Възприемане и същност на времето - Наука - Форум за конспирации, уфология и мистика.

Автор Тема: Възприемане и същност на времето  (Прочетена 23760 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Rockbul

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 17
  • Всичко от което имам нужда е любов!
Възприемане и същност на времето
« -: Февруари 16, 2008, 05:32:39 am »
ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ВРЕМЕТО


До този момент обяснихме как материята, смятана за безусловно съществуваща, всъщност не е нищо друго освен едно усещане (образ), изпитвано от всеки човек в мозъка му. Също така бе представено колко важна е тази действителност за нарастване на обичта и боязънта към Господа, за разпространяване на моралността и добрите нрави и за погиването на материализма.  Съществува едно друго понятие, подобно на материята, което материалистите смятат за вечно и безусловно, а именно ВРЕМЕТО. Но подобно на материята времето също е сравнението на един момент с друг Времето е представа, която зависи изцяло от нашите възприятия и сравнението, което правим между тях. Например в момента вие четете тази мой писания. Допуснете, че преди да направите това, сте се хранили в кухнята. Вие си мислите, че съществува интервал между момента, когато сте се хранили в кухнята, и настоящия момент, и наричате този период "време". В действителност обаче моментът, в който сте се хранили в кухнята, е частица информация във вашата памет и вие сравнявате настоящия момент с тази, запаметена във вашата памет, информация и наричате това "време". Ако не бяхте в състояние да направите това сравнение, то представата ви за време щеше да изчезне и единственият момент, който щеше да съществува за вас, щеше да бъде настоящият. Например церемонията по връчването на дипломите за средно образование е нещо в паметта на един човек. Сравнявайки други частици информация от своята памет след дипломирането с настоящия момент, той си създава представа за времето и според информацията в паметта си определя дали периодът от време е дълъг или къс. Но това усещане за дълъг или къс период от време е изцяло в неговия мозък и произлиза от осъщественото сравнение.  По същия начин се извършва сравнение и когато човек види някой, който се е навел, за да вдигне паднала на пода писалка и след това я сложи на масата. Моментът, в който човекът поставя писалката на масата, моментът, в който се навежда, вдига писалката и се отправя към масата, всичко това са частици информация, намиращи се в мозъка на наблюдателя. Усещането за време следва от сравнението, извършвано между поставянето на писалката на масата и останалите частици информация.

Видният физик Джулиан Барбор определя времето по следния начин:

Времето не е нищо друго освен една мярка за променяне разположението на предметите. Махалото се люлее, стрелките на часовника се придвижват.
Накратко, времето се състои от няколко частици информация, скрити в мозъка под формата на памет; и по-точно - то се поражда от сравнението между отделни образи. Ако човек няма памет, то той ще живее единствено в настоящия момент; неговият мозък няма да може да извърши тези интерпретации и следователно той няма да притежава никакво усещане за време.

Мненията на учените относно представата, че времето е възприятие

Днес науката приема, че времето е представа, която се поражда от осъществяваната от нас определена поредица от движения и промени. Ние ще се опитаме да изясним въпроса, като цитираме обяснения на различни учени и мислители, свързани с темата. С книгата си, озаглавена „Краят на времето” ("The End of Time"), в която разглежда понятията безкрайност и вечност, физикът Джулиан Барбор предизвиква голямо вълнение у научния свят. Той подчертава, че идеята за това, че времето е само едно усещане, е твърде трудна за приемане от страна на много хора. В едно интервю с Барбор в списание "Дискъвър" ("Discover") относно факта, че времето е усещане, е направен следният коментар:  "Все още ми е трудно да разбера това", казва той (Барбор). Но в такъв случай здравият разум никога не е бил надежден пътеводител за разбиране на Вселената - откакто Коперник първи предположи, че Слънцето не се върти около Земята, физиците объркаха нашите възприятия. Въпреки това обаче ние не усещаме ни най-малкото движение, докато въртящата се Земя профучава през празното пространство с около 67,000 мили в час. Барбор твърди, че усещането ни за изминаване на времето е толкова погрешно, колкото и вярването, че Земята е плоска.
Както бихме могли да видим по-горе, този виден физик подчертава факта, че всяка идея, която притежаваме за времето, е абсолютно погрешна и че извършените в областта на съвременната физика проучвания доказват това. Времето не е безусловно; то е разнообразно възприемана, субективна представа, която зависи от събитията.

По отношение на връщането на времето назад известният интелектуалец и носител на Нобелова награда – професорът по генетика Francois Jacob, обяснява следното в своята книга “Le Jeu des Possibles” ("Възможното и действителното"):

Прожектирането на филмите назад ни дава възможност да си представим свят, в който времето върви назад; свят, в който млякото се отделя от кафето и изскача от чашата, за да достигне до каничката за мляко; свят, в който светлинните лъчи се отделят от стените, за да се съберат в една примка (гравитационен център), вместо да избликват от източника на светлина; свят, в който хвърлен във водата камък, съпроводен от безброй много капки вода, може да се издигне от нея и да попадне в ръката на човека. Ето така, в един такъв свят, в който времето притежава такива обратни характерни черти, процесите на нашия мозък и начинът, по който паметта ни събира информацията, биха действали назад. Същото е вярно и за миналото и бъдещето, като светът ще ни се струва точно такъв, какъвто ни се струва сега.42 Тъй като мозъкът ни е свикнал с определена поредица от случки, то светът не действа така, както е казано по-горе, и ние смятаме, че времето винаги тече напред. Това обаче е решение, взето в мозъка, и затова е напълно относително. Ако информацията в мозъка ни беше подредена като филм, прожектиран отзад напред, то за нас времето щеше да тече отзад напред. В такъв случай ние щяхме да започнем да възприемаме миналото като бъдеще, а бъдещето като минало и щяхме да живеем един живот, напълно обратен на този, който живеем сега.

В действителност ние не знаем как тече времето или дори дали тече или не. Това е знак, че времето не е безусловен факт, а само вид възприятие.
Относителността на времето е факт, който също е бил потвърден от най-известния физик на 20ти век – Алберт Айнщайн. Линкълн Барнет пише в своята книга “Вселената и д-р Айнщайн” ("General Theory of Relativity"):
 
Заедно с безусловния космос Айнщайн отхвърля представата за безусловно време – за стабилен и постоянен световен времеви поток, бликащ от вечното минало към вечното бъдеще. Голяма част от неразбирането на теорията на относителността произлиза от нежеланието на хората да осъзнаят, че усещането за време, подобно на усещането за цвят, е вид възприятие. Така както космосът е просто една възможна последователност на материални предмети, така и времето е просто една възможна последователност на събития. Субективността на времето е обяснена най-добре чрез думите на самия Айнщайн. “Преживяванията на един индивид, казва той, ни изглеждат като серия от събития; в тази серия простите събития, които ние си спомняме, изглежда, че са подредени по критерия ‘по-рано’ и ‘по-късно’. Тогава за всеки отделен индивид съществува времето-Аз, или субективното време. То само по себе си е неизмеримо. Всъщност аз мога да свържа числа със събитията по такъв начин, че по-голямото число да се отнася към по-късно събитие.

Самият Айнщайн отбелязва, както се цитира от книгата на Барнет: "Космосът и времето са форми на интуицията, които не могат да бъдат отделени от съзнанието, подобно на възприятията ни за цвят, форма и размер."

Според общата теория на относителността: “времето няма независимо съществуване, което да е отделено от поредицата събития, чрез които го измерваме”.

Относителността на времето се изживява ясно в сънищата. Въпреки че това, което виждаме в сънищата, ни изглежда, че продължава часове, всъщност се случва само за няколко минути или дори секунди.

За да изясним по-добре въпроса, нека помислим върху един пример. Нека приемем, че сме поставени в една стая с един-единствен прозорец, който е специално проектиран, и ние оставаме там за известен период от време. Нека има часовник в стаята, чрез който да можем да виждаме количеството време, което е изминало. В същото време нека виждаме от прозореца на стаята как слънцето изгрява и залязва на определени интервали. След няколко дена отговорът, който бихме дали на въпроса колко време сме прекарали в стаята, ще бъде основан както на информацията, която сме събрали от гледането от време на време на часовника, така и от изчисленията, които сме извършили по отношение на това колко пъти слънцето е изгрявало и залязвало. Например ние сме пресметнали, че сме прекарали три дена в стаята. Ако човекът, който ни е поставил в стаята, обаче дойде и ни каже, че сме прекарали само два дни и че слънцето, което сме виждали от прозореца, е било погрешно произведено чрез симулативна машина и че часовникът в стаята е бил специално регулиран да работи грешно, то тогава изчисленията, които сме си направили, ще загубят смисъла си. Този пример потвърждава, че информацията, която имаме за скоростта на преминаване времето, е базирана на относителни отношения.

Това е пример за това как при различни обстоятелства един човек може да възприеме един и същи промеждутък от време като по-дълъг или по-къс. Ето още един пример: за човек, който чака брат си да излезе от операционната, един час му се струва като няколко. Но ако същият този човек прави нещо, от което наистина изпитва удоволствие, той няма да усети колко бързо е изминал този час. С общата теория на относителностт Айнщайн излага следния научен факт: скоростта на времевата промяна зависи от скоростта на предметите и тяхната дистанция от гравитационния център. С увеличаването на скоростта времето намалява, компресира се и се забавя, за да стигне до точката на “спиране”.
Нека обясним това с пример, даден от самия Айнщайн. Представете си двама братя близнаци, единият от които живее на Земята, докато другият пътува в космоса със скорост, близка до светлинната. Когато се върне, пътешественикът ще види, че неговият брат е остарял доста повече, отколкото той самият. Причината е, че времето е преминало доста по-бавно за този човек, който е пътувал със скорост, близка до скоростта на светлината. Същият пример може да се приложи за баща, който отива на космическо пътуване и неговият син, който остава на Земята. Според Айнщайн ако “бащата е бил на 27 години, а синът на 3, тридесет години по-късно, когато бащата се върне на Земята, синът ще бъде на 33, а бащата само на 30”.  Относителността на времето е породена не от забавянето на часовниците, а по-скоро е резултат от различаващите се операционни периоди на цялата материална система, която достига до ниво субатомни частици. В една такава ситуация, в която времето се скъсява, ударите на сърцето, делението на клетките, мозъчното функциониране и други подобни операции протичат по-бавно. Човек продължава своя всекидневен живот, без дори да забелязва забавянето на времето.
« Последна редакция: Април 09, 2008, 15:17:10 pm от Eon »

Неактивен vallex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 35
  • Понякога седя и си мисля, понякога само си седя.
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #1 -: Май 21, 2009, 02:45:34 am »
Във връзка с 'илюзията' не времето се сетих за древната тибетска притча, в която учителя в продължение на месец наблюдавал с какво се занимава неговия ученик в даден момент от деня и му е задавал въпроси:
- Кога четеш това? отговор: - Сега!
- Кога играеш с другите? отговор: - Сега!
- Кога ядеш? отговор: - Сега!

Като минало един месец учителя го попитал:
- В продължение на много време ти задавах въпроси. Кога ти ги задавах?
- Ми вчера, завчера, оня ден...
- А ти какво ми отговори?
- Сега...
"Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места." - А.А.

Неактивен ухар

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 5
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #2 -: Юни 03, 2009, 15:01:18 pm »
Теорията на относителността с прости думи: всяко движение е относително. Защото движението на телата в пространството се измерва с време: V=S/t
Именно времето Айнщайн доказва, че е четвъртото измерение. Което показва, че в нашите представи времето, не е това което всъщност е.
„Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.”
/А.Айнщайн/
След като времето се оказва недефинирана представа, то следва че всяко движение е относително. А във Вселената всичко е движение, дори нашата мисъл е движение на импулси в мозъка ни. Следва, че живота ни и времето, в което той тече не е реално разбираем от нас. Просто не може да се побере в човешкия мозък.
Толкова е сложно, че и самият Айнщайн не е могъл да обясни теорията си ясно, и не я разбирал във всички аспекти. Всъщност тревожно щеше да бъде, ако да е успял да го направи...
„През 1921 г. еврейският учен, политик и бъдещ президент на Израел Хаим Вайцман пътувал на кораб с Айнщайн за Съединените щати. Той споделя: „Докато плавахме, Айнщайн всеки ден ми обясняваше теорията си и когато пристигнахме, вече бях убеден, че я разбира много добре.”
Теорията на относителността включва предположението, че материята всъщност е сгънка (или поредици сгънки) в пространство-времевия континуум. Включва и доказателство, че вселената се разширява, което е изследвано подробно по-късно от Хъбъл...
Айнщайн доказва как може в Библията предсказания писани преди хиляди години да се изпълняват. Доказва как може в Деня на съда, всеки да бъде „възкресен”. Това е гениалността на теорията- безспорно показва, че времето е относителна величина.
Самият Христос казва за своите предсказания „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат” /Матей 24:35/, което звучи доста категорично. Самият факт че православието приема в Символа на вярата, че Христос е „създаден преди всички векове” говори еднозначно.

www.esencia1.info
« Последна редакция: Юни 04, 2009, 00:14:57 am от Mirotvorec »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #3 -: Август 19, 2009, 00:59:37 am »
Понеже в една друга тема беше засегнат въпросът за продължителността на годината (това се е случило не съвсем скоро, но аз го прочетох едва днес), ми се иска да споделя някои размисли. Чувството за продължителност възниква от събитията, които човек регистрира в съзнанието си. Например самата година е едно събитие, изразяващо се в една обиколка на Земята около Слънцето. Докато трае това събитие, човек регистрира неизразимо множество по-малки събития чвсяка мисъл, усещане, емация, възприятие е едно събитие), които в своята съвкупност и в зависимост от интензивността си, създават усещането за време. Ако, докато Земята извършва една обиколка около Слънцето, човек не регистрира нито едно друго събитие, то годината ще му се стори като един миг.
Нека се замислим, какво представлява часовникът. Той създава събития през относително равен интервал от време, чрез които събития се измерват други, по-продължителни събития. Реално часовникът създава събития, а не ги регистрира.

Сега за миналото, настоящето и бъдещето: Погрешно е да се прави аналогия между „хода“ на времето и движението в пространството. Движещият се в пространството обект, отправната точка, както и целта съществуват съвместно. Що се отнася до времето, съществува единствено сега, т.е. настоящето – вечно и непрекъснато. Ние можем да си спомняме миналото, защото то е оставило своята следа. паметта за миналото съществува сега, но не и самото минало. В настоящето имаме само един отпечатък. С бъдещето нещата не са по-различни. Ние имаме очаквания, планове, прогнози, представи за бъдещето, но всъщност това са мисловни образи, съществуващи в настоящето (които също оставят отпечатък и можем да си ги припомняме като минало). Самото бъдеще не съществува. Например, човек ако разполага с потенциала да извърши дадена работа, това не означава, че ще я извърши, а още по-малко, че я извършва в момента. По-същия начин в настоящето може да съществува възможност нещо да се случи, но самото събитие, което ще се случи не съществува – то още не е проявено. Успявате ли да разберете цялата илюзорност на времето с неговото деление на минало, настояще и бъдеще? Това, което възприемаме като продължителност, всъщност представлява безброй събития, които регистрираме в тяхната взаимозависимост и последователност. Регистрирането на тези събития зависи от съзнанието. Насекомото ще регистрира един определен кръг от събития, няма да „обърне внимание“ на други и ще е в невъзможност да обхване със съзнанието си трети. Човекът ще регистрира различни събития. Така един и същ времеви период ще бъде възприет с различна продължителност от насекомото и от човека. Общо взето насекомото ще изживее една минута много по-интензивно, защото ще регистрира събития, които от гледна точка на човешкото съзнание са незначителни. Тук вече изпитвам затруднения да изразя това, което имам в предвид с думи и може би написаното за някои ще се стори доста объркано, затова ще спра дотук. Но който пък иска, може да поразсъждава за онези необхватни за човека същности и ведическото летоброене отнасящо се за тях, където един ден на Брама се приравнява на милиони човешки години.

Неактивен Melody

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 91
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #4 -: Октомври 25, 2010, 13:14:52 pm »
  В една точица се съдържа всичко,което може да бъде проявено.И като го пиша,се сещам за това досадно"Ако бях постъпила по-друг начин,щеше сега.....не знам си какво."Една фантазия е също толкова проявена,както и "реално случилото се".За мен няма разлика между това да съм мечтала да се излежавам отпусната в морето и спомена за реално такова изживяване,като приемем,че и двете вече са оставили своят отпечатък.Мозъкът е този,който разделя събитията на минали и бъдещи-просто това е начинът му на работа.Ами това:"Знаех си,че така ще стане"-то какво е?Бъдеще ли е?Или бъдеще в миналото!?
Опитай!

Неактивен dimi1013

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 1
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #5 -: Октомври 25, 2010, 16:13:23 pm »
Ако времето е субективно понятие и представата за време е изградена от собственият ни мозък,за да разграничава вече регистрираните събития от все още регистриращите се (минало от настояще),то каква е ролята тук на събитията които предстои да бъдат регистирани (т.е. нашето бъдеще)?Ако минало,настояще и бъдеще са плод на химичните реакции,протичащи в собствените ни мозъци и времето като измерение не е реално,това означава ли,че имаме цялостен поглед въху съществуването си ,без дори да го осъзнаваме?

Неактивен xnet_user

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 315
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #6 -: Октомври 25, 2010, 23:01:27 pm »
Трябва да се разграничава ума от мозъка.
Първото е определен тип съзнание, второто е просто орган.
Времето е функция на ума, а мозъкът е само инструмент с който той си служи.
« Последна редакция: Октомври 25, 2010, 23:03:32 pm от xnet_user »

Неактивен x_name41

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 283
    • this is my website!
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #7 -: Юли 01, 2011, 21:59:32 pm »
Времето е едно от най-забележителните явления на тоя свят. Много хора, знайни и незнайни са се опитвали да разяснят неговата същност и природа в по дълбок план но за съжаление повечето от тях са стигали в задънена улица или са влизали в противоречие със измислени и неверни теорий или даже със собствените си такива поради една или друга причина. Именно затова тук ние ще разясним по-конкретно самата същност на времето за да се добие една смисленна и стабилна представа за него. Значи времето представлява просто вибрация на обикновенната материя с определена честота, която нараства линейно, плавно и постоянно към по високи стойности! Това е най-общо казано. Та по отношение на нарастването на честотата на вибрацията на материята бих искал да разясня, че ние обикновенните хора не можем непосредственно да я установим и измерим поради факта, че тя е еднаква за цялата вселена. За да може да се регистрират тези данни ние трябва да съпоставим тази вибрация на материята спрямо нулевата точка, zero point, нулево време, вакуума, етера или там както искайте го наричайте, достатъчно е писано по въпроса. Във връзка с това също трябва да си изясним, че във всеки един отделен момент честотата на вибрация на материята се изменя плавно като нараства нагоре и никога не е една и съща за всеки отделен момент спрямо нулевото време!. Това ни кара да направим една връзка между време и пространственно измерение, тъй-като и двете представляват трептение или вибрация на материята. За да разграничим едното от другото обаче ще трябва да посочим че за разлика от времевата вибрация на материята която се определя спрямо нулата и нараства то честотният обхват на трептене на материята не се променя тъй-като не се определя спрямо нулата и си остава константа, в смисъл че трептението на материята от гледна точка на пространственното измерение е строго дифинирана и си има граници,обхвати на вибраций които не се определят спрямо нулата. За по нагледно нека си представим една компютърна графика на нееднакви по височина стълбчета като онези с които се определят разни съотношения. Нека сега си представим че тези нееднакви по височина стълбчета се движат заедно свързано и равномерно по графиката нагоре. Времето ще го отчитаме на графиката като промяната на височината по време на движение нагоре а пространственното измерение ще е съвкупноста от тези нееднакви по височина стълбчета (съответстващи на различни честотни обхвати). Та това е моето виждане за същноста на времето. Който има някои забележки или други виждания по темата нека ги посочи, ще се радвам благодаря! :)
« Последна редакция: Юли 01, 2011, 22:01:30 pm от x_name41 »
"музиката удължава живота!"

Неактивен Julius

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 19
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #8 -: Юли 02, 2011, 11:37:29 am »
Времето само по себе си не съществува!
Ние го измерваме чрез продължителността на събитията около нас!
Има събития => има време! Няма събития => няма време!

Неактивен x_name41

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 283
    • this is my website!
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #9 -: Юли 23, 2011, 04:17:40 am »
Всъщност заглавието на темата май трябваше да е: "Вълнова същност на времето", и може би Хенри Силанов и откритото от него явление "Памет на полето" разкриват частично но все още неясно (на примитивно ниво на практика) неговата природа.
« Последна редакция: Юли 23, 2011, 04:32:09 am от x_name41 »
"музиката удължава живота!"

Неактивен RViewer

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
    • Sunbeam Intelligence
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #10 -: Април 27, 2012, 23:26:41 pm »
xname, опитвам се да си изясна това, което говориш, но нещо не ме огрява да го разбера. Би ли ми дал нагледна идея с жив пример как на базата на такава графична зависимост може да се предвиди кога точно ще се случи дадено събитие отнесено към нашата общоприета линейна представа за рабиране на времето.


Не се заяждам, работя по един проблем и удрям бетонова стена.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #11 -: Април 28, 2012, 01:04:50 am »
Ти сам си противоречиш с това отправно 0во време.
Как хем е отправно и 0во, хем можем да мерим спрямо него.
И как няма как да се измери, че вибрацията на времето нараствала, хем тя наистина нараствала.
Как разбра, че нараства?
Спрямо какво нараства?

Това е все едно да твърдиш, че водата линейно става все по-мокра и по-мокра.
Опитваш да определиш някакво качество, като ползваш за основа същото качество.

Не знам дали това са твои идеи, или ги четеш някъде, но определено нещо елементарно и генерално куца.

Освен това, по-големите умове, говорят за пространство-време. Никой не говори за такова понятие като само време. Или дори само пространство.

А последно, по-големите умове, говорят, че понятието време е субективно ( но само при крайно големи маси и гравитации). Което си е направо адски трудно за визуализиране. Представи си нашата вселена в 3д цветна карта. Ще има петна по нея, с различни цветове, където времето ще тече по-бързо и по-бавно. Също както на 2д карта се изобразяват планини.
Страшна работа ...
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен x_name41

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 283
    • this is my website!
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #12 -: Април 28, 2012, 16:47:52 pm »
Така, колега RViewer тук не става въпрос за установяване на дадено събитие чрез този метод отнесено към настоящ или бъдещ момент при нашето възприятие за линейно време а за изясняване на природата и характера на самото време. До тези изводи съм стигнал след известни размишления съпоставяйки някои правдоподобни източници във това отношение, като примерно "експериментът филаделфия", "проектът монтоук", вълновите процеси в природата и произтичащите от тях последствия, като светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и ред други сложни явления. Между другото навремето ми беше попаднала една малка стара книжка може би от 70-те години със занимателен характер във която се описваха, сравняваха и обясняваха различни явления във природата, като жуженето на комара, процесите в електронните лампи и не на последно място електромагнитния спектър, та ми направи впечатление това, че изкачвайки се по скалата на честотите във един определен момент имаше горе-долу следното обяснение: "На тези честоти трептят огромни маси материя" това доколкото си спомням беше обяснението за честотите в инфрачервения диапазон и оттам ми хрумна, че вероятно това е ключът към разбирането за същноста на пространственните измерения. А на колегата Танграта бих казал внимателно да разбере и осмисли написаното, че явно въобще не е разбрал за какво става въпрос.
"музиката удължава живота!"

Неактивен Princess_Deja

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 601
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #13 -: Април 29, 2012, 00:31:00 am »
Ето какво.
1. Не се закачайте или провокирайте "колеги" (като Танграта) с намеци за някакво незнание или неинформираност. Само заради ... `белите му коси`, т.е. броя постове, ако сте ги и прочели повечето, имайте уважение! поне. Защото човекът, сигурно не е седнал да се терзае, какво ли ще си помисли и разбере `екснеймаот41-во`. Това като помощ от протокола.
2. Като се използват "правдоподобни ИЗТОЧНИЦИ", като експериментът "Филаделфия" (баси, тоя експеримент ме преследва) - е добре да сте бил участник, наблюдател, репортер или поне наследник на такива, за да се основавате на него конкретно като ФАКТ, който нито сте видял, нито сте разбрал. Защото! в този експеримент не става въпрос за Времето, а за про-странството беееееее хора! (има нещо интересно тук, между другото за датата на експеримента. От едно в линкчетата на `Нас-ето` има един камък с издълбана на него дата- 28.10.`42- експериментът, се осъществява на 28.10.`43)
3. Видимото отклонение към `пространствените измерения` без връзка с "природата и характера на времето"
Жокерите са, че няма нито природа нито характер на Времето. Има `понятие` и величина. С първото се описва и обяснява, с второ нещо си се изчислява. От тук насетне, ако се окаже, че НЯМА време, това по никакъв начин няма да доведе до катаклизми или край на света. Ако се окаже, че в пет сутринта аз пия кафе, а Брус Уилис порка Собиески, пак няма да има драма. Винаги може да си разменим `ролите.
 
Вибрациите на материята и свързаното с това време, е крайно безинтересно за ... вибрациите. Защото те НЕ зависят от Време-то!
Така че `ключът` е в повечето разбиране. И как и може ли времето да влияе на пространството. Според мен НЕ!
Ако се направи или открие `портал` в (ъв Внимание) Пространството, Времето е без значение.
Но ако искаш да свариш едно яйце или да изпечеш една пържола, без да изгорят, тогава и да нямаш часовник или таймер, пак би могъл да се нахраниш с храна, а не с въглени :)
« Последна редакция: Април 29, 2012, 00:35:58 am от Princess_Deja »
"These are the times that try man`s souls" Thomas Paine

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #14 -: Април 29, 2012, 04:31:58 am »
Така, колега RViewer тук не става въпрос за установяване на дадено събитие чрез този метод отнесено към настоящ или бъдещ момент при нашето възприятие за линейно време а за изясняване на природата и характера на самото време. До тези изводи съм стигнал след известни размишления съпоставяйки някои правдоподобни източници във това отношение, като примерно "експериментът филаделфия", "проектът монтоук", вълновите процеси в природата и произтичащите от тях последствия, като светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и ред други сложни явления. Между другото навремето ми беше попаднала една малка стара книжка може би от 70-те години със занимателен характер във която се описваха, сравняваха и обясняваха различни явления във природата, като жуженето на комара, процесите в електронните лампи и не на последно място електромагнитния спектър, та ми направи впечатление това, че изкачвайки се по скалата на честотите във един определен момент имаше горе-долу следното обяснение: "На тези честоти трептят огромни маси материя" това доколкото си спомням беше обяснението за честотите в инфрачервения диапазон и оттам ми хрумна, че вероятно това е ключът към разбирането за същноста на пространственните измерения. А на колегата Танграта бих казал внимателно да разбере и осмисли написаното, че явно въобще не е разбрал за какво става въпрос.
А, ...
Това е възможно, макар и много малко вероятно. В последно време не помня някой да ми е казвал, че нещо не съм разбрал. Така че ... чисто статистически, е възможно ... но малко вероятно ...
Но има още една възможна вероятност.
Ти, въобще да не си разбрал за какво става въпрос.  :D :D :D :(
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27