Автор Тема: The Battle for Heartland  (Прочетена 19314 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #30 -: Февруари 10, 2006, 23:52:50 pm »
ЕВРАЗИАТСКИЯТ НЕПОСТОЯНЕН ЮГ

С цел да осигури стабилност в Кавказкият и Централноазиатският регион като търси начини да подобри отношението си с Иран, Америка трябва да е много внимателна да не отблъсне Турция. Ако Турция се чувства като отхвърлена от Европа тя ще стане по-ислямизирана и без голямо желание да сътрудничи със Запада в опита му да приобщи централна азия към световното общество. Америка трябва да употреби своето влияние в Европа да окуражи евентуалното турско членство в ЕС й пресътворението и в европейска държава, само ако вътрешнотърската политика не се ислямизира.  Редовни консултации с Анкара отношно бъдещото на Каспийския басейн и Централна Азия биха подхранили у Турция чувство за стратегическо партньорство със САЩ. Също така, Америка трябва да подкрепи турското желание за основаването на тръбопровод от Баку (Азербайджан), до Джейхан.

В допълнение, не е в интерес на Америка влошаването на отношението й с Иран. Всички евентуални спогодби трябва да бъдат базирани на взаимното признаване на Американските и Иранските стратегически интереси в нестабилният околоирански регион. Силен, дори религиозно мотивиран-- но не и финансово анти-Западнонастроен-- Иран е също в интерес на САЩ. Американските дългосрочни интереси в Евръзия биха се подобрили ако Турция и Иран си сътрудничат, особено в сферата на построяването на нови тръбопроводи от Азарбайджан и Туркменистан. Всъщност, Американското финансово участие в тези проекти би могло да е само в плюс на Америка.

Въпреки че досега е била пасивен играч, Индия има важна роля на Евразиятската сцена. Без политическата подкрепа на Съветският Съюз, Индия щеше да е задушена геополитически от сътрудничеството между Китай и Пакистан. Оцеляването на Индийската демокрация е важно, понеже отхвърля твърдението, че демокрацията и човешките права са изцяло западни понятия. Индия доказва, че така наречените "Азиатски ценности" не са Азиатски, а просто антидемократични. При неуспех на Индия да запази своята демокрация това би довело до унищожаване на идеята за потенциално демократизиране в Азия и ще спре да оказва балансираща сила в региона, особено имайки предвид въздигащият се Китай. Индия би трябвало да бъде ангажирана с дискусии относно регионалната стабилност, без да забравяме промоциирането на повече двулатерални връзки с американските общности за сигурност.
« Последна редакция: Април 27, 2007, 00:50:27 am от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #31 -: Февруари 10, 2006, 23:53:54 pm »
КИТАЙ КАТО ИЗТОЧНОТО УКРЕПЛЕНИЕ

Никакво равновесие в Еврaзия не би било достигнато, без задълбочаването на стратегическото разбиратеслтво между Америка и Китай и по-ясното дефиниране на японската роля. Това създава две трудни задачи за Америка: оценка на обсега на Китайското влияние в региона и контролиране на неспокойството на Япония относно нейният де факто статут на Американски протекторат. Отхвърлянето на преувеличените страхове от въздигаща се Китайска сила и реалното японското икономическо възкачване би трябвало да инжектират реализъм в политика, която трябва да бъде базирана на внимателни стратегически изчисления. Целите на тази политика трябва да са да отклонят китайската власт в конструктивни регионални инициативи и да канализират японската енергия в по-широки международни сътрудничества.

Ангажирайки Пекин в сериозен стратегически диалог е първата крачка към стимулиране на неговия интерес към взаиморазбирателството с Америка, което рефлектира споделените от двете страни интереси относно североизточна и централна Азия. В същото време би било добре ако Вашингтон елиминира всякаква неяснота относно подкрепата си за "Един Китай", за да не може темата за Тайван да се влоши. По същия начин, в инетерес на Китай е да демонстрира, че може да подсигури мнoгoобразие в неговите вътрешни политически уредби.

В името на прогреса, стратегическият диалог между Китай и САЩ трябва да бъде продължителен и сериозен. Посредством такъв начин на комуникация дори и спорни теми като Тайван и човешките права биха били адресирани настоятетлно. На китайците трябва да им бъде казано, че тяхната вътрешнодържавна либерализация не е само тяхно занимание, понеже само демократизиран и проспериращ Китай има шанса да приобщи Тайван по мирен път. Всеки опит за насилствено вединение ще рискува стабилността на Шино-Американските отношения и ще възспре Китайската способност да привлича чуждестранни инвестиции. Тогава, китайската амбиция за регионално величие и глобален статус ще се снижат.

Въпреки, че Китай се въздига като регионално доминираща сила, далеч не е сигурно, че той ще стане глобална такава. Общите приказки, че Китай ще бъде следващата глобална сила пораждат параноя извън Китай и подхранват мегаломания вътре в него. Далеч от сигурно е, че експлозивните нива на растеж ще се задържат на това ниво в близките 20 години. Всъщност, продължителният дългосрочен растеж на тези нива ще изиска изключително добре съставена смес от: национално лидерство, политическа стабилност, социална дисциплина, високи спестявания, масивни вливания на чуждестранни инвестиции и регионална стабилност. Продължителна комбинация от тези фактори е много малко вероятна.

Дори ако Китай избегне сериозни политически сътресения и продължи своят икономически възход за четвърт столетие, той въпреки това би останал относително бедна държава. Утрояване на БВП ще остави Китай зад повечето нации по доход на глава на населението и съществена част от народа ще останат бедни. Неговият напредък по осигуряване на достъп до телефон, коли, компютри, камо ли консуматорски продукти, ще остане скромен.
« Последна редакция: Февруари 11, 2006, 21:20:42 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #32 -: Февруари 11, 2006, 20:22:37 pm »
За две десетилетия Китай може да се ознаменува като глобална военна сила, тъй като неговата икономика и растеж ще дадат възможност на политическият елит да отклонят голяма част от държавният БВП в посока модернизиране на военните сили, включае и ядрения арсенал. В същото време, ако усилията в тази насока са твърде големи, то по този начин може да се достигне същият негативен ефект в дългосрочен план върху икономиката, както бе и със Съветският Съюз. Натрупване на оръжия от страна на Китай би довело до съответен отговор и на Япония. Както и да е, настрана от неговите ядрени сили, Китай няма да може да прожектира своята военна сила отвъд своя регион в близкото бъдеще.

Велик Китай, превръщащ се в регионално доминантна сила е друг въпрос. Де факто, сфера на китайско регионално влияние е много вероятно да е част от бъдещето на Евразия. Такава сфера на влияние не би трябвало да бъде възприемана като зона на изключителна политическа доминация, както Съветският Съюз имаше в Източна Европа. Тази зона на китайско влияние по-скоро би била такава, в която по-слабите отделят специално внимание към интересите, гледните точки и очакваните реакции от регионалнодоминантната сила. Накратко, китайската сила на влияние може да бъде дефинирана като една, в която първият въпрос, който си задават в различните столици е: "Какво мисли Пекин по този въпрос?".

Също така, много е вероятно един Велик Китай да бъде политически подкрепен от неговата заможна диаспора в Сингапур, Бангкок, Куала Лумпур, Манила и Джакарта, без да споменаваме Тайван и Хонг-Конг. Според Яджоу Жоукан (Яжоу Жоукан, Asiaweek), крупните авоари на водещите 500 китайскопритежавани предприятия в югоизточна азия са равни на около $540 милиарда. Югоизточноазиатските държави отдавна вече подхождат с боязън и загриженост към икономическите и политическите интереси на Пекин. Китай, освен чрез спонсорирането на корейското съединение, може да стане една истинска политическа и икономическа сила, която би могла да прожектира явно влияние върху руският Далечен изток.

Геополитическото влияние на един Велик Китай не е непременно несъвместимо със стратегическите Американски интереси, които се състоят в поддържането на една плуралистична Евраазия. Например, растящият китайски интерес в централна азия възспира руските опити на Москва да пресъздаде бившата политическа интеграция, от времето на СССР. В тази връзка и спрямо Персийският Залив, това че Китай има растящи енергийни нужди би означавало, че той има общ интерес с Америка в поддържането на свободен достъп до, и политическа стабилност в, нефтодобивните региони. По същия начин, Китайската подкрепа на Пакистан възспира индийските амбиции да подчинят тази държава, като в същото време компенсира за руско-индийското сътрудничество в Афганистан и Централна Азия. Съвместното японско и китайско сътрудничество в Източен Сибир също би спомогнало за подобрение на регионалната стабилност.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #33 -: Февруари 11, 2006, 20:24:43 pm »
В края на краищата, Америка и Китай се нуждаят един от друг в Евразия. Велик Китай би трябвало да счита Америка за естествен съюзник поради исторически и политически причини. Съединените Щати никога не са имали специални териториални кроежи за Китай, така както са имали за Русия или Япония. За Америка, китайската регионална сила, която е част от по-широка рамкова структура на международно сътрудничество може да се превърне във важен стратегически авоар-- равен на Европа и по тежък от Япония -- в контекста на подсигуряването на стабилността в Евразия. Затова, Китай трябва да бъде поканен на годишното събиране на Г7, особено след като и Русия е вече поканена.

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА РОЛЯТА НА ЯПОНИЯ

След като демократично укрепление в източна Евраазия не ще да се появи скоро, то от още по-съществено значение е Американските усилия към по-добри отношения с Китай да са на базата на потвърждението, че демократически и икономически просперираща Япония е американсият глобален партньор, но не и съюзник срещу него. Само на тази основа би могло да се състави тристранно сътрудничество -- което включва американската глобална мощ, китайското превъзходство и японското международно лидерство. Този сценарий би могъл да бъде застрашен, ако военните отношения между Япония и Америка се разрастнат в голям мащаб. Япония не би трябвало да е американският непотопим съд в Далечният Изток, нито да бъде и основният азиатски партньор на САЩ в Азия. Опитите да се предлагат тези роли за Япония биха отрязали Aмерика от азиатския континет, биха опорочили възможностите за достигане на стратегически консенсус с Китай и омаломощят американската способност да консолидират стабилността в Евразия.

Япония няма главна политическа роля да играе в Азия, вземайки предвид регионалната неохота, която тя предизвиква поради начинът на участието й в, преди и след Втората Световна Война. Япония не е потърсила досега нито един начин да се сдобри с Китай и Корея, както направи Германия с Франция и Полша. Също както островна Великобритания спрямо Европа, така и Япония е извън политическият контекст в Азия. Въпреки това, Токио може да издълбае глобална и влиятелна роля за себе си посредством тясно сътрудничество със САЩ по новият глобален дневен ред, включващ глобално развитие и опазване на мира, без да се въвлича в зловъзвратни опити да се превръща в азиатска регионална сила. Американското държавничество трябва да насочи Япония в правилната посока.

В същото време, едно истинско Японско-Корейско сдобрение би допринесло в голяма степен за една стабилна плоскост върху която ще се състои корейското съединение, смекчаващи международните негитвни последици от края на разединението на Корея. Щатите трябва да спомогнат за сътрудничество в тази посока. Много конкретни мерки могат да се вземат; например съвместни университетски програми или комбинирани военни формации, също както и при Френско-Германските и Полско-Германските сътрудничества. Едно всеобхватно и регионално стабилизарщо партньорство между Япония и Коря трябва да бъде създадено, което впоследствие би спомогнало за продължителното американско присъствие в Далечният Изток, след корейското съединение.
« Последна редакция: Февруари 11, 2006, 21:18:50 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #34 -: Февруари 11, 2006, 20:26:50 pm »
Няма нужда да се споменава, че тясно политически сътрудничество с Япония е в глобален интерес на Америка. Но дали Япония трябва да е американски въза, съперник или партньор зависи от способността на американците и японците да дефинират своите съвместни международни цели и да разграничат американската стратегическа мисия в Далечният Изток от японските амбиции за глобална роля. За Япония, въпреки вътрешнодържавните дебати за външната политика, връзката с Америка си остава единственият пътеводител за Япония, понеже тя й дава усет за смислено и насочено движение. Дезориентирана Япония, без значение дали клоняща към превъоръжаване или отделно сътрудничество с Китай, би обозначило края на американската роля в Азиатско-Тихоокенаският регион, предугаждаща в зародиш потенциалното създаване на стабилно тристранно споразумение между Америка, Япония и Китай.

Дезориентирана Япония би била като кит върху плажа: тръскащ се безпомощно, но и също толкова опасен. Ако тя би обърнала своето лице към света отвъд Азия, то на Япония трябва да й бъде дадена смислена подбуда и специален статус, така че нейните национални интереси са защитени. Обратно на Китай, който търси глобална власт като първо стане регионална сила, Япония може да се снабди с глобално влияние само ако тя първо отхвърли амбициите за регионално такова.

Това би накарало Япония да се почувства специален партньор в едно международно призвание, което e не само политически задоволително, но и икономически изгодно. В устрема към тази цел, Щатите трябва да обмислят прилагането на Американско-Японско съглашение за свободна търгoвия и създаването на съвместно икономическо пространство. Такaва стъпка би обслужила американските интереси за продължително влияние в Далечнят Изток и кoнструктивнoто глобално японско участие.

ТРАНСКОНТИНЕНТАЛНА СИГУРНОСТ

В дългосрочен план, стабилността в Евраазия ще бъде подсилена от появата, може би рано в следващото (сега--RG) столетие, на една Трансевразияатска система за сигурност. Такова трансконтинентално съглашение за сигурност може да включва разширеното НАТО, свързано с Русия, Япония и Китай посредством спогодби за сътрудничество и сигурност с тях. Но докато се стигне до там, американците и японците трябва първо да вкарат в движение триъгълният диалог по общата политика и сигурността, който трябва да включва и Китай. Такива тристранни Американски-Японски-Китайски разговори по сигурността трябва евентуално да включат поцече азиатски участници, а по късно и да доведе до диалог с Организацията за Сътрудничестви и Сигурност в Европа (ОСCЕ/OSCE). Впоследствие, това би довело до серии от конференции от европейски и азиатски държави по теми за сигурността. Така, една трансконтинентална система за сигурност ще започне да се оформя.

« Последна редакция: Февруари 11, 2006, 21:11:43 pm от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Битката за Хартланда 2: Геостратегия на Морските Сили
« Отговор #35 -: Февруари 11, 2006, 20:27:50 pm »
Една транс-eвразиатска система за сигурност може да се превърне в основната архитектурна инициатива в следващият (сега -- RG) век. Сърцевината на тази нова трансконтинентална рамка може да бъде във формата на един комитет, съставен от основните Евразиатски сили, освен Америка: Европа, Китай, Индия, Япония и конфедеративна Русия. Появата на такава трансконтинентална система постепенно ще освободи Америка от някои от нейните задължения, която досега в продължение на повече от едно поколение е играла решителната роля на Евразиатски арбитър. Геостратегически успех в това начинание може да бъде наследството на Американската роля на първата и единствената глобална свръхсила.

!src cit: Zbigniew Brzezinski, "A Geostrategy for Eurasia," Foreign Affairs, 76:5, September/October 1997. COPYRIGHT 1997 Council on Foreign Relations Inc.

!src url: http://www.comw.org/pda/fulltext/9709brzezinski.html

Cамо да обърна внимание към източника. Това е писано през 1997 година-- кажи го преди 10 години!!!!
« Последна редакция: Февруари 13, 2006, 00:20:10 am от RedGuy »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: Отг: The Battle for Heartland
« Отговор #36 -: Януари 21, 2007, 23:41:28 pm »
Нищо ново. Меркел пак се пъчи удома, но нищо не става като се види с Путин.


//src http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=10000100&sid=aU_WSgTM.3Gg#

Merkel Pledges Continued 'Strategic Partnership' With Russia
Jan. 16 (Bloomberg) -- German Chancellor Angela Merkel pledged to continue the ``strategic partnership'' that Russian President Vladimir Putin enjoyed with her predecessor Gerhard Schroeder.
...
Political analysts had expected the first official visit to Moscow by Christian Democrat Merkel, who met President George W. Bush in Washington three days ago, to result in a cooling of relations with Russia. Instead she echoed the comments of Schroeder, a Social Democrat, who had also referred to the relationship as a ``strategic partnership.''
...
``I'm grateful that the project isn't directed against anybody, but rather that it is a strategic project of great importance for Europe and especially for Germany,'' she said.
...



Меркел и Путин обсъдиха енергийните доставки

Русия ще разширява мрежата си от тръбопроводи във всички направления, за да намали зависимостта си от държавите, през които транзитира петрол и газ за Стария континент, обеща в Сочи пред госта си германския канцлер Ангела Меркел руският президент Владимир Путин.

Той даде да се разбере, че Москва ще ускори изграждането на мрежата, включително и тръбопровода по дъното на Балтийско море.

Путин заяви и намеренията на властите да "ускорят полагането на тръбопровода към Тихия океан, което ще помогне за насочването на енергоносители направо към потребителите".
...

Анализатори очакваха от срещата Ангела Меркел да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин за гаранции от страна на Москва за енергийните доставки за ЕС, отбелязва „Дойче веле".

...

!src http://news.ibox.bg/news/id_354309244
« Последна редакция: Януари 21, 2007, 23:45:54 pm от Horus »

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #37 -: Април 24, 2007, 10:19:13 am »
ЕС в безспокойство относно сведения за тайна сделка между Молдова и Русия
http://euobserver.com/9/23917/?print=1

Еврообзървър / Брюксел - ЕВРО-дипломацията е в безспокойство, опитвайки се да потвърди докладите, че Молдова е подписала тайно споразумение с Русия относно бъдещето на откъсналата се Молдовска провинция Трандсднестрия, рискувайки по този начин бъдещите отношения мжду ЕС и Молдова.

Тайното споразумение, за което пръв съобщава американския аналитик Владими Сокор /Vladimir Socor/, предвижда юнификацията на Молдова с Трансднестрия по такъв модел, който ще остави контролираната от руснаците Трансднестрия властта да блокират бъдещи решения на молдовското правителство и да държат войските си там без установен срок.

Според моделът, молдовският президент Владимир Воронин би трябвало да признае сепаратисткото Трансднестровско правителство в Тираспол, да свика нови парламентарни избори и да даде 20% от депутатските места на тирасполския клан, както и постът deputy minister във всяко молдовско министерство, включае и поста на премиера.

Според контактите на Еврообзървър, в тази чернова на споразумението се предвижда Русия да задържи нейните 1 300 мироопазващи сили в Трансднестрия, докато Молдова и Русия не решат, че ситуацията е достатъчно стабилна за тяхното заминаване, въпреки че руснаците обещаха през 1999 да си заминат по-бързо.

Този сбор от мерки е бил обсъден двустранно от приближените на г-н Воронин и Москва през изминалите 6 месеца, оставяйки ЕС и САЩ неосведомени, въпреки техният статут на наблюдатели в този така наречен 5+2 многостранен формат на решението на проблема в този регион.

Някои източници твърдят, че докладът на Сокор е факт, но когато специалния пратеник на ЕС в Молдова  - Калман Мизей /Kalman Mizsei/ - отлетя до Москва миналият уикенд, не успя да се сдобие с нужното потвърждение за наличието на такова споразумение.

Господин Мизей и американски дипломати ще отидат до Кишинев /утре/ на 25 април, за да разпитат г-н Воронин, а най-висшият дипломат на ЕС - Хавиер Солана - ще повдигне темата пред руския външен министър Сергей Лавров на срещата им днес (23 април) /вчера/.

Поне един служител на ЕС е скептично настроен относно възможността такава силно про-руска сделка да съществува. "Ние не сме били консултирани", казва той. "Но такава сделка и стратегически не би могла да съществува."

Трансднестрия се отцепи от Молдова през 1990, но военните действия спряха през 1992, образувайки онова което Европа разбира под "замразени конфликти", когато съучастническата на Кремъл Трансднестрия, с президент Игор Смирнов и неговата дясна ръка - бившият ФСБ офицер Владимир Антуфеев, обособиха територията за "лична контрабандиска империя".

...
===========================================================================

Изглежда, че руснаците правят опит за контранастъпление към Европа.

Досега, про-американското влияние бележеше успех - Украйна и Грузия се "демократизираха". Също така, разпокъсването на Сърбия с много веряотната сецесия на Косово, допълнително ще омаломощи един от малкото останали съюзници на Москва. В същото време това е и риск от типа "домино" и за самата Русия, защото тази сецесия би дала пример за десетките малки "Косово"-държавички в Русия да се пробват да напраят същото. Полша и останалите прибалтийски държавици живеят за единият реванш срещу Русия. Ето защо и всички са толкова припряни да се сдобият с американските ракети "срещу тероризма".

Но, ето, види се, че май има известен обрат. Украинците избраха про-руски президент, а без значение дали тази сделка съществува или не - между Русия и Молдова - тя е симптоматична. Руснаците са решили да тръгват в контранастъпление, а не само да се отбраняват. Изглежда, че може би вече се чувстват притиснати до стената и не са решили да се закрепостяват зад стените на Хартланда.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Путин спря Договора за обикновените въоръжени сили в Европа

Президентът на Русия Владимир Путин обяви мораториум върху изпълнението на Договора за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа.
Това Путин направи по време на изявлението си към Федералното събрание на страната, което е последно в качеството му на президент на Русия.

Путин заяви, че предлага този проблем да бъде обсъден в Съвета Русия - НАТО, докато той не бъде ратифициран и не започне да се изпълнява от всички страни членки на НАТО.
Руският лидер обяви, че Русия е ограничена в разполагането на въоръжени сили на своя територия, тъй като още през 1991 г. е сключила договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа.

Според него Западните сили проявяват нелоялно отношение към този договор, тъй като те дори не са ратифицирали споразумението.
Заради сключения договор въоръжените сили на Русия бяха намалени от 5.7 на 3 милиона, подчерта руският държавен глава.

Междувременно Путин заяви, че потокът от пари от чужбина, с който се цели директна намеса в работите на Русия, се увеличава.
Според него атаката цели да подсили неясната идея на Западните сили за малки либерални сили, които да се противопоставят на политиката му.

Руският президент съобщи, че икономиката на Русия, свързана с петрола, се увеличава и се очаква Русия ще стане още по-богата страна в този сектор.
Путин отправи остри реплики и към опитите за манипулация от страна на руските политици, намиращи се извън границите на страната.

„Не всеки харесва стабилността и темпа на развитие в нашата страна.
Някои хора използват демократичната идеология, като целят да се намесят във вътрешните работи на страната", заяви той.

Според анализаторите се визира ролята на легендарния шахматист Гари Каспаров, който по-рано този месец бе арестуван заради подклаждане на демонстрации срещу управлението на Путин.

Сред лицата, които присъстваха по време на даденото изявление, направено в Мраморната зала на Кремъл, бяха правителствени членове, председателите на Конституционния, Върховния и Висшия арбитражен съд, генералният прокурор, председателят на Централната избирателна комисия, ръководителят на Сметната палата, членовете на Държавния съвет и представители на Обществената палата.

Наблюдателите очакваха Путин да представи своето "политическо завещание", но нищо подобно не се случи, коментират руските медии.
Послането му бе издържано в оптимистично-делови стил и прекъсвано 46 пъти от аплодисменти.

Мисля, че за нас да даваме оценка за собствената си дейност е неуместно, а да представям политическо завещание е преждевременно, заявява Путин в речта си.

Той още веднъж подчертава, че не смята да се кандидатира за трети мандата в Кремъл - за което бил призоваван многократно от множество влиятелни кръгове в страната.

Пролетта на 2008-ма изтича срокът на президентските ми правомощия и следващото обръщение към Федералното събрание ще го прави друг държавен глава, категоричен е Путин.
=
http://news.ibox.bg/news/id_1593265416

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #39 -: Април 27, 2007, 09:46:37 am »
Русия и САЩ правят работна група начело с Примаков и Кисинджър

27.04.2007
Президентът на САЩ Джордж Буш приветства идеята за създаване на нова работна група за американско-руските отношения начело с Хенри Кисинджър и Евгений Примаков.

От пресслужбата на Белия дом потвърдиха, че Буш е обсъдил тази идея с Кисинджър преди отпътуването на бившия държавен секретар за Москва. Нашият президент приветства идеята като прекрасна възможност в неформална обстановка да се работи по ключовите въпроси, свързани с нашите двустранни отношения, заяви представител на Белия дом. По-рано и президентът на Русия Владимир Путин подкрепи идеята за новата работна група, наречена “Русия-САЩ. Поглед към бъдещето”. /ИТАР-ТАСС
=
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1037496

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for
« Отговор #40 -: Май 12, 2007, 12:41:48 pm »
Русия, Казахстан и Туркменистан се споразумяха за изграждане на газопровод по каспийското крайбрежие.
Договорът ще бъде подписан до първи септември, се съобщава в обща декларация на тримата държавни глави, която РИА Новости цитира.

След края на срещата в Туркменбаши между Владимир Путин, Нурсултан Назарбаев и Гурбангули Бердимухамедов правителствата трябва да дадат ход за строителството на новия газопровод, което ще започне от втората половина на 2008 година.

Проектът се конкурира с американските и европейски предложенията за построяване на газопровод под Каспийско море, който да изнася газ от Туркменистан за Европа, заобикаляйки Русия.

Сега туркменистанският газ минава през Русия.

Постигането на споразумението съвпадна със среща в Полша, на която се търсят начини за ограничаване на енергийната зависимост от Русия.

http://news.ibox.bg/news/id_1561336782

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #41 -: Май 12, 2007, 14:35:18 pm »
И между другото, искам да обърна внимание към аргумента на Бжежински, според когото геополитическата битка е за Евразия, а не както аз твърдя, основавайки се на идеята на Макиндер, че тя е за Хартланда. За съжаление, това може би тябваше да го кажа по-рано.

Идеята на Макиндер в началото на века е че геополитическата битка ще е за Хартланда, защото по негово време земята явно се е смятала за най-ценния източник на световна власт, т.е. единствения, като единствения начин за сдобиването на този източник на световна власт (или хегемония) е военното завоевание. За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите). Това означава, че ние трябва да разнообразим нашето разбиране не само за източниците на световна власт, но и за способите за достигането на й. Затова забавянето на икономическия ръст у други държави е форма на упражняване на натиск, т.е. власт. Ето защо и Бжежински, когато говори за изпреваращата степен на значимост на Евразия (Световния Остров, по Макиндер) се аргументира като изтъква фактори и променливи, които имат по-голямо отношение към икономиката, а не към политико-военното дело.


В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка


Той говори за това, че в Евразия са най-големите пазари (населението), голяма производителност и източници на енергия, които да захранят тези икономики.

Естествено, той не отхвърля и нуждата от Хартланда, т.е. значението и на земята. Обаче, неговата идея е не да даде предимство на един или друг регион от геополитическата карта на Макиндер, а да обобщи геополитическата логика в един по-обхватен регион - Евразия. С други думи, идеите на Бжежински са надстройка на идеите на Спюкман и Макиндер. Докато Макиндер дава предимство на най-недостъпния и огромен по площ земен регион - Хартланд, Спюкман говори за предимството на Римланда- региона с най-голямо население и икономическа активност. Така, своя страна, Бжежински говори за Евразия, не само в качеството й на регион с огромна икономическа мощ, както вече отбелязахме горе, а и като такъв с най-голяма площ:

Еврaзия е световният осен суперконтинент. Сила, която доминира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка.

С други думи, той ни обръща внимание на нуждата от доминиране над териториите не само в Хартланда, но и Римланда. И както казахме по-горе, привлекателността на Евразия е не само в територията й, а и в нейня икономически потенциал. Затова, битката е за Хартланда дотолкова доколкото Хартланда е източник на геополитическа сила, застрашаваща хегемонията на Щатите, и както вече казахме, не само по линия на влиянието измервано в земна площ, но и онова, измервано в икономическа мощ.

В днешно време, единственият такъв актьор от геополитическата сцена беше, е и ще бъде Русия. Докато, както казва Бжежински, американците прокарват влиянието си в Евразия чрез ЕС (допреди Англия, по принцип, но и България и Източна Европа, засега най-вече), Япония и вече Ирак и Афганистан. Руснаците, го правят чрез страни като Иран, Китай, централно-азиатските страни и Шангхайската Организация за Сътрудничество. Но така или иначе, способите за упражняване на влияние и от двете страни не са само посредством военно-политическия контрол над територията, а и икономическия. Като пример за това може да посочим, разполагането на американски бази и ПВО от системата Междузвездни Войни, в И.Европа и Централна Азия и навлизането на американски капитал в БГ (Бейърли наскоро каза за навлизането на поредната вълна` от американски инвестиции). От своя страна, руснаците използват износа си на енергоресурси, чрез Газпром. Така, американците, чрез своите инвестиции, които не са само за България, се опитват да създадат един вид едно икономическо пристрастяване към американския пазар, което ще рече, от страх да не изпъдим всичките тези американски инвеститори и загубим нашите пазари в САЩ (като се предполага, че от тях ще зависи подобряването на нашата икономика) ние ще следваме САЩ навсъде. В същото време, Русия прави така, че който не я слуша, няма да получи енергоресурси. Това се отнася не само за Украйна и Беларус, които като се опитаха да бъдат самостоятелни, доставките им на нефт и газ - спряха. Политиката на Русия е и същата в останалите части на Азия, където Русия (ще) изнася енергоресурси към Китай и Япония. Така и Япония, и Китай загубват интерес от конфронтация с Русия, защото икономиките им ще пострадат - значително. Но без значение дали от страна на САЩ или Русия, иде реч за икономическо влияние. И при двете Сили не военния контрол, а икономическата манипулация над местните икономики би могла да установи хегемония над дадената територия.

Затова и битката като цяло не е за контрола над Хартланда, с което съм съгласен, а за контрола над Евразия. И тя не е само посредством поземленото завоевание, а и посредством икономическото такова. Но въпреки всичко, Макиндер и досега си остава прав, че най-опасния световен хегемон се крие зад укреплението на Хартланда. Според него Хартланда е опасен не само заради огромната си площ, но и заради недостъпността си. Ако погледнем  политическата карта на света е ясно, че ако Морските Сили и Хартланда са двата основни полюса, от които зависи геополитическата съдба на останалите държави, тях ги дели една дебела буферна зона, съставена от държавите по периферията на Евразиа, т.е. Римланда. Засега, тази стена се изтънява по линията на Източна европа и прикаспийските държави. За източна Европа изтъняването на този буфер е най-вече по линия на военното дело, чрез разполагането на американски части, докато във втория случай то е по-скоро по линия на съвместните икономически, енергодобивни проекти. С други думи, дори и ако приемем, че Бжежински е прав и че битката е за Евразия, поради недостъпността на Хартланда, битката ще е първо за периферията на Евразия, а после за Хартланда.

С други думи, глобалната битка е за контрола/хегемонията над Световния Остров/Евразия, която ще се състои в две части - битката за Римланда и после, битката за Хартланда.


-

Въпреки, че беше добро упражнение, стига вече вътрешни монолози... :P :P :-[

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #42 -: Юни 10, 2007, 18:12:23 pm »
http://news.ibox.bg/news/id_1454361017

Паси: България трябва да е част от US програмата за ПРО
[/b] >:(
Като член на Европейския съюз България е част от европейско-американския диалог, заяви Соломон Паси, коментирайки предстоящата визита у нас на американския президент Джордж Буш.

Бившият министър на външните работи добави, че посещенията на американските президенти винаги са пряко свързани с бизнеса и икономиката.

„Аз съм абсолютно убеден, посочи Паси, че визитата на президента Буш в България ще бъде един много мощен стимул, сигнал и катализатор за прииждането на нови американски инвестиции в България.

Просто американският бизнес следва американския президент, това е закон за американския бизнес, подчерта Паси, цитиран от БНР.

По думите му има два конкретни въпроса, по които трябва да се говори - въпросът за отпадането на визите между Съединените щати и България и евентуалното участие на България в противоракетната отбрана на Съединените щати, което Паси определи като много важен стратегически въпрос.

По него е крайно време България да формулира една ясна, недвусмислена позиция, че ние трябва да станем част от тази противоракетна отбрана, посочи Соломон Паси, който е шеф на външната парламентална комисия.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #43 -: Юни 10, 2007, 20:32:40 pm »
За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите).
Много добро материалче.аз искам само едно уточнение по тоя цитат-не трябва ли да се включат и енергийни ресурси,щото имам чувството че напоследък става доста актуално
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Re: The Battle for Heartland
« Отговор #44 -: Юни 11, 2007, 10:07:51 am »
За разлика от тогава, обаче, в днешно време, световната власт не се измерва само с това колко площ има дадена страна, а и със степента на нейната икономическа стабилност (това е в общи линии идеята на нео-реалистите).
Много добро материалче.аз искам само едно уточнение по тоя цитат-не трябва ли да се включат и енергийни ресурси,щото имам чувството че напоследък става доста актуално

Да, няма спор. Просто, идеята е, 4е вси4ко каквото има отно6ение към икономи4еската стабилност и би могло да се използва като средство за изнудване на други държави или тяхното покоряване е от зна4ение. Затова, трябва да отбележим зна4ението и на енергийните ресурси, похватите на глобалните финанси и икономика, но за това говоря, където пи6е за Газпром и Русия.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27