тихия океан, което ще помогне за насочването на енергоносители направо към потребителите".
...
Анализатори очакваха от срещата Ангела Меркел да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин за гаранции от страна на Москва за енергийните доставки за ЕС, отбелязва „Дойче веле".
...
!src http://news.ibox.bg/news/id_354309244
-
ЕС в безспокойство относно сведения за тайна сделка между Молдова и Русия
http://euobserver.com/9/23917/?print=1
Еврообзървър / Брюксел - ЕВРО-дипломацията е в безспокойство, опитвайки се да потвърди докладите, че Молдова е подписала тайно споразумение с Русия относно бъдещето на откъсналата се Молдовска провинция Трандсднестрия, рискувайки по този начин бъдещите отношения мжду ЕС и Молдова.
Тайното споразумение, за което пръв съобщава американския аналитик Владими Сокор /Vladimir Socor/, предвижда юнификацията на Молдова с Трансднестрия по такъв модел, който ще остави контролираната от руснаците Трансднестрия властта да блокират бъдещи решения на молдовското правителство и да държат войските си там без установен срок.
Според моделът, молдовският президент Владимир Воронин би трябвало да признае сепаратисткото Трансднестровско правителство в Тираспол, да свика нови парламентарни избори и да даде 20% от депутатските места на тирасполския клан, както и постът deputy minister във всяко молдовско министерство, включае и поста на премиера.
Според контактите на Еврообзървър, в тази чернова на споразумението се предвижда Русия да задържи нейните 1 300 мироопазващи сили в Трансднестрия, докато Молдова и Русия не решат, че ситуацията е достатъчно стабилна за тяхното заминаване, въпреки че руснаците обещаха през 1999 да си заминат по-бързо.
Този сбор от мерки е бил обсъден двустранно от приближените на г-н Воронин и Москва през изминалите 6 месеца, оставяйки ЕС и САЩ неосведомени, въпреки техният статут на наблюдатели в този така наречен 5+2 многостранен формат на решението на проблема в този регион.
Някои източници твърдят, че докладът на Сокор е факт, но когато специалния пратеник на ЕС в Молдова - Калман Мизей /Kalman Mizsei/ - отлетя до Москва миналият уикенд, не успя да се сдобие с нужното потвърждение за наличието на такова споразумение.
Господин Мизей и американски дипломати ще отидат до Кишинев /утре/ на 25 април, за да разпитат г-н Воронин, а най-висшият дипломат на ЕС - Хавиер Солана - ще повдигне темата пред руския външен министър Сергей Лавров на срещата им днес (23 април) /вчера/.
Поне един служител на ЕС е скептично настроен относно възможността такава силно про-руска сделка да съществува. "Ние не сме били консултирани", казва той. "Но такава сделка и стратегически не би могла да съществува."
Трансднестрия се отцепи от Молдова през 1990, но военните действия спряха през 1992, образувайки онова което Европа разбира под "замразени конфликти", когато съучастническата на Кремъл Трансднестрия, с президент Игор Смирнов и неговата дясна ръка - бившият ФСБ офицер Владимир Антуфеев, обособиха територията за "лична контрабандиска империя".
...
===========================================================================
Изглежда, че руснаците правят опит за контранастъпление към Европа.
Досега, про-американското влияние бележеше успех - Украйна и Грузия се "демократизираха". Също така, разпокъсването на Сърбия с много веряотната сецесия на Косово, допълнително ще омаломощи един от малкото останали съюзници на Москва. В същото време това е и риск от типа "домино" и за самата Русия, защото тази сецесия би дала пример за десетките малки "Косово"-държавички в Русия да се пробват да напраят същото. Полша и останалите прибалтийски държавици живеят за единият реванш срещу Русия. Ето защо и всички са толкова припряни да се сдобият с американските ракети "срещу тероризма".
Но, ето, види се, че май има известен обрат. Украинците избраха про-руски президент, а без значение дали тази сделка съществува или не - между Русия и Молдова - тя е симптоматична. Руснаците са решили да тръгват в контранастъпление, а не само да се отбраняват. Изглежда, че може би вече се чувстват притиснати до стената и не са решили да се закрепостяват зад стените на Хартланда.
-
Путин спря Договора за обикновените въоръжени сили в Европа
Президентът на Русия Владимир Путин обяви мораториум върху изпълнението на Договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа.
Това Путин направи по време на изявлението си към Федералното събрание на страната, което е последно в качеството му на президент на Русия.
Путин заяви, че предлага този проблем да бъде обсъден в Съвета Русия - НАТО, докато той не бъде ратифициран и не започне да се изпълнява от всички страни членки на НАТО.
Руският лидер обяви, че Русия е ограничена в разполагането на въоръжени сили на своя територия, тъй като още през 1991 г. е сключила договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа.
Според него Западните сили проявяват нелоялно отношение към този договор, тъй като те дори не са ратифицирали споразумението.
Заради сключения договор въоръжените сили на Русия бяха намалени от 5.7 на 3 милиона, подчерта руският държавен глава.
Междувременно Путин заяви, че потокът от пари от чужбина, с който се цели директна намеса в работите на Русия, се увеличава.
Според него атаката цели да подсили неясната идея на Западните сили за малки либерални сили, които да се противопоставят на политиката му.
Руският президент съобщи, че икономиката на Русия, свързана с петрола, се увеличава и се очаква Русия ще стане още по-богата страна в този сектор.
Путин отправи остри реплики и към опитите за манипулация от страна на руските политици, намиращи се извън границите на страната.
„Не всеки харесва стабилността и темпа на развитие в нашата страна.
Някои хора използват демократичната идеология, като целят да се намесят във вътрешните работи на страната", заяви той.
Според анализаторите се визира ролята на легендарния шахматист Гари Каспаров, който по-рано този месец бе арестуван заради подклаждане на демонстрации срещу управлението на Путин.
Сред лицата, които присъстваха по време на даденото изявление, направено в Мраморната зала на Кремъл, бяха правителствени членове, председателите на Конституционния, Върховния и Висшия арбитражен съд, генералният прокурор, председателят на Централната избирателна комисия, ръководителят на Сметната палата, членовете на Държавния съвет и представители на Обществената палата.
Наблюдателите очакваха Путин да представи своето "политическо завещание", но нищо подобно не се случи, коментират руските медии.
Послането му бе издържано в оптимистично-делови стил и прекъсвано 46 пъти от аплодисменти.
Мисля, че за нас да даваме оценка за собствената си дейност е неуместно, а да представям политическо завещание е преждевременно, заявява Путин в речта си.
Той още веднъж подчертава, че не смята да се кандидатира за трети мандата в Кремъл - за което бил призоваван многократно от множество влиятелни кръгове в страната.
Пролетта на 2008-ма изтича срокът на президентските ми правомощия и следващото обръщение към Федералното събрание ще го прави друг държавен глава, категоричен е Путин.
=
http://news.ibox.bg/news/id_1593265416
-
Русия и САЩ правят работна група начело с Примаков и Кисинджър
27.04.2007
Президентът на САЩ Джордж Буш приветства идеята за създаване на нова работна група за американско-руските отношения начело с Хенри Кисинджър и Евгений Примаков.
От пресслужбата на Белия дом потвърдиха, че Буш е обсъдил тази идея с Кисинджър преди отпътуването на бившия държавен секретар за Москва. Нашият президент приветства идеята като прекрасна възможност в неформална обстановка да се работи по ключовите въпроси, свързани с нашите двустранни отношения, заяви представител на Белия дом. По-рано и президентът на Русия Владимир Путин подкрепи идеята за новата работна група, наречена “Русия-САЩ. Поглед към бъдещето”. /ИТАР-ТАСС
=
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1037496
-
Русия, Казахстан и Туркменистан се споразумяха за изграждане на газопровод по каспийското крайбрежие.
Договорът ще бъде подписан до първи септември, се съобщава в обща декларация на тримата държавни глави, която РИА Новости цитира.
След края на срещата в Туркменбаши между Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев и Гурбангули Бердимухамедов правителствата трябва да дадат ход за строителството на новия газопровод, което ще започне от втората половина на 2008 година.
Проектът се конкурира с американските и европейски предложенията за построяване на газопровод под Каспийско море, който да изнася газ от Туркменистан за Европа, заобикаляйки Русия.
Сега туркменистанският газ минава през Русия.
Постигането на споразумението съвпадна със среща в Полша, на която се търсят начини за ограничаване на енергийната зависимост от Русия.
http://news.ibox.bg/news/id_1561336782
-
И между другото, искам да обърна внимание към аргумента на Бжежински, според когото геополитическата битка е за Евразия, а не както аз твърдя, основавайки се на идеята на Макиндер, че тя е за Хартланда. За съжаление, това може би тябваше да го кажа по-рано.
Идеята на Макиндер в началото на века е че геополитическата битка ще е за Хартланда, защото по негово време земята явно се е смятала за най-ценния източник на световна власт, т.е. единствения, като единствения начин за сдобиването на този източник на световна власт (или хегемония) е военното завоевание. За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите). Това означава, че ние трябва да разнообразим нашето разбиране не само за източниците на световна власт, но и за способите за достигането на й. Затова забавянето на икономическия ръст у други държави е форма на упражняване на натиск, т.е. власт. Ето защо и Бжежински, когато говори за изпреваращата степен на значимост на Евразия (Световния Остров, по Макиндер) се аргументира като изтъква фактори и променливи, които имат по-голямо отношение към икономиката, а не към политико-военното дело.
В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка
Той говори за това, че в Евразия са най-големите пазари (населението), голяма производителност и източници на енергия, които да захранят тези икономики.
Естествено, той не отхвърля и нуждата от Хартланда, т.е. значението и на земята. Обаче, неговата идея е не да даде предимство на един или друг регион от геополитическата карта на Макиндер, а да обобщи геополитическата логика в един по-обхватен регион - Евразия. С други думи, идеите на Бжежински са надстройка на идеите на Спюкман и Макиндер. Докато Макиндер дава предимство на най-недостъпния и огромен по площ земен регион - Хартланд, Спюкман говори за предимството на Римланда- региона с най-голямо население и икономическа активност. Така, своя страна, Бжежински говори за Евразия, не само в качеството й на регион с огромна икономическа мощ, както вече отбелязахме горе, а и като такъв с най-голяма площ:
Еврaзия е световният осен суперконтинент. Сила, която доминира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка.
С други думи, той ни обръща внимание на нуждата от доминиране над териториите не само в Хартланда, но и Римланда. И както казахме по-горе, привлекателността на Евразия е не само в територията й, а и в нейня икономически потенциал. Затова, битката е за Хартланда дотолкова доколкото Хартланда е източник на геополитическа сила, застрашаваща хегемонията на Щатите, и както вече казахме, не само по линия на влиянието измервано в земна площ, но и онова, измервано в икономическа мощ.
В днешно време, единственият такъв актьор от геополитическата сцена беше, е и ще бъде Русия. Докато, както казва Бжежински, американците прокарват влиянието си в Евразия чрез ЕС (допреди Англия, по принцип, но и България и Източна Европа, засега най-вече), Япония и вече Ирак и Афганистан. Руснаците, го правят чрез страни като Иран, Китай, централно-азиатските страни и Шангхайската Организация за Сътрудничество. Но така или иначе, способите за упражняване на влияние и от двете страни не са само посредством военно-политическия контрол над територията, а и икономическия. Като пример за това може да посочим, разполагането на американски бази и ПВО от системата Междузвездни Войни, в И.Европа и Централна Азия и навлизането на американски капитал в БГ (Бейърли наскоро каза за навлизането на поредната вълна` от американски инвестиции). От своя страна, руснаците използват износа си на енергоресурси, чрез Газпром. Така, американците, чрез своите инвестиции, които не са само за България, се опитват да създадат един вид едно икономическо пристрастяване към американския пазар, което ще рече, от страх да не изпъдим всичките тези американски инвеститори и загубим нашите пазари в САЩ (като се предполага, че от тях ще зависи подобряването на нашата икономика) ние ще следваме САЩ навсъде. В същото време, Русия прави така, че който не я слуша, няма да получи енергоресурси. Това се отнася не само за Украйна и Беларус, които като се опитаха да бъдат самостоятелни, доставките им на нефт и газ - спряха. Политиката на Русия е и същата в останалите части на Азия, където Русия (ще) изнася енергоресурси към Китай и Япония. Така и Япония, и Китай загубват интерес от конфронтация с Русия, защото икономиките им ще пострадат - значително. Но без значение дали от страна на САЩ или Русия, иде реч за икономическо влияние. И при двете Сили не военния контрол, а икономическата манипулация над местните икономики би могла да установи хегемония над дадената територия.
Затова и битката като цяло не е за контрола над Хартланда, с което съм съгласен, а за контрола над Евразия. И тя не е само посредством поземленото завоевание, а и посредством икономическото такова. Но въпреки всичко, Макиндер и досега си остава прав, че най-опасния световен хегемон се крие зад укреплението на Хартланда. Според него Хартланда е опасен не само заради огромната си площ, но и заради недостъпността си. Ако погледнем политическата карта на света е ясно, че ако Морските Сили и Хартланда са двата основни полюса, от които зависи геополитическата съдба на останалите държави, тях ги дели една дебела буферна зона, съставена от държавите по периферията на Евразиа, т.е. Римланда. Засега, тази стена се изтънява по линията на Източна европа и прикаспийските държави. За източна Европа изтъняването на този буфер е най-вече по линия на военното дело, чрез разполагането на американски части, докато във втория случай то е по-скоро по линия на съвместните икономически, енергодобивни проекти. С други думи, дори и ако приемем, че Бжежински е прав и че битката е за Евразия, поради недостъпността на Хартланда, битката ще е първо за периферията на Евразия, а после за Хартланда.
С други думи, глобалната битка е за контрола/хегемонията над Световния Остров/Евразия, която ще се състои в две части - битката за Римланда и после, битката за Хартланда.
-
Въпреки, че беше добро упражнение, стига вече вътрешни монолози... :P :P :-[
-
http://news.ibox.bg/news/id_1454361017
Паси: България трябва да е част от US програмата за ПРО
[/b] >:(
Като член на Европейския съюз България е част от европейско-американския диалог, заяви Соломон Паси, коментирайки предстоящата визита у нас на американския президент Джордж Буш.
Бившият министър на външните работи добави, че посещенията на американските президенти винаги са пряко свързани с бизнеса и икономиката.
„Аз съм абсолютно убеден, посочи Паси, че визитата на президента Буш в България ще бъде един много мощен стимул, сигнал и катализатор за прииждането на нови американски инвестиции в България.
Просто американският бизнес следва американския президент, това е закон за американския бизнес, подчерта Паси, цитиран от БНР.
По думите му има два конкретни въпроса, по които трябва да се говори - въпросът за отпадането на визите между Съединените щати и България и евентуалното участие на България в противоракетната отбрана на Съединените щати, което Паси определи като много важен стратегически въпрос.
По него е крайно време България да формулира една ясна, недвусмислена позиция, че ние трябва да станем част от тази противоракетна отбрана, посочи Соломон Паси, който е шеф на външната парламентална комисия.
-
За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите).
Много добро материалче.аз искам само едно уточнение по тоя цитат-не трябва ли да се включат и енергийни ресурси,щото имам чувството че напоследък става доста актуално
-
За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите).
Много добро материалче.аз искам само едно уточнение по тоя цитат-не трябва ли да се включат и енергийни ресурси,щото имам чувството че напоследък става доста актуално
Да, няма спор. Просто, идеята е, 4е вси4ко каквото има отно6ение към икономи4еската стабилност и би могло да се използва като средство за изнудване на други държави или тяхното покоряване е от зна4ение. Затова, трябва да отбележим зна4ението и на енергийните ресурси, похватите на глобалните финанси и икономика, но за това говоря, където пи6е за Газпром и Русия.