The Battle for Heartland

[ultrafutur]

 Затова, всякаква борба посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геойкономиката, неогеополитиката и критическата геополитика.

[RedGuy]

Затова, всякаква борба посредством политикономията, финансите, пропагандата, телевизията, геойкономиката, неогеополитиката и критическата геополитика.

10х ultrafutur

[RedGuy]

И така! Русия се подготвя да премине отвъд фазата на доставка на енергоресурси (енергия като цяло)-- отвъд износът на газ/нефт. Следващата битка се очертава за преносът на електроенергия от ядрените й електроцентрали и за ядрените енергорсурси. Тук говоря предимно за Уран, понеже от обща култура знам, че той най-вече се използва. В същото време не е ясно все пак, доколко тази битка ще бъде жестока, понеже залежите на Уран не са чак толкова малко, пък и Русия не е на първите места по залежи на този ресурс.


В тонове
Australia 1,074,000 30% !
Kazakhstan  622,000 17% !
Canada  439,000 12%
South Africa  298,000 8% !
Namibia  213,000 6% !
Brazil  143,000 4%
Russian Fed.  158,000 4% !!
USA  102,000 3% !!
Uzbekistan 93,000 3%
World total  3,537,000 

SOURCE: http://www.world-nuclear.org/info/printable_information_papers/inf75print.htm
Но със сигурност трябва да има още нещо.

МОже би продуктивността на реакторите (Ruskite) е коз и с течение на времето Газпром и останалите компании ще се преориентират към развиване на Уранови (например) залежи в други държави. С други думи, по "гео-икономически" (чрез търговия, в ущърб на други пазари/държави) път да се стигне до контрол над необходимите ресурси за да бъде Русия енергийна свръх-сила.

====STORY====
Nuclear industry to put Russia on top of the world - 01/12/2006 19:25

The global economic system may collapse when the planet runs out of hydrocarbon resources

  Russia's leadership in the energy field should become the nation's strategy in foreign policy. This role was defined by President Vladimir Putin on the eve of Russia's presidency in the Group of Eight.

  Russia's current status of a major fuel supplier does not let European and post-Soviet countries disregard Russia. However, this influence is not enough to give Russia an opportunity to enjoy the role of the “energy superpower.” The start of the new century was marked with the reduction of power-generating capacities in the country. To make matters worse, the country does not have a thought-out state strategy for the development of the national energy industry. However, observers noticed the launch of new large construction projects and certain important changes in key governmental departments, particularly in the Russian Ministry for Atomic Power.

  The ministry is now chaired by the former Prime Minister of the Russian Federation Sergei Kiriyenko. Pravda.Ru decided to discuss the problem of Russia's nuclear future with one of the authors of the Russian Nuclear Doctrine Project, Yury Krupnov.

  Personnel changes in the Russian Agency for Atomic Power took place in November of 2005. Sergei Kiriyenko, a well-known Russian politician, became the new chairman of the department. What changes do you think this will entail?

  I believe that the Russian nuclear industry will soon undergo positive changes against the background of ongoing changes in the administrative sector of the industry. On the other hand, Russia has lost the priceless 15 years, which other countries used to the utmost. Russia, however, still remains the leader on certain positions. This little leadership will become history in only two years if the government does not take serious measures aimed for the development of the nuclear industry. The new year has already been marked as a crucial moment at this point.

  Is there a strategy for the development of the nuclear industry?

  There is a strategy for the development of the Russian nuclear industry in the first half of the 21st century. The status of this document is not clear. It was reviewed by the government although no approval followed. There is the Russian Energy Strategy embracing the period up to the year 2020. This document was officially approved in August 2003. According to those documents, the output of the electric power generated by nuclear power plants is supposed to double in Russia by 2020. However, it can only be an official declaration, nothing more.

  Which are the problems of the “peaceful atom” in Russia today?

  As a matter of fact, there is only one problem: the Russian administration has no will in taking resolute and intensive measures for the development of the nuclear industry.

  Does the current situation in the Russian nuclear industry match global trends? Are there any similarities or differences?

  There are certain similarities indeed. The USA, China, Iran and India have specific decisions for the construction of quite a number of nuclear power plants. Our key competitors have their own nuclear plans developed with great precision.

  What is the novelty of the Nuclear Doctrine that was developed under your guidance?

  The doctrine offers to think about Russia's capacities and opportunities to become the world's energy superpower No.1. This is the only reasonable and relatively fast geo-economic strategy that Russia may have. This goal can be achieved through the intensive development of the national nuclear industry. The document also specifies the priorities that will help the country fulfill the strategy. The closed nuclear fuel cycle allows to solve the problem of nuclear wastes and solve the problem of nuclear fuel. This method has no alternative. Russia is capable of becoming the world' leader in the production of cheap and limitless power on the base of the closed nuclear fuel cycle.

  Russia will be able to become the leading economic superpower in the world if it has the best nuclear industry in the world. The country should have a transnational global corporation, which could be compared with Gazprom in Russia, Areva in France or Westinghouse in the USA.

  The doctrine says that the Russian nuclear industry should be based on powerful fast neutron reactors. They would be able to win the majority of tenders for the construction of nuclear power plants in the whole world. The security and capacity of the functioning reactors need to be raised too.

  What about the question of private capital in the nuclear industry?

  I think that this problem should be solved on the base of partnerships. This is not the most important question to think about at the moment after all. It is far more important for us to think if Russia can use the unique legacy of the Soviet era and create the best nuclear industry in the world. The private capital will have to be attracted for this purpose anyway. The state budget will still be the foundation of this partnership, though. There is no place for stupid miracles here.

  Unlike gas-turbine or steam-to-gas plants the nuclear power is ecology-friendly and fuel-independent. The power produced by nuclear plants is the cheapest. Unfortunately, the economy of the nuclear field is very weak.

  The crisis of energy has been developing steadily in the world. The global economic system may collapse when the planet runs out of hydrocarbon resources. The extraction of oil will be decreasing all over the world. The transportation of fuel requires considerable investments. It also depends on a variety of external factors. Russia has a perfect chance to become the leading energy superpower in the world. The chance can be missed in just a couple of years.

  Sergei Malinin

  Discuss this article on Pravda.Ru English Forum


Pravda.Ru
Back
 
 
©1999-2003 "PRAVDA.Ru". When reproducing our materials in whole or in part, reference to PRAVDA.Ru should be made. The opinions and views of the authors do not always coinside with the point of view of PRAVDA.Ru's editors. 

SOURCE: http://english.pravda.ru/printed.html?new_id=16731
 

[RedGuy]

Пореден опит за експлоатиране на темата за правата на човека и давление над Хартланда. Започва поредната спирала на анти-руско ориентирано оформлмение на общественото мнение. Меркел явно не си дава сметка в какво забърква ЕС. Според мен проблема е в това, че Руският политически елит в момента- както и всеки друг, се стреми да се запази и всяко подриване на неговата власт би подрило и енергопреноса, понеже то ще бъде последното им оръжие за самозащита - преди ракетите. НО, както и руснаците казват, причините за "демократичните революции" в бившите съветски сподвижници  НПО-тата  са паравани на външните разузнавателни агенции и затова е и тяхната политика на насилствена прозрачност на НПО-тата в Русия. Дали това е така- или не- резултатът ще е един и същ. Ако Русия тръгне към тоталната демокрация, рязката промяна на политическото статукво- било и то с демократическо, ще предизвика смяната на режима и децентрализирането на ресурсите, акумулирани досега от стария политически елит. Тези ресурси ще сменят своят собственици, измежду вътрешните и външните ТрансНационални Корпорации, както си е по правилата на плурализма и така нататък. В крайна сметка, според "демократите", това ще е в полза и интерес на обикновеният човек. Същото биха казали и от колектива на Путин "и нашата политика е в интерес на цялата държава, а оттам и на човека (което не винаги е точно така").

 Освен това любопитното е,че започва едно изобразяване, по каноните на критическата геополитика, което е в общи линии на 2 нива.
 
 Първо: посочват източниците на опасност и несигурност. Това са алюзиите със Съветският Съюз, неговата мощ, сила и нескончаема заплаха, "creeping authoritarianism", гражданските асоциации и бившите кадри на КГБ (това е от друг материал).

  Второ: обособява се географски звяра като му се придават няколко форми-лица: Русия, като цяло и Чечня, като чеченците са жертвата.

 Меркел разчиства сметки и срещу Schroder, който е "човекът на Путин" в ЕС. Меркел не се заема да коментира общата картина на това как би се отразила на бизнеса конфликтът с Москва. Това е популистки ход, само че ориентиран към хуманната Европа, понеже сега човекът е на преден план, а не държавата, според представите на "демократичните" лидери и на населението. Дали е така или не, не е важно. Меркел търси ултимативност и конфронтация с руският полит-елит, понеже само атакува и налива масло в огъня. Ако беше наистина заинтересована за бъдещето на че4ня, щеше да намери начин да подхожда по-внимателно към тази тема; въпреки че и руснаците не са по-малко упорити в техният политически реализъм. Както и да е: търсят се причини със скарване с Русия, посредством нео-пропагандата - критическата геополитика.

Дали Меркел, с ръмженето си, си дава сметката, че ако в Чечня се постигне дори и най-малката форма на автономност от Москва, с помощта на "демократите" от Окцидента, то би се стигнало до ефект на доминото, където и останалите държави и държавички биха записукали да се демократизират, без да осъзнават своята невзръчност и по този начин провокират разпада на Русия, ненужни кръвопролития, намесата на Запада и фойерверк над всички западни столици, доставен с най-топли чувства от САТАНА /Топол-М/ и Булава. Явно, тя не се интересува от националната сигурност на Германия /и ЕС/ и се втурва през глава да доставя мир и благоденствие и в най-затънтените кътчета на планетата. Защо не канализира своята хуманна амбиция и огрее в Кюрдистан, например? Ами Африка?
======

=1/2=

[RedGuy]

//src http://www.alertnet.org/thenews/newsdesk/HRW/ad9a7e409fa7e5998a8c0a06b4618c65.htm

Merkel in Russia: Emphasize Human Rights
13 Jan 2006 01:26:10 GMT

Source: Human Rights Watch
 
(Berlin, January 13, 2006)-German Chancellor Angela Merkel should use her January 16 summit with Russian President Vladimir Putin to signal a shift in Germany's Russia policy that puts more emphasis on international human rights standards, Human Rights Watch said today. "Chancellor Merkel should get German foreign policy toward Russia back on track," said Holly Cartner, Europe and Central Asia Director at Human Rights Watch. "Putting pressure on Russia to respect human rights will contribute to stability in Europe in the long run."

Among the issues Chancellor Merkel should raise with President Putin are the draft Russian law on non-governmental organizations and the brutal ongoing war in Chechnya. She should also openly address the reversals in human rights progress from the 1990s, such as freedom of information and assembly.

In recent years, the Kremlin orchestrated the dismantling of all checks and balances to the president's power, muzzled the free press and weakened the parliament. Abuses by Russia's troops in Chechnya rose to the level of crimes against humanity. Yet former Chancellor Gerhard Schroeder described Putin as a "flawless democrat," and said Putin wanted to develop Russia into a civil society "out of inner conviction." Schroeder also called on the international community for a more "differentiated approach" to the conflict in Chechnya, which to many signaled a downplaying of human rights violations there.

"Merkel should make clear that Germany will no longer quietly accommodate Putin's agenda of creeping authoritarianism," said Cartner. "Germany's interest in a stable Russia will be achieved only with respect for human rights and a revitalization of democratic institutions."

Civil and political freedoms, Russia's greatest human rights achievement of the 1990s, have suffered significantly under Putin. The Russian government has established control over nearly all television and radio media outlets with a national reach, robbing the Russian people of a key forum for diverse opinions. With the media firmly under control, Putin began systematically to dismantle the system of checks and balances on executive power, leading to a compliant Duma, a judiciary that increasingly lacks independence and regional governors appointed by the Kremlin.

A draft law on non-governmental organizations (NGOs) currently awaiting Putin's signature represents the latest assault on civil society in Russia. The proposed legislation expands the grounds for denying registration to or closing Russian NGOs and lays the groundwork for increased government interference with the work of NGOs. The law would also require offices of foreign NGOs to inform the government about their projects for the upcoming year and about the money allotted for specific projects. The bill would grant Russian government officials an unprecedented level of discretion in deciding what projects, or even parts of NGO projects, comply with Russia's national interests. Registration officials could close the offices of any foreign NGO that implements a project that it deems does not have "the aim of defending the constitutional system, morals, public health, rights and lawful interest of other people, guaranteeing defense capacity and security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state." d security of the state."

"Merkel should make it clear to Putin that Germany will not stand back as Russia silences NGOs," said Cartner. "Putin still has the time to stop the bill, but will only do so if he hears loudly and clearly from Russia's international partners that they will not tolerate this attack on civil society."

Merkel should also use her meeting with Putin to pressure Moscow to promote accountability for abuses in Chechnya, where the conflict is now in its seventh year. Chechnya is now the only ongoing armed conflict in Europe, an urgent human rights crisis and the only place on the continent where crimes against humanity are committed against civilians on an almost daily basis as a result of an armed conflict. Although atrocities such as forced disappearances, rape, torture and extrajudicial executions by Russian federal troops in Chechnya are committed regularly there, the Russian government has made no real efforts to promote accountability or combat impunity. Chechen forces are also committing grave human rights abuses in the region.

=2/2=

[RedGuy]

За да съм обективен, може би не си е нарочила Русия, което не прави мисията й по-малко опасна или потенциално деструктивна ... la la la...

//src http://euobserver.com/9/20676/?print=1

[]Merkel set to raise Guantanamo Bay in Bush meeting
13.01.2006 - 09:53 CET | By Mark Beunderman
German chancellor Angela Merkel is set to plea for the closure of the Guantanamo Bay terror suspect camp at a visit to the White House on Friday (13 January), while European Parliament group leaders have paved the way for the parliament’s own enquiry into alleged CIA jails in Europe.

The German leader made clear earlier this week that during her meeting with US president George W. Bush, she will raise the issue of Guantanamo Bay, where the US has detained terror suspects without trial.

"An institution like Guantanamo in its present form cannot and must not exist in the long term. We must find different ways of dealing with prisoners," she told Der Spiegel.

German politicians on the eve of her visit upped pressure on Ms Merkel to present this message in a direct and clear fashion to the US leader, who has reserved more than three hours of his time for the meeting.

However, the room for manoeuvre for Ms Merkel to press the Guantanamo issue is limited, as her inaugural visit to Washington is primarily aimed at repairing US-German ties, which deteriorated sharply under her predecessor, Gerhard Schroder.

Mr Schroder was a staunch opponent of the US-led invasion of Iraq, and also maintained a bad personal relationship with Mr Bush.

"We have to make an effort to begin a new stage," Ms Merkel said in Washington on Thursday, according to FAZ.

Friday’s talks are further set to cover the Iran crisis and Iraq, with German media reporting that Ms Merkel will offer more German help in the reconstruction of the country.

MEPs probe into CIA jails
Meanwhile, political group leaders of the European Parliament have paved the way for the body to step into a continuing EU-US row over the alleged existence of CIA jails in Europe and CIA "rendition" of terror suspects.

Leaders agreed on Thursday (12 January) on the mandate of a temporary committee of MEPs which will launch their own investigation into the operations by the US intelligence agency.

The MEP committee, to be formally appointed next week, will have 46 members and issue a report after four months.

The initiative to set up the body comes alongside an ongoing investigation into the affair by the Council of Europe, the 46- member states-strong human rights watchdog in Strasbourg.

But Sarah Ludford, a British MEP, assured EUobserver that the group would not "cross-fire" the Council of Europe’s efforts as the committee would "liaise closely" with the human rights court.

The added value of the committee would be to focus on possible concrete human rights breaches of the EU treaty, something which the Council of Europe enquiry covers less directly, the MEP said.

The MEP committee will have no legal powers that would force politicians and authorities to co-operate, but Ms Ludford said politcal pressure will be high.

Swiss fax
Meanwhile, Swiss authorities have opened criminal investigations to find the leak within Swiss secret services of an Egyptian fax, obtained by Swiss weekly SonntagsBlick, confirming the existence of CIA prisons on European territory, according to IHT.

According to the Egyptian fax, leaked from Swiss intelligence services earlier this week, 23 Iraqi and Afghan prisoners were interrogated at the Romanian military base of Mihail Kogalniceanu on the Black Sea coast.


--------------------------------------------------------------------------------

© EUobserver.com 2006
Printed from EUobserver.com 16.01.2006[/font]

[RedGuy]

Merkel a/ Putin
!src Имам !src на снимката- ако някой се интересува.

[RedGuy]

Меркел поуспокои топките. Сети се, че по-спокойно трябва да го раздава и да продължава политиката на Schroder за сливане с Хартланда и... но защо си мисли, че проекта не е точно срещу подобни държави като Yкрайна??

//src http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=10000100&sid=aU_WSgTM.3Gg#

Merkel Pledges Continued 'Strategic Partnership' With Russia
Jan. 16 (Bloomberg) -- German Chancellor Angela Merkel pledged to continue the ``strategic partnership'' that Russian President Vladimir Putin enjoyed with her predecessor Gerhard Schroeder.

``I think we can deepen our strategic partnership and put it on a broader foundation,'' Merkel said during a joint press conference at the Kremlin in Moscow today with Putin. ``We will have a very intensive dialogue that is appropriate for our strategic partnership and can help intensify it further.''

Merkel's trip to the Russian capital had been due to last only six hours, in contrast with the regular meetings between Schroeder and Putin that included stays at each other's homes. Instead, the press conference was delayed because the leaders' talks lasted longer than scheduled.

Political analysts had expected the first official visit to Moscow by Christian Democrat Merkel, who met President George W. Bush in Washington three days ago, to result in a cooling of relations with Russia. Instead she echoed the comments of Schroeder, a Social Democrat, who had also referred to the relationship as a ``strategic partnership.''

Putin then pledged cooperation with the U.S. and European Union on Iran after the Middle Eastern country announced a resumption of nuclear research.

``The positions of Russia, Germany, the EU and the U.S. are very close,'' Putin said. ``Russia will remain cooperative and seek to continue its partnership in this matter with the EU.''

Merkel added that Russia and Germany would ``coordinate very closely on the next steps to be taken''.

Gas Concerns

Putin's decision to shut off gas supplies to Ukraine Jan. 1 in a dispute over prices, causing a temporary fall in the gas flow to western Europe just as Russia took over the yearlong presidency of the Group of Eight leading industrialized democracies, raised questions about Russia's reliability as an international partner.

On energy too, Merkel stressed the ``strategic'' nature of a joint project to build a gas pipeline under the Baltic Sea from Russia to Germany.

``I'm grateful that the project isn't directed against anybody, but rather that it is a strategic project of great importance for Europe and especially for Germany,'' she said.

The German chancellor said she and Putin had a ``very frank, extensive exchange'' on European Union contributions to ``positive development'' in the breakaway Russia region of Chechnya.

Merkel and Putin also discussed controversial new Russian legislation passed in December which will make it more difficult for non-governmental organizations to operate, though Merkel adopted a conciliatory tone.

``We have to see how the law is being applied,'' she told journalists.

Dmitri Trenin, deputy director of the Carnegie Moscow Center, said trade between the two countries could be boosted by better relations. Germany is Russia's biggest trading partner.

``German and Russian companies do business on the basis of mutual gain and it will stay that way,'' said Trenin. ``But good relations open doors.''



To contact the reporter on this story:
Brian Parkin in Berlin at  [email protected].

Last Updated: January 16, 2006 12:26 EST

[RedGuy]

Още една статия за "отговора" на Путин, срещу пристъпващите по терлички "демократи". Както ни е известно имаше наскоро "революции" с подчертан "демократичен" характер срещу, както го наричат от Строго Секретно, "пост съветското пространство", което е и своего-рода ръба на Хартланда. Целта беше да се предизвикат политически обрати в системите на управление на бившите съветски страни, като чрез инсталирането на удобни тям политически елити, Морските Сили биха могли да проектират своята власт в тази част на света.

Една такава "революция" беше Оранжевата, в Украйна. Отговорът не беше моментален, но "Газовият Конфликт" може да се разглежда като нагледен пример за "отговорът" на Путин към Украинският демократичен политически елит. Няма да се спирам на опитите за проиграване на същия сценарий в някои от бившите съветски републики.

Отговорът на Путин беше:

1. Развиването на енергодобива и постепенното подтикване на Европа да се пристрасти към вноса на gas и нефт, чрез инвестиции в Сахалинските острови и проекта за пренос на газ по дъното на Балтийско море.

2. Държавният контрол (51%) над Газпром и контрола над кой ще получава ресурси и на каква цена.

3. Проекта за превръщането на Русия в ядрено-енергийна свръх сила в света, с което ще превключи вече на доставянето на електроенергия, вместо енергийни ресурси и ще влоши зависимостта на Европа от енергия от Русия.

4. Контрол и прозрачност над финансирането на руските НПО-та, които са играли важна роля в демократично-революционният преход в Украйна, например.

5. Контрол над банковата система, което /тук може и да греша/ пак дава шанс на Кремъл да контролира финансовите потоци към и от Русия.

и за сега последно,

6. Съюзът на Русия с Беларус. Това е "контраатаката" на Хартландският политически елит срещу неговите вредители. Нека сега да погледнем картата на газопроводите към ЕС. Украйна и Беларус са единствените държави през които минават газопроводите. Другият потенциaлен е по дъното на Балтийско море. Това означава, че Путин, поне за в близкото бъдеще си е осигурил сигурен транспорт на газта! Това ще му даде шанс да се разправи докрай с Украйна и то без това да е за сметка на потребителите в Европа и отношението между ES i Rusiq. Освен това, тази нова геополитическа ситуация ще даде шанс на развиването на икономическите връзки с Русия. След преминаването на Беларус към единна политическа организация с Русия, няма да има вече буфер между Римланда и Хартланда. Оттам, няма да пречки за развитието на търговията и бизнеса. А бизнеса, от своя страна, няма да се интересува от Лукашенко, ако последният не му пречи.

Това е същият момент в историята, когато Русия и Нацистка Германия подписаха Молотов-Рибентроп. Сега, предполагам

Освен това, този ход дава най-накрая процеп за осъществяване на /поне на теория/ социо-икономическата интеграция на ES s Rusiq. Както Путин каза в едно интервю, той много ще се радва Русия да влезе в ЕС.

За това е рано сега да се говори и ще оставя тази теория за по-нататък.

==
!src: http://www.itar-tass.com/eng/prnt.html?NewsID=2857617
==
ST PETERSBURG, January 24 (Itar-Tass) - Russian President Vladimir Putin is confident that the unification of Russia and Belarus will raise the standard of living of citizens.

"Over the past few years, we've done much to select the optimal model of union construction," which takes into account similar trends and the specifics of national development, while working toward the main objective: the pooling of the potentials of the two countries, Putin said at the session of the Supreme State Council of the Union State on Tuesday.

The citizens of the two countries await consistent progress in Russian-Belarus integration, and practical decisions strengthening its basis and raising the standard of living in both countries," the Russian president said.

"We are facing serious and painstaking work to meet their expectations," he underlined.

"The issues of ensuring equitable rights of Russian and Belarussian citizens have been and remain in the focus of our attention," he noted
==
П.С.: Много са забавни като оправдават своите постъпки, че каквото го правят, то е в името на хората. А! Да не би да е по-различно от това, което казват другите "демократично по-напреднали" елити...

[RedGuy]

!src Збигнев Бржежински http://www.cfr.org/publication/6917/hbo_history_makers_series.html

Геостратегия за Евразия от Збигнев Бржежински

Преди 75 години, когато излезе първият брой на Foreign Affairs, Щатите бяха една самоизолирала се в Западното полукълбо сила, спорадично въвлечена в заниманията на Европа и Азия. Втората световна война и произтичащата от нея Студена принудиха Щатите да развият продължителна отдаденост към Западна Европа и Далечният Изток. Появата на Америка като единствената глобална свръх-сила ни заставя да изградим една интегрирана и разбираема стратегия към Еврaзия.

Еврaзия, от политическа гледна точка, е източникът на едни от най-настоятелните и динамични държави в света. Всичките претенденти за световна власт произлизат от Еврaзия. Едни от най-мнoгoчислените претенденти за регионална хегемония- Китай и Индия, са в Еврaзия, както са и всички останали потенциални политически и икономически претенденти, които се стремят да поставят под въпрос Американското първенство. В Еврaзия е съсредоточено 75% от населението в света, 60% Брутния Световен
Продукт, и 75% от световните енергийни запаси. Потенциалната сила на Еврaзия засенчва дори тази на Америка.

Еврaзия е световният осен суперконтинен. Сила, която домира Еврaзия би упражнявала решаващо влияние над два от трите световни икономически най-продуктивни региона: Западна Европа и Азия. Бегъл поглед към картата би ни подсказал, че държава доминираща Еврaзия автоматично би упражнявала контрол над Близкия Изток и Африка. В контекста на Еврaзия служеща като световната геополитическа шахматна дъска, воденето на  несинхронизирана политика спрямо Азия и Европа става неуместно. Начинът на разпределението на властта върху Евразиатската повърхнина ще е от решително значение за Американското глобално първенство и историческо наследство.

Самоподдържаща се стратегия спрямо Еврaзия трябва да се отличава с краткосрточна визия- в близките 5 години, със средносрочна такава- до 20 години и дългосрочна, отвъд 20 години. В повече, тези фази трябва да бъдат съзрени не като херметически изолирани едни от други, а като слети, част от една продължителност. В краткосрочен план, САЩ трябва да консолидират и продължат действащият геополитически плурализъм в Еврaзия. Тази стратегия ще гравитира около маневрирането и дипломатическата манипулация, предваряваща появата на злонамерена коалиция, която би могла да изпита Американското първенство, без да споменаваме и далечната възможност за единична държава, опитваща се да стори същото. В средносрочен план, предваряването би трябвало да доведе до създаване на стратегически съвместими партньори, които посредством Американското лидерство, биха могли да оформят една по-сътрудничеща си транс-Еврaзиaтска система за сигурност. В дългосрочен план, предугаждането на този злощастен сценарий би могло да се превъплъти в сърцевината на една глобална действително споделена политическа отговорност.

[RedGuy]

В западната периферия на Еврaзия, ключовите играчи ще продължат да са Франция и Германия, а съществената Американска цел би трябвало да продължи да бъде разширяване влиянието на укреплението на демокрацията- Европа. В далечният изток, изглежда, че Китай ще бъде още по-съществен актьор, а Американските Щати не биха имали Евразиатска стратегия, докато Шино-Американско политическо съглашение не бъде подхранено. В Еврaзиaтски център, зоната между разширяващата се Европа и регионално възкачващият се Китай ще остане политическа черна дупка, докато Русия не се редефинира като следимперска държава. Междувременно, южно от Русия, Централна Азия проявява симптомите на предстоящи етнически конфликти и съревнования на ниво Велики Сили.

НЕЗАМЕНИМАТА СИЛА

Няма признаци американският статус на световна свръхсила да бъде оспорен от нито един претендент в близкото поколение. Нито една държава не би могла да се сравни с Американските четири измерения на властта: военно, икономическо, технологическо и културно, които са съществото на глобалната политическа власт. В случай на Американска абдикация, алтернативата би могла да е само международна анархия. Президентът Клинтън бе прав, когато каза, че Америка се е превърнала в световно-"незаменимата нация".

Американската глобална загриженост ще бъде тествана от напрежение, турбуленция и периодичен конфликт. В Европа вече има признаци, че инерцията от интеграцията и разширението спадат и че национализма може да се пробуди отново. Голяма е и безработицата дори и в едни от най-успешните европейски държави, пораждаща ксенофобични реакции, които биха предизвикали Френската или Германската политика да склонят към екстремизъм. Желанието на Европа за единение може да бъде осъществено само чрез окуражение от страна на САЩ.

Бъдещето на Русия е по-малко ясно и възможностите за нейната позитивна еволюция са по-трудно достижими. Ето защо, Америка трябва да оформи политически контекст, който е в съзвучие с асимилирането на Русия в по-мащабна рамка на Европейско сътрудничество, като в същото време оказва благоприятно влияние над независимостта на нейните новосуверенни съседи. Въпреки това, жизнеността на Украйна или Узбекистан остава под въпрос, особено ако Америка не успее да подкрепи техните усилия към национална консолидация.

Шансът за приспособяване на Китай може да бъде заплашен от криза относно Тайван, вътрешнокитайската политическа динамика или просто поради долностремителната спирала на влошаващи се Шино-Американски взаимоотношения. Тази враждебност може да окаже напрежение върху отношенията на САЩ с Япония, вероятно посредством оказвайки разновесие в самата Япония. Азиатската стабилност може да бъде подложена на риск, а тези събития дори биха могли да засегнат позицията и вътредържавното равновесие в Индия, която е от критична важност за стабилността в Южна Азия.

[RedGuy]

В непостонянната Еврaзия, задачата на първо време е да се подсигури това, че нито една или комбинация от държави би могла да може да изхвърли САЩ от суперконтинента или намалят американската сила. Освен това, промоцията на стабилен трансконтинентален баланс не би трябвало да бъде видян, сам за себе си, като крайна цел, а само като средство за оформяне на наистина стратегически партньорства в ключови региони в Еврaзия. Добронамерена американска хегемония все още би трябвало да обезкуражи други държави да оспорват нейната сила, посредством не само правейки разходите по тази идея твърде високи, но и чрез уважаване на легимните интереси на Евразиатските регионални претенденти.

И накрая, средносрочният план изисква подхранване на истински пертньорства с по-единна и политически дефинирана Европа, регионално превъзхождащ Китай, постимерска и гравитираща към Европа Русия и по-демократична Индия.

ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УКРЕПЛЕНИЕ

Европа е изключително важно геополитическо укрепление в Евразия, за Америка. Залогът в демократична Европа е огромен. НАТО окопава Американското политическо влияние и военна сила на Евразиатската земя. Посредством колективната Европейска зависимост от Американска защита, всяко разрастване на европейското влияние е автоматично разширене на Американското такова. С други думи, способността на Америка да прожектира влияние и власт върху Евразия зависи от тесните транслатлантически връзки.

[RedGuy]

По-широка Европа и разширено НАТО биха послужили в краткосрочен и дългосрочен план на интересите на Американската политика. По-голяма Европа ще разшири обсега на Американското влияние без в същото време да я създаде дотолкова политически интегрирана, че да се противопостави на САЩ по въпроси от геополитическо значение, особено по отношение на Близкия Изток. Политически дефинирана Европа е също важна и за асимилацията на Русия в система на глобално сътрудничество.

Америка не може да създаде по унифицирана Европа сама-- това е задача на самите европейци, особено на немците и французите. Обаче, Америка може да възпрепятства изплуването на по-вединена Европа, което може да се окаже гибелно за Евразиатската стабилност и Американските интереси. Докато Европа не стане по-единна, тя може да се разедини отново. Вашингтон трябва да работи заедно с Германия и Франция за да създаде Европа, която е политически жизнена, остава свързана със Щатите и разширява обсега на демократичната интернационална система. Въпросът не се състои в избора между Франция или Германия. Без тези две нации не би имало Европа, а без Европа, никога не би имало сътрудничество в транс-Евразиатската система.

На практика, всичко това би изискало накрая Америка да спомогне за споделено лидерство в НАТО, по-широка приемственост на френската загриженост относно ролята на Европа в Африка и Близкия Изток и продължителна подкрепа на източното разширение на EU дoри aкo EU придoбиe по-силна политическа и икономическа настоятелност. Трансатлантическо споразумение за свободна търговия, както вече се предлага от някои Западни лидери, би могло да намали риска от растящото икономическо съперничество между EU и САЩ. Европейският успех в потулването на вековни вражди ще доведе до намаляването на важността на Америка като арбитър в Европа.

[RedGuy]

Разширение на НАТО и EU бихa придaли жизненост на Европейското чувство за целенасоченост, като доведат до консолидиране на демократическите устои, извоювани с победата в Студената Война. Залогът в това усилие е нищо по-малко от Американската дългосрочна взаимовръзка с Европа. Новата Европа все още се дооформя и ако тази Европа ще да остане като част от "Евро-Атлантическото" пространство, експанзията на НАТО е задължителна.

В тази връзка, разширението на НАТО и EU би трябвало да напредват посредством поетапно дискутиране. Ако предположим че има взаимно поддържана Американска и Западноевропейска отдаденост, бихме могли да предположим един реалистичен времеви план за тези етапи: до 1999 първите 2 Централноевропейски членове ще трябва да бъдат приети в НАТО, въпреки че тяхното приемане в EU нямa да стане по-рано от 2002 или 2003; до 2003, много е вероятно EU да e започнал преговори за приемането на всичките три балтийски републики, а НАТО своенвременно ще е започнал същото спрямо Ромъния и България с тяхното присъединяване преди 2005; между 2005 и 2010, само ако е направила съществени вътрешнодържавни рефорими и бъде идентифицирана като Централноевропейска държава, Украйна би трябвало да се подготви за преговори с EU и NATO.

Неуспешно разширение на НАТО, след като има отдадени усилия в тази посока, би унищожило идеята за разширяваща се Европа и деморализира Централноевропейците. Дори и по-лошо, това би могло да превъзпламени латентната руска амбиция към Централна Европа. В повече, ясно е, че руският политически елит не споделя Европейското желание за силно Американско политическо и военно присъствие в Европа. В тази връзка, докато създаването на връзка с Русия за взаимно сътрудничество е желателна, за Америка е много важно ясно да изкаже своите глобални приоритети. Ако избор трябва да бъде направен Евро-Атлантическата система трябва да стои по-високо от по-добрата взаимовръзка с Русия.

[RedGuy]

РУСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЗАДАЧА

Новите руски връзки с НАТО и ЕС, формализирани посредством Съвместният НАТО-Руски Съвет, биха могли да окуражат Русия да направи своето постимперско и дълго отлагано решение в подкрепа на Европа. Официално членство в Групата на Седемте и подобрение на машината на вземане на политически решения в Организацията за Сигурност и Сътрудничество в Европа (ОСЕ/OSCE), в която  специален комитет по сигурността, включващ Америка, Русия, и някоко ключови европейски държави, би окуражил кoнструктивнoто Руско въвличане в Европейското политическо и военно сътрудничество. Ведно с това, продължителното Западно финансиране и инвестиране в инфраструктурата, особено в комуникационните мрежи, биха довели Русия по-близо до Европа.

Въпреки това, в дългосрочен план, руската роля в Евразия ще зависи от нейното самодефиниране. Въпреки че Европа и Китай имат усилено регионално влияние, Русия все още остава най-големият световен притежалтел на недвижима собственост (земя), простираща се на десет времеви зони. Затова, проблемът на Русия не е в територията, а в това че тя трябва да застане лице в лице с факта, че Европа и Китай отдавна са икономически по-силни и че Русия е назад от Китай в сферата на социалната модернизация.

В този контекст, първата цел на Русия по-скоро би трябвало да е собствената модернизация, отколкотода се впуска в безмислени опити да си възвръща статута на глобална сила. Вземайки предвид размерът и разнообразието в нея, децентрализирана политичекса система и икономика на свободния пазар биха отприщили креативният потенциал в руснаците и руските природни ресурси. Конфедеративна Русия-- съставена от Европейска Русия, Сиберска Република и Далекоизточна Република-- би могла по-лесно да култивира по-тесни икономически връзки със своите съседи. Всяка от конфедеративните единици би могла да впрегне своя местен креативен потенциал, който бива векове наред задушаван от тежката бюрократична ръка на Москва. В последствие, една децентрализирана Русия, по-трудно би могла да се поддаде на имперска мобилизация.

Много вероятно е Русия да скъса със своето имперско минало ако новонезависимите следсъветски държави са жизнени и стабилни. Тяхната жизненост ще секва винаги, когато Русия се отдава на имперксата съблазън. Затова, политическа и икономическа подкрепа трябва да бъде централна част от по-широка стратегия на интегрирането на Русия в една по-сътрудничеща си трансконтинентална система. Суверенна Украйна е критически важен компонент на такава политика, както са и Азербайджан и Узбекистан.

Широкомащабно интернационално инвестиране в една по-достъпна централна азия би могло не само да консолидира независимостта на новите държави, но и да се окаже благотворно за следимперска и демократична Русия. Източването на ресурсите в региона би могло да увеличи просперитета и да изостри чувството за стабилност, като с това предотврати конфликтите от Балкански тип. Регионалното развити също би трябвало да достигне и до прилежащите Руски провинции, които са икономически неразвити. Новите регионални лидери биха започнали да не се страхуват от политическите последици от по-тесните икономически отношения с Русия. Тогава, една неимперска Русия би могла да бъде възприета като главният регионален икономически партньор, ако и да не е вече имперски владетел.