Автор Тема: Възприемане и същност на времето  (Прочетена 27133 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #45 -: Май 19, 2012, 13:52:25 pm »
Схемите не са толкова дълбоки. Понякога е трудно с взаимното разбиране, защото единият просто отказва да разбере. Не че не може, или се преструва, а просто не иска. Това обаче е в ареала на психологията и аз няма да коментирам подробно причините и последствията.

На мястото на гилотина може спокойно да поставим човешко тяло.
Тъй като височината не ни върши работа /това е ирония, дано не те обижда/ ще работим с "разстояние". Интересува ни движението, като цяло, на едно тяло в пространството. За да разберем, защо времето е без значение.

Какво измерва времето всъщност?

Когато едно тяло се движи изминава определено разстояние с определена скорост, но по-интересното е ускорението!

Вследствие на това тялото променя своето положение в пространството /да, подвластно на гравитацията, но не и на времето/
С достатъчно добро ускорение ... /е показано в клипа от Брайън Грийн, в темата за книгите "Скритата реалност", какво се случва с частиците, респективно телата, които са изградени от частиците/ едно тяло би могло да "излезе" от това пространство и да "влезе" в друго. Връщането би било интересно, но не и проблемно.

*винаги ми е било интересно, хората колко лесно и първосигнално могат да повярват в едно нещо, а в друго не. Защото не го разбират, не могат да си го представят или обяснят. Но иначе, ако напишеш на някого "жена съм"- и този човек има понятие за жена, защо да не повярва, че си пише с жена... А аз понякога, не знам защо се чувствам като Кайзер Созе.
« Последна редакция: Май 19, 2012, 13:56:35 pm от Yoda »

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #46 -: Май 19, 2012, 14:11:08 pm »
Ок, сега поне нещо разбрах. Не времето е това, което кара тялото да се движи. С това съм съгласен. Дори е валидно за всякакви случаи, дори когато караш лека кола.
Но ускорението, е отново субективна величина, също както и времето. Която се замерва.

Твърдиш, че именно ускорението кара телата да отидат в друго измерение. До колкото помня за 1 път го написа сега. Преди това трябваше да гадая.
И второ, как стигна до горния извод? Сама, или го прочете в книга.
И как е и интересно и лесно да се върнем от другото измерение?
(аха, препрочитам ти поста, и говориш за някакъв Браян Грийн и видеоклипове)
Не казвам, че всички клипове са измислици. А и това би било доста голяма генерализация. Но поне от моя скромен опит, всичко досега, което съм гледал по конспиративна физика е било евтина шарлатания.
Затова нека да кажем, че допускам този човек да е прав, и ще гледам клипа (и ще чета книги ако има) в най-близко бъдеще.
 
Кайзер Созе не го знам кой/коя е. Ще трябва и за него да чета.
 :drinks:
Доколкото за жена/мъж, ако случайно бъркам пола, поправи ме. Винаги са възможни грешки. Разбира се, приемам го на доверие.
За други неща е необходимо малко повече от доверие.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #47 -: Май 20, 2012, 15:06:16 pm »
Ако космически кораб пътува няколко дни в космоса със скорост, близка до скоростта на светлината, той ще се завърне на Земята след десет години - описаното явление се нарича "времеви парадокс".
     
Отговорът на този въпрос дава Теорията на относителността. Скоростта на светлината е единствената константна величина в природата. Следователно, щом скоростта на светлината остава постоянна на големи и малки разстояния, то тогава нещо друго трябва да се променя. Айнщайн вярва, че това е времето. За някого, който се движи с голяма скорост, времето тече по-бавно в сравнение с друг, който стои на място. Ако се постигне движение със скоростта на светлината, то тогава потокът на времето ще бъде напълно прекъснат Този теоретичен експеримент, разбира се е практически невъзможен за обитателите на Земята, тъй като нито едно превозно средство не може да достигне скоростта на светлината (300 000 км/ сек.). Най-лесно това явление се обяснява чрез примера с космическия кораб в научнофантастичните филми, когато героят разбира, че докато е прекарал няколко дни в космоса, на Земята са минали много години.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #48 -: Май 20, 2012, 18:35:51 pm »
Продължителността на времето се определя от съзнанието на наблюдаващия. За един човек в определени условия един час може да мине неусетно, а при други условия да ни се стори цяла вечност. По време на сън можем да сънуваме събития, които в будно състояние биха обхванали 15 или 20 минути в рамките на една. Реално имаме събития, които нашето съзнание регистрира в тяхната последователност. Това е действителното: събитията и последователността им. Това, което възприемаме като продължителност, вече си зависи от съзнанието ни. Да, наистина има някои съответствия в различните събития, като например това, че за денонощие сърцето ми ще направи около 24х60х72 удара. Ние всъщност измерваме времето чрез определени събития. Т.е. мярка е продължителността на дадени събития при определени условия и няма как да бъде по друг начин. Секундата в настоящето се определяше по някакъв начин в зависимост от Цезия. Това не е толкова важно. Важното е да се разбере, че времето само по себе си е нищо. Неговата продължителност се определя от съзнанието, което регистрира събитията около себе си.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #49 -: Май 20, 2012, 19:38:20 pm »
Iris, защо според теб ясновидците не могат да се ориентират точно във времето когато ги попиташ: "след колко време ще се случи даденото пророчество"? Заради това, че във финия свят /от където те черпят информацията си/ времето не съществува или заради това, че бъдещето по принцип не е възможно съвършено точно да се пресметне?
« Последна редакция: Май 20, 2012, 19:39:33 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #50 -: Май 20, 2012, 21:09:46 pm »
Може би и двете. Бъдещето не е нещо точно определено. То може да бъде променяно в една или друга степен. А относно това как се усеща времето във финия свят, то едва ли е възможно да разберем, докато не го преживеем индивидуално. Там дори и пространство няма в обичайния смисъл на думата, защото разстояния не съществуват и щом си помислиш за нещо се оказваш до него. Но последователността на събитията и причинно-следствената връзка си остават.

Неактивен Doran

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 52
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #51 -: Май 21, 2012, 20:45:34 pm »
Бъдещето не може да бъде променяно!
Това е най-голямата заблуда на тъмната епоха и е следствие от егото. Вижте ме Аз, Аз мога сам да определя съдбата си.
Не става. Астрологията е в пълен противовес с твърденията за свободна воля. За да преживееш определени неща се раждаш на точното място, в точни момент. От тук идва и " Не съди", защото всекиму всичко си е предопределено и просто си играем ролите.
За времето. На физическо ниво, това е усещането между два биологични процеса, когато съзнанието ти възприема физическата реалност. Извън физическата реалност, няма биологични процеси и затова мярка за време няма как да съществува.
"Не буди спящия, преди да му е дошло времето. Напразно ще е..."Буда

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #52 -: Май 21, 2012, 22:15:55 pm »
Бъдещето не може да бъде променяно!
Това е най-голямата заблуда на тъмната епоха и е следствие от егото. Вижте ме Аз, Аз мога сам да определя съдбата си.
Не става. 
За времето. На физическо ниво, това е усещането между два биологични процеса, когато съзнанието ти възприема физическата реалност. Извън физическата реалност, няма биологични процеси и затова мярка за време няма как да съществува.
       Doran,  бъркаш,  бъдещето  може  да  се  променя  и  ние  го  правим  с  всеки  наш   избор.  Живота  ни  тук  е  една  непрекъсната  импровизаця.  Да,  ние  трябва  да  усвоим  някои  уроци,  но  как  никой  не  ни  нарежда.   Бъдещето  е  както  каза  Ирис  е  нещо  неопределено.
      Ти  лично  определяш  съдбата  си,  ние  всички  сме  подвластни  на  причинно  следственият  закон  и  ти  не  правиш  изключение.
     За  времето  писах  по-горе!   
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Yoda

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 150
  • Must be force be with you
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #53 -: Май 22, 2012, 09:35:25 am »
Ако космически кораб пътува няколко дни в космоса със скорост, близка до скоростта на светлината, той ще се завърне на Земята след десет години - описаното явление се нарича "времеви парадокс".
     
Отговорът на този въпрос дава Теорията на относителността. Скоростта на светлината е единствената константна величина в природата. Следователно, щом скоростта на светлината остава постоянна на големи и малки разстояния, то тогава нещо друго трябва да се променя. Айнщайн вярва, че това е времето. За някого, който се движи с голяма скорост, времето тече по-бавно в сравнение с друг, който стои на място. Ако се постигне движение със скоростта на светлината, то тогава потокът на времето ще бъде напълно прекъснат Този теоретичен експеримент, разбира се е практически невъзможен за обитателите на Земята, тъй като нито едно превозно средство не може да достигне скоростта на светлината (300 000 км/ сек.). Най-лесно това явление се обяснява чрез примера с космическия кораб в научнофантастичните филми, когато героят разбира, че докато е прекарал няколко дни в космоса, на Земята са минали много години.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7982

Няма лошо времето да се променя, но какво е време, всъщност? Ако се съгласим с Iris, че е нищо, то може ли нищото да се променя? Спрямо Теорията на Относителността, /по-скоро "разяснението" в научен форум/ не става ясно, каква точно е ролята на "времето" при определени пространствени изменения. И в първия момент си мислех, че няма да са нужни елементарни уточнения, но после се замислих, по какви ли учебници баща ми през 60-те е учил физика? Отделно колко е имал и какво си спомня... а не може да се справя и с Интернет, за да потърси, ако нещо му потрябва. Но все пак това, което се надявам да го знае всяко дете е, че

светлинната скорост измерва разстояние!!

/за разлика от обикновената-шега/
Това винаги ми е харесвало в Айнщайн, че с невероятна ирония е въвеждал величините, термините и понятията, които са били необходими за обяснение на теориите му.

Изразено по математически, времето е една огромна, готина, болтвана кръгла нула! :drinks:

Имаме константа- СС (скоростта на светлината)
и променлива В (времето)
Да, но променливата не може да е нула, Или може?
Да, но константата СС е с мерна единица км/сек (?), защо не е само км.?
За да изчислим за протокола часовете в космоса на колко се равняват спрямо тези на Земята- ей така за протокола, щото си имаме изчислителни машини и ЕЛКА и калкулатори, да си правим изчисленийца... или направо да се сетя да си натоваря една совалка с "матриал" и право у космоса да си построя една къща и да си ... векувам там, докато се сменят няколко епохи и дойдат извънземните да ни спасят.

Накрая наистина ми е спокойно, че някой някога е измислил "времето", без него ... нямаше да има толкова празници за празнуване.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #54 -: Май 22, 2012, 15:03:39 pm »
Yoda, каква ти е тезата? Че нещо ми се губи.
Че времето е субективно, е ужасно очевидно и никой не спори за противното.
То и "един метър" е субективна величина. Хубаво е, че четеш научни форуми и учебниците на татко си.
И в крайна сметка какво прочете там?

Със скоростта на светлината може и да се МЕРИ разстояние, но тя самата не е разстояние.
Светлинната ГОДИНА мери разстояние. Думичката ГОДИНА, се умножава по светлината, и елиминира именно това "/сек", което се ползва при означаване на скоростта.
Здраво омесваш причината и следствието в най-елементарни схеми с по 2 променливи.
Напиши си го на лист, все пак.
Това са сметки от 3 и 4ти клас!
« Последна редакция: Ноември 18, 2012, 09:28:09 am от ₪ Eon ₪ »
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #55 -: Май 22, 2012, 16:06:04 pm »
Времето е "нищо"?Дайте да ви режа крайник с мноо тъп трион,и пак ми кажете,че времето е нищо.
Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн


Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #56 -: Май 22, 2012, 18:06:00 pm »
       Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн


Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.
  Времето  не  зависи  от  наблюдателя,  времето  си  е  на  самият  наблюдател.
Ако  разглеждаме  всяко  тяло  като  събитие  в  развитие,  то  това  развитие  има  собствена  хронология  (собствено  време).  Аз  имам  моето  време,  Ти  твоето,  Земята  нейното,  мухата  еднодневка  също  има  своето  си  време,  общото  в  всички   тези    времена  е  че  те  измерват  една  и  съща  отсечка   (начало  на  събитието  и  край  на  същото)  наречена  съществуване,  или  живот.  Субективноста  идва  от  факта,  че  се  опитваме  да  съпоставяме  чуждите  времена  със  своето.
       Какво  казват  за  починал  човек?  Времето  му  е  изтекло,  нали! 
             
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #57 -: Май 22, 2012, 18:11:01 pm »
       Единствената причина да съществува времето е за да може нещата да не се случват наведнъж.” А.Айнщайн


Съгласна съм с това,че времето зависи от наблюдателя.
  Времето  не  зависи  от  наблюдателя,  времето  си  е  на  самият  наблюдател.
 
             
И така става..макар и не 100%съгласна..не мога да се обоснова и аргументирам,просто.Върти ми се в главата,ма като ясна мисъл не мога да го формулирам,но и е така..и не съвсем.Ти живееш в чуждо време,щеш или не..Това на планетата ни примерно...
« Последна редакция: Май 22, 2012, 18:18:34 pm от konstantin2007 »

Неактивен amigo7674

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 53
  • Когато държиш чук , всичко ти прилича на пирони...
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #58 -: Май 27, 2015, 18:47:42 pm »
Аз мисля,че Айнщайн ни излъга.
Той въведе гранична скорост на светлината,от където и ограничи възможните варианти.

За мен нещата стоят така.
Първо,в теорията на относителността,липсва маркер,т.е. липсва база за сравнение.
Щом величините,които използва,са мерни или с други думи,могат да се измерят или изчислят спрямо нещо,то защо при примера с ракетата и земята,той не постави маркер,спрямо който да се съди кой часовник как работи?

За мен,трябваше да има 3 часовника,единия от които да се вземе за базисен и спрямо него да се доказва как ще тече времето спрямо останалите два.
Например,когато две състезателни коли се състезават,времето се отчита от независим часовник,който е общ и за двете коли.
Също така,ако приемем,че часовника в ракетата изостава спрямо земния при скорост близка до светлинната,то това значи ли,че ако скоростта стане равна на светлинната,той ще спре? Ако е така,то космонавта ще стане безсмъртен!!!

Ограничението за абсолютната светлинна скорост е прието,за да се избегне още по-голям парадокс.
Ако ракетата продължи да се ускорява и надмине скоростта на светлината,тогава пред Айнщайн щеше да стои въпроса,какво става с времето?То би трябвало да започне да тече в обратна посока.
Т.е космонавта би трябвало да започне да се подмладява и в един момент да стане ембрион...доста вежди щяха да се повдигнат в научните кръгове по това време и за да се избегне конфузията,чичо Алберт е приел,че скоростта на светлината трябва да е крайна.

Също така,аз питам,какво ще стане,при следната ситуация?
Летят две ракети със скорост,1/2 от светлината ( няма да я надвишаваме,да не стават още повече обърквания!)
В един момент,едната ракета забавя ход и спира почти до нула,след което пак се ускорява ,като удвоява първоначалната скорост до близка до светлинната ,докато настигне първата ракета и после пак пътуват заедно.
Какво би се получило?

В ракета 1 , времето ще си тече нормално.
В ракета 2 , времето ще започне да се забързва,космонавтите ще остареят и ще сложат памперсите.
В един момент,ракетата се ускорява двойно по-бързо от другата,времето се забавя,докато пак настигнат първата ракета.Щом при забавянето те остаряват,тогава при ускорението ,те ще станат ли по-млади пак?
Да предположим,че измерваме времето в ракета 1.Там е минала 1 година от раздялата до събирането отново.
А в ракета 2 са минали 50г.

Въпроса е,ако в началото на полета двата екипа космонавти са били на еднаква възраст,какво става при втората среща?
Щом времето влияе на растежа,то при забавяне или ускоряване би трябвало да има промени....

Неактивен amigo7674

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 53
  • Когато държиш чук , всичко ти прилича на пирони...
Re: Възприемане и същност на времето
« Отговор #59 -: Май 27, 2015, 20:38:17 pm »
Да бъда по-точен, Оле Рьомер доказва че скоростта на светлината е крайна,но Айнщайн използва това за своята теория.
По последни данни,вселената се разширява със скорост,по-голяма от тази на светлината...

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27